№ 1253
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20211100508897 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 144904 от 09.07.2020 г. по гр.д. № 2885/2020 г. на СРС, ІІ
ГО, 126 състав, е отменено като незаконно уволнението на ЯН. Г. М., ЕГН
**********, извършено с Предизвестие от 11.12.2019 г. и констатирано
съгласно Заповед № РД-257/11.12.2019 г., на Изпълнителния директор на
„АЛК“ АД, ЕИК *******, с която на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ –
поради намаляване на обема на работа, е прекратено трудовото
правоотношение между страните, считано от 11.12.2019 г. на основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ; ищцата ЯН. Г. М., е възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност – „Стюардеса“ в „АЛК“ АД , на основание чл.344,
ал.1, т.2 от КТ; ответникът „АЛК“ АД е осъден да заплати на основание чл.
344, ал.1, т.3 от КТ вр. с чл.225, ал.1 от КТ на ищцата ЯН. Г. М., ЕГН
********** сумата 5 000,00 лева, представляваща обезщетение по чл. 225,
ал. 1 КТ за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода
11.01.2020 г. - 11.06.2020 г., ведно със законната лихва от 21.01.2020 г. до
1
погасяване на задължението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 650,00
лева - разноски по делото.
Ответното дружество „АЛК“ АД е осъдено да заплати на основание чл.
78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата 360,00 лева -
разноски по делото за държавна такса.
С решението е допуснато на основание чл. 242, ал. 1 ГПК
предварително изпълнение на решението в частта, с която е уважен искът по
чл. 225, ал. 1 КТ.
Недоволен от постановеното решение, с което исковете при
квалификацията на чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ вр.чл.225, ал.1 от КТ са
уважени е останал ответникът „АЛК“ АД, който в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК го обжалва с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. По-
конкретно поддържа, че е налице визираното в уволнителната заповед
основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по
чл.328, ал.1, т.3 от КТ, както и че е извършен подбор съобразно нормата на
чл.329, ал.1 от КТ. Искането му към въззивната инстанция е да отмени
първоинстанционно решение и отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира сторените по делото разноски.
По делото ответникът „АЛК“ АД, е депозирал и частна жалба по
реда на чл.248, ал.3 от ГПК, с която се обжалва постановеното от СРС,
126 състав по делото Определение от 29.04.2021 г., с което е отхвърлена
молбата на ответното дружество, инкорпорирана във въззивната жалба,
за изменение на Решението в ЧАСТТА за разноските.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбата, обсъди събраните доказателства, приема следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната
част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на
обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща
2
към мотивите на СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Не се спори между страните, а това е видно и от представените
доказателства - Трудов договор № 146 от 27.03.2019 г., че между страните е
съществувало валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на
което ищцата е изпълнявал длъжността "Стюардеса" в „АЛК“ АД, като
трудовоправната връзка между страните съдът приема да е прекратена
считано от 11.12.2019 г., когато на ищцата е връчено Предизвестие № РД-
256/11.12.2019 г. на Изпълнителния директор на „АЛК“ АД, с което на
основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ – поради намаляване на обема на работа, е
прекратено трудовото правоотношение с ЯН. Г. М.. Издадената от
Изпълнителния директор на „АЛК“ АД. Заповед № РД-257/11.12.2019 г.
Изпълнителния директор на „АЛК“ АД има само констативен характер.
Намаляване обема на работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ
предполага относително пропорционално намаляване на персонала в
структурните звена на предприятието, без обаче те да се закриват, тъй като
дейността на работодателя продължава, но при намален реално обем на
работата. Последното води до намаляване на необходимостта от съответната
част от трудовите функции, имащи за задача осъществяването на съответните
стопански дейности с намален обем на работа, тъй като по-малкият обем на
работа ще се изпълнява с по-малко на брой работници или служители. Или
част от длъжностите с тяхните трудови функции стават излишни, което има
за последица прекратяване на трудовите договори за тези длъжности в
различните структурни образувания на работодателя.
Следователно по естеството си намаляването обема на работата
представлява намаляване на производствената програма, на
количеството на продукцията, обема на стокооборота, на обема на
услугите. Това състояние трябва обективно, фактически да съществува. То
обаче не следва да се отнася към дейността на предприятието изобщо, а
към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция.
Поради това фактическият състав на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ
изисква при изследване на елементите му проследяване на процеса на
намаляване обема на работа да се отнася не към дейността на
3
предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез
дадена трудова функция, или следва да бъде установено как намаляването
на обема на работата на предприятието се е отразило на дейността, в която е
бил зает до уволнението съответния работник или служител.
По делото работодателят /ответникът/, чиято е доказателствената
тежест съобразно разпоребата на чл.154 от ГПК не е ангажирал
доказателства, вкл.ССчЕ, към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение между траните - 11.12.2019 г., да е било налице намаляване
обема на работата, която е част от изпълняваната от ищата трудова функция,
както и да са спазени формалните изисквания за уволнение на основание
намаляване обема на работа, свързани с извършване на подбор съобразно
изискванията на чл. 329 КТ. Ето защо и при приложение на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, следва
да се приеме, че не е налице намаляване обема на работата, което да е
съотносимо към трудовата дейност, извършвана от ищцата, реализирана чрез
нейната трудова функция.
След като при прекратяване на трудовото правоотношение не се е
осъществило основанието, на което се основава заповедта за уволнение, по
принцип не е нужно обсъждането на въпроса за подбора /доколкото
извършването на подбор е последица от прилагането на установените в чл.
329, ал. 1 от КТ фактически състави за уволнение, чието изброяване е
изчерпателно/. Независимо от това настоящият въззивен състав намира за
необходимо да отбележи и следното:
Подборът е свързан с действия от страна на работодателя по
сравняване качествата на подлежащите на подбор служители по
законоустановените критерии - квалификация и ниво на изпълнение на
възложената работа, като работодателят трябва да докаже не само
формалното извършване на подбор, но и начина, по който той е извършен и
именно тези обстоятелства са в предмета на контрола за законосъобразност,
който съдът упражнява. Трайната съдебна практика и правната теория
приемат, че извършването на подбор е задължение на работодателя в
случаите, когато се съкращават една или няколко щатни бройки измежду
всички заемащи еднаква длъжност работници или служители, а е негово
право, когато се съкращават щатни бройки измежду заемащи сходна
4
длъжност - така изрично мотивите на ТР № 3/16.1.2012 г. на ОСГК - ВКС. В
закона не е установена писмена форма, нито за действителност, нито за
доказване на извършването на подбор по чл. 329 КТ, поради което това
обстоятелство може да се доказва с всички доказателствени средства по ГПК,
вкл. свидетелски показания - в този смисъл и ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК -
ВКС. Задължението да извърши подбор е за работодателя.
В разглеждания случай извършването на подбор е било
задължително, тъй като на длъжността „Стюардеса“ е имало назначени и
други служители, чието трудово правоотношение не е било прекратено (факт
приет за безспорн от първостепенния съд). С Определението от 14.05.2020 г.
районният съд е указал изрично на ответника, че не сочи доказателства за
извършен подбор, както и че в едноседмичен срок от получаване на
определението може да прецизира доказателствените си искания, да вземе
становище по доклада и да предприеме съответните процесуални действия,
включително представяне на доказателства, като в противен случай губи
възможността да стори това по-късно /съгласно разпоредбата на чл. 312, ал. 2
и чл. 313 ГПК/. Ответникът обаче не е ангажира своевременно /в
преклузивния едноседмичен срок/ доказателства за установяване факта на
извършване на подбор. В срок е поискал събиране на гласни доказателства
единствено за качеството на работата на ищеца, но не и за факта на
извършване на подбора, както и за факта, че действително ищцата е работила
по-лошо и притежава по-слаби професионални знания и умения, отколкото
предпочетените при подбора служители, за които е определено да останат на
работа /подробни мотиви по този въпрос СРС е изложил в протоколно
Определение от 25.06.2020 г./. Нито в Отговора на ИМ, нито всрока по
чл.312, ал.2 от ГПК ответникът в първоинстанционното производство
представя таблиците, на които се позовава едва във Въззивната жалбака,
както и в посочения срок пред СРС не сочи относими доказателства
доказващи уволнителното основание по чл.328, ал.1, т.3 от КТ. Ето защо и
първостепенният съд, при спазване на процесуалния закон, не е приел
представените в първото открито заседание писмени доказателства за
установяване на този факт. Предвид липсата на допустими доказателства и
при прилагане последиците на чл. 154 ГПК въззивният съд споделя извода на
СРС и намира за недоказан факта на извършване на подбор /т.е. приема, че
работодателят не е извършил подбор/.
5
Изложеното обосновава извод за основателност на предявения по
чл.344, ал.1, т.1 от КТ иск.
В този смисъл приемайки, че уволнението на ищцата е
незаконосъобразно, първоинстанционният съд е приложил правилно
материалния закон по отношение основателността на исковете по чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. С оглед акцесорността на иска по
чл.344, ал.1, т.2 и с оглед характера на съществувалото между страните
трудово правоотношение – безсрочно, същият следва да бъде уважен и
ищцата възстановена на заеманата преди уволнението длъжност –
"Стюардеса“ в „АЛК“ АД.
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.
225, ал. 1 от КТ:
За да бъде уважен иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с
чл.225, ал.1 от КТ задължително следва да са налице следните три
предпоставки: уволнението на работника да бъде признато за незаконно; да е
настъпила вреда, подлежаща на възстановяване, която се съизмерява с
пропуснатото брутно трудово възнаграждение на работника или служителя за
времето през което е останал без работа, но за не повече от шест месеца;
третото задължително условие за уважаване на иска е причинна връзка между
незаконното уволнение и оставането без работа. Настоящата въззивна
инстанция в упражнение на правомощията си по чл.269 от ГПК намира
атакуваното първоинстанционно решение в тази му част за валидно и
допустимо. В правилно приложение на материалния закон при съвкупна
преценка на събраните по делото писмени доказателства СРС е извел извода
за дължимост на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа в
резултат от незаконното уволнение за периода от за периода от 11.01.2020 г. -
11.06.2020 г., в размер на 5 000 лв.
В упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК въззивната
инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
Настоящата въззивна инстанция намира обжалваното Определение от
29.04.2021 г., с което е отхвърлена молбата на ответното дружество,
инкорпорирана във въззивната жалба, за изменение на Решението в
ЧАСТТА за разноските за валидно, процесуално допустимо и правилно
изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този
6
начин ги прави свои мотиви – съгласно процесуалната възможност за това,
изрично установена с разпоредбата на чл. 272, във вр. с чл. 278, ал. 4 и с чл.
279 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600.00 лв., за
реалното извършване на които са представени доказателства пред настоящата
инстанция с представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК и
представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат.
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 144904 от 09.07.2020 г. по гр.д. №
2885/2020 г. на СРС, ІІ ГО, 126 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Частна жалба на ответника "АЛК" АД
депозирана по реда на чл.248, ал.3 от ГПК, с която се обжалва
постановеното от СРС, 126 състав по делото Определение от 29.04.2021 г.,
с което е отхвърлена молбата на ответното дружество, инкорпорирана
във въззивната жалба, за изменение на Решението в ЧАСТТА за
разноските.
ОСЪЖДА „АЛК“ АД, ЕИК ******* да заплати на основание чл.78 от
ГПК на ЯН. Г. М., ЕГН ********** сторените по делото пред СГС разноски в
размер на 600.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение за един
адвокат.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7