№ 790
гр. Перник, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20221720101400 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от АНТ. Н. В., ЕГН **********, с адрес:
гр. *****, чрез адв. К.П., срещу „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, искове с
правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника принудително сумата 6203,58 лв. – представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2009 г. – 30.04.2011 г., сумата 1175,40 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода 30.06.2009 г. –
06.04.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.04.2012 г. до
окончателното изплащане на вземането, и сумата 597,58 лв. – разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист по гр.д. № 1810/2012 г. на Районен съд – Перник, поради
погасяване на вземанията по давност.
В исковата молба се излага, че за горепосочените вземания е издаден изпълнителен
лист в полза на ответника, въз основа на който е образувано изп. д. № 292/2013 г. по описа
на ЧСИ СТ.Б. с район на действие Окръжен съд – Перник. Твърди, че не дължи
принудително изпълнение на вземанията, тъй като същите са погасени с изтичане на
предвидения в закона давностен срок. Моли за уважаване на предявените искове и осъждане
на ответника да им заплати сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, чрез юрк.
Софрониева, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като
1
неоснователен. Твърди, че давността за вземанията е прекъсната с образуване на изп.д. №
292/2013 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. и е спряла да тече до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г.
по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Навежда довод, че перемпцията на
изпълнителното дело е без правно значение за давността като се позовава на Решение №
37/24.02.2011 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС. По изложените съображения моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От приложения препис на изп.д. № 292/2013 г. на ЧСИ СТ.Б. се установява, че е
образувано по молба с вх. № 1504/12.02.2013 г. от „Топлофикация-Перник“ АД срещу АНТ.
Н. В., ЕГН **********, въз основа на изпълнителния лист от 28.11.2012 г., издаден на
основание Заповед № 1709/24.04.2012 г. по ч.гр.д. № 1810/2012 г. на Районен съд – Перник
за следните вземания: сумата 6203,58 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. вкл., сумата 1175,40 лв. – лихва за забава на
месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. до 06.04.2012 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 6203,58 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 24.04.2012
г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в
размер на 147,58 лв. – държавна такса, и 450,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На 26.02.2013 г. е изискана справка от НАП за публични задължения на длъжника,
притежавани движими и недвижими имоти, трудови договори и данни за осигурител. На
12.03.2013 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, за която е залепено
уведомление по чл. 47 ГПК на 29.07.2013 г.
С изх. № 3556/12.03.2013 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника до „Елмис“ ЕООД,, без данни за получаването му
от третото лице.
С молба с вх. № 16681/14.12.2016 г. взискателят е отправил искане за налагане на запор
върху банковите сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД и
„Обединена българска банка“ АД.
Страните не спорят, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, за което на 09.05.2022 г. са им изпратени съобщения от съдебния изпълнител.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК,
доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по давност вземанията,
за които в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист и страние не спорят,
че образуваното изп.д. № 292/2013 г. на ЧСИ СТ.Б. е прекратено от съдебния изпълнител.
Съгласно Определение № 549 от 29.11.2018 г. по ч.гр.д. № 4317 по описа за 2018
година на ВКС длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е
2
заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може
да поиска решение при признание на иска. При действието на стария ГПК не беше
необходимо да се изискват служебно доказателства за наличието на интерес от предявения
установителен иск (когато той не е очевиден), тъй като искът ставаше допустим, ако
ответникът го оспори или е оспорвал претенциите на ищеца с извънпроцесуалното си
поведение. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не
може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца,
тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче
може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова
свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул,
възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на
иска.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск е допустим, независимо че
образуваното изпълнително дело е прекратено в хода на производството по делото.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за
изпълнение, които ищецът твърди, че не дължи поради изтекла погасителна давност. Тъй
като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в срок
възражение, влиза в сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи до
изтичане срока за възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на факти
/изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се
ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са
могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти
и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в
сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно
по действащия ГПК изискването на чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен давностен срок на
новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането
е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение
/в този смисъл Решение № 118 от 07.07.2012 г. по гр. д. № 4063 по описа за 2021 г. на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Предвид изложеното, съдът приема, че
приложима към процесните вземания е общата петгодишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2
ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за датата, на която е влязла в сила
заповедта за изпълнение, поради което съдът приема, че моментът от който е започнал да
тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок е датата на издаване на
изпълнителния лист – 28.11.2012 г., към който момент страните не спорят, че заповедта за
3
изпълнение е влязла в сила.
Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. №
2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС,
IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за
определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането
на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена
правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.
Съобразно това разрешение и предвид датата на образуване на изп.д. № 292/2013 г. по описа
на ЧСИ СТ.Б., приложение следва да намери тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с
ППВС № 3/1980 г., поради което съдът приема, че с подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело на 12.02.2013 г. погасителната давност за вземанията е прекъсната и е
спряла да тече по време на висящността му.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява
поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е
необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител
единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия. В случая след изпращането на запорното съобщение до третото
лице „Елмис“ ЕООД на 12.03.2013 г. е изтекъл период от повече от 2 години, в който не са
поискани от взискателя и не са предприети от съдебния изпълнител изпълнителни действия,
поради което изпълнителното дело е прекратено, считано от 13.03.2015 г. по силата на
закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило смисъл.
Съобразно постановките на посочения тълкувателен акт, погасителната давност за
процесното вземане се прекъсва с всяко валидно изпълнително действие и започва да тече
нова давност. Тъй като към момента на приемане на новия тълкувателен акт вземанията не
са погасени, молбата от 14.12.2016 г. прекъсва погасителната давност, независимо че е
депозирана по перемирано изпълнително производство. В Решение № 37/24.02.2021 г. по
дело № 1747/2020 г. на ВКС е прието, че когато по изпълнителното дело е направено искане
за нов способ след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже
да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все
още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата
вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой
ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в
ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно,
но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора, давността се счита
4
прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена
надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Не е необходимо
предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на искания изпълнителен
способ да е задължително успешно, вкл. и когато длъжникът не разполага със сметка в
банка /арг. от т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 3/2015 г. на ОСТК на ВКС/, за
да се счита давността прекъсната. Това следва и от граматическото тълкуване на
употребеното в чл. 116 б. „в“ ЗЗД понятие „с предприемане“ на изпълнителни действия, а не
с извършване. В ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС също се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи /в този
смисъл и Решение № 61/01.03.2021 г. по в.гр.д. № 714/2020 г. на ОС-Перник и Решение
№ 248/08.07.2021 г. по в.гр.д. № 268/2021 г. на ОС-Перник/.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил след изпращането на
запорното съобщение до третото лице „Елмис“ ЕООД на 14.12.2016 г. да са настъпили
факти, прекъсващи погасителната давност за вземанията. Тъй като давностният срок за
вземанията не е изтекъл към 13.03.2020 г., същият е спрял да тече до 21.05.2020 г., на
основание чл. 3, т. 2 от ЗМДВИПОРНСПП, след което е продължил да тече. Следователно.
към петгодишния срок, който, считано от 14.12.2016 г. /датата, на която е извършено
последното изпълнително действие/ е следвало да изтече на 14.12.2021 г., следва да се
прибави периодът от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /два месеца, една седмица и един ден/,
през който давността е спряла. Следователно петгодишният давностен срок е изтекъл на
22.02.2022 г.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят направените разноски. Съобразно представения списък и доказателства за
извършени разноски, същият е сторил такива в размер на 319,06 лв. - държавна такса, 750,00
лв. - платено в брой адвокатско възнаграждение. По възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено в отговора на исковата молба,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения,
минималното адвокатско възнаграждение при предявения интерес от 7976,56 лв. е 580 лв. +
5 % за горницата над 5000 лв., т.е. 728,83 лв., който размер платеното такова не надвишава
значително, поради което не е налице основание за неговото намаляване. С оглед
изложеното, съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна е неоснователно.
Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
5
разноски по делото в пълен размер, възлизащи на 1069,06 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че АНТ. Н. В., ЕГН **********, с адрес: гр. *****,
НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, принудително сумата 6203,58 лв. –
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2009 г. –
30.04.2011 г., сумата 1175,40 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода 30.06.2009 г. – 06.04.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 24.04.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата
597,58 лв. – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 1810/2012 г. на
Районен съд – Перник, поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, ДА ЗАПЛАТИ на АНТ.Г.В., ЕГН
**********, с адрес: гр. *****, сумата 1069,06 лв. /хиляда шестдесет и девет лева и шест
стотинки/ – разноски за производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6