№ 176
гр. Свиленград, 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20235620200154 по описа за 2023
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е от „Марсес улусларараси таш.инш.тур.гид.
пет.ит.их.са.тидж.лт.шти” („Marses uluslararasi
tas.ins.tur.gid.pet.it.ih.sa.tic.ltd.sti”) с ЕИК (персонален номер) **********, със
седалище и адрес на управление: град Мардин, кв.„Ортакьой”, ул.„Йени
Саълък оджаъ” № 1, Република Турция, със съдебен адрес: град Свиленград,
ул.„Димитър Благоев” № 4 б, област Хасково, чрез адвокат Г. Г.,
представлявано от управителя Мехмет Емин Чапин (Mehmet Eмin Capin),
Наказателно постановление (НП) № 141/2019 от 24.04.2019 година на И.Д.
Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване (МРР) Южна
Морска” (сега Началник на отдел „МРР”, Териториална дирекция Митница
Бургас), в частта, с която са отнети в полза на Държавата товарен автомобил -
влекач с турски регистрационен номер 47АU610 и ремарке с турски
регистрационен номер 47АU614, Регистрационни талони – 2 броя и контактен
ключ (пункт ІІІ).
1
В останалата си част – по пункт І, касаещ отнемане в полза на Държавата
на 155 броя пакети паста за наргиле и по пункт ІІ, касаещ неналагане на
Глоба, НП не се обжалва.
Дружеството-жалбоподател чрез процесуалния си представител – адвокат
Г. Г., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като отнетият товарен
автомобил, състоящ се от влекач и ремарке, бил собственост на трето
добросъвестно лице, което е нямало възможност да участва в производството.
Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призовано, дружеството-жалбоподател, не
изпраща представител. За тях се явява процесуален представител – адвокат Г.
Г., която пледира пред Съда за отмяна на обжалвания акт на основанията,
посочени в Жалбата. Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
Началник на отдел „МРР”, Териториална дирекция Митница Бургас
(правоприемник на И.Д. Началник на отдел „МРР Южна Морска”), редовно
призован на посочения съдебен адрес, изпраща представител –старши
юрисконсулт Цветан Делчев, който сочи че НП в обжалваната част е издадено
законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при
издаването му. Моли същото да бъде потвърдено в обжалваната част.
Представя Писмени бележки. Претендират се разноски по делото под
формата на юрисконсултско възнаграждение. Не е представен Списък на
разноските. Наведено е възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не вземат становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 29.01.2019 година, около 13.00 часа на Митнически пункт (МП)
„Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи товарни
2
автомобили”, на път от Република Турция за Албания пристига моторно
превозно средство (МПС) - товарен автомобил, състоящ се от влекач марка
„Марцедес – Бенц” с турски регистрационен номер 47АU610 и ремарке марка
„Фруехауф” с турски регистрационен номер 47АU614, управляван от турския
гражданин Ридван Алпарслан. Водачът представя Декларация Т1 и
придружаващи документи, с които декларира превозвания товар – въглени за
наргиле.
Преди започване на митническата проверка водачът е поканен устно да
декларира носените от него лични вещи, стоки и валутни ценности. Същият
не декларира нищо освен товара по документи.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е извършена
проверка на МПС, при която е открита недекларирана паста за наргиле – 155
броя пакети, всички без акцизен бандерол, укрити във фабрично запечатани
кашони, съдържащи въглени за наргиле (декларираната стока).
Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с №
19BG9931Н003112 от 29.01.2019 година.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от водача на МПС е поискано
Писмено обяснение, в което сочи, че не знае нищо за недекларираните стоки.
На основание чл. 230 от ЗМ е съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 144 от 29.01.2019 година срещу
неизвестен нарушител на нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ.
Проверката приключва в 16.00 часа.
Описаните по–горе паста за наргиле и МПС са иззети с Разписка №
0136627 и Разписка № 0136628, двете от дата 29.01.2019 година и са
предадени на отговорно пазене в склад на Териториална дирекция Южна
Морска (сега Териториална дирекция Митница Бургас).
