№ 1093
гр. Варна , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500953 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
№276058/04.03.2021г. на КР. ХР. К. ЕГН **********, от гр. Варна, подадена чрез
пълномощник адвокат П.Х., САК, срещу решение №260321/04.02.2021г. на Районен съд –
Варна (ВРС), 24-ти състав, постановено по гр.д. №7560/2020г. по описа на ВРС.
С обжалваното решение е признато за установено, че жалбоподателят КР. ХР. К. -
ответник в първоинстанционното производство, дължи на ищеца „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, сумата 312,28 лева,
представляваща остатък от стойност на ползвани В и К услуги от 104 куб.м., чиито размер е
определен, на осн. чл. 25,ал. 8, т. 1 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор (ОУ), за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „***” бл.3,
ап.10, за периода от 27.04.2017г. до 19.03.2020г., за което са били издадени 29 броя фактури
за периода от 22.05.2017г. до 20.03.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 18.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата 43,73 лева, представляваща общия размер на дължимото обезщетение за
забава в размер на законната лихва, изчислено върху неплатеното задължение по всяка една
фактура считано от изтичането на падежа за плащане до 12.03.2020г., за които суми по
ч.гр.д. №4878/2020г. по описа на ВРС, по реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед за
изпълнение №2231/01.06.2020г., като ответникът е бил осъден да репарира на ищеца
сторените разноски за производството по делото (заповедно и исково) в общ размер на
1
433,12 лева.
Първоинстанционното решение се оспорва като незаконосъобразно и неправилно.
Оспорва се извода на първоинстанционния съд за установеност по делото на качеството на
ответника на потребител на ВиК услуги по смисъла на Общите условия като собственик на
процесния имот. В тази връзка се твърди, че представената по делото справка от Служба по
вписванията – Варна не е пряко доказателство за придобиване право на собственост върху
един имот, а има само информационен характер, като наред с това липсват данни за
надлежното й издаване от длъжностно лице (няма дата, имена и подпис на издателя).
Актовете, с които се установява право на собственост върху недвижим имот в полза на едно
лице, са ограничено изброени в Закона за собствеността, като ищецът, чиято е
доказателствената тежест в процеса, не е представил акт за собственост (нотариален акт и
писмен договор по чл.18 от ЗС), от който да се установява оспорвания от ответника факт –
че е собственик или ползвател на имота, в който се твърди, че са доставени ВиК услуги,
поради което същият следва да се счита потребител по смисъла на чл.2, ал.1 от Общите
условия. Отделно от това се сочи, че представената справка от Служба по вписванията и не
установява възникнало право на собственост върху процесния имот - апартамент №10,
находящ се в гр. Варна, ул. „***”, блок №3. Според справката, ответникът е придобил право
на собственост върху самостоятелен обект, представляващ ателие №2, находящо се в гр.
Варна, ул. „***” №3, като по делото не са представени каквито и да било доказателства, че
това ателие е с променено предназначение на самостоятелен обект - апартамент по смисъла
на ЗУТ и/или, че същото е идентично с процесния апартамент №10.
На следващо място, оспорва се като необосновано позоваването на заключението на
изслушаната по делото ССчЕ за установяване на фактите дали процесният имот е
водоснабден, съответно доставено ли е и какво количество ВиК услуги през исковия период,
като се твърди, че такива въпроси нито са били поставяни на експертизата, нито отговорът
им е от компетентността на вещото лице, като по делото не са представени нито писмени
доказателства за тяхното установяване, нито писмените документи, въз основа на които
евентуално е работило вещото лице.
Оспорва се и направения извод, че е установено основанието за начисляване на
количества вода на база брой потребители, като се твърди, че липсват доказателства за това,
че в процесния период не е имало пломбиран или монтиран водомер и/или че не е бил
осигурен достъп за редовен отчет.
При тези основни оплаквания и като поддържа оспорването си за недоказаност на
иска по основание и размер, ответникът – въззивник моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и по същество да отхвърли исковите претенции в цялост, като му
присъди и направените разноски за двете съдебни инстанции.
В представения от ищеца - въззиваема страна „Водоснабдяване и канализация –
2
Варна” ООД писмен отговор на въззивната жалба са обосновани аргументи за
неоснователност на оплакванията на въззивника като се иска подадената въззивна жалба да
бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд да
бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
В проведеното от въззивния съд открито съдебно заседание, в което е даден ход по
същество, въззивникът КР. ХР. К. чрез пълномощника си по делото адвокат П.Х., САК,
заявява, че поддържа подадената жалба и моли за нейното уважаване. Претендира и
присъждане на съдебно-деловодни разноски, като прилага списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, чрез
пълномощника си юрисконсулт Стелиян Симеонов заявява, че поддържа направеното с
подадения отговор оспорване на въззивната жалба и моли обжалваното решение на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе
предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, с
която се претендира установяване на вземанията му спрямо ответника КР. ХР. К. ЕГН
**********, от град Варна, за които по ч.гр.д. №4878/2020г. по описа на ВРС, по реда на
чл.410 от ГПК е била издадена заповед за изпълнение №2231/01.06.2020г.
Същите се основават на твърденията на ищеца, че като ВиК оператор, съгласно чл.2,
ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, е доставил
на ответника КР. ХР. К. в качеството му на потребител ВиК услуги за имот, находящ се в гр.
Варна, ул. „***” бл.3, ап.10, отчитани по партида с абонатен номер 1768838, за които в
периода от 22.05.2017г. до 20.03.2020г. са издадени 29 броя фактури, на обща стойност
312,28 лева. Сумата е формирана от служебно начислено потребление в хипотезата на чл.25,
ал.8, т.1 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К
оператор (ОУ). Поради неплащане на задълженията в срок, ответникът дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на
падежа на всяко едно задължение до датата на окончателното плащане, чийто размер за
периода до 12.03.2020г. (дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 18.05.2020г.) е 43,79 лева. По този начин вземанията са
индивидуализирани в издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение
№2231/01.06.2020г. Тези основни твърдения са изложени и в иницииралата настоящото
исково производство искова молба.
В заповедта за изпълнение да включени и вземания за главница за ВиК услуги,
доставени в периода от 18.10.2016г. до 26.04.2017г. (80,10 лв.), съответно за дължимото
обезщетение за забава от падежа до окончателното плащане, с размер до 12.03.2020г. (23,22
3
лв.), но иск по чл.422 ГПК за установяване съществуването на тези вземания не е предявен,
съответно заповедта за изпълнение в тези й части е била обезсилена от заповедния съд.
Исковете са с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от
ЗЗД и са предявени при спазване на особените процесуални изисквания на чл.415, ал.1, т.1
от ГПК, поради което са процесуално допустими.
В отговора на исковата молба ответникът Д. К. оспорва предявените искове,
противопоставяйки възражения за липса на валидно възникнала и съществуваща
облигационна връзка между страните, за недоказаност на качеството на потребител на
ответника по смисъла на чл.2, ал.1 от Общите условия, евентуално - недоказаност доставяне
на претендираните за плащане ВиК услуги, надлежно издаване на фактури за
претендираните задължения, в условие на евентуалност - за погасяване на вземанията на
ищеца с падеж до 18.05.2017г. по давност.
Оспорването на качеството потребител на ВиК услуги изисква от ищцовото
дружество – носител на доказателствената тежест да установи чрез пълно, главно и
положително доказване, че ответникът е собственик, ползвател или притежател на вещно
право на строеж на имота, за който се твърди, че са предоставени претендираните за
плащане ВиК услуги.
Такива доказателства не са представени. Позоваването в тази връзка на
представената справка №437169/16.11.2020г. чрез отдалечен достъп за вписвания,
отбелязвания и заличавания в Служба по вписвания – Варна по персонална партида №
383134, е крайно недостатъчно за установяване на оспорвания факт, че ответникът е
собственик на имота, находящ се в гр. Варна, ул. „***” бл.3, ап.10. Макар и да не е
документ, установяващ пряко придобиването на право на собственост, представената
справка показва състоянието на вписаните обстоятелства относно собствеността на имотите,
собствениците и вещните права и ограничения върху тях. От същата се установява, че на
17.10.2007г. ответникът КР. ХР. К. ЕГН **********, е придобил чрез покупко-продажба
правото на собственост върху недвижим имот - ателие № 2 с площ от 43,21 кв.м., ведно с
изба №9 с площ 7 кв.м., както и 20/232 ид.ч. от поземлен имот с пл. №УПИ V-12, кв.556, в
гр. Варна, ул. „***” №3. Извън учредяването на договорни ипотеки върху така придобитите
имоти, липсват други вписвания по партидата на ответника.
Ищецът не само не е посочил и представил доказателства, но не е и навел каквито и
да е било твърдения за факти и/или обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че този
придобит от ответника през 2007г. имот - ателие № 2, е идентичен с имота, за предоставени
ВиК услуги в който се претендира плащане – апартамент №10.
Липсва каквото и да било доказателство (писмено или гласно), противопоставимо на
ответника, с което да се удостоверява обстоятелство по смисъла на чл.2 от Общите условия
за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК (че ищецът е собственик на
4
водоснабдения имот, негов владелец или държател). Именно идентифицирането на вписания
титуляр на партидата е било оспорено, поради което, за да се позове на редовно записване в
книгите си (по чл.182 ГПК) ВиК операторът е следвало да представи източника си на данни
за идентификацията по смисъла на чл.57, ал.1, т.2 от ОУ, който предвижда наличие на
документ, удостоверяващ право на собственост или право на ползване или съгласие на
наемодател. Счетоводните записи на ищеца не могат да служат като годни доказателства за
установяване на оспорената от ответника облигационна обвързаност между страните. Не
съставлява доказателство и заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Както съдът
нееднократно е имал повод да посочи, чрез експертните заключения се подпомага
събирането на посочени и представени по делото доказателства, но самите заключения не
са и не могат да бъдат както средство за формиране на твърдения на страните, така и
доказателство за тяхното установяване.
При тези фактически и правни констатации и като съобразява, че ищцовото
дружество, чиято е доказателствената тежест в процеса, не е установило в хода на
производството по пътя на главното, пълно и положително доказване, че за процесния
период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по повод
доставката на ВиК услуги в имот, находящ се в гр. Варна, ул. „***” бл.3, ап.10, отчитани по
партидата с абонатен номер 1768838, с титуляр КР. ХР. К., съдът намира предявените
искове за недоказани, поради което и следва да бъдат отхвърлени.
Като е изложил различни мотиви и е достигнал до друг краен извод,
първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен и неправилен съдебен акт. Ето
защо и в съответствие с правомощията си по чл.271 от ГПК въззивният съд следва да
отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли
предявените от ищеца – кредитор установителни искове по чл.422 от ГПК.
В съответствие с този резултат и по аргумент от нормата на чл.78, ал.3 от ГПК като
основателна се цени претенцията на ответника – настоящ въззивник да се осъди ищеца да му
заплати сторените за производството по делото разноски. Видно от представените и
неоспорени от насрещната страна списъци по чл.80 от ГПК (л.93, дело ВРС; л.29, дело ВОС)
и доказателствата към тях, сторените от ответника К. К. разноски са в общ размер 951,41
лева (в т.ч. 550лв.-платено адвокатско възнаграждение за първа инстанция; 51,41 лв.-
държавна такса за въззивно обжалване и банкова такса; 350 лв.– адвокатско
възнаграждение). Именно в този общ доказан размер разноските следва да се възложат за
репариране изцяло от ищеца. Платеното адвокатско възнаграждение за въззивното
производство е към минималния размер от 300 лв., установен в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в актуалната й
към плащането редакция (изм. и доп., ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г.), поради което направеното
възражение за неговата прекомерност е неоснователно.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдебният
5
състав на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №260321/04.02.2021г. на Районен съд – Варна (ВРС), 24-
ти състав, постановено по гр.д. №7560/2020г. по описа на ВРС, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ –
ВАРНА” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, срещу ответника КР. ХР. К., ЕГН
**********, с адрес в град Варна, искове с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1
от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване в отношенията между
страните съществуването на вземания на ищеца – кредитор по издадената в негова полза по
ч.гр.д. №4878/2020г. на Варненски районен съд, 7 състав, заповед за изпълнение
№2231/01.06.2020г., за сумата 312,28 лева, представляваща остатък от стойност на
ползвани В и К услуги от 104 куб.м., чиито размер е определен, на осн. чл. 25, ал.8, т.1 от
Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор (ОУ),
за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „***” бл.3, ап.10, за периода от 27.04.2017г. до
19.03.2020г., за което са били издадени 29 броя фактури за периода от 22.05.2017г. до
20.03.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда – 18.05.2020г. до окончателното й плащане, както и за сумата 43,73 лева,
представляваща общия размер на дължимото обезщетение за забава в размер на законната
лихва, изчислено върху неплатеното задължение по всяка една фактура считано от
изтичането на падежа за плащане до 12.03.2020г.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА” ООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, да заплати
на КР. ХР. К. , ЕГН **********, с адрес в град Варна, сумата 951,41 лева (деветстотин
петдесет и един лева и четиридесет и една стотинки), представляваща общия размер на
сторените разноски за производство по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6