Р Е Ш
Е Н И
Е
София 10.02.2021 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен
Специализиран Наказателен съд, трети въззивен състав, в публично заседание на единадесети
декември две
хиляди и двадесета година ,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА
ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА
при участието на секретаря в присъствието на прокурора Даниела Ангелова като разгледа
докладваното от съдия Георгиева ВНОХД № 245/20г.,по
описа на АСпНС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХІ НПК.
С
присъда № 55 от
09.12.2019г. по НОХД № 1590/201г., Специализираният наказателен
съд /СпНС/, XIV-ти състав е признал подсъдимия М.В.П. за виновен в това, че на неустановена
дата през първата половина на 2018г.,се сговорил с Ц.Ч. да извършват деяния,
консумиращи престъпния състав на чл.354а, ал.1 НК,
поради което на основание чл.321, ал.6
вр. чл. 54 и чл. 37 ал.1, т.1а НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година.
Първоинстанционният
съд се е произнесъл с осъдителен диспозитив и по отношение на извършеното от П. престъпно деяние
по чл. 354а ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл. 54 и чл. 37 ал.1 т.1а и т.7 НК, като е приел. че подсъдимото лице на 01.11.2018г. в обитаваното от него
жилище в гр. С., ж.к „Л.“, бл., вх., ет., ап., в качеството на извършител,
заедно с Ц. Ч., като съизвършител, е държало без надлежно разрешително
високорисково наркотично вещество, с цел разпространение-250.12 гр. коноп, на
стойност 1 500, 72 лв., поради което при условията на чл. 54 и чл. 37 ал.1
т.1а и т.7 НК му е наложил наказание лишаване
от свобода за срок от четири години, както и кумулативна санкция глоба в размер на 10 000
(десет хиляди) лева. С постановения съдебен акт първостепенният съд е
признал подсъдимото лице за невиновно визираното престъпление да е извършено в
изпълнение на решение на организирана престъпна група и го е оправдал по
повдигнатото обвинение по чл.354а, ал.2,
т.1 НК.
Със
същата присъда СпНС е оправдал подсъдимия М.П. и по повдигнатото му обвинение по чл.321, ал.3, т.1 вр.ал.1 НК-за ръководител на организирана
престъпна група, действала през периода от неустановена дата през месец юли
2017г. до
01.11.2018г. в гр.С., заедно с участници А.Т., З. И. и
Ц. Ч., като същата е била създадена с користна цел и цел извършване на
престъпления по чл.354а, ал.1 и
ал.2 от НК.
На
основание чл.23
от НК, съдът е определил общо най-тежко наказание за изтърпяване на
подсъдимия М.П. лишаване от свобода за срок от четири години,
като при съобразяване с разпоредбата на чл.23, ал.3 НК към така определеното
наказание е присъденил и санкцията глоба в размер на 10 000
(десет хиляди ) лева.
На основание чл.57, ал.1, т.2 б „б“ от ЗИНС, съдът е определил така наложеното на М.П. наказание да се изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим, като
при условията на чл.59, ал.1 от НК вр.
чл.25, ал.2 от НК при изпълнението
му е приспаднал времето, през което същият е бил предварително задържан по
настоящото дело.
Със същата присъда СпНС на
основание чл. 25, ал.1 вр.
чл. 23, ал.1 НК е кумулирал наказанията, определени по н.о.х.д. 1141/15 на СГС и по н.о.х.д. 3360/14 на СГС, като е наложил най-тежкото от
тях- две години лишаване от свобода при
„ОБЩ“ режим на изтърпяване и е
присъединил наказанието глоба в
размер на 5 000(пет хиляди) лв.
На основание чл.189, ал.3 НПК, подсъдимият
е осъден да заплати сумата от 1310( хиляда триста и
десет) лева, както и 5 (пет) лева за служебно издадения лист, представляващи
разноски по настоящото дело.
Ангажирана е наказателна отговорност й на
подсъдимата Ц.Ч., за това, че на неустановена дата през първата половина на 2018г., се
сговорила с М.П. да
извършват деяния, консумиращи престъпния състав на чл.354а ал.1 НК, поради което на основание чл.321, ал.6
вр. чл. 54 и чл. 37 ал.1, т.1а НК
й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.
