О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../……………..2017 г.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
АНДОН ВЪЛКОВ – МЛ.С.
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело № 3360 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на член 248 от ГПК.
Образувано е по постъпили молби от страните с искане за изменение в частта
за разноските на решение № 1553 от 06.12.2016 г., постановено по настоящото
дело, както следва:
В молба
с вх.№ 315 от 06.01.2016 г. „Параходство
Български морски флот“ АД излага становище, че с решението са присъдени
разноски на двете страни в размери, отклоняващи се от реално дължимите такива. Претендира
се решението да бъде изменено като се присъдят разноски в полза на въззивника в
размер на 6 500,28 лева, а в полза на въззиваемия в размер на
5 915,61 лева.
Въззивникът Х.И.К. чрез адвокат К.К. в молба вх.№ 34334 от 13.12.2016 г.
изразява становище, че допуснатата очевидна фактическа грешка в изчисленията е
рефлектирала върху изчисляването на разноските. Страната е доразвила тезата си
в молба вх.№ 800 от 12.01.2017 г., с която претендира на въззивника да бъдат
присъдени разноски в размер на 12 884,80 лева, а на въззиваемата страна –
в размер на 1 854,73 лева.
За да се произнесе по молбите, настоящият състав съобрази следното:
Молбите за изменение на въззивното решение в частта за разноските са заявени
в законоустановения срок и изхождат от надлежни страни, поради което са
процесуално допустими.
В производството по настоящото дело Варненският
окръжен съд е бил сезиран с въззивна жалба на Х.И.К. чрез пълномощника му
адвокат К.К. против решение № 2144 от 07.05.2014 г., постановено по гражданско
дело № 6627 по описа на 2013 г. на Районен съд - Варна.
С решение № 1553 от 06.12.2016 г. съставът на ВОС
се е произнесъл, като е обезсилил решение № 2411 от
07.05.2014 г., постановено по гражданско дело № 6627 по описа за 2013 г. на
седемнадесети състав на Районен съд - Варна, в частта, с която е отхвърлил
предявеният от Х.И.К. против „Параходство Български морски флот“ АД иск за
заплащане на разликата над 7 081,30 лева до сумата от 8 253 лева,
представляваща лихва за забава върху главница в размер на 33 674,41 лева
за периода 09.09.2010 г. до 10.05.2013 г. на основание член 86 от ЗЗД, както и
в частта, с която е отхвърлил предявеният от Х.И.К. против „Параходство
Български морски флот“ АД, иск за заплащане на разликата над 2 180,47 лева до
сумата от 5 502 лева, представляваща лихва за забава върху главница в размер на
7 472 лева за периода 09.09.2010 г. до 10.05.2013 г. на основание член 86 от
ЗЗД. Въззивният съд е отменил цитираното по-горе решение в следните части: с
която е отхвърлен иска на Х.И.К. против „Параходство Български морски флот“ АД
за заплащане на дължимо съгласно член 69, алинея 2 от Колективния трудов
договор от 2008 г. допълнително заплащане в размер на 100 % командировъчни пари
за периода от 11.05.2010 г. до 09.09.2010 г., през който период ищецът е
изпълнявал трудовите си задължения в район с допълнителен военен риск до размер
на 23 702,39 лева; с която е отхвърлен иска на Х.И.К. против „Параходство
Български морски флот“ АД за заплащане на лихва за забава върху дължимата сума
за командировъчни пари за периода 09.09.2010 г. до 10.05.2013 г. до размер на
6 749,91 лева; с която е отхвърлен иска на Х.И.К. против „Параходство
Български морски флот“ АД за заплащане на възнаграждение за положен извънреден
труд в периода от 11.05.2010 г. до 09.09.2010 г. за спасяването на кораба и
живота на екипажа, съгласно член 39, изречение последно и при условията на член
40 и член 41 от КТД до размер на 4 348,75 лева; с която е отхвърлен иска на Х.И.К.
против „Параходство Български морски флот“ АД за заплащане на лихва за забава
върху дължимата сума за положен извънреден труд за периода 09.09.2010 г. до
10.05.2013 г. до размер на 1 701,24 лева; с която Х.И.К. е осъден да
заплати на „Параходство Български морски флот” АД сумата от 696 лева,
представляваща направени разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение на
основание член 78, алинея 3 и алинея 8 от ГПК; и вместо него е постановил друго,
с което е осъдил „Параходство Български морски флот“ АД да заплати на Х.И.К. сумата
от 23 702,39 лева, представляваща дължимо съгласно член 69, алинея 2 от
КТД от 2008 г. и член 73 от КТД от 2010 г. допълнително заплащане за периода от
11.05.2010 г. до 09.09.2010 г., през който период ищецът е изпълнявал трудовите
си задължения в район с допълнителен военен риск; сумата от 6 749,91 лева,
представляващи лихви за забава върху главница от 23 702,39 лева за периода
10.06.2010 г. – 10.05.2013 г.; сумата от 4 348,75 лева, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд от общо 854 часа в периода от
11.05.2010 г. до 09.09.2010 г. за спасяването на кораба и живота на екипажа,
съгласно член 39, изречение последно и при условията на член 40 и член 41 от
КТД от 2008 г. и член 34 и член 35 от КТД от 2010 г.; сумата от 1 701,24 лева,
представляващи лихви за забава върху главница от 4 348,75 лева за периода
10.06.2010 г.–10.05.2013 г. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното
решение в останалите обжалвани части.
С въззивното
решение са присъдени разноски в полза на Х.И.К. в размер на 12 262,25
лева, на основание член 78, алинея 1 от ГПК и в полза на „Параходство Български
морски флот“ АД в размер на 2 084,05 лева, на основание член 78, алинея 3
от ГПК.
С решението си
съдът е осъдил „Параходство Български морски флот“ АД да заплати по сметка на
Районен съд – Варна сумата от 1 460,10 лева, представляваща държавна такса за
разглеждане на исковете, и сумата от 258,46 лева, представляваща разноски за
възнаграждения на вещи лица, заплатени от бюджета на съда; по сметка на Окръжен
съд – Варна сумата от 730,05 лева, представляваща държавна такса за въззивното
обжалване, и сумата от 217,24 лева, представляваща разноски за възнаграждение
на вещо лице, заплатено от бюджета на съда; по сметка на Върховен касационен
съд сумата от 760,05 лева, представляваща държавна такса за касационното
обжалване.
С решение № 62 от 20.01.2017 г. е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 1553 от
06.12.2016 г., постановено по в. гр. дело № 3360/2015 г. по описа на ВОС, като
в третия осъдителен диспозитив на решението размерът на възнаграждението за
положен извънреден труд да се чете „7 472,00 лева“ вместо изписаното
„4 348,75 лева“, на основание член 247, алинея 1 от ГПК.
При постановяване на решението си въззивният съд е
разпределил между страните тежестта за разноските по правилата на член 78 от
ГПК, като е съобразил размера на уважената, респективното отхвърлената част от
исковете. След постановяване на решението от 20.01.2017 г. за поправка на
очевидна фактическа грешка е налице промяна в съотношението на уважените части
от исковете, съответно отхвърлените такива, което съставлява основание съдът да
преразгледа въпросът за размера на дължимите разноски.
Сумарно
размерът на уважените претенции на ищеца възлиза на 39 625,54 лева, а на
отхвърлените – на 10 782,64 лева.
При
първоинстанционното разглеждане на спора ищецът Х.И.К. е претендирал разноски в
размер на 4 650 лева съгласно представен списък по член 80 от ГПК /лист
301/. Тази сума, съотнесена към размера на уважените искови претенции, формира
извод за дължимост в полза на ищеца на разноски в размер на 3 655,33 лева
за първоинстанционното разглеждане на делото.
При
въззивното разглеждане на спора по в.гр.д.№ 1396 по описа за 2014 г. на ВОС
въззивникът Х.К. е претендирал разноски в размер на 3 500 лева съобразно представен
списък /лист 135/. Според изхода на спора размерът на дължимите разноски за
въззивната инстанция възлиза на 2 751,33 лева.
По
дължимостта на разноските в производството пред Върховен касационен съд
съставът на ВОС е изложил подробни мотиви във въззивното решение, като е приел
дължимост на разноски за тази инстанция в полза на Х.К. в размер на 4034,60
лева, поради което и корекция не се налага.
При
настоящото разглеждане на делото пред въззивна инстанция, страната е
претендирала разноски в размер на 4 800 лева, които съдът е редуцирал до
размер от 3 500 лева с оглед направеното възражение за прекомерност по
реда на член 78, алинея 5 от ГПК. Съразмерно на уважената част исковете в полза
на въззивника са дължими разноски в размер на 2 751,33 лева.
Настоящият
състав на ВОС приема, че Х.И.К. има право на разноски за разглеждането
на делото, които възлизат в общ размер на 13 192,59 лева. С въззивното решение са
присъдени разноски в размер на 12 262,25 лева, поради което следва да бъде
присъдена в полза на въззивника разликата между пълния размер на дължимите
разноски и присъдените такива, възлизаща на 930,34 лева.
„Параходство Български морски флот“ АД има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковите
претенции, на основание член 78, алинея 3 от ГПК. Пред първоинстанционния съд,
страната е представила списък по член 80 от ГПК /лист 303/, с който е
претендирала разноски в размер на 696,00 лева. Съобразно изхода на спора на ответника
се държат разноски за тази инстанция в размер на 148,88 лева.
При
въззивното разглеждане на спора по в.гр.д.№ 1396 по описа за 2014 г. на ВОС „Параходство Български морски флот“ АД, претендира разноски в размер на 2 087,60 лева - списък по член
80 от ГПК на лист 137. Съразмерно на отхвърлената част от исковете на страната
се дължат разноски за въззивната инстанция в размер на 446,55 лева.
При настоящото разглеждане на спора пред
въззивната инстанция въззиваемата страна съгласно представен списък по член 80
от ГПК /лист 295/ е претендирала разноски в размер на 4 075,58 лева,
включващи 484 лева за превод на документи и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 3 591,58 лева. В мотивите на въззивното решение настоящият
състав е изложил мотиви и е приел, че претендираното юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде редуцирано до размер от 3 500 лева по реда
на член 78, алинея 5 от ГПК поради направено възражение за прекомерност.
Съобразно изхода спора пред въззивната инстанция, на въззиваемата страната се
дължат разноски в размер на 852,20 лева.
По изложените съображения в
полза на „Параходство Български морски флот“ АД се дължат разноски в размер на 1 447,63
лева на основание член 78, алинея 3 от ГПК. С въззивното решение, в полза на въззиваемата страна
са присъдени разноски в размер на 2 084,05 лева, поради което същите следва
да бъдат редуцирани до размер от 1 447,63 лева.
На основание член 78, алинея 6
от ГПК с въззивното решение „Параходство
Български морски флот“ АД е осъдено да заплати в полза
на съответните съдилища дължимите държавни такси и разноски, заплатени от
бюджета на съда. Съобразно уважената част от исковете дължимите държавни такси и
разноски, възлизат както следва: в полза на Районен съд – Варна – държавна
такса 1 585,02 лева и разноски за експертизи 408,77 лева; в полза на
Окръжен съд – Варна – държавна такса 792,51 лева и разноски за експертиза
235,83 лева; в полза на Върховен касационен съд – държавна такса в размер на 822,51
лева.
С решение № 1553 от 06.12.2016
г. в полза на съдилищата са присъдени разноски в по-нисък размер, както следва:
в полза на Районен съд – Варна сумата от
1 460,10 лева, представляваща държавна такса и сумата от 258,46 лева,
представляваща разноски за възнаграждения на вещи лица; в полза на Окръжен съд
– Варна сумата от 730,05 лева, представляваща държавна такса и сумата от 217,24
лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице; по сметка на
Върховен касационен съд сумата от 760,05 лева, представляваща държавна такса.
Настоящият състав на ВОС приема,
че следва да бъде присъдена в полза на съдилищата разликата между присъдените
държавни такси и разноски, заплатени от бюджета на съда, възлизащи в размери,
както следва: в полза на Районен съд – Варна сумата от 124,92
лева за държавна такса и сумата от 150,31 лева – разноски за възнаграждения на
вещи лица; в полза на Окръжен съд – Варна сумата от 62,46 лева – държавна такса
и сумата от 18,59 лева – разноски за възнаграждение на вещо лице; по сметка на
Върховен касационен съд сумата от 62,46 лева, представляваща държавна такса.
По изложените съображения и на основание член 248, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ решение № 1553 от 06.12.2016 г., поправено с решение № 62 от 20.01.2017 г., постановени по въззивно гражданско
дело № 3360 по описа за 2015 г. на Варненски окръжен съд, в частта относно
разноските, като:
НАМАЛЯВА размера
на присъдените разноски в полза на „Параходство Български морски флот“ АД – Варна ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в град Варна - бул. Приморски № 1, представлявано от А. Я. К., от 2 084,05 лева /две хиляди осемдесет и четири лева и пет стотинки/ на 1 447,63 лева /хиляда четиристотин четиридесет и седем лева
и шестдесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА „Параходство Български морски флот“ АД – Варна
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град
Варна - бул. Приморски № 1, представлявано от А. Я. К., да заплати на Х.И.К.
ЕГН ********** *** още 930,34 лева /деветстотин и тридесет лева и тридесет
и четири стотинки/, представляваща разликата между присъдените с решение № 1553
от 06.12.2016 г. разноски в размер на 12 262,25 лева до пълния размер на
дължимите такива за производството 13 192,59 лева, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Параходство Български морски флот“ АД – Варна
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Варна - бул. Приморски
№ 1, представлявано от А. Я. К., да заплати по сметка на Районен съд – Варна още 124,92 лева /сто двадесет и четири
лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща разлика между присъдената държавна
такса с решение № 1553 от 06.12.2016 г. в размер на 1 460,10 лева до
пълния размер на дължимата такава за първоинстанционното разглеждане на
исковете в размер на 1 585,02 лева, както и още 150,31 лева /сто и
петдесет лева и тридесет и една стотинки/, представляваща разликата между
присъдените разноски за възнаграждение за вещи лица в размер на 258,46 лева до
пълния размер на дължимите такива в размер на 408,77 лева.
ОСЪЖДА „Параходство Български морски флот“ АД – Варна
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Варна - бул. Приморски
№ 1, представлявано от А. Я. К., да заплати по сметка на Окръжен съд – Варна още 62,46 лева /шестдесет и два лева и четиридесет
и шест стотинки/, представляваща разликата между присъдената държавна такса с
решение № 1553 от 06.12.2016 г. в размер на 730,05 лева до пълния размер на
дължимата такава за въззивната инстанция в размер на 792,51 лева, както и още 18,59 лева /осемнадесет лева и петдесет
и девет стотинки/, представляваща разликата между присъдените разноски за
възнаграждение за вещо лице в размер на 217,24 лева до пълния размер на дължимите
такива в размер на 235,83 лева.
ОСЪЖДА „Параходство Български морски флот“ АД – Варна
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Варна - бул. Приморски
№ 1, представлявано от А. Я. К., да заплати по сметка на Върховен касационен
съд още 62,46 лева /шестдесет и два
лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща разликата между присъдената
държавна такса с решение № 1553 от 06.12.2016 г. в размер на 760,05 лева до
пълния размер на дължимата такса за касационно обжалване в размер на 822,51
лева.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред
Върховен касационен съд по реда, по който подлежи на обжалване решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.