М О Т И В И
към присъдата по НДОХ №
1173/16г. по описа на Варненски окръжен съд –
наказателно отделение
Съдебното производство е образувано по внесен от ОП – гр. Варна
обвинителен акт срещу :
Н.Д.Д.
– за престъпление по чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.29 ал.1 б.”Б” от НК.
Д.С.С.
– за престъпление по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.4 от НК.
В.И.Г. – за престъпление
по чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.29 ал.1
б.”Б” от НК.
С.С.П. – за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.20 ал.4 вр. чл.29 ал.1
б.”Б” от НК.
Срещу подсъдимите е възведено обвинение за извършен в
съучастие грабеж на движими вещи – парична сума и телефон на обща стойност 3 200 лева от
владението на П. М. П., като употребили за това сила и заплашване.
След образуване на съдебното производство на 16.09.2016г. подсъдимият Н.Д.Д.
е починал на 05.10.2016г. в гр. Стара Загора - акт за смърт – л.56 по делото и
производството е продължило срещу останалите трима подсъдими от друг съдебен
състав.
Наказателното производство срещу подсъдимият Г. е
проведено задочно по реда на чл.269 ал.3 т.2 от НПК.
В хода на съдебното производство представителят на ВОП поддържа изцяло предявените обвинения, като счита, че
обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин, като на подсъдимия Г.
бъде наложено наказание “Лишаване от свобода”
около средния законов размер с ефективното му изтърпяване, на подс. П. около минималния законов размер също с ефективно
изтърпяване, а на подс. Д. наказание “Лишаване от
свобода” за срок от три години, изпълнението на което да се отложи с пет
годишен изпитателен срок. Предлага да не се налага предвиденото в закона
наказание “Конфискация”.
Пострадалата П. М. П. запозната с правата си по
чл.76-79 и чл.84-90 от НПК не желае да се конституира като частен обвинител и
граждански ищец в процеса.
Защитата на подсъдимия С.П. в лицето на служебно
назначения му адв. И.С. *** намира, че обвинението не
може да се гради на показанията на доказания сериен убиец Н.Д. и пледира за
оправдаване на подзащитния си.
Защитата на подсъдимия Д.С. в лицето на адв. З.К. ***, акцентира на противоречията между
прочетените обяснения на подс. Д. и установената фактология както и на показанията на разпитаните по
делегация свидетели, както не са присъствали на извършения оглед на
местопроизшествие. Пледира за оправдаване на подзащитния
си.
Защитата на подс. В.Г. в лицето на служебно назначения му адв. К.К. счита, че обвинението се гради върху обясненията
на починалия подсъдим и участието на подзащитния му в
извършеното престъпление не е доказано. Пледира за оправдателна присъда.
Подсъдимият С.П. дава обяснения в които твърди, че се
е запознал с подс. Д. четири години след грабежа за
който е предаден на съд и отрича участието си в престъплението. В последната си
дума моли да бъде оправдан.
Подсъдимият Д.С. в обясненията си отрича участието си
в престъплението за което е привлечен към наказателна отговорност и в
последната си дума моли съда да бъде оправдан.
С оглед на събраните по делото доказателства съдът
приема за установено от фактическа
страна следното :
Подсъдимият В.И.Г.
е роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, осъждан. Обявен е
на ОДИ с тел № 56830/11.11.2008г. на ГД “НП” София във връзка с влязла в сила присъда с наказание
“Лишаване от свобода” по НОХД № 304/2008г. на РС гр. Свиленград. По делото не са извършвани
действия с негово участие. Представлява се от адв. К.
– служебно назначен от фазата на досъдебното производство.
Подсъдимият С.С.П.
е роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, осъждан. В момента
изтърпява наказание “Лишаване от свобода” в Затвора – Варна.
Подсъдимият Д.С.С.
е роден на ***г***, българин, български гражданин, разведен, неосъждан.
Свидетелката П.П. *** и държала магазин за хранителни
стоки в селото. Живеела сама в къща с
административен адрес ул.”Й. Ноев” № 80. На
13.12.2004г. отишла на работа около 16,30 часа, но
понеже била болна около 18,00 часа решила да се прибере в дома си.. Паркирала
автомобила си в гаража и влязла през вътрешната врата към двора си. Започнала
да се изкачва по стъпалата към входната врата на къщата си, когато видяла две
момчета в двора. Единия веднага се приближил към нея и я дръпнал назад като
свидетелката паднала в основата на стълбището до складирани дърва. Започнала да
вика за помощ, но по-високия от двамата извършители я ударил с метална пръчка
по главата. Запушили и устата и по-високия мъж и казал “Ти си определена да
дадеш 5 000 лева”. “Не си струва да умреш за 5 000 лева”. След това
отново последвал удар с метална пръчка по главата и и от нея паднало портмоне
със сумата от 300 лева представляваща дневния
оборот от магазина. По-високия мъж взел парите и захвърлил портмонето,
след което завързали ръцете на свидетелката отпред с лента и я накарали да
отключи къщата. Свидетелката се подчинила, отключила къщата си и дезактивирала
алармата. Заедно с по-ниския мъж отишла в съседна стая откъдето взела сумата от
2 600 лева и ги предала на мъжа. В последствие той и поискал и тя му дала
мобилния си телефон марка “Нокия” модел 3310. При
влизането в стаята по-високият мъж откъснал кабела на стационарния телефон. На
светлината на ел.осветлението свидетелката видяла двамата мъже, които имали
поставени маски от чорапи на главите. След като взели парите извършителите
отвели жената до друго помещение, което се използвало като лятна кухня,
завързали и ръцете и краката с пластмасови връзки тип “Свински опашки” и и
залепили устата с тиксо. Заключили свидетелката в стаята и напуснали
местопроизшествието. Свидетелката след известно време успяла да освободи ръцете
си, разбила вратата на помещението в което била заключена и потърсила помощ при
свидетелите С.Н. и Р.Н., които живеели в съседна къща. От там се обадила на
полицията и бил извършен оглед на местопроизшествие.
През 2004г. на неустановена
дата св.С.С. разхождайки се до крайните къщи на с. Синдел в посока с.
Дъбравино, до ел.стълб намерил мобилен телефон марка “Нокия”
модел 3310 и непосредствено до него батерията му. Задържал телефона за себе си,
но след около седмица го дал на вуйчо си – св. А.Р. да го заложи, тъй като му
трябвали пари за обувки. Последния заложил телефона за сумата от 25 лева и дал
парите на племенника си. По-късно св. Р. откупил телефона и започнал да го
използва. След около две седмици бил извикан от полицаи в ПУ
гр. Белослав, обяснил им, че племенника му
е намерил телефона и го предал с протокол за доброволно предаване.
По-късно телефона бил върнат на свидетелката. Цитирания протокол за доброволно
предаване не се намира в материалите по делото.
Стойността на отнетите вещи съобразно заключението на
назначената в хода на досъдебното производство СОЕ
възлиза на 3 220 лева.
Съобразно заключението на назначената през 2009г. СМЕ по писмени данни пострадалата П. вероятно е
имала оток и кръвонасядане по главата, както и
ожулвания по ръцете, като тези травми са в резултат от действието на твърди, тъпи предмети и са обусловили болка и страдание.
Разследването по д.п. № 2275/2004г.
по описа на ІV-то РУП при ОД
на МВР – Варна било спряно с постановление на прокурор при ВРП
от 01.03.2005г.
Наказателното производство е възобновено през 2009г. с постановление на прокурор при ВРП
въз основа на получена в ОД на МВР – Варна докладна
записка от оперативен работник при РУ на МВР – гр. Димитровград.
Изложените фактическа обстановка се приема от съда за
установена по безсъмнен начин от събраните по делото гласни доказателства сред които
съдът цени като обективни и последователни показанията на пострадалата П.П..
За разкриване на фактическата обстановка спомагат и показанията на свидетелите Т.И.К.,
Л.И.С. – прочетени по реда на чл.281 ал.5 от НПК, С.С., А.Р., С.Н. и Р.Н..
Съдебния състав изключи от доказателствената
съвкупност при вземане на решение за крайния си съдебен акт извършения на
14.12.2004г. протокол за оглед на местопроизшествие..
От показанията на свидетелите С.Н. и Р.Н. се установява, че въпреки, че са подписали огледния протокол те не са влизали в дома на свидетелката и
не могат да потвърдят наличието, или не на иззетите с протокола веществени
доказателства – 2 бр. дървени цепеници с червено вещество, 1 плиск с тоалетни принадлежности, 1 бр. плат от бежова
мрежеста материя и 1 бр. черна пластмасова лента с механизъм на заключване
образуваща примка. В хода на разследването веществените доказателства са били
изгубени без да се изследват.
От доказателствената
съвкупност съдът изключи и прочетените по реда на чл.279 ал.1 т.1 от НПК
обяснения в качеството на обвиняем на Н.Д. депозирани пред съдия при ВРС на 12.01.2009г. От
представените по делото материали по д.п. № 2257/2004г.
се установява, че с Постановление от 12.01.2009г.
водещия разследването дознател е предявил на Н.Д. обвинение в извършено престъпление по
чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК. – л.89. На л.90
обвиняемия е изписал саморъчно, че в момента не желае адвокат. Въз основа на
постъпило искане от водещия разследването на 12.01.2009г.
е проведен разпит на Д. в качеството на обвиняем пред съдия от ВРС. Същият е бил проведен за времето от 13,42 часа до
14,26 часа, като на него са присъствали дознател,
прокурор при ВРП и съдия при ВРС.
В началото на разпита е записано изявление на Д., че не желае да ползва
услугите на защитник. От приложеното по делото разпореждане от 10.01.2009г. на и.д. прокурор при ВОП
съставено в гр. Разград, се установява, че по това време Н.Д. е бил задържан с
мярка за неотклонение по д.п. № 804/08г. по описа на
РУ на МВР – гр. Димитровград и е бил преведен в ареста в гр. Варна по
разпореждане на наблюдаващия делото прокурор при ОП – Хасково за извършване на
действия по разследването с него. Изложените факти водят до извода, че защитата
на обвиняемия Н.Д. е била задължителна на осн. чл.94
ал.1 т.6 от НПК и тази защита е била абсолютно задължителна за разлика от относително задължителната защита по чл.94
ал.1 т.4 и т.5 от НПК. Извършените с него действия по разследването –
предявяване на обвинение и разпит пред съдия са извършени без участието на
защитник, опорочени са и се явяват негоден доказателствен
източник по делото. Настъпилата смърт на Н.Д. е пречка за събиране на нови
гласни доказателства при спазване на процесуалните правила.
Съдебния състав намира, че при решаване на въпросите
по чл.301 от НПК следва да изключи и данните получени чрез способа за доказване
“Разпознаване на лица”. На страници от 119 до 122 по делото са приложени два
броя протоколи за разпознаване на лица по фотоснимки извършени съответно на
12.05.2009г. и 13.05.2009г..
Преди извършване на първото разпознаване на 12.05.2009г.
не е проведен разпит на разпознаващата в нарушение на чл.170 от НПК. Не е
показано и разпознаваното лице – в случая Н.Д., който е бил задържан в местата
за лишаване от свобода и наличен за извършване на действия по разследването в
нарушение на чл.171 ал.4 от НПК. Пострадалата П.П. е разпитвана пет пъти в хода
на досъдебното производство – на 14.12.2004г.
/протокола не е подписан от дознател/, 17.12.2004г., 27.01.2009г.,13.05.2009г. и 04.06.2009г. Макар, че
протоколите за разпит на свидетел да не са приобщени по реда предвиден в НПК
към доказателствената съвкупност по делото с
изключение на последния проведен пред съдия не може да не направи впечатление,
че със всеки следващ разпит се посочват все повече идентификационни признаци на
извършителите доближаващи се до външния вид на
Н.Д. и подс. Г. въпреки изтеклия значителен
период от време. Не на последно место следва да се отбележи, че при извършване
на разпознаване на лице същото следва да се представи по възможност в същия
външен вид в който е видяно от разпознаващия по време на извършване на
престъплението. В случая от свидетелските показания на св. П., се установява
безспорно, че извършителите на престъплението срещу нея са били с поставени
маски от дамски чорапи на главите си. Не са необходими специални знания в
областта на криминалистиката, за да се отчете, че при поставяне на чорапи на
главите изпъкналите части от човешкото лице и глава се сплескват и формата и
идентификационните белези се променят. В никакъв случай, не би имало сходство
между лицата на обвиняемите лица по делото така както са заснети на
фотоснимките и в случай на поставени на главите им чорапи. Пред разследващите в
хода на досъдебното производство не е имало нито пречка да представят за
разпознаване на живо Н.Д., нито да го представят във вида на извършителя при
престъплението – с поставен чорап на главата заедно с още три лица със сходна
външност. Не е имало пречка и с оглед на цитираните от свидетелката реплики да
бъде извършено и разпознаване по гласа на извършителите. В случая житейския път
на Н.Д. се е оказал прекалено кратък в сравнение със срочността
на разследването по делото и доказателства посредством разпознаване на лица и предмети
в хода на съдебното следствие бе невъзможно да се съберат. Съдебния състав
отчита и липсата на категоричност изразена в хода на съдебното следствие
проведено на 05.12.2016г. , където на въпроси на
защитата свидетелката П. заяви “Маските с които бяха, бяха като светли чорапи.
Вижда се само формата на лицето, друго не може да се види. Въпреки всичко аз не
мога да кажа кои точно са момчетата, които са ме нападнали”.
Съдебния състав отчита показанията в качеството на
свидетели на С.С. и А.Ю.Р. за добросъвестни и отговарящи на обективната истина.
Те обаче се отнасят към момент след извършване на деянието и не допринасят за
изясняване на факти по делото релевантни към предмета на доказване. По сходен
начин стои въпроса и със свидетелските показания на св. Т.К.. Същият е имал
съседен имот до подс.
П. в с. Казашка река и през зимата на 2004г. е видял автомобил “Опел” или “Фолксваген” с
хасковска регистрация пред дома на П. и двама, или трима непознати мъже. От така
изнесените факти, не може да се направи извод, кои са били мъжете, каква е била
колата и чия собственост е , още по-малко извод за съпричастността на
подсъдимите към престъплението предмет на настоящето наказателно производство.
Показанията на свидетелите С.Н. и Р.Н. съдебния състав
цени като обективни и максимално достоверни, отчитайки периода от около 12
години от възприемане на факти релевантни за делото до възпроизвеждането им
пред съдебен състав. Обстоятелството, че същите не са влизали в двора и къщата
на пострадалата в процесната нощ заедно с полицаи за
извършване на оглед на местопроизшествие
опорочава извършеното процесуално – следствено действие.
Показанията на св.Л.С. – живуща на семейни начала с подс. С.П. по време на инкриминираното деяние съдът цени
като обективни и достоверни в контекста на факта, че същата е разпитвана повече
от шест години след деянието и показанията и не могат да бъдат проверени
посредством съпоставянето и в очна ставка с подсъдимите, доколкото свидетелката
от години живее постоянно в Кралство
Испания. По отношение на извършеното от свидетелката разпознаване на лице по
фотоснимки находящо се на л.51 т.2 от д.п. следва да
се отбележи, че “непосредствения” и разпит преди извършване на разпознаването е
извършен на 15.06.2011г. – месец и четири дни преди
самото процесуално действие, а и от него се установява, че свидетелката е
разпознала лице с имена Д.С.Д., а не подс. Д.С.С..
Дори и да се приеме, че разпознатото
лице е подс. С. следва да се има предвид, че в
обясненията си твърди, че през 2004г. заедно с подс. В.Г.
са посетили С.П. и са му занесли един металотърсач, което кореспондира с обясненията на подс. П. в хода на съдебното следствие, че заедно с подс. С. през 2004г. са се
занимавали с иманярство.
Гореизложеното води съдебния състав до извода, че не е
доказано авторството на деянието по отношение на нито един от тримата
подсъдими, поради което и на осн. чл.304 пр.2 от НПК
ги оправда изцяло по възведените им обвинения.
От събраните по делото доказателства не се събра нито
едно пряко доказателство за участието на подс. Г. в
изпълнителното деяние на престъплението “грабеж” като извършител, още по-малко
действия на подсъдимите С. и П. уличаващи ги в помагаческа
дейност спрямо извършителите на престъплението.
Наличните косвени доказателства, че по време на извършване на
престъплението в дома на подс. П. в с. Казашка река
са гостували лица с автомобил в хасковска регистрация, че подсъдимите С. и Г.
са посещавали дома на подс. П. през 2004г. и се познават и че последния ги е изпращал с
автомобил до магистралата не могат да доведат до извода, че обвинението е
доказано по несъмнен за съда начин, респективно до осъждането им.
На осн. чл.190 ал.1 от НПК
съдът определи направените по делото разноски да останат за сметка на
Държавата.
Водим от горното съдът постанови присъдата си .
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :