Решение по дело №222/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 414
Дата: 8 юли 2020 г.
Съдия: Светомир Витков Бабаков
Дело: 20207150700222
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№414/8.7.2020г.

гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК,  XІІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в  публично заседание на 10.06.2020 г. в следния състав:

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ:  Красимир Лесенски

                                                                                                                     Светомир Бабаков

 

при участието на секретаря Антоанета Метанова и при участието на прокурора Станка Димитрова, като разгледа дело номер 222 по описа за 2020 година докладвано от съдия Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр.  чл.63, ал.1 ЗАНН.

            Образувано е по касационна жалба на “Фертекс България” ООД ЕИК ********* срещу РЕШЕНИЕ № 774 от 27.12.2019г. на ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, НК, по нах.дело № 1682/2019 г.

С жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като се моли то да бъде отменено със съответна отмяна и на наказателното постановление. Прави се и алтернативно искане за намаляване на имуществената санкция на 5750.00  лв., съставляващи 25 на сто от определения данък. Излагат се доводи за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът не изпраща представител в проведеното съдебно заседание.

Ответникът – ТД на НАП – Пловдив не изпраща представител в проведеното съдебно заседание но оспорва жалбата в подадена преди него писмена защита, подадена от процесуалния му представител. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение, като сочи доводи за неговата законосъобразност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата, като счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно. Предлага касационният съд да отхвърли жалбата и да остави в сила решението.

            Административен съд- Пазарджик, в настоящия  състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване  разпоредбата  на чл.218, ал.1 и 2  от АПК, приема  за  установено  следното:

Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.       

Разгледана по същество е  ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено следното:

На дружеството жалбоподател е съставен акт за установяване на административно нарушение затова, че като регистрирано по ЗДДС лице не е отразило получен от него данъчен документ - кредитно известие №*********/31.07.2018 г. с данъчна основа – 115 000 лв. и ДДС -23 000 лв. в Дневника за покупките/отчетен регистър по чл.124 от ЗДДС/ за период м.07/2018 г., в който са издадени съответните документи. Кредитното известие е издадено от доставчик „Мeгапак Индъстрис" ЕООД, Булстат ********* към ДФ №*********/06.07.2018 г. с данъчна основа 115000 лв. и ДДС 23 000 лв. и предмет продажба на оборудване по договор. КИ №*********/31.07.2018 г. с данъчна основа – 115 000 лв. и ДДС – 23 000 лв. е издадено във връзка с нереализирана доставка по ф-ра №*********/06.07.2018 г. КИ е включено в дневника за покупките за м.10.2018 г. Дружеството „Мeгапак Индъстрис" ЕООД - регистрирано по ЗДДС лице е издало КИ №*********/31.07.2018 г., като данъчният документ е отразен в отчетен регистър „Дневник за продажбите" за периода м.07/2018 г. с данъчна основа /минус/ 115 000 лв. и ДДС - /минус/ 23 000 лв.  Кредитно известие се издава при намаление на данъчната основа или разваляне на доставката - чл.115, ал.3 от ЗДДС. Включването на КИ в Дневника за продажби на доставчика със знак „минус" сторнирало начисления по съответната фактура ДДС. Включването на КИ в дневника за покупки на получателя със знак „минус" сторнирало ползвания по съответната ф-ра данъчен кредит. Фактура №*********/06.07.2018 г. е била включена в Дневника за покупки за данъчен период м.07.2018 г. с предмет на доставката продажба на оборудване по договор, като получателят „Фертекс България" ООД бил ползвал данъчен кредит в размер на 23 000 лв. Ползваният данъчен кредит /23000 лв./ е следвало да бъде възстановен чрез включването на КИ в Дневника за покупки за периода месец 07.2018 г. За м.07.2018 г. „Фертекс България" ООД било декларирало начислен ДДС в размер на 23 000 лв.; данъчен кредит в размер на 23 000 лв. и резултата за периода ДДС за внасяне/възстановяване 0.00 лв. Включването на КИ променяло резултата за периода - начислен ДДС в размер на 23 000 лв., данъчен кредит в размер на 0,00 лв. и резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 23 000 лв.

Така констатираното, споед органите по приходите съставлявало нарушение на чл.124, ал.5 от ЗДДС, поради което на дружеството бил съставен АУАН с бл. № F465653 от 16.01.2019 г. в присъствието на управителя му Г. П., на който бил предявен и връчен срещу подпис.

При така изложената фактическа обстановка, районният съд приел, че  при издаването на АУАН и НП са спазени изискванията на ЗАНН, както  и че с действията си „Фертекс България“ ООД е извършило нарушение на чл. 124 ал.5 от ЗАДС, като не е отразило КИ в периода м. Юли 2018 г. Приел е, че дружеството- жалбоподател е било наясно, че доставката по издадената от „Мeгапак Индъстрис" ЕООД фактура няма да бъде изпълнена, предвид сключеното спразумение от 31.07.2018 г., като и че продавачът ще издаде кредитно известие по издадената от него фактура, което става в петдневен срок съгласно изскванията на закона.

Настоящият касационен състав не споделя посочените изводи на въззивния съд. Посочената в АУАН и НП като нарушена законова разпоредба на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС предвижда, че регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон. Видно от разпоредбата е, че задължението за отразяването в дневника за покупки се отнася до получени кредитни известия. Следователно, необходим елемент от изпълнителното деяние в случай на нарушаване на разпоредбата е фактът на получаването на известието.

В тази връзка, задължение на административнонаказващият орган е да установи фактът на получаване от лицето на кредитното известие. В случая и в АУАН, и в НП липсват констатации за датата на получаване на кредитното известие от касатора. В тези актове единствено общо е цитирана законовата разпоредба – “не е отразило получения от него данъчен документ – кредитно известие”.

Ирелевантни са в слуая разсъжденията на районния съд дали кредитира или не датата на представеното от „Мегапак Индъстис“ ООД  писмо от 18.10.2018 г., с което изпраща на касатора КИ. Дори и да не кредитира тази дата, при липсата на доказателства за друга по- ранна такава, районният съд е следало да съобрази, че нарушението е останало недоказано. В тази връзка, принципно правилно е становището, че  КИ е следвало да бъде издадено в петдневен срок от сключеното споразумение, с което е станало ясно, че доставката по фактурата няма да бъде осъществена. Това обаче не означава, че КИ е издадено в петдневния срок от доставика,  а и няма как дружеството касатор да го отрази в дневника за покуките за м.юли 2018 г., ако не го е получило в този данъчен период. Обективното задължение за отразяване на КИ  в дневника за покупките е обусловено от получаването на тези счетоводни документи от регистрираните лица, а  случай, че данъчните органи твърдят, че това е станало на по- ранна дата, тяхна е доказателствената тежест да го докажат.

От друга страна, не се спори и, че кредитното известие е отразено в следващ период - този на м. октомври 2018 година, като в резултат на това е коригиран ползвания данъчен кредит през м. юли 2018 година. Следователно, като краен резултат, в случая няма ощетяване на фиска чрез внасяне на ДДС в размер по-малък от дължимия, а само несвоевременно ползване на данъчен кредит, за което се дължат съответните лихви, които обезщетяват държавата /в този смисъл е Указание на НАП изх. № 24-00-47 от 01.11.2007 г. на изпълнителния директор, което предвижда, че като получателят на доставката упражни преждевременно правото си на приспадане или след това коригира в посока на увеличение на дължимия ДДС, дължи само лихва за периода, през който е ползвал данъчен кредит неправомерно/. В този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-259/12 на СЕС, съгласно което в случаи от вида на разглеждания националната юрисдикция следва да съобразява обстоятелства като срока, в който нарушението е отстранено, неговата тежест, както и дали размера на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане. В случая дори и да се приеме за извършено вмененото административно нарушение, неправилното осчетоводяване на кредитното известие няма за свой резултат ощетяване на фиска или заобикаляне на приложимия закон и то само по себе си не би могло да се приравни на злоупотреба, нито има за резултат избягване на данъчното облагане. Ето защо се налага извод, че наложената санкционна мярка - имуществена санкция в размер на 23 000 лв., не служи за постигане на целта на закона – предотвратяване на избягването на данъчно облагане, което представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

Като не е сторил това, а е потвърдил  наказателното постановление, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него да се постанови друг по съществото на делото, с който наказателното постановление да бъде отменено.

.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН СЪДЪТ,

 

                                                  Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 774 от 27.12.2019 г. на ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, НК, по нах.дело № 1682/2019 г.

ОТМЕНЯ НП № 445795-F465653/04.07.2019 г. на Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

         

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

                                                                                                                   2./п/