Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260113
гр. ВРАЦА, 27.04.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско
отделение в публичното заседание на 31.03.2021г. в състав:
Окръжен съдия:НАДЯ
ПЕЛОВСКА
в присъствието на:
секретар Галина Емилова
като разгледа докладваното от съдията Пеловска
гр. дело N 551
по
описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на Т.В.Т. ***
против „ОТП Факторинг България“ЕАД-гр.София и „Банка ДСК“ЕАД-гр.София за
признаване за установено по отношение на ответниците, че поради изтекла
погасителна давност ищецът не дължи сумата от общо 32702,29 лв.по изп.дело
№476/2020г.по опис на ЧСИ Г. Б., представляваща суми по изп.лист от
05.12.2012г., издаден по ч.гр.дело №674/2012г.на РС-Оряхово.
В исковата молба се твърди, че въз основа на
получено съобщение от ЧСИ Б., ищецът разбрал, че против него е образувано
изп.дело №476/2020г. с взискател „ОТП Факторинг България“ЕАД, за събиране на
вземания, произтичащи от изп.лист от 05.12.2012г., издаден въз основа на
заповед за незабавно изпълнение №300/05.12.2012г. по ч.гр.дело №674/2012г.по
описа на РС-Оряхово. Ищецът поддържа,
че вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по давност, тъй како
от издаването на изп.лист до образуването на изп.дело №476/2020г.да изминали
около 8 години. Поддържа също, че „ОТП Факторинг България“ЕАД няма право да се
ползва от издадения изп.лист, тъй като листът е издаден за вземания на „Банка
ДСК“ЕАД, а ищецът не е уведомяван за евентуално извършена между двамата
ответници цесия.
Предявеният иск е с правно основание чл.439, ал.1
от ГПК.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея
е бил връчен на ответника „ОТП Факторинг България“ЕАД, от който в срока по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор, че
оспорва иска. Твърди, че искът е недопустим, като в тази връзка излага
доводи, че погасителната давност не е способ за погасяване на задължения и
законът не е предвидил възможност за предявяване на установителен иск било по
чл.439 от ГПК, било по чл.124, ал.1 от ГПК, за нейното прилагане. Поддържа се
също, че искът е и неоснователен, като се сочи, че изпълнителният лист
действително е бил издаден в полза на ответника „Банка ДСК“ЕАД, но с договор за
цесия от 12.02.2013г. банката е прехвърлила вземанията си по него на „ОТП
Факторинг България“ЕАД, което на 25.07.2013г. е образувало изпълнително дело
№1763/2013г.по описа на ЧСИ Г.Б. против длъжника Т.В.Т.. За цесията длъжникът е
надлежно уведомен чрез изпращането на писмо с обратна разписка до адреса,
посочен в договора за банков кредит, а дори това уведомяване да се приеме за
ненадлежно, според ответника роля на такова играе самият отговор на исковата
молба. След връчване на ПДИ до длъжника
той не е възразил по реда на чл.414 от ГПК, поради което заповедта за незабавно
изпълнение е влязла в законна сила. По така образуваното изп.дело е бил наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, а в периода
14.08.2013г.-16.10.2017г. от негова страна са постъпвали ежемесечни доброволни
плащания. Според ответника, тези плащания се считат за признание с последиците
на чл.116, б.“а“ от ЗЗД, а на основание ППВС №3/1980г. от датата на образуване
на изп.дело №1763/2013г.до 26.06.2015г. погасителна давност не е текла.
Ответника „ОТП Факторинг България“ЕАД сочи също,
че изп.дело №1763/2013г. било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
но на 09.06.2020г.било образувано нова изпълнително дело-изп.д.№476/2020г., по
което на 06.10.2020г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника и от
запора е удържана сумата от 966 лв. Иска се прекратяване на производството по
делото, поради недопустимост на предявения иск или евентуалното му отхвърляне
като неоснователен.
В срока по чл.131 от ГПК отговор е постъпил и от
ответника „Банка ДСК“ЕАД. В отговора се твърди, че предявеният иск е
недопустим. Развиват се доводи, че позоваването на изтекла погасителна давност
не може да е предмет на самостоятелен установителен иск, а само на възражение
срещу предявен осъдителен иск. Поддържа се също, че по силата на договора за
цесия от 12.02.2012г. „Банка ДСК“ЕАД вече няма качеството на кредитор, поради
което не е надлежно легитимирана на отговаря по иска. В условията на
евентуалност се твърди, че предявеният иск е неоснователен.
При извършена проверка по чл.129 и чл.130 от ГПК с
определение №260148/26.02.2021г., постановено по реда на чл.140 от ГПК,
настоящият съдебен състав констатира, че исковата молба е редовна. С определението си от 26.02.2021г. съдът се
е произнесъл и по възраженията на ответниците за недопустимост на предявения
иск, при което възраженията са приети за неоснователни, а искът за допустим.
Така изложените съображения досежно допустимостта на иска се поддържат от
настоящия съдебен състав и повтарянето им не е необходимо.
По делото са събрани писмени доказателства.
Приложено е ч.гр.дело №674/2012г.по описа на РС-Оряхово, както и копия от
изп.дело №476/2020г. и изп.дело №1763/2013г.по описа на ЧСИ Г.Б..
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, които прецени поотделно и в тяхната пълнота, намира за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 674/2012 г. по
описа на РС-Оряхово, в полза на „Банка ДСК“ ЕАД против ищеца Т.В.Т. е издадена
Заповед №300/05.12.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ,
както и изпълнителен лист от 05.12.2012г., за сумите от: 26242,22 лв. -
главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.12.2012г. до
окончателното изплащане, договорна лихва
в размер на 3702,38 лв. за периода от 29.11.2011г. до 03.12.2012г., наказателна лихва в размер на 2009,43 лв. за
периода от 06.01.2012г. до 03.12.2012г., заемни такси в размер на 47,04 лв.,
такса изискуемост в размер на 60 лв., както и деловодни разноски в размер на 641,22 лв. държавна такса. Видно от
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и от извлечението от
счетоводните книги на банката, на което се основава заявлението, изискуемостта
на претендираните вземания е настъпила
на 29.02.2012г.
От приетия договор за покупко-продажба на вземания
/цесия/ от 12.02.2013г. и приложението към него, се установява, че „Банка ДСК“
ЕАД, в качеството си на цедент, е прехвърлило на „ОТП Факторинг България“ ЕАД,
в качеството му на цесионер, процесното вземане. По силата на представеното на л.35 от делото пълномощно,
цедентът упълномощил цесионера „ОТП Факторинг България“ ЕАД да уведоми от името
на Банката всички длъжници попрехвърлените вземания. Съобразно правата по
упълномощаването, с писмо от 19.03.2013г., връчено на длъжника Т.Т. на
19.04.2013г. /л.37/, „ОТП Факторинг България“ ЕАД е извършило уведомяването за
прехвърлянето на вземане.
Въз основа на издадения изпълнителен лист и
договорът за цесия от 12.02.2013г.
ответникът „ОТП Факторинг България“ ЕАД е образувал изпълнително дело
№1763/2013 г. по описа на ЧСИ Г. Б. с район на действие ОС-Враца, копие от
книжата по което са приложени към настоящото дело. От същите се установява, че изпълнително
дело №1763/2013г. е образувано на 25.07.2013г., като първото предприето срещу
длъжника изпълнително действие е от 29.07.2013г., когато със запорно съобщение
изх.№13015 ЧСИ Б. е наложил запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника Т.Т., получавано от „ЧЕЗ Разпределение
България“АД. С писмо изх.№ЧР-ВД-215/02.08.2013г. „ЧЕЗ Разпределение България“АД
уведомило ЧСИ Б., че върху трудовото възнаграждение на длъжника Т.Т. вече има
наложени три предходни запора, поради което удръжки по запора по изп.дело
№1763/2013г.ще бъдат правени в поредността на постъпването му и при спазване
правилата на чл.446 от ГПК, след погасяване на задълженията по предходните
запори.
Едновременно със запорното съобщение до „ЧЕЗ
Разпределение България“АД, до длъжника и настоящ ищец била изпратена и покана
за доброволно изпълнение, връчена му на 06.08.2013г., а на 07.08.2013г. била
изпратена и призовка за принудително изпълнение-насрочен опис на движими вещи
за 22.08.2013г. Призовката за принудително изпълнение е връчена на длъжника на
13.08.2013г., но няма данни описът да е извършен. Няма данни и за
предприемането на други изпълнителни действия, при което с постановление от 09.03.2018г.
ЧСИ Б. прекратил изп.дело №1763/2013г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и
постановил вдигане на наложените запори. Постановлението е влязло в сила на
28.03.2018г.
С молба до ЧСИ Г. Б. с район на действие ОС-Враца,
на 09.06.2020г.„ОТП Факторинг България“ ЕАД е поискало образуването на ново
изпълнително дело срещу ищеца Т.Т. във връзка с процесното вземане и
предприемането на конкретни изпълнителни действия. Въз основа на молбата е
образувано изп.дело №476/2020г. по описа на ЧСИ Б., копие от което също е
приложено по настоящето дело.
С молбата за образуване на делото, както и с молба
вх.№5865/14.07.2020г. взискателят „ОТП Факторинг България“ЕАД е поискал
налагането на запор върху банковите сметки на длъжника. На 06.10.2020г. ЧСИ Б.
е изпратил съобщение до длъжника за наложен запор върху банковите му сметки,
както и запорни съобщения до „Банка ДСК“АД и до „ОББ“АД. Предвид приложената на
л.26 от изп.дело справка от Регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ, запорът в „Банка ДСК“АД не е
реализиран, тъй като сметките на длъжника в
посочената банка са били закрити още през 2018г. По отношение наличните
сметки на длъжника в „ОББ“АД, с писмо изх.№230-ОПЗ/*********/09.10.2020г. и
писмо изх.№ 230-ОПЗ/*********/20.10.2020г.
банката е уведомила ЧСИ Б., че признава вземането и че на 19.10.2020г. е
превела по сметка на ЧСИ сумата от 966 лв./л.61 от изп.дело /.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с предявен отрицателен
установителен иск по чл.439 от ГПК, предмет на спора по който е отричаното от
ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника, поради
погасяването му по давност. За основателността на предявения иск следва да се
установи, че от настъпването на изискуемостта на вземането е изтекъл
предвиденият в закона период на погасителна давност, който период не е бил
спиран или прекъсван. В тежест на ищеца е да установи момента на настъпване на
изискуемостта на отричаното от него право, а в тежест на ответника е при
условията на пълно и пряко доказване да установи съществуването на това право,
както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане
на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били
налице основания за спиране или прекъсване течението на давността.
Гражданският процесуален кодекс урежда заповедното
производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване
на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването
на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл.
415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението –
в този смисъл т. 14 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. д.
№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая по делото не са налице данни след
издаването на заповедта за изпълнение да е предявен иск за установяване
съществуването на процесното вземане, поради което се налага изводът, че след
настъпване изискуемостта на вземането-29.02.2012г., давността не е била
прекъсна с депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК. При това положение и съгласно разпоредбите на чл.110 и чл.111,
б.“в“ от ЗЗД, считано от 29.02.2012г. по отношение на вземането за главница е
започнала да тече общата 5 годишна давност, а по отношение вземанията за лихви
е започнала да тече кратката 3 годишна погасителна давност.
Според възраженията на ответника „ОТП Факторинг
България“ЕАД, така започналата да тече погасителна давност е била прекъсвана
първоначално няколко пъти- на 25.07.2013г.с образуването на изп.дело
№1763/2013г., с молбата за което е поискано налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника; на 29.07.2013 когато е било изпратено запорно
съобщение до работодателя на длъжника; на 05.08.2013г. когато е била изпратена
призовка за опис на движими вещи и на 06.08.2013г. когато е била връчена покана
за доброволно изпълнение. Ответникът поддържа също, че прекъснали давността са
били и доброволните плащания на длъжника и настоящ ищец, извършвани в периода
14.08.2013г.-16.10.2017г., а от датата на образуване на изп.дело №1763/2013г.
25.07.2013г. до 26.06.2015г. погасителна давност не е текла, на основание
Постановление №3/1980г.на Пленума на ВКС, обявено за изгубило сила с ТР
№2/26.06.2015г.по т.д.№2/2013г.на ОСГТК на ВКС.
Твърди също, че във връзка с образуването на
изп.д. №476/2020г. на ЧСИ Г. Б. давността била прекъсната отново.
По въпроса прекъсва ли давността с образуване на
изпълнително дело и тече ли тя докато трае изпълнителния процес действително са
налице както Постановление №3/18.11.1980г.по гр.дело №3/80г.на Пленума на ВС,
така и Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, и двете имащи задължителен характер за прилагане от
съдилищата. С последното от тях Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния
съд е обявено за изгубило сила.
Съгласно посоченото Постановление
№3/18.11.1980г.по гр.дело №3/80г.на Пленума на ВС погасителната давност се
прекъсва с образуването на изпълнително дело и давност не тече докато трае
изпълнителния процес, а съгласно т.10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г.
по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекъсването на давността се осъществява, само доколкото чрез
изпълнителното действие се реализира един или повече конкретни изпълнителни
способи, като от това може да се направи извод, че давността по време на
висящото изпълнително дело се прекъсва многократно, което става с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ. В същите мотиви към т.10 обаче ОСГТК на ВКС е приело, че когато
изпълнителното производство е прекратено по право, какъвто е случая на
прекратяване по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК /перемпция/, изпълнителните действия
също се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са
придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на
извършените от трети задължени лица плащания. По тази причина е прието, че
когато прекратяването на изпълнителното производство става по право, новата
давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
При така очертаната колизия между постановките на Постановление
№3/18.11.1980г.по гр.дело №3/80г.на Пленума на ВС и Тълкувателно решение от
26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, по въпроса „От кой момент поражда действие отмяната на
ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.
№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по
изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“ е образувано тълкувателно
дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, по което обаче все още не е постановено
решение. Независимо от това обаче прилагането на ППВС № 3/18.11.1980г. и ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС спрямо процесния случай,
според настоящия съдебен състав има следното изражение:
Според мотивите към т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. по
тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекратяването на изпълнителното
производство по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК /т.нар.перемпция/, настъпва по право. Постановлението
на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство има
единствено декларативен характер, поради
което прекратителният ефект настъпва не по силата на постановлението /акта на
съдебния изпълнител/, а с осъществяването на съответните правно релевантни
факти-изтичането на срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Що се касае до въпроса
от кой момент започва да тече двугодишния срок по чл.433, ал.1, 8 от ГПК,
самата разпоредба на закона е посочила, че това е моментът, от който взискателят
е поискал извършването на последното изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ-напр.насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Двугодишният срок за перемция започва да тече от
първия момент, в който не се осъществява изпълнение /включително доброволно,
напр. при постигнато споразумение между страните/, т. е. осъществяването на
всички поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не
могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря – след
направено искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото
съдействие и така осуетява неговото изпълнение. Перемция не настъпва, ако след
поискването на един изпълнителен способ, в продължение на две години
взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, ако през това време се е
осъществявал поискания от него предходен изпълнителен способ, а преди неговият
край не може да се прецени със сигурност има ли нужда от друг способ.
Доколкото перемпцията е специфична давност, която
е определена в закон, тя не е идентична с давността по чл.110 и чл.111 от ЗЗД и
се прилага независимо от общата погасителна давност. По тази причина дори са се
приеме, че по силата на ППВС №3/18.11.1980г. общата погасителна давност е прекъсната
с образуването на изп.дело №1763/2013г.на ЧСИ Б. и не е текла докато трае
изпълнителния процес, то във всички случаи от момента на прекратяване на
изп.дело №1763/2013г., който настъпва по право, ще започне да тече нова давност-5 годишна за
вземанията по главницата и 3 годишна за лихвите.
В случая от приложеното копие на изп.дело
№1763/2013г.по описа на ЧСИ Б. се установява, че още с молбата за образуване на
делото от 25.07.2013г. „ОТП Факторинг България“ЕАД е поискало налагането на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и запорът е наложен със
запорно съобщение от 29.07.2013г., изпратено до „ЧЕЗ Разпределение България“АД.
Извършването на други изпълнителни действия нито е било поискано от взискателя
и настоящ ответник, нито е било служебно предприето от ЧСИ в условията на
възлагане по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ. Тук следва да се отбележи, че изпратената до
длъжника призовка за пристъпване към принудително изпълнение чрез насрочване на
опис на вещи няма характер на изпълнително действие, както с оглед мотивите по
т.10 от ТР№2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, така и с
оглед липсата на данни за възлагане по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ и за поискване на
описа от страна на взискателя.
Независимо от налагането на запора по изп.дело
№1763/2013г.обаче, налице е депозиран на 07.08.2013г. отговор от третото
задължено лице по запора, че ще извършва удръжки от трудовото възнаграждение на
ищеца, но само с оглед поредността на
неговото настъпване и при спазване правилата на чл.446 от ГПК, след погасяване
на задълженията по предходните наложени запори и вдигането на тези запори. При
този отговор на третото задължено
лице, то следва да се приеме, че е била налице обективна невъзможност исканото
изпълнително действие да бъде реализирано, поради което взискателят е следвало
да поиска извършването на други изпълнителни действия в рамките на определен
способ. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че по изп.дело №1763/2013г.няма
доказателства суми по запора да са превеждани по сметка на съдебния изпълнител
или по сметка на взискателя.
По тези
причини настоящият съдебен състав приема, че срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
е започнал да тече считано от датата на постъпване на отговора от „ЧЕЗ Разпределение
България“- 07.08.2013г. и е изтекъл на 07.08.2015г., през което време
взискателят не е искал извършването на други изпълнителни действия и
изпълнителното производство е прекратено по право на 07.08.2015г. Независимо,
че към посочената дата на перемпцията вече е било в сила ТР №2/26.06.2015 г. по
тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, то от датата на образуване на изп.дело
№1763/2013г. до 26.06.2016г. действащо е било ППВС № 3/18.11.1980 г., според което образуването на изпълнителното
дело е прекъснало започналата да тече от датата на изискуемостта на вземанията
погасителна давност и по време на изпълнителния процес давност не тече.
Предвид, че решение по образуваното тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на
ВКС все още не е постановено, настоящият съдебен състав намира, че следва да
бъде зачетена разпоредбата на чл.14, ал.1 от Закона за нормативните актове и се
приеме, че от датата на образуване на изп.дело №1763/2013г.до приемането на ТР
№2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС приложение намират
постановките на ППВС № 3/18.11.1980 г. и погасителна давност за вземанията в
посочения период не е текла. След датата на постановяване на ТР №2/26.06.2015
г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и съобразно разрешенията дадени в
самото ТР, давността може да тече и по време на изпълнителния процес, но се
прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ.
В настоящия случай от 26.06.2015г., от когато е в
сила ТР №2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013г., до възприетата дата на
перемиране на изп.дело №1763/2013г.-07.08.2015г., изпълнителни действия не са
били извършвани, поради което следва да се приеме, че считано от 26.06.2015г. е
започнала да тече нова погасителна давност-5 годишна за вземанията по
главницата и 3 годишна за вземанията по лихвите. По силата на ТР №2/26.06.2015
г. по тълк.д. №2/2013г. тази давност не е прекъсната с факта на образуване на
новото изп.дело №476/2020г., а с предприемането на първото по делото изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ.
Съдът намира, че започналата да тече от
26.06.2015г. погасителна давност не е прекъсната с признаване на вземането от
длъжника, както това твърди ответника „ОТП Факторинг България“ЕАД. Макар
ответникът да твърди, че за периода 14.08.2013г.-16.10.2017г. ищецът е
извършвал доброволни плащания и в подкрепа на твърденията си да представя
счетоводна справка /л.105-106/, съдът намира, че с оглед оспорването на ищеца
така представеното доказателство не подкрепя в достатъчна степен посочените
твърдения. На първо място справката има
характера на частен документ, изходящ от ответника, който ищецът оспорва с
твърдения за липса на първични счетоводни документи, като основание за съставянето
на справката. Въпреки оспорването обаче, ответникът „ОТП Факторинг България“ЕАД
не е представил нито първичните документи, удостоверяващи плащанията на ищеца,
нито е ангажирал доказателства, които могат да бъдат ценени по реда на чл.182
или чл.202 от ГПК. В самата справка не е посочен и номера на изпълнителното
дело, за вземанията по което се отнасят твърдяните доброволни плащания, а
самите плащания не са намерили и насрещно отражение в двете изпълнителни дела.
В тази насока следва да се посочи също така, че макар изп.дело №476/2020г. да е
образувано след последното плащане по представената справка, в молбата за
образуване на делото взискателят не е посочил
съществуването на доброволни плащания, които да намаляват задължението
по изпълнителния лист. При тази съображения съдът намира възражението за
прекъсване на давността, поради признаване на вземането от длъжника, за
неоснователно, поради което се дължи произнасяне по въпроса прекъсната ли е
давността след 26.06.2015г. с предприемането на изпълнителни действия.
Както бе посочено, единственото изпълнително
действие, което взискателят „ОТП Факторинг България“ЕАД е поискал да бъде
извършено в рамките на изп.дело №476/2020г. е налагането на запор върху
банковите сметки на длъжника в „ОББ“АД, като това е станало с молбата на
взискателя от 14.07.2020г. на база извършеното проучване за наличие на банкови сметки. Самото налагане на
запора /извършване на изпълнителното действие/ е станало на 06.10.2020г.
Следва да се посочи, че предприемане на
изпълнително действие представлява самият запор от 06.10.2020г., който прекъсва
давността, но ефектът му ще бъде от поискването на действието, освен ако
осъществяването му е забавено по причина, за която взискателят отговаря
–невнесени такси и разноски, неоказване на необходимото съдействие и пр. /в
този смисъл решение №37/24.02.2021г.на ВКС по гр.дело №1747/2020г., ІV г.о./.
В случая налагането на запор е поискано от
взискателя и настоящ ответник с молбата му от 14.07.2020г., към която са
представени и доказателства за внасянето на следващите се за това действие
такси и разноски. По тази причина и независимо, че изпълнителното действие
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, е извършено на
06.10.2020г., то ефектът му следва да бъде зачетен от деня на поискването, в
случая 14.07.2020г., тъй като към посочената дата предпоставките за извършване
на исканото действие са били налице-постъпила молба от взискателя и внесени
такси за налагането на запора.
Дори към посочената дата обаче изтекли са били
както предвидените в разпоредбата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД, така и в разпоредбата на чл.110 от ЗЗД давностни срокове, съответно 3 годишен за
вземанията за лихви и 5 годишен за вземането по главницата. Както вече бе
посочено, считано от 26.06.2015г., от когато е в сила ТР №2/26.06.2015 г. по
тълк.д. №2/2013г., са започнали да текат нови давностни срокове, които към
датата на предприемане на следващото изпълнително действие- 14.07.2020г. вече
са били изтекли. По тази причина вземанията на ответниците, произтичащи от издадените по ч.гр.дело №674/2012г.на
РС-Оряхово заповед за изпълнение №300/05.12.2012г. и изпълнителен лист следва
да се приемат за погасени по давност съответно на 26.06.2018г. за вземанията по
лихвите и на 26.06.2020г.за вземането по главницата.
Тези констатации обуславят извода, че предявеният
иск по чл.439 от ГПК, че ищецът не дължи сумите по изп.дело №476/2020г.по опис
на ЧСИ Г. Б., произтичащи от изпълнителен лист от 05.12.2012г., издаден въз
основа на Заповед за незабавно изпълнение №300/05.12.2012. по ч.гр.д.
№674/2012г. на PC-Оряхово, поради погасяването на вземанията по давност, е
основателен и като такъв ще следва да бъде уважен.
Изхождайки от разрешенията, дадени в Определение №262/09.07.2020 по дело №586/2020 на
ВКС, ГК, IV г.о., настоящият съдебен състав намира, че искът ще следва да бъде
уважен и против двамата ответници. Както това е посочено в цитираното
определение, правният интерес от така предявения иск не се изчерпва със
създаване на основание за прекратяване на конкретното изпълнително дело, а
обхваща и осуетяването на възможността кредиторът по заповедта за изпълнение
след приключване на конкретното изпълнително дело да поиска връщане на
изпълнителния лист и образуването на друго изпълнително дело. Правото на
принудително изпълнение се удостоверява именно с изпълнителния лист, поради
което влязло в сила решение, с което искът по чл.439 от ГПК е уважен и против
кредитора „Банка ДСК“ЕАД, го възпрепятства да проведе друго принудително
изпълнение. Освен това с иска по чл.439 от ГПК длъжникът отрича правото на
принудително изпълнение в неговия максимален обем- титулярството на това право
на цедента, но и на цесионера.
По изложените съображения и като намира
предявеният иск за основателен и доказан, съдът намира, че същия ще следва да
бъде уважен изцяло. При този изход на делото и тъй като ищецът е бил освободен
от заплащането на държавна такса по делото, ответниците ще следва да бъдат
осъдени да заплатят по сметка на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на
1308,10 лв. Адвокатско възнаграждение в условията на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата не следва да бъде присъждано в полза на пълномощника на ищеца, тъй
като договор за правна защита и съдействие, от който да е видно при какви
условия е договорена защитата на ищеца, не е бил представен по делото.
Водим от горното, Врачанския окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439 ГПК, по отношение на „ОТП Факторинг
България“ЕАД-гр.София, ***, с ЕИК *** и „Банка ДСК“ЕАД-гр.София, ***, с ЕИК ***,
че Т.В.Т. ***, с ЕГН **********, не дължи сумите по изпълнителен лист от
05.12.2012г., издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение №300/05.12.2012г.
по ч.гр.д. №674/2012г. на PC-Оряхово в полза на „Банка ДСК“ ЕАД за вземания,
произтичащи от Договор за кредит от 28.03.2008г. и които са предмет на
изп.д.№476/2020г. на ЧСИ №722 – Г. Б., а именно: сумата от 26242,22 лв. -
главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.12.2012г. до
окончателното изплащане, договорна лихва
в размер на 3702,38 лв. за периода от 29.11.2011г. до 03.12.2012г., наказателна лихва в размер на 2009,43 лв. за
периода от 06.01.2012г. до 03.12.2012г., заемни такси в размер на 47,04 лв.,
такса изискуемост в размер на 60 лв., както и деловодни разноски в размер
на 641,22 лв. държавна такса, поради
погасяването на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България“ЕАД-гр.София, ***,
с ЕИК *** и „Банка ДСК“ЕАД-гр.София, ***, с ЕИК *** да заплатят по сметка на
Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 1308,10 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: