Присъда по дело №322/2017 на Районен съд - Раднево

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 25 от 18.09.2018 г. по НОХД № 322/2017 г. на РС-Раднево, наказателен състав

 

           Районна прокуратура - Раднево е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 223/2015 г. по описа на РУ „Полиция” – гр. Раднево, пр. пр. № 625/2015 г. по описа на РП-Раднево срещу Р.И.Г. за престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 във вр. чл. 194, ал. 1 НК, във вр. чл. 28, ал. 1 НК и във вр. чл. 26, ал. 1 НК.

            Съдът е разгледал производството по общия ред.

В съдебно заседание представителят на РП-Раднево поддържа повдигнатото обвинение. Смята, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателствени материали се установява по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил частично престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а именно на два пъти при условията на продължавано престъпление да е отнел чужди вещи, а именно 2 броя двигатели за автомобил Ауди А4, 1 бр. електрожен с работни кабели и 4 бр. алуминиеви джанти тип „еленов рог“ марка BBS, на обща стойност 3090 лв. от владението на К.В.Д.. Счита, че не било доказано да са отнети други вещи, описани в обвинителния акт, а именно 1 бр. бензинова моторна резачка за дърва марка Щил, 60 м. кабел 5х6 кв.м., 1 бр. винтоверт с две батерии, 1 бр. електрожен с работни кабели, 1 бр. газова бутилка 25-27 л., 1 бр. бензинова помпа за вода 2 цола, 1 бр. ракета марка Райдър 115 мм, 1 бр. ракета марка Бош 125 мм, както и че деянието е извършено на три пъти, за което подсъдимият следва да бъде оправдан като невинен. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

Гражданският ищец и частен обвинител К.В.Д., чрез своите повереници адв. С. и адв. М., искат съдът да уважи гражданския иск за сумата от 3090 лв.

Защитата, в лицето на адв. П., пледира, че от събраните доказателства не е установено по категоричен начин извършеното деянието така, както е повдигнато от прокуратурата. Счита деянието за недоказано, за което развива подробни съображения в хода на съдебните прения.

В своята лична защита подсъдимият Р.Г. счита, че няма вина за нищо, тъй като майка му го пратила и поради това отишъл да вземе нещата, продал ги и й дал парите на нея.

В последната си дума подсъдимият Р.Г. заявява, че иска от съда да го оправдае по повдигнатото обвинение.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Р.И.Г. е роден на *** г. в гр. Харманли, с настоящ адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.

От приложената справка за съдимост на подсъдимия Г. е видно, че е осъждан като непълнолетен и пълнолетен за извършени кражби и веднъж за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.

Относно извършеното от подсъдимия Г. деяние, съдът намира следното:

Майката на подсъдимия Р.Г., свидетелката И.Г.Д., живяла без граждански брак със свидетеля В.Д.К. известно време, след което около 2000 г. сключила с него граждански брак и заживели заедно до средата на 2015 г., когато св. В.Д.К. я напуснал, след което пък прекратили и сключения помежду им граждански брак. Докато живели заедно те закупили къща и други постройки, построени в дворно място в с. Любеново, община Раднево, в която живели св. И.Г.Д., сина й подс. Р.Г., дъщеря й, както и св. В.Д.К.. По-късно И.Д. и В.К. направили баничарница в гр. Гълъбово, за да работи И. и закупили апартамент в гр. Гълъбово и се прехвърлили да живеят там, като също така посещавали и ползвали къщата в с. Любеново. Св. К.В.Д. ***, но при правене на ремонт на апартамента се наложило да пренесе част от багажа си в къщата в с. Любеново и в построения в дворното място гараж, като същият имал ключове за къщата и гаража и постоянно ги ползвал за съхранение на багаж и за лично ползване по други поводи, като дори подс. Р.Г. помагал на св. К.Д. в преместването на багажа, помагал с работа на св. В.К. и на св. К.Д. и по други поводи. Св. К.Д. имал лек автомобил Ауди, но при инцидент с автомобила го преместил в двора на къщата и го разглобил да го ползва на части, като закупил и друг двигател втора употреба, който също съхранявал в двора, а по-късно продал на скрап купето на автомобила. Същият съхранявал и свалени от автомобила Ауди 4 броя лети джанти, тип еленов рог, които държал в стаичка, килер на втория етаж в къщата. В къщата, за която всички имали ключове, св. К.Д. съхранявал освен 4-те джанти, още и компютър, въдици за риболов и други вещи. В гаража се съхранявали множество вещи на всички от широкото семейство.

Тъй като се констатирали кражби от двора св. В.К. поставил на външната врата на двора катинар, който бил развален, но целта била да имитира, че вратата е заключена, с цел превенция срещу кражби. Преди това вратата се затваряла само с метален синджир, който се увивал около вратата и дувара.

В средата на 2015 г., когато св. В.К. се пенсионирал, рязко се влошили отношенията между него и св. И.Г.Д., като св. В.К. ограничил контактите си със св. Д. и чрез свои роднини й предал да не го търси и че повече няма да живеят заедно. В този момент баничарницата на св. И.Г.Д. не носила достатъчно приходи, а тя имала да плаща сметки и нямали пари за храна, поради което попитала св. В.К. от къде да вземе пари да покрие разходите и да си вземат храна. Св. В.К. тогава казал на св. И.Д. да продаде някакво желязо от постройките и двора, за да посрещне тези разходи, тъй като той няма да й даде пари. Поради това св. И.Д. изпратила сина си подс. Р.Г. да отиде в къщата и да вземе каквито железа намери, да ги продаде за скрап и да й предаде парите, за да плати сметките за баничарницата.

На неустановена дата в периода между 22.06.2015 г. и 14.07.2015 г. подс. Р.Г. се обадил на третия си братовчед св. Д.Д.Т. и го помолил да отиде с него до къщата в с. Любеново да вземе разни неща, а той се съгласил. Двамата отишли до къщата в с. Любеново с лек автомобил, управляван от подс. Р.Г., марка Рено, модел Лагуна, тъмно зелен на цвят. Там на място подс. Р.Г. дръпнал катинара на външната входна врата към двора и то се отворил. Катинарът бил развален и оставен само да имитира, че е заключено, с цел превенция срещу кражби. Това обстоятелство обаче е било ясно на подс. Г., тъй като той е бил ползвател на къщата и двора. За гаража в двора ключ са имали към този период само пострадалия К.Д. и баща му св. В.К., като подс. Р.Г. и св. И.Д. нямали ключ от гаража, тъй като първите двама не им предоставили такъв. След това подс. Р.Г., тъй като нямал ключ от вратата, махнал няколко керемиди от покрива на гаража и влезнал вътре с два празни чувала, в които взел метални части от 2 броя двигатели на лек автомобил – блок, глава и всмукателни тръби; и 1 бр. електрожен с медни кабели, и ги изкарал през покрива в двата чувала. Св. Д.Т. попитал тогава подс. Р.Г. защо ги взима тия неща, а последният му отговорил, че нямали пари, имали баничарница, а майка му и баща му му казали да отиде да ги вземе, да ги продаде и да си вземат хляб. След това подредил керемидите, а със св. Д.Т. ги занесли до колата. Подс. Р.Г. поставил катинара на външната врата на оградата и отишли да ги предадат за скрап. Взетите от продажбата пари подс. Р.Г. ги предал на майка си св. И.Д..

На друга неустановена дата отново в периода между 22.06.2015 г. и 14.07.2015 г. подс. Р.Г. влезнал в къщата в с. Любеново и взел от втория етаж 4-те броя лети джанти ВВС, тип „еленов рог“, 17 цола, 5х112, една тях „правена“, свалени от претърпялото инцидент „Ауди“ на св. К.Д., натоварил ги в лекия си автомобил и след което отишъл и ги продал за сумата от 50 лв. на лицето св. С.С., който пък след това ги пуснал за продажба в социалната мрежа „Фейсбук“ за сумата от 400 лв., но започнал да я сваля до 250 лв., тъй като нямало обаждания. На неустановена дата пострадалият К.Д. видял в интернет обявата и познал джантите, че са неговите по маркери на тях, звъннал на св. С.С., срещнали се и откупил 4-те джанти за сумата от 250 лв., след което му казал, че тези джанти са негови, били са откраднати от него и затова дошъл да си ги откупи. Пострадалият К.Д. попитал св. С.С. от къде има тези джанти, а последният му казал, че ги купил за 50 лв. от „Ди Ем Екса“, което бил прякорът на подс. Р.Г..

