МОТИВИ към НОХД №1122/2013 г.:
Обвинението
е против подсъдимия Р.З.З. *** за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
Обвинението против подсъдимия е за това, че на 04.04.2013 г. в гр.Пазарджик, в
лек автомобил „Фолксваген Поло” с ДК №РА 72 04 ВМ, управляван от Ф.Н.Д. ***,
без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, е държал високорисково наркотично вещество - хероин с нетно тегло
3.103 грама със съдържание на активен компонент диацетилморфин с 12,5 тегловни
процента на стойност 151.50 лв.
При
проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от
НПК подсъдимият Р.З. прави самопризнания съобразно чл.371, т.2 от НПК, признава
изцяло фактите, изложени в обвинителния
акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Районният
съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при
съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие за
установено следното:
На
04.04.2013 г. свидетелят А.П. се обадил по телефона на свидетеля Ф.Д. и го
помолил да го закара до гр.Пловдив. Свидетелят Д. се съгласил, тъй като също
смятал да пътува до същия град, за да уговаря продажбата на лекия си автомобил.
Двамата тръгнали за гр. Пловдив с лекия си автомобил на свидетеля Д. „Фолксваген
Поло” с ДК №РА 72-04 ВМ. Преди това свидетелят П. взел от свой познат 50 лв.
назаем. При пристигането си в гр.Пловдив, по искане на свидетеля П., свидетелят
Д. го закарал до ромската махала, откъдето свидетелят П. си купил три пакетчета
хероин за 30 лв. за лична употреба. От там отишли в дома на подсъдимия Р.З.,
който се познавал със свидетеля П. и живеел в централната част на гр.Пловдив, в
турската махала ”Аджинсан“. Свидетелят П. останал там, а свидетелят Д. отишъл
да разговаря с човека, на когото смятал да продаде автомобила си.
След
около 20 минути свидетелят Д. се върнал при свидетеля П. и подсъдимия З., които
вече били изпушили закупения от свидетеля П. хероин. Подсъдимият З. отишъл до
близка къща в махалата, в която живеел, откъдето взел назаем 200 лв. с
намерението да си купи хероин на път към гр.Пазарджик. Преди да излязат от
гр.Пловдив, подсъдимият З. поискал да отидат отново до ромската махала в
Пловдив, откъдето да си купи - хероин. След като се върнал, се качил на задната
седалка в автомобила, зад свидетеля П., който седял на предната седалка до
водача. В автомобила подсъдимият З. извадил две топчета хероин в найлон, като
казал на свидетелите П. и Д., че ги е купил по 130 лв. едното и всяко трябвало
да бъде с тегло около 2,5 грама, но според него бил измамен. По време на
пътуването ги пресипал в едно пликче.
На
влизане в гр.Пазарджик автомобилът бил спрян от служители на полицията по
получен оперативен сигнал за извършено престъпление по чл.354а, ал.1 от НК.
Виждайки това подсъдимият З. успял да изхвърли пликчето с хероина пред себе си
на пода на автомобила.
При
извършеното претърсване на автомобила било намерено и иззето посоченото пликче,
съдържащо бежово на цвят прахообразно вещество с брутно тегло 4 грама, което
при тестване с полеви наркотест реагирало на хероин.
Протоколът
за извършеното претърсване бил одобрен с Определение по ЧНД №671/05.04.2013 г.
на Районен съд гр.Пазарджик.
По
делото е назначена и изготвена химическа експертиза, като според заключението
на Протокол № 334/23.04.2013 г. иззетото при претърсването вещество е хероин с нетно тегло 3.103 грама със съдържание на активен компонент диацетилморфин с 12.5 тегловни
процента.
По
Приложение 2 към чл. единствен на Постановление 23 на Министерски съвет от
29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, стойността на нетното количество хероин при горепосочения
активен компонент, което се е намирало в държане на обвиняемия е 151,50 лева.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимия
и доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени по реда на
чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на свидетелите Д.Т.,
Ф.Д., А.П., В.К., заключението на химическата експертиза и доказателства
приложени по делото.
При анализа на събраните доказателства по отделно и в
съвкупност, съдът стигна до единствения и категоричен извод, че подсъдимият Р.З.З.
е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъпление на чл.354а, ал.3, т.1 от НК, като на
04.04.2013 г. в гр.Пазарджик, в лек автомобил „Фолксваген Поло” с ДК №РА 72 04
ВМ, управляван от Ф.Н.Д. ***, без надлежно разрешително по Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите, е държал високорисково наркотично
вещество - хероин с нетно тегло 3.103 грама
със съдържание на активен
компонент диацетилморфин с 12,5 тегловни процента на стойност 151.50
лв.
Разпоредбата на чл.30 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите забранява
производството, преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът,
реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването,
използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните
препарати от списъка по чл.3, ал.2, т.1.
Хероинът
е включен в Списък І към Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, който списък съгласно чл.3, ал.2, т.1
от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ е съставен за растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина.
Подсъдимият е действал при пряк умисъл, като е
имал представа за всички обективни и субективни признаци на деянието, включително
и квалифициращите и е искал настъпването на общественоопасните последици.
При определяне вида и размера на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия Р.З. съдът се ръководи от изискванията
на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата
индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на престъплението,
която е висока. Това са престъпления,
чиято честота се увеличава в последните години и които носят висок риск за
общественото и телесно здраве. Съдът прецени и обществената опасност на
конкретното деяние, като висока, като се има предвид начина и мястото на
извършване и вида на наркотичното вещество.
При преценката на обществената опасност на
подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни на същия, които са
отрицателни.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
прецени съдействието за разкриване на обективната истина, с оглед направеното
самопризнание, мотивите за извършване с оглед неговата наркотична зависимост, а
като отегчаващи негативните характеристични данни и множеството осъждания.
Съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36
от НК – личната и генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373,
ал.2 от НПК, следва да се наложи наказание на подсъдимия Р.З.З. за извършеното престъпление при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а именно ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и
ГЛОБА в размер на 2 000 лева, вносими
в полза на Държавата.
След редукцията по правилата на чл.58а, ал.1
от НК за намаляване с 1/3 на наказанието лишаване от свобода, съдът наложи
наказание на подсъдимия Р.З.З. от ЕДНА
ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед данните за личността на подсъдимия,
съдът прие че за поправянето и превъзпитанието му е наложително наказанието
лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.
Затова на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът
постанови наказанието лишаване от свобода да се търпи при
първоначален "СТРОГ" в
затвор от закрит тип.
Съдът на основание чл.59, ал.1 от НК
приспадна времето през което подсъдимият З. е бил задържан с мярка за
неотклонение „задържане под стража“, считано от 23.04.2013 г.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на
подсъдимия Р.З. бяха присъдени направените разноски по делото за в размер на 100
лева, платими в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР гр.Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: