Присъда по дело №247/2021 на Районен съд - Нова Загора

МОТИВИ по ПРИСЪДА № 43/28.09.2022 год. постановена по НОХД № 247/2021 год.
по описа на Районен съд Нова Загора.

Срещу Е.Т.Т.. с ЕГН **********, адресно регистрирана с постоянен адрес в ***, е
повдигнато обвинение за това, че на неустановена дата през месец януари 2015 г., в гр. Нова
Загора, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у Н. К. К., като го
убедила да получи като банков кредит сумата от 9000 лева и да предаде тази сума за
разпореждане в нейн интерес - за възстановяване на вреди, причинени от констатирани
случаи на присвоени от нея пари, собственост на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД -
София, като му обещала, че вноските по кредита ще се изплащат с парични средства, които
тя ще предостави, и с това му причинила имотна вреда в размер на 9000 лева - престъпление
по чл.209, ал.1 от НК.
Прокурорът, в откритото с.з. заяви, че поддържа обвинението, като счита, че същото
е доказано. Пледира обвиняемата да бъде призната за виновна в извършено от нея
престъпление по чл.209 ал. 1 от НК, като и бъде наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от една година, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от три
години на основание чл.66 НК. Пледира още подсъдимия да бъде осъден да заплати
разноските по делото.
Частния обвинител и граждански ищец - пострадалия по делото Н. К. К. участва в
съдебно заседание лично и с упълномощен от него повереник – адвокат от АК Сливен К.Е.
чрез когото в хода на делото по същество се поддържа обвинението, като счита, че същото е
безспорно установено и се присъединява към държавното обвинение досежно наказанието
като съответно на извършеното престъпно деяние. Пледира да бъде уважен гражданския иск
в размера, в който е бил предявен, като основателен и доказан. Пледира още и присъждане
на направените разноски за адвокатски хонорар.
Подсъдимата лично и чрез своя защитник – адвокат от АК Сливен, М.М., заяви, че
обвинението е недоказано, като в тази връзка защитата пледира подсъдимата да бъде
оправдана.Моли да се отхвърли предявения срещу нея граждански иск изцяло,като
неоснователен и недоказан.
При даденото и право на лична защита и последна дума, подсъдимата заяви, че се
счита за невинна и моли да бъде оправдана.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
Видно от приложената по делото справка за съдимост към датата на
инкриминираното с обвинителния акт деяние подс. Е.Т.Т.. не е била осъждана. Подсъдимата
Е.Т.Т.. с ЕГН ********** е родена на 28.01.1978 г. в гр. Нова Загора, обл. Сливен, българин,
български гражданин, адресно регистрирана с постоянен адрес в ***.
Подсъдимата Е.Т. към края на 2014г. и началото на 2015г. живеела в гр.Нова Загора.
Същата от години поддържала интимни отношения със св. Н. К. К..Според свидетелски
показания и показанията на самия пострадал-от около 1997-98г. или около 17/18
години.Имали са намерения дори да заживеят за в бъдеще заедно,в общо домакинство,като
семейство.
От това следва извода,че отношенията между подсъдимата и пострадалия са били
много дълбоки,чувствата на пострадалия също биха се охарктеризирали като такива.
С трудов договор от 08.07.2014г. подс. Т. била назначена на длъжност „отговорник,
спомагателни дейности“ във фирма „Изи Асет Мениджмънт“ АД - София. Тази си длъжност
тя изпълнявала в офис на дружеството, находящ се в гр. Нова Загора. Този офис, както и
няколко други такива в различни населени места, се управлявали от св. И.В. - в качеството
му на „офис-мениджър“ в същата фирма. Във визирания по-горе офис в гр. Нова Загора
работели и свидетелите М.М., М.С., С.Г., Д.Д. и П.Д.. Към края на м. декември 2014г. на
1

работещите в офиса започнало да прави впечатление, че Т. на практика задържа за себе си
пари, заплатени от клиенти за погасяване на кредитите им. В тази връзка няколко от
работещите в офиса, сред които М. М., М. С. и Ст. Г. посетили св. И.В. в офиса на фирмата в
гр. Стара Загора и му разказали за случващото се. Междувременно, на самия В. било
направило впечатление, че при посещенията му в офиса в гр. Нова Загора, Т. видимо е
неспокойна, но въпреки запитванията му, не дала обяснение за състоянието си. С оглед на
подадената му информация, в началото на м. януари 2015г. св. И.В. извършил проверка на
цялата работа в офиса в гр. Нова Загора, като междувременно уведомил и ръководството на
дружеството. При проверката се потвърдило, че подсъдимата Т. е задържала за себе си пари,
заплатени от клиенти за погасяване на кредитите им - общо на стойност около 9000 лева. В.
разговарял лично с подсъдимата Т., като я уведомил за установеното и, че трябва да
възстанови липсващите пари. В тази връзка, подсъдимата предложила да възстанови изцяло
въпросната липса, като в замяна искала фирмата „да не я съди“. От своя страна, свидетелят
И.В. се съгласил, но междувременно уведомил за констатираното и отдела за корпоративна
сигурност в дружеството.
Във връзка с горното, в началото на м. януари 2015г., подсъдимата Т. казала на
свидетеля Н.К., че във фирмата, където работи, имало проблем със служебни пари и
трябвало „много спешно“, тя да възстанови сума в размер на 9000 лева. В тази насока
обяснила, че ако не възстанови тази сума, ще я „изгонят“ от работата й. С оглед на
последното, Н.К. се ангажирал да потърси съответната парична сума. В следващите дни, св.
Н.К. потърсил свидетеля Д.Д., с когото били приятели и го помолил да разговарят, като
заедно с подсъдимата Т. отишли до блока, в който живеел. При разговора и в присъствието
на подсъдимата, К. обяснил на Д., че тя има проблем в работата си и трябва да върне
определена парична сума. В тази връзка го помолил да му даде като заем сума в размер на
9000 лева, като обещал да я върне до един месец, т.к. за целта ще изтегли банков кредит. Д.
не разполагал с подобна парична сума, поради което отказал да даде подобен заем. По
аналогичен начин и по същото време, св. Н.К. опитал да получи като заем въпросната сума
пари и от други свои приятели - свидетелите Ж.Г., К.К. и Т.Р.. При разговорите с тези
свидетели, К. отново бил придружаван от Т..Всички гореизброени в съдебно заседание,
потвърдиха показанията си дадени в хода на ДП и гореустановената фактическа обстановка.
Св. Н. К. не могъл да набави сумата от 9000 лева чрез заем от приятели. В тази
връзка, подсъдимата Т. го помолила, той лично да изтегли банков кредит и да й даде
съответната парична сума, като му обяснила, че самата тя не може да получи такъв, понеже
не отговаряла на условията/според неговите показания.След това К. отишъл в клона на
банка „ОББ“ АД в гр.Нова Загора, за да провери дали е възможно да получи като кредит
сума в размер на 9000 лева. При това разбрал, че може да получи такава сума, като били
обсъдени срока за погасяване и размера на месечните вноски. Н.К. казал на подсъдимата Т.
за възможността да му бъде предоставен съответния банков кредит и условията за това,като
К. подал в банковия клон Молба-декларация за отпускане на потребителски кредит,
заведена с вх.№ 03-0068 / 12.01.2015г. По предложение на Т., Н.К. посочил като „друго лице
за контакт“ нейната леля – свидетелката С.С./копие от договора е прието като доказателства
по делото/.
С оглед на горното, подсъдимата Т. помолила свидетеля Н.К. да разговаря със
свидетеля И.В., за да го уведоми, че до няколко дни ще й даде съответната сума пари, чрез
която тя ще възстанови дължимото към фирмата в която работела. В тази връзка, Н.К. лично
провел разговори с И.В., като му обяснил, че предстои да получи банков кредит и чрез
получената от това сума ще бъде възстановено дължимото от Т. по повод констатираните
липси. В. се съгласил да изчака няколко дни/показанията на св.В./.
На 13.01.2015г. в гр. Нова Загора, в банковия клон на „ОББ“ АД, свидетеля Н.К.
подписал Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение (л.93 - л.100).
2

По този договор му била предоставена сума в размер на 9000 лева, която той усвоил
еднократно, на 14.01.2015г. В деня, когато получил съответната парична сума, докато бил в
банковия офис, Н.К. получил телефонно обаждане от свой приятел - св. С.Г., който го
помолил да го откара с автомобила си до с. Събрано. Н.К. отговорил, че ще го закара, но в
момента имал малко работа и трябва да го изчака на паркинг до заведение „Прасковата“,
намиращо се в близост до сградата на банковия клон на „ОББ“АД. Малко по-късно, К.
отишъл на въпросния паркинг с автомобила си и обяснил на Ст. Г., че трябва да отидат до
офиса на „Изи Кредит“, за да остави пари на подсъдимата Т.. Двамата потеглили с
автомобила и отишли до въпросния офис, от където излязла Т.. Подсъдимата се качила в
автомобила, при което свидетелят Н.К. й предал торбичка (или плик), която
носел./показанията на св.Ст.Г.,който между другото заяви още,че не е знаел какво е
съдържанието на торбичката,а излага само факта на предаването и/.Във въпросната
торбичка се намирала паричната сума от 9000 лева, която малко по-рано свидетелят Н.К.
получил в банковия клон 2 на „ОББ“ АД, по посочения по-горе договор за кредит. При това
Т. казала на Н.К. да влезе заедно с нея в офиса и той се съгласил. Двамата влезли във
въпросния офис, където се намирал и свидетеля И.В.. Там подсъдимата Т. предала парите на
И.В., като присъствал и свидетеля Н.К.. При разговора, Н.К. уточнил, че именно това са
парите, които той е „изтеглил“.На л.112 от делото в показанията си св.В. заявява
„Той/К./каза,че е теглил кредит да възстанови сумата,да запази имиджа и в града,а преди
това казва:“Основният двигател,който възстанови сумата,видях го с очите си и физически,е
Недялко“.А по отношение на лелята на подсъдимата-св.С. същия свидетел заявява,че „тя не
е донесла и стотинка“.
Въпросната парична сума била разпределена от свидетеля И.В. според
констатираните нарушения при погасяване задължения на съответните клиенти. Отделните
плащания на вноски, които при проверката били констатирани от В. като липсващи, били
отчетени и чрез седмичните отчети - като вноски заплатени от името на съответния клиент.
В следващите дни, св. И.В. установил и други липси на пари, взети от Т.. В тази
връзка, тя на няколко пъти му предала чрез св. Д.Д. съответните парични суми за погасяване
и на тези липси.
Св. С.С.,леля на подсъдимата дава показания,че през м.януари 2015г. и тя е
предоставила като заем на подсъдимата Т. парична сума размер на 10000 лева, т.к.
последната й споделила, че има да връща пари на фирма „Изи Кредит“, а освен това имала
намерение и да замине за чужбина, за да си търси работа.1.Този свидетел е заинтересован от
изхода на делото,като близък роднина на подсъдимата и намиращи се в добри отношения и
2.Дори съдът да допусне,че наистина св.С. е дала сумата от 10000лева на подсъдимата,то
тези пари са били използвани с друга цел от подсъдимата и в никакъв случай за
възстановяването на точно тези щети,нанесени от подсъдимата на дружеството.
В дните след като свидетелят Н.К. предал посочената по-горе сума от 9000 лева на
подсъдимата Т. за изплащане на липсите, тя му казала, че има намерение да замине за около
10 дни за Португалия, за да си почине. По-късно тя действително отпътувала, напускайки Р
България. Двамата поддържали контакт чрез социалните мрежи, като около седмица по-
късно тя му казал, че си е намерила работа и ще остане да работи, за да може да погаси
кредита, който той е изтеглил. По този начин и чрез телефонни разговори, те продължили да
комуникират още около половин година, като при запитвания от страна на свидетеля Н.К. за
пари за изплащането на кредита, подсъдимата Т. отговаряла с реплики от рода на „.. .края на
месеца...“. Въпреки това, подсъдимата не изпълнила обещанието си и по никакъв начин не
предприела действия, за да даде на Н.К. пари за изплащане на кредита и тя постепенно
преустановила контактите си с него.В последствие свидетелят Н.К. не могъл да се свърже
чрез телефон с подсъдимата Т., т.к. неговия номер бил блокиран.Видно от протокол на
извършена техническа експертиза на Ив.М. /на л.122 от ДП/ извлечената от потребители –
3

Н.К. и Ел.Т. информация под формата на кореспонденция е в оригинален вид и е
четлива.Кореспонденцията между двамата е водена в началото на 2017г.т.е.две години след
извършването на деянието.
Около края на м.юни 2018г. свидетелят Н.К. разбрал от свои познати, че подсъдимата
Т. се намира в гр. Нова Загора. В тази връзка той отишъл до офиса, в който работела св. С.С.
и я помолила да предаде на Т., че иска да разговаря с нея за кредита, който е изтеглил по
нейно настояване. На следващия ден, минавайки покрай въпросния офис, той видял, че
подсъдимата Т. е вътре. При излизането си обаче, Т. реагирала като започнала да вика на св.
Н.К., че С.С. й е предала какво е казал и до два дни ще му се обади, след което казала и, че
ще „извика полиция“. Подсъдимата не му се обадила, нито по някакъв начин предприела
действия за заплащане на сумата по посочения по-горе кредит. Междувременно, Н.К.
разбрал, че Т. е вземала пари и от други хора, както и, че е имала „наказателно дело“ и във
връзка с предишна нейна работа, С оглед на всичко това, свидетелят Н.К. подал жалба до
РП-Нова Загора, след проверка по която, е образувано настоящото досъдебно производство.
Във връзка с констатираните липси на пари при проверката, извършена от свидетеля
И.В., след подаване на съответен сигнал е било образувано досъдебно производство вх.№
424 / 2015г. на РП-Нова Загора (сл.д. № 64 / 2015г. на ОСО при ОП-Сливен). След
приключване на разследването, по същото е било изготвено споразумение за прекратяване
на наказателното производство, образувано в НОХД № 377/2018г. на PC-Нова Загора. Със
Споразумение № 87/18.06.2018г. по нохд № 377/2018г. на PC-Нова Загора (влязло в сила на
18.06.2018г.), Т. е била осъдена за престъпление по чл.205, ал.1, т.1, вр. с чл.201, ал.1, вр. с
чл.26, ал.1 от НК, като й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години,
условно, с изпитателен срок от 4 години.Постигането на Споразумението по това дело е
било възможно благодарение на предадената в офиса на пострадалото дружество сума от
9000лева от К.,с част от която са били възстановени нанесените на дружеството
имуществени щети от подс.Т..
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите с изключение на част от показанията
на св.С.-леля на подсъдимата,както се спомена по-горе и на част от показанията на
св.Н.К..Не кореспондират с никакви други доказателства твърденията на св.С.,че е дала
парична сума в размер на 10000лева на своята племенничка-подс.Т.,а още по-малко с тези
пари да е погасено процесното задължение на подсъдимата.Във всички останали случаи
факта,че сумата е дадена и с каква цели е ирелевантен за съда.
Не се събраха никакви доказателства,освен показанията на св.Н.К.,че с подсъдимата
преди да изтегли кредита са имали уговорката тя да връща паричния заем.Прокуратурата не
разполага с други доказателства за да обоснове съставомерността на обвинението си.Подс.Т.
НЕ Е ОБЕЩАВАЛА на К.,че ще изплаща вноските по кредита.Действително К. твърди това
в показанията си дадени пред разследващия орган,водещ ДП,както и в показанията си
дадени в с.з. това той също потвърди.Но категорично и безспорно за съда стана ясно,че К.
от първоначалния момент е бил уведомен лично от подсъдимата за нуждата от парична сума
в размер от около 9000лева и за нейното предназначение.Воден от дълбоките си чувства към
подсъдимата и желанието да и помогне,както сам заявява в с.з./л.109/ и за да запази имиджа
на подсъдимата в града,както заявява и св.В..К. казва още на л.110 в показанията си пред
съда-„Не се налагаше да ме убеждава,сам бях убеден да и помогна.Сам взех
решение да и помогна“.
За съда е от значение и факта,че св.К. едва повече от три години след случилото се и
настъпилата раздяла с подсъдимата,след като се е убедил,че връзката и с нея е безвъзвратно
прекъсната и не може да бъде възстановена и най-вече грубото държане на подсъдимата по
време на кратката им среща до или в офиса на леля и той е бил крайно огорчен,по неговите
думи,затова той на 03.07.2018г.или повече от три години и половина след предаването на
сумата подава жалбата,станала законен повод за образуването на ДП.
4

Накратко казано, на фона на горните съждения, твърденията на обвинителната
власт,че обещанието на подсъдимата да изплаща със собствени средства взетия от К. заем е
единствения или поне най-сериозния мотив К. да бъде въведен в заблуждение от
нея/възбудила у него заблуждение/ е меко казано голословно и не основаващо се на никакви
доказателства,което категорично изключва съставомерността на деянието./Моралният облик
на подсъдимата, тук е без значение/.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
От така събраните по делото доказателства не се установи по несъмнен и безспорен
начин, че подсъдимата Е.Т. на неустановена дата през месец януари 2015 г., в гр. Нова
Загора, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила заблуждение у Н. К. К., като го
убедила да получи като банков кредит сумата от 9000 лева и да предаде тази сума за
разпоржедане в нейн интерес – за възстановяване на вреди, причинени от констатирани
случаи на присвоени от нея пари, собственост на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД –
София, като му обещала, че вноските по кредита ще се изплащат с парични средства, които
тя ще предостави, и с това му причинила имотна вреда в размер на 9000 лева.
Предвид изложеното решаващия съд намери, че подсъдимата Е.Т.Т.. е невиновна по
повдигнатото срещу и обвинение по чл.209, ал. 1 от НК, поради което следва да бъде
оправдана.

По гражданският иск:

По делото е предявен против подсъдимата Т. граждански иск от Н. К. К., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, за сумата от 9 000/девет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 31 януари 2015 г., до окончателното изплащане на сумата.
Правната квалификация на иска е чл.45 от ЗЗД за нанесени имуществени вреди,които
ответницата Т. е нанесла а ищеца К. и които следва да възмезди,чрез възстановяването им.
Отв.Т. счита предявения иск за неоснователен и недоказан и моли съда да го
отхвърли изцяло.
Съдът намира,че са налице достатъчно доказателства-гласни и писмени, сочещи
основателността на иска.На 12.01.2015г.ищецът е подал молба-декларация за отпускане на
потребителски кредит.Съглизискванията на банката при този вид кредит,като лице за връзка
е посочено св.С.-лелята на ответницата.На 13.01.2015г.ищецът е сключил договор за
предоставяне на потребителски кредит с „ОББ“АД,като по силата на договора му е
предоставен паричен кредит в размер на 9000лева.Сумата е усвоена еднократно на
14.01.2015г.,видно от чл.3,ал.1 от Договора.Събраха се гласни доказателства-показанията на
ищеца,св.В.,св.Ст.Г..От същите се установи,че ищецът лично е занесъл и предал в
присъствието на ответницата в офиса на дружеството,в което тя е работела сумата от
9000лева,/не се установи точната дата на предаването на сумата.В дружеството няма
доказателства за това,а само на начина по който са оформени документите за
възстановяването на щетите./По този начин той е погасил задължение на ответницата към
трето лице и с тази сума последната се е обогатила за негова сметка.
С оглед горното и след като обсъди всички доказателства по делото във връзка с
причинените имуществени вреди, съдът счита, че гражданският иск е безспорно и
безусловно доказан в пълен размер, и следва да бъде уважен.
Следва да се уважи и акцесорния иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД за присъждането на
законната лихва върху горното сума,считано от датата на увредата-31.01.2015г.
5

Следва, подсъдимата Т. да бъде осъдена да заплати 360.00/триста и шестдесет/ лева
държавна такса по уважения граждански иск в полза на бюджета, по сметка на Районен съд
Нова Загора.
По разноските:
Следва отв.Т.,да се осъди да заплати на ищеца направените по делото разноски
изцяло, в размер на 800.00/осемстотин/ лева,тъй като съгл.чл.7,ал.2,т.3 от НМРАВ
адвокатското възнаграждение в случая е в размер на 780лева+проведените няколко съдебни
заседания и липса на прекомерност на хонорара.
С оглед постановената присъда направените по делото разноски следва да останат за
сметка на държавата.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	43
Дата:	29 септември 2022 г.
Съдия:	Георги Любенов Йорданов

Дело:	20212220200247
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 юни 2021 г.

Присъда по дело №247/2021 на Районен съд - Нова Загора

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите