РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 03.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
районен съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 17 юли две
хиляди и двадесета год., в състав:
Районен съдия: НЕДЕЛИН
ЙОРДАНОВ
При
секретаря ****като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N`4403 по описа за
2019год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена
е искова молба от „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр.София против **** Г.С. ***
за осъждане на ответника за заплати на ищеца сумата 623.03 лв. главница по
договор за кредит № **********/24.09.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и сумата 532.00 лева наказателна лихва върху непогасената
главница за периода 25.10.2016г. до 22.11.2018г. Твърди се, че договора за
кредит е сключен от ответника с „4Финанс” ЕООД по реда на чл.6 от ЗПФУР за сума
в размер 300.00 лв. и е със срок 30 дни. Правена е допълнително една заявка от
ответницата за отпускане на допълнителна сума от 200 лв. Падежът е настъпил на
24.10.2016г., задължението не е погасено и кредитополучателят е изпаднал в
забава. Поддържа се, че вземането е предмет на договор за цесия от 23.11.2018г.
с цесионер настоящия ищец и от сключването на последния до настоящия момент
забавата продължава. Претендират се съдебно-деловодни разноски.
Исковете
са с правно основание чл.422 вр. чл.410 ГПК и чл.86 ЗЗД и са процесуално
допустими.
Ответницата
в срока и по реда на чл.131 от ГПК, чрез назначения й особен представител,
оспорва исковете и моли за отхвърлянето им. Поддържа становище за ненастъпила
предсрочна изискуемост на кредита. Прави и възражение за наличие на
неравноправни клаузи по см. на ЗЗП и за нищожност, като противоречащи на
морала. Счита също, че твърдяната цесия не е породила действие спрямо
ответницата по реда на чл.99, ал.4 от ЗЗД.
За да се
произнесе по основателността на иска, районният съд направи преценка на
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид
становищата на страните и прие за установени следните обстоятелства:
На 24.09.2016 г. между „4 финанс“ ЕООД и **** Г.С. е
сключен договор за кредит №**********. Предмет на договора е предоставянето на
сумата от 300,00 лв. за срок от 30 дни, с датата на получаване 24.09.2016 г. и
дата на връщане на сумата 24.10.2016 г., а общата сума за връщане е 386.99 лв. Уговорен
е лихвен процент 40.96%, а процента на разходите е 49.60%. Неразделна част от
договор са общите условия, които са получени и приети от С..
Впоследствие на длъжника били предоставени 200лв., за
което към кредитния договор №********** на 28.09.2016 г. на ответницата е
предоставена сумата от общо 500,00 лв. за срок от 30 дни, с датата на
получаване 24.09.2016 г. и дата на връщане на сумата 24.10.2016 г., а общата
сума за връщане е 638.96 лв. Уговорен е лихвен процент 40.92%, а процента на
разходите е 49.70%.
По делото са представени разписки за извършени плащания
от 24.09.2016 г. и от 28.09.2016 г., според които „4 финанс“ ЕООД е превело в
полза на ответницата С.Г. сумите от 300.00лв. и 200.00лв.
На 23.11.2018 г. Между „4 финанс“ ЕООД и ищецът е сключен договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-033/23.11.2018 г. по силата,
на който „4 финанс“ ЕООД продава на ищеца вземания, описания в приложение към
него.
По делото е приложено потвърждение за прехвърляне на
вземания към цесионния договор, с което „4 финанс“ ЕООД потвърждава, че ищеца в
качеството си на цесионер има правата на кредитор по всички описани в
Приложение №1 вземания и че цесионерът е упълномещен от цедента за своя сметка
и от името на цедента да уведомява длъжниците за извършеното прехвъряне на
вземанията срещу тях.
Под № 1964 в приложението към договора е посочено вземане
по договор за кредит №********** от 24.09.2016 г.
„4 финанс“ ЕООД е овластил ищеца - “Кредитреформ
България“ ЕООД с правата да уведоми длъжниците по прехвърлените вземания,
предмет на договора за цесия, като изготви и изпрати съобщения и уведомления до
тях и техните представители, което се установява от представено по делото
пълномощно с нотариална заверка подписа на издателя му от 23.11.2018 г. на
нотариус Здравко Стаменов Райчев с район на действие РС София.
„4финанс“ ЕООД, е
направил изявление, адресирано до длъжника, че задълженията му към „4 финанс“
ЕООД, в общ размер на 1220,96 лв. към 23.11.2018 г., са прехвърлени в полза на
“Кредитреформ България“ ЕООД и че изпълнение за тях дължи на “Кредитреформ
България“ ЕООД, посочена е и сметка, по което то може да бъде предложено.
Изявлението е изпратено до адресата по пощата и върнато в цялост, като
непотърсено.
При установените факти съдът прави следните правни
изводи:
Настоящият
състав на съда приема, че за да бъде успешно доказването на исковата претенция,
ищецът следва да докаже качеството си на кредитор; наличие на валиден цесионен
договор, от който произтича вземането му; основанието на вземането; факта, че
длъжникът е уведомен за извършената цесия по надлежен ред, предвиден в закона;
наличието на съществуващо валидно правоотношение между ответника и цедента,
породено от договор за предоставяне на кредит; че
праводателят на ищеца е изправна страна по договора, т.е. че е изпълнил точно
задълженията си по предоставяне на услугите, предмет на договора; както и, че
ответникът е в забава и периода на забавата.
На първо място ищецът доказа своята материална
и процесуална легитимация в процеса. Същият сочи, че активната му легитимация
произтича от сключен договор за цесия на 23.11.2018г. между него и „4 финанс“
ЕООД, по силата на който са прехвърлени вземания, сред които е и процесното
вземане. Въз основа на цесионния договор, ищецът встъпва в правоотношението,
породено между цедента и кредитополучателя и го придобива такова, каквото е към
момента на извършване на цесията. От този момент цесионера придобива правата и
задълженията по кредитния договор. Този договор има правопораждащо действие
спрямо претендираните от ищеца права по кредитния договор и го легитимира като
носител на правото на претенция за изпълнение на облигационното отношение,
сключено с кредитополучателя.
Съгласно
чл. 99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Съгласно ал.2
на чл. 99 от ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Съгласно ал.3 на тази
разпоредба, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и
да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
По делото няма данни уведомителното писмо за
извършено прехвърляне на вземания от цедента „4 финанс“ ЕООД до ответника за
извършената цесия, в тази част и за цедираното вземане, произтичащо от кредитния
договор, да е достигнало до ответника. В случая следва да бъде
посочено, че съгласно последователната съдебна практика с получаването на
препис от исковата молба с приложените към нея доказателства, включително и
уведомлението, се приема, че ответника е валидно уведомен за цесиите /в този
смисъл Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.,
ТК,; Решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС по т. д. № 12/2009г., II т. о., ТК,
Решение № 78 от 09.07.2014г. на ВКС по т. д. № 2352/2013г., II т. о., ТК и
мн.др./. От изложеното следва, че ищецът е материално легитимиран да претендира
изпълнение на задълженията от длъжника, а с получената искова молба ведно с
уведомлението за извършената цесия на вземането се счита, че е запознат с
промяната на кредитора по кредитния договор.
Договорът за заем за потребление, какъвто е
настоящия е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на
постигнато между страните съгласие заемодателят предаде, а заемополучателят
получи в заем парична сума или заместими вещи, на които става собственик, като
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид количество
и качество. По иск с правно основание чл. 240 ЗЗД
или иск за установяване на вземане (какъвто е настоящият), за което се твърди,
че произтича от заемен договор, в доказателствена тежест на ищеца е
доказването на обстоятелството, че
сумата е предадена, както и на конкретния размер на дължимата към настоящия
момент сума.
Договорът е сключен чрез средства за
комуникация от разстояние, поради което попада под режима на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Съгласно т. 1 от ДР на
ЗПФУР този ред за сключване на договор е приложим по отношение на финансови
услуги като кредитирането. Комуникацията между страните е осъществена
посредством електронната страница на кредитора, на която кредитополучателя е подал
искане за получаване на кредит, предоставила е необходимата информация и се е
съгласила да получи такъв. Изискуемата от ЗПК писмена форма за сключването на
договора за кредит е спазена, тъй като за нея е съставен електронен документ,
като по делото той е представен в разпечатка. Той съдържа индивидуализиращи
белези и данни, установяващи категорично кой е техният автор, какво е тяхното
съдържание, както и каква е била целта да бъдат отправени. В хода на
производството тези изявления не са оспорени от ответника.
По
договорната връзка „4 финанс“ ЕООД е предложил изпълнение като е превел
договорената сума от общо 500,00 лв. по посочена от ответника сметка. С
получаването на сумата за ответника е възникнало задължение за връщане на
сумата съгласно уговорките по договор – в срок от тридесет дни /на 24.10.2016
г./. В кориците на делото няма доказателства за отправяни искания от ответника
за удължаване срока на договора, но тъй като този факт, е неизгоден на ищеца,
съдът приема, че се осъществил по заявения от него начин, т. е. че срока за
връщане на сумата по кредита е 24.10.2016 г.
Договорът е съглашение, което изисква съвпадането на две
противоположни по посока и съвпадащи по съдържание волеизявления. Той е сключен
след постигане на съгласие на насрещните волеизявления на страните по основните
му елементи. Кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума, съгласил се е
с цената на кредита,
така и със сключването на договора, към който момент предварително е бил наясно с общата сума, която трябва да
върне.
Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД
договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Съгласно кредитния
договор потребителят е длъжен да погасява задълженията си като редовно изплаща
дължимите месечни потребителски вноски.
Ответникът
не е ангажирал доказателства за предложено от него изпълнение в хода на
производството, като той носи доказателствена тежест за установяване на този
факт.
Предвид
тези съображения и при липса на доказателства за направено плащане на дължимата
сума по кредита от страна на длъжника, предявеният иск за сумата от 500.00лв.
-главница се явява основателен. Върху тази сума следва да се заплати законна
лихва, считано от датата на подаване на иска в съда – 25.10.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
По
отношение на исковата претенцията за сумата от 123.03лв. съдът приема следното:
Клауза за плащане на такса
експресно обслужване в размер на 123 лева попада в хипотезата на чл. 21, ал. 1
от ЗПК. Така предвидената клауза очевидно заобикаля закона и накърнява правата
на другата страна по облигационното отношение. Опциите при сключване на
договора за паричен заем са или избиране приоритетно разглеждане и плащане
такса експресно разглеждане при разглеждане на заявката и получаване на
становище в кратък срок след подаване на предложението за сключване на договор
за заем или обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означава
заемодателят да вземе становище в срок от 10 дни. Следователно при необходимост
от разглеждане на заявката в по-кратък срок заемателят е принуден да избере
опция приоритетно разглеждане. Липсва еквивалентност между таксата и
извършената услуга от заемодателя. В чл. 146, ал. 1 от ЗЗП е посочено, че
неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са
такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 от ЗЗП – клаузи, изготвени предварително,
при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Ответникът е потребител на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП.
Ищецът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане
на такса за експресно разглеждане на документи в предвидения в договора размер.
Претендираната такса е такава свързана с усвояване на кредита и е
начислена в противоречие с разпоредбата на чл. 10 а, ал. 2 ЗПК, която правна
норма установява забрана за начисляване на такси и разноски, свързани с
усвояване и управление на кредита. Оттук така предвидената клауза според настоящия съдебен състав има и
неравноправен характер по смисъла на ЗЗП, поради което искането за осъждане на
ответницата да я заплати следва да се отхвърли.
По
отношение на исковата претенция за наказателна лихва в размер на 532.00лв. за
периода от 25.10.2016 г. до 22.11.2018 г., съдът приема следното:
С
разпоредбата на т. 13.2, б. „а“ от ОУ е установено, че при изпадане в забава
длъжникът дължи заплащането на надбавка за наказателна лихва, изчислима като
сбор от наказателния лихвен процент, в размер на законната лихва – 10,00% и
уговорения в специалните условия на договора лихвен процент – в случая 40,92 %.
Съгласно
разпоредбата на чл. 18, ал. 5 ЗПФУР за договора за предоставяне на финансови
услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на
потребителите. В чл. 143, т. 5 ЗЗП е установено, че неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Неравноправността
на клауза в посочената хипотеза представлява частен случай на противоречие с
добрите нрави.
Съгласно
т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази
на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не
са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на
неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да
се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат
използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на парични
или непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи - поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
В
мотивите на тълкувателното решение е прието, че неустойката следва да се приеме
за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Като
съобрази цитираната задължителна съдебна практика, настоящият съдебен състав
намира, че обезщетението за забава, уговорено в т. 13.2 от ОУ, която по своята
правна природа представлява установена неустойка за неточно изпълнение на
задължението на потребителя за връщане на заетата сума в срок, противоречи на
добрите нрави. Това е така, тъй като размерът на последната се формира от
размера на законнната лихва за забава, който се добавя към размера на годишния
лихвен процент, установен в договора, като така установения размер на
неустойката се начислява за всеки ден забава върху просрочената сума, което води
до несъответствие на така установеното обезщетение с добросъвестността, тъй
като последното излиза извън присъщите за всяка неустоечна клауза обезщетителна
и санкционна функции. В случая последната е установена при превес на
санкционната функция и с оглед генериране на допълнително възнаграждение за
кредитодателя. Нещо повече - размерът на тази неустойка е несъвместим с краткия
срок за погасяване на задължението за връщане на заетата сума от 30 дни.
При
тези съображения предявеният иск за сумата от 532.00лв.-наказателна лихва за
периода от 25.10.2016 г. до 22.11.2018 г. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед
изхода от делото в полза на ищеца следва да се присъдят съдебно-деловодни
разноски в размер на 264.50 лв., представляваща заплатена държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен представител съобразно
уважената част на исковете.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ****
Г.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ****,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Шандор Петьофи №10 сумата 500.00
лв. главница по договор за кредит № **********/24.09.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано 25.10.2019 г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск от „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ****, против **** Г.С., ЕГН **********,
с адрес *** за сумата от 123.03 лв.-такса за експресно разглеждане, както и
предявеният иск за сумата 532.00лв.-наказателна лихва за периода от
25.10.2016 г. до 22.11.2018 г.
ОСЪЖДА **** Г.С.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ****,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Шандор Петьофи №10
съдебно-деловодни разноски в размер на 264.50 лв., представляваща заплатена
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен
представител, съобразно уважената част на исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: