Р E
Ш Е Н
И Е
№ ………., 04.07.2019 година, град София,
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,
IІ-ри брачен въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми
март през 2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
При
секретаря Мариана Ружина,
след като разгледа докладваното от съдия Ангелова,
гражданско дело № 5951 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка с чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260547
от 06.11.2017 г., постановено по гражданско дело № 37555/2017 г. на Софийски
районен съд, ІІІ ГО, 91 състав, било прието за установено, че на 01.06.2017 г.,
около 18.20 часа, В.Д.Ш. извършил акт на домашно насилие спрямо С.Ж.Ч., като й
отправил обиди на висок тон и се опитал да й извие ръката, което станало в
присъствие на детето им Н.В.Ш., в следствие на което детето се уплашило, като
отхвърлил молбата да се приеме, че е извършено домашно насилие чрез отправяни
конкретни заплахи, че С.Ч. ще бъде залята със сярна киселина, ще ходи на работа
в инвалидна количка, че ще я приключи, както и че я нарекъл „мърша, свлачище,
помия“; издадена била заповед за защита, като В.Ш. бил задължен да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо С.Ч., като бил предупреден, че при
констатирано неизпълнение на заповедта, ще бъде задържан и предаден на
прокуратурата; В.Ш. бил осъден да заплати глоба в размер на 500 лева по сметка
на СРС, а на С.Ч. деловодни разноски в размер на 150 лева, съобразно уважената
част на молбата; С.Ч. била осъдена да заплати по сметка н СРС държавна такса в
размер на 40 лева, а на В.Ш. сумата от 500 лева деловодни разноски, съобразно
отхвърлената част на молбата.
Недоволен от така
постановеното решение останал ответникът в първоинстанционното производство В.Д.Ш.
(въззивник в настоящето производство), който обжалва същото в частите му, с
които било прието за установено, че е извършил акт на домашно насилие спрямо С.Ч.,
постановено било издаването на заповед за защитата й, като му била наложена
глоба и бил осъден да заплати разноски на молителката. Излага оплаквания за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението в обжалваните
части, както и доводи за цели, преследвани от молителката с подадената от нея
молба по ЗЗДН, различни от получаването на съдебна защита. Моли се съда да
постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт, като му присъди
сторените по водене на делото разноски в двете съдебни инстанции.
В хода на съдебното
дирене, въззивникът, редовно призован, не се явява и представлява, не сочи
причини за неявяването си.
В срока по чл. 17,
ал. 4 от ЗЗДН, молителката в първоинстанционното производство С.Ж.Ч. (въззиваема
страна в настоящето производство) в депозирания писмен отговор, оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Излага подробни съображения, че обжалвания
съдебен акт не страда от сочените пороци, като моли съда да постанови решение,
с което да остави същото в сила. Претендира сторените по водене на делото
разноски.
В хода на съдебното
дирене, чрез пълномощника си по делото, поддържа заявеното в отговора становище
и пледира обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила, като правилен и
законосъобразен. Претендира сторените в първоинстанционното производство
разноски, като заявява, че не е сторила такива във въззивното производство.
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в
първоинстанционното производство, имащо правен интерес от обжалването и срещу
подлежащ на въззивно обжалване допустим съдебен акт.
При произнасянето по спора въззивния съд, съобрази
следното :
Първоинстанционният
Софийски районен съд бил сезиран с молба за защита от домашно насилие,
предявена от С.Ж.Ч. срещу В.Д.Ш., в която се твърдяло, че страните по спора живели
на съпружески начала за периода октомври 2012 г. – март 2015 г., като от
съжителството им на 25.08.2014 г. се родила дъщеря им Н.В.Ш.. Твърдяла, че след
раздялата си с ответника тя упражнявала родителските права по отношение на
детето Н., като трите, заедно с малолетната й дъщеря А., родена на *** г.
живеели в жилище, находящо се на адреса за призоваването й, което ползвали по
силата на наемен договор. Позовава се на Определение, постановено по гражданско
дело № 54830/2016 г. на СРС, 86 състав, касаещо мерките за упражняване на
родителските права по отношение на детето Н., с което на ответника бил
определен режим на лични контакти с него, който той не спазвал. Твърдяла също,
след раздялата им ответникът имал агресивно поведение спрямо нея, включително и
в присъствието на малолетната, като се налагало тя да търси помощ от полицията.
Сочела, че на 01.06.2017 г., около 18.20 часа, тя, детето Н., заедно с
приятелка на молителката – М.Ф. и нейния 3-годишен син вървели по ул. „Червена
стена“, в кв. Лозенец, когато тя видяла колата на ответника, която той спрял на
средата на улицата, след което излязъл и дошъл при тях, като първоначално се
насочил към малолетната Н.. В нейно присъствие започнал да я обижда, а когато
се опитала да го заобиколи, той я последвал, извил ръката й, а след като се
освободила, продължил да крещи след нея. През това време Ф.отвела двете деца
напред по тротоара, а приятелят на ответника, който все още се намирал в колата
му, слязъл и започнал да го увещава да я остави на мира. В съдебно заседание
молителката поддържала молбата и пледирала за нейното уважаване.
Ответникът оспорвал
молбата и изложените в нея твърдения. Пледирал за отхвърлянето й.
За да постанови
обжалвания съдебен акт, Първоинстанционният Софийски районен съд приел за
установена следната фактическа обстановка :
Страните по спора са
родители на детето Н., разделени са,
като детето живеело при майката.
По делото били
събрани гласни доказателства с разпита на свидетелите М.В.Ф., С.Б.Г., Е.С.А.и Б.К.А.,
от които Ф.и А.свидетелствали, че присъствали на процесния инцидент.
Анализирайки свидетелските показания, съдът приел, че на процесната дата между
страните възникнала словесна схватка, в присъствието на детето, при която
ответникът се опитал да извие ръката на молителката, а тя да изкриви емблемата
на колата му и му ударила шамар, при което се наложило свидетелят А.да ги
разтървава, а през това време детето плачело на тротоара.
При тази фактическа
установеност, първоинстанционният съд постановил обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на
страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда
на въззивното производство, съобрази приложимия закон и по свое убеждение, приема
за установено следното :
Въззивният съд
споделя установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка,
не счита за необходимо да я преповтаря и препраща към нея.
Въззивният съд,
след като прецени показанията на разпитаните в първоинстанционното производство
свидетели Ф., Г., А.и А.по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира същите в
обсъдените от първоинстанционния съд части и кореспондиращи с надлежно
наведените от страните твърдения, очертаващи предмета на доказване по делото.
Други относими доказателства
за твърденията на страните не са ангажирани в настоящата въззивна инстанция.
При тази фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните
изводи от правна страна :
Жалбата е изцяло
неоснователна.
Настоящият съдебен
състав изцяло споделя правните изводи на първоинстанционния съд, касаещи
осъществяването на акт на домашно насилие от страна на въззивника спрямо въззиваемата,
изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт, като не счита за необходимо да
ги преповтаря, а препраща към тях на основание § 1 от Заключителните разпоредби
на ЗЗДН във връзка с чл. 272 от ГПК.
С оглед оплакванията
в жалбата, следва да се отбележи следното :
Доводите в жалбата,
касаещи неотстраняване на нередовностти на сезиращата съда молба, и възникване
на основание за връщането й, са неоснователни.
Дадените на молителката указания да уточни в посочения срок дали
предявява молба за защита на малолетната дъщеря на страните, както и да
представи декларация по 9, ал. 3 от ЗЗДН с точната дата на твърдяното насилие,
не касаят нередовности на молбата й, които да съставляват основание за
приложението на чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Твърденията на молителката, изложени в молбата й кореспондират на искането й да
се издаде заповед за защитата й, а липсата на надлежно представена декларация
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е въпрос по основателност на молбата, който следва да
бъде обсъждан с постановеното по спора решение, а не касае допустимостта на
молбата. Независимо от разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК, няма пречки
същата декларация да бъде представена допълнително от пострадалото лице в
хипотезата на чл. 8, т. 1 от ЗЗДН. В този смисъл, бездействието на молителката
в указания от съда срок не обуславя приложението на чл. 129, ал. 3 от ГПК и
връщане на молбата й за защита, а ограничава предмета на искането й до
първоначалното заявено такова, с което тя търсела защита само за себе си. На
свой ред, представянето на декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от молителката,
не в указания от съда срок, а в първото по делото съдебно заседание, не
представлява основание за връщане на молбата й, доколкото приложението на чл.
129, ал. 3 от ЗЗДН е обвързано с разпоредбите на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, но не и с нарушенията на нормата на
чл. 127, ал. 2 от ГПК. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения
при приемане на поправената декларация на молителката, но не е обсъждал същата
при произнасянето си по спора и не е основал решаващите си изводи върху нея.
Доводите за неяснота относно акта на домашно насилие, за който молителката
търси защита, също са неоснователни, доколкото в молбата ясно са посочени
датата, времето, мястото и начина, по който според молителката е осъществен акт
на домашно насилие спрямо нея, като молбата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1
от ЗЗДН. Поради това, за въззивника не е имало никакви пречки да организира
защитата си по делото в пълнота.
Неоснователни са и доводите основани на извършения
от съда анализ на доказателствената съвкупност, като оплакванията, че съдът, за
да приеме, че е налице осъществен акт на домашно насилие спрямо въззиваемата,
преценил единствено показанията на свидетелката Ф., за която липсвали
доказателства, че изобщо е присъствала на мястото на инцидента. Следва да се
отбележи, че решаващите си изводи първоинстанционния съд основал именно на
показанията на свидетеля А., който описал спор между страните, с размяна на
реплики, включително отправени от въззивника, които свидетелят не възпроизвел
при разпита си, при което въззиваемата се опитала да изкриви емблемата на
автомобила на въззивника и му ударила шамар, като свидетелят описва и физическо
съприкосновение между страните, като се наложило този свидетел да ги разтървава.
Показанията на този свидетел, че не на процесната дата не видял други хора с
въззиваемата и детето, не опровергават показанията на свидетелката Ф.,
включително и поради възможността същата да се е намирала на известно
разстояние от въззиваемата и детето Н.. Следва да се отбележи, че показанията
на тази свидетелка кореспондират на твърденията на молителката в сезиращата
съда молба, като тя възприела много от изразите и обидите, чрез които според
пострадалата бил осъществен твърдения акт на домашно насилие, докато
показанията на свидетелят А.– не. Според представения по делото писмен отговор
на ответника, последният заявил, че срещата им с въззиваемата на посочената
дата и място не била случайна, а предварително уговорена между родителите, по
повод деня на детето, когато бащата щял да вземе детето за разходка и за да
отпразнуват заедно деня на детето. Липсват твърдения на въззивника, че горната
среща била отменена от майката, поради това, че детето щяло да присъства на
детско парти. В тази си част същите се опровергават и от показанията на
свидетелката А., с която въззивникът споделил радостта си от предстоящата си
среща с малолетната Н.. Това несъответствие на показанията на този свидетел с
останалите събрани гласни доказателства, поставя под съмнение и останалите
заявени от този свидетел обстоятелства, в частност относно присъствието на
свидетелката Ф.и малолетния й син на мястото на инцидента и действителното му
съдържание. Явно е желанието на този свидетел да услужи на въззивника, като
показанията му в частта, че разтървавал въззивника, поради това, че
въззиваемата му ударила шамар, противоречат на житейската логика и практика,
както и на обичайната употреба на използвания израз „разтървава“. Същия се
използва да обозначи фактическото разделяне и отдалечаване едно от друго на
лица, намиращи се във физическо съприкосновение, като при нееднаквата им
активност, се използва основно по отношение на нападателя, неговото отделяне от
пострадалия и задържането му, за да се преустанови нападението. Съвкупния
анализ на показанията на показанията на разпитаните свидетели установяват
трайно влошени отношения между страните и разменени реплики и действия помежду
им, които могат да бъдат третирани като домашно насилие спрямо всеки от тях, а
доколкото са осъществени в присъствието на малолетната Н. и по отношение на нея,
но както правилно е посочил първоинстанционният съд, в предмета на разглеждане се
явява само искането на въззиваемата, а съдът не е сезиран с искания за защита
на въззивника и на малолетната.
Неоснователни са и
доводите, касаещи размера на определената глоба, наложена на въззивника. Липсва
задължение на съда да наложи глоба в
предвидения от съда мининум, като в случая съдът е приел, че действията на
въззивника са с висока степен на укоримост, като за да постигне целите си да
поправи и превъзпита извършителя на домашно насилие, като го мотивира да спазва
добър тон при комуникацията си с майката, в присъствието на детето, поради
което приел, че тази санкция следва да е в размер близък до средния, а именно –
500 лева. Настоящият съдебен състав също намира тази санкция за правилно
определена по размер, а при липсата на заявено при алтернативност искане за
намаляването й, не счита за необходимост да обсъжда тези доводи по-подробно.
При цялостната
проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, съдът не
констатира решението да страда от сочените пороци. Обжалвания съдебен акт
съдържа ясно изложена приетата от съда фактическа обстановка, обосноваваща частична
основателност на молбата. Възприетата фактическа обстановка кореспондира на доказателствената
съвкупност по делото. В производствата пред двете съдебни инстанции не са
ангажирани доказателства, които да обосноват различни правни изводи, от вече
направените в обжалвания съдебен акт, че на посочената дата, въззивникът
осъществил домашно насилие спрямо въззиваемата смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН.
Правните изводи на първоинстанционния съд, изложени в обжалвания съдебен акт
кореспондират на доказателствената
съвкупност и на възприетата за установена фактическа обстановка. Предвид това обжалвания
съдебен се явява правилен и законосъобразен и мотивиран.
Доколкото в жалбата
липсват други конкретно развити оплаквания и доводи, въззивният съд не счита за
необходимо да обсъжда същата по-подробно. С оглед гореизложеното липсват
доказателствата, които да разрушат убеждението на въззивния съд в правилността
на обжалвания съдебен акт. Същият е валиден и допустим, обоснован е, като
правните изводи, кореспондират на установените факти по делото, като същите са
резултат от задълбочен и цялостен анализ на всички допустими и относими към
предмета на спора доказателства. Решението на първоинстанционния съд не страда
от визираните в жалбата пороци.
По изложените
правни аргументи и поради съвпадение на крайните изводи на въззивната инстанция
с тези на първата инстанция, въззивния съд счита, че първоинстанционното
решение е правилно, не страда от визираните пороци и следва да бъде оставено в
сила.
По разноските :
Претенции за
присъждане на деловодни разноски има и от двете страни, като според направеното
от въззиваемата страна уточнение, претенцията им касае разноските в
първоинстанционното производство, като липсва основание същите да бъдат
присъждани от въззивния съд при липсата на жалба от тази страна. При този изход
на спора въззивникът няма право на разноски,
при което претенциите на двете страни се явяват неоснователни и като
такива подлежат на отхвърляне.
При този изход на
спора и при условията на чл. 11, ал. 2 във връзка с чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН и
предвид Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че за дължимата държавна такса по делото в общ
размер на 12,50 лева, представляваща ½ от дължимата за
първоинстанционното производство държавна такса, като същата се дължи от въззивника.
Последният обаче е внесъл тази такса предварително, с вносен документ от
30.11.2017 г., поради което не следва да бъде осъждан за събирането й.
Мотивиран от
гореизложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-ри брачен
въззивен състав, на основание чл. 17, ал. 5, предложение І от Закона за защита
срещу домашното насилие,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 260547 от
06.11.2017 г., постановено по гражданско дело № 37555 по описа за 2017 г. на
Софийски районен съд, ІІІ ГО, 91 състав, в обжалваните части, с които съдът
приел за установено извършването на акт на домашно насилие спрямо С.Ч. и издал
заповед за защитата й, като задължил В.Ш. да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо нея, наложил му глоба в размер на 500 лева, осъдил В.Ш.
за дължимата държавна такса и за сторените от молителката разноски, съразмерно
на уважената част на молбата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенциите на страните В.Д.Ш. и С.Ж.Ч.
за присъждане на сторените деловодни разноски, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. …………… 2. ……………