Определена са пазарната стойност на МПС (влекач и ремарке) общо в
размер на 36 000 лв. и продажната цена на стоките – предмет на нарушението
в общ размер на 39 215 лв.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, И.Д. Началник на отдел „МРР Южна Морска”
(сега Началник на отдел „МРР”, Териториална дирекция Митница Бургас)
издава процесното НП № 141/2019 на 24.04.2019 година срещу неизвестен
3
нарушител. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло
фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната
квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 3,
вр.ал. 1 от ЗМ, като отнема в полза на Държавата недекларираната стока, не
налага административно наказание „Глоба” и отнема процесната товарна
композиция, състояща се от влекач и ремарке, ведно с принадлежностите към
нея – Регистрационни талони и контактен ключ.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 42/32-
8714 от 07.01.2019 година, Началниците на териториалните отдели „МРР”
имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за
нарушения по ЗМ. Персоналното заемане на тази длъжност от издателя на
процесното НП – Иван Добрев Пасков, е служебно известно на Съда. Т.е.
И.Д. Началник на отдел „МРР Южна Морска” се явява носител на санкционна
власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от
наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция
„Митници” по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.
Съгласно служебно известните на Съда Заповед № ЗМФ-1318 от
27.12.2018 година и Заповед № ЗМФ-642 от 28.07.2021 година, дейността,
компетентността, правата и задълженията на Митница Бургас, преминават
към Териториална дирекция Южна морска (съгласно първата посочена
Заповед) и съгласно т. 1 от втората Заповед, думите „Териториална дирекция
Южна морска” се заменят с „Териториална дирекция Митница Бургас”.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в АУАН и възприетата от АНО в НП, Съдът изведе въз основа на
анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени в хода на
производството по съответния процесуален ред. От кръга на гласните
доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира изцяло с
доверие показанията на свидетеля К. Н. Д. предвид тяхната
безпротиворечивост и систематика, така и цялостната им корелация с
писмените източници, които ги подкрепят. Същите са изчерпателни, с ясна
конкретика за фактите, при еднозначност в изнесените твърдения относно
основните факти от предмета на доказване, както и са формирани от
непосредствени възприятия на свидетеля от случилото се събитие, което
възпроизвежда в показанията си. От тук предпоставена е преценката за
4
правдивост и достоверност. Липсват основания за тяхната критика, тъй като
те не се опровергават в съотнасяне с останалите писмени доказателства, които
Съдът кредитира; обратно, убедително се подкрепят от същите, от друга
страна при отсъствие на индиции за предубеденост на свидетеля не възникват
съмнения за недобросъвестност или необективност на депозираните
показания. Основания за критика по отношение на свидетелски показания на
Д. не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител
на Агенция „Митници”, в този смисъл служебната зависимост и отношения
на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се
събития, които възпроизвежда в показанията си. В допълнение към
изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата,
работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН.
В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018
година на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Пенка
Костова. С тези съображения Съдебният състав даде вяра на показанията на
свидетеля К. Н. Д., считайки ги обективни. Поради това Съдът ги кредитира
изцяло за достоверни.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Становището на
митническите органи относно продажната цена на процесните стоки, тъй като
е изготвено след извършване на необходимите проучвания и на базата на
събраните по делото доказателства. Становището е изготвено от митнически
органи, поради което няма основание за каквото и да е съмнение относно
тяхната квалификация на специалисти. С тези съображения, Съдът приема
Становището за извършено от служители с необходимата квалификация и
знания, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното
писмено Становище обективира необходимите данни, ползвани за оценката и
фактическите констатации, поради което се явява обосновано и
аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и
останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения
за неговата правилност. Обратни доказателства, опитващи се да опровергаят
констатациите, обективирани в Становището, приложено в
Административнонаказателната преписка (АНП), няма, поради което Съдът
намира за обосновано и правилно Становището (както вече бе посочено).
5
Съдебният състав възприе и кредитира и Заключението на Оценъчната
експертиза относно пазарната стойност на товарната композиция, назначена
от АНО, тъй като е изготвено след извършване на необходимите проучвания
и на базата на събраните по делото доказателства. Експертизата е изготвена от
специалист в съответната област (, включен в Списъка на вещите лица за
2019 година за Хасковския съдебен район), поради което няма основание за
каквото и да е съмнение относно неговата квалификация на специалист. Въз
основа на Експертизата се установява пазарната стойност на товарната
композиция към датата на деянието. Досежно приложимия способ за
определяне на пазарната стойност, ползван от вещото лице Бюлбюлев, Съдът
намира същия за правилен и законосъобразен.
Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се налага и
относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от страните.
Същите Съдът цени за достоверни по съдържанието им спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Кредитират се и другите налични по делото писмени документи, извън
материалите по АНП, тъй като не са в противоречие с другите доказателства,
кредитирани от Съда.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима
–съгласно Определение № 697 от 20.07.2023 година, постановено по ЧКАНД
№ 646/2023 година на Административен съд – Хасково, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – процесуален представител с Пълномощни, приложени по делото, ведно
с преводи, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП в обжалваната част
6
– аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете, водещи до отмяна на обжалваното НП на това основание.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП. Действително АУАН е съставен от двама
актосъставители, но в НП е отразено, че е съставен само от единия от тях, но
това не представлява съществено процесуално нарушение предвид факта, че
АУАН е приложен по делото и са видни имената на двамата актосъставители.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано точно и ясно, както
словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Фактът, че при
посочване на нарушената правната норма, наказващият орган не е изписал
конкретната хипотеза на чл. 233, ал. 3 от ЗМ, не води до различни правни
изводи, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде,
как, при какви обстоятелства, какво е извършено). Тези конкретни факти са
надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ.
Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която е нарушена.
Действително в АУАН не са посочени личния адрес и ЕГН (съгласно
разпоредбата, действаща към датата на деянието) на С. И. С., но тези
реквизити следва да са налични в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите имена, длъжността и местоработата му, е
налице пълно индивидуализиране на посочения свидетел и не е наличен
проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ.
призоваването му в съдебно заседание. От друга страна констатираното не
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това
нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло
7
или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение,
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай
не е налице.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
231 от ЗМ. Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се
съставят от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е
спорно между страните, че към 29.01.2019 година актосъставителите К. Н. Д.
и И. Е. Ч. са заемали длъжността „Инспектор” в Териториална дирекция
Южна Морска към Агенция „Митници””, т.е. били са митнически органи. В
тази насока е и изявлението на свидетеля Д., направено в открито съдебно
заседание, проведено на 11.09.2023 година. Лицето, подписало НП – Иван
Добрев Пасков, е заемало към момента на издаването му длъжността „И.Д.
Началник на отдел „МРР Южна Морска” и деянието е извършено в зоната на
отговорност на Териториална дирекция Южна Морска (сега Териториална
дирекция Митница Бургас).
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на Акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива, довело до
неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Независимо от изложеното Съдът намира, че обжалваното НП в
обжалваната му част по пункт ІІІ, касаеща постановената репресивна
мярка „отнемане в полза на Държавата” на превозното средство, което е
послужило за пренасяне на стоките - предмет на митническа контрабанда,
а именно: товарна композиция, състояща се от влекач марка „Марцедес –
Бенц” с турски регистрационен номер 47АU610 и ремарке марка
„Фруехауф” с турски регистрационен номер 47АU614, ведно с
Регистрационните талонни (Удостоверения за регистрация) и контактен
ключ, следва да бъде отменено по следните съображения, идентични с тези
изложени от адвокат Г. Г. в Жалбата:
Това разпореждане е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 233, ал.
8
8 от ЗМ в случаите на осъществено нарушение по чл. 233 от същия закон.
Предвид Решение от 14.01.2021 година на Съда на Европейския съюз
(ЕС) по Дело С-393/19, касаещо тълкуване на разпоредбата на чл. 4 от
Рамково решение 2005/212 на Съвета от 24.02.2005 година, Съдът намира, че
посочената разпоредба следва да се приложи преимуществено, предвид
констатираното несъответствие на националното законодателство, в частност
относимата към датата на издаване на процесното НП разпоредба на чл. 233,
ал. 8 от ЗМ, с посочената общностна норма, по аргумент на чл. 288 от
Договора за функционираното на ЕС. Съгласно посочената разпоредба
Решенията са задължителни в своята цялост и имат пряка
приложимост в Държавите—членки на ЕС. Последната норма е с оглед
гарантиране еднаквото прилагане на законодателството на ЕС в целия ЕС и
определя примата на законодателството на ЕС пред националното, в случай
на констатирано несъответствие. При прякото приложение на чл. 4 от
посоченото Рамково решение, то следва да се приеме следното: към датата на
извършване на настоящото нарушение в разпоредбата на чл. 233, ал. 8 от ЗМ е
предвидено че „превозните и преносните средства, които са послужили за
превозването или пренасянето на стоките - предмет на митническа
контрабанда, се отнемат в полза на Държавата независимо чия собственост са,
освен ако стойността им явно не съответства на стойността на предмета на
митническата контрабанда.”. Българският наказателен Съд е изправен пред
съществени затруднения как да приложи санкционния закон така, че неговото
Решение да е законосъобразно както според националното, така и според
европейското право. Затрудненията, произтичащи от приложението на
европейското право намират своето разрешение в самото европейско право.
То има предимство пред националното право, прилагането на което не може
да доведе до осуетяване на неговата ефективност. Националният Съд е
обвързан от Преюдициалното заключение по дело С-393/19, респ. с чл. 4 от
Рамково решение 2005/212. В посочения Съдебен акт Съдът на ЕС приема, че
национална правна уредба, която позволява конфискация на средство,
използвано за извършване на престъпление квалифицирана контрабанда,
когато това средство принадлежи на трето добросъвестно лице, различно от
извършителя на престъплението, без това лице да разполага с ефективни
правни средства за защита, противоречи на правото на Съюза. Или иначе
казано национална правна уредба, която позволява конфискация на средство,
9
използвано за извършване на престъпление квалифицирана контрабанда,
респ. при извършено административно нарушение, когато това средство
принадлежи на трето добросъвестно лице, различно от извършителя на
престъплението, без това лице да разполага с ефективни правни средства за
защита, противоречи на правото на Съюза. Водещото в случая е
собствеността на това превозно средство. Видно от наличните по делото
доказателства товарната композиция към датата на деянието е собственост на
турското дружество-жалбоподател, а не на нарушителя, който е неизвестен.
При това положение доколкото МПС не е собственост на нарушителя, следва
АНО при решаване на въпроса за отнемане на МПС да установи по безспорен
и категоричен начин, че третото лице, т.е. дружеството-жалбоподател, е
недобросъвестно, но такива доказателства не се ангажираха в настоящото
производство. Между страните не е спорно, че процесното превозно средство
е собственост на трето лице, за което няма данни да има каквото и да е
отношение към извършеното нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ. В
случая от значение е, че собственикът на превозното средство не разполага с
ефективни правни средства за защита. При това положение, настоящият
Съдебен състав счита, че предвиденото в чл. 233, ал. 8 от ЗМ отнемане на
товарната композиция се явява в противоречие с цитираното Решение на
Съда на ЕС, респ. с чл. 4 от Рамково решение 2005/212 и настоящият Съдебен
състав намира че не следва да приложи чл. 233, ал. 8 от ЗМ спрямо
жалбоподателя като норма, противоречаща на правото на ЕС. Именно по тези
съображения Съдът намира, че в обжалваната част по пункт III, НП следва да
бъде отменено като противоречащо на правото на ЕС.
Обстоятелството, че към момента на постановяване и влизане в сила на
НП – 24.04.2019 година, не е било постановено Решение от 14.01.2021 година
на Съда на ЕС по Дело С-393/19, не променя извода, тъй като разпоредбата на
чл. 4 от Рамково решение 2005/212 на Съвета от 24.02.2005 година е проявила
своето действие и тя предвижда задължение на всяка Държава-членка да
предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че засегнатите от мерките
по чл. 2, Конфискация и чл. 3, Разширени правомощия за конфискация, лица
разполагат с ефективни правни средства за защита на правата си.
За пълнота следва да се посочи, че действително с Решение от
14.01.2021 година на Съда на ЕС по Дело С-393/19, Съдът се е произнесъл
относно съразмерност на предвидената конфискация, предвидена в
10
разпоредбата на чл. 242, ал. 8 от НК, регламентираща случаите на отнемане на
превозното или преносното средство използвано за осъществяване на
квалифицирана контрабанда, и в случаите когато същото не е собственост на
дееца. Използваната законодателна формулировка на чл. 233, ал. 8 от ЗМ е с
висока степен на сходство с тази на чл. 242, ал. 8 от НК. Общото и в двете
хипотези е препятстването правото на собственост на трети лица - чужди на
административното нарушение/престъпление. Предвид сходството в
хипотезите на чл. 242, ал. 8 от НК и чл. 233, ал. 8 от ЗМ, както и в естеството
и в обема на засегнатите права, то цитираното Решение на СЕС, касаещо
тълкуването на чл. 4 от Рамково решение 2005/212, което е задължително за
всички Държави-членки, е изцяло приложимо и в настоящата хипотеза.
Както вече бе посочено по отношение на задържаната товарна
композиция, ведно с принадлежностите й, които са неразделна част от нея,
НП следва да се отмени, но отмяната на НП в тази част няма за последица
автоматичното връщане на тези вещи, поради което Съдът следва да се
произнесе служебно по този въпрос. По тези съображения, наред с отмяната
на НП в частта за отнемането на МПС - послужило за извършване на
административното нарушение, следва изрично да се постави и неговото
връщане, ведно с принадлежностите му на собственика му към датата на
деянието – турското дружество-жалбоподател.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че доводите,
изтъкнати в Писмените бележки на процесуалния представител на АНО и
цитираната съдебна практика, за остарели и неактуални към настоящия
момент.
В случай че не се възприеме изложената теза на настоящата Съдебна
инстанция за отмяна на обжалваното НП в посочената обжалвана част по
пункт III, то се излагат следните съображения:
Както вече бе посочено съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 8 от ЗМ,
превозните и преносните средства, които са послужили за превозването или
пренасянето на стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в
полза на Държавата независимо чия собственост са, освен ако стойността им
явно не съответства на стойността на предмета на митническата контрабанда.
При този вариант на разсъждение Съдът би приел, че в закона не е
посочен критерия за остойностяване на тези две стойности при преценка
11
налице ли е явно несъответствие между двете. Изхождайки от чл. 233, ал. 3 от
ЗМ където продажната цена на стоката е ръководеща за определяне размера
на наказанието, то обективен критерии за преценка би се явила именно тя.
Определената пазарна стойност на товарната композиция е в общ размер
на 36 000 лв., а определената продажната такава на стоките - предмет на
митническа контрабанда, е в размер на 39 215 лв.
В случая не би било налице явно несъответствие между двете
конкуриращи се стойности - тази на стоките, и тази на отнетата товарна
композиция, тъй като стойността на товарния автомобил не надвишава
стойността на стоките, поради което Съдът би намерил, че подлежи на
отнемане, ведно с принадлежностите му.
С оглед на изложеното при този вариант на разсъждение, Съдът би
приел, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено в частта му по пункт
III.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на дружеството-жалбоподател в размер на 150 лв. - държавна такса за
депозираната Частна жалба пред Административен съд – Хасково и в размер
на 3 530 лв. за адвокатски хонорар съобразно представените Договор за
правна защита и съдействие и Списък на разноските и от страна на АНО – 80
лв. за юрисконсулство възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на дружеството-жалбоподател действително следва да бъдат присъдени
разноските за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен
Договор за правна защита и съдействие, видно от които е заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 3 530 лв. В този ред на мисли е
12
неоснователно искането на АНО, направено на основание чл. 78, ал. 5 от
ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от дружеството -
жалбоподател. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл. 36 от Закона
за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на възнаграждението се
определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Според така направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният
(нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2, т. 4 е 3 530 лв.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на Агенция „Митници”, е отговаряла
Агенцията, а не поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице
съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници”, в
чиято структура се намира издателят на обжалваното НП), Съдът намира, че
следва да осъди именно Агенция „Митници” да заплати сторените в
настоящото производство разноски.
При този изход на делото без уважение следва да се остави искането на
АНО за присъждане на разноски по делото.
В случай на потвърждаване на НП в обжалваната част, основателно би
било искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски.
Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е
предвидено възнаграждение от 80 лв. до 150 лв. Не е налице правна и
фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се
състоеше в явяване в едно съдебно заседание и представяне на Писмени
бележки и доказателства, поради което юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лв. би било справедливо. По отношение на Решението в частта
за разноските АНО не може да иска изменение, тъй като по делото не бе
представен Списък на разноските от тяхна страна.
При този вариант на разсъждение искането на дружеството-жалбоподател
13
би било неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 3, т. 1 и
чл. 63д, вр.ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 141/2019 от 24.04.2019 година на И.Д. Началник на
отдел „МРР Южна Морска” (сега Началник на отдел „МРР”, Териториална
дирекция Митница Бургас), в частта, с която са отнети в полза на Държавата
товарен автомобил - влекач с турски регистрационен номер 47АU610 и
ремарке с турски регистрационен номер 47АU614, Регистрационни талони – 2
броя и контактен ключ (пункт ІІІ).
ДА СЕ ВЪРНЕ на „Марсес улусларараси таш.инш.тур.гид.
пет.ит.их.са.тидж.лт.шти” („Marses uluslararasi
tas.ins.tur.gid.pet.it.ih.sa.tic.ltd.sti”) с ЕИК (персонален номер) **********, със
седалище и адрес на управление: град Мардин, кв.„Ортакьой”, ул.„Йени
Саълък оджаъ” № 1, Република Турция, представлявано от управителя
Мехмет Емин Чапин (Mehmet Eмin Capin), отнетия в полза на Държавата
товарен автомобил - влекач марка „Марцедес – Бенц” с турски
регистрационен номер 47АU610 и ремарке марка „Фруехауф” с турски
регистрационен номер 47АU614, ведно с Регистрационните талони с №
225226 и с № 225227 и контактен ключ, задържани с Разписка № 0136628 от
29.01.2019 година.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА Агенция „Митници” с
адрес: град София, ул.„Георги Сава Раковски” № 47, ДА ЗАПЛАТИ на
„Марсес улусларараси таш.инш.тур.гид. пет.ит.их.са.тидж.лт.шти” („Marses
uluslararasi tas.ins.tur.gid.pet.it.ih.sa.tic.ltd.sti”) с ЕИК (персонален номер)
**********, със седалище и адрес на управление: град Мардин, кв.
„Ортакьой”, ул.„Йени Саълък оджаъ” № 1, Република Турция,
представлявано от управителя Мехмет Емин Чапин (Mehmet Eмin Capin),
сумата от 3 680 лв., представляваща извършени от последното разноски за
адвокатско възнаграждение и държавна такса по АНД № 154/2023 година на
Районен съд - Свиленград.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Началник на отдел „МРР”,
14
Териториална дирекция Митница Бургас, за присъждане на разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
15