ПРОТОКОЛ
№ 49
гр. Ямбол , 01.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ в публично заседание на първи
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря Т. С. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско
дело № 20212330100791 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Молителите – редовно призовани, се явяват лично и с адв. В. Д. от АК-
С..
Ответникът - редовно призован, се явява лично и с адв. И. М. от БАК.
Адв. Д. – Моля да се даде ход на делото.
Адв. М. – Не са налице процесуални пречки. Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. Д. – Поддържаме молбата за защита от домашно насилие на
изложените основания. Във връзка с предварителните въпроси, считам, че е
уместно да заявя обстоятелствата след издаване на Заповедта за защита. На
16.03 са издадени 2 заповеди - № **** и № *** на ДСП-Я., по силата на
които двете деца са временно настанени при доверителите ми. По
доказателствата ще направя доказателствено искане за приобщаване на тези
заповеди. Представям двете заповеди на ДСП-Я.. С оглед на дадените от
съда указания, уточнявам факти и обстоятелства, които ще установяват
1
свидетелите до колкото предметът на настоящото производство е за акт на
домашно насилие. Водим двама свидетели, които ще установяват различни
факти от дата 9-ти март след погребението на дъщерята на доверителите ми,
инкорпорирани на страници от 5-та до 8-ма в молбата за защита от домашно
насилие, а именно, че ответникът е имал настоятелно вербално агресивно
поведение, свързано с комуникация спрямо децата, настоявайки на висок
тон, че ще ги отведе в гр. Н., че няма какво повече да правят в Я. въпреки
изразеното категоричното желание на деца, което е че не желаят да се
връщат в гр. Н., а желаят да живеят в гр. Я. и въпреки страхът, който те
изпитват от ответника. Свидетелите са – А. И. А. и Т. Г. А., които водим
пред залата. Водим и децата.
До съда е депозирана молба от молителите с приложени
доказателства, препис от която се връчва на ответника.
Адв. М. – Госпожо съдя, от името на доверителя ми оспорвам
основателността на заявеното искане за налагане на ограничителни мерки по
отношение на доверителя ми, който е баща на двете деца. Изцяло
поддържам отговора, който е представен своевременно. Всички основания
за неоснователност съм посочила в отговора. По отношение на
представената заповед, касаеща едно и също обстоятелство - постановяване
и приемане на това, че са деца в риск и настаняване при баба им и дядо им
от 16.03.2021 г. Тези 2 заповеди нямат касателство по отношение на
настоящото съдебно производство. Това административно производство е
инициирано именно във връзка с издадената от настоящия съдебен състав
ограничителна заповед, която е послужила като основание за издаване на
този индивидуален административен акт за настаняване на непълнолетните
2 деца при баба им и дядо им по майчина линия. Във връзка с направените
доказателствени искания от страна на колегата, касателство по отношение
на настоящото производство имат само свидетели, които са преки и
непосредствени очевидци на събитията от датата 09.03. По отношение на
молбата, която ми се връчи в днешно съдебно заседание, категорично до
стр. 4 са изложени обстоятелства, които не касаят настоящото съдебно
производство, а отношения между страните или по-скоро твърдени техни
отношения преди фактическата им раздяла. За деня 09.03 отново не се
въвеждат никакви нови обстоятелства като такива, нуждаещи се от
2
доказване. Колегата възразява да бъдат допуснати до разпит водените от нас
2 свидетели. Свидетелят, който е искан от наша страна е пряк и
непосредствен очевидец. Единият свидетел е очевидец – К. Г. С., а втората
ни свидетелка е Н. Д. С. – най-близката приятелка на майката на двете деца,
като дълги години наред почти ежедневно те са били заедно с нея и има
преки и непосредствени наблюдения на отношенията между бащата и
децата. В молбата се излагат неистини относно действителните отношения
между баща и деца, затова е и нашата свидетелка. К. С. е един свидетел,
който е пряк и непосредствен очевидец, който е бил вътре в стаята докато се
е провеждал разговора между всички. В тази пространствена молба за
издаване на ограничителна заповед се твърдят неща, които са неверни, като
това, че моят доверител е лош баща и децата още преди това са се
страхували от него. Цитират се несъществуващи инциденти. Свидетелката
ще каже на съда какви са отношенията между бащата и двете му деца.
Адв. Д. – Във връзка с дадените на ответната страна указания да посочи
факти, които ще доказва свидетелят им и предмета на настоящото
производството, считам, че посочената свидетелка- най-добра приятелка на
майката на децата, за което не възразяваме, че това е така, но считам, че
искането е недопустимо и същата ще установява факти и обстоятелства, за
които страната на носи доказателствена тежест и които не са предмет на
настоящото производството, което е конкретно за събития, свързани с
конкретния акт на домашно насилие на 09.03.2021 г. Колегата посочи, че
свидетелката им не е присъствала на тази дата, а ще установява други факти
за отношенията на страните, и според разпоредбите на чл.152 и чл.153 ГПК
за фактите, които страната трябва да установи, искането за допускането на
тази свидетелка е недопустимо доказателствено искане, докато нашите
свидетели са очевидци и са присъствали на датата 09.03.
Адв. М. – В тази връзка свидетелят им А. И. А. не е пряк и
непосредствен очевидец от 09.03, т. к. не е присъствал в жилището в стаята.
По направените доказателствени искания от страна на молителите,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
3
ПРИЕМА И ПРИЛАГА заверени копия от становище по отговор на
И.М. и насрещна И.М. по дело № ***/2020 г. на РС – Н., фактура за
заплатени 5 лв. – разходи, Заповед № ***-****/16.03.2021 г. и Заповед №
***-***/16.03.2021 на Агенция за социално подпомагане – ДСП-Я.;
ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание в качеството на
свидетели лицата А. И. А. и Т. Г. А..
По доказателствените искания на ответната страна, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание в качеството на
свидетели К. Г. С. и Н. Д. С., като свидетелката Н. Д. С. се допуска до разпит
единствено за установяване твърденията на ответната страна, че децата не
се страхуват от баща си във връзка с възраженията, направени в отговора.
Сне се самоличността на свидетелите, както следва:
Т. Г. А. – 35 г., неосъждана;
А. И. А. – 37 г., неосъждан;
К. Г. С. – 31 г., неосъждан;
Н. Д. С. – 50 г., неосъждана;
Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорност, която
носят по чл.290 от НК.
Същите обещаха да говорят истината.
Съдът извежда от съдебната зала свидетелите, като в залата остава
само свид. Т. А..
Свид. Т. А. - П.Г. и Г.Г. са мои родители. Желая да свидетелствам.
На в-си на адв. Д., свид. А. отговори:
– На 09.03 бях в гр. Я. поради смъртта на моята сестра В. Г.. Първо
бяхме вкъщи, след което отидохме на гробищния парк, за да можем да я
4
погребем, след което се върнахме отново вкъщи. Върнахме се около 14.00 -
14.30 часа. Г.К. беше в нас. След като се прибрахме от гробищния парк, той
дойде да проведе разговор с родителите ми. Както по-късно разбрахме,
когато той вече влезе вкъщи, че повода на разговора са децата и желанието
му да ги прибере в гр. Н.. Децата са мои племенници – Г.К. и М.К.. Те
живеят в гр. Я. на ***. Преместиха се някъде около средата на юли 2020 г. в
гр. Я., заедно с майка си поради раздялата на В. с Г.К., която беше по негово
желание. На 09.03 аз, децата, моят съпруг и моите родители присъстваха на
тази среща. След като г-н К. влезе вкъщи, всъщност аз и съпругът ми
влязохме последни, а той вече беше влязъл в стаята, в която беше положен
ковчега на моята сестра, с мъж който твърдеше, че е негов свидетел.
Всъщност ковчегът вече не беше там, защото това се случва след
погребението на сестра ми, но това е стаята, в която беше ковчегът преди
това. Ние влязохме последни, при което видяхме, че племенницата ми М. е
седнала плътно до баба си поради силната емоционална връзка помежду им,
аз седнах между двете деца. М. седеше между мен и майка ми, а детето Г.
седеше между мен и баща му. След като седнахме, г-н К. с тих глас започна
разговор, въпреки тежкия ден, в който ни съобщи, че той е дошъл да вземе
децата. Обикновено говори с много по-висок тон. Имало е случаи, в които
тонът му е бил висок, граничещ с крещене. М. седеше между мен и майка
ми, а племенникът ми Г. седеше между мен и баща ми. Баща им не ги е
викал да отидат при него. Племенничката ми М. беше силно притисната до
майка ми, а племенникът ми Г. беше силно притиснат до моя гръб, сякаш се
прикриваше в него. Детето сякаш се криеше зад моя гръб. После, след
изявеното желание на г-н К., ние останахме, безмълвни, понеже
преживявахме много силен емоционален момент - разделихме се с моята
сестра. Останахме абсолютно безмълвни при чутото и не можахме да
реагираме. Тогава г-н К. започна с висок тон да говори, че сестра ми е
отвлякла децата и не му е давала да ги вижда 8-9 месец, и той не ги е
виждал. Никой не му е забранявал да се вижда с децата. Моята племенничка
е била свидетел на разговор на 13.09 - неделя между г-н К. и сестра ми В. Г.,
когато В. е завила, че няма нищо против той да вижда децата и няма да му
забрани да вижда децата си. Г-н К. заяви претенции, че ние сме го
ограничавали и тогава баща ми със спокоен тон го попита какво значи, че
никой не му е позволявал да вижда децата. Ответникът започна на висок
5
тон, може би провокиран от въпроса на баща ми, да обяснява, че това
„отвличане“ е термин, който са му казали неговите юристи и че нямало
друга по-подходяща дума, която да използва. Той твърдеше, че сестра ми не
му е дала възможност да се вижда с децата. Той знае къде живеят децата. По
време на фактическата раздяла г-н К. не е идвал на адреса. В края на август е
бил Я. при своя личен лекар, но не е дошъл да ги види. Контактувал е с
децата по телефона, но разговорите им са били в рамките на 40-50 секунди и
са били еднообразни всеки път. Г-н К. явно се е провокирал от въпроса,
зададен от баща ми, и започна да повишава тон, съответно каза, че децата са
отвлечени и не ги е виждал. Каза, че е бил лишен от възможността да
контактува с децата си и че не е знаел защо сестра ми го е напуснала, и
често я е питал, но тя не му отговаряла. Това не е вярно. Те имаха
изключително тежък скандал на 14.07 - 2 дни преди рождения ден на моята
племенничка. След като се размениха някакви реплики по въпроса защо
сестра ми си е тръгнала, г-н К. се опита да кажа за сестра ми на децата, че
майка им е пияница и е падала, след употреба на алкохол. След като децата
се успокоиха ги питахме дали са ставали свидетели на такива неща и те
отрекоха, но тези приказки за майка им ги нараниха. Малката беше
притисната изцяло до майка ми, а Г. беше до гърба ми и ръцете му
трепереха. Децата бяха притесни и уплашени от своя баща и от желанието
му да ги отведе. Те се страхуваха от него и това са го заявявали на мен и
моите родители неведнъж поради начина, по който той се държи с тях и
отношението му. Децата много са ни споделяли и ние с моите родители сме
били свидетели на подобно отношение. Те се страхуват от неговото лошо
отношение, защото той ги обижда, вика им. Има случаи, в които малката ми
племенничка сподели, че се притеснява от баща си, защото той й забранява
да затваря вратата на нейната стая, което потвърди и моят племенник Г., и
тя се е чувствала смутена, когато излиза от банята, защото баща й я е
наблюдавал. Бащата е ходел по бельо вкъщи, като си е пъхал ръцете в
бельото и се е пипал по интимните части и М. го е виждала гол и е
извърнала глава, защото се е почувствала неудобно. Децата са ни казвали, че
е имало е наказания. Държал ги е гладни. Не им е давал да ядат и те са крили
закуски в гардероба, за да могат да ядат. Срещу моя племенник Г. е имало
наказания, когато не може да реши задачи, които дори не са за неговата
възраст и неговия клас. Когато не може да реши задачите, г-н К. му е дърпал
6
ушите и му е причинявал болка, и въпреки че детето му е казвало, че го
наранява, бащата е продължавал. Категорично смятам, че страха на децата е
бил основателен. Децата започнаха да треперят и М. започна да не може да
диша. Тя каза, че ръцете й са изтръпнали и не се чувства добре. Умоляваше
баща си да не я взима, защото тук е починала майка й и тук е нейният гроб и
духът й. Тогава той каза, че духът на майка й не е тук, а в Н., и че те ще
живеят в Н.. Детето започна да задълбочава нервната криза, в която изпадна.
М. каза, че иска да е близо до своята майка, но г-н К. заяви, че ще ги
прибере в Н., че вече го е решил. Това влоши състоянието на детето М., като
се стигна до там, че в един момент той тръгна към детето, изправи се от
табуретката, на която седеше и двете деца се спогледаха. Тогава се обърнах
да видя и племенникът ми Г. трепереше и очите му бяха пълни със сълзи. Г-
н К. хвана М. за рамото и я накара да се изправи. Беше силен емоционален
момент за детето и тя се притисна към майка ми за подкрепа. Детето
изпитваше силен страх и притеснение и не можеше да си поеме въздух.
Колкото повече молби отправяше към баща си, той повече настояваше.
Попита я: „И ти ли смяташ, че съм толкова лош?“, на което детето
отговори: „Докато бяхме в Н. ти беше лош.“. Племенникът ми Г. каза
категорично, че също като сестра си не желае да тръгва и желае да остане в
Я., като заекваше от притеснение и не можеше да се изказва, при положение
че детето няма проблеми със заекване. Детето се притесни за сестра си и
започна да й казва: „М., не говори! Дишай.“, каза към нас: „Разкопчайте й
горнището!“. Никога не съм я виждала в такива състояния като тази нервна
криза. Не е имала проблеми с дишането при силна емоция преди, а по-скоро
като е притеснена се натъжава и очите й се пълнят със сълзи, но това да не
може да диша и ръцете й да са изтръпнали и вдървени, не се е случвало.
Чуваше се как хрипти детето. Сестра ми почина на 08.03.2021 г. Аз не бях в
Я. в този момент, но около 10 часа на същия ден пристигнахме с моя съпруг
в Я. Дойдохме в Я на 08.03.2021 г., защото майка ми ми съобщи, че сестра
ми е починала. Ние с моя съпруг и родителите ми съобщихме на децата
новината за смъртта на майка им. Аз не знаех как ще реагират децата на тази
новина и затова помолих свекърва си, която е медицинско лице, да
присъства на разговора, но всъщност когато казахме на децата, те се
разплакаха и се натъжиха, а вторичната им реакция беше отправен към нас
въпрос: „Той сега ще ни вземе ли? Не искаме да се връщаме там.“. Това
7
става на 08.03.2021 г., когато съобщихме на децата за смъртта на тяхната
майка. Децата имаха предвид г-н К. за това дали той ще ги вземе сега.
Тогава, като съобщихме на децата, че майка им е починала, М. нямаше задух
и ръцете й не са били изтръпнали. След като на 9-ти ескалира проблема, в
суматохата ние се притеснихме с майка ми и аз се опитах да успокоя М.,
като й казах: „Гледай мен! Дишай през носа, издишвай през устата!“. Исках
да насочи вниманието си към мен, за да я успокоя. Чух съпругът си да казва:
„Да извикаме „Бърза помощ“!“. Телефонът на г-н К. беше в ръцете му и
затова той повика линейката. Докато чакахме линейката, размяната на
реплики продължи. Г-н К. попита племенничката ми М. защо не се е
обадила на дядо си, баба си и леля си, роднините от негова страна. Детето
се обърка и притесни повече, и каза, че не е така. Дойде „Спеша помощ“ и
прегледа детето. Когато дойде „Спешна помощ“, лекарката искаше да
съблече блузката на детето, за да я прегледа, но тя се смущаваше да й се
вдигне фланелката. На прага на вратата бяха моят баща, съпругът ми и брат
й, които бяха се обърнали в гръб, а в стаята все още беше баща й, но той не
беше с гръб към нея. Помолихме го да излезе и той излезе. След прегледа
лекарката констатира „нервен срив“ и каза, че иска да й сложи „диазепам“.
След като „Бърза помощ“ си отидоха, моят съпруг помоли г-н К. и
непознатия човек да си тръгнат, за да се предотврати повторна криза. Г-н К.
си тръгна, но каза, че пак ще се върне и ще си вземе децата. Децата чуха
това. Децата изобщо не са искали време, за да си мислят, решението им
беше категорично, че не желаят да се връщат при баща си в Н.. Те се
страхуват от него. До сега майка им е успявала да ги пази и защити,
изпращала ги е по стаите им, но сега децата са притеснени, че ако отидат да
живеят при баща си, няма да има кой да ги защитава и закриля далече там в
гр. Н.. Докато живяха заедно, аз често съм им гостувала. Мога да дам
примери за случаи, в които съм била свидетел как г-н К. нарича децата
„дебели“, как обяснява на племенника ми Г. при невъзможност да реши
непознати за него задачи, че няма да сполучи в живота и нищо няма да
излезе от него. Тогава детето дойде при мен и помили да решим заедно
задачите, а те са били сложни за неговата възраст, като са включени и
степени. На 25.12.2020 г. аз, моят съпруг, майка му и баща му бяхме в с. Д.
на рожден ден на сестрата на моя съпруг, при което г-н К. заплашително
казва към племенника ми Г.: „Ако не дойдеш до 3 секунди следващия път, в
8
който те извикам, ще те смачкам.“. На това отношение беше свидетел и
моята баба, която е на 85 г.
На в-си на адв. М., свид. А. отговори:
– Тъй като напрежението ескалира и детето наистина се страхува, и не
знаехме какво ще се случи в нашия дом, т. к. имаше и непознато за мен и
моите близки лице в дома ни, аз се обадих на адвокат, който представлява
сестра ми по друго дело, което е за отнемане на родителските права, като
целта ми беше да видим нашите правни основания да изведем тези хора от
дома ни. Попитах адвоката дали трябва да извикаме полиция и дали имаме
основания, защото в противен случай, можем да нарушим закона, а не
искахме да го правим. Категорично не познавам човека, който е бил с г-н К.
в дома на родителите ми. Аз се представих на това лице, когато го видях
пред нашия блок с Г.К. и разбрах, че има желание да влезе в нашия дом. Не
ми е известно дали баща ми познава това лице. Това, с което съм запозната
от сестра ми е, че е имало няколко пъти, в които М. си е удряла главата. При
раждането си племенничката ми е родена малко по-рано, но не е имала
проблем с дишането.
Свид. А. А. – Съпруг съм на дъщерята на молителите – Т. А.. Желая да
свидетелствам.
На в-си на адв. Д., свид. А. отговори:
- На 09.03.2021 г. бях в гр. Я. по повод погребението на В. Г., сестра на
моята съпруга и дъщеря на П. и Г.Г.. Погребението беше на 09.03, като
мисля, че беше в 13.30 часа. На погребението присъства и Г.К., който е баща
на децата Г. и М. К. - децата на В. Г.. Не мога да си спомня точен час, когато
пристигна Г.К.. В този момент съпругата ми беше се разстроила и беше в
съседна стая. Г.К. пристигна на 9-ти март. След погребението, той пожела да
разговаря с молителите, като Г.К. още на гробищата разговаря с П. и Г.Г., за
да ги уведоми, че иска да проведат разговор. Каза им, че иска да разговарят,
като мисля че спомена, че е за децата, но се уговориха това да стане в града,
т. к. гробищният парк е извън Я. Говориха в апартамента на родителите на
моята съпруга, който се намира в гр. Я. на ул. ***. Аз присъствах на
разговора. Когато пристигнахме от гробищния парк, паркирахме колите
9
пред дома на молителите, заедно с моята съпруга, като бяхме отделно в
нашата кола. Слязохме от колата и тръгнахме към входа, и тогава
забелязахме Г.К. и още един мъж. Моята съпруга видя, че този господин
също иска да влезе и го помоли да остане долу и да не се качва горе, защото
това е семеен въпрос, а той не е от семейство и не го касае. Господинът
отговори, че ще влезе, т. к. ще свидетелства за Г.К.. Съпругата ми отново
каза, че не е редно. Г.К. се приближи към Т. и каза, че неговите деца били
отвлечени от покойната В. Г. и смята, че ние готвим трикове и затова е
извикал този господин. Г.К. и В. Г. бяха разделни от юли 2020 г. През това
време децата живееха при баба си и дядо си, заедно с майка си, в този
апартамент на гр. Я. на ул. „***. Тези 8 месеца майката и децата живееха на
този адрес. В. лично е споделяла и децата са споделяли, че той не е идвал.
Той знае къде са децата. Определено знаеше къде живеят. Знаеше, че са с
майката. Знам и от В. и от децата, че малко след като се преместиха в Я., тя
му е казала къде се намират тя и децата му. След тази слука, за която
говорих преди малко, аз бях на крачка зад съпругата си и тя се обърна да ме
потърси с поглед. Господата се качиха в апартамента и ние се качихме след
тях. Аз влязох последен в апартамента, като заключих входната врата.
Събрахме се в стаята, в която преди това беше ковчегът. Децата също бяха в
тази стая. В стаята стояхме по следния начин: децата бяха по диагонал от
мястото, където Г.К. се намираше, седнал на табуретка от лявата ми страна,
между мен и него на друга табуретка беше другият господин, след това бях
аз, от дясно беше П.Г. –бабата на децата, от дясно беше детето М., отдясно
на М. беше Т. А. –леля на децата, от дясно беше детето Г. и баща му Г..
Разговорът се започна от Г.К. с доста тих глас, което е необичайно за него,
защото обикновено той говори много по-високо. Започна с това, че знае, че
на близките ни е тежко в този момент, но трябва да поговорим и че смята да
вземе децата в Н.. Той каза, че е чакал 8 месеца, в които не е виждал децата
и че няма намерение повече да чака. В този момент нямах пряк поглед към
децата и лично аз не долових никаква реакция от тях, но след това г-н К.
продължи с това, че децата му са били отвлечени от покойната им майка и
че той не е имал възможност да ги вижда. Г.К. обясни, че използваната на
думата отвличане е определение, което му е казано от юристи. Това му бяха
думите. Видях неспокойство у децата, което може би се дължеше на това, че
г-н Г.К. твърдеше, че те са отвлечени, което е престъпление. По време на
10
разговора той не е поискал децата да отидат при него. Те стояха до баба си и
леля си. И той не отиде при тях. Срещата продължи с това, че Г.К.
обясняваше как децата били отвлечени, като забелязах, че тонът му започва
да се повишава постепенно. В това време Г.Г. –дядото на децата и молител
по делото, на обясненията как децата са отвлечени, отговори с въпрос към г-
н Г.К.: „А ти нали знаеш къде са децата?“. Отговорът от г-н К. беше, че
смята да отведе децата си и че ще направи каквото е необходимо, ще ги
отписва от училище и ще ги запише на училище в Н.. При тези думи децата
станаха видимо неспокойни от неговото намерение да ги отнеме, въпреки
тяхното нежелание. Започна едно въртене, потреперване от страна на
децата. М. беше по-близо до мен, а детето Г. се притискаше зад гърба на
съпругата ми Т.. М. се притесняваше, потреперваше и имаше изчервяване на
лицето. Към този момент все още нищо не беше казала. След това някой,
мисля че съпругата ми Т. А., попита защо Г.К. не попита децата какво е
тяхното желание, понеже те все пак са доста големи и са живи хора и
присъстват с тук. Г-н К. отговори с един леко агресивен повишен тон, че ще
си поговори с тях, но когато си отидат в Н., при което М. наистина започна
да трепери и да диша трудно. Тя започна да се задъхва и баба й започна да я
подканя да диша, но г-н К. продължи да говори какви са намеренията му да
ги отведе, въпреки че те не искат отиват там. М. започна да трепери и да се
зачервява, и каза: „Ние искаме да останем тук. Молим те, остави ни тук!“, но
той не обърна внимание на това, и продължи да обяснява как ще ги отведе и
няма как да е по друг начин. Малкият Г. се притесни за М. и каза: „М.,
дишай!“, и също предложи да й свалят якето. Веднага след М. и той каза на
баща си: „Не искам да идвам. Искам да остана тук.“. Имаше суматоха около
М., след което г-н К. продължи да обяснява, че не е имал възможност да
вижда децата си и че ще ги отведе. Като, че ли думите на децата: „Не ни
отвеждай!“ и неговото настояване това да се случи ги притесни още повече,
и М. започна да хълца и беше със затруднено дишане. В това време баба й и
леля й се приближиха към М., като се опитаха да я успокоят, като й говорят
успокоително, а г-н К. се изправи и се запъти към М. и посегна към нея към
рамото й. Тя беше видимо много притеснена от факта, че той се приближава
към нея. Баща й посегна към нея и й каза да става, при което М. започна да
хълца и каза, че ръцете й изтръпват, като видимо заекваше, не беше точно
заекване, но не можеше гладко да говори. В това време, миля че бабата и
11
лелята на децата му казаха да се отдръпне. Той се отдръпна. Попитахме го
не го ли е срам да се държи така и да причинява това на детето. През това
врем състоянието на детето беше много тежко и видимо със затруднено
дишаше, и аз споменах че трябва да се обадим на „Бърза помощ“, но не си
видях телефона, а г-н К. си държеше телефона в ръката и каза, че ще звънне
и се обади. Повика „Бърза помощ“ и те казаха, че ще изпратят екип. „Бърза
помощ“ дойде след известно време. Влязоха в стаята, попитаха какво е
дадено на детето и поискаха да я прегледат. Ние с дядото поехме към
изхода, а Г.К. остана вътре. Медицинското лице искаше да преслуша
гърдите на детето и детето М. смутено погледна към баба си и леля си. Чух
баба й П. да подканя Г.К. да излезе от стаята, т. к. М. е девойка, а тя трябва
да се съблече. Веднага след това той излезе и М. беше прегледана.
Всъщност след това продължихме разговорите. Искам да допълня, че преди
да дойде „Бърза помощ“, аз помолих него и господина да приключат този
разговор, т. к. не се понася добре от децата, на което г-н К. отговори, че ще
остане да види какъв ще е резултатът от прегледа на дъщеря му и остана да
изчака линейката. Някой попита: „Да се обадим ли на полицията?“, но не си
спомням кой, поради което господинът, придружаващ Г.К., каза: „Защо пък
полиция?“ и като чу, инстинктивно започна да се изнася към вратата.
Напрежение не ескалира и затова никой не е звънял на полиция. След
прегледа на детето му беше предписан медикамент за успокояване, който
беше силен, и даже имаше разговор за това дали няма да е силно това за
детето. Медицинското лице и бабата се разбраха на детето да се даде нещо
по-леко. Прегледът премина. На детето беше дадено каквото е нужно, за да
се успокои. Разговорът продължи кратко, като той отново настояваше, че
трябва да вземе децата. Децата му се молиха многократно. М. му повтаряше:
„Умолявам те. Не ни взимай! Остави ни тук! Тук е домът на майка ни. Тук с
гробът й и духът й е тук.“, а той отговори, че духът на майка им не е тук, а е
в Н.. Децата му казаха, че искат да са близо до майка си, и М. го умоляваше,
въпреки състоянието си, но той не чу тези техни молитви. Малкият Г. също
му повтаряше: „Моля те, остави ни тук. Искаме да живеем тук.“. Те бяха
изплашени и се страхуваха от Г.К., и заради предишно негово отношение
към тях, когато са живели в Н.. Децата са ни обяснявали как се е държал с
тях. Г. обясни, че баща му го е наричал с обидни думи – „шишко“, „много
дебел“ и съответно го е сръчквал в ребрата. По думите на малкия Г. това е
12
било болезнено за него. Също е имало извиване на ушите, и дори детето
каза: „Аз съм молил татко да спре, защото ме боли, но той не е спирал.“.
Назад във времето М. е споделяла, че е затваряна в стая на загасена лампа,
като не й е позволявал да излезе, държал й е вратата дори при молитви на
майка им. Г.К. не им е давал да ядат това което искат. На децата им е
забранявано да вечерят, защото са дебели и са с наднормено тегло. Те дори
ни разказаха как са си криели закуски в гардероба при дрехите, за да могат в
такива случаи да имат какво да хапнат. Малкият Г. ми е споделял лично на
мен как като не му е позволявано да вечеря, го е болял коремът, като дори е
имало такъв случай, когато баба му е била там и се е молил на баба си да му
даде нещо да хапне. След това Г.К. си тръгна. Каза вербално агресивно:
„Сега си тръгвам, но аз ще се върна.“. Това го каза пред децата. В това време
децата дори потърсиха закрила, като застанаха зад гърба на баба си и леля
си. Притиснаха се в тях да търсят тяхната подкрепа. Децата са много близки
с баба си и дядо си, защото още от малки, те ги отглеждат. От много малки,
още от бебета - 1-2 годишни, те са прекарвали много дълго време - над 5-6
месеца при баба си и дядо си на същия адрес в гр. Я.
Адв. М. – Нямам никакви въпроси към свидетеля.
Свид. К. Г. С. - Нямам роднинска връзка със страните.
На в-си на адв. М., свид. С. отговори:
- Познавам страните по делото. Познавам и двамата молители, като Г. Г.
Г. го познавам от 2007 г. бяхме колеги около 2 години на яхтата на Г.К.. На
09.03.2021 г. бях в Я.на погребението на В. Г. на гробищния парк. Познавам
В.. Аз дойдох на погребението, като дойдох специално за него. Познавам В.
от 2007 г. от както започнах работа при тях през 2017 г., като последно
работих за В.. Освен служебни отношения с В. станахме и приятели.
Чувствах се като част от това семейство. Гостувахме си често. Познавам и
сестра й - Т.. След гробищния парк Г.К. разговаря с Г. и П. Г.и, които са
бабата и дядото на децата, и им каза, че иска да разговаря с тях и те го
поканиха в техния апартамент. Г.К. беше съкрушен заради случилото се с В.
и през цялото време не можа да има контакт с децата си. Сърцето му беше
разбито. Ние отидохме преди погребението в Ямбол. Погребението реално
беше в с. К., после пак се върнахме в Я. Г.К. нямаше контакт с децата,
13
защото ту леля им ги дърпаше, ту баба им ги придърпваше. Той искаше да
разговаря с децата и с бабата и дядото. Г. ме помоли да го придружа в
апартамента и аз се съгласих, но още като тръгнахме да се качваме, Т. ме
помоли да изчакам, защото имали лични неща да говорят и да не
присъствам. Аз казах, че Г. ме е помолил да го придружа и се качих. Ние с
Г. седяхме на табуретки, бабата и дядото бяха на дивана с децата, Т. също
беше до тях на дивана, а съпругът на Т. беше отдясно на мен, може би на
ръба на дивана или на стол. Разговорът се започна от Г.К.. Каза им, че
трябва да обсъдят и решат как да се случат нещата с децата и да ги прибери
в Н.. Искаше да обсъдят как ще стане със смяната на училищата и т.н. Г.К.
каза: „Дайте да обсъдим как ще се случат нещата занапред. В същото време,
когато Г.К. им каза, че иска да си прибере децата вкъщи, дядото реагира
много остро. Дядото попита: „Ти тези деца обичаш ли ги?“. Помня точно.
Г.К. се опита да му обясни, че единственото, което иска е да си прибере
децата вкъщи. Тогава се включи и Т. в нападките срещу Г.К. на доста по-
висок тон, а аз само стоях и слушах. Почнаха да се говорят битовизми от
тяхна страна - на колко рождени дни на В. са били канени, че той се опитвал
да отдели В. от тях - майка си и баща си, и други неща в такава насока.
Разказваха си стари неща. Бил съм поне на 2-3 рождени дни на детето М.,
който и те са били там на яхтата. Г. каза на децата си, че ги обича и че иска
да се върнат при него. Г. нищо не каза. М. заяви, че не иска да се връща при
баща си в Н. и че иска да остане при баба си и дядо си. Не помня точно баща
й какво каза, защото стана голяма какафония, защото дядото и лелята Т.
викаха много. На момиченцето му стана лошо и започна да се задушава, но
то си го има това нещо от малка. Тя има „паник атаки“ или пристъпи, не
знам как точно се казва. Аз съм работил за тях близо 10 години. Виждал съм
я и друг път да е в това състояние, може би веднъж или 2 пъти при страх и
стрес, като се паникьоса и уплаши. Поне на 2-3 случая на яхтата съм
присъствал, когато й е ставало така. М. започна да се задушава и каза: „Не
мога да дишам.“, при което малкия Г. каза: „Спокойно! Обадете се на „Бърза
помощ“!“, но никой не се обади и Г.К. се обади, а бабата и лелята
успокояваха детето. Баща й също я успокояваше. „Бърза помощ“ изпратили
екип, но М. продължи да не се чувства добре. Г. й казваше: „Дишай!
Дишай!“. Г. каза, че тя това си го има от малка и ще се оправи. М. се
успокои, а някой започна да казва: „Обади се в полицията!“ и аз не знаех
14
защо ще се обаждат, т. к. нищо не беше станало. Писано е, че съм тръгнал да
излизам от апартамента, но не е така. Дойде лекарски екип и искаха да дават
някакви хапчета, но били силни и затова й дадоха други, които са по-слаби.
Прегледаха я и си тръгнаха. След това и ние с Г. си тръгнахме от
апартамента. Не е имало случай, в който да съм бил свидетел на страх на
децата от баща им. Децата бяха привързани към баща си, но това което
виждам сега, не мога да си го обясня. Не знам защо са разделени родителите
на децата. Разделени са от около година. Знам, че след раздялата майката е
била в Я. Знам, че Г.К. една вечер се е прибрал от село и в тях е заварил 5
„СИМ“-карти за телефони, а В. я нямало. Впоследствие научвам, че е в Я.
при майка си и баща си. Доколкото ми е казвал, той е звънял на В., но е
нямал контакт. Не ми е известно дали е идвал в Я. да види децата.
Н в-си на адв. Д., свид. С. отговори:
- Г.К. ми се обади да дойда на погребението. Аз живея в Б.в „***“. Не
знам защо Г. ме помоли да се кача до жилището и аз се качих, защото той
ме помоли. Дойдох за погребението на В.. Не знам защо Г. ме помоли, може
би, за да не е сам. Ако не ме беше помоли, нямаше да се кача. Говорим за
след погребението. Лелята каза да не се качвам, но той ме помоли да го
придружа. Аз уважих молбата на приятеля си. Сестрата на В., като ме
помоли да не се качвам, не ми е искала 3 имена и данни, имах сключен
трудов договор към В. Г. ЗП /з. п./. Г. не е взел децата. Той това искаше да
решат как ще стане връщането вкъщи. Не е искал да е на същия ден. Той
сподели, че първо трябва да подготви училището. Не е посягал към дъщеря
си по време на този разговор. Не е казвал, че той ще я отведе въпреки
молбите й. Тя наистина много плачеше, а той само мълчеше. Беше
съкрушен от цялата ситуация - смъртта на майката, и това, че децата му
отказват да се върнат при него. М. говореше някакви неща като: „Тате, моля
те, остави ме при мама! Духът и е тук“, а момченцето Г. се държеше мъжки.
Децата бяха на дивана при баба си и дядо си, стояха до тях на дивана. Г. не е
канил децата да отидат при него.
Свид. Н. Д. С.а Нямам роднинска връзка със страните.
На в-си на адв. М., свид. С. отговори:
15
– Познавам страните по делото. От 7-8 години познавам В., Г. и двете
им деца. Била съм приятелка с В.. Постоянно се събирахме. Ходихме по
екскурзии, и в Н. сме ходили, но предимно на село се събирахме. Аз живея в
Б.. На село, кажи-речи, почти всяка седмица се събирахме.
СЪДЪТ УКАЗВА на адв. М. да спазва реда в залата и да не повишава
тон.
На в-си на съда, свид. С.а – Не знам за инцидента на 09.03.2021 г. Не
съм присъствала. Нищо не знам.
Адв. М. – Нямам други въпроси към свидетелката, освен тези които не
бяха допуснати.
Адв. Д. – Нямам въпроси към свидетелката, т. к. същата не е присъствала
на процесната дата.
Адв. М. – Имам искания по доказателствата - за допускане на
назначаване на съдебно психологическа експертиза, която да даде отговор
на въпроса дали двете деца изпитват чувство на страх от своя баща, като
моля СПЕ да бъде извършена от детски психолог. Имам въпрос към
молителя Г.Г. по реда на чл. 176 ГПК, като искането ми за събиране на това
ново доказателство, е продуктивна от разпита на свидетелите, водени от
молителите, и тяхното заявление, че те не познават свидетеля на ответната
страна. Моля да се назначи СТЕ, вещото лице по която, след като вземе
наличната информация от мобилния телефон на ответника Г.К. от дата
09.03.2021 г., да отговори на коя дата е извършен звукозаписа в личния
мобилен телефон на Г.К., колко лица са участвали в разговора, да бъдат
разграничени техните полове, ако е възможно по гласове, да бъде извършена
идентификация на пол – мъж или жена, и и с какво съдържание е
звукозаписът от конкретната дата. Да се отговори има ли следи от извършен
монтаж на този запис? Телефонният номер е - ***. Считам, че следва да
бъде добавен въпросът: Кой е абонатът на този телефонен номер?, като
заявявам, че други звукозаписи на тази дата няма записани.
Адв. Д. – На първо място, считам, че искането за СПЕ, с така поставен
въпрос, не следва да се уважава, поради следните основания: 1. Приобщен е
16
социален доклад по делото, като изрично е изследван и даден отговор на
този въпрос на последната страница на този социален доклад и не следва да
се осигуряват специални знания чрез назначаване експертиза, т.к. това е
допустимо, когато е необходимо да се използват специални знания. От
данните по делото, които са приобщени към настоящия доклад, болнични
листове и изслушването на децата, което предстои да бъде извършено.
Децата ще могат да изложат своите твърдения в тази ситуация, и евентуално
едва след това, при положение, че у децата съществуват колебания дали
съществува страх, тогава може да бъде допуснато такова искане. Към
настоящия момент не сме изслушвали децата. Да се иска СПЕ само на база
на показания на свидетели, не е допустимо към този момент и това искане
не следва да се уважава. Относно искането за СТЕ, същото е недопустимо
по определени самостоятелни основания, предвидени в ГПК. Регламентът за
защита на лични данни по права, се инкорпорира и е транспониран в нашето
законодателство. На следващо място конституцията на Република България,
изрично забранява подобен род действия -извършване на звукозапис без
знание на лицата, които участват в него. Няма твърдение от страна на
ответника, че доверителите ми са информирани, че такъв запис ще бъде
извършен и съответно да са дали своето съгласие, след което да бъде
направен запис. Разпоредбата на ГПК позволява в съдебните заседания да се
извършва запис. Законът определя случаите, в които може да се извършва
звукозапис, като чл. 11 ГПК изрично повелява, че устни доказателства в
гражд процес се събират непосредствено в съдебно заседание и трябва да са
събрани по правилата на ГПК. Няма възможност да се изслушва запис,
извършван от едната страна без съгласието на другата страна. В тази връзка
считам, заявеното искане за недопустимо. Според императивните
разпоредби на ГПК и с оглед отговора, който съдът докладва в молбата от
доверителите ми по повод на отговора на ответната страна, изрично е
възразено, че са давали съгласие да бъдат записвани. В тази връзка е и
тайната съдебна практика – запис, извършван от неидентифицирано лице
при липса на дадено съгласие, не следва да се уважава. В тази връзка, моля
да отхвърлите доказателствените искания на ответната страна.
По направените доказателствени искания от ответната страна, съдът ще
вземе отношение след изслушване на децата, поради което съдът отстранява
17
страните от съдебната зала и въвежда децата със социалния работник, за да
бъдат изслушани.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към изслушване на децата Г. Г. К. и М. Г. К. в
присъствието на социалния работник Й. К. К..
Детето Г.К. – Всичко се случва много бързо. Баща ни много ни тормози
и това се случва особено вечер. Той от сутринта започва да пие и става
агресивен. Започва да удря по масата и да крещи. Тогава мама ни
изпращаше в стаята ни. Аз имах съмнение, че през това време той я бие.
Това беше, когато живяхме в Н..
Детето М.К. – Баща ни иска да ни вземе, а ние не искаме. Той не ми
даваше да затварям врата и като се изкъпех, нямаше как да затворя врата на
стаята и той влизаше да гледа и ми ставаше неудобно. Доста често го
правеше.
Детето Г.К. – След погребението той изчака половин час и пита баба и
дядо дали може да говорят и те се съгласиха. Ние бяхме разстроени.
Качихме се и седнахме. Баща ни започна да говори тихо, а по принцип не го
прави, а почти винаги крещи. От доста време го прави това нещо. От 2010 г.
пие доста алкохол.
Детето М.К. – Мама и той се занимаваха с бизнес с туристи. Аз, мама и
брат ми работихме на кораба, а през това време той пиеше. Лягаше да спи, а
ние вършехме всичко.
Детето Г.К. – Той ме е карал да решавам задачи, които не съм учил и
като не успея, ми вика или ми удря шамар. Това е ежедневно. Сутрин
ставаш и те е страх да излезеш от стаята си, защото те е страх, че ще ти вика
и ще ти се кара.
Детето М.К. – Като бях малка при някоя малка беля, аз плачех, а той ме
затваряше. Молих се да ме пусне и мама му се молеше, но той не ме
пускаше. Прибрахме се тук, защото той тормозеше и мен и мама и брат ми.
Бяха се скарали, но мама не се караше, а тя говореше спокойно. Искахме да
отидем при леля във В.. Там ходим на различни места, ходим на аквариум,
но той почна да крещи на мама. Цитирам: „Коя е тя, че да решава тези
18
неща?“. Мама беше на лечение във В., а баба помагаше. Наложи се да
останем на село и тогава той ми каза, че той е по-интелигентен и умен, че
има 2 висши, и че той е работил в чужбина, а мама не е, и затова само той
можел да взима решенията.
Детето Г.К. – На нас ни харесва повече тук. Разбрахме, че в Н. нямаме
приятели, защото като се преместихме, никой не ни търси, значи нямаме
много истински приятели там, докато тук си имаме много приятели.
Детето М.К. – Тук научихме много нови неща в училище и ни харесва.
На 9-ти март той каза, че мама е пияница и се въргаля по площада, а това не
е вряно и той е този, който пие.
Детето Г.К. – Той падна пиян, като се прибира към къщата.
Детето М.К. – Той риташе кучето силно и то стигаше чак в другата стая,
а ние обичаме нашето куче и на нас ни ставаше много мъчно.
Детето Г.К. – На 9-ти март той беше агресивен и започна да вика. Отиде
при М. и я хвана за рамото.
Детето М.К. – Да, когато ме хвана за рамото, аз си помислих, че ме
дърпа, за да ме взима, и се изплаших, затова аз отидох да се гушна при баба
и тогава се задъхах и не можех да дишам от страх. До сега никога не ми е
ставало така. Не съм имала такива проблеми преди. Тогава беше за първи
път.
Детето Г.К. – Аз се притесних много за нея. Помолих го да не ни
прибира, защото мама е тук и духът й също е тук. Той каза: „Майка ви вече
я няма.“ И ще дойдете да живеете с мен.
Детето М.К. – Въпреки, че не можех да дишам, аз продължавах да го
умолявам, но той не прие молбите ми. Лекарите дойдоха да ме прегледат и
казаха, че трябва да си вдигна блузата, а той не излизаше от стаята, и баба и
леля го помолиха и настояха той да излезе, за да ме прегледат и той с
нежелание просто излезе.
Детето Г.К. – Целият страх от 9-ти идва и от преди това. Този страх не
идва от веднъж. Прибрахме се в Я. май, че беше юли месец. Разбрахме, че
19
той е идвал в Я., но не е идвал вкъщи да ни види. Звънеше, но само по 30
секунди бяха разговорите. Само пита: „Как сте?, ние казваме: „Добре сме.“,
той пита: „Как върви училището?“ и ние казваме, после пита как е мама, но
това е още в началото, а след това се отказа да пита за нея. Обвини мама, че
го е плашела, че не му дава да ни вижда, а ние бяхме там.
Детето М.К. – На 9-ти, когато леля го попита дали ще пита нас къде
искаме, той със заплашителен тон каза, че ще си говорим като сме в Н. сами.
Аз се страхувам. Започнах да го моля. Изплаших се, че ще остана насаме с
баща ми в Н.. Той ходеше по гащи в къщата и си бъркаше в гащите, и
веднъж се преоблече пред мен, но аз се обърнах на другата страна, защото
ми стана неудобно. Всичко това ме притеснява и затова така реагирах на 9-
ти, когато помислих, че ще ни вземе с него. Оставал ни е да си лягаме
гладни. Бяхме на село да берем сливи и той ни каза, че докато не приключим
с дръвчетата, няма да ядем, а той стоеше в джипа и ядеше и пиеше бира.
Децата бяха изведени от залата, процесуалните представители на
страните влязоха в залата.
Адв. Д. – Считам, че искането не трябва да се уважава, с оглед на
обстоятелството, че съобразно разпоредбата на чл. 156, ал. 4 допускане на
доказателствено искане на страна, същата следва да установи фактите въз
основа на които цели да използва това доказателствено искане, какво ще
установява. Чухме, че желаят да бъде допусната такава експертиза, която да
възпроизведе съответния запис, но за установяване на какво. В тази връзка,
считам, че след като няма оспорване на нещо конкретно, което да е заявено
и да се оспорва, искането за допускане на специални знания за установяване
на конкретен факт, ако има оспорване на конкретен факт, е недопустимо.
Адв. М. – В отговора сме оспорили цялата фактология. Твърдим, че
свидетелите говорят неистина.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА: социален доклад изх. № ***/23.03.2021 г. на
ДСП –Я., като констатира, че службата извършила социалния доклад, която
20
е обследвала единствено молителите и децата, но не и бащата на децата
ответник по делото, т. к. същият се намира на територията на обслужваща
ДСП - Н.. С оглед на това, съдът намира, че следва да възложи на ДСП - Н.
да изготви социален доклад по отношение на ответника и баща на децата - Г.
Н. К.. С оглед на това, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗЛАГА на ДСП - Н. на осн. чл. 15, ал.6 от ЗЗДет във връзка закрила
правата на децата Г. Г. К. и М. Г. К. да изготви социален доклад по
отношение на техния баща Г. Н. К., като се прати препис от молбата на ДСП
- Н..
По исканията за назначаване на съдебна психологическа експертиза и
СТЕ, съдът ще се произнесе в закрито съдебно заседание, с оглед
напредване на времето.
С оглед на това, че делото не е изяснено от фактическа страна, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Отлага делото за 22.04.2021 г. от 14,15 часа, за която дата и час страните
са редовно уведомени.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 16,30
часа.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
Секретар: _______________________
21