Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 05. 07. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на двадесети юни през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 1532
по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени
искове с правно основание чл. 274 ал. 1 т.
1 от КЗ /отм./ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от
„Д. - О.З.” ЕАД гр. С. , в която
се твърди, че на 01. 09. 2015 год. ищцовото дружество
е сключило договор за застраховка "Гражданска отговорност" с М.Е.Г. от гр. П. за лек автомобил
марка "***", модел
"***", с рег. № ***, за което на застрахования
е била издадена застрахователна полица № *** от 01. 09. 2015 год., в сила от
02. 09. 2015 год. и за срок до 02. 09. 2016 год. Твърди се, че на 10. 05. 2016 год. собствеността
върху горепосочения лек автомобил е била прехвърлена на ***от гр. П., като
регистрационният номер на автомобила е бил променен на рег. № ***. Твърди се,
че на 17. 08. 2016 год. е бил сключен анекс № 01 към комбинирана застрахователна полица № *** от 01. 09. 2015 год., в който са били отразени новият
собственик на автомобила и новият регистрационен номер. Твърди се, че на 25. 07. 2016 год. в 23. 30 часа на път III- 3005, км. 37+ 100, в община ***,
след село ***, ответникът В.П.Н. *** управлявайки застрахования лек автомобил с
рег. № *** след употреба на
алкохол над допустимите по закон норми- над 0, 5 промила, а именно: 1, 13
промила, отчетено с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, е причинил ПТП с лек автомобил марка „***“,
модел „***“, с рег. № ***, собственост и управляван от *** от ***, на който
автомобил са били нанесени материални щети. Твърди се, че виновен за
настъпилото ПТП е ответникът, съгласно протокол за ПТП с бланков № ***/ 26. 07.
2016 год. на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР ***. Твърди се, че на
ответника е бил съставен АУАН серия Г с бланков № 479081/ 26. 07. 2016 год.
Твърди се, че за настъпилото застрахователно събитие при ищеца е била
образувана щета № *** по описа на „Д. - О.З.“ ЕАД. Твърди се, че щетата на
увредения автомобил, нанесена от ответника, е възлязла на сумата от 2 325,
00 лв. и е била заплатена от ищеца с преводно нареждане на 08. 09. 2016 год. на
собственика на увредения автомобил. Твърди се, че
съгласно чл. 274 ал. 1 т. 1 от КЗ /отм./ застрахователят има право
на регресен иск срещу застрахования в случаите, когато е управлявал МПС след употреба на алкохол
и над допустимите по
закон норми или е отказал да се подложи,
или виновно се е отклонил от проверка
за алкохол, наркотично вещество или негов
аналог. Твърди се, че застраховани
лица по смисъла
на чл. 257 ал. 2
от КЗ /отм./
са
собственикът на МПС, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползва моторното превозно
средство на законно основание. Твърди се, че с регресна
покана изх. № 92- 8528 от 19. 10. 2016 год.,
получена от ответника на 24. 10. 2016 год., ищцовото
дружество е поканило същия да възстанови
изплатеното застрахователно
обезщетение по щета № ***, но същото не
е заплатено и до настоящия
момент. Твърди се, че вследствие
изпадането си в забава ответникът дължи на ищеца
и обезщетение за забавено плащане в размер на 559, 94 лв. върху платеното застрахователно
обезщетение за периода от
25. 10. 2016 год.- датата на връчване на
регресната покана на ответника- до
10. 03. 2019 год.-
датата
предхождаща подаването на
настоящата искова молба. Твърди се, че горепосочените
обстоятелства обуславят правния интерес на ищеца да
предяви настоящите искове, с които
да претендира заплащането на платеното от
„Д. - О.З.” ЕАД
застрахователно обезщетение по
застраховка „ГО” по процесната щета и обезщетение
за забавено плащане. В заключение
ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 2 325, 00 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ***/ 2016 год., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Отделно от това ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 559, 94 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане върху главницата от 2 325, 00 лв. за периода от 25. 10.
2016 год. до 10. 03. 2019 год. Претендира и присъждане на направените деловодни
разноски.
Ответникът не е
взел становище по исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
и съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:
Вземането на „Д. - О.З.” ЕАД гр. С. произтича от разпоредбата на чл. 274
ал. 1 т. 1 пр. 1 от КЗ /отм./, съгласно която застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ има право да получи от
застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият
при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното
превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта
над допустимата по закон норма. Следователно, за да възникне регресното право на застрахователя е необходимо наличието
на няколко кумулативни предвидени предпоставки: а/ сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; б/ претърпяно
пътнотранспортно произшествие от застрахованото лице; в/ установяване на факта,
че при настъпването на пътнотранспортното произшествие застрахованото лице е
управлявало автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма
/0, 5 на хиляда/ и г/ плащане от застрахователя на увреденото лице на
обезщетение за причинените вреди. В конкретния случай наличието на всички
елементи на описания по- горе фактически състав, пораждащ регресното
право на ищцовото дружество, беше доказано по
надлежния ред. От приложените по делото застрахователна полица № *** от 01. 09. 2015 год. и анекс № 01 от
17. 08. 2016 год. се установява съществуването на застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между ищцовото дружество „Д. - О.З.”
ЕАД от една страна, като застраховател, и ***от гр. П. от
друга страна, като застрахован. Видно е, че в анекса лекият автомобил на
застрахованото лице е отразен като марка
"***", модел
"***", с рег. № ***. Видно е, че срокът на действие на застрахователния
договор е от 02. 09. 2015 год. до 02. 09. 2016 год. Тук е мястото да се
отбележи, че съгласно чл. 257 ал. 2 от
КЗ /отм./ застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което ползва моторното превозно средство на законно основание, т. е. всяко
лице, в чиято фактическа власт се намира, автомобила, която не е установена противоправно. В хода на съдебното дирене не са събрани
доказателства, че ответникът е ползвал процесния
автомобил неправомерно и без съгласието на собственика, поради което се налага
изводът, че същият е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Безспорно по делото е, а и видно от приложения протокол за ПТП № ***/ 26. 07.
2016 год. на служител от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР ***, че на 25. 07. 2016 год. в 23. 30 часа
на път III- 3005, км. 37+ 100, в община ***,
след село ***, ответникът В.П.Н. *** управлявайки застрахования лек автомобил с
рег. № *** след употреба на
алкохол над допустимите по закон норми- над 0, 5 промила, а именно: 1, 13 промила,
отчетено с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, е причинил ПТП с лек автомобил марка „***“,
модел „***“, с рег. № ***, собственост и управляван от *** от ***, на който
автомобил са били нанесени материални щети. В протокола е отбелязано, че
ответникът е навлязъл в лентата за насрещно движение без да се е убедил, че
няма да създаде опасност, не е пропуснал и е ударил насрещно движещия се
автомобил. Протоколът за ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален
документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, който се ползва не само с обвързваща
съда формална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с
материална доказателствена сила относно самото
удостоверено волеизявление /срв. решение № 85- 2009- II т. о., решение № 24- 2011- I т. о., решение № 98- 2012- II т. о. и много други/. В
случая отразеното в протокола се потвърждава по категоричен начин и от
издаденото и влязло в сила наказателно постановление № 16- 0906- 000673/ 30.
08. 2016 год. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР ***.
Безспорно по делото е, че във връзка с настъпилото ПТП е била образувана щета № *** по описа на „Д. - О.З.“ ЕАД.
Безспорно по делото е, че щетата на увредения автомобил е била определена в
размер на сумата от 2 325, 00 лв. и е била заплатена от ищеца с преводно
нареждане на 08. 09. 2016 год. на собственика на увредения автомобил ***.
При тези обстоятелства следва да се приеме, че са налице
всички предпоставки на чл. 274 ал. 1 т. 1 пр. 1 от КЗ /отм./ и предявеният от „Д. - О.З.”
ЕАД гр. С. против В.П.Н. *** регресен иск за
сумата от 2 325, 00 лв. следва да се уважи изцяло.
Аналогично е положението
и с предявеният акцесорен осъдителен иск по чл. 86
ал. 1 от ЗЗД. Видно е, че с регресна
покана изх. № 92- 8528 от
19. 10. 2016 год.,
получена от ответника на 24. 10. 2016 год., ищцовото
дружество е поканило същия да възстанови
изплатеното застрахователно
обезщетение по щета № ***, но същото не
е заплатено
до момента на приключване на съдебните прения. Ето защо претенцията на ищеца за
присъждане на мораторна лихва в размер на 559, 94 лв.
за периода от 25. 10. 2016 год. до 10.
03. 2019 год. се явява основателна.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни
разноски в размер на 643 лв.
По така изложените съображения П.ският
районен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА В.П.Н. ***, ЕГН **********,
да заплати на „Д.
- О.З.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, ***,
представлявано от ***и ***, следните суми:
-сумата от 2 325, 00 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение
по щета № ***/ 2016 год., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба /11. 03. 2019 год./ до
окончателното изплащане на сумата;
-сумата
от 559, 94 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата
от 2 325, 00 лв. за периода от
25. 10. 2016 год. до 10. 03. 2019 год., и
-сумата от 643, 00 лв., представляваща направени деловодни
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред П.ския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: