№ 107
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20221000501585 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №266741/29.11.2021г., постановено по гр.д.№13170/2020г., СГС е осъдил
Столична община да заплати на Д. Я. А., ЕГН**********, по иск с правно основание чл.49
вр. чл.45 от ЗЗД обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000/пет
хиляди/лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 20.05.2020г. до окончателното й
изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над 5 000лв. до пълния предявен размер от
26 000лв.
Срещу решението в отхвърлителната му част е постъпила жалба от ищцата Д. А., в
която се правят оплаквания за неговата неправилност.Присъденото от първоинстанционния
съд обезщетение за неимуществени вреди е несъобразено с получените от пострадалата
травматични увреди, интензитетът на търпените болки, продължителността на лечебния и
възстановителен период, както и възможната поява на болки в областта на счупването при
по-продължително стоене права и при ходене.В този смисъл присъденото обезщетение от
5 000лв. е несъобразено с установения в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост.Необосновани са изводите на съда, че е налице съпричиняване на
увреждането от страна на пострадалата, тъй като насрещната страна не е ангажирала
доказателства за това.Решението е неправилно в частта, в която съдът е присъдил законната
лихва върху обезщетението от 20.05.2020г., а не от 20.05.2019г., която е датата на
1
увреждането.В хода на производството ищцата е предприела изменение на иска за
заплащане на законната лихва върху главницата, която е била претендирана от 20.05.2020г.,
което искане е било допуснато от съда с определение от 19.11.2021г.Моли съда да отмени
решението в обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да уважи изцяло
предявения иск, ведно с присъждане на законната лихва, считано от 20.05.2019г.
Ответникът Столична община не е депозирал отговор на подадената жалба.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата на ищцата е в срок и производството пред въззивния съд е
допустимо.Разгледана по същество е основателна.
Решението на първоинстанционния съд е влязло частично в законна сила, поради
което е формирана сила на присъдено нещо, че вследствие на противоправното бездействие
на ответника Столична община ищцата е претърпяла фрактура на горното рамо на дясната
срамна кост, от което увреждане е търпяла болки и страдания, както и относно липсата на
съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата.Между страните се спори относно
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Основателно е оплакването на пострадалата, че присъденото от съда обезщетение е
несъобразено с действително претърпените вреди.По делото е била допусната СМЕ,
заключението по която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, от което се
установява, че при инцидента ищцата е получила фрактура на горното рамо на дясната
срамна кост.Вследствие на полученото увреждане пострадалата е търпяла интензивни болки
за период от 30 дни, болки с умерен интензитет за още 30 дни, след което интензитетът на
болките е намалял значително. Проведено е домашно амбулаторно лечение, като един месец
е била на постелен режим, след което е започнала да става и ходи с помощно средство.Било
е проведено рехабилитационно лечение за срок от 7 дни.С оглед възрастта на пострадалата,
сегашното й състояние, мястото и вида на счупването и давността на травмата, възможно е
лицето да изпитва болки при стоене права и ходене до около 3 години след инцидента.
От показанията на разпитаната пред въззивната инстанция св.Величкова,
кредитирани от съда като обективни и в резултат на непосредствени впечатления се
установява, че ищцата се е нуждаела от чужда помощ за период от 2 месеца.Преди
инцидента е била дейна и е обичала да прави разходки в планината, а след това е била
депресирана, че не може да се справи сама, а се нуждае от помощта на други хора.
С оглед на естеството на проведенето лечение, сравнително кратката
продължителност на възстановителния период и липсата на трайни и невъзстановени
увреждания съдът намира, че искът на ищцата за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да се уважи в размер на 15 000лв., а за разликата до пълния
предявен размер са отхвърли като неоснователен.При определяне на обезщетението съдът
съобрази съдебната практика в сходни случаи : С Решение № 60120 от 1.11.2021 г. на ВКС
по т. д. № 1523/2020 г., II т. о., ТК и решение № 1877 от 17.07.2018 г. по в. гр. д. №
2
4907/2017 г. на САС, ГК са присъдени обезщетения за неимуществени вреди в размер на
25 000лв. за сходно увреждане, но по-тежко по степен и с по-голяма продължителност на
периода на възстановяване.
В полза на увреденото лице следва да бъде присъдена компенсаторната лихва от
датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, тъй като за вземания с
източник непозволено увреждане деликвента/длъжника/ се счита в забава от датата на
осъществяване на деянието, на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Въззивният съд не следва да се произнася по жалбата на ищцата в частта, в която се
оспорва определения от СГС начален момент, от който е присъдена законната лихва върху
обезщетението, тъй като решението в тази част не е неправилно.Касае се явна фактическа
грешка, доколкото изрично в мотивите на решението е посочено, че законната лихва в
случая се дължи от датата на увреждането, на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД, която в случая е
20.05.2019г., но фактически е присъдена от 20.05.2020г.
Налице е несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд
относно размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди, поради което
обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено в частта, в която искът на
пострадалата е бил отхвърлен като неоснователен за разликата от 5 000лв. до 15 000лв., като
бъде постановено друго по същество, с което се присъди допълнително обезщетение от още
10 000лв., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2019г.В останалата обжалвана част
решението следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийския апелативен съд държавна такса от 6% върху допълнително
присъденото обезщетение, която в случая възлиза на 600лв.
На адв.К. Д. следва да си присъди възнаграждение за предоставено безплатно
процесуално представителство, което за въззивната инстанция е в размер на 552лв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №266741/29.11.2021г., постановено по гр.д.№13170/2020г., на
СГС в частта, в която са отхвърлени исковете на Д. Я. А., ЕГН********** срещу Столична
община за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващо се в фрактура на
горното рамо на дясната срамна кост при падане на улица в гр.София на 20.05.2019г., за
разликата от 5 000/пет хиляди/лв. до 15 000/петнадесет хиляди/лв., ведно със законната
лихва от 20.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Д. Я. А., ЕГН********** сумата от още
3
10 000/десет хиляди/лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 20.05.2019г.
до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващо се в фрактура на горното рамо на дясната срамна кост при падане на
улица в гр.София на 20.05.2019г.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на адв.К. А. Д. от АК-гр.София сумата от
552/петстотин петдесет и два/лв., представляваща възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за
производството пред въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4