№ 257
гр. Сливен, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря ИЛКА Й. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20232200500388 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение ..8/02.08.2023г. по гр.д.
№1398/2021г. на Сливенски районен съд, с което на основание чл.247, ал.3 от ГПК е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка, направена в диспозитИ. на страница 8
в съдебно решение №785 от 21.12.2021г. по гр.д.№1398/2021г. на СлРС, като вместо „ведно
със законната лихва за забава върху издръжката, дължима до м.02.2019г. от 19.02.2019 г. до
окончателното й изплащане, а за издръжката дължима след месец 02.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на дължимостта й до окончателното й плащане ”, да се чете
„ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2021г.” .
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство
„Застрахователно Акционерно Дружество ....“ АД, гр. С..
Дружеството въззивник, чрез пълномощника си юриск. К. И., посочва, че
обжалваното решение за поправка на ЯФГ е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Посочва, че периодът, за който се претендира загубената издръжка,
съгласно депозираната искова молба е от 12.12.2016 г. до 14.08.2021 г. С така поправеното
решение в тежест на дружеството се възлагало заплащането на лихва за забава за период, за
който, дружеството не е било в забава, а именно от 19.04.2021г. до 14.08.2021г. Издръжката,
дьлжима за този период, не е била дължима към 19.04.2021г., поради което и дружеството
нямало как да е изпаднало в забава. Въззивникът счита, че в тази си част поправеното
решение е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като се
1
присъди лихва за забава с начална дата, отразяваща действителното изпадане в забава за
плащането, а не такава, която предхожда палежа на самото вземане за издръжка. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на
производството. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от насрещната страна –
ищеца в първоинстанционното производство М. А. Ш. чрез пълномощник адв. С.Ч. от АК -
С..
В срока по чл.263, ал.2, вр. ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.
С отговора на въззивната жалба, подаден от М. Ш. чрез пълномощника адв. Ч., се
оспорва въззивната жалба като неоснователна. ВъззИ.емият намира обжалваното решение за
валидно, допустимо и правилно и моли за потвърждаването му. Посочва, че по делото е
представен неоспорен писмен документ от страна на ответника, с който последният
потвърждава пред ищеца, че при него е образувана щета по предявената извънсъдебна
претенция и отказва плащане по щетата. Отказът на застрахователя да изплати доброволно
извънсъдебното обезщетение го поставя в забава и последния носи отговорността за
заплащане на дължимите лихви до датата на окончателното плащане. Претендира
присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски, в т.ч. за адвокатско
възнаграждение. Няма направени доказателствени искания.
В с.з., дружеството въззивник „Застрахователно Акционерно Дружество ....“ АД, гр.
С., редовно призовано, не се представлява.
В с.з. въззИ.емият М. А. Ш., редовно призован, не се явява и не се представлява. По
делото е постъпило писмено становище от процесуалният му представител по пълномощие
адв. С. Ж., който оспорва въззивната жалба, поддържа изложените в отговора на същата
съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на направените по делото
разноски – адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. Прави евентуално
възражение за прекомерност спрямо насрещната страна.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания
акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение, постановено в производството по
чл.247 от ГПК е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, който в случая се изразява в преценка има ли допусната в
основното решение очевидна фактическа грешка по смисъла на закона, в какво се изразява
тя и правилно ли е поправена от първоинстанционния съд, настоящата инстанция намира, че
обжалваното решение е неправилно, но не по изложените от въззивника съображения.
Въззивният състав, като прецени становищата на страните и обсъди представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
2
С Решение №785/21.12.2021г. по гр.д. №1398/2021г. на Сливенския районен съд
„Застрахователно Акционерно Дружество ....“ АД, гр. С. е осъдено да заплати на М. А. Ш.
сумата от 7690,00лв., представляваща причинени имуществени вреди – неполучена
издръжка за периода от 12.12.2016г. до 14.08.2021г., ведно със законната лихва за забава
върху издръжката, дължима до м.02.2019г., от 19.02.2019г. до окончателното й изплащане, а
за издръжката дължима след месец 02.2019г., ведно със законната лихва от датата на
дължимостта й до окончателното й плащане.
С Решение №198/28.07.2022г. по в.гр.д. №186/2022г. на СлОС посоченото
първоинстанционно решение е потвърдено. В мотивите си, въззивният състав е посочил, че
относно посочената в решението законна лихва е допусната очевидна грешка в изписването
на диспозитИ., като вместо 02.04.2019г. /отправената покана за доброволно плащане до
застрахователя/, първоинстанционният съд е изписал 02.2019г. Указано е, че тази грешка
може да се изправи по реда на чл.247 от ГПК от районния съд.
С Определение №747/18.04.2023г. по гр.д. №4380/2022г. на ВКС на РБ не е
допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Сливенски окръжен съд
№198/28.07.2022г. по гр.д. №186/2022г.
На 26.04.2023г. по гр.д. №1398/2021г. по описа на СлРС е постъпила молба от
„Застрахователно Акционерно Дружество ....“ АД, гр. С. за поправка на ОФГ в диспозитИ.
на постановеното по делото решение, касаещо началната дата на лихвата за забава от
19.02.2019г. на 02.04.2019г., така, както е поискана с исковата молба и за определяне на
начална дата за издръжката, дължима след месец 02.2019г.
С обжалваното решение ..8/02.08.2023г. по гр.д. №1398/2021г. СлРС е приел, че е
налице техническа грешка при изразяване на действителната воля на съда и е допуснал на
основание чл.247 от ГПК поправка в диспозитИ. на Решение №785 от 21.12.2021г. по гр.д.
№1398/2021г. на СлРС, като вместо „ведно със законната лихва за забава върху издръжката,
дължима до м.02.2019г. от 19.02.2019 г. до окончателното й изплащане, а за издръжката
дължима след месец 02.2019 г., ведно със законната лихва от датата на дължимостта й до
окончателното й плащане ”, да се чете „ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.04.2021г.” .
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Решението за поправка на очевидна фактическа грешка подлежи на самостоятелно
обжалване само във връзка с предпоставките за отстраняване на очевидна фактическа
грешка. Предмет на преценката от съда в производството по отстраняване на очевидна
фактическа грешка е само съответствието между действителната воля в основното решение
/мотивите към същото/ и диспозитИ. на решението. При обжалване, въззивната инстанция
разполага със същите правомощия, както и първата инстанция, касаещи производството по
поправка на очевидна фактическа грешка. По повод на подадената въззивна жалба против
решение, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, въззивният съд
3
проверява само дали има допусната очевидна фактическа грешка в основното решение,
правилно ли е отстранена грешката или не.
В случая, настоящият състав намира, че е налице е допусната в основното решение
очевидна фактическа грешка по смисъла на закона, при изписване на началната дата на
присъдената законна лихва за забава върху главницата.
Запознавайки се с основното първоинстанционно решение, съдът намира, че
действителната воля на първоинстанционният съд е да присъди законната лихва върху
главницата, считано от 02.04.2019г. - датата на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице. Това е претенцията на ищеца, изрично посочена в исковата молба, като
районният съд е приел същата за основателна. Тази начална дата отговаря изцяло на
законовата разпоредба на чл.429, ал.3 от КЗ. Тя е и датата, която самият молител счита, че
следва да бъде вярно отразена в решението /арг. молбата му по чл.247 пред СлРС/.
Във връзка с оплакванията във въззивната жалба следва да се посочи, че главната
искова претенция не е за заплащане на месечна издръжка, ведно със законната лихва върху
всяко отделно просрочено месечно плащане, а за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди под формата на пропуснати ползи /чл.429, ал.2, т.1, вр. чл.493, ал.1, т.3 от КЗ/, ведно с
обезщетение за забава, чийто начален момент се определя по правилото на чл.429, ал.3 от
КЗ. С основното решение не са присъдени отделни обезщетения за отделни периоди /не се
касае за периодични задължения/, върху които да се присъжда отделно, самостоятелно
обезщетение за забава. Поради това и самият първоинстанционен съд е посочил, че при
изписване на законната лихва за забава е допуснал техническа грешка.
Районният съд правилно е приел, че има допусната очевидна фактическа грешка в
основното решение, но неправилно я е отстранил, като е посочил за начална дата
19.04.2021г., вместо правилната такава – 02.04.2019г.
Поради това решението следва да се отмени като неправилно и вместо него да се
постанови ново, с което да се допусне поправка на ОФГ в диспозитИ. на Решение №785 от
21.12.2021г. по гр.д.№1398/2021г. на СлРС, относно лихвата за забава, като вместо „ведно
със законната лихва за забава върху издръжката, дължима до м.02.2019г. от 19.02.2019 г. до
окончателното й изплащане, а за издръжката дължима след месец 02.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на дължимостта й до окончателното й плащане ”, да се чете
„ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2019г.” .
С оглед изхода на делото, на въззивника следва да се присъдят направените пред
въззивната инстанция разноски в общ размер от 105лв. /25лв. платена държавна такса и
80лв. юрисконсултско възнаграждение/.
На въззИ.емия не се следват разноски.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Решение ..8 от 02.08.2023г. по гр.д. №1398/2021г. по описа на Сливенски
районен съд, постановено на основание чл.247 от ГПК и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно Решение №785
от 21.12.2021г., постановено по гр.д.№1398/2021г. по описа на Сливенски районен съд, като
в първия диспозитив вместо израза „ведно със законната лихва за забава върху издръжката,
дължима до м.02.2019г. от 19.02.2019 г. до окончателното й изплащане, а за издръжката
дължима след месец 02.2019г., ведно със законната лихва от датата на дължимостта й до
окончателното й плащане”, да се чете „ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 02.04.2019г.” .
ОСЪЖДА М. А. Ш. с ЕГН ********** от гр. Я., ул. „Р.“ .. да заплати на
„Застрахователно Акционерно Дружество ....“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ №1 сумата от 105лв., представляваща разноски
пред въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд на РБългария в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5