№ 655
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110207992 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 22-007310/23.03.2021 г., издадено от
директора на дирекция „Инспекция по труда“-София“, на „*****“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за извършено
административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, изразяващо
се в това, че „*****“ ЕООД в качеството си на работодател не е изпълнило
предписание под № 8, дадено му с протокол за извършена проверка
11.11.2020 г., отнасящо се до: „Работодателят да начисли и изплати
уговореното трудово възнаграждение на лицето АН. Б. СТ., на длъжност
„работник строителство“, което да не е по-малко от минималните ставки на
заплащане, установени за същата или сходна работа в приемащата държава
Австрия за месец март 2019 г., съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от
Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги (обн. ДВ, бр. 2 от 6 януари
2017 г.)“, като срокът за изпълнение на предписанието е изтекъл на 27.11.2020
г.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена бланкетна
1
жалба от санкционираното лице „*****“ ЕООД, в която са релевирани доводи
за неговата неправилност, като от съда се иска да отмени същото като
незаконосъобразно.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
дружеството-жалбоподател поддържа подадената жалба по съображения,
които се твърди, че ще бъдат изложени с допълнително представени писмени
бележки. В предоставения на страните 7-дневен срок, дружеството-
жалбоподател или процесуалният му представител не са представили
писмени бележки по същество на правния спор.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, като
излага подробни съображения за законосъобразността на обжалваното НП,
вкл. с представени в срок писмени бележки. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Следва да се
посочи, че в НП е посочено, че същото е връчено на 30.03.2021 г. при
условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Въпреки това, съдът счита, че не са били
налице предпоставките на посочената разпоредба за приемане на редовно
връчване на НП по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Съгласно посочената
разпоредба когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а
новият му е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се
счита за връчено от деня на отбелязването. За да е налице посочената
хипотеза, е необходимо да се установи по несъмнен начин, на първо място, че
нарушителят не може да бъде намерен на посочения от него адрес, и на второ
място, да не е известен новият му адрес. От приложените по делото
доказателства и по-специално справка от ТРРЮЛНЦ се установява, че към
настоящия момент и към 30.03.2021 г. седалището и адресът на управление на
дружеството е бил в гр. София, ул. „Позитано“ № 30. Действително,
приложеното на л. 5 от делото известие за доставяне чрез „Български пощи“
ЕАД е било адресирано до дружеството-жалбоподател на горепосочения
адрес, като е върнато с отбелязване „Получателят се е преместил на друг
адрес“. Само на база на посоченото отразяване наказващият орган е приел, че
са налице предпоставките на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, което становище не се
2
споделя от съда. Както се посочи по-горе, следва по категоричен начин да е
установено, че дружеството е напуснало адреса и не може да се призове на
известния такъв. От върнатото известие за доставяне обаче не може да се
установи по категоричен начин това обстоятелство, доколкото не става ясно
на база на какви доказателства – сведения на лице, длъжност, съобщения и
т.н., е прието, че адресатът се е преместил на друг адрес. Нещо повече, от
приложената на чл. 54 от делото призовка е видно, че управителят на
дружеството-жалбоподател е бил намерен от органите на МВР именно на
известния му адрес – гр. София, ул. „Позитано“ № 30. В този смисъл не е
налице и втората кумулативно изискуема предпоставка по чл. 58, ал. 2 ЗАНН,
за да се приеме за изпълнена хипотезата на посочената норма, а именно да не
е известен новият адрес на нарушителя, доколкото в случая такъв не е имало.
С оглед на това, съдът счита, че не са били налице предпоставките на чл. 58,
ал. 2 ЗАНН, поради което и към настоящия момент НП не е връчено редовно
на „*****“ ЕООД и подадената жалба се явява процесуално допустима.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление,
констатира, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на
съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
В периода от 19.10.2020 г. до 11.11.2020 г. била извършена проверка на
„*****“ ЕООД от служители на Дирекция „Инспекция по труда“-София, като
проверката завършила на 11.11.2020 г. с издаването на Протокол за извършена
проверка изх. № ПР2028641/11.11.2020 г., връчен на същата дата на
управителя на дружеството. В т. 8 от горепосочения протокол за извършена
проверка било дадено следното предписание – „Работодателят да начисли и
изплати уговореното трудово възнаграждение на лицето АН. Б. СТ., на
длъжност „работник строителство“, което да не е по-малко от минималните
ставки на заплащане, установени за същата или сходна работа в приемащата
държава Австрия за месец март 2019 г., съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 4
от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници
3
и служители в рамките на предоставяне на услуги (обн. ДВ, бр. 2 от 6 януари
2017 г.)“. Срокът за изпълнение на това предписание бил до 27.11.2020 г.
В определения в предписанието срок до 27.11.2020 г. „*****“ ЕООД не
изпълнило предписание № 8, тъй като начислило дължимото трудово
възнаграждение на АН. Б. СТ. за месец март 2019 г., но същото не му било
изплатено. Това обстоятелство било констатирано при извършена последваща
проверка, приключила на 15.02.2021 г. с издаване на Протокол за извършена
проверка изх. № ПР2100403/15.02.2021 г.
Въз основа на извършената последваща проверка от служители на
Дирекция „Инспекция по труда“-София, св. Р. В. АНГ. съставила на
15.02.2021 г. в отсъствие на нарушителя по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН АУАН
№ 22-007310/15.02.2021 г. срещу „*****“ ЕООД за извършено от
дружеството административно нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ. АУАН не бил
връчен лично на представител на дружеството-жалбоподател.
Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 22-
007310/23.03.2021 г. от директора на дирекция „Инспекция по труда“-София,
с което за описаното в АУАН административно нарушение на „*****“ ЕООД
била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите Р. В. АНГ. и АН. Б. СТ.; Протокол за извършена
проверка изх. № ПР2028641/11.11.2020 г.; Протокол за извършена проверка
изх. № ПР2100403/15.02.2021 г.; платежна ведомост за месец март 2019 г.;
съобщение по чл. 416, ал. 3 КТ, допълнително споразумение към трудов
договор № 31 от 15.11.2018 г., разпечатка от интернет сайт на ИА „ГИТ“ и
Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. В този смисъл, от приложения по преписката Протокол за
извършена проверка, приключила на 11.11.2020 г., е видно какви предписания
са дадени на „*****“ ЕООД, като в т. 8 от същото е посочено: „Работодателят
да начисли и изплати уговореното трудово възнаграждение на лицето АН. Б.
СТ., на длъжност „работник строителство“, което да не е по-малко от
минималните ставки на заплащане, установени за същата или сходна работа в
4
приемащата държава Австрия за месец март 2019 г., съгласно разпоредбата на
чл. 6, ал. 4 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (обн. ДВ, бр. 2
от 6 януари 2017 г.)“ със срок на изпълнение на предписанието до 27.11.2020
г. Същевременно, от показанията на св. Р.А. се установява, че дружеството-
жалбоподател е начислило, но не е изплатило в указания срок трудовото
възнаграждение за положен труд през месец март 2019 г. на АН. Б. СТ.. До
приключване на съдебното следствие по делото не бяха представени никакви
доказателства от страна на дружеството-жалбоподател, удостоверяващи, че
последното реално е изплатило на посоченото лице дължимото
възнаграждение за месец март 2019 г. съгласно платежната ведомост (в
размер на 887.85 лева). В този смисъл са и показанията на св. АН. Б. СТ.,
който е категоричен, че „*****“ ЕООД не му е изплатило дължимото му
възнаграждение за месеците януари-март 2019 г.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото,
приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, доколкото същите са относими
към предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
При извършената служебна проверка за правилното приложение на
материалния закон съдът счита, че „*****“ ЕООД е осъществило състава на
вмененото му административно нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.
По делото се установи, че със своето бездействие „*****“ ЕООД е
осъществило състава на административно нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ, тъй
като не е изпълнило задължително предписание на Дирекция „Инспекция по
труда”-София, дадено под № 8 в Протокол за извършена проверка от
11.11.2020 г., връчен на представител на дружеството на същата дата, със
следното съдържание: „Работодателят да начисли и изплати уговореното
трудово възнаграждение на лицето АН. Б. СТ., на длъжност „работник
строителство“, което да не е по-малко от минималните ставки на заплащане,
установени за същата или сходна работа в приемащата държава Австрия за
месец март 2019 г., съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Наредба за
условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги (обн. ДВ, бр. 2 от 6 януари 2017 г.)“.
5
Предписанието е било задължително за дружеството, работодател по смисъла
на КТ, доколкото е било дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ.
Срокът за изпълнение на предписанието под № 8 е бил до 27.11.2020 г., като
видно от извършената последваща проверка от инспектори на Дирекция
„Инспекция по труда“-София, същото не е било изпълнено.
Съгласно разпоредбата на чл. 83 ЗАНН е предвидена
административнонаказателна отговорност на юридическите лица, като вината
при осъществяване на съответното административно нарушение е обективна,
безвиновна такава. С оглед на това е безпредметно да се обсъжда
субективната съставомерност на извършеното нарушение.
В случая обаче съдът счита, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при издаване на обжалваното наказателно
постановление, което представлява основание за неговата отмяна, а именно,
че АУАН не е връчен по надлежния ред на представител на дружеството-
жалбоподател. Действително, в разпоредбата на чл. 416, ал. 3 КТ е предвиден
специален по отношение на нормата на чл. 43, ал. 4 ЗАНН ред за връчване на
АУАН. Съгласно нормата на чл. 416, ал. 3 КТ АУАН се връчва на нарушителя
лично срещу подпис, при невъзможност да му се връчи, се изпраща по
пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, а ако лицето не бъде
намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по
месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за
съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в
интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 или 401 КТ. В
случая законодателят е регламентирал отделни хипотези за връчване на
АУАН, като същите са изброени приоритетно, тоест, към всяка следваща се
пристъпва, само ако е налице невъзможност за връчване на АУАН съобразно
предходно предвидения ред. В този смисъл връчването на АУАН чрез
поставяне на съобщение за съставяне на АУАН на таблото за обявления и в
интернет страницата на ИА „ГИТ“ е допустимо само при кумулативно
наличие на предходните две хипотези – невъзможност за лично връчване на
представител на нарушителя и при ненамиране на адрес на управление при
изпратено по пощата писмо с обратна разписка. В случая обаче няма
доказателства да е била изпълнена първата предпоставка по чл. 416, ал. 3 КТ,
а именно невъзможност за лично връчване на АУАН. Самият факт, че АУАН
6
е съставен на 15.02.2021 г., а съобщението за връчване на АУАН – писмо изх.
№ 21007829/16.02.2021 г. (л. 33 от делото), е изпратено по пощата още на
следващия ден, е доказателство за това, че изобщо не са предприети действия
от актосъставителя за лично връчване на АУАН. Самата св. А. заявява, че е
изпратила писмото и е обявила съобщението на таблото на ДИТ-София.
Същата обаче не е търсила лично управителя на дружеството или негов
законен представител за връчване на съставения АУАН. Същевременно, св.
А. е категорична, че е комуникирала по време на цялото
административнонаказателно производство с управителя на дружеството по
телефон, който се е явявал и е представял документи във връзка с
извършваната проверка. В този смисъл е видно и, че поканата за явяване за
съставяне на АУАН е връчена лично на 11.02.2021 г. на управителя на
дружеството, като очевидно същият е бил уведомен редовно от
актосъставителя и се е явил в ДИТ-София. При това положение буди
недоумение предприетото връчване на АУАН директно чрез изпращане по
пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Не са били предприети
никакви действия за лично връчване на АУАН на представител на
дружеството, при положение, че самият актосъставител заяви в съдебно
заседание, че е поддържала постоянен контакт с него по телефон. Липсват и
доказателства, че изобщо са правени опити за търсенето на представител на
нарушителя на известния по делото адрес. Ирелевантно е последващото
ненамиране на негов представител на адреса на управление и седалище на
дружеството при опита за връчване на НП, доколкото меродавен е моментът
на връчване на АУАН. Предвид липсата на данни за лично търсене на
управителя на дружеството или друг упълномощен от него представител на
известния адрес, дружеството-жалбоподател е било лишено от възможността
да се запознае лично с процесния АУАН, включително да възрази срещу него
още при предявяването му и в 3-дневен срок съгласно чл. 44, ал. 1 ЗАНН. С
оглед на това съществено е нарушено правото на защита на дружеството-
жалбоподател в хода на образуваното административнонаказателно
производство, като посоченото процесуално нарушение не може да бъде
санирано впоследствие с издаване на атакуваното НП. Наказващият орган е
следвало в изпълнение на правомощието си по чл. 52, ал. 2 ЗАНН да върне
АУАН на актосъставителя за редовното му връчване, а не да издава
обжалваното НП. Неизпълнявайки това свое задължение, наказващият орган е
7
допуснал съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на
атакуваното НП. В този смисъл е и константната съдебна практика на АССГ –
Решение № 7714/09.12.2019 г. по адм. дело № 9118/2019 г. по описа на АССГ,
XI-ти касационен състав; Решение № 2269/06.04.2021 г. по адм. дело №
829/2021 г. по описа на АССГ, XXI-ри касационен състав; Решение №
2079/30.03.2021 г. по адм. дело № 823/2021 г. по описа на АССГ, XXI-ри
касационен състав; Решение № 1713/17.03.2021 г. по адм. дело № 11440/2020
г. по описа на АССГ, IV-ти касационен състав; Решение № 7466/21.12.2020 г.
по адм. дело № 8331/2020 г. по описа на АССГ, XXI-ри касационен състав;
Решение № 6335/13.11.2020 г. по адм. дело № 7832/2020 г. по описа на АССГ,
XV-ти касационен състав и др.
По изложените съображения съдът счита, че подадената жалба се явява
основателна, поради което атакуваното НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалните правила.
Предвид изхода на делото, дружеството-жалбоподател има право на
разноски. Доколкото обаче такова искане не е направено, а и не са
представени доказателства за извършени разноски, съдът не следва да се
произнася в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд, НО, 96-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-007310/23.03.2021 г.,
издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“-София“, с което на
„*****“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за
извършено административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8