МОТИВИ по НЧХД № 531/2018 година
Подсъдимата
Д.К.А. *** е
предадена на съд по обвинение по чл.146 ал.1 от НК и чл.147 ал.1 от НК, въз
основа на тъжба и уточняваща молба, подадени от М.К. ***, представлявана от
адв. К.Т. от ВАК.
Подсъдимата
се представлява от редовно упълномощеният си адв. В.З. от ВАК, който не е взел
участие в последното по ред съдебно заседание, поради влошеното си здравословно
състояние, попречило му да организира защитата на подсъдимата. Последното
обстоятелство е мотивирало съдебния състав да назначи служебен защитник на подсъдимата,
с оглед приключване на делото в разумен срок, както и с оглед гарантиране
правото на защита на последната. Съдебното следствие е приключило в отсъствие
на подсъдимата, която се е представлявала от адв. Г.П., преупълномощен от назначения
от съда служебен защитник, в лицето на адв. Д.С. от ВАК. Процесуалният
представител на подсъдимата взема становище при постановяване на съдебния акт
от съда да бъде решен въпросът за разноските по смисъла на чл.190 от НПК, а
именно същите да бъдат възложени на тъжителката. Въпреки, че това не е изрично
отразено от адв. Г.П. от ВАК исканата разпоредба се пР.га тогава, когато
подсъдимата бъде призната за невинна или наказателното производство бъде прекратено.
Изложени са подробни доводи, които ще бъдат подложени на анализ в следващите
абзаци.
На
съдебното следствие тъжителката се явява лично и се представлява от адв. К.Т.
от ВАК. Така подадената тъжба, ведно с уточняващата към нея молба се поддържат,
като се иска признаване на подсъдимата за виновна в извършване на престъпление
по чл.146 ал.1 от НК и по чл.147 ал.1 от НК. Излагат се подробни доводи затова,
че както от обективна, така и от субективна страна, тези състави на
престъпление от НК са осъществени от подсъдимата.
По
делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а
именно: Справка от
Районна прокуратура гр.М. под № 41/2018 г. от 13.11.2018 г., Актуална справка
за съдимост и Характеристични данни, касателно подсъдимата и заверено
ксерокопие от жп карта „Класик” под № ХХХ, валидна за периода от 13.11.2018 г.
до 12.11.2019 г. , Справка от Директора на ДБТ гр.М. под вх.№10-05-09-182/31.12.2018
г. и Справка от Управителя на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД гр.С., ведно със
справка от билетната система на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД,Справка от
Управителя на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД гр.С. под № 34-00-11/17.01.2019
г., от която е видно, че на 29.04.2018 г. в гара М. е издаден билет №
908010003875 1/2 РО срещу железопътна карта „Класик” № ХХХза влак № 2614/8627 с
маршрут М.-С.-Б., ведно с копие на подробна информация за билета, заверено
ксерокопие от Постановление за обединяване на преписки и отказ да се образува
досъдебно производство на Районна прокуратура гр.М. от 12.11.2018 г.,
постановено по Преписка с вх.№ 1914/2018 г. и Декларация, подписана от
подсъдимата, касателно материалното й и имотно състояние и Справка от
Управителя на „Д.Р.С.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.М. от
01.02.2019 г. Съответно са разпитани свидетелите М.Л., Ц.С., Р.С., С.С., М.М., В.М.,
И.Д.и В.Д..
Въз основа на събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства съдът възприе
следното от фактическа и правна страна. Подсъдимата Д.А. *** е
вдовица, не е осъждана, с добри характеристични данни, притежава недвижимо
имущество, като от 23.11.2018 г. получава обезщетение за безработица, а до
15.10.2018 г. е получавала трудово възнаграждение в размер на 540 лева. В тази
насока, са приложените по делото и приети като доказателства Актуална справка
за съдимост, Характеристични данни и Декларация, относно материално, имотно и
семейно положение.
Подсъдимата Д.К.А. и тъжителката М.К.Д.
*** са сестри близначки, които са били в изключително добри отношения до
смъртта на техния баща, починал в края на 2017 г. Поводът за възникналия
конфликт между двете сестри е изчезнала сума от 20 000 лева от дома на
баща им след неговата смърт. Това обстоятелство намира опора в събраните по
делото гласни и писмени доказателствени средства. По делото е приложена Справка
от Районна прокуратура гр.М. под № 41/2018 от 13.11.2018 г., от която се
установява, че на 04.01.2018 г. в Районна прокуратура гр.М. е постъпила жалба
от подсъдимата Д.А. за изчезнала сума от 20 000 лева от дома на баща й.
След извършена проверка от РУ гр.М. на 15.02.2018 г. преписката е приключена с
Постановление за отказ да се образува Досъдебно производство. На 24.10.2018 г.
в Районна прокуратура гр.М. е заведена нова Преписка под № 1914/2018 г., отново
по жалба от подсъдимата Д.А. за същото обстоятелство, като преписката е
обединена с предходната такава. С Постановление за обединяване на преписки и
отказ да се образува Досъдебно производство Районна прокуратура гр.М. от
12.11.2018 г. е отказала да образува Досъдебно производство и е прекратила
обединените преписки. В Постановлението си Районна прокуратура гр.М. е установила,
че подсъдимата Д.А. *** има претенции, че баща й е притежавал и съхранявал в
дома си в гр.М. по-горе посочената сума, като след неговата смърт такава сума в
неговия дом не е намерена. Достъп до имота са имали само негови близки като
сестрата на подсъдимата, а именно тъжителката М.Д. и нейният син. Отразено е,
че с депозираната на 24.10.2018 г. жалба подсъдимата Д.А. е навела косвени
доводи, относно извършителя на твърдяното от нея деяние, който отново е в кръга
на близките й, а именно, че племенницата й си е закупила жилище в гр.М., без да
има нужните доходи за това. Така изложените факти са довели до изключително
влошаване на отношенията между двете сестри, които в настоящето производство
имат качеството на подсъдима и тъжителка.
Така отразеното в писмените доказателства по делото се подкрепя и от събраните
гласни доказателства, в лицето на всички разпитани по делото свидетели. В своите
показания те потвърждават, че именно тези обстоятелства, описани в по-горните
абзаци са довели до влошаване на отношенията между двете сестри. С тъжбата и
уточняващата молба към нея, от страна на тъжителката М.Д. се поддържа, че
подсъдимата Д.А. на 29.04.2018 г. около 16.00 – 17.00 часа в гр.М., в дом,
находящ се на ул.”Р.” № 21А, е казала думи унизителни за честта и достойнството
на М.К. ***, в нейно присъствие, а именно: „пустиняк, голям боклук, курва”,
както и „Дъщеря ти е същия боклук и проституира в И.”, както и че на 25.10.2018
г. в гр.М., на ул.”А.С.” № 14, пред хранителен магазин – павилион на улицата, е
разгласила позорно обстоятелство и е приписала престъпление, а именно, че
тъжителката М.К. *** е „крадла” и „че дъщеря й работи като проститутка и е
откраднала парите на баба им”.
Настоящият съдебен състав намира,
че на съдебното следствие не бе установено от подсъдимата Д.А. да е извършено
така визираното престъпление по чл.146 ал.1 от НК и по чл.147 ал.1 от НК, като
тъжителката и нейният процесуален представител не доказаха от обективна и
субективна страна така очертаната рамка на обвинението. По делото са събрани
множество гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, като се
очертават две групи от свидетелски показания. Показанията на свидетелите М.Л., Ц.С.
и Р.С. са в подкрепа на подсъдимата, като доказват, че тя не е извършител на
престъпленията, в които е обвинена. От друга страна са показанията на
свидетелите в подкрепа на изложеното от тъжителката, а именно С.С., М.М., В.М.,
И.Д.и В.Д.. При съпоставка на показанията на двете групи от свидетели в тяхната
съвкупност и поотделно настоящия съдебен състав приема за безспорно логични,
последователни, непротиворечиви и подкрепящи се с писмените доказателства по
делото показанията на свидетелите Л., С. и Х.. Първото деяние, в което се
обвинява подсъдимата Д.А. е в това, че на 29.04.2018 г. около 16.00-17.00 часа
в гр.М. в дом, находящ се на ул.”Р.” № 21А е казала думи, унизителни за честта
и достойнството на тъжителката М.Д. в нейно присъствие. Думите и изразите,
които са били унизителни за тъжителката са били „Пустиняк, голям боклук, курва”,
както и „дъщеря ти е същия боклук и проституира в И.”. Доказателства, дали това
е било извършено от подсъдимата или съответно не се събират от показанията на
свидетелите Ц.С., Р.С., С.С., И.Д.и В.Д.. От показанията на свидетелите Ц.С. и Р.С.
по един безспорен, категоричен и непротиворечив начин се установява, че на
29.04.2018 г. подсъдимата Д.А. в периода от 16.00 до 19.00 часа се е намирала в
гр.М., ул.”П.К.”, бл.2, ет.1, ап.3. Именно на посочения адрес е жилището на
подсъдимата А. и видно от показанията на свидетелите С. и Х. подсъдимата е
седяла на пейка пред блока в този период, заедно със свидетелите С. и Х., както
и с други лица, живеещи във вход „Б” и вход „А”. И двамата свидетели - Р.С. и Ц.С.
са категорични, че на 29.04.2018 г. в периода от 16.00 до 18.00 часа подсъдимата
не е ходила никъде, а е седяла на пейка пред входа на блока. Последната е
споделила със свидетелите, че ще пътува и затова около 18.00 часа се е прибрала
в жилището си, за да си оправи багажа. След този час подсъдимата отново е
забелязана от свидетелите С. и Х. да излиза с голям куфар, като синът й я
закарал с колата на гарата. Тези гласни доказателства се подкрепят безспорно и
от събраните писмени доказателства. Действително изключително голяма конкретика
в показанията има на свидетеля Р.С., който посочва с прецизност както датата,
така и рамката на часовете, в които подсъдимата е била със свидетелите, часът в
който се е прибрала в жилището си и часът, в който е тръгнала за жп гарата.
Тази конкретика обективно бе подкрепена и от писмените доказателства по делото,
а именно, че на 29.04.2018 г. – ден неделя, свидетелят Р.С. не е бил на работа
и поради този факт си спомня с точност за датата и часа. В подкрепа на
изложеното е приложената по делото Справка от Управителя на ресторант „З.В.”, в
който е работел свидетеля, от която справка по безспорен начин се установява,
че на този ден ресторанта не е работел и респективно свидетеля Р.С. не е бил на
работа. Още по-голяма доказателствена сила за обективността на показанията на
свидетелите С. и Х. се намира в приложената справка от Управителя на „БДЖ - Пътнически
превози” ЕООД – Централно управление гр.С. от 17.01.2019 г., от която се
установява, че подсъдимата притежава железопътна карта „Класик” № ХХХи срещу
тази карта на 29.04.2018 г. в гара М. в 19:26:15 часа на подсъдимата е издаден билет с маршрут
М. – С. – Б., като в тази насока е подробната информация за издадения билет. От
показанията на свидетелите С.С., И.Д.и В.Д. обаче се установява съвсем различна
фактическа обстановка, от тази, която се поддържа в тъжбата и уточняващата към
нея молба. Това, което се установява от показанията на свидетелката С. е че
същата е присъствала на „страшна гюронтия” между подсъдимата и тъжителката, като
това е било в периода м.април, най късно до 09.05.2018 г. В опит да се уточни
кога това се е случило свидетелката С. твърди, че горе-долу това трябва да е
станало на 20-21.04.2018 г. Свидетелката твърди в показанията си, че
подсъдимата е изрекла арогантни думи спрямо тъжителката като я е наричала
„курва” и „че последната е пратила
дъщеря си за проститутка в И.”, като това е станало около 16.30 часа на ул.”Р.”
№ 27 в гр.М.. Тук е мястото да се отбележи, че показанията на свидетелката С.
са изключително емоционални, противоречиви и взаимно изключващи се. Това
заключение на съда произлиза от факта, че в началото на показанията си
свидетелката С. конкретизира периода на извършеното деяние от
м.април до 09.05.2018 г., след това посочва период 20-21.04.2018 г., а в края
на показанията си посочва, че през м.декември 2018 г. на същия адрес, само , че
в гаража подсъдимата е казала на тъжителката и в частност на нейния мъж, че тя
е курва и разбива семейства. В показанията на свидетелката се смесват много
факти, събития и фактология, но нито в една част от тези показания няма
доказателства, че подсъдимата на 29.04.2018 г. е казала на тъжителката думите
„Пустиняк, голям боклук, курва”, както и „Дъщеря ти е същия боклук и
проституира в И.”. Неотговарящи на обективната истина и неподкрепящи така
поддържаното с тъжбата и уточняващата молба към нея са и показанията на свидетелите
И.Д.и В.Д.. Първият от тях е съпруг на тъжителката , а втората свидетелка е във
финансова зависимост от последната. Този факт следва да бъде отбелязан, тъй
като на изключителна критичност винаги се подлагат показанията на свидетели,
които са в роднински, брачни и отношения, почиващи на финансова зависимост,
каквато се явява свидетелката Д.. И тези свидетели, както и всички останали по
делото потвърждават влошените отношения между двете страни. Свидетелят Д. е
категоричен в своите показания и установява, че се е прибрал в дома си преди
17.00 часа на 19.04.2018 г. и е заварил съпругата си разстроена, тъй като се е
била карала със сестра си. Същият не е бил свидетел, но е разбрал от съпругата
си, че подсъдимата я е обиждала и й е казвала, че е курва, както, че и тяхната
дъщеря е курва и е отишла в И. да проституира. Прави впечатление, че
тъжителката е споделила със своя съпруг, че това е станало в тяхната къща и в
частност в гаража. Този факт на
свидетеля Д. не кореспондира, а е в противоречие както с поддържаното с
тъжбата, така и с показанията на свидетелката В.Д., която установява в своите
показания, че на 29.04.2018 г. към 16.30 часа се е разминала с подсъдимата на
вратите и тя е премъмлала нещо, обиждайки тъжителката. В опит да бъде конкретизирано
какво точно е чула свидетелката, същата посочва думите „Да не е жива”, отново
обиждайки я, без конкретика в какво. Тук е мястото да се отбележи на първо
място, че свидетелят Д. не е очевидец, а единствено преповтаря това какво му е разказала тъжителката, като това
коренно се разминава с така очертаната обвинителна рамка в тъжбата. Както бе
отбелязано и в по-горните абзаци инкриминирани изрази, които са посочени в
тъжбата не са чути, нито пък се възпроизвеждат от свидетелката В.Д., която за
разлика от свидетеля Д. поддържа, че деянието на 29.04.2018 г. е станало в дома
на тъжителката, а не в гаража, както твърди свидетелят Д.. В показанията на
свидетелите М., Д. и Д. се констатират непълноти, липса на последователност,
логичност, като същите са изключително лаконични на места, изключително
противоречиви и довеждат до извода, че очертават различни фактически рамки и в
частност, че са станали свидетели действително на конфликти между двете страни,
но в един изключително дълъг период от време, което води до объркване във
възприятията им и в частност стремеж да подкрепят тъжителката в изложеното в
тъжбата.
Съдебният състав намира, че от
всички събрани по делото доказателства, а именно гласни и писмени доказателства
и доказателствени средства, не се доказва и второто обвинение, поддържано от
тъжителката и нейния процесуален представител. Същото касае обвинение по чл.147
ал.1 от НК, а именно, че подсъдимата на 25.10.2018 г. в гр.М., на ул.”А.С.” №
14, пред хранителен магазин – павилион на улицата, е разгласила позорно
обстоятелство и е приписала престъпление, а именно, че тъжителката М.К. *** е
„крадла” и „че дъщеря й работи като проститутка и е откраднала парите на баба
им”. От събраните по делото доказателства, в лицето на свидетелите М.Л., М.М. и
В.М. по никакъв начин не се доказва поддържаното обвинение. От своя страна съдебния
състав намира за обективни и подкрепящи се и с писмените доказателства
единствено показанията на свидетелката М.Л.. Същите са последователни, логични,
непротиворечиви и в конкретика възпроизвеждат факти и обстоятелства, свързани с
датата 25.10.2018 г., с която се претендира, че подсъдимата е осъществила състава
на престъплението по чл.147 ал.1 от НК. И свидетелката Л. потвърждава в
показанията си за съществуващия проблем между тъжителката и подсъдимата, както
и обстоятелството, че той е породен от липсата на пари, собственост на техния
баща. Свидетелката М.Л. е категорична в показанията си, че се вижда с
подсъдимата в гр.С., основно на „Женския пазар”, където последната продава
калъфки. Същата потвърждава в показанията си, че на 25.10.2018 г. подсъдимата й
е гостувала в гр.С., като е пристигнала към 10.00-10.15 часа, изпили са по едно кафе, след което с личния си
автомобил я е откарала в с.Мещица, където е домът й. Освен тези факти свидетелката
Л. конкретизира, че подсъдимата е останала и на другия ден, като на 27.10.2018
г. ден събота двете са пристигнали в гр.М., като свидетелката е останала един
ден и на следващия ден – неделя, се е прибрала. Съдебният състав намира
показанията на свидетелката Л. за обективни и разкриващи обективната истина,
тъй като същите не се явяват изолирани, а напротив подкрепят се и с категорични
такива писмени доказателства. В тази насока е приложената по делото Справка от
Управителя на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД гр.С. под № 27-01-23/03.01.2019
г., удостоверяваща, че подсъдимата притежава железопътна карта „Класик” № ХХХс
валидност от 13.11.2017 г. до 12.11.2018 г. и от направената справка е
установено, че на 25.10.2018 г. същата е закупила билет под № 904010010342
1/2Р-О за бърз влак № 7631 – втора класа, по маршрут М. – С.. За 26.10.2018 г.
и 27.10.2018 г. не са издавани билети срещу цитираната железопътна карта. В
подкрепа на изложеното е и приложената справка от билетната система на „БДЖ –
Пътнически превози” ЕООД. От така посочените гласни и писмени доказателства по
един безспорен и категоричен начин се установява, че на 25.10.2018 г.
подсъдимата не е могла фактически и обективно да бъде в гр.М. на ул.”А.С.” № 14
и пред хранителен магазин – павилион на улицата, да е разгласила позорните
обстоятелства и да е приписала престъпление на тъжителката с думите, които са
подробно описани в тъжбата. Прави впечатление, че тъжбата е внесена в Районен
съд гр.М. на 26.10.2018 г., т.е. един ден
след като се твърди, че подсъдимата е осъществила деянието по чл.147
ал.1 от НК. От така описаното в тъжбата, което се претендира, че е осъществено
по-малко от 24 часа преди това, се сочи една фактическа обстановка, коренно
различна като дата и неясна такава, което доведе съдебния състав да остави без
движение тъжбата и да даде указания за уточняване на конкретика в повдигнатото
обвинение. Такова бе посочено с допълнителната молба към тъжбата и това очерта
тежестта на доказване и рамката на обвинението. Задължение на тъжителя и
неговия процесуален представител е да изгради рамката на фактическото обвинение
по един ясен и категоричен начин, който да достигне до знанието на подсъдимата.
За съжаление на съдебното следствие това не бе сторено от тъжителката и това
обяснява защо показанията на свидетелите В.М. и М.М. са изключително лаконични,
объркани, непоследователни и акцентират една разпиляна във времето фактология,
без яснота за време, място и начин на осъществяване на престъплението. И двете
свидетелки са наясно за възникналия конфликт между двете страни и пресъздават
чути от тях изрази, коментари и свои лични възприятия. От своя страна
свидетелката М. не е присъствала на конфликт между двете сестри, но пък
споделя, че подсъдимата много пъти е нагрубявала тъжителката в нейно
присъствие, като е казвала лоши думи за
нея и я е наричала „курва”. Конкретика за място и дати няма в показанията на
тази свидетелка. Същата очертава един дълъг период от срещи с подсъдимата,
както на морето в гр.К., така и в гр.М., като същата споменава, че подсъдимата
пред нея е наричала тъжителката „курва”, „проститутка” , че я кълне и че
дъщерята на тъжителката е проститутка в чужбина, като за последните факти се
твърди, че това е станало в края на м.октомври 2018 г. Съпоставяйки с поддържаното
обвинение се установява, че показанията на свидетелката М. по никакъв начин не
разкриват обективната истина, нито пък подкрепят обвинението на тъжителката.
Нито има конкретика по отношение на мястото, по отношение на времето, по отношение
на датата, нито пък има съвпадение с така поддържаните инкриминирани изрази,
които са позорящи, нито пък изрази и факти, подкрепящи поддържаното обвинение,
касателно приписване на престъпление. В никаква степен обективната истина не се
разкрива и от показанията на свидетелката М.М.. Същата потвърждава, че живее в
гр.М., на ул.”Г.К.” № 51. Именно на тази улица свидетелката твърди, че в края на
м.октомври или м.ноември 2018 г. подсъдимата
е минала по улицата, видяла я е и след това е започнала да споделя своето
недоволство от тъжителката и нейната дъщеря. Свидетелката твърди, че
подсъдимата й е казала, че дъщерята на тъжителката ходи по магистралите и само
там може да се изкарат пари като проститутка. Също така, че както тъжителката,
така и дъщеря й са откраднали парите на баща им и че с тези пари дъщерята на
тъжителката си е купила апартамент. Както беше коментирано и в по-горните
абзаци, както показанията на свидетелката М., така и показанията на
свидетелката М., са нелогични и неподкрепящи се със събраните по делото доказателства.
Безспорни доказателства по делото са събрани, че на 25.10.2018 г. подсъдимата
не е била в гр.М.. Показанията на посочените свидетелки се явяват изолирани и
неподкрепящи се с никакви други доказателства, които да мотивират съда да
приеме, че същите са достоверни, обективни и не обслужват обвинителната позиция
на тъжителката. Прави впечатление, че в обстоятелствената част н тъжбата и
уточняващата молба никъде не са посочени позорните обстоятелства и приписаното
престъпление пред кое трето лице са осъществени, което обяснява разбира се и
тези противоречия в показанията на свидетелите. Съдебната практика е
категорична, че за съставомерността на деянието е необходимо клеветническите
обстоятелства да са конкретизирани по време, място и лице, а не да са изложени
в абстрактна форма. Съдебната практика е категорична и по отношение на това, че
позорните факти и обстоятелства следва да са съобщени обективно, а не да се
извеждат, чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на
субективна психична дейност, каквито бяха открити в показанията на разпитаните
по делото свидетели М.М. и В.М.. Тук е мястото да се посочи, че не може да бъде
укоримо поведението на подсъдимата, изложено в нейните жалби до Районна прокуратура
гр.М., тъй като начинът на мислене не може да се криминализира, тъй като
резултатите от него не са еднозначни и не подлежат на доказване. От всички
събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност не се установи
подсъдимата да е осъществила от обективна страна престъпленията, в които същата
е обвинена. Изложената фактическа обстановка в тъжбата и уточняващата молба към
нея не се подкрепиха от събраните по делото доказателства. Събраният
доказателствен материал не е формирал в съда твърдото и непоколебимо убеждение,
че е извършено престъпление, че това е станало виновно и че негов автор е подсъдимата.
Многобройните съмнения, относно това авторство, мотивира по този начин съда да
признае подсъдимата за невинна и да я оправдае по обвиненията по чл.146 ал.1 и
чл.147 ал.1 от НК, не защото съмнението се тълкува в полза на подсъдимата, а
защото обвинението не е доказано по един несъмнен начин, въпреки, че са
положени усилия и са събрани доказателства.
Тъжителката
следва да заплати на подсъдимата Д.А. *** направените по делото разноски в
размер на 600 лева, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение по
силата на чл.190 ал.1 от НК, тъй като последната бе призната за невинна.
По гореизложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: