РЕШЕНИЕ
№ 629
гр. Благоевград, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Илина В. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210102823 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от „****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, представлявано от ***** и **** - изпълнителни директори срещу
*****, със седалище и адрес на управление в гр. *****, чрез Областно пътно управление-гр.
****.
Ищецът твърди, че на 02.02.2016г. лицето К. К. К., управлявайки лек автомобил марка
*****“ с ДК № ***, при движение по посока от с.Градево към м.Предел преминавал през
необезопасен и несигнализиран пътен участък с падащи скални късове, на 16 км. от с.
Градево. Поддържа, че вследствие на паднал камък върху пътното платно е настъпило ПТП.
Излага, че в резултат на така реализираното ПТП върху превозното средство били нанесени
щети, описани от експерти на застрахователното дружество в застрахователна преписка.
Сочи, че към датата на произшествието посоченият автомобил е бил застрахован при
ищцовото дружество по застраховка „Каско на МПС и злополуки" (съгласно полица, със
срок на покритие от 20.03.2015г. до 19.03.2016 г.). Заявява, че въз основа на
застрахователния договор ищецът е изплатил на застрахованото лице сумата от 2980,94 лв. –
обезщетение за вредите, причинени в резултат на процесното ПТП, от която ищецът иска
ответникът да възстанови половината при условията на съпричиняване - 1490,07 лв., като
към тази сума се прибави и 10 лв. за ликвидационни разноски. Смята, че отговорност за
настъпване на последното носи ответникът, тъй като е бил длъжен да организира
поддържането на пътя, на който е станал инцидентът. Въпреки отправена регресна покана
до ответника същият не е възстановил на ищеца сумата, платена от него на увреденото лице
като обезщетение, както и сумата от 10 лв. ликвидационни разноски. Иска се и мораторна
лихва за периода от 12.05.2016г. до 10.04.2021г. в размер на 748,23 лв. Поддържа, че за
процесните вземания по ч. гр. д. № 20214/2021г. по описа на Софийски районен съд е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която от страна на длъжника е
постъпило възражение по чл. 414 ГПК.
Ответникът изцяло оспорва предявения иск. В подкрепа на тази си процесуална позиция
излага доводи, касаещи липсата на основание за заплащане на застрахователното
обезщетение, както и липсата на покрит застрахователен риск. Излага доводи, че
претендираните вземания били погасени по давност. Направено е и възражение за
1
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на превозното средство.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните искови претенции:
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ (нов) във вр. с чл. 49 ЗЗД - относно
вземането за сумата от 1500,47 лв. - главница, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по автомобилна застраховка „Каско на МПС и злополуки" за щети на МПС,
резултат от ПТП, настъпило на 02.02.2016г. при движение по път II - 19, по посока от
с.Градево към м.Предел и ликвидационни разходи за определянето му, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.04.2021г., до окончателното
й плащане.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86, изр. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата от 748,23 лв. –
мораторна лихва върху главницата за периода от 12.05.2016г. до 10.04.2021г.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20214/2021г. на Софийски
районен съд, срещу която ответникът, имащ качеството на длъжник в заповедното
производство, е депозирал възражение.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените искове:
Предявените искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице,
депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415,
ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявените искове:
В принципен план уважаването на исковата претенция за главница е предпоставено от
кумулативното наличие на следните изисквания: 1/ настъпването на твърдените
имуществени вреди за посоченото в исковата молба трето лице във връзка с управлението на
процесния автомобил; 2/ вредите да са резултат от паднал камък върху пътното платно,
намираща се на процесния пътен участък по посока от с.Градево към м.Предел, за който
отговаря ответникът; 3/ наличието на валиден договор за застраховка „Каско” между
увредения (като застрахован) и дружеството ищец (като застраховател), в чийто период на
покритие е реализирано пътното произшествие, като покритието обхваща и вредите
нанесени процесния лек автомобил; 4/ изплащането на обезщетение от ищеца на увреденото
лице в размер на исковата сума.
Видно е от комбинирана застрахователна полица № 0306Х01005843/11.03.2015г., че
ищецът е имал качеството застраховател по имуществена застраховка „Каско и злополука”,
с обект процесния лек автомобил „****“, модел „****" с ДКН № ***, собственост на
„П.Дусман“ ЕООД, и с период на покритие 20.03.2015г. –19.03.2016г. Застраховката е била
сключена при условията на клауза „Пълно Каско”. Договорът е сключен при Общи условия,
обявени от застрахователя-ищец при условията на еднократно плащане на
застрахователната премия на датата на сключване на договора 11.03.2015г..
На 04.02.2016г. водачът К. К. К. на горепосочения автомобил е депозирала уведомление-
декларация за щета пред ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение. В същото
като описание на събитието било посочено, че на 02.02.2016г., около 11:00 часа по време на
движение в посока на движение на село Градево към местността Предела внезапно пред нея
от скалите паднал камък, който не можела да избегнала и се ударила в него, като описала, че
били увредени предна броня, кора, картер и други. В уведомлението била посочила, че
уведомила мобилна група на телефон 112. За процесното ПТП е бил съставен Протокол за
ПТП номер 1580551 от 02.02.2016г. В протокола е отразено, че поради движение с
несъобразена скорост водачът се е ударил във видимо препятствие на пътното платно
(камък), с което е било допуснато ПТП с материални щети.
Предвид подаденото заявление от застрахования ищецът съставил Доклад по щета №
10116030100881/08.04.2016г. и Опис-заключение по шета 10116030100881/09.03.2016г.. В
описа, изготвен от представител на ищцовото дружество, е посочено, че застрахователят е
2
описал претенциите както следва: агренажно колело. Бил извършен ремонт на автомобила в
сервиз на ищеца застраховател, като за извършения ремонт била съставена проформа
фактура, в която били подробно описани извършените ремонти дейности, стойността на
труда и вложените материали. Отбелязано е в описа, че агренажното колело била за
подмяна. С експертиза по претенцията било предложено да се изплати обезщетение по
застраховка „Каско“ за отстраняване на щетите в размер на 2674,70 лв.
Посредством приетото по делото платежно нареждане става ясно, че ищецът е заплатил
на застрахования на 14.04.2016г. сумата в размер на 2674,70 лв. Застрахователят бил
определил сумата от 10 лв. ликвидационни разноски, като заплатил и сумата от 306,24 лв. за
услуга пътна помощ.
Ищецът е изпратил до ответника регресна покана, с която поискал да му заплати
половината от сумата от 3000,94 лв., или процесната сума от 1500,47 лв.
Ответникът не депозирал становище относно регресната покана.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че механизмът на ПТП е протекъл по начина, описан в процесния Протокол за
ПТП и уведомление-декларация за щета. Вещото лице е посочило, че щетите по процесния
автомобил са пряка и непосредствена последица от пътния инцидент, като при
преминаването през необезопасен и несигнализиран пътен участък процесният лек
автомобил е преминал над паднал на пътното платно камък, вследствие на което на МПС-то
са били нанесени материални щети. Според вещото лице общата стойност на ремонта с
репатриране на автомобила възлиза кръгло на 2969,57 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и обосновано, като
същото кореспондира и с останалия събран доказателствен материал по делото.
В контекста на горното, може да се изтъкне, че в случая са налице законовите
предпоставки за суброгиране на застрахователя в правата на увреденото лице срещу
ответника, поради което ищцовата претенция се явява доказана по основание и размер. В
тази връзка следва да се изтъкнат и следните аргументи:
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗДв.П, лицата, които стопанисват пътищата ги поддържат изправни с
необходимата пътна маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират
движението по тях така, че да осигуряват условия за бързо и сигурно придвижване и за
опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторни превозни
средства. Съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата ответникът по делото осъществява
дейностите по изграждане, ремонт и поддръжка на републиканските пътища. По делото не
се спори, че процесното ПТП е настъпило в участък, който е част от републиканската пътна
мрежа, за която АПИ има задължение и по закон следва да се грижи и поддържа в
изправност. Според нормата на чл. 167, ал.1 ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги
отстраняват във възможно най-кратки срокове. Според параграф 1, т. 19 от ППЗДвП
"препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети,
вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
В настоящия случай установеният камък, доколкото е предмет, който се намира на пътя и
създава опасност за движението, е препятствие по пътя. Доколкото по делото не се събраха
доказателства участъкът да е бил обезопасен и разчистен от предмети, ответникът не е
изпълнил вмененото му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се
налага изводът, че за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственикът му –в случая
Агенция "Пътна инфраструктура". Налице е противоправно и виновно поведение,
бездействие на нейните служители, натоварени със задължението да сигнализират
препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на
движението, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника.
Възражението на ответника, че не са налице елементите от фактическия състав на
деликтната отговорност се опровергава от събраните по делото писмени доказателства,
3
както и от заключенията на вещото лице по приетата съдебно-автотехническа експертиза.
На процесното МПС са нанесени щети, които възлизат на сумата в общ размер на 2969,57
лв., представляваща разходи за отстраняване на получените материални щети по
автомобила, както и за ликвидационни разноски и за разходи за пътна помощ, за което са
издадени фактури и касови бележки.
Доказано е с оглед процесния Протокол за ПТП е възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил, тъй като
последният се е движел с несъобразена скорост преди удара с камъка, като по този начин е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Това обстоятелство, обаче, е било
съобразено от застрахователя, поради което и същият претендира само половината от
застрахователното обезщетение. В тази връзка следва да се отбележи, че вината за
настъпилото ПТП е споделена наполовина между водача на лекия автомобил, който се е бил
движел с несъобразена скорост и АПИ, която е проявила бездействие и не е отстранила
препятствието (камъка) от пътя.
Неоснователно се явява възражението на ответника за погасяване по давност на
претендираното регресно вземане. В тази връзка следва изрично да се изтъкне, че с оглед
разпоредбата на чл. 378, ал. 5 КЗ субрагационният иск на застрахователя се погасява в срок
от 5 години, считано от датата на извършеното плащане. В настоящия случай плащането на
застрахователя е направено на 14.04.2016г. Трябва да се подчертае и че съгласно чл. 114 ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като тя се
прекъсва при предявяване на иск (чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД) и не тече в хода на самото
съдебно производство (чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД). В принципен план искът се смята за
предявен с постъпване на исковата молба в съда (чл. 125 ГПК). Съобразно разпоредбата на
чл. 422, ал. 1 ГПК, в хипотезата на предявяване на иск, имащ за предмет установяване
съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение, искът се счита предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, когато е спазен
срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Такъв е и настоящият случай. Посоченият нормативен
регламент е изключение от общото правило на цитирания чл. 125 ГПК и като законодателно
разрешение е създадено в интерес на кредитора, тъй като свързва материалноправните
последици от предявяването на иска с момент, предхождащ депозирането на исковата
молба. Към тези последици несъмнено се включва и прекъсване течението на погасителната
давност, спиране на давността и правото на законна лихва (вж. в този смисъл мотивите към
т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на
ВКС). Настоящият съдебен състав намира, че същата не е изтекла дотолкова, доколкото към
момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 09.04.2021 г., вземането не е погасено,
тъй като петгодишният срок би изтекъл на 14.04.2021 г. Следователно към 09.04.2021 г.
/датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №
20214/2021 г. по описа на Софийски районен съд/ този давностен срок не е изтекъл.
В обобщение се налага крайният извод, че искът, касаещ претендираната главница се явява
основателен поради наличието на всички законови предпоставки, включени във
фактическия състав, пораждащ това вземане
Основателен се явява и предявеният иск за мораторна лихва. Както бе установено по-горе,
в настоящия случай се установи наличието на главен дълг, произтичащ от суброгационното
право на ищцовото дружество.
Доказана е и следващата предпоставка за уважаване на тази искова претенция. В тази
връзка следва да се има предвид, че ищецът е изпратил до ответника покана да възстанови в
7-дневен срок от връчването й причинените имуществени вреди в размер на 1500,47 лв., с
включени ликвидационни разходи. Поканата е била получена от ответника на 11.05.2016г.,
което е видно от известие за доставяне (л. 32 от гр.д. № 38435/2016г. по описа на Софийски
районен съд). В дадения 7-дневен срок не е било извършено доброволно плащане.
Ответникът е изпаднал в забава.
4
Ответникът не е доказал, че е погасил и вземането за мораторна лихва.
В този контекст и втората от разглежданите искови претенции подлежи на уважаване.
Относно разноските:
При този изход от делото (уважаване на предявените искове) на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ищецът има право на разноски. Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде
извършено диференцирано произнасяне по разноските, направени от ищеца както в
заповедното производство, така и в настоящото исково дело. С оглед сторените и заявени от
ищеца съдебно-деловодни разходи (44,97 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, за заповедното производство, и 210,02 лв. – държавна такса, 254 лв. –
възнаграждение на вещото лице по приетата съдебно-автотехническа експертиза, и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, за исковото производство), отговорността за разноски на
ответника в полза на ищцовото дружество трябва да бъде разпределена по следния начин:
- 94,97 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство, и
- 564,02 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство.
По отношение на внесената от ищцовото дружество сума от 20 лв., представляваща
депозит за разпит на свидетел, същата не е изплащана на свидетеля и може да бъде
възстановена, по аргумент от разпоредбата на чл. 82 ГПК.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК, че *****, със седалище и
адрес на управление в гр. *****, чрез Областно пътно управление-гр. ****, дължи на „****,
със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от ***** и **** -
изпълнителни директори, следните суми, които са били предмет на Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 20214/2021г. на Софийски районен съд, а именно:
- сумата от 1500,47 лв. /хиляда и петстотин лева и четиридесет и седем стотинки/ -
главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по автомобилна
застраховка „Каско на МПС и злополуки" за щети на МПС, резултат от ПТП, настъпило на
02.02.2016г. при движение по път II - 19, по посока от с. Градево към м. Предел и
ликвидационни разходи за определянето му, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 09.04.2021г., до окончателното й плащане.
- сумата от 748,23 лв. /седемстотин четиридесет и осем лева и двадесет и три стотинки/
– мораторна лихва върху главницата за периода от 12.05.2016г. до 10.04.2021г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, *****, със седалище и адрес на управление в
гр. *****, чрез Областно пътно управление-гр. **** да заплати на „****, със седалище и
адрес на управление: гр. ****, представлявано от ***** и **** - изпълнителни директори,
разноски, сторени в заповедното производство и в настоящото исково производство, както
следва:
- сумата от 94,97 лв. (деветдесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки) –
представляваща общ размер на разноските, дължими за заповедното производство (ч. гр. д.
№ 20214/2021г. на Софийски районен съд), и
- сумата от 564,02 лв. (петстотин шестдесет и четири лева и две стотинки) –
представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. №
2823/2022г. на РС – гр. Благоевград).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
5
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6