Определение по дело №655/2018 на Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Гр. София, 14.06.2018 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в следния състав                                                                                   

 

              СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 655 по описа за 2018 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по предявени от ищеца К.Н.С. против ответника “С.Р.” ЕООД, ЕИК *******, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че не съществува решение на органите на “И.С.” АД, ЕИК *******, за назначаването на Д.С.С.за управител на ответното дружество “С.Р.” ЕООД, и при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за прогласяване на нищожност на решение на органите на “И.С.” АД за назначаването на Д.С.С.за управител на ответното дружество “С.Р.” ЕООД, както и иск с правно основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването на вписването на Д.С.С.като управител на “С.Р.” ЕООД и при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване на нищожност на вписването на Д.С.С.като управител на “С.Р.” ЕООД, както и да бъде постановено заличаването на това обстоятелство, вписано под номер 20180308112322 в Търговския регистър при Агенцията по вписванията.

Ищецът обосновава правния си интерес с обстоятелството, че е акционер, притежател на 1 брой акция от капитала на “И.С.” АД, което дружество е едноличен собственик на капитала на ответното дружество “С.Р.” ЕООД. Сочи, че като акционер в “И.С.” АД е пряко заинтересован от доброто управление и финансовото състояние на дъщерното дружество “С.Р.” ЕООД, с оглед на постигане на удовлетворителни финансови показатели. Сочи, че се засягат пряко интересите му, тъй като всички печалби от дейността на “С.Р.” ЕООД следва да се получават от “И.С.” АД, а те могат да бъдат разпределени като дивидент, който ищецът като акционер би получил.

 

При така направените от ищеца твърдения, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 124, ал. 1 от ГПК, всяко лице, което има правен интерес, може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно по всяко време на производството. Липсата му обуславя недопустимост на предявения иск. Допустимостта на установителния иск е обусловена от наличието на правен интерес за ищеца, като такъв е налице, когато при уважаването на иска, силата на присъдено нещо на съдебното решение ще породи за ищеца правни последици и ще рефлектира върху обема и съдържанието на притежаваните от него законни права и правнозащитими интереси в дружествата.

В случая от изложените от ищеца твърдения не може да бъде изведен правнозащитим интерес, обуславящ допустимостта на предявените установителни искове срещу ответника “С.Р.” ЕООД.

В случая ищецът претендира да бъде осъществен косвен съдебен контрол върху решения на органите на управление на акционерното дружество “И.С.” АД. Решенията на органите на управление на акционерното дружество могат да бъдат оспорени, включително и да бъде установена нищожността на решение. Активно легитимиран по такъв иск е акционерът, а пасивно легитимирано е акционерното дружество, чиито решения се оспорват (съгласно задължителните указания в мотивите на т. 2 и т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2002 г. от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС).

В случая ищецът като акционер в “И.С.” АД насочва установителните искове не срещу акционерното дружество, с което е в членствени правоотношения, а срещу дъщерното дружество “С.Р.” ЕООД.

 Ако бъдат уважен предявеният установителен иск за несъществуване или нищожността на оспореното решение на едноличния собственик на капитала на ответното дружество, това няма да се отрази върху правната сфера на ищеца. Освен недопустима, такава намеса е и неоправдана, тъй като за третото лице (ищеца) решенията на органите на “С.Р.” ЕООД не са задължителни. Изложените от ищеца твърдения относно финансовите резултати и доброто управление на “С.Р.” ЕООД не обосновават правен интерес у ищеца, дори и да имат характер на икономически интерес (така в Определение № 680/24.02.2017 г. по ч.гр.д. № 714/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, 9 състав; Определение № 524/10.02.2017 г. по ч.гр.д. № 5686/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, 13 състав).

При така установеното, съдът намира, че предявените установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК се явяват недопустими.

 

Съгласно нормата на чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство.

За да е налице интерес от иска по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ е необходимо да има вписване на обстоятелства в Търговския регистър и ищецът да е страна по правоотношение, засегнато от оспорваното вписване, т.е. както извършеното вписване, така и установяването на неговата нищожност или недопустимост, или несъществуване да се отразяват на правната му сфера, да рефлектират неблагоприятно върху негови законни права и правнозащитими интереси.

В случая изложените от ищеца фактически твърдения по отношение на предявените искове не попадат в нито една от хипотезите на чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и не се обосновава правен интерес от предявяването на исковете.

При иска за установяване нищожност или несъществуване на вписаното обстоятелство проверката на съда не следва да се простира по отношение законосъобразността на самото вписано обстоятелство (решение на общо събрание, на управителен или надзорен орган на дружеството). Ако установителният иск е предявен от член на дружеството и се извърши проверка относно законосъобразността на самото обстоятелство, това би било заобикаляне на чл. 71 и чл. 74 от ТЗ, съответно на предвидения преклузивен срок по чл.74 от ТЗ (така в задължителните указания в мотивите на т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2002 г. от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС).

Поради това целената от ищеца проверка на законосъобразността на решенията на органите на “И.С.” АД в настоящото производство се явява недопустима и не може да бъде извършена по този ред. Соченият от ищеца интерес като акционер в дружеството “И.С.” АД, което е едноличен собственик на капитала на ответното дружество, не може да бъде защитен по този ред. С оглед на горното ищецът не обосновава правен интерес от исковете по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, предявени от него против ответника “С.Р.” ЕООД, и същите са недопустими.

По изложените съображения съдът намира, че на основание чл. 130, изр. първо от ГПК исковата молба заедно с приложенията следва да бъде върната, а производството по делото - прекратено.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

                                                             О П Р Е Д Е Л И:

 

ВРЪЩА искова молба с вх. № 48408/04.04.2018 г., подадена от ищеца К.Н.С. против ответника “С.Р.” ЕООД, ЕИК *******, ведно с приложенията.

ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 655/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

                                              

СЪДИЯ :