РЕШЕНИЕ
№ 336
гр. Бургас, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120104840 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, *** ***,
представлявано от Ю.Х.Ю. против Ц.Г.С., ЕГН ********** от *** за приемане за
установено по отношение на ответницата, че в качеството й кредитополучател по договор за
паричен заем № 157054 от 01.12.2017г., сключен със „***“ ООД, дължи на ищеца сумата от
2534.88 лева главница за периода от 31.01.2018г. до 01.11.2018г., сумата от 241.73 лева
договорна лихва за периода от 31.01.2018г. до 01.11.2018г., сумата от 1386.28 лева
обезщетение за забава за периода от 01.02.2018г. до датата на депозиране на заявлението,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 29.04.2021г. до
окончателното изплащане, за които суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение *** от ***г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на Районен съд - Бургас.
Претендира разноски в настоящото и заповедното производство.
Ищецът твърди, че на 01.12.2017г. ”***“ ООД е сключил с ответницата договор за
паричен заем, по силата на който на С. е даден кредит от 2600 лева. Кредитът е трябвало да
се върне на 11 месечни вноски, до 01.11.2018г. Вноските по кредита съставляват изплащане
на главницата, ведно с ГПР. Срокът на договора е изтекъл и кредитът не е обявен за
предсрочно изискуем. В последствие с договор за цесия от 25.03.2019г. вземането по
кредита е било продадено на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД. До ответницата е
пратено писмо с уведомление за цесията, но то не е връчено, ето защо се моли
уведомлението за цесия да й се връчи с исковата молба. С тези мотиви се претендира
1
уважаване на претенцията.
Искът е по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответницата е подала отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска.
Признава, че между нея и „***“ ООД е сключен договора за заем. Ответницата е заплатила
по договора около 2700 лева. Договорът е недействителен и ответницата трябва да върне
само чистата стойност на кредита по чл.23 ЗПК. Договорът е недействителен, тъй като не са
спазени изискванията по чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. Уговорената неустойка за неосигуряване
на обезпечение представлява скрито възнаграждение и цели обогатяването на кредитора.
Неустойката не е включена към договорната лихва и към ГПР, като така е заобиколена
нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. Не е ясно по какъв начин е формиран ГПР и кои точно разходи
се дължат. Ако неустойката се включи в ГПР, размерът му ще нарасне многократно. Ето
защо договорът за заем е нищожен на основание чл.22 ЗПК. Освен това уговореният размер
на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава четири пъти
законната лихва. Клаузата за неустойката също нарушава добрите нрави, тъй като излиза
извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции. Ето защо ответницата дължи
само чистата главница, от която тя е заплатила около 2700 лева. Моли се за отхвърляне на
исковете.
Бургаският районен съд намира иска за частично основателен.
Установява се от доказателствата по делото, а и не е спорно между страните, че
договор за паричен заем № 157054 от 01.12.2017г. е бил сключен между кредитора “***“
ООД и длъжника Ц. Г. С. Според договора, в полза на ответницата е предоставен кредит от
2600 лева, който е следвало да се върне на общо 11 месечни погасителни вноски, от които 3
вноски по 86.84 лв. и 8 вноски по 375.72 лева, като в първите три е включена само част от
дължимата лихва, а в останалите осем - част от дължимите главница и лихва, съобразно
погасителния план към договора. Датата на последното плащане на вноските по кредита е
01.11.2018г. Лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 40.08% на
година. Общият размер на всички плащания е 3266.28 лева, която сума е сборът от общия
размер на заемната сума и общите разходи по кредита. ГПР е в размер на 48.3%. Според
чл.6 от договора, той следва да бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения, а
именно: 1. банкова гаранция или 2. поръчител, отговарящи на условията на чл.9, ал.2 от
Общите условия към договора. В чл.9, ал.2 от ОУ е конкретизирано, че поръчителството
следва да е на едно или две физически лица, които отговарят комулативно на следните
условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на
минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната
работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени със
заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със
заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна
от Редовен, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни
на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг
2
съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. Според чл.8 от договора,
заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави
договореното в чл.6, ал.2 в тридневен срок от сключването му или предоставеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.9, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ, заемателят
дължи на заемодателя неустойка в размер на 3201.72 лева, с начин на разсрочено плащане,
подробно посочен в Приложение № 1 към договора.
Кредитът е усвоен от длъжника реално, тъй като чл.4 от договора гласи, че
заемателят с полагането на подписа си удостоверява, че надлежно е получил в брой заемната
сума от 2600 лева.
Изготвената икономическа експертиза установява, че по договора са били платени
общо 2450 лева, с които по данни на кредитора са били погасени част от начислените
неустойки, такси, договорна лихва и главница. Остават неплатени и съответно дължими
2534.88 лева главница, 241.73 лева договорна лихва, 1273.68 лева неустойка и 952.30 лева
такси. Доколкото кредитът е следвало да се върне на 11 месечни плащания, от които
последното е на 01.11.2018г., съдът приема, че крайният падеж е настъпил. Ето защо всички
суми са станали изискуеми поради настъпване на падежа, без да се твърди обявяване на
предсрочна изискуемост.
Установява се по безспорен начин, че вземанията по кредита са прехвърлени с
цесия. С договор за цесия от 25.03.2019г. “***“ ООД е прехвърлил на “Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД редица вземания, описани в Приложение № 1, сред които и вземанията по
процесния договор. Старият кредитор /цедент/ е подписал пълномощно, с което е
упълномощил новия кредитор /цесионер/ да уведомява от негово име на основание чл.99,
ал.3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. В изпълнение на пълномощното, новият
кредитор, ищец по делото, е изпратил до длъжника уведомително писмо за цесията. От
представените по делото доказателства е видно, че съобщението не е достигнало до адресата
си. Това обаче е без значение, тъй като съобщаването на цесията е станало с връчване на
исковата молба на упълномощения адвокат на ответницата в хода на исковото производство
– чл.235, ал.3 ГПК. Такова връчване на напълно допустимо, тъй като упълномощеният
представител има представителната власт да получава всякакви волеизявления на
насрещната страна, касаещи спорния предмет, включително материалноправното заявление,
че вземанията са прехвърлени на нов кредитор. Ето защо БРС счита, че цесията е произвела
действие по отношение на длъжницата и кредитор по вземанията е ищецът по делото.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им
влече нищожност на сключения договор. БРС намира, че в случая няма нарушение на тези
императивни норми, поради което договорът не е нищожен в цялост.
3
Неоснователни са възраженията на ответната страна за нарушение на чл.11, ал. 1 т.
9 и т. 10 от ЗПК, тъй като в чл. 3, ал. 5 и 7 от договора се съдържат данни за лихвения
процент и годишния процент на разходите по кредита.
Нищожна обаче е клаузата за заплащане на неустойка. В случая в чл.8 от договора
се предвиждат редица условия, които са комулативно дадени и следва да бъдат изпълнени в
много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя.
Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави
поръчител, който обаче трябва да отговаря на множество изисквания – за сравнително висок
осигурителен доход, да няма лоша кредитна история, да не е поръчител или заемател по
друг договор. Освен това следва този поръчител да представи и надлежна бележка от своя
работодател и то издадена също в много кратък срок, а именно 3 дни от деня на
сключването на договора. Налагането на толкова къси срокове въобще препятства всички
възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в
затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още по-малко да намери такъв,
който следва да отговаря и на всички посочени условия. Всички тези комулативно дадени
условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното
изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то БРС намира, че тя
също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова
гаранция, обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за заем, валидна от сключване на договора до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни,
предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова
обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се
извод, че и двете опции по чл.6 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да
избегне плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След като това е
така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя
затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на
равни части, заедно с всяка погасителна вноска.
При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка,
както и предвид размера й от 3201.72 лева /при главница от 2600 лева/ БРС счита, че
неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна
функции и се превръща само в средство за обогатяването на кредитора. Ето защо тя е
нищожна. След като клаузата за неустойката е нищожна, такова вземане не е възникнало и
суми за неустойка не се дължат.
Не е платена изцяло чистата главница от 2600 лева, макар падежът на последната
вноска отдавна да е изтекъл. Ето защо остатъкът от главницата се дължи от ответницата.
Възнаградителната лихва, цена на кредита, в общ размер на 666.28 лева също не е платена
изцяло, като нейният размер се доказва както от договора, така и от експертизата. Тази
лихва не е нищожна поради факта, че надвишава четири пъти законната лихва, както твърди
ответницата. Договорната лихва е част от ГПР, който следва по закон да не надвишава пет
4
пъти размера на законната лихва /чл.19, ал.4 ЗПК/, като в случая това законово изискване е
спазено, тъй като ГПР е 48.3%. Ето защо е без значение размерът на лихвата, след като този
размер не е по-голям от размера на ГПР, а той от своя страна е под 50%.
Съдът обаче съобразява, че според експертизата, за неустойка са платени 1928.04
лева, а общо са платени 2450 лева. Както беше прието, неустойка не се дължи, тъй като
разпоредбата, която я предвижда, е нищожна. Платените суми за неустойка ще са дадени без
основание. Следователно платените за неустойката 1928.04 лева трябва да се счете, че са
погасили не неустойката, а са послужили за погасяване на част от договорната лихва и част
от главницата, които вземания са дължими. Ето защо, съгласно заключението на вещото
лице, след приспадането на тази сума, остават неплатени 650.08 лева главница и 166.20 лева
договорна лихва.
По отношение на претендираното мораторно обезщетение върху главницата следва
да се има предвид, че няма данни за датите, на които са извършвани погашенията по
договора, а е установена само общо платената сума. Съдът взема предвид и че експертизата е
извършила изчисленията си на база данните на кредитора, а именно върху глобалната
главница от 2534.88 лева за целия претендиран период (начиная от падежа на втората вноска
по погасителен план до подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК), вместо да начисли
забава от падежа на всяка вноска, а видно от погасителния план, с първите три вноски се
погасява само договорна лихва, т.е. към 01.02.2018 година главница изобщо не се дължи.
Предвид това, съдът следва сам да определи размера на дължимото обезщетение за забава.
Както бе установено, непогасеният остатък от главницата е в размер на 650.08 лева, т.е.
непогасени са частично 10-та вноска – 286.52 лева и изцяло 11-та вноска – 363.56 лева по
погасителния план. Следователно обезщетението за забава се дължи върху посочените суми
от деня, следващ падежа на тези вноски, т.е. от 02.10.2018г. и от 02.11.2018г. Изчислено с
помощта на онлайн лихвен калкулатор, обезщетението за забава за периода от 02.10.2018г.
до 28.04.2021г. (без времето от 13.03.2020г. до 14.07.2020г.), възлиза на 144.22 лева.
Следва решение, с което да се признае, че ответницата дължи на новия кредитор
650.08 лева за главница, 166.20 лева за договорна лихва и 144.22 лева за мораторно
обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата от 29.04.2021г. до изплащането.
За остатъка от главницата /горницата над 650.08 лева до 2534.88 лева/, от договорната лихва
/горницата над 166.20 лева до 241.73 лева/ и от мораторната лихва /горницата над 144.22
лева до 1386.28 лева/ искът е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата трябва да бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски в исковото производство от 72.35 лева за държавна такса, депозит за
експертиза и юрисконсултско възнаграждение (като последното на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК съдът е определил в размер на 100 лева) и разноски в заповедното дело от 30.75 лева,
съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът трябва да бъде осъден да заплати на
ответницата разноски в исковото производство от 69.23 лева, съразмерно на отхвърлената
част от иска.
5
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ищецът трябва да бъде осъден да заплати на адв.
К.П.Р., адвокатско възнаграждение в размер на 401.10 лева в исковото производство и
289.02 лева в заповедното производство, съразмерно на отхвърлената част от иска.
По изложените съображения, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.Г.С., ЕГН ********** от ***, че
дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, *** ***, представлявано от Ю.Х.Ю. сумата от 650.08 лева /шестстотин и
петдесет лева и осем стотинки/ главница, сумата от 166.20 лева /сто шестдесет и шест лева
и двадесет стотинки/ договорна лихва за периода от 31.01.2018г. до 01.11.2018г. и сумата от
144.22 лева /сто четиридесет и четири лева и двадесет и две стотинки/ обезщетение за
забава за периода от 02.10.2018г. до 28.04.2021г. (без времето от 13.03.2020г. до
14.07.2020г.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 29.04.2021г. до окончателното плащане, представляващи
неизпълнени задължения по договор за паричен заем № 157054 от 01.12.2017г., сключен със
„***“ ООД, задълженията по който са цедирани на ищеца с договор за цесия от 25.03.2019г.,
които вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК *** от ***г. по
ч.гр.д. № ***г. по описа на Районен съд - Бургас, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
650.08 лева до целия претендиран размер от 2534.88 лева главница, за горницата над 166.20
лева до целия претендиран размер от 241.73 лева договорна лихва, за горницата над 144.22
лева до целия претендиран размер от 1386.28 лева обезщетение за забава, както и за периода
от 01.02.2018г. до 01.10.2018г.
ОСЪЖДА Ц.Г.С., ЕГН ********** от *** да заплати на “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, *** ***, представлявано
от Ю.Х.Ю., сумата от 72.35 лева /седемдесет и два лева и тридесет и пет стотинки/ разноски
в исковото производство и сумата от 30.75 лева /тридесет лева и седемдесет и пет стотинки/
разноски по заповедното дело.
ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, *** ***, представлявано от Ю.Х.Ю. да заплати на Ц.Г.С., ЕГН
********** от ***, сумата от 69.23 лева /шестдесет и девет лева и двадесет и три стотинки/
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, *** ***, представлявано от Ю.Х.Ю. да заплати на адв. К.П.Р., ***,
личен № ***, със съдебен адрес гр. ***, партер адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от
ЗА в размер от 401.10 лева /четиристотин и един лева и десет стотинки/ в исковото
производство и 289.02 лева /двеста осемдесет и девет лева и две стотинки/ в заповедното
производство.
6
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
Вярно с оригинала: СТ
7