№ 234
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20221000500455 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по две
въззивни жалби : въззивна жалба с вх.№ 355456/14.10.2021 г. ( по
регистратурата на СГС ) на ответника В. Н. Н. от град София чрез
пълномощника му – адвокат Б. В. и въззивна жалба с вх.№ 279303/5.04.2022 г.
. ( по регистратурата на СГС ) на ищеца А. Л. С. от град Гоце Делчев чрез
пълномощника му – адвокат Е. Б. .
Въззивната жалба на ответника Н. е насочена срещу решение № 265595
от 1.09.2021 г. на Софийски градски съд, I – ГО,2- ри състав по гр.д.№
16081/2019 г. в частта, с която предявеният от А. Л. С. срещу него осъдителен
иск за обезщетение за допусната в периода 9.12.2016 г. – 9.12.2019 г. забава
при плащането на остатъка от главница от 85 242 лева по споразумение от
21.11.2014 г. е уважен до размера от 25 953,53 лева. В нея има оплакване , че
обжалваното решение е недопустимо, като постановено при наличие на
основание по член 229, ал.1,т.4 от ГПК за спиране поради висящност на две
преюдициални производства : гр.д.№ 313/2020 г. по описа на ОС– Велико
Търново , по което е направено възражение за прихващане с част от вземането
1
за главницата в размер от 51 500 лева и гр.д.№ 106/2017 г. по описа на ОС –
Благоевград , междувременно разрешено с влязъл в сила съдебен акт, по
което е направено и уважено възражение за прихващане с друга част от
вземането на главницата в размер от 47 200 лева и съдът е следвало да
съобрази новонастъпил факт за погасяването на насрещните вземания , респ.
намаляването на главницата.
В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемият ( ищец ) А. Л. С. отговаря,
че въззивната жалба е неоснователна, тъй като ответникът не е страна в
исковите производства и решенията по тях нямат действие за него ;
прихващанията са извършени преди 11.06.2021 г. , но ответникът не е въвел
фактите за тях в спора за главницата, разрешен с влязъл в сила съдебен акт, а
позоваването на тях във въззивното производство е недопустимо /
преклудирано; действието на съдебното прихващане е занапред и не
рефлектира върху периода на забавата .
Въззивната жалба на ищеца С. е насочена срещу решение № 261020 от
21.03.2022 г. на СГС по същото дело в частта, с която е отхвърлено искането
му за поправяне на очевидни фактически грешки чрез добавяне на ЕГН на
страните .
В отговор на жалбата ответникът изразява становище за нейната
неоснователност .
При проверката на обжалваните решения с оглед оплакванията в
жалбите, доводите в отговорите, изразените от пълномощниците на страните
в откритото съдебно заседание становища и съобразно член 269 от ГПК ,
въззивният съд намира, че те са валидни ; решението от 21.03.2022 г. е изцяло
правилно, а решението от 1.09.2021 г. е в една част недопустимо, в останалата
част – допустимо и правилно.
Обжалваното от ищеца решение от 21.03.2022 г. , с което по негова
молба е отказано да се поправят очевидни фактически грешки, като се впише
единният граждански номер на ищец и ответник , е правилно . Според член
236,ал.1,т.4 от ГПК достатъчно е решението да съдържа имената и адресите
на страните .
Обжалваното в осъдителната част решение от 1.09.2021 г. е постановено
по предявен от А. С. по реда на член 415, ал.3 във връзка с член 415,ал.1, т.3
2
от ГПК ( в заповедното производство по гр.д.№ 57519/2019 г. по описа на
СРС е отказано да му бъде издадена заповед за изпълнение по член 417 от
ГПК относно вземането за лихва ) осъдителен иск по член 86,ал.1 от ЗЗД
срещу В. Н. Н. за парично вземане в размер от 41 197,18 лева - обезщетение за
забава в размер на законната лихва при плащането на остатък от главница от
85 242 лева по споразумение от 21.11.2014 г. При преценка за основателност
на възражението за частично погасяване на иска по давност съдът присъдил
законна лихва , изтекла в периода 9.12.2016 г.-9.12.2019 г. , в размер от
25 953,53 лева . С предявения на 9.10.2019 г.,т.е. от момента на заявлението
съгласно член 422, ал.1 от ГПК , иск лихвата е претендирана до 3.10.2019 г. В
нарушение на член 6,ал.2 от ГПК, извън рамките на искането,
първоинстанционният съд е присъдил законна лихва за периода 4.10.2019 г. –
9.12.2019 г. Размерът на законната лихва върху главницата за периода
9.12.2016 г. до 3.10.2019 г. е 24 365 лева съгласно извършеното от съда
служебно изчисление . Решението само в частта , с която искът е уважен за
горницата над 24 365 лева до 25 953,53 лева, е недопустимо на основание
член 270,ал.3,изр.1 от ГПК.
Предявеният между страните спор за главницата е разрешен с
неприсъствено, необжалваемо решение № 261426 от 4.03.2021 г. по гр.д.№ 6
232/ 2020 г. по описа на СГС. То установява със сила на пресъдено нещо, че
към 1.03.2021 г. ищецът има произтичащо от нотариално завереното
споразумение от 21.11.2014 г., изискуемо на 30.12.2014 г. и непогасено
парично вземане от невърнат остатък от заем в размер от 85 242 лева.
Предмет на гр.д.№ 106/2017 г. по описа на ОС – Благоевград е заявеното
с иска на „ Имотиинвест 2009 “ ЕООД, град София срещу А. Л. С. вземане в
размер от 47 200 лева от неплатена цена по договор за продажба ,сключен
между страните с нот. акт № 108 от 15.05.2015 г. относно апартамент в град
Несебър. Срещу иска ответникът противопоставил възражение , че вземането
е погасено чрез прихващане с неговото вземане от главница , обезщетението
за забавата при плащането на която се претендира по настоящото дело по
силата на договор от 5.05.2015 г. Спорът е разрешен с влязло в сила ,
недопуснато до касационно обжалване съгласно определение № 312 от
1.06.2021 г. по т.д.№ 1783/2020 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о. решение №
2789 от 13.12.2019 г. по т.д.№ 2837/2019 г. на САС . С решението е прието, че
3
по споразумение, подписано на 5.05.2015 г. с кредитора – заемодател С.,
дружеството – ищец е встъпило в дълга на Н. от общо 120 000 лева, освен
това страните по него са се обвързали от обещание дружеството да прехвърли
на кредитора и на неговата дъщеря А. С. по един апартамент в град Несебър
на цена от 47 200 лева и 51 500 лева , платима от всеки от купувачите по
банков път в срок от седем дни от нотариалното изповядване на договорите в
един и същ ден и са се съгласили в отношенията им да настъпят последиците
на прихващането на вземането на кредитора по заема в размер от 120 000 лева
с неговото и на дъщеря му задължения за цената на прехвърлените имоти от
момента на тяхното възникване. Установено е , че договорите за продажба са
сключени в един и същ ден на 15.05.2015 г. и че на 17.03.2017 г. ответникът
Н. е вписан като управител на дружеството. Искът е отхвърлен при зачитане
правното действие на прихващането съгласно споразумението от дата
5.05.2015 г.
Предмет на все още висящото гр.д.№ гр.д.№ 313/2020 г. по описа на ОС–
Велико Търново е заявеното с иска на АД „ В. и К. “ като частен
правоприемник на продавача „Имотиинвест 2009 “ ЕООД, град София срещу
А. А. С. вземане за неплатената цена в размер от 51 500 лева по договора за
продажба, сключен с нот. акт № 109 от 15.05.2015 г. относно апартамент в
град Несебър. Срещу иска ответницата противопоставила възражение, че
вземането е погасено поради прихващане с насрещното вземане на нейния
баща от главницата, обезщетението за забавата при плащането на която се
претендира по настоящото дело.
Касае се за възражения за вече настъпили прихващания и осъществено
погасяване на вземанията на лицата и по начина, посочени в договора, а не за
възражения за съдебно прихващане по член 298,ал.4 от ГПК . С оглед това
тяхно естество частите от главното вземане на въззиваемия – ищец от
невърнат заем от 47 200 лева и 51 500 лева , не са предмет на нито едно от
производствата - гр.д.№ 106/2017 г. по описа на ОС – Благоевград и гр.д.№
313/2020 г. по описа на ОС– Велико Търново и по тях сила на пресъдено нещо
не може да се формира . Това изключва решенията по тях да имат
обуславящо значение за разрешаването на спора за лихвата за забава . Както
всеки друг факт, от който извлича за себе си изгодни правни последици, така
и фактът за договора за прихващане от дата 5.05.2015 г. с оглед действието
4
му по член 123,ал.1 от ЗЗД е могъл да бъде наведен от въззивника Н. с
възражение срещу иска за главницата. но той е пропуснал да го оспори и да
постигне друго разрешение по него. Силата на пресъдено нещо на
неприсъственото решение преклудира незаявеното възражение и установява
дължимостта на невърнатия остатък от заетата сума в размер от 85 242 лева.
Въззивникът дължи обезщетение за забава при плащането на главницата в
този размер за непокрития от погасителната давност период - от 9.12.2016 г.
до 3.10.2019 г. Решението в частта, с което искът е уважен за този период и до
размера от 24 365 лева, е правилно и въззивният съд го потвърждава .
С оглед променения изход по спора въззиваемият има право на по –
малка част от заплатената държавна такса в размер от 487,26 лева, вместо
присъдената му с решението част от 519,04 лева .
Въззивникът Н. е направил разноски за възнаграждение за адвокат в
размер от 1 500 лева, което по възражението по член 78,ал.8 от ГПК на
насрещната страна съдът намалява до минималния размер по член 7, ал.2, т.4
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ( в ред. Дв,68 от 2020 г. ) от 1 308,61 лева и за държавна
такса в размер от 519,07 лева . Има право на разноски съразмерно интереса по
обезсилената част от решението в общ размер от 111,87 лева .
С оглед горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261020 от 21.03.2022 г. на Софийски
градски съд, I – ГО,2- ри състав по гр.д.№ 16081/2019 г. в частта, с която е
отхвърлено искането на А. Л. С. за поправка на очевидни фактически грешки
чрез посочване на ЕГН на страните.
ОБЕЗСИЛВА решение № 265595 от 1.09.2021 г. на Софийски градски
съд, I – ГО,2- ри състав по гр.д.№ 16081/2019 г. в частта, с която В. Н. Н. е
осъден да заплати на А. Л. С. сума в размера на горницата над 24 365 лева до
25 953,53 лева на основание член 86,ал.1 от ЗЗД, съставляваща обезщетение
за забава върху 85 242 лева главница по споразумение от 21.11.2014 г. за
5
периода 4.10.2019 г. – 9.12.2019 г., както и разноски над размера от 487,26 (
четиристотин осемдесет и седем лева и двадесет и шест стотинки ) лева .
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265595 от 1.09.2021 г. на Софийски
градски съд, I – ГО,2- ри състав по гр.д.№ 16081/2019 г. в частта, с която В. Н.
Н. е осъден да заплати на А. Л. С. сума в размера от 24 365 ( двадесет и
четири хиляди триста шестдесет и пет ) лева на основание член 86,ал.1 от
ЗЗД, съставляваща обезщетение за забава върху 85 242 лева главница по
споразумение от 21.11.2014 г. за периода 9.12.2016 г. до 3.10.2019 г. и
разноски в размер от 487,26( четиристотин осемдесет и седем лева и двадесет
и шест стотинки ) лева .
ОСЪЖДА А. Л. С. от град ***, ЖК „ ***“ ,бл.**, ет.**,ап.** да заплати
на В. Н. Н. от град *** , ЖК „ ***, бл.*** , ет.*, ап.** разноски за въззивното
производство в размер от 111,87 ( сто и единадесет лева и осемдесет и седем
стотинки ) лева .
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред
ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6