Р Е Ш Е Н И Е
№414/8.7.2020г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, XІІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на 10.06.2020 г. в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Лесенски
Светомир
Бабаков
при участието на
секретаря Антоанета Метанова и при участието на прокурора Станка Димитрова,
като разгледа дело номер 222 по
описа за 2020 година докладвано от
съдия Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на “Фертекс България” ООД ЕИК *********
срещу РЕШЕНИЕ № 774 от 27.12.2019г. на ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, НК, по нах.дело
№ 1682/2019 г.
С жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, като се моли то да бъде отменено
със съответна отмяна и на наказателното постановление. Прави се и алтернативно
искане за намаляване на имуществената санкция на 5750.00 лв.,
съставляващи 25 на сто от определения данък. Излагат се доводи за нарушение на
материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Касаторът не изпраща представител в проведеното съдебно
заседание.
Ответникът – ТД
на НАП – Пловдив – не
изпраща представител в проведеното съдебно заседание но оспорва жалбата в
подадена преди него писмена защита, подадена от процесуалния му представител.
Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение, като сочи доводи за неговата
законосъобразност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата, като счита решението на първоинстанционния съд за правилно и
законосъобразно. Предлага касационният съд да отхвърли жалбата и да остави в
сила решението.
Административен съд- Пазарджик, в
настоящия състав, като обсъди
приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни
основания и доводите на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и
2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по
чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, въззивният съд е
приел за установено следното:
На дружеството жалбоподател е съставен
акт за установяване на административно нарушение затова, че като регистрирано по ЗДДС лице не е отразило получен
от него данъчен документ - кредитно известие №*********/31.07.2018 г. с данъчна
основа – 115 000 лв. и ДДС -23 000 лв. в Дневника за покупките/отчетен регистър
по чл.124 от ЗДДС/ за период м.07/2018 г., в който са издадени съответните
документи. Кредитното известие е издадено
от доставчик „Мeгапак Индъстрис" ЕООД, Булстат ********* към ДФ
№*********/06.07.2018 г. с данъчна основа 115000 лв. и ДДС 23 000 лв. и предмет
продажба на оборудване по договор. КИ №*********/31.07.2018 г. с данъчна основа
– 115 000 лв. и ДДС – 23 000 лв. е издадено във връзка с нереализирана доставка
по ф-ра №*********/06.07.2018 г. КИ е включено в дневника за покупките за
м.10.2018 г. Дружеството „Мeгапак Индъстрис" ЕООД - регистрирано по ЗДДС
лице е издало КИ №*********/31.07.2018 г., като данъчният документ е отразен в
отчетен регистър „Дневник за продажбите" за периода м.07/2018 г. с данъчна
основа /минус/ 115 000 лв. и ДДС - /минус/ 23 000 лв. Кредитно известие се издава при намаление на
данъчната основа или разваляне на доставката - чл.115, ал.3 от ЗДДС.
Включването на КИ в Дневника за продажби на доставчика със знак „минус"
сторнирало начисления по съответната фактура ДДС. Включването на КИ в дневника
за покупки на получателя със знак „минус" сторнирало ползвания по
съответната ф-ра данъчен кредит. Фактура №*********/06.07.2018 г. е била включена
в Дневника за покупки за данъчен период м.07.2018 г. с предмет на доставката
продажба на оборудване по договор, като получателят „Фертекс България" ООД
бил ползвал данъчен кредит в размер на 23 000 лв. Ползваният данъчен
кредит /23000 лв./ е следвало да бъде възстановен чрез включването на КИ в
Дневника за покупки за периода месец 07.2018 г. За м.07.2018 г. „Фертекс
България" ООД било декларирало начислен ДДС в размер на 23 000 лв.;
данъчен кредит в размер на 23 000 лв. и резултата за периода ДДС за
внасяне/възстановяване 0.00 лв. Включването на КИ променяло резултата за
периода - начислен ДДС в размер на 23 000 лв., данъчен кредит в размер на 0,00
лв. и резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 23 000 лв.
Така
констатираното, споед органите по приходите съставлявало нарушение на чл.124,
ал.5 от ЗДДС, поради което на дружеството бил съставен АУАН с бл. № F465653 от
16.01.2019 г. в присъствието на управителя му Г. П., на който бил предявен и
връчен срещу подпис.
При така изложената
фактическа обстановка, районният съд приел, че
при издаването на АУАН и НП са спазени изискванията на ЗАНН, както и че с действията си „Фертекс България“ ООД е
извършило нарушение на чл. 124 ал.5 от ЗАДС, като не е отразило КИ в периода м.
Юли 2018 г. Приел е, че дружеството- жалбоподател е било наясно, че доставката
по издадената от „Мeгапак Индъстрис" ЕООД фактура няма да бъде изпълнена,
предвид сключеното спразумение от 31.07.2018 г., като и че продавачът ще издаде
кредитно известие по издадената от него фактура, което става в петдневен срок
съгласно изскванията на закона.
Настоящият касационен състав не споделя
посочените изводи на въззивния съд. Посочената в АУАН и НП като нарушена
законова разпоредба на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС предвижда, че регистрираното лице
е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки
за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на
които е прекратена регистрацията по този закон.
Видно
от разпоредбата е, че задължението за отразяването в дневника за покупки се отнася до получени кредитни известия. Следователно,
необходим елемент от изпълнителното деяние в случай на нарушаване на
разпоредбата е фактът на получаването на известието.
В тази връзка, задължение на
административнонаказващият орган е да установи фактът на получаване от лицето
на кредитното известие. В случая и в АУАН, и в НП липсват констатации за датата
на получаване на кредитното известие от касатора. В тези актове единствено общо
е цитирана законовата разпоредба – “не е отразило получения от него данъчен
документ – кредитно известие”.
Ирелевантни са в
слуая разсъжденията на районния съд дали кредитира или не датата на представеното
от „Мегапак Индъстис“ ООД писмо от
18.10.2018 г., с което изпраща на касатора КИ. Дори и да не кредитира тази
дата, при липсата на доказателства за друга по- ранна такава, районният съд е
следало да съобрази, че нарушението е останало недоказано. В тази връзка,
принципно правилно е становището, че КИ
е следвало да бъде издадено в петдневен срок от сключеното споразумение, с
което е станало ясно, че доставката по фактурата няма да бъде осъществена. Това
обаче не означава, че КИ е издадено в петдневния срок от доставика, а и няма как дружеството касатор да го отрази
в дневника за покуките за м.юли 2018 г., ако не го е получило в този данъчен
период. Обективното задължение за отразяване на КИ в дневника за покупките е обусловено от
получаването на тези счетоводни документи от регистрираните лица, а случай, че данъчните органи твърдят, че това
е станало на по- ранна дата, тяхна е доказателствената тежест да го докажат.
От друга страна, не се спори
и, че кредитното известие е отразено в следващ период - този на м. октомври
2018 година, като в резултат на това е коригиран ползвания данъчен кредит през
м. юли 2018 година. Следователно, като краен резултат, в случая няма ощетяване
на фиска чрез внасяне на ДДС в размер по-малък от дължимия, а само
несвоевременно ползване на данъчен кредит, за което се дължат съответните
лихви, които обезщетяват държавата /в този смисъл е Указание на НАП изх. №
24-00-47 от 01.11.2007 г. на изпълнителния директор, което предвижда, че като
получателят на доставката упражни преждевременно правото си на приспадане или
след това коригира в посока на увеличение на дължимия ДДС, дължи само лихва за
периода, през който е ползвал данъчен кредит неправомерно/. В този смисъл е и
Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-259/12 на СЕС, съгласно което в
случаи от вида на разглеждания националната юрисдикция следва да съобразява
обстоятелства като срока, в който нарушението е отстранено, неговата тежест,
както и дали размера на наложената санкция не надхвърля необходимото за
постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на
данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане. В случая дори и да се
приеме за извършено вмененото административно нарушение, неправилното
осчетоводяване на кредитното известие няма за свой резултат ощетяване на фиска
или заобикаляне на приложимия закон и то само по себе си не би могло да се
приравни на злоупотреба, нито има за резултат избягване на данъчното облагане.
Ето защо се налага извод, че наложената санкционна мярка - имуществена санкция
в размер на 23 000 лв., не служи за постигане на целта на закона –
предотвратяване на избягването на данъчно облагане, което представлява
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Като
не е сторил това, а е потвърдил
наказателното постановление, районният съд е постановил неправилен
съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него да се постанови друг по
съществото на делото, с който наказателното постановление да бъде отменено.
.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.1
от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ № 774 от 27.12.2019 г. на ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, НК, по нах.дело №
1682/2019 г.
ОТМЕНЯ
НП № 445795-F465653/04.07.2019
г. на Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/