Първоинстанционният съд е признал за виновна подсъдимата Ч. за
това, че на 01.11.2018г. в обитаваното от нея жилище в-гр. С., ж.к „Л.“, бл.,
вх., ет., ап., в качеството на извършител, заедно с М.П.,
като съизвършител, е държало без надлежно разрешително
високорисково наркотично вещество, с цел разпространение-250.12 гр. Коноп, на
стойност 1 500, 72 лв. ,поради което на основание чл. 354а, ал.1 вр чл. 20, ал.2 вр
ал.1 НК вр. чл. 54 и чл. 37 ал.1, т.1а и
т.7 НК й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година,
както и кумулативна санкция глоба в размер на 5000 (пет хиляди) лева.Със постановения
акт първостепенният съд е признал подсъдимото лице за невиновно по отношение на
обстоятелството деянието да е извършено на в изпълнение на решение на
организирана престъпна група и го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.354а, ал.2, т.1 НК.
Съдебният
състав се е произнесъл с оправдателна присъда и по повдигнатото срещу Ц.Ч. обвинение по чл.321, ал.3, т.1 вр.ал.2 НК-за участие в организирана престъпна група,
действала през периода от неустановена дата през месец юли 2017г. до 01.11.2018г. в гр.София, заедно с
ръководител М.П. и участници А.Т.,
З И., създадена с користна цел и цел извършване на престъпления по чл.354а, ал.1 и ал.2 НК.
На
основание чл.23 НК, съдът е определил общо най-тежко наказание за изтърпяване на
подсъдимата Ц.Ч. лишаване от свобода за срок от една година при условията на чл.66, ал.1 НК с тригодишен изпитателен
срок, като при съблюдаване на разпоредбата на чл.23, ал.3 НК към така определеното наказание е присъединил и санкцията
глоба в размер на 5000
(пет хиляди ) лева.
На
основание чл.59, ал.1 вр, чл.25, ал.2 НК е приспаднато
времето, през което подсъдимата е била предварително задържана, както и
периодът, през който е изтърпявала мярка за неотклонение „домашен арест“.
При
съобразяване с норма на чл.189, ал.3 НК, първоинстанционният съд е
осъдил подсъдимата Ч. да заплати направените по делото разноски в размер на 1310 (хиляда триста и десет) лева,
както и 5 (пет) лева за служено издадения изпълнителен лист.
На
основание чл.53, ал.2 б. „а“ НК СпНС е
постановил отнемане в полза на държавата на предмета на
престъплението-наркотично вещество иззето с протокол за претърсване и изземване
от 01.11.2018г.
Постъпил
е протест с допълнение към него от прокурор при Специализираната прокуратура /СпП/ срещу постановената присъда в оправдателната й част за подсъдимите
М.П. и Ц. Ч. по
обвиненията за престъпления
по чл.321,ал.3, т. 1 вр.
ал.1 НК и по чл.354а, ал.2, т.1 НК. В подкрепа на
релевираните оплаквания се излагат аргументи за превратно тълкуване на
доказателствената съвкупност, касаещи обосноваността на атакуваната присъда.
Представителят
на обвинителната власт изразява явно недоволсто и към
вида и размера на наложените наказания на подсъдимите лица .
С
протеста се иска отмяна на атакувания съдебен акт в посочените по-горе части и
постановяване на нов,
с който подсъдимите лица да бъдат признати за виновни по повдигнатите им
първоначални обвинения. Предявява се претенция и за увеличаване
размера на наложените на подсъдимите
лица наказания. Правят се и доказателствени искания, обективирани в молба за
приобщаване към доказателствената съвкупност на изготвените ВДС, в резултат на
експлоатираните СРС, както и за допускане до разпит в качеството на свидетел на
лицето- П.И.Т..
Присъдата
е атакувана и от подсъдимия П., който в депозирани лично от него въззивни жалби,
сочи на необоснованост на повдигнатите му обвинения. Поставя акцент за липса на
доказаност на извършените от него деяния и иска отмяна на постановената присъда в
осъдителната й част и постановяване на нова, с която подсъдимото лице да бъде
оправдано. По отношение осъществената вторична престъпна дейност са отправени
алтернативни искания, на основание чл.334, ал.1 и 3 НПК, с молба делото
да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд или присъдата да
бъде ревизирна чрез намаляване изменена, като
наложеното наказание бъде намалено.
Жалби са
постъпили от подсъдимия П. й чрез процесуалните му представители адв. М. и адв.
Ю., които очертават бланкетни оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения и искат отмяна на присъдата в осъдителната й
част и постановяване на нова оправдателен съдебен акт.
Срещу
присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнение към
нея от адвокат Ю., защитник
на Ц.Ч., в които са изложени доводи, сочещи на необоснованост на постановения
акт, както и на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Правят се алтернативни искания основание
чл.335, ал.2, вр.чл.348 ,
ал.3 НПК и чл.336,
ал.1, т.3 от НПК се иска делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав
на първата инстанция или да бъде постановена оправдателна присъда по
повдигнатите обвинения на Ц.Ч..
В хода
на съдебните прения пред Апелативния специализиран наказателен съд,
представителят на обвинението поддържа изцяло депозирания протест, като основателен, а по отношение на постъпилите жалби,
предлага същите да не бъдат уважавани.
В
съдебно заседание зашитата се придържа към изложените във възивните
жалби и допълнения към тях искания, аргументирани с очертаните в тях
съображения.
Настоящият въззивен състав като разгледа оплакванията
и доводите на страните в протеста и жалбите , доказателствата
по делото и след цялостна служебна проверка на атакувания първоинстанционен
акт, намери за установено следното:
Първоинстанционният
съд е изградил правните си изводи относно авторството
и квалификацията на деянията на двамата подсъдими П. и
Ч. като е приел за доказани следните факти и обстоятелства:
Подсъдимата Ц.Ч. и
лицето М.П. заедно обитавали
жилище, намиращо се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. , вх., ет., ап..
Между двамата съществувала роднинска връзка, като
последния бил внук на подсъдимата. В същия апартамент живеел и М. Ч.,
съпруг на подсъдимата Ч. и дядо на подсъдимия П..
Приел е за установено че, лицето М.П. е осъществявал дейност по разпространение на наркотици на
територията на жк. „Л.“, гр. С.. Подсъдимото
лице предоставял наркотични вещества тип-марихуана и
кокаин на свои познати, като за провеждането на инкриминираните срещи използвал
обществени места, а в определени случаи и обитаваното от него жилище.
СНС в
мотивите си е възприел тезата,че подсъдимата Ц.Ч. била запозната с дейността, която нейния
внук извършвал. Тя присъствала в дома им в случаите, когато П. посрещал своите „клиенти“
и отмервал на електронна везна марихуаната,
която предоставял срещу заплащане на определена парична сума. По убедителен
начин е доказано, че в случаите, когато М.П. отсъствал от дома си, по негова молба и след предварително
дадени указания, Ч. приемала утвърдени клиенти на внука си в жилището си –св. С.
К., св. И.И. и св. Д. Б., на които предавала
наркотични вещества, като взимала паричната им цена, която след това предавала
на П..
В неустановен момент през
първата половина на 2018 г. тези инцидентни отношения, придобили трайно
установен характер. П. възложил на баба си – Ц.Ч. да продава на св. К., св. Б.
и св. И. марихуана, когато той отсъства от апартамента или спи. Това било
известно на гореспоменатите свидетели, които разполагали с телефона на Ч. и осъществявали
комуникация с нея, когато предполагали, че П. не е в
дома си. Подсъдимата била запозната с мястото за съхранение на наркотичното
вещество-пластмасов буркан, както и с цената на която нейния внук предоставял забранените
от закона вещества. В изпълнение на неговите указания, при позвъняване от страна
на „клиентите“ – св. К., св. Б. и св. И. – тя предоставяла исканото от тях
количество марихуана, което преди това премервала на електронна везна. След получаване
на предварително уговорената между нейния внук и клиента, паричната сума подсъдимата
уведомявала П. за сделката и му предавала парите
Този вид отношения, установени по траен начин
между П. и Ч., съществували от неустановения момент през първата половина на
2018 г. до ареста им на 01.11.2019 г. На 01.11.2019 г в апартамента в гр. С.,
кв. „Л.“, бл., вх., ет., ап. се намирали подс. М.П., приятелката му А. П., баба му Ц.Ч. и съпругът ѝ М. Ч..
Подс. П. и подс. Ч. държали на различни места в апартамента си марихуана с общо количество 250,12 грама,
на стойност 1 500,72 лв, като същата била
предназначена за разпространение.
Част от наркотичното вещество било открито в полиетиленов
плик, намиращ се в кашон над закачалката в антрето -3,17
грама марихуана , с 8% от активното действащо вещество тетрахидроканабинол, на
стойност 19,02 лв.. В поставена кутия от
блендер, разположена над хладилника също били намерени 2,62 грама
марихуана, с 16% от активното действащо вещество тетрахидроканабинол, на
стойност 15,72 лв, както и в кутийка зад монитора на
компютъра -0,32 грама марихуана , 13% от активното действащо вещество
тетрахидроканабинол, на стойност 1,92 лв). Общото
количество било 6,11 грама.
След осъществено проникване в апартамента от
страна на служителите на ГДБОП, М.П. предприел действия по укриване на останалата част от наркотичното вещество с
общо количество от 244,01 грама. При извършването им част от наркотика останал
на дъното на коша за пране в банята -4,67 грама
марихуана с 13 % от активното действащо вещество тетрахидроканабинол, на
стойност 28,02 лв., друга част била открита на пода вдясно от вратата във всекидневната,
до кашон с книги- 0,16 грама марихуана, 16 %, на стойност 0,96 лв, а трета част пода в спалнята, до балконската врата -0,11
грама марихуана , 17% от активното действащо вещество тетрахидроканабинол, на
стойност 0,66 лв. Останалото количество от 239, 07 грама марихуана(запечатано
в найлонов плик), с 16% от активното действащо вещество тетрахидроканабинол, на
стойност 1 434, 42 лв, подсъдимия П. изхвърлил през балкона на територията на намиращ се
непосредствено до блока изоставен строеж.
Дейността на подс. П., както
и на трети лица (осъдени по делото или само свидетели) била известна на органите
на МВР, които на 01.11.2019г. пристъпили към ареста им.
Първоначалното намерение на правоохранителните
органи било подсъдимият да бъде заловен и арестуван при напускането на
обитаваното от него жилище.Доколкото, обаче, същият не напуснал апартамента си до ранния следобед, били
предприети действия по арестуването му в дома му. При позвъняване на входната
врата и легитимиране от страна на служители на ГДБОП никой не им отворил.
След като се убедили, че няма да им бъде позволено да влязат доброволно в
жилището, служителите започнали да разбиват вратата.
Междувременно П. взел
по-голямата част от намиращия се в дома
му наркотик, сложил го в найлонов плик и
го изхвърлил през балкона на територията на находящия
се в близост строеж.При извършването на тези действия част от наркотичното вещество останало
на дъното на коша за пране и по пода на апартамента (описано по-горе).
СНС е приел за установена горната фактическа
обстановка като се е позовал на част от гласните доказателства-
показанията на сведетелите: З.М.И. , А.Б.Т. , С. С. К., А. Д. Р., М. В. М., Л. П.,
Д. А., Д. Б. , А. С., Д. З., М. П., И.И., М. С., М. В.,
Г. Б., А. Р., И. Д., А. П., В. П., В. В. и Б. Й..
Доказателствена опора на правните изводи и
възприетата квалификация на деянията на двамата подсъдими първоинстанционният
съд е намерил във физико-химическата експертиза,оценъчната и
компютърната,протоколите за претърсване и изземване,за оглед и разпознаване на
лица,както и на писмени доказателства в
това число и Определение по нохд1273/19г.17 състав на СНС ,с което са били
одобрени споразумения на свидетелите Т. и З.И.,за които обвинението твърди ,че
са част от ОПГ заедно с подс.П. ,който е ръководител и подс.Ч. .СНС е изложил
изключително обширни мотиви ,като е изключил от съвкупния доказателствен
материал протокола за оглед проведен в
дома на подсъдимите лица и около блока където живеят,изключил е от
доказателствения материал още в хода на съдебното следствие и изготвените ВДС
въз основа на разрешени СРС.
Въззивната инстанция при извършената проверка констатира, че
е налице хипотезата на чл.335 ал.2 от НПК, т.е. допуснати са съществени
процесуални нарушения по смисъла на чл. 348 ал. 3 от НПК, които не могат да
бъдат отстранени от настоящата инстанция ,а именно:
1.Нарушени са основни принципи на наказателния процес:
-принципът за разкриване на обективната
истина- чл.13 от НПК и
-принципът на вземане на решение по вътрешно
убеждение от съда–чл.14 НПК.
В съдебно заседание, проведено на 5 ноември
2019г. видно от протокола /л.333–334 от съдебното
следствие/ след проведено тайно съвещание
съдебният състав е оставил без
уважение искането на прокурора за „..приемане на
доказателствения материал на класифицираните материали, събиране чрез
експлоатация на СРС и е постановил, че “ПОСЛЕДНИТЕ няма да се
ползват като доказателства по делото“.
СНС е взел предварително становище по голям
обем доказателства относими към квалификацията на деянията,в
които на двамата подсъдими са обвинени
според обвинителния акт.С това протоколно определение СНС е действал в
нарушение на нормата на чл.14 ал.2 от НПК и
предварително е определил силата на тези доказателства и средствата,за тяхното
установяване.
Предварителното произнасяне по доказателствата
в хода на съдебното следствие е НЕДОПУСТИМО.Съдебното
следствие се провежда за това,за да се изясни
обективната истина със средствата ,предвидени в НПК.
Предварително СНС се е произнесъл, че при
даване на разрешенията за експлоатация на СРС са допуснати съществени
процесуални нарушения,свързани с издадените разрешения,
което според първостепенния съд ги прави негодни и е обявил,че изготвените ВДС
на хартиен и магнитен носител следва да останат извън съвкупния доказателствен
материал с нарочни мотиви и съответен диспозитив в определението.
С това действие в хода на съдебното следствие
първата инстанция е нарушила грубо основни принципи в НПК- разкриване на обективната истина /чл.13 НПК/ и вземане на решение по вътрешно
убеждение/чл.14 НПК/.
Разрешенията за експлоатиране на СРС и
изготвените ВДС както на хартиен, така и на магнитен носител Са част от доказателствата
събирани на ДП.Те са приобщени към материалите от разследването и
доказателствата на досъдебната фаза и не се нуждаят от „приобщаване“.Те
могат само да бъдат гледани ако са на магнитен носител, слушани и четени когато са
свалени и на харнтиен носител.Изготвените ВДС се обсъждат
в мотивите на съдебния акт,но предварителното им
обявяване за негодни поради и по тази
причина изключени от доказателствения материал е процесуално нарушение
,което е съществено по смисъла на чл.348
ал.3 НПК. С това действие са ограничени правата на страните. Съдът е извършил
оценъчна дейност по отношение годността на доказателствата в съдебно заседание изключил ги
е от доказателствата и в последствие в мотивите е дал обяснение защо ги приема
за негодни.
СНС въпреки изразеното становище в съдебно заседание за това, че е
изключва изготвените ВДС от доказателствата по делото в мотивите към присъдата
е отделил съществено място на същите и ги е коментирал подробно /л.23 л.до 55 от мотивите на присъдата/. Подложил е на анализ
всички искания и издадени разрешения и е коментирал поименно действията на докладчиците по всяко
разрешение до степен, че да възприеме изводи
за това, че разрешенията са издадени не от магистрати ,а от съдебни
служители, което по същество е обвинение в съставомерно деяние и нарушение на
служебните задължения /л.29 от мотивите абз. 3 от
долу нагоре/.В
тази част макар и в голям обем мотивите на присъдата са равнозначни на липса на
такива. Недопустимо е в мотиви към присъда да се използват служебно
известни факти за длъжностни лица от СНС и да се коментират лични възприятия на
председателя на състава свързани с организацията на работа на СНС. В мотивите
на присъдата съдът е длъжен да коментира доказателствата, а не собствените си наблюдения под
формата на преразказ.
Няма критерии за съдържанието на мотивите на
съдебния акт в производство по издаване на разрешения за експлоатиране на СРС–чл.15 ал.2 от ЗСРС. Такива не са изведени и в нормите на
НПК. Разрешението за експлоатация на СРС следва да съдържа основни реквизити
свързани с това дали лицето, което ги издава има правомощия, дали искането
изхожда от легитимен орган, дали делото е подсъдно на СНС, до колко лицата по
отношение на които се иска прилагане на СРС са от кръга на посочените в чл.12 от ЗСРС, преценка на срока, за който се иска прилагане
на СРС, както и аргументите на органа, който е поискал прилагане на СРС
свързани с невъзможност данните да бъдат събрани по друг начин.
Разрешението е съдебен акт
издаден еднолично от съдията, който е оправомощен да извършва тази дейност, но
не може да се очаква в такъв съдебен акт да се коментират доказателства
по предмета на престъплението, за което се иска прилагане на СРС. Подобна
аналитична дейност не се изисква нито от НПК, нито от ЗСРС. Докладчикът по
искане за издаване на СРС следва да коментира и да прецени налице ли са
изискванията на чл.173 от НПК в зависимост от
хипотезите за използване на СРС т.е от формална страна спазен ли е ЗСРС –
чл.12-14 . АСНС провери материалите от ДП т.4-17/декласифицирани и 4 тома съдържащи класифицирана информация
и е на становище, че издадените разрешения не съдържат пороци, които да ги
правят негодни доказателства. Липсата на мотиви, а в случая са налични такива
се преценява от ВКС е нарушение „без съществен характер до колкото не
констатира разрешението да е дадено в
противоречие на закона или без основание
за прилагането му“/Решение 39 от 21.06.2018г. по н.1248 /2017г. на ІІІ н.о. на ВКС/
Въззивната проверка не констатира нарушения ,които да бъдат отнесени към категорията
съществени и да са издадени в противоречие на НПК и ЗСРС.Следователно
изготвените ВДС въз основа на издадените СРС са годно доказателство, което като
не е обсъдено и е обявено за негодно такова още в хода на съдебното следствие е
довело както до нарушение на принципите на чл.13 и 14
от НПК така и до липса на мотиви. Съдебното производство е опорочено изцяло от
процесуалните действия в протокола от 5.11.2019г. и последващото обсъждане на
изключени от общата маса на
доказателствата материали. Неправилно и незаконосъобразно СНС е възпирел извода, че СРС са издавани от деловодителки.
Разрешенията съдържат необходимите реквизити и са подписани от оправомощени
съдии. Отбелязванията под подписа на съдиите долу в ляво „изп./отп.М.Ваклинова“ е
техническа дейност свързана с деловодното администриране на преписката и предоставяне на екземпляр на органа,
който е поискал прилагането на СРС.
Елиминирайки като доказателство изготвените ВДС и част от писмените
доказателства обективиращи неотложни действия по разследването СНС е допуснал
нарушение на принципа за разкриване на
обективната истина- чл.13 от НПК и принципа на вземане на решение по вътрешно
убеждение от съда–чл.14 НПК.
АСНС преценява допуснатите нарушения като съществени и неотстраними по
смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК, защото са довели до
ограничаване процесуалните права на страните. Страните са били лишени от
напълно годни и относими доказателства предвид определението от 5.11.2019г.
,които в последствие са намерили огромно по обем място в мотивите на присъдата.
Съдът като е провел по
този начин събиране на доказателства в хода на съдебното следствие и с оглед на
така изложените мотиви няма ясно изложена воля до колко коментираните
класифицирани материали определят вътрешното му убеждение относно
квалификацията на деянията на двамата подсъдими.
От изложеното следва и извод, че така изложените мотиви в присъдата на
СНС е равносилно на липса на такива. Следва да се отбележи
,че първостепенния съд не коментирал с оглед съвкупността от
доказателства обясненията на подс.Ч., за които не става ясно дали са послужили
за формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав, постановил атакуваната
с протест и жалби присъда.
С оглед констатираните съществени процесуални
нарушения настоящият съдебен състав намира, че не следва да се обсъждат
останалите доводи в протеста на прокуратурата и в жалбите на подсъдимите и
техния защитник.
АСНС констатира, че с присъдата СНС не е
приложил разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК, тъй като не
се е съобразил с определението на СГС от 22.11.2019г.Същото е съдебен акт
влязъл в сила преди постановяване на присъдата по НОХД 1590/2019г. на СНС и с
което определение са били групирани наказанията по НОХД 1141/2015г. и това по
НОХД3360/2014г. като на подс.П. е
било определено едно общо и най-тежко наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЧЛ.66 ОТ НК С ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТЧЕТИРИ ГОДИНИ, КЪМ
КОЕТО БИЛО ПРИСЪЕДИНЕНО И НАКАЗАНИЕТО ГЛОБА В РАЗМЕР НА 5 000 ЛЕВА. АСНС е
изискал и приложил 4467/2019г. на СГС 20 състав. С оглед наложилия се извод за
допуснати съществени процесуални нарушения, то този въпрос по приложението на чл.68 ал.1 от НК следва да стои на вниманието на СНС.
Налице е хипотезата на чл.335 ал.2 от НПК . Присъдата следва
да бъде отменена и делото върнато на СНС за ново разглеждане от друг състав.
При новото разглеждане първоинстанционният съд
следва да отстрани допуснатите нарушения, съобразно констатациите в мотивите на
настоящото решение.
Водим от горното и на основание чл.334 т.1 във
вр. с чл.335 ал.2 НПК АСНС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА присъда № 55 от 09.12.2019г.
по НОХД № 1590/201г.,
Специализираният наказателен съд /СпНС/, XIV-ти
състав.
ВРЪЩА
ДЕЛОТО на СНС за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.