П Р
О Т О
К О Л
Гр. София,
14.09.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение - 2-ри състав в публично съдебно заседание на Четиринадесети септември две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
|
Председател: |
ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА |
|
|
|
|
|
|
Секретар |
СНЕЖАНА КОЛЕВА |
|
|
Прокурор |
АНИТА АНДРОВА |
|
сложи за разглеждане докладваното от съдия АНГЕЛОВА НЧД № 3005 по описа за 2020 г.
На
поименното повикване в 11.30 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Н.П.И. се явява лично, доведен от Затвора София.
ЗА НЕГО СЕ ЯВЯВА упълномощеният му защитник адв.Т.Ц., с представено днес
пълномощно.
ЯВЯВА СЕ и И.М.П., майка на осъдения, с представено пълномощно.
В ЗАЛАТА СЕ ЯВЯВА и процесуален представител на Началника на Затвора София С.М..
АДВ.Ц.: Да се даде ход на делото.
И.П.: Да се даде ход на делото.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ на Началника на Затвора София М.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ И.: Да се гледа делото.
СЪДЪТ прецени, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА постъпила молба от И.М.П. с приложени фотокопия на документи,
както и изискано за послужване от съдията-докладчик НЧД № 1563/2018г. по описа
на СГС, НО - 21 състав с арх. № 30/2019г.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОСЪДЕНИЯ
Н.П.И. – роден на ***г***, български гражданин, със средно специално
образование, семеен, осъждан, ЕГН **********.
СЪДЪТ разясни правата на осъдения в процеса.
ОСЪДЕНИЯТ – Разбрах правата си. Нямам искания за отводи.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на молбата от защитника на осъдения.
АДВ.Ц.: Поддържам молбата. Нямам искания по доказателствата.
И.П.: Нямам искания по доказателствата. Да бъдат приобщени представените в
делото документи.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ на Затвора София М.: Нямам искания по доказателствата. Да
бъдат приобщени тези, които са представени с молба от майката на осъдения,
както и материалите по цитираното от Вас дело за послужване.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата, да бъдат приобщени
приложените към молбата, както и изисканото НЧД.
ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам становищата на защитниците ми. Поддържам молбата за
предсрочно условно освобождаване.
СЪДЪТ, съобразявайки позицията на страните и на основание чл.283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА представените с молба от И.П. и описани в нея фотокопия на
документи, както и за нуждите на настоящото производство материалите по НЧД №
1563/2018г. по описа на СГС, НО - 21 състав и считайки делото за изяснено,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ.Ц.: Поддържам молбата и моля да я уважите.
Считам, че са налице всички основания за предсрочно условно освобождаване
на осъденото лице.
Моля, когато вземате решение да имате предвид и всички материали, които са
приложени по НЧД на 21 състав, което беше по повод приемане за изпълнение на
присъдата от белгийския съд. В това дело има изключително много документи,
изпратени от затворническата администрация от Белгия и смятам, че те трябва да
бъдат взети предвид, тъй като по-голяма част от престоя на осъдения е в Белгия.
Те са изключително коректно направени и според мен, изключително обективни,
като имате предвид, че едва ли може да се смята, че затворническата
администрация е добронамерена към лица от Източна Европа. Въпреки това смятам,
че подробно са описани в детайли всички тези обстоятелства, които имат значение
и за настоящото производство, а именно: рискът от рецидив, поправянето на
дееца, неговите нагласи. Именно затова моля да вземете предвид всички тези
документи, които официално бяха изпратени от Белгия в България по
производството, а и това е в съответствие с разпоредбата на чл.439а от НПК,
който текст казва, че по настоящото
производство трябва да бъдат взети всички обстоятелства, които имат
значение по делото, а това са документи, които в изключително голяма степен
отразяват това дали лицето се е поправило, отношението на лицето към
постановената присъда, риска от рецидив и т.н. – всички обстоятелства, които
има предвид и българският закон, като там са много подробно посочени отколкото
в документацията, която е изпратена от затвора в гр. София.
Искам да обърна внимание и на нещо друго:
В тези документи, които са изпратени от Белгия, всички те са подготвени за
УПО на Н.И. по дело, което трябваше да бъде проведено м.август 2018г.
Особеностите на белгийското законодателство са, че осъденото лице има право на
УПО, когато изтърпи ефективно 1/3 от наказанието. Всички тези документи,
подготвени от затворническата администрация, са категорични и те дават съгласие
лицето да бъде освободено УПО още в 2018г.
Ние говорим постоянно за права на човека, от телевизора ни се изказват
най-различни хора. Но по настоящото наказателно производство правата на Н. започнаха
да бъдат нарушавани и то драстично още от 2010г. от ЕЗА, която беше издадена
неправомерно от прокурорските власти в Белгия. След това драстично му бяха
нарушавани правата по време на досъдебното производство и съдебно производство.
След това беше изпратен в България по някаква незнайна процедура от една
агенция, която няма нищо общо със Съд, Прокуратура и Министерство на
правосъдието на Белгия – тоест, нарушени бяха всички европейски конвенции. Тука
отново му бяха нарушени драстично правата като не беше приложен чл. 41 от НК да
му бъде приспаднато времето на труд.
Казвам ги тези неща, защото според мене те имат голямо значение и за
начина, по който мисли осъденото лице, начинът, по който той възприема всичко
това, което се случва с него. Очевидно е, че когато драстично ти нарушават
правата по време на цялото наказателно производство, изпитваш чувството
най-малкото на липса на справедливост. Да, ако е извършил нещо, всяко лице
трябва да си понесе наказанието. Аз съм от 2010г. по това дело и моите искания
през цялото време просто беше да се спазва закона.
Смятам, че по настоящото производство осъденото лице е дало всички
доказателства, че се е поправил, че е осъзнал вината си, вижда се, че няма
никакъв риск от рецидив. Това личи и от почти цялата документация, представена
от Затвора гр.София – награждаван е пет пъти, работил е в КАТ и СГП и оттам е
получил благодарствени писма. След като е изпратен да работи в КАТ и СГП, това
също го приемам като вид награда. Всичките оценки, които са му дадени от 2010г.
и от момента, в който е постъпил в
затвора в гр.София са изключително положителни. След като подадох молба за УПО
той беше наказан, защото в помещение, което се ползва от 4-5 човека, е намерен
мобилен телефон и етилов спирт. Без да се установи чии са тези вещи, беше
наказан Н.. Решихме да не го обжалваме, защото просто нямаше смисъл.
Тук се касае за едно-единствено деяние, ако въобще е извършвано, щото аз
все още изпитвам съмнения в тази насока, не е осъждан, няма никакви
криминалистически регистрации. Още при постъпването в затвора в Белгия е дадена
характеристика, че той е с възможно най-ниския процент от риск за рецидив или
за извършване на каквото и да е противоправно деяние.
Не беше спазен чл.41 от НК. Той има 88 месеца труд в Белгия, той не е
длъжен там да полага труд. Условията за УПО в Белгия са коренно различни и не е
необходимо да полага труд. Той е полагал труд, за да може да изплаща съдебните
такси и да може да изплаща гражданския иск, въпреки че не е бил длъжен да го
прави, можел е да си лежи и да си гледа телевизия по цял ден, но, той го е
правил - това също говори за отношение на лицето към наказанието, също говори
как той приема това наказание, какво е отношението му към наказанието и
желанието му да се поправи.
Моля да игнорирате последните становища от документацията на Затвора, които
дават някакви негативни оценки. Очевидно е, че те са направени само и
единствено във връзка с настоящата процедура и са в противоречие с всички
останали документи, които са съставени до този момент.
В случай че беше признат труда му, а чл. 41 НК стои и в момента не
променен, остатъкът на наказанието в момента му би бил някъде около 4 г и 6 м, 4г
и 10 м, тоест ще помоля аргументът за голям остатък да не го приемате, защото в
крайна сметка не това е и определящото по настоящата процедура.
Моля да обърнете всички документи от Белгия и да приемете, че лицето
наистина се е поправило, да възприемете това, че поправянето не спира с
излизането от затвора, то продължава цял живот всъщност.
Смятам, че УПО би било най-подходящото в конкретния случай. Още повече, че
той е женен. Всяка една съвременна жена може да поправи едно лице за 7-10 дена,
не й трябват повече, много по-ефективно от цялата администрация на Министерство
на правосъдието (последното в кръга на шегата).
Осъденият има подкрепа от близките си, от жена си, от майка си, от баща си,
от сестра си – това е обстоятелство, че всички тези хора, както и той самият,
ще направят всичко възможно той да се приобщи към обществото.
Майката е приложила и едно предложение за работа. Това означава, че хора,
които не го познават Н., които са се запознали с цялата история, които знаят за
какво става дума и за какво той е в затвора, са готови да му помогнат и да го
приемат веднага на работа. Това е изключително важно, че т.нар. общество/части
от него са готови да му помогнат. Освобождаването на лицето би било най-доброто
и за него, и за самото общество.
Моля да уважите молбата.
И.П.: Поддържам изцяло изказването на адв.Ц..
Моля да приемете и да обърнете внимание, че Н.И. чрез модератор е имал
срещи с потърпевшите – със съпругата на убития и с неговата майка. Изцяло са
подкрепили неговите усилия той да възстанови щетата, която е причинена от
неговото деяние. В резултат на тази среща и на тези действия на модератора,
което разбира се става със съгласието на администрацията на затвора в
Оуденаарде, чрез фонд за възстановяване на него му е осигурена допълнителна
работа – дадено му е право за допълнителна работа освен часовете труд, който е
полагал в затвора в Оуденаарде, където е работил като шивач. Тази допълнителна
работа е определена за два транша – 2016 и 2017 години той е изработвал кошери
за пчели. Той е оставал след работа, вкл. събота и неделя, за да направи по-голяма
сума, която той да проведе за децата на пострадалия. Без съгласие на майката и
съпругата такава работа не може да бъде възложена, това може да стане само със
съгласие, при условие че те не се страхуват той ако излезе предсрочно няма да
досажда на семейството, няма да ги заплашва.
Многократно ние сме поддържали отношения със семейството и те многократно
са изразявали желанието си да помагат с каквото може, за да може да се освободи
той предсрочно. Тези усилия именно затворническата администрация е оценила и
това е един от параметрите, които влизат
във всички тези условия за предсрочно освобождаване на Белгия.
За съжаление в българското законодателство законотворецът не е предвидил
ясни обективни критерии, по които да може да се пристъпи към процедура по предсрочно
освобождаване. Критерият, който основно се вижда, е ефективно изтърпяна половин
или две трети от присъдата, но, тези параметри, които аз изброявам и които са
изброени в документите, приложени от администрацията, от модератора, от
социалния асистент показват повече критерии, които са обективни и въз основа на
които може да се даде съгласие за пристъпване към процедура за предсрочно
освобождаване.
Моля съдът да бъде обективен и да приеме изискванията, които са на
белгийското законодателство по пенетенциарната им система или по корекционния
им план. Този корекционен план е приложен с
превод от преводача, който е към
белгийския съд и там са посочени в легенда всички тези стъпки в различните
етапи от тази корекционна работа, която предвижда пенетенциарната им система
още от началото. Този план не е променян.
В първоначалната психологическа характеристика на Н.И., подготвяна за съда,
психологът въз основа на множество психологически тестове той определя освен
неговите психологически особености -
признаване на вината, съзнаването на настъпилата щета за близките на
убития, желанието да се поправи, срам от това, което е извършил, там се
споменава и оценката на риска, която те от 2013 г. до края не променят, а това
е 22 %. Учудващо е, че когато той идва с всички тези документи, които са в
много голям обем и за които бях приложила много прецизно подготвена папка, за
да се запознае затворническата администрация в Централния затвор с тях и да
знае какъв човек идва при тях, с каква история в продължение на осем години, на
тази документация не беше обърнато внимание не беше обърнато внимание и когато
психологът прави оценка на неговия риск слага 48 %, без да се казва по каква
методика, за разлика от методиката, която се вижда подробно изброена в доклада
на психолога на затвора в Гент.
Моля да вземете предвид точно тази оценка и че всъщност администрацията в България
се страхува да поеме риска и да признае, че едно лице е поправено в известна
степен поне и да признаете, че всъщност лицето, разбира се, той се бори за освобождаването
си, но той в същото време иска да помогне да бъде намалена максимално щетата,
която е причинил. Единствената възможност, която за него съществува, за да продължи
да прави това, е той да работи срещу възнаграждение,
което ще му позволява да прави това.
Поддържам молбата и моля да бъде уважена молбата му за предсрочно
освобождаване.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯ на ЗАТВОРА СОФИЯ М.: Категорично поддържам отрицателното
становище, което е изготвено и приложено по делото от администрацията на
затвора гр.София. Институцията, която представлявам, е специално създадено звено
към МП и има за цел да поправи и превъзпита
осъдените с влезли в сила присъди лишени от свобода. В настоящия казус
лишеният от свобода е дългосрочно осъден. В настоящата година е имал право да
подаде молба за УПО и даже към настоящия момент той се счита за наказан за извършено нарушение ,
което е сериозно и застрашаващо сигурността на местоработата, където е
пребивавал – специални поделения на МВР.
С оглед цялостното му поведение администрацията на затвора е изразила
отрицателно становище и аз категорично го поддържам.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че молбата за УПО е неоснователна. Действително,
осъденият е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание
„лишаване от свобода“, но към момента не може да бъде направен еднозначен извод
за наличие на втората кумулативно изискуема предпоставка – да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне. В този смисъл са и становищата на
затворническата администрация, които се подкрепят изцяло от събраните по делото
писмени доказателства.
Видно от затворническото досие на осъдения същият е награждаван, но има и
наложено дисциплинарно наказание за извършено нарушение.
Оценката на риска от рецидив при осъдения е в средни стойности, фиксирани
са конкретни проблемни зони, по които е необходимо възпитателната работа да
продължи. Рискът от сериозни вреди за обществото също е в средни стойности.
Видно от доклада работата с осъдения продължава, целите и задачите, заложени в
плана на присъдата се изпълняват, но не са изпълнени към момента.
Поради изложеното считам, че към момента не са постигнати целите на
наказанието по чл.36 НК, поради което и молбата за УПО следва да бъде оставена
без уважение като неоснователна.
ОСЪДЕНИЯТ Н.И.: Не е изминал и ден от онази вечер на 13.09.2009г., в който
да не съм искрено съжалявал и разкайвал за извършеното от мен престъпление в
което с действията си причиних смъртта на Б.В.и почерних семейството му.
През цялото това време съм искал да върна времето назад и поправя
непоправимото, но за съжаление не мога.
През годините полагах всички усилия да компенсирам семейството му,
доколкото това е възможно, за нанесената от мен болка и вреда. С помощта на
затворническата администрация и медиатор в Белгия през 2016г. бе проведена лична
среща-разговор с близките на В. с цел
морално-възстановителна медиация.
Дълбоко съжалявам за извършеното от мен престъпление и деяние и напълно
осъзнавам вината си, която ще нося до края на живота в себе си.
Моля Ви, да ми дадете втори шанс, в който с добри дела да докажа че съм
поправен и по-добър човек, готов отново да бъде част от обществото.
СЪДЪТ, съобразявайки материалите по делото и приобщени такива от тези по
НЧД № 1563/2018г. установи следното:
С определение на СГС от 09.05.2018г., влязло в сила на 30.11.2018г. е приет
за изпълнение акт на наказателен съд на Източна Фландрия, Кралство Белгия от
30.05.2013г., с което Н.П.И. е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 25 години, намалено от българския съд на 20 години „лишаване от
свобода“ за престъпление, съответстващо на такова по чл.116, ал.1, т.6, предл.
4, т.9 вр. с чл.115 вр. с чл.20, ал.2 от НК.
При извършен въззивен контрол на акта на СГС е изменен единствено
определеният първоначално режим от „строг“ на „общ“ с прилагане на разпоредбата
на чл. 57, ал 3 от ЗИНЗС.
Осъденият Н.И. *** на 20.03.2018г. като за начало за изтърпяване на
наказанието е рамкирано 16 април 2010г.
От приложената справка, неактуална към момента, но актуална към
17.08.2020г. от администрацията на затвора София се установява, че към
10.08.2020г. той е изтърпял фактически 10 години 3 месеца и 24 дни, от работа 7
месеца и 19 дни, като остатък за изтърпяване на наказанието е 9 години и 17 дни.
Въпреки липсата на актуална справка към настоящия момент, този съдебен състав
преценява при просто аритметично пресмятане, че остатък за изтърпяване на наказанието
е по-малко от 9 години. При тази ситуация очевидно е, че е налице първата от
двете изискуеми предпоставки за постановяване на условно предсрочно
освобождаване спрямо едно осъдено лице каквато е срок по дълъг от ½ да е
изтърпян от целия срок на наложеното наказание. В конкретния случай при
редуцирането му и приемането за изпълнение от българския съд 20 години
„лишаване от свобода“.
В отговор на апела на защитата съдът действително взема предвид поведението
на осъдения в пенетенциарното заведение в Кралство Белгия, именно поради което
изиска за послужване и подробно запознаване материалите по НЧД 1563/2018г., в
което официални документи, касаещи поведението на Н.И. от Затвора Белгия изобилстват,
както представени пред първостепенния съд, така представени и пред въззивния
съдебен състав в Апелативен съд. От тях безспорно се установява примерно
поведение на осъдения в затвора, очевидно довело и до предложение за условно
предсрочно освобождаване там, неосъществено поради предаване на българските
власти и предложение от Градския прокурор на основание чл.43, ал.11 от ЗЕЕЗА, а
не на Главния прокурор по чл. 457 НПК. Това обаче е ирелевантно по настоящото
производство (процедурата, по която е проведено то пред предходния съдебен
състав). Релевантно е поведението на Н.И., релевантно е и това, че той е
работил в затвор в Белгия, превеждайки цялото получено от него възнаграждение
към роднини на пострадалия от деянието, за което е осъден там след среща с негова
майка и съпруга за негово малолетно дете. В този смисъл са налични по делото
документи. Всъщност това поведение на Н.И. е взето предвид от Апелативен съд,
за да измени определението на СГС в частта относно първоначалния режим,
приемайки, че са налице предпоставки за изтърпяване на наказанието от 20 години
„лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим именно поради невисока степен
на обществена опасност на И..
В същото време, освен коментираните до момента факти, съдът следва да вземе
предвид и поведението на И. след постъпването му в затвора София и изтърпяване
на наказанието в пенетенциарното заведение на територията на Р. България,
където в отговор на възраженията на майката на осъдения са приложими
българският процесуален и материален закон и респективно основанията, посочени
в тях за постановяване на условно предсрочно освобождаване спрямо едно лице, а
не тези, налични в белгийското законодателство.
Съдът не може да коментира какви методи е използвал психологът при
изготвяне на първоначалния доклад за осъдения при постъпването му в българско
пенетенциарно заведение, доверявайки се на неговия ценз и професионален опит. Настоящият съдебен състав
се съобразява с наличните в кориците на делото становища от затворническата
администрация, преценявайки, че служителите на затвора имат пряк и
непосредствен поглед върху поведението на осъдения, в резултат на което при
своето постъпване в затвора София на 20.03.2018г. се определят 48 точки риск от
рецидив, който за две години и половина е намален едва с 8 точки, каквито са данните
от доклада на затворническата администрация, намиращи се по делото.
В материалите по делото се установяват множество награди на осъдения,
установяват се и заповеди, които обективират осигуряване на труд на Н.И. в МВР
болница. На този фон обаче е налице заповед от 28.07.2020г. на ВПД Началник ЗО
Казичене, с която на Н.И. се налага наказание „извънредно дежурство в
поддържане чистотата и хигиената за срок от 7 дни“ за притежаване на забранени
вещи, в случая мобилен телефонен апарат в спално помещение, открит на дъното на
дървен шкаф. Тази заповед, разгледана и в контекста на становището на
затворническата администрация, индиректно потвърдена от защитата, която изрази
съмнения относно справедливостта на
присъдата, че осъденият частично е приел присъдата за справедлива, не
разпознава проблемите, които са допринесли за извършване на правонарушението, което респективно води и до
липса на възможност за тяхно разрешаване, както и това, че е изтекъл изключително
малък срок – едва четири месеца след предоставената от закона възможност за условно
предсрочно освобождаване, което не дава възможност на съда да прецени адекватно
доколко осъденият Н.И. се е поправил след изтърпяване на наказание, наложено му
от компетентен съд на 25 години „лишаване от свобода“, редуцирано от СГС по
реда на чл.457 НК на 20 години „лишаване от свобода“. Към момента той самият е
изтърпял съвсем минимален срок над изискуемия от една втора при немалък риск от
рецидив, посочен в докладите на служители на затворническата администрация, в
които, както бе посочено, този съдебен състав няма основание да се съмнява.
Всичко това мотивира съда да отклони молбата на Н.И., депозирана чрез
неговия защитник за условно предсрочно освобождаване, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за условно предсрочно освобождаване на Н.П.И. с
ЕГН ********** от изтърпяване остатъка от наказание „лишаване от свобода“ по Решение
от 30.05.2013година на Наказателен съд на Източна Фландрия, Кралство Белгия,
прието за изпълнение с определение на СГС, НО - 21 състав по НЧД № 1563/2018г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок от днес
пред САС.
СЛЕД влизане в сила на определението досието на осъдения да бъде върнато на
Администрацията на Затвора София.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:19 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: