М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 5998 по описа за 2019 година на
Районен съд гр.Пловдив, 2 нак.състав
От Районна
прокуратура Пловдив е внесен обвинителен акт по досъдебно производство № 272/2018г.
по описа на 04 РПУ при ОДМВР Пловдив /пр. пр. № 2253/2018г. по описа на Районна
прокуратура Пловдив/ срещу П.М.Д. за извършено престъпление по чл.290, ал.1 от НК
за това, че на 08.02.2018г. в гр. Пловдив, пред съд – Районен съд Пловдив, XXII граждански състав, като свидетел по гражданско дело
№ 16844/2017г. по описа на Районен съд Пловдив, устно, съзнателно е потвърдил
неистина, като е заявил следното: „… 3-4 дена след това бяхме на гости у бабата
на М.и там го видях без лепенка, 4-5 дни след инцидента имаше драскотина…”.
Производството
пред настоящата съдебна инстанция протече по реда на диференцираната процедура
по Глава ХХVII от НПК – съкратено съдебно следствие, в частност
такова по чл.371, т.1 от НПК, като между страните бе постигнато съгласие да не
се разпитват свидетелите Р.М., Л.Д., Й.Д., Г.Б.и М.Щ..
В хода на
съдебните прения представителят на Районна прокуратура Пловдив поддържа така повдигнатото
обвинение. Излага доводи, че от събраните по делото доказателства по несъмнен
начин се установяват всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на
чл.290, ал.1 от НК. Посочва, че изложеното от подсъдимия пред гражданския съд е
в противоречие с приетата по делото СМЕ и останалите събрани по делото гласни
доказателства, което е било и причината да не се кредитира от съда. Фактът за
причиненото увреждане на детето е от значение за изхода на делото – за размера
на претендираните неимуществени вреди. Излага
съображения, че подсъдимият е знаел, че посоченото от него не отговаря на
обективната действителност. В заключение пледира за осъдителна присъда, с която
да се наложи наказание лишаване от свобода на подсъдимия Д. в минимален размер,
чието изпълнение да бъде отложено по реда чл.66, ал.1 от НК.
Защитникът на
подсъдимия – адв.А.П., излага доводи, че обвинението не е доказано по безспорен
начин. Посочва, че само по себе си обстоятелството, че гражданският съд не е
кредитирал показанията на подсъдимия, не води до извод, че същият е затаил
истина или е изрекъл неистина. На следващо място посочва, че изложеното от подзащитния
му Д. отговаря на действителното положение, като същият е свидетелствал за
факти, реализирали се преди една година от депозирането на показанията в съда.
Излага доводи, че свидетелят не е затаил, че е налице травматично увреждане, а
единствено е описал същото по начина, по който го е възприел. Поради изложеното
моли съдът да постанови присъда, с която да оправдае неговия подзащитен П.Д..
Подсъдимият П.Д.
за лична защита посочва, че пред гражданския съд първоначално е заявил, че няма
спомен за деня, в който е видял детето, но впоследствие при следващ въпрос за
времето е посочил няколко дни, а след това, че същите са 4-5. Посочва, че е
депозирал показанията си в съда, без някой да го е карал, както и че е изложил
съображения, че му изглежда като одраскано, не като ухапано. Заяви, че едва
след явяването си пред съда е разбрал, че детето е имало шевове, за които до
този момент не е знаел. Посочва, че впоследствие е имал обаждане от свидетеля Р.М.,
който му е казал, че неговият адвокат ще депозира жалба за лъжесвидетелстване,
ако не се откаже от своите показания.
В предоставената
му последна дума моли да бъде оправдан.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият П.М.
Д.е роден на *** ***, обл.П., б., с българско гражданство, завършено средно образование,
неженен, неосъждан, безработен, ЕГН: **********
От приетата по
делото справка съдимост съдът намира като установено че същия не е осъждан,
както и че не е бил освобождаван от наказателна отговорност и да му е налагано
административно наказание Глоба по реда на чл.78а от НК.
На 21.08.2017г.
в с.Цалапица, обл.Пловдив, настъпил инцидент между
куче, собственост на С.Б., и М.Д. – внук на свидетеля Р.М., вследствие на който
на М.Д. били причинени травматични увреждания. Същият бил отведен в УМБАЛ „Св.
Георги”, където му била оказана медицинска помощ и насочен към Клиника за
лицево-челюстна хирургия. Приет на 21.08.2018г.
в Клиника по лицево-челюстна хирургия при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД –Пловдив
където раната е била хирургично обработена и зашита с 5 конеца. На пострадалото
дете М.Д. върху лицето му имало поставена лепенка. Пострадалото дете било
изписано с подобрение от клиниката на 21.08.2018г. Шевовете и лепенката били
възприети от свидетелите Л.и Й.Д..
Впоследствие М.Д.
бил закаран при свидетелката Е.Д. – негова баба. Същата видяла, че носът му е
подут и имала поставена лепенка над едното му око и която продължава надолу под
него. Самата рана не я видяла, защото имало поставена лепенка върху нея.
На 22.08.2017г.
свидетелят Р.М. довел своя внук – М.Д., в своя дом, находящ
се в **, за да посетят УМБАЛ „Св. Георги” за смяна на превръзка. На
28.08.2017г. конците от шева във връзка с причинените травматични увреждания на
М.Д., били свалени. След това М.Д. се срещнал със своята майка – свидетелката Й.Д.,
която видяла, че детето и носи марля и лепенка.
Свидетелят С.К.
също възприел раната на М.Д. – негов племенник. Първоначално, когато го видял, М.Д.
имал лепенка. На неустановено по делото дата, след като минало известно време
от инцидента, детето М.Д. отишло в дома на свидетеля К. и свирило на гайда, а
там присъствал и подсъдимият П.Д. и свидетелят Й. Б.. В този ден нямало
превръзка върху лицето на М.Д..
Във връзка с
настъпилия инцидент на 21.08.2017г., било образувано гр.д. № 16844/2017г. по
описа на Районен съд Пловдив. В хода на гражданското делото била изготвена СМЕ
и допълнение към нея.
На 08.02.2018г.,
по гр.д. № 16844/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив, в присъствието на свидетеля
Г.Б.– адвокат на ищеца, бил разпитан като свидетел подсъдимият П.Д.. В разпита
си същият посочил следното: „ .. 3-4 дена след това бяхме на гости у бабата на М.и
там го видях без лепенка. 4-5 дни след инцидента имаше драскотина…” / лист 32
от ДП/. Отговаряйки на въпросите на страните по делото като свидетел П.Д. също
така посочил и че „ Не съм видял да има шевове, имаше марля и лепенка.“
С Решение №
808/08.03.2018г. по гр.д. № 16844/2017г. по описа на Районен съд Пловдив, С.Б.
и М.В.били осъдени солидарно да заплатят на М.Д., чрез неговата майка и законен
представител – Й.Д., сумата в размер на 10000 лева, за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, вследствие на инцидент на
21.08.2017 г. – ухапване от куче, при който М.Д. е получил разкъсно
– контузни рани от ухапване от куче в лявата
челно-слепоочна област на главата, множество драскотини по върха на носа, както
и първи пръст на лявата ръка. В решението показанията на подсъдимия в
настоящото производство /и свидетел в производството пред гражданския съд/ - П.Д.,
че 4-5 дни след инцидента М.Д. имал само драскотина, недълбока рана, не били
кредитирани, като гражданският съд приел, че противоречат на на приетата по делото СМЕ, и на показанията на свидетеля Р.М..
Решението било потвърдено с Решение № 1063/23.07.2018 г. по в. гр.д. №
1043/2018г. по описа на Окръжен съд Пловдив, и не било допуснато до касационно
обжалване с Определение № 231/28.03.2019г. по гр.д. № 3946/2018г. по описа на
ВКС.
Във връзка със
заявеното от подсъдимия Д. ***, свидетелят Р.М. депозирал жалба до Районна
прокуратура Пловдив. На 20.03.2019 г. свидетелката М.Щ. получила три броя
снимки от свидетеля Р.М., установяващи уврежданията на неговия внук – М.Д..
Междувременно,
подсъдимият П.Д. депозирал жалба пред Районна прокуратура Пловдив по повод
отправена заплаха от свидетеля Р.М., въз основа на която била образувана преписка № 333000-986/16.02.2018г. По повод
депозираната жалба били снети обяснения
от подсъдимия Д.. Доколкото не се установили данни за престъпление от общ
характер, на 09.03.2018г. по отношение на свидетеля Р.М. бил издаден Протокол
за предупреждение - да не се разправя с П.Д., а на 12.02.2018г. по отношение на
подсъдимия Д. бил издаден Протокол за предупреждение – да не се разправя със
свидетеля Р.М..
Свидетелят Р.М.
опитал да се свърже и със свидетелката Р.Д. – майка на подсъдимия П.Д..
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена на първо място от показанията на
свидетелите, чийто разпити бяха приобщени на основание чл.37, т.1 от НПК,
а именно: Р.М. /л. 68 от ДП/, Л.Д. /л.70/, Й.Д. /л.73, 74/, Г.Б./л.75/ и М.Щ.
/л.76/. Освен изрично изразеното съгласие от страните за провеждане на процедура по
съкратено съдебно следствие по Глава ХХVII от НПК и в частност по чл.371, т.1 от НПК съдът намери, че
посочените
действия по разследването са извършени по предвидения в НПК, поради което
одобри изразеното съгласие и обяви, че протоколите от разпитите ще се ползват
при постановяване на присъдата.
Описаната и
възприета от съда фактическа обстановка се установи и от останалите приобщени
по делото доказателства, а именно: обясненията на подсъдимия Д., показанията на
свидетелите Е.Д., дадени в хода на съдебното следствие /л.35-36/ и прочетени на
основание чл.271, ал.5, вр. ал.1 от НПК от ДП /л.69 от ДП/, С.К. /л.36-37/, Й. Б.
/л.37-38/, И.П. /л.43/ и Р.Д. /л.49-50/, както и от приобщените писмени доказателства:
заявление от П. М.до Началника на РУ Стамболийски /л.28/, протоколи за
предупреждение по ЗМВР на П.Д. и Р.М. /л.31-32/, протокол от 08.02.2018 г. по
гр.д. № 16844/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив /л.45-49, 90-94 от ДП/,
СМЕ по писмени данни № 4/2018 г., депозирана по гр.д. № 16844/2017 г. по описа
на Районен съд Пловдив /л.50-51 от ДП/, допълнение към СМЕ № 4/2018 г.,
депозирано по гр.д. № 16844/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив /л.52 от
ДП/ и Решение № 808/08.03.2018 г. по гр.д. № 16844/2017 г. по описа на Районен
съд Пловдив, с приложение диспозитивите на контролиращите
инстанции /л.78-81 от ДП/.
Съдът следва да
отбележи, че материалите по делото, формиращи доказателствената
съвкупност, са еднопосочни, като макар с известни противоречия формират
цялостен извод за описаната по-горе фактическа обстановка. Досежно
обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие, съдът намира,
че следва се да приеме изложеното от него, доколкото то намира подкрепа и в
останалите материали от доказателствената съвкупност.
В тази връзка следва да се посочи, че подсъдимият в нито един момент не е
отричал, че е изрекъл думите, обективирани в
протокола от гражданското дело, като единственото възражение в тази насока е че
е казал истината. Настоящият съдебен състав дава вяра на обясненията на
подсъдимия досежно обстоятелството, че той е изрекъл
вменените му с обвинителния акт думи в качеството му на свидетел пред
гражданския съд, доколкото същите отговарят на останалия събран по делото
доказателствен материал. В тази връзка е и протоколът от откритото съдебно
заседание по делото, който се явява официален свидетелстващ документ, че именно
подсъдимият е изрекъл думите, за които му е повдигнато обвинение, и то в
качеството на свидетел по гражданското дело. Посоченото обстоятелство се
подкрепя и от показанията на свидетеля Г.Б., които независимо, че е бил
насрещна страна в процеса по гражданското дело, е свидетел – очевидец, предвид
на което в тази част съдът им дава вяра.
Съдът кредитира
и обясненията на подсъдимия Д. в частта, с която същият заявява, че по
гражданското дело е казал истината. Действително, обясненията на Д., доколкото
същият има качеството на подсъдим, имат двуяка
природа - те представляват както
доказателствено средство, така и средство за защита, което налага тяхната
обективност да бъде преценявана внимателно чрез съпоставка с останалите събрани
обективни доказателства и подробния им анализ. Съдът намира, че изложеното от
подсъдимия, че това, което е възпроизвел пред гражданския съд отговаря на
възприетото от него, представлява доказателствено средство за факти, включени в
предмета на доказване по чл.102 от НПК. В насока изложеното от подсъдимия са
показанията на свидетеля К., който потвърждава, че когато подсъдимият е видял
детето М.Д., то не е имало превръзка на окото, както и показанията на свидетеля
Й. Б., които са в същата насока. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите К.
и Б., доколкото същите са очевидци на срещата между подсъдимия и детето М.Д.,
като и двамата са категорични, че към онзи момент детето не е имало поставена превръзка.
В насока, че подсъдимият Д. е виждал детето, са и показанията на свидетелката Е.Д.,
като показанията и се кредитират в тази част, доколкото съответстват на
изложеното от свидетелите К. и Б.. В останалата част показанията на
свидетелката Д. съдът намира за неотносими, доколкото
същата не си спомня към кой момент точно нейният внук – М.Д., е бил без
превръзка. Обстоятелството, че при срещата на подсъдимия и детето, последното е
свирило на гайда несъмнено се установи именно от показанията на тримата
свидетели – К., Б. и Е.Д..
Настоящият
съдебен състав констатира противоречие между изложеното от подсъдимия Д. и това
от свидетелите К. и Б. досежно изминалия период от
време от инцидента до срещата на подсъдимия с детето М.Д.. Противоречие се
констатира както в показанията на самите свидетели, така и с показанията на
свидетеля Р.М.. При оценка на последните, съдът отчете, че между свидетеля Р.М.
и подсъдимия Д. е налице конфликт по повод свидетелстването на подсъдимия по
гражданското дело. За посочения конфликт свидетелстват показанията на
свидетелите И.П. и Р.Д., както и приложените писмени доказателства: заявление
от П. М.до Началника на РУ Стамболийски и протоколи за предупреждение по ЗМВР
на П.Д. и Р.М.. Влошените отношения между подсъдимия и свидетеля М., налагат
по-внимателен анализ на показанията на последния. Само по себе си обаче това
обстоятелство не може да изключи показанията на свидетеля М.. Съдът кредитира
същите досежно времето, през което детето е било с
превръзка на лицето, доколкото свидетелят М. е бил непосредствено с М.Д. и
могъл да възприеме като период от време престоят с превръзка, като го е
придружавал и до лекуващия лекар. Поради изложеното съдът кредитира показанията
на свидетеля М., независимо от възникналия конфликт между него и подсъдимия.
Поради тази причина досежно изминалия период от
време, през което подсъдимият е видял детето без превръзка, съдът не дава вяра
на показанията на свидетелите Б. и К.. Противоречието между изложеното от тях и
показанията на свидетеля Р.М., съдът отдава на изминалия период от време. Така
показанията на свидетелите Б. и К. са депозирани повече от година след срещата, което несъмнено влияе върху
възможността точно да възпроизведат времето на срещата между двамата. Несъмнено
обаче се установи, че подсъдимият се е срещнал с детето М.Д. и по време на
срещата то не е имало превръзка на лицето.
Досежно обстоятелство
дали се касае за рана или дръскотина по лицето на
детето, съдът намира, че изложеното от свидетелите представлява една субективна
преценка, доколкото медикобилогичният признак на
телесното увреждане може да бъде установен единствено със специални знания,
каквито нито подсъдимия, нито другите двама свидетели притежават, което знание
е съществувало за процесуалните представители на страните по посоченото по-горе
гражданско дело при разпита на П.Д. като свидетел по него. Релевантно от
показанията на свидетелите е че такова увреждане е съществувало, а дали се
касае за рана или одраскване е могло да отговори единствено назначената съдебномедицинска
експертиза.
Показанията на
свидетелките Л.Д. и Й.Д. съдът кредитира в частта, в която описват възникналия
инцидент между кучето и детето, както и че на последното са причинени
травматични увреждания. И двете свидетелки обаче не установяват момента, в
който подсъдимият се е срещнал с М.Д. и дали последният е носел превръзка.
Досежно СМЕ и допълнениети към нея, прието по гражданското дело, съдът
оценя същите като писмено доказателство, което свидетелства, че такава
експертиза е била приета по делото, не и като способ за доказване по смисъла на
чл.144 и следващи от НПК, доколкото
същата не е назначена, изготвена и приета по настоящото дело при условията на устност и непосредственост.
Несъмнено по
делото се установи, че по отношение на собственика на кучето и лицето, под
чийто надзор е било същото, е постановено решение по гражданското дело, по
силата на което двамата са осъдени да заплатят на пострадалото дете сумата в
размер на 10000 лева, представляващи неимуществени вреди, вследствие на
инцидентна. Посоченото обстоятелство се установи от влязлото в сила Решение №
808/08.03.2018г. по гр.д. № 16844/2017г. по описа на Районен съд Пловдив.
Изводът за
съдебното минало на подсъдимия и неговата личностова
характеристика, съдът направи въз основа на приложените по делото справка
съдимост /л.10/ и характеристична справка /л.67 от ДП/.
Останалите
обстоятелства, приети в описаната фактическа страна, се доказват по несъмнен
начин от обясненията на подсъдимия, свидетелските показания, и писмените доказателства,
поради което съдът заключи, че следва да приеме за установена тази фактическа
обстановка. Досежно същите не се констатираха
съществени противоречия.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От така приетата
по делото фактическа обстановка, съдът намери, че не се установи по несъмнен
начин от подсъдимия П.Д. да е осъществено престъпление по чл.290, ал.1 от НК за
това, че на 08.02.2018г. в гр.Пловдив, пред съд – Районен съд Пловдив, XXII граждански състав, като свидетел по гражданско дело
№ 16844/2017г. по описа на Районен съд Пловдив, устно съзнателно е потвърдил
неистина, като е заявил следното: „… 3-4 дена след това бяхме на гости у бабата
на М.и там го видях без лепенка, 4-5 дни след инцидента имаше драскотина…”.
Съгласно
разпоредбата на чл.290, ал.1 от
НК,
за да е налице лъжесвидетелстване е необходимо едно лице, което има качеството
на свидетел, устно или писмено съзнателно да потвърди неистина или затаи истина
пред съд или надлежен орган на власт. В тази връзка субект на престъплението
безспорно е лице, което има качеството на свидетел и доколкото подсъдимият Д. е
бил разпитван пред Районен съд Пловдив по гражданско дело в качеството му на
свидетел, безспорно има качеството и на субект на престъплението.
Изпълнителното
деяние на престъплението по чл.290, ал. 1 от НК се
извърша чрез действия - в конкретния случай - даване на устни показания пред
Районен съд Пловдив. За да бъде ангажирана отговорността на подсъдимия Д. обаче
е необходимо същият съзнателно да е потвърдил неистина - обстоятелство което не
беше установено категорично от настоящата инстанция. Обвинението касае фактическия въпрос, че 3-4 дена след инцидента
подсъдимият е бил на гости у бабата на М.Д. и че го е видял без лепенка, а 4-5
дни след него, детето е имало драскотина. Принципно положение е че свидетелят в
процеса възпроизвежда свои възприятия относно факти, които интересуват
съответния процес. За да бъде изложеното от свидетеля истина, необходимо е той
да възпроизведе пред съответния съд или друг надлежен орган своите възприятия
именно във вида, в който те са се отразили в неговото съзнание. Дали тези
възприятия са били точни или неточни е въпрос, на който следва да даде отговор
съда или съответния друг орган, като изхожда от самите показания, от
положението на свидетеля при възприемането на фактите, от останалите
доказателства, от наличието или липсата на заинтересованост у свидетеля от
изхода на делото.
Посоченото като
задължение е било изпълнено при провеждане на производството по гражданското
дело като в последващите отговори на поставени му
въпроси П.Д. е посочил че „ Не съм видял да има шевове, имаше марля и лепенка“
/лист 32 от ДП/. „ Под одраскано имам предвид не дълбока рана. Имаше одраскано
когато бяхме при баба му“.
Отговаряйки на
въпросите на страните по делото относно формата на това одраскване, имайки
знанието от процесуалните представители на страните че свидетел П.Д. няма
необходимата квалификация за нейното определяне, същия дава отговор „ не съм сигурен дясно или
ляво е и продължава към скулата. Може би е 4-5 см.“
Задължение на
свидетеля е да изложи фактите по начин, както ги е възприел, а задължение на
съда - да прецени достоверността на
показанията. Ако обаче свидетелят правилно е възпроизвел своето възприятие за
фактите, но то се окаже неточно с оглед употребената терминология, не може да
се твърди, че е налице „потвърждаване на неистина“ съгласно Решение № 576 от
09.01.2013 г. по нак. д. № 2108/2012г. на
Върховен касационен съд, Решение № 76/26
май 2017г. по н.д. № 159/2017г. на ВКС.
В тази връзка
несъмнено по делото се установи, че в момента, в който подсъдимият е възприел
детето, същото не е било с превръзка. Досежно
обстоятелството дали се касае за рана или одраскване, следва да намери
приложение цитираната практика, а именно, че се касае за терминология и начин
на изразяване на свидетеля, което не може да обуслови потвърждаване на
неистина. В тази връзка следва да се отбележи, че несъмнено подсъдимият е
посочил, че е налице телесно увреждане на детето, но дали същото е било дълбока
рана или драскотина представлява оценка на факта на увреждането, което
подсъдимият е възприел, не и потвърждаване на неистина. Лъжесвидетелстване ще е
налице, когато той е възприел фактите по един конкретен начин и след това
превратно свидетелства за тях пред органа, т.е. ако беше заявил, че въобще не е налице
травматично увреждане. В случаят безспорно се установява, че свидетелят е
посочил в рамките на разпита си, че е налице травматично увреждане по лицето на
детето, а какъв точно е неговият анатомичен признак, то не може да се очаква от
свидетеля да посочи, доколкото същият не е медицински специалист, което като
обстоятелство е било известно и на двамата процесуални представители на
страните по гражданското дело. В тази връзка подсъдимият Д. не е бил
компетентен да установи степента на травматичната увреда,
а същата е установена от приетата по гражданското дело СМЕ. Още повече, че Д. е
възприел травматичното увреждане на детето, след като изминало известно време
от инцидента, а СМЕ е изготвена по писмени доказателства, които описват
травматичното увреждане към момента на инцидента.
На
следващо място следва да се посочи, че в настоящия случай не се установява и
наличие на субективен елемент за осъществяване на престъплението
лъжесвидетелстване. Практиката и теорията несъмнено приемат, че деянието може
да бъде осъществено единствено при форма на вина пряк умисъл. Престъплението
обаче не може осъществено от субективна страна, когато свидетелят, не е бил
сигурен в показанията си и е изразил съмнение или изказал степен на вероятност
относно настъпването на твърдените от него факти или относно начина, по който
са настъпили и е съобщил това в хода на разпита си. Изразяването на несигурност
относно конкретни факти или възприятия изключва умисъла относно
лъжесвидетелстването. Затова е от изключително значение както за правилното
установяване на фактите по делото, по което се дават показанията, така и за
преценката относно наличието на лъжесвидетелстване, показанията да се записват
дословно и точно по начина по който са дадени, с изразните средства, с които си
служи свидетелят. В настоящия случай несъмнено свидетелят изразява съмнение досежно денят, в който е възприел увреждането на детето,
което следва и от употребените изрази: „3-4 дни”, „4-5 дни”. Не на последно
място, следва да се посочи, че свидетелят е разпитван по гражданското дело
месеци след инцидента, на който не е бил очевидец и което обуславя и неговите
колебания досежно деня, в който е възприел
травматичното увреждане на детето.
Поради
изложеното, на основание чл.304 от НПК съдът прие, че подсъдимият не е извършил
престъпление по чл.290, ал.1 от НК и го
оправда по така повдигнатото обвинение.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.