РЕШЕНИЕ
№ 623
гр. Варна, 08.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110200659 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от
„ДРИЙМ 26" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н „Младост",
Западна промишлена зона - Варна Комерс, офис № 6 ЕИК:*********, представлявано
от управителя К.Н.П., против Наказателно постановление № В-0047611/13.12.2021
г., издадено от Х.М.М. - Директор на Регионална дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище гр. Варна към главна
дирекция "Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите, с което на
търговеца, на основание чл.222А от Закона за защита на потребителите е наложена
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/лева, за нарушение на чл.113, ал.2 от
същия закон.
С жалбата се изразява становище, че НП издадено при съществени процесуални
нарушения и при неправилно прилагане на материалния закон, поради което същото е
незаконосъобразно. Сочи се , че административното нарушение вменено на търговеца
не е доказано.
За незаконосъобразността на НП са изложени следните аргументи. На първо място
липса на извършено административно нарушение, в подкрепа на твърдяното е
чл.126,ал.1 от ЗЗП, който гласи „ Рекламация на потребителска стока може да се
предяви до две години от доставката на стоката, но не по-късно от два месеца от
установяване на несъответствието с договореното“. С.К. е предявила рекламацията
1
пред дружеството на 01.04.2021, при монтиране на въпросните врати на дата
25.09.2020г, 7 месеца след установяване от нейна страна на несъответствието с
договореното. Съгласно чл.108 от ЗЗП, „всяко несъответствие на потребителската
стока с договора за продажба,което се прояви до 6 месеца след доставката на стоката се
смята,че е съществувало при доставката й,освен ако се докаже,че липсата на
съответствие се дължи на естеството на стоката или характера на несъответствието“.
Посочен аргумент в подкрепа на цитирания член е това,че така регламентираната
презумпция е със срок,изтичането на който обръща тежестта на доказване.
Административно наказващият орган не е ангажирал доказателства за това твърдение
от потребителя за дефект на стоката,а именно „пукане и шумене от вратите“ да е
фабричен, не е установил чрез експертиза към датата на твърдяното нарушение,че е
налице проблем с вратите,за да се прецени дали потребителската стока не съответства
на договора за продажба и дали е налице нарушение по чл.113,ал.1 от ЗЗП. Твърди
се,че НП е издадено при непълнота на доказателствата за наличие на релевантните
факти за нарушение по чл.113,ал.1от ЗЗП.
Твърди се още, че при съставянето на наказателното постановление са допуснати
съществени процесуални нарушения. В подкрепа на твърдяното е,че издаденият АУАН
е съставен в отсъствие на представляващото дружеството лице,без получаване на
покана за съставяне на акта,без надлежен опит за връчване на показаната за
съставянето му,което е съществено процесуално нарушение и води до ограничаване
правото на защита в самото начало на производството.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се представлява, не се
ангажират доказателства в подкрепа на жалбата и не се изразява становище в хода на
делото по същество.
Представителят на органа издал НП, в постъпили писмени бележки по делото,
оспорва жалбата. Излага становище, че НП е правилно и законосъобразно и не са
налице предпоставки за неговата отмяна. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 17.06.2021г., в гр. Варна, в обект- магазин „БГ Хаус“, находящ се на ъгъла
между бул. „Трети март“ и бул. „Ян Хуняди“, стопанисван от възз. дружество, била
извършена проверка от служители на КЗП, сред които и св. Г.. Проверката била
извършена във връзка с постъпила в КЗП-Варна потребителска жалба с вх. №В-03-
672/12.05.2021г. на С. Д. К., относно рекламация на 3 броя интериорни врати, закупени
от „Дрийм 26“ ЕООД и монтирани на 25.09.2020г.
2
В хода на проверката било установено, че след монтажа на вратите потребителката
– св.С.К. чувала „пукане и шумене“. За констатираното тя предявила рекламация пред
търговеца на 01.04.2021г. Във връзка с рекламацията от 01.04.21г. домът на К. бил
посетен трикратно от служители на дружеството, съответно на дати 03, 06 и 08.04.21г.
Посещенията били описани в протоколи. На 03.04.21г. при посещението във връзка с
рекламацията бил съставен Протокол от 03.04.2021г., в който било описано:
„Разпенени са 3 бр. врати от към панитите и залепени отново. Според клиента има
пукане зад пантите, което не се търпи. От наша страна не се чува. Клиента не желае да
подпише Акт за удовлетворяване на рекламация". В Протокол от 06.04.2021г. са
отбелязани следните дейности: „Демонтаж и монтаж на 1 бр. врата. Според клиента
вратата издава шум и не желае да подпише Акт за удовлетворяване на рекламация". В
Протокол от 08.04.2021г. било описано, че едната врата е демонтирана и монтирана
наново с различна пяна, сменени панти. Според клиента има шум и не желае да
подпише Акт за удовлетворяване на рекламация".
Рекламацията на потребителката, както и извършените дейности от страна на
служители на дружеството във връзка с тази рекламация били описани в регистър за
рекламациите на „Дрийм 26“ ЕООД. В него било посочено, че при третото посещение
на клиента била предложена парична компенсация, но било отказано, а поискали
подмяна на вратите. На 14.04.21г. търговецът написал становище до потребителката К.,
в което посочил, че счита претенциите на потребителката за неоснователни. Идентично
становище било отбелязано и в регистъра за рекламации.
На 12.05.21г. св.К. подала жалба до КЗП-Варна, в която описала предявената от нея
рекламация, както и че след три посещения на служители на дружеството проблемът с
вратите не бил отстранен. В жалбата било посочено още, че потребителката е поискала
подмяна на вратите, но й било отказано.
Във връзка с постъпилата жалба било изискано становище от дружеството, в което
търговецът посочил, че претенцията на потребителката е неоснователна и отказва да
удовлетвори искането, тъй като не е установил несъответствие с договора за продажба.
В становището било посочено, че единствено клиентите чували шум от вратите, като
дори им било предложено да извършат звукозапис на чувания шум, но те отказали.
След постъпване на становището от търговеца, на 10.06.21г КЗП-Варна уведомили
потребителката, че търговецът отказва да удовлетвори нейното искане, като я
посъветвали да се обърне към помирителна комисия.
Потребителката К. останала недоволна от така постъпилото уведомление от КЗП и
депозирана възраженние срещу него и поискала случаят да бъде преразгледан.
На 17.06.2021г. служители на КЗП заедно с потребителката К. посетили офисът на
дружеството, където св.С.К. подава искане до търговеца, в което заявила, че желае
3
разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума 847 лв. и монтаж- 160 лв.
На 28.06.2021г. възз. дружество представило становище, с което посочило, че счита
искането за неоснователно и отказвало да възстанови заплатената сума.
При тези констатации св. Г. приела, че търговецът не е изпълнил административното
си задължение, като е нарушил чл. 113, ал. 2 от Закона за защита на потребителите, да
приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на
един месец, считано от предявяване на рекламацията от потребителя. Освен горното
същата приела, че нарушението е извършено в гр. Варна на 06.05.2021г.
Поради
това на 27.07.2021г. тя съставила АУАН срещу санкционираното дружество за
горепосоченото нарушение.АУАН бил връчен едва на 07.12.2021г. на упълномощено
от представляващите и управляващи санкционираното дружество лице, което го
подписало без възражения.
Писмени възражения срещу съставения АУАН били депозирани в срока по чл.44
от ЗАНН. АНО приел, че липсват спорни обстоятелства и че не следва да бъде
провеждано разследване по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, след което на 13.12.2021г.
издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
Съдът напълно кредитира показанията на св. С.К., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото.
Съдът кредитира показанията и на св.В.Г., тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с всички останали кредитирани от съда
доказателства.
Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите
са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.
Гореописаната фактическа обстановка безспорно се установи от показанията на
свидетелите Г. и К. , дадени в с.з. , както и от писмените материали по преписката-,
АУАН, КП, договори, писма, електронна кореспонденция, становища, протоколи от
рекламации и от останалите приети по делото писмени доказателства.
След преценка на доказателствата по делото и след цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН,
съдът счита следното :
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
4
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Проверяваният акт е издаден от оправомощен за това орган, тъй като видно от
приложената по преписката заповед, издалото НП лице е компетентно.АУАН също е
съставен от компетентен служител, което се удостоверява с приложена към преписката
заповед.
АУАН и НП формално са съставени в сроковете по ЗАНН. Съгласно разпоредбта на
чл.34 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението. В случая видно от отбелязването в АУАН същият е съставен на
27.07.21г. т.е. формално е съставен в срока по чл.34 от ЗАНН. Същият обаче е връчен
на търговеца чрез упълномощено лице едва на 07.12.21г. По преписката отсъстват
доказателства възз. да е търсен за съставяне на АУАН. Съгласно разпоредбата на чл.40,
ал.1 от ЗАНН, уреждаща процедурата по съставянето на АУАН, акта се съставя в
присъствието на нарушителя. Чл.40, ал.2 от ЗАНН предвижда възможност за
съставянето на акта в отсъствие на нарушителя - когато е известен, но не може да бъде
намерен или след покана не се яви за съставяне на акта. В случая не става ясно защо
АНО е избрал реда по чл.40, ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН, като това безспорно
е станало, без да са били налице законовите предпоставки за това. Несъмнено, макар и
дружеството нарушител да е било известно, няма данни и доказателства да е бил търсен
и ненамерен негов представител. Имайки предвид извършване на нарушение от
юридическо лице, АНО е следвало след констатирането му да изпрати покана до това
лице и само в случай на неявяване на управителя на дружеството или на упълномощен
от него представител, актосъставителят да пристъпи към съставяне на АУАН в
отсъствие на нарушителя. Със съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, без да
са налице условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН за това, е допуснато съществено
нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, както и на чл.42, ал.1, т.8 от ЗАНН, в какъвто
смисъл са и възраженията на въззивника.
Съдът намира, че в хода на АНП са допуснати и други нарушения на процесуалните
правила и неправилно е бил приложен материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в НП следва да се съдържа
пълно, точно и ясно описание на нарушението, като задължително следва да са
посочени дата и място на извършване, както и обстоятелствата, при които същото е
извършено и да са визирани всички съставомерни факти.
В НП липсват основни факти, обосноваващи обективната страна на
административното нарушение:
Съгласно нормите на чл.113 ал.1 и ал.2 от ЗЗП /отм./ когато потребителската стока
5
не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в
съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано от
предявяването на рекламацията от потребителя. Възз. е наказан, за това, че не е
изпълнил административното си задължение, съгласно на чл. 113, ал. 2 от ЗЗП /отм/ да
приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на
един месец, считано от предявяване на рекламацията от потребителя. Видно от
материалите по АНП дружеството - жалбоподател несъмнено има качеството
“продавач” по смисъла на чл.104, ал.1 от ЗЗП, тъй като е юридическо лице, което в
рамките на своята търговска дейност и въз основа на договор за продажба продава
потребителски стоки. Поради това, по силата на чл.113, ал.1 и ал.2 /отм/от ЗЗП, при
предявена рекламация, принципно дружеството е длъжно да приведе потребителската
стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец.
Разпоредбата на чл. 105, ал.1 от ЗЗП установява задължение за продавача да предаде
на потребителя стока, съответстваща на договора за продажба, като по силата на
втората алинея на цитираната норма търговецът носи отговорност за всяка липса на
съответствие с него, която съществува при доставянето на стоката и се прояви до две
години след доставянето й, дори и да не е знаел за несъответствието. От своя страна чл.
108 от ЗЗП предвижда, че проявеното несъответствие до 6 месеца след доставянето на
стоката, се смята, че е съществувало при доставянето й, освен ако се докаже, че
липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или характера на
несъответствието. В практиката си АдмС-Варна приема изрично, че: „в рамките на
определения 6-месечния срок от закупуване на стоката търговецът е този, който следва
да доказва, че несъответствието на стоката с договора за продажба се дължи на
виновно поведение на потребителя. След изтичане на този срок установяването на
всяко несъответствие на стоката с договора за продажба е по общите правила, т.е. в
тежест на административнонаказващият орган е да докаже безспорно, че повредата на
устройството е вследствие качества/недостатъци, каквито то е имало още при
продажбата, а не се дължи на естеството на стоката или характера на
несъответствието“. /В този смисъл е Решение № 1564 от 28.09.2017 г. на АдмС - Варна
по к. а. н. д. № 1793/2017 г. и много др./
В контекста на относимите разпоредби и посочената по-горе съдебна практика, съдът
намира, че на първо място в НП и в АУАН изобщо не са посочени клаузите на
договора за продажба/ непосочено е между кои страни е сключен договора /, за да се
прецени както авторството на нарушението, така и неговата съставомерност. От това,
че е посочено, че вратите са закупени от „Дрийм 26“ ЕООД, може да се предположи, че
едната страна на договора е именно визираното дружество. Но коя е другата страна и
какъв договор е сключен /договор за продажба на врати, договор за монтаж на врати,
което представлява услуга , или и двете/-факти липсват. На следващо място нито в
АУАН, нито в НП става ясно защо АНО е приел, че търговецът не е изпълнил
6
задължението си да приведе стоката в съответствие с договора за продажба,
респективно в какво се изразява това несъответствие. Като нарушена, както бе
посочено по-горе е визирана разпоредбата на чл. 113, ал.2 от ЗЗП, съгласно която
привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва
да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от
потребителя. АНО е посочил, че дружеството е нарушило именно тази норма и че
нарушението е било извършено /довършено/ на 06.05.2021 г., а от фактическа страна в
НП се сочи, че на 03.04.21г. са разлепени и залепени и трите врати, като според
клиента има шум, а според служителите на възз. не се чува. Описани са и другите две
рекламации, като не става ясно в крайна сметка какво приема АНО дали вратите са
издавали шум или не. В този смисъл от една страна е налице противоречие в
обстоятелствената част на НП, тъй като горепосочените факти са неясни, а от др.
страна липсват каквито и да било факти, от които да се направи извод, че в
едномесечния срок, предвиден от закона, потребителската стока не е била преведена в
съответствие с договора за продажба и конкретно с кои от неговите клаузи.
За всички горепосочени липсващи в НП факти, които следва да обосноват
административното нарушение, може само да се предполага и евентуално да се правят
изводи по тълкувателен път от приложения доказателствен материал. Последното
обаче е недопустимо, доколкото би нарушило съществено правото на защита на
привлеченото към отговорност лице. В този смисъл са без значение индициите, че
наказания с НП субект вероятно е разбрал за какво административно нарушение е
ангажирана отговорността му. Правоприлагането по принцип и в
частност административнонаказателното такова, не може да почива на предположения.
То е строго формално и доколкото констатираните пропуски касаят задължителни
реквизити на НП и засягат правото на защита на наказания субект, те представляват
съществени процесуалните нарушения. Липсата на пълно точно и ясно описание на
нарушението, наличието на противоречия между факти и посочена като нарушена
норма, както и липсата на факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението
винаги съставляват съществени процесуални нарушения, които пряко рефлектират
върху правото на защита на нарушителя, а от друга страна възпрепятстват
възможността съдът да прецени има ли извършено нарушение, правилно ли е било
квалифицирано същото и правилно ли е била приложена санкционната
норма.Недопустимо е факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението да се
установяват едва в с.з., тъй като същите следва да фигурират в НП.
На следващо място съдът намира, че е била ангажирана обективната отговорност на
санкционираното дружество, без да са били събрани безспорни доказателства, че е
осъществен състав на нарушение на чл. 113, ал.2 от ЗЗП. Като съобрази относимата
нормативна уредба и установената съдебна практика съдът намира, че в разглеждания
случай не е безспорно установено наличието на административно нарушение. На
7
първо място, не е доказано, че е било налице несъответствие на потребителската стока
с договора за продажба. Не се спори по делото, че преди подаването на жалбата до КЗП
представител на дружеството нееднократно се е отзовавал на сигналите на потребителя
за наличие на шум и пукане от вратите, но някаква неизправност, респективно шум и
пукане от страна на дружеството не е установена. Аналогично становище е изразено от
възз. дружество по потребителската жалба. Единствено неудовлетвореността на
потребителя от изделието не установява наличието на несъответствие с договора за
продажба. На следващо място, дори и да се счете, че е била налице някаква
неизправност, то по никакъв начин не е доказано, че същата е резултат от недостатъци,
каквито са били налични още при продажбата . В случая жалбата е подадена след
изтичане на шестмесечен срок, считано от датата на закупуване на вратите и
следователно не се обхваща от презумпцията, че твърдяното несъответствие е резултат
от недостатъци, каквито вратите са имали при закупуването им, а това обстоятелство
следва да бъде доказано от административнонаказващия орган. Следва да се съберат
конкретни доказателства, че несъответствието с договора на продажбата е
съществувало при доставянето на стоката, а не е резултат от неспазване на правилата
за експлоатация например. Нещо повече, рекламацията както е посочило и
дружеството, е направена след изтичане на срока по чл.126, ал.1 от ЗЗП /отм./. Затова и
в тежест на АНО е да докаже извършеното нарушение, а не на нарушителят, че не го е
извършил.
Недопустимо е освен това факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението
да се установяват едва в с.з., още повече, че в хода на АНП, в това число и в с.з. не се
установиха безспорни доказателства за извършено нарушение точно по смисъла на
чл.113 ал.2 от ЗЗП, за което АНО е преценил, че следва да се ангажира отговорността
на дружеството. Налагането на административно наказание за нарушение, което не е
било безспорно установено, че е извършено в твърдения вид обуславя и неправилно
приложение на материалния закон.
Поради изложените в настоящото решение съображения, настоящият състав на ВРС
счита, че проверяваното НП следва да бъде отменено, като постановено при нарушение
на процесуалните правила и материалния закон.
Само за прецизност следва да се отбележи, че нормата на чл. 222а от ЗЗП, както и
тази на чл. 113 от същия нормативен акт, са отменени, считано от 1.01.2022 г.
Нарушението предмет на разглеждане на настоящото НП е регламентирано като
такова и към настоящия момент и за него е предвидена аналогична санкция. След
изменението и приемането на Закон за предоставяне на цифрово съдържание и
цифрови услуги и за продажба на стоки рекламацията на стоки е регламентиране в чл.
26, във вр. с чл. 34 от ЗПЦСЦУПС. Съгласно чл. 26 от закона продавачът е длъжен да
предостави на потребителя стоки, които отговарят на индивидуалните изисквания за
8
съответствие с договора, на обективните изисквания за съответствие и на изискванията
относно липсата на съответствие, дължащо се на неправилно монтиране или
инсталиране на стоките, доколкото са приложими, а съгласно чл. 34 ремонтът или
замяната на стоките се извършва безплатно в рамките на разумен срок, считано от
уведомяването на продавача от потребителя за несъответствието и без значително
неудобство за потребителя, като се вземат предвид естеството на стоките и целта, за
която са били необходими те на потребителя. Санкционната норма за нарушение на
разпоредбата на чл. 34 е чл. 70 от закона - на виновните лица се налага глоба в размер
от 500 до 2500 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена
санкция в размер от 500 до 3000 лв., като при повторност съгласно чл. 75 от закона
наказанието е имуществена санкция в двоен размер. В случая, обаче, предвид
становището на съда, че НП подлежи на отмяна, не следва да се обсъжда кой е по-
благоприятен закон измежду отменения и действщия.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) В производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени
по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В случая от процесуален представител на наказващия орган, в писмените бележки
депозирани по делото, е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Едновременно с това е направено искане за присъждане на такива
разноски в минимален размер спрямо насрещната страна, при отчитане на
фактическата и правна сложност на случая. Искането за присъждане на разноски от
9
страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено своевременно.
Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/, по арг. на
противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се отхвърля от
съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № В-0047611/13.12.2021 г., издадено от
Х.М.М. - Директор на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра със седалище гр. Варна към главна дирекция "Контрол
на пазара" при Комисия за защита на потребителите, с което на "ДРИЙМ 26" ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н „Младост", Западна промишлена
зона - Варна Комерс, офис № 6 ЕИК:*********, представлявано от управителя К.Н.П.,
на основание чл.222А от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/лева, за нарушение на чл.113, ал.2 от същия закон,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10