РЕШЕНИЕ
№ 14574
гр. София, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:...............
при участието на секретаря .............
като разгледа докладваното от ............... Гражданско дело № 20221110138053
по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „.........
седалище и адрес на управление: .............., срещу „.............., седалище и адрес
на управление: ............, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 411 КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1390,92 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 1375,92 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. по
застраховка „Каско“, застрахователна полица № .............1 г. и щета № ........ за
ПТП, настъпило на 16.09.2021 г. с лек автомобил .......... ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.07.2022 г., до
окончателното изплащане на дължимата сума, както и иск с правно основание
чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
57,57 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.02.2022 г. до
13.07.2022 г.
В исковата молба се твърди, че на 16.09.2021 г. в ..........., водачът С. С.,
управляващ лек автомобил ...... и притежаващ към посочената дата валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
ответното дружество, при маневра за паркиране ударил паркирания лек
автомобил .......... при което реализирал ПТП с последния, собственост на Д.
М. и застрахован по имуществена застраховка „Каско” при ищцовото
дружество с полица № .............1 г., със срок на застрахователно покритие от
22.05.2021 г. до 21.05.2022 г. Бил съставен и подписан двустранен констативен
1
протокол за ПТП от 16.09.2021 г., в който били отразени механизма на ПТП,
причинените видими материални щети и признанието на водача, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, че е виновен за
настъпването на произшествието. Вследствие на настъпилото ПТП на лекия
автомобил, за който имало сключена застраховка „Каско”, били причинени
щети, заведени при ищеца под № ......... След извършен оглед на увредения
автомобил, по експертна оценка било определено застрахователно
обезщетение в размер на 1375,92 лв. Към този момент втората вноска от
застрахователната премия по полицата в размер на 1154,23 лв. не била
платена, поради което застрахователят съобразно общите си условия
извършил прихващане между нея и определеното от него застрахователно
обезщетение, като разликата в размер на 221,69 лв. била изплатена на
застрахования с банков предовод от 06.12.2021 г. Ищецът предявил регресна
претенция към застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски в общ размер на
1390,92 лв., но плащане не последвало. Поради изпадане на ответника в забава
последният дължал и мораторна лихва в размер на 57,57 лв. за периода от
15.02.2022 г. до 13.07.2022 г. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по
делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ...... чрез адв. И. Ц., с който се оспорват предявените искове по
основание и размер. Процесуалният представител не оспорва, че към
16.09.2021 г. е било налице валидно застрахователно правоотношение между
ответното дружество и С. М. С. в качеството му на собственик на лек
автомобил ........, по силата на застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по полица № ......., със срок на застрахователното покритие
от 15.03.2021 г. до 15.03.2022 г., както и че за процесното ПТП ищцовото
дружество е заплатило застрахователно обезщетение за увредения лек
автомобил .......... в размер на 1375,92 лв. Оспорва механизма на ПТП, като
твърди, че същото не е настъпило по описания в исковата молба начин.
Твърди, че водачът С. С. не е извършвал маневра за паркиране на заден ход и
не е участвал в ПТП от 16.09.2021 г. Оспорва увредените части по лек
автомобил .......да са в резултат на процеснтоо ПТП. На следващо место
оспорва изключителната вина за настъпване на събитието да е на водача,
чиято граждаднска отговорност е застрахована при ответното дружество.
Прави възражение за съпричиняване в значителна степен от страна на водача
на увредения лек автомобил, застрахован по имуществена застраховка
„Каско” при ищцовото дружество. В тази връзка твърди, че същият не е
съобразил, че трябва да спре плътно вдясно и по начин, който да не затруднява
движението на останалите участници в движението, поради което последният
е допринесъл за настъпването на застрахователното събитие. Оспорва размера
на заплатеното от ищеца обезщетение като прекомерен и необосновано
2
завишен, като твърди, че при определянето му не отчетено съпричиняването
от страна на водача на лек автомобил ...... с рег. № ........... Оспорва
представения от ищеца двустранен констативен протокол за ПТП от
16.09.2021 г., като твърди, че същият представлява частен свидетелстващ
документ и няма обвързваща съда материална доказателствена сила. Оспорва
акцесорният иск за мораторна лихва поради недължимост на главницата. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове. Претендира направените по делото разноски, включително за
адвокатско възнаграждение, респ. юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: наличието на имуществена застраховка
„Каско“, сключена с ищовото дружество по отношение на увредения от
процесното ПТП лек автомобил ........ и застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, сключена с ответното дружество по отношение на лек
автомобил „.........., валидни към датата на застрахователното събитие, както и
че ищецът по процесната щета е заплатил застрахователно обезщетение в
размер на 1375,92 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
Наличието на валидно правоотношение по имуществена застраховка
„Каско“ между ищеца ........... и Д. С. М. по отношение на л. а. „........... се
установява и от приложената по делото застрахователна полица за застраховка
„Каско на МПС“ № ......., видно от която срокът на валидност на застраховката
е от 22.05.2021 г. до 21.05.2022 г., покрити рискове са по клаузата „Пълно
каско“, а застрахователната сума е в размер на 41 000 лв.
Наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответното дружество по отношение на лек
автомобил ............, се установява и от приетата като доказателство по делото
справка от електронната система на Гаранционния фонд, видно от която в
периода 15.03.2021. – 15.03.2022 г. посоченият лек автомобил е бил
застрахован при ответника ......... по силата на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
По делото е приложен като доказателство Двустранен констативен
протокол за ПТП, съставен от водачите С. С., собственик на л. а. „..........и Д.
М., собственик на л. а. ....... Отразено е, че на 06.09.2021 г. се е осъществило
произшествие при маневра за паркиране на автомобила, управляван от С. С.,
докато автомобилът на Д. М. е бил паркиран. Изготвена е схема на
произшествието от водачите. Посочено е, че са увередени следните части по л.
а. „......: преден десен калник, заден десен калник, предна дясна врата, задна
дясна варата и дясно огледало, а по л. а......... – предна дясна броня.
Двустранният констативен протокол е подписан от водачите, като С. С. е
записал забележка, че вината е негова.
Приложени са действащите Общи условия по застраховката, неоспорени
3
от страните, съгласно чл. 4, т. 3, вр. т. 2, б. „а“ от които, при клаузата „Пълно
каско“ по застраховката се покриват вреди, причинени на застрахованото
МПС при настъпването на пътнотранспортно произшествие (ПТП).
Във връзка с изплатеното застрахователно обезщетение по имуществената
застраховка са приложени: искане за завеждане на претенция по застраховка
„Каско на МПС“ с вх. № ..... г. от Д. М. за настъпило застрахователно събитие
на 16.09.2021 г., заведена под щета № ......../20.09.2021 г.; уведомително писмо
за представяне на допълнителни документи за установяване на основанието и
размера на предявената претенция; свидетелство за регистрация – част II на
л.а. ......, контролен талон и банкова сметка на Д. М., удостоверение за
техническа изправност на автомобила; опис по щета № ......../20.09.2021 г., в
който са отразени увредените части за подмяна: врата предна дясна, демпфер,
армировка врата предня дясна, облицовка огледало дясно, калник преден
десен, вежда п.д.п, и са сметнати стойността на частите за подмяна – 679,22
лв, труда за ремонт – 374,20 лв. и доп. материали – 322,50 лв., или общо
1375,92 лв.
Прието е като доказателство и доклад по щета № ........ от 30.09.2021 г., с
който е определено застрахователно обезщетение в размер на 1375,92 лв., от
които е одобрено за изплащане на застрхования сумата в размер на 221,69 лв.
след приспадане на дължимата от последния сума в размер 1154,23 лв. –
вноска по застрахователна премия, като изплащането на сумата от 221,69 лв. в
полза на Д. М. се установява от приложеното по делото преводно нареждане
от 06.12.2021 г. Отделно от това, между страните не се спори и с доклада по
делото е отделено за ненуждаещо се от доказване, че ищцовото дружество е
заплатило застрахователно обезщетение в размер на 1375,92 лв.
Приета е като доказателство регресна покана от....... за възстановяване на
сумата в общ размер на 1390,92 лв., от които изплатена по имуществена
застраховка обезщетение в размер на 1375,92 лв. и ликвидационни разноски в
размер на 15 лв., както и списък на регреси, включително и процесната щета,
получени на 20.01.2022 г. в ответното дружество.
С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване размерът на ликвидационните разноски – 15 лв.
Приложеното по делото писмо изх. № ...... г. от ............ съдържа
признание, че регресната претенция по процесната щета е постъпила в
ответното дружество, като от съдържанието му се установява също така, че
последният отказва да изплати сумата с мотива, че е налице несъответствие
между механизма на уврежданията с описаното в уведомлението
застрахователно събитие, както и липса на причинно-следствена връзка между
събитието и вредите.
Видно от изготвената по делото справка за родствени връзки лицето С.
.....С. е баща на лицето Д. С. М..
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
Д. С. М. – собственик на л. а. .......... и С. ....С. – собственик и водач на л. а.
4
„.........
Свидетелят М. си спомня за случая. Сочи, че инцидентът натъпил между
неговия автомобил марка „...“ и автомобила на баща му марка „.....“ пред
къщата им на село, където нямало пътни знаци и маркировка. Сочи, че при
маневра автомобилът на баща му поради лошото време (дъжд) поднесъл и
ударил неговия, който бил паркиран. Сочи, че неговият автомобил бил
увреден значително, но не си спомяна много. Сочи, че сам е предявил
претенция пред застрахователя си по застраховка „Каско“ за изплащане на
застрахователно обезщетение. Съдът е предявил на свидетеля приложения по
делото двустранен констативен протокол, като същият е потвърдил, че
почеркът и подписът са негови. Съдът кредитира показанията на свидетеля в
обсъдената част като достоверни, а в останалата част (относно мястото на
вредите по неговия автмобил) не ги кредитира, тъй като протИ.речат на
осналия доказателствен материал по делото – ДКП (който и двамата
свидетели потвърждават, че са подписали) и показанията на св. С..
Свидетелят С. си спомяна за процесното произшествие. Сочи, че е
управлявал л.а. марка „.....“ и при паркиране или тръгване ударил автомобила
на сина си марка „.....“. Сочи, че докато извършвал маневра назад се извъртяла
предницата на автомобила му, вследствие на което с предната дясна част на
неговия автомобил ударил автомобила на сина си по вратата и калника
отдясно. В неговия автомобил била увредена бронята, а в този на сина му –
вратата, калника и бронята. Съдът е предявил на свидетеля приложения по
делото двустранен констативен протокол, като същият е потвърдил, че
положеният под буква „А“ подпис е негов.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебна
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно, се установява, че механизмът на процесното ПТП съответства
на описаното в приложения по делото двустранен констативен протокол –
неправилна маневра (паркиране) от страна на водача на л.а. .........., вследствие
на което предизвиква ПТП с материални щети. Установява се, че щетите по
л.а. „........ са в пряка причинно-следствена връзка с процесното произшествие,
както и че сумата, необходима за отремонтирането им възлиза на 1375,92 лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите вреди,
произтичащи от неизпълнение на договорно задължение. Следователно
общото правило е, че регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка „Каско“ възниква в момента, в който е удовлетворил
5
застрахования и оттогава вземането му е станало изискуемо. С разпоредбата
на чл. 410, ал. 2 КЗ обаче законодателят е предвидил специалното правило, че
ако лицето, причинило вредата, е възходящ, низходящ или негов съпруг, както
и ако принадлежи към домакинството на застрахования или живее във
фактическо съпружеско съжителство с него, застрахователят има правата по
ал. 1, ако то е действало умишлено, т. е. съществуването на регресното право
на застрахователя по имуществена застраховка е обусловено от
установяването на умишлено виновно поведение на водача, причинил
произшествието.
В настоящия случай регресното право на ищеца – застраховател по
имуществена застраховка „Каско“, е упражнено срещу застрахователя по
риска „Гражданска отговорност“ на делинквента с оглед разпоредбата на чл.
411 КЗ, според която в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Уважаването на предявения регресен иск по чл. 411 КЗ е обусловено от
установяването на три групи факти: 1) наличие на валиден договор за
имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение
за настъпили вреди в срока на застрахователното покритие, както и направени
от застрахователя разноски за определяне размера на застрахователното
обезщетение; 2) възникнали права на увредения срещу причинителя на
вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, който в случая е възходящ от първа
степен (баща), т. е. вредите да са в пряка причинно-следствена връзка с
поведението на виновното и протИ.правно поведение на делинквента; и 3)
наличие към момента на настъпване на ПТП на валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответното
дружество. Независимо от установяването на тези обстоятелства обаче в
случай, че лицето, причинило вредата, е възходящ на застрахования по
имуществена застраховка, регресното право на платилия обезщетение
застраховател по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ ще възникне само, ако причинителят на
вредата е действал умишлено.
В настоящото производство ищецът „.............. не е навел твърдения за
умишлени действия на водача С. ......С., управлявал л. а. .........., а единствено
твърди, че в резултат на неговото поведение са причинени щетите по
застрахования при него по имуществена застраховка л. а. .............. От
събраните по делото доказателства се установява, че С. .........С. и Д. С. М. са
баща и син. Следователно за да възникне на регресното право на
застрахователя по имуществената застраховка на увредения водач срещу
застрахователя по гражданска отговорност на виновния водач, когато двамата
6
водачи са родител и дете (възходящ и низходящ), на първо място следва да се
установи фактът на умишлено поведение на делинквента.
Гражданският процес е състезателен процес и съгласно прокламираният в
чл. 8, ал. 2 ГПК принцип страните посочват фактите, на които основават
исканията си и представят доказателства за тях. В случая поддържаните от
ищеца факти и обстоятелства, независимо от това дали ще бъдат установени
по делото от събраните доказателства, не могат да обусловят възникване на
претендираното право. Същевреемнно от събраните по делото доказателства
не се установява умишлено виновно поведение на водача, причинил
произшествието. Ето защо е и безпредметно да се изследва установяват ли се
останалите предпоставки, обуславящи възникването на регресно право на
застрахователя по имуществената застраховка спрямо застрахователя по
гражданската застраховка. Това е така, защото съществуването на процесното
регресно право на......... за възстановяване на изплатеното от него обезщетение
е обусловено от наличие на умишлено причиняване на щетите по
застрахования автомобил, каквото той не твърди. Такива данни не се
установяват и от разпита на свидетелите по делото.
С оглед изложените съображения настоящият състав намира, че
предявеният иск с правна квалификация чл. 411 КЗ е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен. Поради неоснователност на главния иск, неоснователен се
явява и акцесорният иск за мораторна лихва, поради което същият също
подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има единствено ответникът, който своевременно е направил искане
за присъждане на такива. Последният е сторил разноски в общ размер на 860
лв., от които 800 лв. – депозит за САТЕ и 60 лв. – депозит за призоваване на
свидетел. Същият претенидира и адвокатско, респ. юрисконсултско
възнаграждение. Съдът, като взе предвид от една страна, че съгласно чл. 78,
ал. 3 вр. ал. 1 ГПК страната има право на разноски за един адвокат, а от друга
страна, че по делото не е представен договор за правна защита съдействие,
респ. не се установява да е било уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение, както и че ответникът в четири от общо шест проведени
открити съдебни заседания е бил представляван от юрисконсулт, а не от
упълномощения адвокат, намира, че на ответника следва да бъде присъдено
не адвокатско, а юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът, на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 37 ЗЗП, вр. чл. 25 НЗЗП, като взе предвид
предмета на спора, неговата фактическа и правна сложност, множеството
доказателства, които са събрани по делото, броя на съдебните заседания с
участието на процесуален представител на ответника, конкретно свършената
като обем работа от процесуалния представител, определи в размер на 150 лв.
С оглед изложеното, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 5 ГПК ищецът
7
следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в общ размер на 1010
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „......... седалище и адрес на управление:
.............., срещу „.............., седалище и адрес на управление: ............, искове по
чл. чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми: 1390,92 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 1375,92 лв. и ликвидационни
разноски в размер на 15 лв. по застраховка „Каско“, застрахователна полица №
.............1 г. и щета № ........ за ПТП, настъпило на 16.09.2021 г. с лек автомобил
.......... ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 13.07.2022 г., до окончателното изплащане на дължимата сума; и 57,57
лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.02.2022 г. до 13.07.2022 г.,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „......... седалище и адрес на управление: .............., да заплати
на „.............., седалище и адрес на управление: ............, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, сумата от 1010 лв. (хиляда и десет лева) – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8