№ 2756
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20241110203010 по описа за 2024 година
установи следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление /НП/ № № 23-4332-011127/ 14.06.2023 г.
на началник група към СДВР, отдел ПП-СДВР, на П. Е. К. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. за нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП.
С жалба се оспорва наказателното постановление, доколкото се
поддържа неизясненост на фактическата обстановка по установяване на
административното нарушение, и от друга - недоказаност на вината на
жалбоподателя. В жалбата се посочва още, че наказващият орган е следвало
надлежно да събере необходимите доказателства, и то с необходимата
конкретика. Допълва се, че НП страда от пороци, свързани с неизпълнение на
императивните разпоредби на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Моли се за отмяна на
НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
се представлява от процесуален представител, не изнася допълнително
доводи в подкрепа на жалбата.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не се
1
представлява и не взима становище по делото.
Софийският районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи, направените възражения на страните и като се запозна с материалите
по делото, достигна до следните изводи
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административно-наказващият орган е установил следните фактическа
обстановка: на 15.05.2023 г. около 17.08 ч. в гр.София по ул. „Ст.М.“, от
бул.“Н.В.“ с посока бул.“С.“, жалбоподателят управлява лек автомобил
марка „С.“ с рег.№ .., собственост на Л. Ц., и на около 50 м. след
кръстовището с бул.“Н.В.“, поради несъобразена скорост с интензивността на
движението /интензивен трафик/, самокатастрофира в бордюр и метална
предпазна ограда от дясно на пътя, след което се удря в дърво извън платното
на движение, като водачът не избира скоростта на движение съобразно
атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на
движение и други обстоятелства, за да спре пред видимо препятствие или
създадена опасност за движението, в нарушение на разпоредбата на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП.
Съобразно констатираното по-горе на жалбоподателя е съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/, на базата на който е
издадено атакуваното НП на 14.06.2023 г., в което е описано нарушение,
извършено от жалбоподателя, като е посочена като нарушена правна норма
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. С наказателното постановление е
ангажирана административната отговорност на жалбоподателя и на
основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева. Издаденото НП е връчено на
жалбоподателя на 07.02.2024 г.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка се констатира от събраните от делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: показанията на
св.А. Г., заповеди за компетентност, скица, декларация, протокол за ПТП,
2
справка-картон на водача, както и от останалите материали по делото. В
съдебно заседание св.Г. потвърждава констатациите по АУАН и съдът
кредитира заявеното от него като лочично и без противоречия. Съдът цени
писмените доказателства, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата изхожда от правоимащо лице и е депозирана в законоустановения
срок срещу подлежащ на оспорване административен акт.
По съществото на спора:
Съобразно заложеното от законодателя в разпоредбата на чл.20, ал.2 от
ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на
скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Те са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. Неизпълнението на част от
регламентираните в тази норма задължения е скрепено със санкция, която е
уредена в чл.179, ал.2 от ЗДвП – глоба в размер от 100 лева до 200 лева, ако
деянието не съставлява престъпление за лице, което се движи с несъобразена
скорост, не спазва дистанцията или извърши нарушение на чл.179, ал.1 от
ЗДвП.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи
отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание.
Нарушено е правото на защита на наказаното лице.
Налице е неяснота досежно административно-наказателното обвинение,
повдигнато срещу жалбоподателя, което от своя страна ограничава
съществено правото му на защита. Така при описване на нарушението е
посочено, че пътнотранспортното произшествие е настъпило поради
движение на процесния автомобил, управляван от жалбоподателя, с
несъобразена скорост с интензивността на движението /интензивен трафик/;
самокатастрофира в бордюр и метална предпазна ограда от дясно на пътя,
3
след което се удря в дърво извън платното на движение, като изложените
обстоятелства не се подкрепят от събраните по делото доказателства. От
показанията на свидетеля и писмените доказателства, приложени по делото,
не се доказва извършване на соченото административно нарушение от
жалбоподателя и не се установява безспорно нарушение на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП от обективна и субективна страна. Не се спори, че се е случило ПТП, но
не е установено с категоричност, че то се дължи на движение с несъобразена
скорост, а не на някакво друго обстоятелство, и не може да изведе извод за
формулиране на нормативно регламентиран обективен елемент от състава на
нарушението, с който конкретно да не е била съобразена скоростта, както и не
става ясно, каква е била скоростта на движение /респективно, каква е
следвало да бъде тя/. Административнонаказващият орган не е ангажирал
никакви доказателства, относими към твърдяното нарушение. От една
страна, административното обвинение визира настъпило ПТП в резултат на
движение на автомобила на жалбоподателя с несъобразена скорост с
интензивността на движението /интензивен трафик/, от друга – водачът да не
е избрал скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа,
условията на видимост и други обстоятелства, за да спре пред видимо
препятствие или създадена опасност за движението. В този смисъл съдът
приема, че нарушението не е описано в пълнота, ясно и недвусмислено, и не
се подкрепя от събраните по делото доказателства. Санкционираното лице е
въпрепятствано да разбере, какво именно нарушение му се вменява,
респективно е поставено в невъзможност да организира адекватно защитата
си.
В административнонаказателното производство е недопустимо
отговорността на наказания да се предполага. Същата следва да е безспорно
установена с допустимите средства и способи за доказване. Не може деец да
бъде санкциониран само въз основа на предположението, че след като не е
успял да спре, то причината за това е несъобразена скорост. Налице е
съществено процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено в
съдебната фаза на процеса.
Отделно от това, по отношение на наложената за извършено
административно нарушение глоба, макар и тя да е определена в нормативно
визираните граници, липсват каквито и да е мотиви за конкретния размер,
посочен в НП, както и не е изследван въпросът относно евентуално
4
приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН предвид маловажност на
случая.
При тези обстоятелства наказателното постановление се явява
незаконосъобразно, тъй като при издаването му не е спазена разпоредбата
на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, допуснати са съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон, което е довело до ограничаване на
правата на жалбоподателя и до невъзможността да организира ефективно
защитата си, затова и следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № № 23-4332-011127/
14.06.2023 г., издадено от началник група към СДВР, отдел ПП-СДВР.
Решението може да се обжалва пред Софийски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5