№ 1645
гр. София, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Яна Борисова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело №
20221100511776 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20021258 от 14.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 10707, по описа
на СРС за 2020 г., 28 състав, е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че Ж.
Т. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1293,63 лв., представляваща цена
на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.София, ж.к.“****, аб.№ 250808
за периода от 05.11.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 04.11.2019 г. до окончателното плащане на сумата, сумата от 212,39 лв. –
лихва за забава за периода от 01.12.2016 г. до 29.10.2019 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по гр.д.№ 63520/2019 г., по описа на СРС, като искът е
отхвърлен за разликата над присъдения размер до размер от 1446,46 лв. и за периода от
01.04.2016 г. до 04.11.2016 г. като погасен по давност, а за разликата над 1446,46 лв. до
пълния предявен размер от 1469,07 лв. като неоснователен. Отхвърлен е искът за лихва
за разликата над сумата от 212,39 лв. до сума в размер на 241,16 лв. като
неоснователен; искът за сума в размер на 30,16 лв. – цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г.; за сума в размер на 6,02 лв.
– обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.12.2016 г. до 29.10.2019 г. С решението ответницата е осъдена да заплати разноски
на ищеца в размер на 30,12 лв. за държавна такса и 43,12 лв. за процесуално
представителство по гр.д.№ 63520/2019 г., разноски за исковото производство в размер
на 468,98 лв., а в полза на СРС – 100 лв. държавна такса.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна
1
жалба от Ж. Т. срещу решението в частта, в която са уважени исковите претенции.
Сочи, че неправилно СРС приел, че същата е потребител на топлинна енергия, след
като не била подадена молба-декларация за откриване на партида, евентуално – имотът
не бил топлоснабден, неправилно съдът присъдил и лихви, въпреки че ищецът не
ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на
дружеството, като се позовава на ОУ от 2014 г. Моли решението да бъде отменено в
обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което исковите
претенции бъдат отхвърлени.
В срока за отговор не е постъпил такъв нито от въззиваемия, нито от третото
лице-помагач.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Съдът намира, че решението е и правилно, като споделя изложените от
първоинстанционния съд мотиви и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
За пълнота, с оглед оплакванията във въззивната жалба, следва да се посочи
следното:
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата -
етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
От представения препис на нотариален акт, както и препис от решение от
13.07.2001 г., постановено по гр.д.№ 227/1997 г., по описа на СРС, се установява, че
ответницата е придобила собствеността върху имота като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ. Съгласно разпоредбата на
чл.153,ал.1 от Закона за енергетиката е посочено, че всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Оплакването,
че облигационно отношение с ищеца може да възникне единствено по силата на
сключен писмен договор след подадено заявление, съдът намира за неоснователно.
Законът за енергетиката /обнародван в ДВ, бр.107 от 09.12.2003 г./ сочи в разпоредбата
на чл.149,ал.1,т.6 основния източник, пораждащ облигационно правоотношение, и това
несъмнено е писмен договор, сключен при общи условия, по силата на който възникват
права и задължения за страните. Законът обаче предвижда и друг начин за възникване
на облигационна обвързаност в разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ. В този случай и без
лицето да е сключило писмен договор с "Топлофикация София" ЕАД, по силата на
тази разпоредба и със самия факт на притежаване на право на собственост, или вещно
право на ползване на обект, находящ се в топлофицирана сграда, се счита, че лицето е
клиент на топлинна енергия и между страните е възникнало облигационно отношение
2
по силата на закона.
Ето защо съдът намира, че ответникът с оглед обстоятелството, че се легитимира
като собственик на недвижимия имот през процесния период, спрямо който ищецът
претендира, че е доставял топлинна енергия, притежава качеството клиент на топлинна
енергия по силата на чл.153,ал.1 от ЗЕ и дължи заплащането ѝ.
Неоснователно е оплакването и че съдът не зачел обстоятелството, че имотът не
бил топлоснабден.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира поради неговата логичност и обоснованост, в процесния имот радиаторите
са били демонтирани, което е отбелязано в отчети на 25.04.2017 г. и 22.04.2018 г.,
поради което за процесния период няма изчислена топлинна енергия за отопление на
имот. Няма начислена топлинна енергия и за общи части, тъй като радиаторите на
стълбището били демонтирани през 13.11.2001 г. В имота са монтирани два броя
водомери за топла вода. Отчетите от 25.04.2017 г. и 22.04.2018 г. са с подпис на
потребителя, като размерът на сумите за топлинна енергия за сградна инсталация и
БГВ е 1446,41 лв., а тези за периода от м.10.2016 г. до 04.2018 г. са в размер на 1293,63
лв.
Съгласно чл.153,ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. В ал.2 и ал.3 на същата
разпоредба е предвидено кога собствениците престават да бъдат клиенти на топлинна
енергия - когато собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в
сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение декларират писмено пред топлопреносното предприятие и
поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение.
Собствениците се считат за клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на
топлоснабдяването.
С оглед цитираните законови разпоредби, без значение в случая е, че ответникът
е демонтирал радиаторите в имота си, тъй като топлинна енергия за процесния период,
за който са уважени исковите претенции, е начислявана за сградна инсталация и БГВ,
която ответникът в качеството си на собственик на имот, находящ се в топлофицирана
сграда в режим на етажна собственост, дължи на ищеца.
Оплакването на жалбоподателката относно обстоятелството, че не била
поставена в забава, съдът също намира за неоснователно. Въззивницата се позовава на
общи условия от 2014 г., които изискват заплащане на сумите в 30-дневен срок от
публикуване на фактурата за потребено количество топлинна енергия. Същите обаче са
неприложими в конкретния случай.
За процесния период са приложими Общите условия за продажба на топлинна
енергия, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150
ЗЕ, и публикувани във вестник "Монитор" на 11.07.2016 г., в сила от 12.08.2016 г.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество ТЕ за
отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.
Задължението за плащане на дължимата ТЕ при действието на ОУ от 2016 г. е срочно и
забавата на клиента настъпва след изтичане на съответния 45 - дневен срок съобразно
разпоредбата на чл.84 от ЗЗД, която предвижда, че когато денят за изпълнение на
3
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. За изпадане
в забава не е необходимо нито обявяването на фактурите на интернет страницата на
продавача, нито отправянето на изрична покана до длъжника за плащане.
С така изложените мотиви, съдът намира решението в обжалваните части за
правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20021258 от 14.03.2022 г., постановено по гр.д.№
10707, по описа на СРС за 2020 г., 28 състав, в частта, в която е признато за установено
по реда на чл.422 от ГПК, че Ж. Т. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от
1293,63 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в
гр.София, ж.к.“****, аб.№ 250808 за периода от 05.11.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 04.11.2019 г. до окончателното плащане
на сумата, сумата от 212,39 лв. – лихва за забава за периода от 01.12.2016 г. до
29.10.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по гр.д.№ 63520/2019 г.,
по описа на СРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението в частта, в която са отхвърлени искът за разликата над
присъдения размер до размер от 1446,46 лв. и за периода от 01.04.2016 г. до
04.11.2016 г. като погасен по давност, а за разликата над 1446,46 лв. до пълния
предявен размер от 1469,07 лв. като неоснователен, искът за лихва за разликата над
сумата от 212,39 лв. до сума в размер на 241,16 лв. като неоснователен; искът за
сума в размер на 30,16 лв. – цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.10.2016 г. до 30.04.2018 г.; за сума в размер на 6,02 лв. – обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2016 г. до 29.10.2019 г.,
не е обжалвано.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4