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от: показанията на всички свидетели, дадени в хода на съдебното следствие, както и прочетените по ред на чл. 281 НПК показания от досъдебното производство на св. О.С.П.; проведените очни ставки между св. В.К. и св. И.Д. и между св. К.Д. и св. И.Д.; заключение на СОЕ с вещо лице Ц.К. /л.75-81 на ДП/ и заключение на повторната СОЕ с вещо лице В.В. /л.85-87 на ДП/; свидетелство за съдимост на подсъдимия Г. и писмените доказателство в ДП.

Досежно показанията на свидетелите, следва да се посочи, че съдът констатира влошени отношения между две групи свидетели, което се е случило в периода когато св. В.К. се е пенсионирал и е казал на св. И.Д., че повече няма да живеят заедно. От този момент се влошават иначе добрите семейни отношения в широкото семейство и се започва противопоставяне между св. В.К. и св. И.Д., дразнене помежду им, по повод на тяхно общо имущество и по повод финансови отношения, нещо което не е нетипично и чуждо за човешкото общество в нашите географски ширини, а това се е пренесло във влошаване на отношенията между двете страни на семейството. И на тая плоскост се заформят по делото два фронта на противопоставяне на показанията на св. И.Д. от една страна и показанията на св. В.К. и пострадалия св. К.Д.. Затова техните показания бяха поставени под изключително засилен анализ съобразно всичкия останал събран по делото доказателствен материал.

Другите разпитани свидетели като цяло са извън тези влошени семейни отношения, включително и на св. О.С.П., като техните показания са последователни, незаинтересовани в полза на никоя страна и нямат нужда от поотделно анализиране.

От показанията на св. И.Д. и св. В.К. и проведената между тях очна ставка се установява, че след влошаване на отношенията между тях, което се случва непосредствено след пенсионирането на св. К. и получаване от него на обезщетение по КТ, същият е казал в телефонен разговор на св. И.Д. да взема от къщата и двора вещи, които да продаде и да посрещне разходите си за наем и консумативи в баничарницата. Получило се е известно неразбиране между тях кои точно вещи св. И.Д. да вземе и да продаде – дали мебели и общи техни вещи от къщата и двора, или всякакви вещи, включително железарии. На фона на това неразбирателство св. И.Д. е изпратила сина си и подсъдимия в случая Р.Г. да вземе каквито вещи намери в двора и гаража, да ги продаде и да й предаде парите, за да посрещне разходите си по баничарницата. В тази връзка следва да се отбележи, че придружаващият подсъдимия в деня на вземане на вещите – св. Д.Т., го попитал защо ги взема, на което подсъдимият Р.Г. му казал, че майка му го пратила да ги вземе и да ги продаде за пари, които да й даде, за да си купи хляб. Не е от същество значение дали парите са били за хляб или за посрещане на нуждите за заплащане на наем и консумативи на баничарницата. По-съществено е, че св. И.Д. е изпратила подсъдимия Р.Г. да вземе вещите, като му е казала, че така са се разбрали със св. В.К.. От това следва извод, че подс. Р.Г. е бил заблуден в действителната воля на св. В.К., поради което в случая не е налице пряк умисъл у него за отнемане на чуждите вещи.

От друга страна не се установи с нужната сигурност, че част от вещите са били на пострадалия К.Д.. Така например въпросният електрожен с кабели е бил правен преди повече от 20 години от св. В.К., като тогава все още малкият на възраст пострадал К.Д. му е помагал при сглобяването. Това помагане от дете в никакъв случай не може да го превърне в собственик на вещта. Затова и съдът намира, че въпросният електрожен с кабели въобще не е бил собственост на пострадалия К.Д.. Идентично стои въпросът и с бензиновата помпа за вода 2 цола, за която пострадалия К.Д. е дал пари на баща си св. В.К. да си я купи /така в показанията на св. В.К. и при очната ставка със св. И.Д./. Няма данни св. К.Д. да е упълномощил св. В.К. да закупи с дадените му от него пари помпата за сметка и в собственост на пострадалия К.Д., затова следва да се приеме, че дадените пари са дарение, а собствеността върху движимата вещ е в полза на св. В.К..

Няма как да се подмине обстоятелството, че голяма част от описаните в обвинителния акт вещи въобще не се установи да са отнемани от подс. Р.Г., т.е. няма събрани никакви доказателства, преки или косвени, които да сочат именно той да ги е отнел. Именно в тая връзка и прокурорът в хода на съдебните прения поиска от съда да бъде оправдан подсъдимия по повод обвинението да е отнел следните вещи: 1 бр. бензинова моторна резачка за дърва марка „Щил“; 60 м. кабел 5х6 кв.мм; 1 бр. винтоверт с две батерии; 1 бр. електрожен с работни кабели; 1 бр. газова бутилка 25-27 л.; 1 бр. бензинова помпа за вода 2 цола; 1 брой ракета /ъглошлайф/ марка Райдър 115 мм и 1 брой ракета /ъглошлайф/ марка Бош 125 мм, тъй като не се установява именно той да ги е отнел. За тези вещи няма преки или косвени доказателства по делото да са отнети именно от подс. Р.Г., поради което не се доказва обективния състав на престъплението.

С оглед на горното съдът дори и да намери, че за част от вещите - 2 броя двигатели на лек автомобил – блок, глава и всмукателни тръби; 1 бр. електрожен с медни кабели, да се установиха обективните признаци на престъплението кражба, то не се установи с нужната степен да е налице субективния елемент на престъплението – не е налице пряк умисъл да се отнеме чужда вещ, тъй като подс. Г. е бил изпратен, натоварен с това от своята майка св. И.Д. – обстоятелство, което се установи безспорно от показанията на св. И.Д., св. В.К., св. Д.Т. и от очната ставка между св. И.Д. и св. В.К..

По повод на отнетите 4 броя лети джанти ВВС, тип „еленов рог“, 17 цола, 5х112, една тях „правена“, свалени от претърпялото инцидент „Ауди“ на св. К.Д., се установява съвсем различна фактическа обстановка. Не се установява те да са били отнети от подс. Р.Г. в момента когато е бил в къщата с братовчед си св. Д.Т.. От това следва извод, че по друго време подс. Р.Г. и бил в къщата, влезнал е вътре и ги е взел от стаята на втория етаж, където са били съхранявани. Принципно за повечето вещи подсъдимият Р.Г. е знаел чии са, тъй като е живял там, помагал е в носенето им в къщата и като цяло е имал преки впечатления за вещите в къщата. Безспорно се установява обаче от свидетелските показания и от писмените доказателства по ДП, че подс. Р.Г. е продал тези 4 броя джанти на св. С.С. за сумата то 50 лв., тъй като същият го познава под прякора „Ди Ем Екса“, посочва той да му ги е продал, а с този прякор подсъдимият беше назован и от други разпитани свидетели. Не се установява конкретната дата, на която подс. Р.Г. е взел въпросните 4 джанти от къщата, а само се установява, че е бил с кола и с нея ги е закарал на св. С.С. /така посочва свидетеля в показанията си, че не помни дори с каква точно кола е бил подсъдимият/. Освен това 4 броя джанти 17 цола е общоизвестно, че са доста обемисти и тежки и изискват за транспортирането им в повечето случаи с МПС. Същевременно неустановяването на точната дата, на която е извършено деянието, не компрометира извършването на самото деяние и не може да е единствена причина за постановяване на оправдателна присъда, в случай да са налице другите обективни и субективни признаци на деянието /в този смисъл е трайната съдебна практика на ВС и ВКС по идентични случаи/. От друга страна се установява, че отнемането на тези джанти става по различно време от отнемането на другите вещи, което изключва възможността подс. Р.Г. да е бил натоварен от майка си св. И.Д. да ги вземе и продаде. Също така се установява, че за тези джанти подс. Р.Г. е отричал неколкократно пред подс. К.Д. да ги е отнемал, но пък същевременно се установява именно той да ги е отнел и продал на св. С.С., което пък води до извод за наличие на пряк умисъл у него в извършване на престъпното деяние – укривал го е, поради което го е съзнавал.

Установява се освен деянието да е било извършено чрез използване на МПС, същото да е извършено при условията на повторност по смисъла на чл. 28 НК – подс. Р.Г. е бил осъден с одобрено споразумение № 27/11.02.2011 г. по НОХД № 47/2011 г. на РС-Раднево, в законна сила на 11.02.2011 г., за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 7 НК във вр. чл. 194, ал. 1 НК във вр. чл. 28, ал. 1 НК /виж справката за съдимост на подс. Г. на л.163-164 от делото/. Деянието не представлява и маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй като нито е налице липса, нито незначителност на вредните последици от деянието, а не се установяват по делото други смекчаващи обстоятелства, които да квалифицират деянието с по-ниска степен на обществена опасност от другите обикновени случаи на престъплението кражба. Съгласно ППВС № 6/71 г., р. ІІ, т. 7, маловажността на случая следва да се определя именно съобразно критериите на цитираната разпоредба. По-ниската степен на обществена опасност обективно се разкрива с оглед малката стойност на предмета на престъплението, с оглед липсата или незначителността на вредните последици, а така също и с оглед другите обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, преценени в тяхната съвкупност. Съдебната преценка по този въпрос се извършва на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. Действително е възможно и при малка стойност на откраднатите вещи или при незначителни вредни последици, но с оглед личността на дееца, подбудите, начина на извършване на кражбата или други обстоятелства, обществената опасност на престъплението да е по-висока от обикновените случаи и поради това кражбата да не съставлява маловажен случай. В този смисъл са и Решение № 208 от 27.02.2018 г. по НОХД № 742/2017 г. на ВКС, 2 н.о., Решение № 102 от 13.03.2014 г. по НОХД № 2093/2013 г. на ВКС, 2 н.о., Решение № 270 от 29.12.2016 г. по НОХД № 1141/2016 г. на 1 н.о. Към датата на деянието /средата на 2015 г./ минималната работна заплата за страната беше в размер на 380 лв. /след 01.06.2015 г./, т.е. стойността е над 1 минимална работна заплата за страната тогава. Същевременно обаче съдебното минало на подсъдимия е обременено. Отнел е джантите от къщата, за която е имал ключ, от лице, което се е намирало в близки семейни отношения, макар да нямат пряка родствена връзка, злоупотребил е с доверието на св. К.Д., подсъдимият е отричал многократно да е отнемал джантите. Поради това съдът не намира, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, поради което с оглед наличието и на другия квалифициращ признак – извършено е повторно, деянието се субсумира под разпоредбата на чл. 195, ал. 1, т. 7 НК. 

От СОЕ с вещо лице Ц.К. е видно, че стойността на 4 броя лети джанти ВВС, тип „еленов рог“, 17 цола, 5х112 е 480 лв. /виж заключението на стр. 80 от ДП, на края на страницата/.

Поради всичко изложено не се установява деянието да е извършено на три пъти, и дори на два пъти, тъй като отнемането на 4-те джанти е станало на една единствена дата, поради което не се доказва деянието да е извършено на три пъти или пък при условията на продължаване престъпление, където се изискват минимум два акта.

Също така се установи, че катинарът е бил сложен проформа, за да имитира заключването на външната врата на двора, което обстоятелство се е знаело от подс. Р.Г. /там е живял все пак/, а като са отишли със св. Д.Т. да вземат вещите, подс. Р.Г. само го е дръпнал надолу и той се е отворил. Затова и не е налице обективният признак разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот. В случая преградата /катинарът/ нито е бил изправен, нито е бил здраво направен за защита на имота, а само да имитира заключването на вратата /така посочва в показанията си св. В.К., който е поставил там катинара/. Затова не е налице и посоченият в обвинителния акт квалифициращ признак на кражбата да е извършена чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имота.

Изложената фактическа обстановка води до правния извод, че подсъдимият Р.И.Г. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7 във вр. чл. 194, ал. 1 НК, във вр. чл. 28, ал. 1 НК досежно противозаконното отнемане на 4 броя лети джанти. Съответно и до правни извод, че подсъдимият Р.И.Г. не е осъществил от обективна и субективна страна престъплението чрез извършването му на три пъти и в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 НК, чрез разрушаване на преграда /катинар/, здраво направена за защита на имота /чл. 195, ал. 1, т. 3 НК/, както и да е отнел другите посочени в обвинителния акт вещи.

По изложените съображения съдът призна подсъдимия Р.И.Г. за виновен в извършване на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7 във вр. чл. 194, ал. 1 НК, във вр. чл. 28, ал. 1 НК досежно противозаконното отнемане на 4 броя лети джанти и го призна за невинен и го оправда на основание чл. 304 НПК по обвинението да е осъществил престъплението чрез извършването му на три пъти и в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 НК, чрез разрушаване на преграда /катинар/, здраво направена за защита на имота /чл. 195, ал. 1, т. 3 НК/, както и да е отнел другите посочени в обвинителния акт вещи – 2 броя двигатели за л.а. Ауди А4 и частите към тях, 1 бр. бензинова моторна резачка за дърва марка Щил, 60 м. кабел 5х6 кв.мм, 1 брой винтоверт с две батерии, 1 бр. електрожен с работни кабели, 1 бр. газова бутилка 25-27 л., 1 бр. бензинова помпа за вода 2 цола, 1 брой ракета /ъглошлайф/ марка Райдър 115 мм и 1 брой ракета /ъглошлайф/ марка Бош 125 мм, чиято стойност съгласно двете заключения на СОЕ са в общ размер на 3122,10 лв.

При определяне на наказанието, съдът намира, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 55 НК.

Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 НК предвижда наказание лишаване от свобода от 1 години до 10 години, в която рамка следва да се индивидуализира наказанието на подсъдимия Г..

За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществената опасност на извършеното деяние и на дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Подсъдимият е осъждан, но се забелязва от справката за съдимост, че от 2011 г. насам е прекратил извършването на престъпления от вида кражба, като е осъждан само за престъплението неплащане на издръжка на низходящ, т.е. изтърпените наказания са изиграли положителен ефект върху съзнанието на подсъдимия и са постигнали своя ефект. Съответно отчете се обстоятелството, че кражбата е извършена в период на влошени семейни отношения, които най-вероятно са се отразили на вземането на решението у подсъдимия за извършване на кражбата. Взе се предвид ниската стойност на вредата – 480 лв., фактът на наличие на низходящ, за който следва да заплаща издръжка.  

При така посочените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът намира, че за постигане на залегналите в чл. 37 НК цели на наказанието, на подсъдимия следва да се определи наказание на предвидения в закона минимум от 1 година лишаване от свобода. Така наложеното наказание ще следва на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС да се търпи при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.

С оглед на така установеното ще следва да се уважи предявеният граждански иск от пострадалия К.Д. за сумата от 480 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането 14.07.2015 г., крайната възможна дата за извършване на деянието, до окончателното изплащане на сумата, съответно да се отхвърли за горницата над 480 лв. до претендирания размер от 3602,10 лв.

Следва на основание чл. 189 НПК подсъдимият Г. да бъде осъден да заплати на Държавата по сметка на ОД на МВР – Стара Загора направените разноски по досъдебното производство в размер на 174,80 лв., както и по сметка на РС-Раднево направени разноски в размер на 753,08 лв. и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 19,20 лв.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: