РЕШЕНИЕ
град Ловеч, 05.05. 2022година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
граждански състав в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като изслуша докладваното
от съдия
МИТЕВА въззивно гражданско дело № 326 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Постъпила е
въззивна жалба с вх. № 12872/21.11.2019г. (клеймо 19.11.2019 година) от Главна
дирекция на „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР, представлявана
от главен комисар Н. Сл. Н.– директор, чрез гл. юрисконсулт И.В., адрес ***,
против решение № 434/17.10.2019 г.,
постановено по гр.д. № 957/2019 г. на РС–Ловеч, като неправилно и
незаконосъобразно и молят да бъде отменено и постановено друго, с което искът
бъде отхвърлен изцяло.Сочи, че първоинстанционният съд в мотивите
си е приел, че липсва изрична норма за преизчисляване на положеният от
служителите в МВР нощен труд в дневен, което представлявала празнота в уредбата
на реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на
дежурства на държавните служители в МВР. Изтъква, че според съда, поради
липсата на специална уредба касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се
приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата,
като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено нощните часове да се превръщат с
коефициент. Счита, че не е налице такава празнота, тъй като: В чл. 187, ал.З от
Закона за МВР. е прието : При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Излага съображения, че през този период
е действала Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР (Наредба № 81213-776/29.07.2016 г.).
Посочва, че в споменатата наредба е регламентирано: „За държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22 ч. И 6 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период". Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност
на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8
часа (8:8 е равно на коефициент 1), а не както е по смисъла на КТ 7 часа : 8
часа = коефициент 0,143. Излага, че съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата, която съдът прилага за да постанови
решението си, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време. Това правило определя коефициент за превръщане на отработените нощни
часове в дневни, което произтича от различната нормална продължителност на
дневното и нощното работно време установени в чл. 136 и чл.140 от кодекса на
труда. Счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на Кодекса на труда,
тъй като в Закона за МВР, в чл.187, ал. 3, законодателят е определил
продължителност на нощния труд не повече от 8 часа. Затова считаме, че не е
налице празнота, а има специфична законова уредба, различна от общата, с която е
допусната продължителност часове нощен труд - 8 часа. И тази разпоредба не е
обявена за противоконституционна. С оглед изложеното счита, че няма основание
да се приложи общата разпоредба за структурата и организацията на работната
заплата , а специалната разпоредба на чл.187, ал.1 и от ЗМВР и издадените
наредби по същия закон. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа, а за положения труд през нощта е 8 часа за
всеки 24-часов период и следователно няма празнота в специалната уредба, а
съгласно нея съотношението между нормалната дневна продължителност на работното
време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8часа/8 часа,
което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 7 часа към 8 часа ,което е равно
на коефициент 0,143. Моли въззивният съд да постанови решение, като вземе
предвид Решение № 122330/23.05.2019 г. на СРС, постановено по гр.дело №
14379/2017 г. по описа на същия съд и Решение № 91/30.01.2017 г., постановено
по гр.дело № 1796/2016 г. по описа на Окръжен съд -Варна. Изтъква, че в
трайната съдебна практика на Районен съд - Ловеч и на Окръжен съд – Ловеч се
съдържат изводи за неприложимост на гражданското законодателство и на НСОРЗ по
отношение на служителите на МВР, а именно: Решение № 342/2015 г. по гр.д. №
23/2015 на PC - Ловеч, потвърдено с Решение № 1 /04.01.2016 г. по в.гр.д. №
447/2015 на Окръжен съд - Ловеч; Решение № 401/2015 г. по гр.д. № 841/2015 г.
на Районен съд - Ловеч, потвърдено с Решение № 11 по в.гр.д. № 559/2015 г. на Окръжен
съд - Ловеч; Решение № 234/08.06.2015 г. по гр.д. № 122/2015 г. на Районен съд
- Ловеч, потвърдено с Решение № 288/29.10.2015 г. на Окръжен съд - Ловеч;
Решение № 300/09.11.2015 г. по в.гр.д. № 390/2015 г. на Окръжен съд - Ловеч;
Решение № 369/10.09.2015 г. по гр.д. № 26/2015 г. на Районен съд - Ловеч,
потвърдено с Решение № 327 /08.12.2015 г. по в.гр.д. № 483/2015 г. на Окръжен
съд - Ловеч, както и Решение № 55/07.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5169/2014 г.,
III Г.О., ГК на ВКС. Излага доводи, че ЗМВР прави разграничение между
извънреден и нощен труд, като последният изрично е посочен в чл. 179, ал. 1 от
закона, като в ал. 2 на същия член е посочено, че размерът на допълнителните
възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните
работи, докато допълнителните възнаграждения за извънреден труд са посочени в
чл. 187, ал.6 от ЗМВР, като в ал. 5 изрично е посочено, че извънредният труд,
представлява работа, извън редовното работно време до 280 часа годишно, което
се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск или с възнаграждение за
извънреден труд, в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение. Видно от изложеното, законодателят ясно разграничава извънреден
от нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона, а
тези за нощен труд в заповед на министъра на вътрешните работи. Посочва, че
извънреден е този труд, който се полага от служителя по разпореждане или без,
но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада
извън установеното за служителя работно време. Полагането на нощен труд, когато
е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд. Счита,
че е неточно разбирането, че часовете в повече, които се получават при
преобразуването на нощен в дневен труд се явяват извънреден такъв. Тези часове
в повече се заплащат също по реда, определен за заплащане на нощен труд. В
процесния случай, за да е налице извънреден труд е необходимо служителят да е
положил нощен труд извън определените за МВР часове нощен труд - 8 часа. С
оглед гореизложените аргументи за недължимост на главния иск, счита, че е
неоснователен и акцесорният иск за лихви. Посочва, че обжалва размера на
присъдените разноски, тъй като по делото няма доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение. Изтъква, че съгласно TP № 6/06.11.2013 г. по тълк.
дело №6/2012 г. , ОСГТК на ВКС само, когато е доказано извършването на разноски
в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК, поради
това счита, че в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на
плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да
се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в
случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде
отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. Излага
доводи, че дори и да е представен по делото списък на разноските, то няма
доказателства че те са заплатени от ищеца. Ако е представено извлечение за
банков превод, то в него трябва да бъде отбелязано, че адвокатския хонорар се
отнася за дело № 957/2019 г., тъй като в противен случай, такъв вид документ
може да се представи по всички идентични заведени дела срещу ГДПБЗН-МВР. Ако
няма отразени данни за договора за правна помощ или в банково извлечение за
превод за адв. хонорар по гр. д. №957/2019 г., то считаме , че те не са сторени
и не могат да бъдат присъдени. С оглед изложеното прави искане въззивният съд
да постанови своето решение, като отмени решението на РС-Ловеч като неправилно
и незаконосъобразно и да постанови друго такова, с което да отхвърли иска за
допълнително възнаграждение за извънреден труд, като неоснователен, необоснован
и недоказан, като й бъдат присъдени направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия не е постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание въззивникът не се представлява.
Въззиваемият редовно призован не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. В писмена молба оспорва въззивната жялба и моли да бъде отхвърлена,
развива подробни съображения в писмени бележки.
От събраните по
делото доказателства, приложени към гражданско дело № 957/ 2019 година по описа
на Ловешкия районен съд, както и от становището на страните, преценени
поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установено
следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, от процесуално легитимирана страна, отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Не се спори между
страните по делото, че въззиваемият - ищец Б.С.И. работи на длъжност „водач на
специален автомобил” в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението” при Областна дирекция на „Пожарна безопасност и защита на
населението” – Ловеч, Главна дирекция на „Пожарна безопасност и защита на
населението” – МВР, като за процесния период от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г.
е изпълнявал служебните си задължения на смени, съгласно утвърден график, вкл.
и през нощта от 22 до 06 часа.
В
първоинстанционното производство е назначена съдебно-икономическа експертиза,
от чието заключение се установява, че положения нощен труд по 8 часа от 22.00
часа до 06.00 часа от И., за процесния период от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г.
са 1600 часа. Няма преобразуване от работодателя на нощен към дневен труд при
отчитане на сумарното работно време. При преобразуване на отработените часове
от нощен към дневен труд с коефициент 1.143
общо за процесния период са 1 828 часа. Посочено е, че часовете
извънреден труд, получени след преобразуването с горепосочения коефициент, за
процесния период са 228 часа, като паричната им равностойност за целия период е
в размер общо на 1496.93 лева. За нощен труд за спорния период във ведомостите
за заплати на ищеца са начислени и изплатени от работодателя за нощен труд 400.00
лева /по 0.25 лв. за всеки отработен час./
При така установените данни, съдът приема, че е сезиран с
иск с правно основание чл. 178, ал.1, т.3, във връзка с чл. 179, ал. 1 от ЗМВР
и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от 234 часа за периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане
на сумата по него.
Предметът на
въззивното производство, определен от въззивната жалба е частта, в която на
основание Главна дирекция на „Пожарна безопасност и защита на населението” –
МВР, е осъдена да заплати на Б.С.И., сумата от 1 496.93 лева,
представляваща допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд от 25 аса за периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019
г., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2019 г., до окончателното
изплащане на сумата, както и в частта с която са осъдени да заплатят разноски.
От
заключението на съдебно-икономическата експертиза е видно, че положения нощен
труд от 22.00 часа до 06.00 часа от И., за процесния период от 20.05.2016 г. до
31.03.2019 г. са 1 600 часа, като е заплащано допълнително възнаграждение
в размер на 0.25 лева
Безспорно установено по делото е, че за процесният период
Б.С.И. е бил в служебно правоотношение с
Главна дирекция на „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР
Спорно между
страните е дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служителите на МВР са приложими разпоредбите разпоредбите на специалния Закон
за МВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове или са
приложими общите граждански норми на КТ и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 за превръщане на нощните часове
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време.
Работното време на
държавните служители в МВР е уредено раздел VІІ от Закона за МВР чл. 187, като
нормалната продължително на работно време е 8 часа дневно, 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица. При работа на 8-12- и 24-часови смени, работното
време се отчита на сумирано за тримесечен период. При работа на смени е
възможно полагането на труд през нощта от 22.00 и 06.00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Редът за
организацията, разпределението, отчитането на работното време и пр. се
определят на наредба на министъра на вътрешните работи. В чл. 179 от ЗМВР е
предвидено допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта, като
условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения се определят от
наредба на министъра на МВР, а размерът – с негова заповед.
На основание чл.
187, ал.9 от ЗМВР е издадена Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 69 / 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г. и
отм. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 на Наредбата, положеният нощен труд
се умножава по 0.143 и полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. Наредбата е отменена, считано от 01.04.2015 година
с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г.
отм. ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г., с Решение № 1512 от 11.02.2016 г.,
постановено по адм. д. № 7493 по описа за 2015 г. на ВАС, IV o. и Решение №
8585 от 11.07.2016 г., постановено по адм. д. № 5450 от 2016 г. на ВАС, V- чл.
с-в. В наредбата от 2015 година не съдържа норма аналогична на чл. 31, ал.2 от
отменената. В сила от 02.08.2016 година е издадена Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. (отм. ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г. и бр. 4 от 14.01.2020 г. с
Решение № 16766 от 10.12.2019 г., постановено по адм. д. № 8601 по описа за
2019 г. на ВАС, V- чл. състав, I-ва колегия), в която също не е предвидена
такава норма.
С оглед
разпоредбите на ал.2, изр. 2 от чл. 179 от ЗМВР в редакцията преди изменението
в бр. 34 от 2019 г.) е издадена Заповед № 8121з-791/ 28.10.2014 г. на министъра
на вътрешните работи, в която – т.1 е предвидено за всеки отработен час през
нощта или за част от него между 22.00 и 06.00 ч. на държавните служители да се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0.25 лева. Заповедта
е отменена със Заповед № 8121з-1429/ 23.11.2017 г. на министъра на вътрешните
работи, като размерът на допълнителното възнаграждение за положен нощен труд
между 22.00 и 06.00 часа е запазен. Заповедта от 2017 година е отменена със
Заповед № 8121з-156/ 05.02.2020 година, като допълнителното възнаграждение е
размер на 1 лева за всеки отработен час през нощта.
За да уважи
предявения иск първоинстнационният съд е приел, че е налице празнота в
нормативната уредба и е приложил общите граждански норми, уреждащи полагането
на нощен труд по КТ и НСОРЗ, в частност чл. 9, ал.2.
Настоящият
състав счита, че в конкретния казус не са приложими общите норми, тъй като е
налице специален закон – чл. 179, ал.1 от ЗМВР, в който е
предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд, като реда и условията са
били определени в наредба на министъра на МВР, а техният размер с цитираните
заповеди. В този смисъл не може да бъде споделен и доводът за празнота на
нормативната уредба, която следва да бъде преодоляна по реда на чл. 46, ал.2 от
Закона за нормативните актове. В този смисъл и решение № 55 от 07.04.2015 г.,
по гр.д. № 5169/2014 г., ІІІ г.о. и решение № 197 от 07.10.2019 г., по гр.д. №
786/2019 г., IV г.о.
Заплащане
за извънреден труд е предвидено в разпоредбата на чл. 187, ал.5, т. 2 от ЗМВР.
В конкретния казус такъв извънреден труд не е установен, тъй като положения от
ищеца нощен труд за процесния период от 20.05.2016 година до 31.03.2019 година не такъв по смисъла на чл. 178, ал.1,
т.3 вр. чл. 187 и 187а от ЗМВР.
По повод преюдициално запитване отправено на
основание член 267 ДФЕС от Районен съд Луковит (България) с акт от
15 юни 2020 г. относно тълкуването
на член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на
организацията на работното време, както и на членове 20 и 31 от Хартата на
основните права на Европейския съюз, е постановено решение на съда на ЕС (втори
състав) от 24 февруари 2022 година по дело C‑262/20, с което е
прието, че:1. Член 8 и
член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията
на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е
по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.
При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд; 2. Членове 20 и 31 от Хартата на основните
права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на
нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако
такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест
е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна на тази цел.
Според съда Директива 2003/88
установява минимални общи изисквания, които включват допълнителна защита за
работниците, които полагат нощен труд, като следва да определена максималната
продължителност на нощния труд - чл. 8 от Директивата налага да е посочена.
Съгласно чл. 12, б. „а“ от Директивата налага предприемането на мерки, по
преценка на държавите-членки, така че работниците, които полагат нощен труд и
на смени, да се ползват с подходяща за естеството на работата им защита под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или
сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
този вид труд, при спазването на принципите на защитата на безопасността и
здравето на работниците.
В мотивите си съдът е
посочил, че в светлината на чл. 20 и 31 от Хартата, Директива 2003/88 трябва да
се тълкува в смисъл, че не допуска нарушение на принципа на равно третиране,
поради което националният съд следва Съдът най-напред е уточнил, че сходството
между положенията трябва да се преценява не общо и абстрактно, а специфично и
конкретно по отношение на всички характеризиращи ги елементи, с оглед
по-специално на предмета и целта на националната правна уредба, която
установява съответното различие, както евентуално и на принципите и целите в
областта, към която се отнася тази национална правна уредба (решение от
26 юни 2018 г., MB (Промяна на пола и пенсия за осигурителен стаж и
възраст), C‑451/16, EU:C:2018:492, т. 42 и цитираната съдебна
практика).
Предвид гореизложеното
предявените искови претенции се явяват неоснователни и недоказани, поради което
следва да бъдат отхвърлени. В този смисъл първоинстанционното решение в
обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него
постановено отхвърляне на предявените искове.
При този изход от
процеса на основание чл. 78, ал. 8 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да
заплати на въззивника направените
по делото разноски за двете инстанции общо в размер на сумата 200 лева,
представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение, чието присъждане е
поискано във въззивната жалба и писмените бележки, както и сумата 30.00 лева
разноски за ДТ за водене на делото пред въззивната инстанция. Дължимата държавна
такса и разноските за вещо лице следва да останат за сметка на бюджета на
съдебната власт, с оглед т. 23 от ТР № 6/12 от 6 ноември 2013 година по т.д. № 6/ 2012 година на ОСГТК.
Водим от горното и
на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 434/ 07.10.2019 година на Ловешкия районен съд по
гражданско дело № 957/ 2019 година по описа на същия съд, в частта с която на
чл.178, ал.1, т.3 във вр.чл.187, ал.6 от ЗМВР, Главна дирекция на „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР,
представлявана от главен комисар Н. Сл. Н. – директор, е осъдена да заплати на Б.С.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1 496.93 лева/ хиляда
четиристотин деветдесет и шест лева и двадесет и три стотинки/, възнаграждение за положен извънреден
труд за периода от 20.05.2016 г. до
31.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба 20.05.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, включително в
частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, против Главна дирекция на „Пожарна
безопасност и защита на населението” – МВР, представлявана от главен комисар Н.
Сл. Н. – директор, иск по чл. 178, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, и чл. 86 от ЗЗД, в обжалваната част за
заплащане на сумата от 1 496.93 лева /хиляда
четиристотин деветдесет и шест и деветдесет и три стотинки/ лева, възнаграждение за положен извънреден
труд за периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 20.05.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Б.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Главна дирекция на „Пожарна
безопасност и защита на населението” – МВР, с адрес гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А,
сумата от 200,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 78,
ал. 8 ГПК, за двете инстанции и сумата 30.00 лева разноски за ДТ за водене на делото пред въззивната
инстанция или общо 230.00 лева.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.