Решение по дело №13625/2019 на Софийски градски съд

      Р Е Ш Е Н И Е

 

                                            

                                        Гр. София, 21.12.2020 г.

 

 

                             В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

                                      ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА  КОРДОЛОВСКА                                                      МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА         

         при секретаря Цветослава Гулийкова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 13625 описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

 

С решение  от 12.06.2019 г. по гр.дело № 35602/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 35-ти състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от С.Н.С., ЕГН ********** и Г.Н.М., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес *** срещу „Ц.д." АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:*** искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 33Д за сумата от общо 10 400 лв. представляваща обезщетение за претърпените от ищците имуществени вреди, следствие на неправомерна продажба на наследените от ищците финансови инст­рументи, ведно със законната лихва върху главницата от 02.11.2016 г. до датата на окончателното изплащане на сумата. С решението ищците С.Н.С., ЕГН ********** и Г.Н.М., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на ответника „Ц.д." АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., представляваща направени по  делото разноски.

Недоволни от така постановеното решение са останали ищците С.Н.С. и Г.Н.М., които в срока по чл.259, ал. 1 от ГПК го обжалват с оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържат, че неправилно първоинстанционният съд еприел липсата на противоправно поведение от странана на служители на ответника и липсата на причинна връзка.

Въззиваемата страна „Ц.д." АД, чрез пълномощника си оспорва жалбата по съображения изложени в депозирания по реда на чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на обжалваното решение, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с  обективно съединени искове с правно основание чл. 45 вр.чл.49 от ЗЗД.

В обстоятелствената част на исковата молба и ищците твърдят, че са наследници на Н.М.П.починал на 16.07.2001г. Прижеве наследодателят им притежавал ценни книжа - компенсаторни бонове съгласно разписка № 20510212С от 06.12.2006 г. в размер на 10 400 лв. През октомври 2012 г. установили, че за Н.П.вече има приключила процедура по нас­ледяване чрез друг инвестиционен посредник, както и че наследените от ищците финансови инструменти вече са били продадени, като на 16.06.2010г. били прех­върлени по сметката на М.Г.Г.чрез инвестиционния пос­редник „Е." АД. Сделката била регистрирана чрез длъжностно лице на Централния депозитар. Ето защо, твърдят, че е налице незаконно бездействие на длъжностни лица на ответника, тъй като същите не са извършили необходимата проверка и са регистрирали прехвърлянето на боновете. Предвид изложеното искат съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сумата от по 5 200 дв. на всеки от тях, представляваща имуществени вреди, изразяващи се в неправомерна про­дажба на наследените от ищците финансови инструменти, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът „Ц.д." АД оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Поддържа, че не са налице противоправни действия от негови служители, тъй като операциите се извършват по нареждане на овластените лица - АПСК и ин­вестиционните посредници. Ответникът няма задължение, нито възможност да извърши проверка на документите, представени в процедурата по регистрация.

Настоящата инстенция приема, че обжалваното съдебно решение е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка, към която препраща. При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, заключението на приетата от СРС и неоспорена от страните СТЕ се установява, че депозитарна разписка № *********/06.12.2006г. за сумата от 10 400 лв. е издадена на името на Н.М.П.. Съгласно Удостоверение за наследници № 126/01.110.2012 г., издадено от об­щина Перник, ищците са наследници при равни квоти на Н.М. П.. По делото е представено Нареждане за прехвърляне при нас­ледяване от Инвестиционен посредник „Статус инвест" АД във връзка с наследя­ване от Н.П.. Видно от писмо от 19.10.2012 г. от Ц.д. АД ищците са били уведомени, че компенсаторните инструменти са били прехвърлени по сметка на М.Г., в резултат на извършена процедура по унаследяване, чрез лицензиран към датата на прехвърляне, инвестиционен посредник. Към 20.12.2011 г. лицензът на инвестиционният посредник е бил отнет от КФН, а дейността му - преустановена. Представено е извлечение от електронната система на ответника за получе­ни съобщения за прехвърляне от „Е." АД във връзка с процедура по наследяване. Съгласно писмо от КФН изх. № 92-00-80/18.04.2018г. във връзка с открито производство по отнемане на лиценза на фирмата, изпълнителният директор на ИП „Е." е посочил, че от дружеството е откраднат пълният комплект на фирмената документация за периода от 1998 г. до 2011 г. Съгласно приетата СТЕ се установява комуникацията меж­ду ответника Централен депозитар и ИП „Е." : наредена е инструкция за стартиране на процедура по унаследяване и издаване на справка за притежание на финансови инструменти; изпратено съобщение за страната на титуляра - за прехвърляне на компенсаторните инструменти с номинал 10 400; съобщение от страна на наследника за прехвърляне на компенсаторни инструменти с номинал 10 400. Установява се, че съобщенията, с които на ответника са подадени инструк­циите за регистрация на наследяване, както и за приключване на последвалите сделки, са подписани с електронен подпис на ИП „Е." АД. В първоинстанционното производство чрез събраните по делото гласни доказателства с разпита на свидетеля М.Г., се установява, че свидетелят не знае нищо за настоящия случай, както и че не му е известно по негова сметка да са прехвърляни компенсаторни бонове, за които той да се е легитимирал като нас­ледник. Същият твърди, че не е получавал пари от продажба на ценни книжа и никога не е комуникирал с ответника.

Съгласно установената съдебна практика (ППВС № 9/1966, г., ППВС № 7/1958 г.) отговорността по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму и в този смисъл тя е за чужди виновни противоправни действия и има обезпечително гаранционна функция. За ангажиране на отговорността на ответника  по чл. 49 ЗЗД обаче е необходимо ищеца да установи при условията на пълно и главно доказване претърпените от него вреди,  които да са резултат на противоправно поведение на лицето, комуто е възложена работата, както и тези вреди да са преки и да са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата, т.е да са явяват причинени при или по повод изпълнението на възложената работа; причинна връзка между вредите и противоправния резултат. Вината на прекия причинител се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания ии възражения. Вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.

Настоящият въззивен състав споделя извода на СРС, че по делото е безспорно и се установява дока­зателствата, че за Н.П., наследодателя на ищците, е налице приключила процедура по наследяване чрез инвестиционен посредник „Е.", като на 16.06.2010г. компенсаторните бонове били прехвърлени по сметката на М.Г.Г., който не е наследник на Н.П.. Установява се и, че Н.П.е притежавал ценни книжа - компенсаторни бонове съгласно разписка № 20510212С от 06.12.2006г. в размер на 10 400 лв., а единствени негови наследници са ищците по настоящето дело - С.Н.С. и Г.Н.М..

Законосъобразен е изводът на първостепенният съд обаче, че от събраните по делото доказателствггне не се установява противоправно по­ведение на ответника. Същият е прехвърлил по сметка на лицето М.Г. поименните бонове в резултат на подадено нареждане от инвестиционен пос­редник „Е." АД, което към момента на прехвърлянето е било лицензи- рано.  От представеното извлечение от електронната система на ответника, а и съгласно приетата и неоспорена по делото СТЕ, се установява, че е наредена инструкция за стартиране на процедура по унаследяване и издаване на справка за притежание на финансови инструменти, изпратено е съобщение за страната на титуляра - за прехвърляне на компенсаторните инструменти с номинал 10 400; съобщение от страна на наследника за прехвърляне на компенсаторни инструменти с номинал 10 400. Всички съобщения, с които на ответника са подадени инструкциите за ре­гистрация на наследяване, както и за приключване на последвалите сделки, са подписани с електронен подпис на ИП „Е." АД.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от Наредба № 8 за Централния депрзитар, същият няма директни взаимоотношения с притежателите на финансови инструменти, а предоставя услуги само чрез своите членове по чл. 14, ал. 1, т. - т. 3 и чрез участ­ниците в системата за сетълмент. По силата на чл. 18 от Наредбата при извършва­не на дейността си Централен депозитар осъществява връзката с членовете си посредством електронен обмен на данни, а съгласно пар. 2 от Допълнителните разпоредби, разпоредбите се прилагат и за компенсаторните инструменти, регис­трирани в Централен депозитар.

Видно от представения по делото отговор от КФН не могат да бъдат предс­тавени документите, въз основа на които М.Г.се е легитимирал пред инвестиционния посредник, за да бъде извършена процедурата по унасле­дяване и прехвърлянето на бонове.

В конкретния случай във връзка с регистрацията на операции с компенсаторни инструменти, ЦД АД е извършил изискуемите, съгласно нормативна уредба, действия с необходимата професионална грижа, въз основа на редовно подадени от лицензиран (към датата на прехвърлянето) инвестиционен посредник, действащ като регистрационен агент, електронни инструкции, с които се нареждат регистрация и операции с компенсаторни инструменти. От страна на ЦД АД и неговите служители са спазени всички изисквания на действащите законови и подзаконови разпоредби, регламентиращи дейността на ЦД АД във връзка с регистрацията на прехвърляне на компенсаторни инструменти. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Наредба № 8 за Централния депозитар (Наредба № 8), Централният депозитар предоставя услуги само чрез своите членове по чл. 14, ал. 1, т. 1 - 3 и чрез участниците в системата за сетълмент. Централен депозитар няма даректни взаимоотношения с притежателите на финансови инструменти, регистрирани в управляваната от него система за безналични ценни книжа.

Ето защо законосъобразен и обоснован е изводът на СРС, че в случая, не може да се приеме, че е налице противоправно поведение, изразяващо се в действие или бездействие от страна на служители на ответника, тъй като същите нямат задължението да проверяват документите, въз основа на които се легитимират притежателите на финансови инструменти. Това е задължение на инвестиционния посредник, а съгласно събраните по делото до­казателства всички съобщения, с които на ответника са подадени инструкциите за регистрация на наследяване, са подписани с електронен подпис на ИП „Е." АД. Не се установява и причинната връзка между настъ­пилите за ищците имуществени вреди и действие/бездействие на служители на ответника.

Следва да бъде допълнено , че съгласно чл. 44, ал. 4 от Наредбата Централен депозитар не носи отговорност за верността на данните, получени от членове на Централния депозитар, емитенти и други овластени органи и лица, свързани с вписванията в регистрите на Централния депозитар.

ЦД АД няма нито задължение, нито обективната възможност да извърши проверка на документи, представени в офиса на инвестиционния посредник. Подобни задължения са вменени на инвестиционните посредници - членове на ЦД, спрямо дейността на които се осъществява държавен надзор от специализиран орган - Комисия за финансов надзор (КФН). Съгласно установения нормативен ред за извършване на сделки с безналични финансови инструменти (приложим и спрямо компенсаторните инструменти) всички необходими за сделката документи се представят пред лицензиран от КФН инвестиционен посредник (член на ЦД АД), който след извършване на сделката има задължения да я регистрира в системата на ЦД АД чрез подаване на електронни инструкции за прехвърляне. Съобразно изискванията Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) и Наредба № 38 за дейността на инвестиционните посредници (глава четвърта, шеста, седма), инвестиционните посредници имат редица задължения при сключване на договор, съответно приемане и изпълнение и отчитане на поръчки за покупка или продажба на финансови инструменти, сред които: да извършват проверка на самоличността и легитимацията на клиентите, да изискват от клиентите си определена информация, да проверят в депозитарната институция дали финансовите инструменти, за които се отнася нареждането за продажба, са налични по подсметка на клиента, да водят отчетност и да поддържат архив на всички сделки, услуги и дейности и др.

Налага се извод за недоказаност на противоправността на деянието и причинно - следствената връзка между деяние­то и вредите. Липсата само на едни от елементите от фактическия състав на чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД води до неоснователност на предявения иск, без да е необхо­димо обсъждане на останалите предпоставки за уважаване на иска.

Затова и с оглед липсата на противоправно поведение и причинно следствена връз­ка, обоснован и законосъобразен е изводът на СРС, че исковете са изцяло неоснователни поради което следва да бъдат отхвърлени.

По изложените съображения и с оглед съвпадане на изводите на двете съдебни инставции и в упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. ЗПП право на разноски има въззиваемата страна, порди което въззивникът следва да й заплати сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

      Водим от горното, съдът

 

                                      Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение  от 12.06.2019 г. по гр.дело № 35602/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 35-ти състав,вкл. в частта за разноските.

ОСЪЖДА С.Н.С., ЕГН ********** и Г.Н.М., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес *** да заплатят на „Ц.д." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. ЗПП сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението чрез връчване на препис от същото.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.