МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 2173/2020 г..по описа на РРС-първи наказателен състав
Районна
прокуратура-Русе обвинила П.Т.П., ЕГН-**********,***, в това, че:
На 10.08.2020 г в гр. Русе при управление на моторно превозно средство —
лек автомобил „Фиат Брава" с peг. № Р 8746 ВК, нарушил правилата за движение:
— чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП: ,,... Водачите са длъжни да намалят скоростта
и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението."
— като водач не изпълнил задължението си да намали скоростта и да спре, когато е
възникнала опасност за движението — спирането на лекия автомобил „Фолксваген Пасат"
с per.№ Р 5020 РК пред пешеходната пътека;
— чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП: „Когато стойността на скоростта, която
не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира
с пътен знак." (чл.21, ал.1 от ЗДвП —„При избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в km/h: Пътно превозно средство от категория „В" в населено място
50 км/ч") — като водач на моторно превозно средство, при избиране на скоростта
на движение в населено място, в зоната на действие на пътен знак „В26" „Забранено
е движението със скорост по висока от означената", ограничаващ максимално допустимата
скорост до 40 км/ч., се движел със скорост от 66,4 км/ч. и
— чл.119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходна пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре" — като
водач на нерелсово пътно превозно средство не изпълнил задължението си при приближаване
към пешеходна пътека да пропусне преминаващата по нея пешеходка З.И.З., като cпpe,
и по непредпазливост причинил на З.И.З. *** средна телесна повреда, изразяваща се
в многофрагментно счупване на латералния кондил на лява голямопищялна кост, наложило
метална остеосинтеза, счупване на медиалната половина на главата на лява малкопищялна
кост, колекция от кръв в лява колянна става и изразена колекция от кръв в латералната
част на лява колянна става, довели до трайно затрудняване на движенията на ляв долен
крайник, за срок повече от тридесет дни, като деянието е извършено на пешеходна
пътека - престъпление по чл.343,ал.3, пр. последно, б.“а“,
пр.2, вр. ал.1, б. „б“, пр.2, вр. с чл.342,ал.1, пр.3 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението
и моли Съдът да признае подсъдимия за виновен в извършването на престъплението и
му наложи предвидените за него наказания.
Подсъдимият изцяло признава
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие
да не се събират доказателства за тези факти, по смисъла на чл.371, ал.1, т.2 от НПК. Със защитникът му молят Съда за снизхождение при определяне размера на наказанията.
Съдът, след като съобрази,
че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, същите са събрани при условията и по реда на НПК, приема за установени
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият П.Т.П.
е роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан
/реабилитиран/, работи, ЕГН:**********.
Подс. П. бил
правоспособен водач на МПС с категории „А“,
“В”, „С”, „DЕ“, „D“, „СЕ“, „АМ“, ТКТ“,
„ВЕ“, „В1“, „С1“, „А2“, „А1“, „С1Е“, „D1“ и „D1Е“ от 1985 г.
Води се на отчет в Сектор ПП гр.Русе. Като водач бил наказван двадесет и седем пъти по административен ред за
нарушения на правилата за движение по пътищата.
На 10.08.2020 г. около
08.15 ч., свид. Я. П. управлявал л.а. „Фолксваген Пасат" с рег.№ Р 5020 РК
по бул. „Липник" в гр. Русе, като се движел в средната лента на платното в
посока от центъра на гр. Русе към с. Николово и приближавал участъка, в който се
намирала сградата на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Русе. По
същото време, във същата посока и в същата лента на булеварда, на известно
разстояние от горния автомобил, се движел л.а. „Фиат Брава" с рег.№ Р 8746
ВК, управляван от подс. П.П..
С управляваният от
него автомобил, свид. Я. П. приближил пешеходна пътека тип М8.1, чиято
маркировка била нанесена върху изкуствена неравност на платното за движение.
Преди пешеходната пътека, в посоката на движение на двата автомобила, имало метален
стьлб, на който били поставени пътен знак А13 „Изкуствена неравност по платното
за движение" и пътен знак А18 „Пешеходна пътека". Вдясно от платното за
движение, на една линия с металния стълб с пътните знаци А13 и А18, имало метален
стълб от тролейбусната мрежа, на който били поставени следните пътни знаци: В26
„Забранено е движението със скорост, по-висока от 40 км/ч", В27 „Забранени
са престоят и паркирането", А13 „Изкуствена неравност по платното за движение"
и А18 „Пешеходна пътека". Непосредствено преди началото на пешеходната пътека,
от двете страни на платното за движение, също имало поставени по един метален стълб
с пътен знак Д17 „Пешеходна пътека".
Когато достигнал
пешеходната пътека, свид. Я. П. възприел пешеходка – свид.З.З., която чакала вдясно
от платното за движение, срещу пешеходната пътека, за да пресече. Свид. П. намалил
скоростта и спрял автомобила си на няколко метра преди пешеходната пътека, за
да пропусне З., след което изключил автомобила от скорост. Свид. З.З. видяла,
че автомобила на свид. П. е спрял и тъй като нямало други автомобили в близост,
тя тръгнала да пресича по пешеходната пътека, като се движела по средата й.
По същото време
подс. П.П. също приближавал пешеходната пътека, с управлявания от него
автомобил, като се движел със скорост от около 66.4 км/ч. Независимо, че пред него,
преди пешеходната пътека, в средната пътна лента, бил спрян лекият автомобил на
свид. Я. П., подсъдимия продължил да се движи с автомобила с тази скорост, без да
предприема нищо. В непосредствена близост, подс. П. видял, че свид. З. тръгва да
пресича по пешеходната пътека, но не реагирал веднага. Той се засуетил и със
закъснение задействал спирачната система на управлявания от него лек автомобил.
Последвало екстремно спиране, едва след мястото, където били поставени пътните знаци
В26, В27, А13 и А18, поради което автомобила не могъл да спре окончателно и последвал
челен ексцентричен удар между предната дясна част на л.а. „Фиат Брава" с рег.№
Р 8746 ВК и задната лява част на л.а.„Фолксваген Пасат" с рег.№ Р 5020 РК.
От удара л.а. „Фолксваген Пасат" се отклонил напред и вдясно, при което ударил
с предния десен калник и предното дясно колело свид. З.З. в областта на лявото й
коляно. В този момент З. била на пешеходната пътека, около средата й по ширина и
на 2 метра от десния край на платното за движение. След удара свид. З.З. паднала
на земята, в близост до десния край на платното за движение. Свид. Я. П. инстинктивно
завъртял волана наляво, в резултат от което автомобила му продължил напред и спрял
в дясната пътна лента, на 8 метра след пешеходната пътека. След удара между двата
автомобила, л.а. „Фиат Брава" продължил напред и спрял на 5 метра преди началото
на пешеходната пътека. Веднага след това, подс. П.П. излязъл от автомобила си и
отишъл до свид.З.З., за да види в какво състояние е пешеходката. По същото
време свид.Я. П. и свид.Д.С.– очевидец на случилото се, подали сигнал за инцидента
на Единния европейски номер за спешни повиквания 112.
На мястото били
изпратени служители от Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Русе и екип на
ЦСМП-Русе, с който свид. З. била откарана в УМБАЛ „Медика Русе"ООД. При
прегледа ѝ се установило, че З. е получила фактура на лявото коляно, поради
което била хоспитализирана.
Инцидента бил
посетен и от разследващ полицай, който извършил оглед на местопроизшествието, поставил
началото на досъдебното производство, по настоящото наказателно производство.
В хода на досъдебното производство била назначена
съдебномедицинска експертиза, от заключението на която се установява, че на свид.
З.З. били причинени многофрагментно счупване на латералния кондил на лява голямопищялна
кост, наложило метална остеосинтеза; счупване на медиалната половина на главата
на лява малкопищялна кост; колекция от кръв в лява колянна става; изразена колекция
от кръв в латералната част на лява колянна става; сублуксадия на дясна раменна става.
Според вещото лице, тези увреждания са резултат на действието на твърди тъпи предмети
и могат да бъдат получени при пътнотранспортното произшествие на 10.08.2020 г. При
тези данни, вещото лице дало заключение, че на З. е причинено трайно затрудняване
на движенията на долен ляв крайник за срок повече от тридесет дни, съставляващо
средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
Установява се от
заключението на назначената автотехническа експертиза, че ударът между л.а. „Фиат
Брава" и л.а.„Фолксваген Пасат" е настъпил на 7,2м. преди началото на
пешеходната пътека и на 3,5 метра вдясно от левия край на платното за движение.
Според вещото лице, скоростта на движение на л.а.„Фиат Брава" в началото на
спирането е била 66,4 км/ч (16,4 м/сек), а в момента на удара с л.а.„Фолксваген
Пасат" - 47,2 км/ч (13,10 м/сек). От заключението на експертизата се установява,
че ударът между л.а.„Фолксваген Пасат" и свид.З. е бил на пешеходната пътека,
на 1,3 метра след началото ѝ и на 2 метра от десния край на платното за движение.
Вещото лице дава заключение, че опасната зона за спиране на л.а.„Фиат Брава"
с установената скорост от 66,4 км/ч е 47,20м.; със скорост 50 км/ч е 37,3 метра,
а със скорост 40 км/ч (каквото е ограничението в участъка на пътнотранспортното
произшествие) - 27,40 метра. Според вещото лице л.а.„Фиат Брава" е бил на
51,90 м. от л.а.„Фолксваген Пасат", когато последния е спрял пред пешеходната
пътека, и на 35,50 м. от него, когато свид.З. е стъпила на пешеходната пътека. Вещото
лице отстоява, че л.а.„Фолксваген Пасат" е бил спрял на 5.50 м. от мястото
на удара с пешеходката, преди да бъде ударен от л.а. „Фиат Брава", като
след удара, се е придвижил със скорост от 40.6 км/ч, при която скорост, опасната
му зона за спиране била 12.80 м. При това положение вещото лице приема, че свид.Я.
П. не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното
произшествие. В заключението на експертизата е посочено, че подс. П.П. е имал възможност
да наблюдава движението на л.а.„Фолксваген Пасат" с рег.№ Р 5020 РК и поведението
на свид. З.З. в зоната си на видимост, която в процесния участък е до 100м. Според
вещото лице, причината за настъпване на пътнотранспортното произшествие е движението
с превишена скорост на л.а. „Фиат Брава" в пътен участък с ограничение от
40 км/ч и несъобразяването с наличие на пешеходна пътека. Подсъдимият е имал техническа
възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие, ако се е движел със скорост,
в рамките на наложеното ограничение. От заключението се установява и, че подс. П.П.
е имал възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие чрез спиране с
всяка една от трите скорости (66,4 км/ч, 50 км/ч и 40 км/ч), ако е реагирал в момента,
в който е възникнала опасността за движението - спирането на л.а.„Фолксваген Пасат"
с рег.№ Р 5020 РК пред пешеходната пътека. Вещото лице приема също така, че подсъдимият
е имал възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие чрез спиране
дори, ако е започнал такова в момента, когато свид. З.З. е стъпала на пешеходната
пътека, и се е движел с 40 км/ч.
Изложената фактическа
обстановка, Съдът намира за доказана по несъмнен начин от събраните и проверени
в хода на съдебното производство доказателства
- признанието от страна на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, потвърдени по несъмнен начин от показанията на свидетелите
Я. П., З.З., Р.К., Д.С., както и от приложените
и приобщени по делото писмени доказателства и доказателствени средства –
протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбума към него, протокол
за оглед на веществени доказателства и фотоалбума към него, справка за нарушител/водач
на името на П.Т.П., заключенията на съдебномедицинската и автотехническата
експертизи, истории на заболяването на З.И.З. *** ведно с медицинските
документи, справка на КАТ за регистрация на МПС справка за съдимост, декларация
за семейно и имотно състояние, биографична справка.
Така, с оглед
събраните доказателства и въз основа на установената и неоспорена фактическа
обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
Подс. П.Т.П. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.3, пр. последно, б.“а“, пр.2,
във вр. ал.1, б.“б“, пр.2 във вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, тъй като на
10.08.2020 г. в гр. Русе при управление на моторно превозно средство — лек автомобил
„Фиат Брава" с peг. № Р 8746 ВК, нарушил правилата за движение:
— чл.20, ал.2, изр.2
от ЗДвП: ,,... Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението." — като водач не изпълнил
задължението си да намали скоростта и да спре, когато е възникнала опасност за движението
— спирането на лекия автомобил „Фолксваген Пасат" с per. № Р 5020 РК пред пешеходната
пътека;
— чл.21, ал.2 във вр.
с ал.1 от ЗДвП: „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак." (чл.21,
ал.1 от ЗДвП —„При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство
е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: Пътно превозно
средство от категория „В" в населено място 50 км/ч") — като водач на моторно
превозно средство, при избиране на скоростта на движение в населено място, в зоната
на действие на пътен знак „В26" „Забранено е движението със скорост по висока
от означената", ограничаващ максимално допустимата скорост до 40 км/ч., се
движел със скорост от 66,4 км/ч. и
— чл.119, ал.1 от ЗДвП:
„При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходна пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре" — като водач на нерелсово пътно превозно средство
не изпълнил задължението си при приближаване към пешеходна пътека да пропусне преминаващата
по нея пешеходка З.И.З., като cпpe, и по непредпазливост причинил на З.И.З. ***
средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на латералния кондил
на лява голямопищялна кост, наложило метална остеосинтеза, счупване на медиалната
половинана главата на лява малкопищялна кост, колекция от кръв в лява колянна става
и изразена колекция от кръв в латералната част на лява колянна става, довели до
трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник, за срок повече от тридесет
дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
От обективна страна:
Самоличността на
извършителя, като управляващ процесния автомобил, била безспорно установена както
от пристигналите на мястото полицейски служител от Сектор ПП-Русе, така и въз
основа показанията на свидетелите Я. П. и Д.С..
Установява се от
доказателства по делото, че в пряка причинна връзка с произшествието е
неизпълнението от страна на подс. П. на правилата за движение по пътищата
въведени с нормите на чл.20, ал.2, изр. второ от ЗДвП – „Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“, на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП: „Когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира
с пътен знак." и на чл.119, ал.1 от ЗДвП - „При приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите
на пешеходна пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре".
Несъмнено, началният
момент, от който възниква задължението на водача да предприеме мерки за
безопасност, е този, в който той обективно е имал възможност да възприеме
опасността за движението. Водачът е длъжен да наблюдава всеобхватно пътната
обстановка и нейното изменение, включително да си осигури и да не губи видимост
към посоката, от която може да очаква непосредствено възникване на препятствие,
в случая пешеходци. От доказателствата по делото, в това число и заключението на
автотехническата и съдебномедицинската експертизи се установява, че подсъдимия П.,
приближавайки пешеходна пътека М8.1(тип “Зебра”), имал обективна възможност да
възприеме и наблюдава зоната на пешеходната пътека, както и логично да очаква
появата на пешеходци от двете страни, преминаващи по пътеката или в
непосредствена близост до нея. Имал обективна възможност са възприеме
присъствието и на другото превозно средство - л.а.„Фолксваген Пасат"
с рег.№ Р 5020 РК, както и обстоятелството, че същото е спряло пред пешеходната
пътека, очевидно в изчакване пресичането на пешеходец
Съгласно експертното
заключение, при избраната от подс. П. скорост на движение, разположението на
автомобила му върху платно за движение и отсъствието на обекти ограничаващи
видимостта му, същият е могъл да възприеме пътната обстановка от около 100м.
Автомобила управляван от подсъдимия бил на 51,90 м. от л.а.„Фолксваген Пасат",
когато последния е спрял пред пешеходната пътека, и на 35,50м. от него, когато свид.З.
е стъпила на пешеходната пътека. Очевидно, разстоянието до спрелият автомобил
било по-голямо от опасната зона за спиране на л.а. „Фиат Брава" с рег.№ Р
8746 ВК /47.20м./. Т.е. подс. П. е разполагал с обективна възможност да
предотврати настъпването на удара между двете превозни средства чрез намаляване
скоростта на движение и спиране. В конкретният случай, от събраните по делото
доказателства се установява, че подс. П. не задействал своевременно спирачната уредба,
тъй като очевидно отклонил вниманието си, не възприел поведението на пострадалия
и неговото появяване на платното за движение. Несъмнено, това налага извода, че
обвиняемият извършил грешна преценка и недооценил пътната обстановка, резултат от
неизпълнението на нормативните предписания на цитираните по-горе правила за движение
по пътищата. Безспорно, съобразно заключенията на автотехническата експертиза, ако
в момента, в който имал пряка видимост към спрелия върху платното за движение
лек автомобил, подсъдимия беше заострил вниманието си, своевременно да го възприеме
и беше предприел спиране, за да го пропусне, съставомерният резултат би бил избегнат
дори с установената превишена скорост.
В същото време, в
момента, в който свид.З. е стъпила на пътното платно /представляващо
възникването на опасност за движение/ управляваният от подсъдимия автомобил е
бил на разстояние 35,50м. от спрелия автомобил и при установената му към този
момент скорост на движение, вече не е разполагал с обективна възможност да спре
и избегне сблъсъка. От друга страна обаче, ако подс. П. беше управлявал със скорост
от 40 км/ч (каквото е ограничението в участъка на пътнотранспортното произшествие),
опасната му зона за спиране била 27,40м., т.е. могъл е чрез предприемане на
спиране, да спре без съприкосновение с другият лек автомобил, респективно пешеходката
да бъде пропусната да пресече безопасно през пешеходната пътека.
Няма основание да се
приеме, че пострадалата З. внезапно е тръгнала да пресича платното за движение,
с което да е предизвикала изненада за подсъдимия, след като пресичането било
предприето върху самата пешеходна пътека, а пред пътеката към този момент вече
е имало спрял и изчакващ друг автомобил. Наличието на този автомобил, по мнение
на Съда е достатъчно очевидна предпоставка за очакването на платното да се появи
пешеходец.
При всички случаи, наличието
на спрял и престояващ на платното за движение автомобил, дори и в нарушение на
правилата, какъвто не е настоящият случай, винаги представлява опасност и
затова водачите, още повече тези, приближаващи сигнализирана и обозначена
пешеходна пътека, са длъжни незабавно да предприемат мерки за намаляване на
скоростта или за спиране, което в конкретният случай подсъдимия П. не сторил.
По този начин П.П.
нарушила правилата на чл.20, ал.2, изр. второ от ЗДвП, на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП и на чл.119,
ал.1 от ЗДвП, които го задължават, като водач на МПС да не управлява със
скорост по-висока от въведената с пътен знак; да намали скоростта си на
движение и по необходимост да спре, когато възникне опасност за движението,
както и да осигури предимство за пресичане на пешеходец, стъпил на пешеходната
пътека, като намали скоростта, а при необходимост и спре. Налице е причинна
връзка между допуснатите нарушения на правилата за движение и вредоносния
резултат – причинените телесни увреждания по свид. З.З., тъй като продължавайки
движението си напред, вместо да спре, Върбанов достигнал с автомобила си до спрелия
автомобил, при което последвал и сблъсък между тях. Този сблъсък поставил
началото на придвижване на л.а.„Фолксваген Пасат" в посока към
пешеходката, при обективни данни за невъзможност на водача на последния
автомобил да предотврати произшествието. В резултат от това се достигнало и до
настъпване на установените телесни увреждания по пострадалата З..
От субективна страна:
Установеното по
делото поведение на обвиняемия обосновава наличието на несъзнавана
непредпазливост /небрежност/. В случая П.П. не предвиждал възможността да
настъпят общественоопасните последици, но е бил длъжен да спази правилата за
движение като водач на МПС и могъл да предвиди настъпването им. Съзнавал, че приближава
пешеходна пътека, пред която е спрял друг автомобил и е логично да се очаква
преминаване на пешеходци, но не концентрирал вниманието си в достатъчна степен,
поради което не възприел своевременно нито първия автомобил, нито пострадалата З.
и ѝ причинил средна телесна повреда.
Поради изложеното
дотук, Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната и субективната
страна на състава на престъплението по чл.343, ал.3, пр. последно, б.“а“, пр.2,
във вр. ал.1, б.“б“, пр.2 във вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, поради това, подс.П.П.
следва да бъде признат за виновен в извършването на това престъпление и му бъдат
наложени предвидените за него наказания.
При индивидуализацията на наказанието за това
престъпление, Съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства, чистото
съдебно минало на подс. П. /резултат от настъпилата реабилитация по право/,
оказаното съдействието за разкриване на обективната истина още във фазата на
предварителната полицейска проверка, признанието на вината в хода на
досъдебното и съдебното производство, изразеното искрено съжаление и разкаяние,
оказаната незабавна помощ на пострадалата.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства по мнение на Съда са множеството нарушения на
правилата за движение по пътищата, за които подс. П. бил санкциониран по
административен ред.
Предвид това Съдът
приема, че с оглед наличието на съществен превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства целите на наказанието ще се постигнат с определяне на наказание между
минимума и средата на предвиденото в закона, а именно “Лишаване от свобода” за
срок от 1 година и 6 месеца. Съобразявайки, съгласно чл.373, ал.2 от НПК задължителното
прилагане на чл.58а, ал.1 от НК, Съдът намалява така определеното наказание с една
трета, като налага на подс. П.П. наказание “Лишаване от свобода” в размер на 1 година.
На подсъдимия,
съобразно разпоредбата на чл.343г от НК следва да бъде наложено и наказание „Лишаване
от право да управлява МПС“, като по мнение на Съда подходящият размер,
съобразен с обществената опасност на деянието и на дееца, следва да е за срок от 8 месеца
Съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.66 от НК, и изтърпяването на така наложеното наказание “Лишаване
от свобода” следва да се отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Този срок би
въздействал предупредително и възпиращо спрямо подсъдимия и би го мотивирал за в
бъдеще да не допуска свое противоправно поведение.
На осн.чл.59, ал.4 от НК следва да се приспадне времето, през което подс. П.П. бил лишен от възможността
да упражнява правото да управлява МПС по административен ред
Така наложените наказания
по преценка на Съда съответстват в пълна степен на обществената опасност на дееца
и деянието. С налагането им последната ще има възможност да преосмисли постъпката
си и да съобрази в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.
Подсъдимият П.П.
следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски на досъдебното
производство, като бъде осъден да заплати в полза на Държавата – ОД МВР-Русе сумата
от 622.40 лв.
Мотивиран така
Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: