Р Е Ш Е Н И Е
№ 722 гр.Пловдив, 03.04.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен съд, VI н.с., в публичното заседание на 12.03.2015г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Мила Тошева, като разгледа докладваното
от съдията АНД № 7343/2014г. по описа на ПРС, VI н.с., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 5271/27.04.2012г. на Началник Сектор ПП към ОД МВР – Пловдив, с
което на П.Н.Т. ***, с ЕГН: ********** на основание чл.315, ал.1 т.1 от КЗ е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/ лева за
нарушение на чл. 315, ал.1 предл.2 от КЗ.
Жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. В жалбата си
навежда твърдения за неправилност на наказателното постановление, тъй
като ползвал автомобил на приятел и не знаел, че няма сключена застраховка
„Гражданска отговорност“. Предвид на това моли наказателното постановление да
бъде отменено изцяло.
Въззиваемата
страна – ОД МВР – Пловдив, редовно призована за съдебно заседание не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното
оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, поради което е допустима,
а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 02.04.2012г.
около 19,30ч. на път II-86,
км.12+100, жалбоподателят управлявал лек автомобил с рег.N ********, собственост
на Н.Р.А., като бил спрян за проверка от полицейски служители. При проверка
последните установили, че жалбоподателят не носи документ за сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС, което управлявал.
Това било определено като нарушение по чл. 315 ал.1 от КЗ и бил съставен АУАН №
5271/02.04.2012г. въз основа на който и атакуваното НП.
В хода на
съдебното производство в качеството на свидетел бе разпитан посоченият като
такъв в АУАН Н.Г.Т., който заявява, че поддържа изложеното в АУАН. От
показанията му се установява, че не си спомня за проверката, но е присъствал
при съставяне на АУАН за това, че лицето не носело документ за сключена
застраховка. Показанията на свидетеля Съдът кредитира като логични,
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото,
както и приложените в административната преписка писмени доказателства,
надлежно приобщени към доказателствения материал.
Предвид изложената фактическа обстановка Съдът
счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде ОТМЕНЕНО като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл. 42 т.4
от ЗАНН административният орган следва да посочи в АУАН описание на нарушението
и обстоятелствата, при които е било извършено. В АУАН е отразено, че
жалбоподателят „не носи документ за сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Наред с това
съгласно чл. 42 т.5 от ЗАНН за административният орган съществува задължението
да посочи и правните норми, които са били нарушени виновно. В АУАН
административният орган е посочил, че е нарушена нормата на чл. 315 ал.1 от КЗ.
Цитираната норма е със следното съдържание: „Лице, което не изпълни
задължението си да сключи задължителна застраховка по чл. 249, т. 1 или 2 или
което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва със:“. В случая
административният орган е приел, че жалбоподателят не носи документ за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, като квалифицира нарушението за липса
изцяло на такава застраховка, поради което и вменил нарушението на цитираната
по-горе разпоредба.
В този
случай административният орган е следвало да ангажира отговорността на
жалбоподателя за това, че не носи определени документи, сред които е и
застраховка „Гражданска отговорност“ – чл. 100 ал.1 т.3 от ЗДвП, който текст
предвижда задължение за носене на застраховка „Гражданска отговорност“, а на
осн. чл. 183 ал.1 т.2 от ЗДвП се ангажира административната му отговорност с
наказание глоба в размер на 10 лева, когато лицето не изпълни задължението си
по чл. 100 ал.1 т.3 от ЗДвП. Неправилно обаче констатираното нарушение е
определено като такова по чл. 315 ал.1 от КЗ, а именно, че управлява МПС, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
С оглед на
изложеното до тук Съдът приема, че административният орган е допуснал
съществени процесуални нарушения – чл. 42 т.4 и т.5 от ЗАНН като е описал
нарушение, което не съответства на квалификацията, определена от
административният орган. По този начин са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, тъй като жалбоподателят е лишен от правото му на защита,
а именно да разбере естеството на вмененото му нарушение, в какво качество му е
вменено, кои са виновните действия, които административният орган е приел, че
водят до констатираното нарушение и какво всъщност е вмененото му нарушение.
Това води до извода, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено изцяло.
Ето защо и
поради горните мотиви и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН , Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 5271/27.04.2012г.
на Началник Сектор ПП към ОД МВР –
Пловдив, с което на П.Н.Т. ***, с ЕГН: ********** на основание чл.315, ал.1 т.1
от КЗ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/
лева за нарушение на чл. 315, ал.1 предл.2 от КЗ.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! М.Т.