Решение по дело №4074/2020 на Районен съд - Бургас

                                      Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260623                                           22.12.2020г.                           град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,         наказателно отделение, XII-ти състав

На втори декември                                                                    година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

                                           Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                                           Съдебни заседатели:

 

Секретар: Камелия Славейкова  

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 4074 по описа на съда за 2020 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на Р.В.В., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно постановление 19-0769-001959/03.06.2019 г, издадено от началник група към ОДМВР Бургас, с-р “Пътна полиция” Бургас, упълномощен с 81213-515/14.05.2018 г., с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3 предл. 1 от ЗДвП; на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 10лв.

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, изпраща надлежно упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. Ангажира доказателства. Не прави искане за разноски.

За ответника по жалбата - сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, редовно призовани, представител не се явява в съдебно заседание пред настоящия съд. В писмено становище, изпратено до БРС, молят НП, да бъде потвърдено. Не сочат доказателства. Правят искане за разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 06.02.2019 г., около 15:45 часа в гр. Бургас, на в кв. „Меден Рудник”, на ул. „Без име”, в посока с. Брястовец, жалбоподателят като водач на лек автомобил „Фолксваген шаран”, с per № ****, с рама № WVWZZZ7MZTV005767, управлявал същия, без да е регистриран по надлежния ред – автомобилът бил с прекратена регистрация от 27.12.2018 год., служебно отбелязана в АИС. При извършената проверка, жалбоподателят, не представил контролен талон към СУМПС.

За констатираните нарушения бил издаден акт за установяване на административно нарушение от 06.02.2019 г., който нарушителят подписал, без възражения.

Административнонаказващият орган е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3 предл. 1 от ЗДвП; на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 10лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя, както и от приложените писмени доказателства .

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП предвижда „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.” Установените с акта фактически обстоятелства кореспондират по безспорен начин с показанията на актосъставителя.

Фактическата обстановка в АУАН не се оспорва от жалбоподателя, но последният излага в жалбата си доводи, че не е бил наясно с прекратената регистрация на автомобила. Тази теза се поддържа от разпитания в съдебно заседание свидетел Д., който заявява, че е пропуснал да съобщи това обстоятелство на жалбоподателя, предоставяйки му автомобила си за временно ползване.

Настоящият състав намира, че това обстоятелство, не е основание за избягване на административно наказателната отговорност, от страна на жалбоподателя, тъй като именно негова е отговорността, като водач на автомобила, да се погрижи за редовността на документите му, като обратното би означавало, че водач на автомобил, който не е негов собственик, не следва да носи отговорност за редовността на документите му, което би било недопустимо.

С оглед липсата на доказателства в обратен смисъл, Съдът намира, че нарушението е безспорно установено.

БРС преценя процесното нарушения като извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е осъзнавал, че поведението му е обществено вредно и укоримо, т.е. това, че чрез деянието си нарушава установения ред на държавно управление и въпреки това се е стремил към този резултат. Разпоредбата на чл. 175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500лв. Нарушението е осъществено от обективна и субективна страна и определената от актосъставителя и наказващия орган квалификация е правилна и законосъобразна. Наложеното наказание е в минимален размер, явява се справедливо и е адекватно на тежестта на извършеното. Достатъчно е за постигане на целите на административните наказания по чл. 12 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.

С оглед липсата на доказателства в обратен смисъл, Съдът намира, че горепосоченото нарушение е безспорно установено.

Процесното нарушение е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е осъзнавал, че поведението му е обществено вредно и укоримо, т.е. това, че чрез деянието си нарушава установения ред на държавно управление и въпреки това се е стремил към този резултат.

БРС възприема наложеното на нарушителя наказание „глоба“, в размер на 10лв, за справедливо и обосновано. Наказанието е с фиксиран размер и не може да бъде изменено от Съда. Същото е адекватно на тежестта на извършеното, съответства на степента на обществена опасност на деянието и е достатъчно за постигане на целите на административните наказания по чл. 12 от ЗАНН.

Обжалваното постановление е законосъобразно и обосновано, поради което, следва да бъде потвърдено.

Единствено за пълнота, съдът следва да отбележи, че не е налице маловажност на случая. Липсата на вредни последици, не е елемент от състава на нарушението за което жалбоподателят е привлечен към административно - наказателна отговорност. Всяко от вмененото му нарушение е на формално извършване. Евентуално последващо поведение по отстраняването на нарушението, за което няма данни по настоящото дело е нормално и очаквано от житейска гледна точка поведение и не може да се счита за някаква особена проява на добросъвестност, която да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното, съдът намери обжалваното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е потвърдено, поради което, в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски, които Съдът определи в размер на 80 /осемдесет/ лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

                                                 Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 19-0769-001959/03.06.2019 г, издадено от началник група към ОДМВР Бургас, с-р “Пътна полиция” Бургас, упълномощен с 81213-515/14.05.2018 г. против Р.В.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3 предл. 1 от ЗДвП; на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 10лв.

 

ОСЪЖДА Р.В.В., ЕГН: **********, да заплати на Сектор Пътна полиция към ОДМВР гр. Бургас, сумата от 80 /осемдесет/ лева, за направени по делото разноски.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.

 

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.