Р Е Ш Е Н И Е
№ 260004
гр. Елена, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският
районен съд в публичното заседание на седми юни две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: Пейо Приходков
при
секретаря Светлана Пашова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 117
по описа за
Иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК – иск за съществуване на вземане.
Постъпила е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
гр. С., представлявано от Д.Б.Б., против С.П.С. ***. В същата са изложени
обстоятелствата, на които се основа предявеният иск.
Моли се съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на С.П.С. ***,
че дължи на „Агенция
за събиране на вземания“
ЕАД гр. С. сумите, както следва: 361.20 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем
„Вивакредит План“ № 5372409/25.07.2017 г., 56.72 лв., представляваща договорна
лихва за период от 23.09.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска) до
21.04.2018 г. (падеж на последната вноска), 167.24 лв., представляваща такса за
експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от 23.09.2017
г. до 21.04.2018 г., 115.00 лв., представляваща такса разходи за събиране на
просрочени вземания, 70.00 лв., представляваща такса разходи за дейност на
служител, 168.00 лв., представляваща неустойка по договора за кредит за периода
от 23.09.2017 г. до 21.04.2018 г., 52.10 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 02.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението
до окончателното изплащане на задължението.
Моли се в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. С. да бъдат присъдени
направените по заповедното производство разноски, както и разноските за
настоящото съдебно производство, вкл. и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 350.00 лв.
Във визирания едномесечен срок е
постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника С.П.С. чрез
назначения особен представител адв. С.П.Н. от ВТАК. В същия взема становище, че
предявеният иск е допустим, но е неоснователен, за което излага съображения.
Прави възражения срещу иска, за което излага аргументи. Взема становище, че
кредитното правоотношение между страните е недействително, поради което
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без да дължи
плащане на лихва и други разходи.
В съдебно заседание ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
гр. С. не се представлява. Същият представя писмена молба, с която поддържа
исковата молба.
В съдебно заседание ответникът не се
явява. Същият се представлява от назначения особен представител адв. С.П.Н. от
ВТАК. Последният поддържа подадения отговор. Счита, че искът е частично
основателен по отношение на главницата, договорната лихва и лихвата за забава,
като размерите на същите да са съобразно заключението на вещото лице. Намира,
че в останалата част искът следва да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан, за което излага съображения.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие
за установено следното:
Предмет на разглеждане в настоящото
производство е положителна установителна претенция с правно основание чл. 422,
ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка
страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания
или възражения. В случая, предявявайки положителен установителен иск, ищецът
следва да установи, при условия на пълно, главно доказване съществуването на
фактите, които са породили вземането му към длъжника, а длъжникът – възраженията
си срещу вземането. Т.е. ищецът следва да установи при условията на пълно,
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно
право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на облигационно правоотношение по повод процесния договор за
паричен заем „Вивакредит План“ № 5372409/25.07.2017 г., настъпване
изискуемостта на паричното задължение на последния, изпълнение на задължението
на ищеца по конкретното правоотношение. Ответната страна следва да установи
факта на заплащане на дължимите месечни вноски в уговорените срокове.
Относими по делото са
материалноправните разпоредби на чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 240 от ЗЗД.
По делото е представен Договор за
паричен заем „Вивакредит План“ № 5372409/25.07.2017 г., сключен между „Вива
Кредит“ ООД гр. С. и ответника С.П.С., установяващ наличието на соченото
облигационно правоотношение между тях. Установи се също, видно от процесния
договор и заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, чиито
констатации не са оспорени, че първият е изпълнил задължението си по него и е предоставил
на последния уговорената сума от 400.00 лв. срещу задължението за лихва,
обезщетение за забава и т.н. Установи се,
че ответникът С.П.С. е преустановил обслужването на кредита, считано от 23.09.2017
г., на която дата не е заплатил на кредитора вноска в размер на 93.48 лв.
Вземането по заема, наред с редица други, е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ООД гр.
С., чиито правоприемник е ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. С. с рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г. и приложение №
1/02.05.2018 г. към него. Налице е и потвърждение за сключената цесия на осн.
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Цедентът е оторизирал цесионера да отправи до длъжниците
по прехвърлените вземания уведомление за станалата цесия. Такива са изпратени
до ответника, но не са му връчени, тъй като не е намерен на адресите му в гр. Г.
О., ул. „М.“ № *и гр. Г. О., ул. „Н.“ № *. Уведомленията до длъжника, ведно с
исковата молба с приложенията, са му връчени чрез особения представител адв. С.П.Н.
от ВТАК.
От фактическите твърдения, изложени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
гр. С., в подадената искова молба, се установява, че претендираните вземания
произтичат от сключен Договор за паричен заем „Вивакредит план“ № 5372409/25.07.2017
г., който по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Следователно, ответникът С.П.С. има
качеството на потребител съгласно дефиницията, дадена в § 13, т. 1 от ДР към ЗЗП,
и се ползва от регламентацията на потребителската закрила, уредена в Закона за
защита на потребителите – чл. 24 от ЗПК във връзка с чл. 143 – 148 от ЗЗП.
Съгласно § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП са транспонирани разпоредбите на Директива
93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
а разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, прогласява неравноправните клаузи за
нищожни, като така изпълнява изискването на чл. 6 от Директива 93/13/ЕИО,
същите да не обвързват потребителя. На следващо място със ЗИД на ГПК (ДВ, бр.
100/20.12.2019 г.) е вменено задължение на съда служебно да следи за наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Неравноправните клаузи
се намират в пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя
като по-слаба в икономическо отношение страна.
Видно от подадената искова молба, ищецът
посочва за дължими сумата 167.24 лв., представляваща такса за експресно
разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от 23.09.2017 г. до
21.04.2018 г., сумата 115.00 лв., представляваща такса разходи за събиране на
просрочени вземания, сумата 70.00 лв., представляваща такса разходи за дейност
на служител, и сумата 168.00 лв., представляваща неустойка по договора за кредит
за периода от 23.09.2017 г. до 21.04.2018 г. Съдът намира, че клаузите, от които
произтичат тези задължения се явяват неравноправни и противоречат на добрите
нрави, по следните съображения:
В конкретния случай в чл. 5, ал. 2 от Договор
за паричен заем „Вивакредит план“ № 5372409/25.07.2017 г. страните са уговорили
клауза за задължаване на кредитополучателя – ако последният не предостави
обезпечение по чл. 5, ал. 1 в срок от три дни от усвояване на сумата по
договора на кредитора, то му дължи за неизпълнението неустойка в размер на 189.00
лв. Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно
задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 от ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП,
тъй като същата е необосновано висока.
Критериите дали е налице нищожност
поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат и в Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните
за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно
посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката
правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за
което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението (Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 818/2009 г., II т. о.).
В конкретния случай така, както е
уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на паричен заем, съобразно договора. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите
на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към
датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване
на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва
и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба
би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума
допълнително.
Предвид изложените съображения претенцията
на ищеца за заплащане на сумата 168.00 лв., представляваща неустойка по
договора за кредит за периода от 23.09.2017 г. до 21.04.2018 г., следва да се
отхвърли, като неоснователна.
Съдът приема за неоснователни претенциите
на ищеца за сумата 115.00 лв., представляваща такса разходи за събиране на
просрочени вземания, и сумата 70.00 лв., представляваща такса разходи за
дейност на служител. Процесният договор за паричен заем „Вивакредит план“ №
5372409/25.07.2017 г. е сключен при действието на Закона за потребителския кредит
(ДВ, бр. 18/05.03.2010 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. Според ал. 2 на същия текст, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. В настоящия случай при
неизпълнение на тези задължения съгласно Договора за паричен заем „Вивакредит
план“ № 5372409/25.07.2017 г. и Тарифата на „Вива Кредит“ ООД относима към
договори за паричен заем „Вивакредит сега 14 и 30“ или „Вивакредит план 14 и 30“,
за договори за паричен заем със срок на погасяване на месечна погасителна
вноска (на 30 дни) се дължи следното: „1. На четвърти и осемнадесети ден забава
от всяка погасителна вноска, заемателят дължи на заемодателя заплащането на по
10.00 лв. На единадесет и двадесет и петя ден забава от всяка погасителна
вноска, заемателят дължи на заемодателя заплащането на по 15.00 лв.
Максималният размер на всички начислени разходи не може да надвишава 75.00 лв.
за заемни суми в размер на 300.00 лв., 125.00 лв. за заемни суми в размер на
400.00 лв., … 2. При забава с повече от 57 календарни дни за плащане, на която
и да е погасителна вноска по договора за предоставяне на паричен заем, се
заплаща на петдесет и осмия ден забава еднократно сума в размер на 70.00 лв.,
представляващи направени разходи са събиране на просрочените вземания,
включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и
администрира дейността по събиране на вземането“. Съдът счита, че отговорността
за разноски, предвидена в процесния договор и тарифата, по същество
представлява неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на
текущите задължения по кредита, а не плащане за покриване на разходи по
събиране на вземането и за дейност на служител, респ. неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение. Ето защо, съдът приема, че с
въвеждането на посочената клауза в договора и тарифата се цели заобикаляне на
ограничението на чл. 33 от ЗПК чрез предвиждането на допълнителни плащания,
чиято дължимост е изцяло обусловена от допуснатата от длъжника забава. По
смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. При тези съображения настоящият състав приема, че разпоредбите, на
които ищецът основава претенциите си за такса разходи за събиране на просрочени
вземания и за такса разходи за дейност на служител, се явяват нищожни и като такива
не пораждат права и задължения за страните по заемното правоотношение.
Съдът приема за неоснователна претенцията
на ищеца за сумата 167.24 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на
искане за отпускане на кредит за периода от 23.09.2017 г. до 21.04.2018 г.
От представения по делото Договора за паричен
заем „Вивакредит план“ № 5372409/25.07.2017 г. и предложението за сключване на
договор за паричен заем се установява, че допълнителната услуга се изразяват в
следното: Кредитополучателят получава приоритетно разглеждане на заявката за
отпускане на паричен заем и получаване на становище до 20 минути, като за
закупуването на тази услуга дължи такса от 189.00 лв. Съдът намира, че чл. 1, ал. 2, 3 и 4 от
Договора, касаещ допълнителната услуга съдържа неравноправни клаузи, защото се вменява
задължение за потребителя да заплати възнаграждение за услуга, дори и ако
кредиторът не му я предостави. Освен това клаузите на договора за допълнителна
услуга не са индивидуално уговорени. Параметрите й са предварително изготвени,
бланкетни, което води до извод, че кредитополучателят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им при сключване на договора. Посочената услуга –
експресно разглеждане на заявката за отпускане на паричен заем, всъщност не
представлява каквато и да било услуга. Потребителят не получава нищо срещу заплатеното
възнаграждение – 189.00 лв., видно от процесния договор, което представлява
оскъпяване с 47,25% на кредита. Освен това т.нар. „допълнителна услуга“ е пряко
свързана със самия договор за потребителски кредит и по тази причина
възнаграждението за тази „допълнителни услуга“ е възнаграждения по договора за
потребителски кредит. С оглед гореизложеното съдът счита, че уговорката за
заплащане на такса (цена) за „допълнителна услуга“ – експресно разглеждане на
искането на кредит, в размер на 189.00 лв. е нищожна и като такава не
произвежда действие, поради което съдът приема, че за длъжника не е възникнало
задължение за заплащането й. В този смисъл оскъпяването на кредита с по 21.00
лв. месечно, които суми са добавени към анюитетните вноски за главница и лихва,
е лишено от основание и сумите по договора за „допълнителна услуга“ са
недължими от длъжника.
Предвид изложените съображения претенцията
на ищеца за заплащане на сумата 167.24 лв., представляваща такса за експресно
разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от 23.09.2017 г. до
21.04.2018 г., следва да се отхвърли, като неоснователна.
По делото е изслушано заключение,
изготвено от вещото лице Т.Г.Б. по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Същото не е оспорено от страните и е прието от съда. Видно от последното е, че ответникът
е направил само една погасителна вноска по заема на 28.08.2017 г. в размер на
105.00 лв. На въпроса – ако ответникът С.П.С. е извършвал плащания по договора
за кредит (паричен заем) на „Вива кредит“ ООД гр. С., съотв. на ищеца „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД гр. С. какъв е остатъка на дължимата и незаплатена
от него главница по договор за паричен заем „Вивакредит план“ №
5372409/25.07.2017 г., какъв е остатъка на дължимата и незаплатена от него
договорна лихва и периода й (или за периода от 23.09.2017 г. до 21.04.2018 г.)
и какъв е остатъка на дължимата и незаплатена от него законна лихва за забава и
периода й (или за периода от 02.05.2018 г. до 29.08.2019 г.), ако същия не
дължи неустойка (за неизпълнение на договорно задължение) по договор за паричен
заем „Вивакредит план“ № 5372409/25.07.2017 г., такса разходи за дейност на
служител, такса разходи за събиране на просрочени вземания и такса за експресно
разглеждане на искане за отпускане на кредит, вещото лице е направило извод, че
задължението без включени неустойка, такса разходи за дейност на служител,
такса разходи за събиране на просрочени вземания и такса за експресно
разглеждане на искане за отпускане на кредит
е, както следва: главница – 321.10 лв., договорна лихва за периода от
23.09.2017 г. до 21.04.2018 г. – 44.06 лв., и законна лихва за периода от
02.05.2018 г. до 29.08.2019 г. – 43.26 лв.
От събраните по делото доказателства се
установи, че размерът на задължението за главница е 321.10 лв. и същата не е
заплатена от ответника на ищеца (не е заплатена и на предишния кредитор). В
тази насока е заключението на вещото лице Т.Г.Б. по изслушаната ССЕ. Посоченият
иск следва да се уважи частично, като се присъди само сумата 321.10 лв. –
главница, представляваща дължима по Договор за паричен заем „Вивакредит План“ №
5372409/25.07.2017 г.
Съдът намира, че иска с правно основание
чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК в частта, касаеща главницата за
разлика от уважения размер от 321.10 лв. до претендирания с исковата молба
размер от 361.20 лв., т.е. за сумата 40.10 лв. следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
От събраните по делото доказателства се
установи, че размерът на сумата, представляваща договорна лихва за периода от 23.09.2017
г. до 21.04.2018 г., е 44.06 лв. Същата не е заплатена от ответника на ищеца
(не е заплатена и на предишния кредитор). В тази насока е заключението на вещото
лице Т.Г.Б. по изслушаната ССЕ. Посоченият иск следва да се уважи частично,
като се присъди само сумата 44.06 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 23.09.2017 г. до 21.04.2018 г.
Съдът намира, че иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК в частта, касаеща договорната
лихва за разлика от уважения размер от 44.06 лв. до претендирания с исковата
молба размер от 56.72 лв., т.е. за сумата 12.66 лв. следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
От събраните по делото доказателства се
установи, че размерът на сумата, представляваща лихва за забава за периода от 02.05.2018
г. до 29.08.2019 г., е 43.26 лв. Същата не е заплатена от ответника на ищеца
(не е заплатена и на предишния кредитор). В тази насока е заключението на
вещото лице Т.Г.Б. по изслушаната ССЕ. Посоченият иск следва да се уважи
частично, като се присъди само сумата от 43.26 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 02.05.2018 г. до 29.08.2019 г.
Съдът намира, че иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК в частта, касаеща лихва
за забава за разлика от уважения размер от 43.26 лв. до претендирания с
исковата молба размер от 52.10 лв., т.е. за сумата 8.84 лв. следва да се
отхвърли, като неоснователен и недоказан.
По отношение на обусловената искова
претенция за законната лихва върху дължимата главница, считано от подаване на
заявлението до окончателното й изплащане съдът намира, че същата е основателна
и доказана. Поради основателността на обуславящата искова претенция за
главницата и обусловената е основателна и доказана. Налице е възникнало парично
задължение, чието изпълнение е забавено. Законната лихва се дължи, считано от
подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК в съда – 30.08.2019 г. до
окончателното изплащане на главницата.
С оглед изложеното предявеният иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК се явява отчасти
основателен и доказан. Следва да се приеме за установено по отношение на
ответника, че вземането на ищеца съществува, а именно ответникът С.П.С. *** и
настоящ адрес *** дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. С. сумата 321.10
лв. – главница, представляваща
дължима по договор за паричен заем „Вивакредит План“ № 5372409/25.07.2017 г., сумата
44.06 лв., представляваща договорна лихва за периода от 23.09.2017 г. до
21.04.2018 г., сумата 43.26 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.05.2018
г. до 29.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 321.10 лв.,
считано от 30.08.2019 г. до окончателното й изплащане, по Заповед № 1958/02.09.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГрД № 1616/2019
г. по описа на Районен съд – Г. О..
Предявеният иск с правно основание чл.
422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за приемане за установено по
отношение на ответника С.П.С. *** и настоящ адрес ***, че дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
гр. С. сумата 167.24 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на
искане за отпускане на кредит за периода от 23.09.2017 г. до 21.04.2018 г.,
сумата 115.00 лв., представляваща такса разходи за събиране на просрочени
вземания, сумата 70.00 лв., представляваща такса разходи за дейност на
служител, сумата 168.00 лв., представляваща неустойка по договора за кредит за
периода от 23.09.2017 г. до 21.04.2018 г., сумата за разликата от 321.10 лв. до
претендираните 361.20 лв., т.е. 40.10 лв., представляваща главница по договор
за паричен заем „Вивакредит План“ № 5372409/25.07.2017 г., сумата за разликата
от 44.06 лв. до претендираните 56.72 лв., т.е. 12.66 лв., представляваща
договорна лихва, сумата за разликата от 43.26 лв. до претендираните 52.10 лв.,
т.е. 8.84 лв., представляваща лихва забава, по ЧГрД № 1616/2019 г. по описа на
Районен съд – Г. О., по което е издадена Заповед № 1958/02.09.2019 г., следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото и с оглед
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски, които да се
заплатят от ответника съразмерно с уважената част от иска, в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 10.31 лв., представляваща направените разноски и сумата
50.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по ЧГрД № 1616/2019 г. по описа на Районен съд – Г. О..
Следва да се отхвърли искането на ищеца
да бъде осъден ответника да му заплати направените разноски по ЧГрД № 1616/2019
г. по описа на Районен съд – Г. О. за разликата от 10.31 лв. до претендирания
размер от 25.00 лв., като неоснователно.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 340.26 лв., представляваща направените разноски и
сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство по гр. д. № 117/2020 г. по описа на Районен съд – Елена.
Следва да се отхвърли искането на ищеца
да бъде осъден ответника да му заплати сумата за разноски за разликата от 340.26
лв. до претендирания размер от 825.00 лв. и сумата за юрисконсултско възнаграждение
за разликата от 100.00 лв. до претендирания размер от 350.00 лв. в исковото
производство по гр. д. № 117/2020 г. по описа на Районен съд – Елена, като
неоснователно.
Водим от изложените съображения,
Районният съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено по отношение на С.П.С.
с ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, че дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район
„Л.“, ж. к. „Л. – 10“, бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис-сграда „Л.“, ет. 2, офис 4, представляван
от Ю.Х.Ю., сумата 321.10 лв. (триста двадесет и един лева и 10 стотинки) –
главница, представляваща
дължима по договор за паричен заем „Вивакредит План“ № 5372409/25.07.2017 г., сумата
44.06 (четиридесет и четири лева и 6 стотинки), представляваща договорна лихва
за периода от 23.09.2017 г. до 21.04.2018 г., сумата 43.26 лв. (четиридесет и три лева и 26 стотинки), представляваща
лихва за забава за периода от 02.05.2018 г. до 29.08.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 321.10 лв., считано от 30.08.2019 г. до
окончателното й изплащане, по Заповед № 1958/02.09.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГрД № 1616/2019 г. по описа
на Районен съд – Г. О..
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявен от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район
„Л.“, ж. к. „Л. – 10“, бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис-сграда „Л.“, ет. 2, офис 4, представляван
от Ю.Х.Ю., против С.П.С. с ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, за приемане
за установено по отношение на С.П.С. с ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, че
дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., район „Л.“, ж. к. „Л. – 10“, бул. „Д-р П. Д.“ № 25,
офис-сграда „Л.“, ет. 2, офис 4, представляван от Ю.Х.Ю., сумата 167.24 лв.,
представляваща такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит
за периода от 23.09.2017 г. до 21.04.2018 г., сумата 115.00 лв., представляваща
такса разходи за събиране на просрочени вземания, сумата 70.00 лв.,
представляваща такса разходи за дейност на служител, сумата 168.00 лв., представляваща
неустойка по договора за кредит за периода от 23.09.2017 г. до 21.04.2018 г., сумата
за разликата от 321.10 лв. до претендираните 361.20 лв., т.е. 40.10 лв.,
представляваща главница по договор за паричен заем „Вивакредит План“ № 5372409/25.07.2017
г., сумата за разликата от 44.06 лв. до претендираните 56.72 лв., т.е. 12.66
лв., представляваща договорна лихва, сумата за разликата от 43.26 лв. до
претендираните 52.10 лв., т.е. 8.84 лв., представляваща лихва забава, по Заповед
№ 1958/02.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ЧГрД № 1616/2019 г. по описа на Районен съд – Г. О., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.П.С. с ЕГН **********,*** и
настоящ адрес ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С., район „Л.“, ж. к. „Л. – 10“, бул.
„Д-р П. Д.“ № 25, офис-сграда „Л.“, ет. 2, офис 4, представляван от Ю.Х.Ю.,
сумата 10.31 лв. (десет лева и 31 стотинки), представляваща направените
разноски и сумата 50.00 лв. (петдесет лева стотинки), представляваща
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по ЧГрД № 1616/2019 г.
по описа на Районен съд – Г. О., като ОТХВЪРЛЯ искането на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
район „Л.“, ж. к. „Л. – 10“, бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис-сграда „Л.“, ет. 2,
офис 4, представляван от Ю.Х.Ю., да бъде осъден С.П.С. с ЕГН **********,*** и
настоящ адрес ***, да му заплати сумата за разноски за разликата от 10.31 лв. до
претендирания размер от 25.00 лв. в заповедното производство по ЧГрД № 1616/2019
г. по описа на Районен съд – Г. О., като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА С.П.С. с ЕГН **********,*** и
настоящ адрес ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С., район „Л.“, ж. к. „Л. – 10“, бул.
„Д-р П. Д.“ № 25, офис-сграда „Л.“, ет. 2, офис 4, представляван от Ю.Х.Ю., сумата
340.26 лв. (триста и четиридесет лева и 26 стотинки), представляваща направени
разноски и сумата 100.00 лв. (сто лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство по гр. д. № 117/2020 г. по описа на
Районен съд – Елена, като ОТХВЪРЛЯ искането на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район
„Л.“, ж. к. „Л. – 10“, бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис-сграда „Л.“, ет. 2, офис 4, представляван
от Ю.Х.Ю., да бъде осъден С.П.С. с ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, да
му заплати сумата за разноски за разликата от 340.26 лв. до претендирания
размер от 825.00 лв. и сумата за юрисконсултско възнаграждение за разликата от
100.00 лв. до претендирания размер от 350.00 лв. в исковото производство по гр.
д. № 117/2020 г. по описа на Районен съд – Елена, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на обжалване пред
ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: