Р Е Ш Е Н
И Е
Гр. Кюстендил
7.08.2020 г.
В
и м е т о н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на осми юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
КАЛИН В. мл.с.
при секретаря Мая
Стойнева и с участието на прокурор от КнОП ВЛАДИМИР МИЦОВ, като разгледа докладваното от съдия
Цекова ВЧНД № 285
по описа за 2020 год.
и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл.
431 НПКвъв вр. с чл.89 НК във вр. с глава ХХІ НПК. Образувано е по ЧАСТНА
ЖАЛБА на Г.К. И., ЕГН **********, с адрес *** срещу
Определение на КнРС от 3.06.2020 г., постановено по реда на чл.427 - 430 НПК по
ЧНД № 604/2020 г. по описа на съда. В саморъчната жалба са релевирани подробни
оплаквания за неправилност на определението, като са развити подробни
фактически съображения, че жалбоподателят не е извършил деянието, в което е обвинен, тъй като в периода 4.09.2019 г.
– 26.12.2019 г. не е бил в с. Копиловци. Направено е доказателствено искане за
разпит на двама свидетели, които да потвърдят отсъствието му от с.Копиловци в
този период, което беше уважено. Към молбата са приложени: копие от
рецептурна книжка, рецептурна бланка, Амбулаторен лист за извършен преглед. Моли се за отмяна на атакуваното
определение на КнРС.
Окръжна прокуратура изрази становище за потвърждаване
определението на КнРС като правилно и законосъобразно.
Служебният защитник на лицето адв. П.С.
пледира за отмяна на определението на КнРС и постановената с него ПММ по чл.89
б.”в” НК по съображения, че разпитаните пред въззивния съд свидетели установили
отсъствието на лицето от с. Копиловци в момента на установеното прикачване към
електроразпределителната мрежа и че от 2016 г. къщата нямала ел.инсталация
поради изгарянето й при пожар . Освен това е установено според защитата
закупуването на съответните лекарства от жалбоподателя и той редовно ги е пиел.
Жалбоподателят Г. изрази съгласие със
заявеното от защитника му и в последната си дума заяви, че е бил при сина си,
когато е станало това, в с. Черково, Карнобатско и го е открил след 37 години.
КнОС, след преценяване на доводите и
възраженията на страните и обсъждане на събраните доказателства в двете съдебни
инстанции и в рамките на правомощията му по чл.431 ал.2 и 3 НПК, намери
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена от надлежно
легитимирана страна, в законовия срок и поради това е допустима и ще се
разгледа по същество.
С Определение на КнРС от 3.06.2020 г., постановено по ЧНД № 604/2020 г. по описа на съда, е
постановено настаняването за принудително лечение в специална психиатрична
болница – ЦПЗ – гр.Благоевград“ЕООД, база с. Горно Хърсово, за
срок от 6 месеца на жалбоподателя Г.К.Г..
Въззивният съд, след запознаване и
извършаване на собствена преценка на събрания доказателствен материал, прие за
установена следната фактическа обстановка: Делото пред районния съд е
образувано по Предложение на районния прокурор с искане за постановяване от
съда на ПММ по чл.89 б.”в” НК по отношение на жалбоподателя Г..
На 19.12.2019 г. на основание чл.212 ал.3 НПК е
било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.234 в ал.1 НК – за
това, че на 19.12.2019 г. е установено неправомерно присъединяване към
електропреносната мрежа, с което са създадени условия за непълно отчитане на
потребената ел.енергия.
На
19.12.2019 г. св.Е.Д.- техник ел.системи/координатор нетехнически загуби в ЧЕЗ“Разпределение
България“ АД – район запад, в който влиза цялата Кюстендилска област, заедно с
колегата си М. М. отишли по сигнал, че в с.Копиловци, на ул.“Нов живот“се
ползва неправомерно електрическа енергия. Когато стигнали до номер 10 на
посочената улица установили, че от ел. разпределителната мрежа към един от
фазовите проводници има закачен проводник, който е усукан на клоните на черешово
дърво, последното намиращо се в имот с № 10, проводникът е спуснат до основите
на дървото и влиза под земята в двора на имота. След оглед на къщата и двора
установили, че къщата няма законно
ел.захранване. След справка по телефона било установено, че за описания имот
няма съществуваща партида за ел.захранване. Бил съставен констативен протокол №
3028973/19.12.2019 г., в който се подписали двамата специалисти от ЧЕЗ и след
това уведомили полицията.
След идването на полицията бил извършен
оглед на местопроизшествието в присъствие на поемни лица, при който било
установено, че проводникът, с който е осъществено неправомерното свързване, е
ПВ-А 1-1 х 4 кв.мм. При измерване с амперклещи на кабела било установено
протичане на ток с големина 700 милиампера, което означава, че в момента има консумация на ел.енергия. А с помощта на
датчик за наличие на напрежение било установено, че проводникът, с който е
осъществено свързването, е фазов, и е собственост на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД. Мястото на свързване към проводника било нагоряло и с прегорели
нишки от проводника.
Ел.захранването било прекъснато от
специалисти по експлоатация и поддържане – Кюстендил, които след това
прекъснали и незаконното присъединяване и възстановили проводника на нагорялото
място.
В хода
на разследването било установено, че жалбоподателят Г.Г. ***,в къщата на
ул.“Нов живот“ № 10 сам, след като преди около 20 години е починала майка му.
За него се знае в селото, че има някакво психично заболяване. Но той не
контактува с никой от селото, никой от селото не се е оплаквал от него, не се е
заяждал с никого.
От назначената в ДП
съдебно-електротехническа експертиза на в.л.К. П. е установен механизма на извършеното
присъединяване, съгласно който на уличния стълб пред посочения имот към фазов
проводник на уличната мрежа НН/ниско напрежение/е направена неправомерна връзка
чрез проводник тип ПВА1-4 кв. мм,свързан в другия си край към ел.инсталацията на
къщата в имота.В единия си край проводникът е оголен и усукан към проводника на
една от уличните фази, откъдето проводникът преминава въздушно към дърво в
двора на имота, спуска се надолу по ствола му
и,вкопан в земята, отива към къщата в имота.по този начин къщата е
захранена директно с фаза от уличната мрежа, без в тази връзка да има
електромер и предпазител.
Това неправомерно свързване позволява да се
ползва ел.енергия директно от уличната разпределителна мрежа безконтролно без
възможност същата ад се измерва, т.е. при пълон неотчитане. Констатираното
нарушение изисква знания и умения в областта на силнотокова електротехника в
рамките на обща култура, каквито знания при настоящите възможности за достъп до
информация могат да се получат и без специално образование.
От назначената в ДП съдебно-психиатрична
експертиза от 4.02.2020 г. на жалбоподателя Г.Г., изпълнена от в.л.д-р П., е
установено, че Г. страда от параноидна шизофрения и се води на диспансерен
отчет към ПО-Кюстендил, като по повод болестта му е провеждано многократно
стационарно лечение в ПО-Кюстендил. Г. е настаняван на принудително лечение по
ЗЗ. От 2013 г. психозата придобива непрекъснат ход и довежда до личностова
промяна, на фона на мисловни разстройства/налудни идеи/ и психотично ангажирано
поведение, както и некритичност към болестта и нуждата от лечение.
Поради това д-р П. приема в СПЕ, че към
момента и към 19.12.2019 г. Г. не е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното, както и да
ръководи постъпките си. Налице са мисловни разстройства – налудни идеи за
особена мисия , за унищожение, свързано с това мотивирано налудно поведение. Наличната
психопатологична продукция лишава освидетелствания Г. реално да отразява
фактите от заобикалящата го действителност, да ги възприема правилно, поради
което не е в състояние да участва в досъдебно производство. Наличното психично
състояние по същността си представлява“продължително разстройство на
съзнанието“ и все още е налице риск от обществено-опасно поведение, за което
вещото лице предлага да бъде разкрита процедура за настаняването му на принудително
лечение, тъй като същият живее сами е в невъзможност да се придържа към
назначената терапия в домашни условия поради неизградена критичност към
състоянието си и нуждата от лечение. СПЕ поставя като окончателна диагноза на
освидетелствания: ПАРАНОИДНА ШИЗОФРЕНИЯ. ПАРАФРЕНИЗАЦИЯ. ПРОМЯНА НА ЛИЧНОСТТА.
От повторната СПЕ от 29.04.2020 г./на л.7и
сл. От том
ІІІ на ДП/ е установено, че диагностицирането на Г. с
диагноза“параноидна шизофрения, хроничен ход с тенденция парафренизация“
означава „продължително разстройство на съзнанието“ и води до невъзможност за адекватна оценка на
заобикалящата го среда поради персистиращи мискловни разстройства – налудни
идеи за увреда, за отношение и инсценировка. Поради това той се нуждае от
болнични грижи и прилагане на принудителни медицински мерки поради
безкритичността му към състоянието му и нуждата от провеждане на редовна поддържаща
терапия. При освидетелствания е налице от висок риск от общественоопасно
поведение за околните, тъй като поведението му е изцяло свързано с
персистиращите мисловни разстройства. Като окончателна диагноза в това
заключение е записано: ПАРАНОИДНА ШИЗОФРЕНИЯ.ПАРАФРЕНИЗАЦИЯ.ПРОМЯНА НА
ЛИЧНОСТТА.
В с.з. пред Районния съд д-р П.поддържа
представените в ДП от нея заключения с допълнение, че заболяването на Г. е с 20
годишна давност, той не приема редовно медикамените поради страх, че влизат в
къщата му и ги подменят с наркотици и е безкритичен към състоянието си и че
може да бъде изпратен в с.Хърсово, ЦПЗ – гр.Благоевград.
Районният съд при тези доказателства е
подложил на обсъждане единствено заключенията на СПЕ на в.л.д-р П. и е приел,
че е в интерес на лицето да бъде настанено за принудително лекуване в
специализирана психиатрична болница и е
постановил определението си, като е уважил предложението на КнРП.
Пред
въззивния съд е представено писмено доказателство – извлечение от рецептурна
книжка за период от 13.04.2014 г. до 22.01.2020 г., удостоверяващо закупуване
на лекарства от Г.. От това извлечение е видно,че лекарствата са закупувани нередовно:
веднъж на 13.04.2014 г., след това на 15.03.2015 г. и на 13.07.2015 г., след
това – на 15.10.2015 г., съответно – на 15.01.2016 г., на 12.07.2016 г. и на 14.10.2016 г., след
това – на 16.01.2017 г. и 15.10.2017 г. , след това – на 23.01.2018 г.,
19.03.2018 г. , на 12.07.2018 г. и на 16.10.2018 г., след това – на 22.01.2019
г., на 22.04.2019 г., на 22.07.2019 г. и на 18.10.2019 г. и след това – на 22.01.2020
г. Прави впечатление, че на посочените дати са били закупувани различен брой
лекарства –от 1 бр.до 4 бр.
Разпитаните пред въззивния съд свидетели
установиха, че Г. има технически знания – разбира от ел.инсталацията на колите,
динама, осветление, за запалване. Той е поправял косачката на св.В. М., който е
земеделски производител и през месеците септември и октомври е бил по този
повод при него. Когато трябвало да си купи трактор, св.М. го викал с него,
пътували до Пловдив, Силистра и Бургас за по няколко дни, след което св.М. го
оставял в с. Копиловци. И двамата свидетели са заявили, че в къщата му няма
ел.инсталация, но има слънчеви панели,които си е закупил от София и Кюстендил и те захранват старите
му акумулатори, от които ползва ток за телевизора и за осветление. Той имал и
агрегат, който включвал при необходимост от ток с по-голяма мощност.Св.В.
заяви, че преди 3-4 години в къщата на Г. имало пожар и знае от него, че къщата
му била запалена от мазето, сутерена и приземния етаж, като от този пожар
инсталацията на къщата била негодна.
От така
установеното от фактическа страна въз основа на описаните в хода на изложението
факти въззивният съд приема, че са налице материалноправните предпоставки за налагане
на принудителни медицински мерки по чл.89 НК по отношение на Г.. Тази норма предвижда три вида принудителни
медицински мерки за лечение на лице, извършило общественоопасно деяние в състояние на
невменяемост или изпаднало в такова състояние преди постановяване на присъдата
или изтърпяване на наказанието. В случая е налице първото предложение - извършване
на общественоопасно деяние в състояние на невменяемост поради продължително
разстройство на съзнанието и това е деянието, установено на 19.12.2019 г. – неправомерно
присъединяване електропреносната мрежа по см.на чл.234 ал.1 НК.
Авторството на деянието според въззивнния
съд е безспорно установено. Установи се, че Г. живее абсолютно сам в къщата си,
не контактува с други хора, освен както се установи във въззивното производство
със свидетелите В. и М..Установи се също така, че Г. притежава технически
знания – поправя косачки, разбира от ел.инсталацията на колите, динама, осветление,
запалване. Също безспорно е установен
механизма на извършеното присъединяване от съдебно-ел.техническата експертиза.
На уличния стълб пред посочения имот към фазов проводник на уличната мрежа
НН/ниско напрежение/е направена неправомерна връзка чрез проводник тип ПВА1-4
кв. мм,свързан в другия си край към ел.инсталацията на къщата в имота.В единия
си край проводникът е оголен и усукан към проводника на една от уличните фази,
откъдето проводникът преминава въздушно към дърво в двора на имота, спуска се
надолу по ствола му и, вкопан в земята, отива към къщата в имота.по този начин
къщата е захранена директно с фаза от уличната мрежа, без в тази връзка да има
електромер и предпазител. Това установява обективна съставомерност на
престъплението по чл.234 ал.1 НК –неправомерното присъединяване към
електропреносната мрежа от Г.. Установено е също и протичане на ток с ниско
напрежение по този проводник с мощност 700 милиампера.
В този смисъл показанията на св.Е. Д.,
който като специалист от ЧЕЗ е отишъл на проверка по подаден сигнал и е констатирал
извършеното незаконно присъединяване на къщата на Г. към ел.разпределителната
мрежа, заключението на ел-техническата експертиза опровергават показанията на
разпитаните пред въззивния съд свидетели, че Г. не ползва ток и няма ел.инсталация
на къщата. Установеният факт на протичане на ток с ниско напрежение по
проводника, свързващ незаконно разпределителната мрежа на ЧЕЗ с къщата на Г. е
достатъчен факт за обективна съставомерност на деянието. Всичко останало - слънченви
панели, акумулатори, за които говориха свидетелите, е без значение за предмета
на делото. Без значение е факта, че на 19.12.2019 г. при установяване на деянието
Г. не е бил там. Достъп до къщата му е нямал никой друг, дори и свидетелите М.
и В. заявиха, че са влизали само в двора. Това обосновава единствено възможния
въз основа на косвените доказателства извод, че неправомерното присъединяване е
извършено от Г., който има технически познания, пък и не ес изискват особено
специални знания за извършеното присъединяване според в.л.П...
Извършеното деяние обаче е несъставомерно
от субективна страна поради извършването му от Г. в състояние на продължително
разстройство на съзнанието му вследствие психичното му заболяване с диагноза: ПАРАНОИДНА
ШИЗОФРЕНИЯ. ПАРАФРЕНИЗАЦИЯ.ПРОМЯНА НА ЛИЧНОСТТА. Г. не е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното,
както и да ръководи постъпките си. Заболяването води до невъзможност за
адекватна оценка на заобикалящата го среда поради персистиращи мискловни
разстройства – налудни идеи за увреда, за отношение и инсценировка. Поради това
той се нуждае от болнични грижи и прилагане на принудителни медицински мерки
поради безкритичността му към състоянието му и нуждата от провеждане на редовна
поддържаща терапия. При освидетелствания е налице от висок риск от
общественоопасно поведение за околните, тъй като поведението му е изцяло
свързано с персистиращите мисловни разстройства.
Поради персистиращата дълбока некритичност
към заболяването и непредсказуемостта на поведенческите изяви, отказа от лечение, формално съгласие за провеждането му
и последвано от прекратяването му, както и доказаното във времето непридържане
към терапия, липса на лица до него, които ад изразяват информирано съгласие,
вещото лице предлага постановяване на принудително лечение в специализирано
психиатрично заведение - ЦПЗ Благоевград
–база Хърсово.
Това мотивира въззивният съд да приеме, че е
налице хипотезата на чл.90 ал.2 предл.І-во НК, която разписва кога съдът
постановява принудително лечение в специализирана психиатрична болница, каквато
експертът-психиатър е предложил.
Поради тези комплексни предпоставки, от една
страна и от друга страна поради неговата безкритичност към здравословното му
състояние и нередовно лечение,
доказателство за което е абсолютно нередовно закупуване на лекарства,
установено от рецептурната книжка, налагат извода за необходимост от
принудително лечение на жалбоподателя в специализирано психиатрично заведение
по см.на чл.89 б.”в” предл.І-во НК, каквато е посочената от в.л. „ЦПЗ –
гр.Благоевград“ЕООД, база с.Горно Хърсово.
Следва изрично да посочи още, че чл.89 и 90 НК не фиксират срок на лечение при принудително
настаняване. Същевременно разп.на чл. 91 ал.2 НК предвижда, че във всички случаи след изтичане
на 6-месечен срок от настаняването в лечебно заведение съдът се произнася за
прекратяване, продължаване или заменяване на принудителното лечение. Но при
приемане на лицето в специализираната психична болница наново се извършва
експертиза, по силата на която на място се определя срок на лечение за всяко
конкретно лице.
Предвид изложеното и при извършената
собствена самостоятелна преценка на доказателствения материал и съобразно
правомощията си по чл.431 ал.3 НПК въззивният съд прие, че обжалваното определение е правилно като краен
резултат, с направените допълнения към мотивите му относно предпоставките на
чл.89 НК в настоящото решение и следва да бъде потвърдено в частта му относно
настаняването на Г. на принудително лечение.
В
частта му обаче относно определения срок за настаняване от 6 месеца, какъвто
законът не предвижда, определението ще се отмени като незаконосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.431 ал.3 НПК, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Определението на КРС от 3.06.2020 г.,
постановено по ЧНД № 604/2020 г. по
описа на съда в частта му относно
определения срок от 6 месеца на принудителното лечение.
В останалата
част - за постановяване на ПММ - принудително лечение на Г.К.Г., ЕГН ********** в специална
психиатрична болница „ЦПЗ –
гр.Благоевград“ЕООД, база с.Горно Хърсово - потвърждава
определението на КнРС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: