МОТИВИ
по ПРИСЪДА по
НОХД № 1091/2017г. по описа на ГОРС
Обвинението на Горнооряховската
районна прокуратура е срещу В.Д.А. ***, с ЕГН **********, за това, че на 28.06.2017г., в гр.
Стражица, нанасяйки побой на Р.И.М. й се заканил с убийство, като отправил към
нея думите ,,Ще те убия” и това заканване би могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
ПРОКУРОРЪТ поддържа обвинението и счита, че
същото е безспорно доказано от събраните по делото доказателства. Сочи, че
показанията на пострадалата са последователни и непротиворечиви и се подкрепят
от показанията на свидетелите Б. и К.. Показанията на пострадалата
кореспондират и с показанията на полицейските служители, които са били
ангажирани с извършване на проверка във връзка с инцидента. Поради това счита,
че съдът следва да даде пълна вяра на показанията на пострадалата, включително
и в частта относно отправената закана с убийство. Сочи, че показанията на
свидетеля С. в частта, в която сочи, че подсъдимият не е напускал Хлебозавода
са изолирани и не се подкрепят от събраните по делото доказателства, поради
което съдът не следва да ги кредитира. Счита, че съдът не следва да дава вяра и
на показанията на бащата на подсъдимия, тъй като същите също са изолирани, а от
друга страна свидетелят е заинтересован от изхода на делото. С оглед изложеното
намира, че са доказани изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и моли съда да признае
подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение. Счита, че при определяне на
наказанието съдът следва да отчете наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства и липсата на отегчаващи. Предлага на съда да признае подсъдимия
за виновен, да му наложи наказание лишаване от свобода под средния предвиден в
закона размер, и да отложи изпълнението на същото на основание чл.66, ал.1 от НК. Предлага направените по делото разноски да се възложат в тежест на
подсъдимия.
Гражданският иск от пострадалата Р.И.М. не е
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес.
Пострадалата Р.И.М. е конституирана като
ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ на основание чл.76 от НПК.
ПОВЕРЕНИКЪТ на частния обвинител адвокат П.С.
от ВТАК поддържа, че от събраните доказателства се установява по несъмнен
начин, че подсъдимият се е заканил с убийство на Р.М.. Подкрепя изцяло
доводите, изложени от прокурора, за доказаност на обвинението. Моли съда да
признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и да му наложи
справедливо наказание.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Р.И.М. поддържа
обвинението.
ЗАЩИТНИКЪТ адвокат И.К. от ВТАК счита, че фактическата
обстановка е напълно изяснена, но обвинението не е доказано. От събраните по
делото доказателства не можело да се направи извод, че подсъдимият е осъществил
състава на престъпление по чл.144, ал.3 от НК – закана с убийство. Излага, че
основният и единствен пряк свидетел, на чиито показания се позовава обвинението
е самата пострадала Р.М., а липсват други преки, а и косвени свидетели на
изричането на такава реплика от подзащитния й. Счита, че показанията на М.,
дадени в различни етапи на наказателното производство са непоследователни и
неубедителни, поради което не следва да им се дава вяра. Излага, че показанията
на М., която е заинтересована от изхода на делото, са в противоречие с
позицията на подсъдимия, който отрича не само да е отправял такава закана, но и
въобще да е упражнявал насилие спрямо нея. Показанията на М. били в
несъответствие и с показанията на св. Б.. Сочи, че твърденията на М., че докато
подсъдимият й нанасял удари е изрекъл окончателно формулираната реплика: „Ще те
убия, кучко! Няма да ми вземеш детето!” не са подкрепени с никакви други преки,
или косвени доказателства. Разпитаните свидетели в показанията си въобще не
сочат да са възприемали такава реплика, а и няма как да потвърдят, след като не
са били очевидци дори на нанасянето на твърдените удари от страна на
подсъдимия. Счита, че показанията на пострадалата са изолирани, дължат се на
създалите се лоши отношения с подсъдимия и с тях се цели реванш и отмъщение и
лишаване на подсъдимия от пълноценен родителски контакт с неговото дете.
Въпреки липсата на доказателства дори хипотетично да се приеме, че такава
реплика е била изречена от подсъдимия, не може да се приеме, че такава закана
веднага или в последствие е възбудила у М. основателен страх, че ще бъде
осъществена. Дори пострадалата не твърдяла, че подсъдимият е демонстрирал или
насочил спрямо нея някакво средство, което е годно да й причини толкова
сериозни телесни увреждания, които могат да я лишат от живот, и чието
използване би могло да предизвика у нея основателен страх, че заканата ще бъде
незабавно осъществена. Полицейските служители в показанията си не сочели, че М.
е съобщила за отправената й закана за убийство. Дори от показанията на майката
на пострадалата – св. Ц.М. ставало ясно, че пострадалата не била особено
впечатлена от отправената й закана с убийство. Този извод се подкрепял и от
изявлението на М. по ЧНД № 795/2017г. по описа на ГОРС, че не се страхува от В..
Намира, че съществуват противоречия между показанията на свидетелите Б. и К. и
въпреки това никой от тях не посочва, че е станал очевидец на нанасянето на
удари или е бил по някакъв начин впечатлен от друго агресивно поведение. Не
било изяснено по какъв начин, с какви оперативни и процесуални способи били
издирени и установени тези двама свидетели. Показанията на К. пораждали
съмнение за предварително дообогатяване на информацията му по случая. За
евентуално предвижване на подсъдимия с лекия автомобил в направление към
строящата жилищна сграда съобщават в показанията си полицейските служители, но
от обясненията на подсъдимия и показанията на св. Д.С. било установено, че А.
въобще не е напускал работното си място. Установеното предвижване на автомобила
на подсъдимия, фиксирано на видеозаписа се обяснява убедително от показанията на
неговия баща. Моли съда, след като се убеди в липсата на достатъчно
обосноваващи обвинението срещу подсъдимия доказателства, да го признае за
невинен и го оправдае по повдигнатото обвинение.
ПОДСЪДИМИЯТ В.Д.А. не се признава
за виновен. Твърди, че не е напускал работното си място в деня, посочен в
обвинителния акт, в този ден е бил облечен с бяла тениска. Никога не е нанасял
удари и не е отравял закана с убийство на Р.М.. Желае да бъде оправдан.
СЪДЪТ, след като обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
В.Д.А., с
ЕГН ********** е роден на ***г. в гр.Горна Оряховица, български гражданин, с висше
образование. Живее в ******. Работи като поддръжка в „Хлебозавод – Стражица” и
е съвестен работник, за което свидетелства управителя А.Л.Л. в СЗ, проведено на
14.01.2019г. А. не е осъждан за престъпления, видно от приложената на л.153 от
делото справка за съдимост. Съгласно характеристична справка, изготвена от мл.
ПИ Ц.Р. /л.19 от ДП/ А. не е от криминалния контингент на РУ – Стражица, но е
познат на МВР и няколкократно е нарушавал обществения ред.
Пострадалата Р.И.М. е български
гражданин, неомъжена, работи във „****, неосъждана, живее в *****
Подсъдимият В.А. и Р.М. *** и
били във фактическо съжителство в продължение на десет години, като им се
родило дете. В последствие отношенията им се влошили и през 2016г. се
разделили. Двамата се уговорили детето да живее при М., а А. да има режим на
лични контакти с него. Тази тяхна уговорка била неофициална. В последствие
възникнали противоречия между двамата относно контактите на подсъдимия с детето
и това довело до допълнително влошаване на отношенията им.
На 06.03.2017г. Р.И.М. предявила
против В.Д.А. обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК,
чл.143, ал.2 от СК и чл.149 от СК. По исковата молба е образувано гр.дело №
445/2017г. по описа на ГОРС /л.65-л.95 от ДП/. С определение от 12.07.2017г. е
одобрена съдебна спогодба по гр.дело № 445/2017г. по описа на ГОРС, с която
родителските права по отношение на малолетното дете М. Велизарева А. са
предоставени на майката Р.И.М.; определено е местоживеене на детето при
майката; на бащата В.Д.А. е определен режим на лични отношения и контакти;
определена е издръжка, която бащата следва да изплаща на малолетното дете и
издръжка за минало време.
Преди одобряване на съдебната
спогодба, на 24.06.2017г. в събота А. взел детето при себе си, като уговорката
му с М. била да го върне на следващия ден вечерта. След като това не станало,
на 26.06.2017г. М. отишла до дома на родителите на А., за да вземе детето, но
те не й го върнали. По този повод пострадалата посетила полицейското управление
в гр. Стражица и потърсила съдействие. Видно от приложената на л.112 справка от
мл. ПИ Ц.Р.,*** са получени 2 бр. жалби от Р.И.М., по които са образувани
преписки с № 350000-2351/2017г. и № 350000-2352/2017г. по описа на РУ –
Стражица. Едната жалба е срещу Д.В.А., а другата срещу В.Д.А. /л.111-л.125 от
ДП/. От извършената проверка по двете преписки е установено, че на 26.06.2017г.
на ул. „Хан Крум” № 5 между Р.М., Д.А. и В.А. е възникнал скандал по повод
детето М. В.А., на 6 години. Не се е стигнало до саморазправа. На 28.06.2017г. Д.
и М. А. доброволно предали детето на майката в присъствието на служители на
МВР. На основание чл.64 от ЗМВР на В.А. е съставено писмено предупреждение, а
на основание чл.65 от ЗМВР на Д.А. е съставен протокол за предупреждение.
На 28.06.2017г. детето все още не
било върнато от А. на М.. Рано сутринта на същата дата тя отишла в заведението
на нейна приятелка – св. М.М., за да й помага и след като приключила
около 9 часа, отишла в полицейското управление в гр.Стражица, за да се оплаче,
че все още детето не е при нея. В присъствието на полицейски служители М.
отново отишла до дома на родителите на подсъдимия, където било детето, като
този път то било предадено и тя го отвела в дома си, като го оставила при баща
си.
Св. Д.А. – баща на подсъдимия, в
СЗ, проведено на 30.07.2018г. сочи, че в този ден отишъл с лекия си автомобил
„Опел” до Хлебозавода, за да взема автомобила на сина си, тъй като той и
съпругата му имали намерение да водят внучката си до гр.Горна Оряховица. Имал
ключове за автомобила на сина си и сменил колите, като оставил своята отключена
пред Хлебозавода, а ключове под седалката. Когато се върнал в дома си разбрал,
че детето го няма. Веднага се върнал с автомобила на сина си до Хлебозавода, за
да размени колите. Тогава минал покрай полицията.
След като оставила детето при
баща си около 10.30 часа, М. се насочила обратно към заведението, за да си
вземе лични вещи, които била оставила там. Междувременно подсъдимият А.
разбрал, че М. е взела детето и тръгнал да я търси с личния си автомобил „БМВ“.
Докато М. вървяла към заведението по улицата, водеща към централната част на
гр.Стражица, той я забелязал и спрял автомобила. След това А. слязъл от колата
и се насочил към М.. Достигайки до нея я ударил, хванал я за косата и я
завлякъл към намираща се в близост недостроена сграда. А. блъснал пострадалата
по стъпала, водещи до подземен етаж, като тя се изтъркаляла надолу по
стъпалата. Още докато М. била на земята, подсъдимият започнал да я рита по корема
и по гърба и да я удря с ръце. Докато извършвал тези действия, А. отправил към Р.М.
думите „Ще те убия, кучко! Няма да ми вземеш детето!“. М. успяла да се изправи,
при което подсъдимият я хванал за косата и удрял главата й в стената.
Пострадалата опитала да се изкачи по стъпалата, при което А. продължавал да я
удря и рита. Тогава чантичката, която той носел през рамо, се разкопчала и от
нея паднали пари, които подсъдимият се навел да събере. М. използвала този момент,
за да избяга, след което се насочила към полицейското управление, където се
свлякла на първото стъпало и седнала. Съобщила за случилото се /показания на
св. М., дадени в СЗ, проведено на 30.07.2018г./ Докато пострадалата бягала от
строежа била забелязана от свидетелите Й.Б. и К.К.. В СЗ, проведено на
30.07.2018г. св. Б. сочи, че до незастроена сграда между 10 и 12 часа видяла
някаква кола да спира и от нея излезли двама човека. Видяла ги да вървят към
сградата, но вниманието й било насочено към внучето й и ги виждала с
периферното си зрение. След две, три, пет минути чула някакъв вик, обърнала се
и след малко видяла едно момиче да излиза от тази сграда и да бяга надолу. В
последствие разбрала, че момичето, което видяла е Р.. После се разчуло, че
имало някакъв инцидент и тя казала, че чула нещо, но не може да каже, че е
видяла нещо конкретно, а някакъв мъж пред магазина казал, че това били семейни
работи. К.К. свидетелства /СЗ, проведено на 18.10.2018г./, че познава визуално В.
и Р.. Не е имало в случай, в който да е виждал пререкания по между им или
сблъсък. Един ден около обяд спрял пред магазин „Елит” в Стражица с колата си и
една възрастна жена с дете му казала: „Бързо, там един мъж бие жена си.” Видял
някакви хора. Разпознал В. и Р., но не видял нищо да има помежду им. Р.
тръгнала да бяга към полицията, а В. се качил в колата си „БМВ” и тръгнал в
обратна посока. На това място нямало други хора.
Св. И.И. работи като оперативен дежурен
в РУ – Стражица. Пушел пред сградата, когато видял Р.М. *** към полицейското
управление. И. свидетелства в СЗ, проведено на 20.11.2018г., че Р. се качила по
стъпалата, била зачервена и разплакана, задните й части били мокри. Заявила, че
В. я пресрещнал на улицата, бутнал я в някакъв строеж на ул. „Дончо Узунов” и й
нанесъл побой. И. извикал полицейските служители Ц.Р. и В.Б., за да извършат
проверка. По път те се разминали с бащата на подсъдимия, който карал лек
автомобил „Опел”. Р. и Б. дошли в управлението и видели Р., която била цялата в
белези и охлузвания и казала, че е бита в един строеж, в сграда, идвайки към
центъра. Била уплашена /показания на Р., дадени в СЗ, проведено на
18.10.2018г./. Св. Б. в СЗ, проведено на 20.11.2018г. сочи, че Р. не била в
добро състояние. Била насинена, мокра, имала рани по главата. Била с клин,
който бил мокър. Била се и „изпуснала”. Цялата треперела. Не можела да
обяснява, защото била в паника. Казала, че В. й е нанесъл побой в строящо се
помещение пред магазин „Елит” и веднага след това е дошла в управлението.
Р. и Б. отишли на работното място
на подсъдимия в Хлебозавод – Стражица. Св. Р. в СЗ, проведено на 18.10.2018г.
сочи, че като дошъл подсъдимия, треперел. Забелязал, че на кутрето на дясната
му ръка има охлузна рана. Попитал го за раната и той казал, че ремонтирали
някаква машина и там се охлузил. Съдействал, като отишъл до полицията да даде
обяснения. Отричал да е извършил нещо. Казал, че единият му колега можел да
потвърди, че не е напускал работното си място. Колегата на подсъдимия не бил
много сигурен, че В. не е напускал работното си място и казал, че докато са работили
може да е отишъл за 5-10 мин. до тоалетна и да не е забелязъл. Не бил сигурен и
категоричен, че В. не е напускал работното си място. Р. и Б. са категорични, че
когато са потърсили подсъдимия на работното му място, той е бил облечен със
синя тениска.
След като освободили подсъдимия
полицейските служители Р., Б. и И. прегледали камерата, която е срещу полицията
до главната улица, тъй като, за да се стигне до въпросното място, трябва да се
мине покрай тази камера. Установили, че малко преди подаване на сигнала от М.,
минава автомобила на В. – „БМВ”. На камерата се виждало, че шофьора е със синя
тениска, с каквато бил на работното си място В.. Не установили автомобила да се
връща по тази улица, но имало възможност от строежа до Хлебозавода да се мине
по друга улица. /Св. К. сочи, че В. е тръгнал с автомобила си в обратна на
посоката на движение на Р.М./.
Св. Д.С. в СЗ, проведено на 30.07.2018г.
сочи, че в този ден след 8 часа с В. започнали да шият лента. В процеса на работа
колегата му си дернал пръста на дясната ръка. Шили лентата около час и половина
и излезли да пушат. Тогава дошли полицаите. После му се обадили полицаите, за
да потвърди, че с В. са били заедно. Не си спомня в този ден как е бил облечен В..
В показанията си, дадени по същото дело пред друг състав на съда на
27.03.2018г., приобщени към доказателствения материал по предвидения
процесуален ред С. твърди, че подсъдимият си е ударил лявата ръка. След
прочитането им С. заявява, че не помни коя ръка си е ударил подсъдимия, тъй
като минало доста време. В СЗ, проведено на 07.03.2019г. св. С. твърди, че във
въпросния ден колегата му е бил облечен с бяла тениска с надпис „Хлебозавод –
Стражица”.
От показанията на св. А.Л. – управител на „Хлебозавод – Стражица”
ЕООД /СЗ, проведено на 14.01.2019г./ се установява, че в хлебозавода през
2017г. е нямало монтирани камери. През деня няма пазач на входа. Няма книга, в
която да се отразява влизане и излизане на работниците. Ако някой трябва да
излезе, се обажда, но е възможно да излезе, без да се обади. Работниците в
завода имат работно облекло – бели тениски. Няма акт, който да задължава
работниците да ползват това работно облекло. Имало указателни табели, че
работниците са задължени да носят работното си облекло. Когато работниците не
са с работно облекло, им се налага глоба. Не е чувал подсъдимият да е излизал
през работно време, както и да е бил търсен от полицаи във връзка с инцидент.
След като подала сигнал в
полицията, М. отишла първо при св. М., която свидетелства /СЗ, проведено на
18.10.2018г./, че М. била цялата в кал, рани и охлузвания и казала, че мъжа й я
вкарал в някакъв строеж, блъскал я и я набил. М. я освободила да си върви,
защото не била в състояние да работи.
Преди това от полицията М. се
обадила на своята майка – св. Ц.М., която била на работа. Св. М. в СЗ,
проведено на 20.11.2018г. сочи, че дъщеря й и казала, че „В. я пребил и се измъкнала,
защото чантичката му паднала. Нещо имало разпиляно от чантичката
и по този начин тя се е измъкнала. В. ѝ казал, че ще я убие, че рано или
късно ще я убие.” Отишла при личната лекарка, където била дъщеря й. Намерила я в
ужасно състояние, което не може да опише. В такова състояние човек не е
виждала. Ц.М. сочи: „Цялата беше обезобразена, имаше следи от пръсти по врата,
душена, ръцете - кървави, с рани от горе до долу, гърба беше целия син и той с
рани. Отпред беше синя. Крака, колена - разбито. Цялата беше синя и в кръв.”
След това синът й ги закарал до гр. Горна Оряховица, за да бъде прегледана Р.М. от
лекар. В хода на прегледа д-р Борислав Генчев констатирал множество увреждания
по тялото на Р.М., които отразил в издаденото Медицинско свидетелство изх. №
549/28.06.2017г., амб. № 298/28.06.2017г. /л.126 от ДП/.
Съгласно заключението на
назначената и изслушана съдебно – медицинска експертиза, изготвена от вещо лице
д-р Н.В.Г. /л.49-л.51 от ДП/, Р.И.М., на 38г. е получила: отоци с
кръвонасядания по лицето и главата, оток с кръвонасядане и охлузване по гърба,
по левия лакет, десния лакет, охлузване по двете китки, охлузване с
кръвонасядане по лява подбедрица, кръвонасядане по дясно бедро и охлузване по
десен глезен. Получените травматични увреждания са в резултат от удари с или
върху твърди тъпи предмети по места с косо действие, с ограничена повърхност,
какъвто е и човешкия юмрук и стъпало на крак и е възможно да са получени по
начин описан в делото – нанесен побой с юмруци и крака с последващо падане на
земята. Травмите са причинили на М. временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, със срок на лечение и възстановяване около 25 дни.
Ц.М. свидетелства, че след
инцидента било страшно. Дъщеря й споделяла, че се страхува. Гледала в една
точна, не знаела къде се намира. След този случай В. идвал, крещял пред дома им, обиждал. Имало пак
такива инциденти и това продължило до решението на съда за попечителството и
режима. Дъщеря й винаги се притеснявала
от В.. Той все я обиждал. Тя треперела цялата. И сега се страхува, само че има
ограничителна заповед и предполагат, че той няма да я наруши. След решението не
е имало проблеми със вземане и връщане на детето.
С определение № 421/13.09.2017г.
по ЧНД № 795/2017г. по описа на ГОРС съдът наложил на основание чл.67, ал.1 от НПК на В.Д.А.
забрана: да доближава непосредствено пострадалата Р.И.М.; да осъществява
контакт с пострадалата Р.И.М., под каквато и да е форма, включително по
телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс; да посещава дома и местоработата
на пострадалата Р.И.М..
В хода на
ДП и на съдебното следствие подсъдимият не се признава за виновен. Дава
обяснения в СЗ, проведено на 14.01.2019г., в които сочи, че не е напускал
работното си място и в този ден е бил облечен с работното си облекло - бяла
тениска с надписи на гърдите и на гърба „Хлебозавод Стражица” и червен анцуг.
При шиене на транспортната лента си одраскал кутрето на дясната ръка. Счита, че
делото е инсценировка, за да го злепостави Р.М. пред обществото и да ограничи
контактите му с детето, като по този начин бъде и наказан за това, че не
съжителства с нея.
Горната
фактическа обстановка се установи от обясненията на подсъдимия В.А., от показанията
на свидетелите Р.М., Й.Б., К.К., М.М., Ц.Р., Д.С., Д.А., В.Б., И.И.Ц.М. и А.Л., дадени в хода на
съдебното следствие, от показанията на свидетеля Д.С., дадени по същото дело пред друг
състав на съда на 27.03.2018г., приобщени към доказателствения материал по реда
на чл.281, ал.1, пр.2, т.2, пр.2 от НПК, от заключението на съдебно – медицинската
експертиза, както и от останалите приложени и приети писмени доказателства,
подробно описани в протокол от СЗ, проведено на 14.01.2019г.
Съдът дава вяра
и кредитира като достоверни показанията на свидетелите Р.М., Й.Б., К.К., М.М., Ц.Р., В.Б., И.И., Ц.М.
и А.Л., тъй като същите са последователни, логични и непротиворечиви, взаимно
се подкрепят и допълват и пресъздават факти, които съответстват помежду си,
като изясняват механизма на извършеното деяние.
Голословно е твърдението на защитника на
подсъдимия за противоречие в показанията на свидетелите Б. и К.. Същите
възпроизвеждат различни свои възприятия относно местонахождението на подсъдимия
А. и пострадалата М. на 28.06.2017г. между 10 и 12 часа – пред незастроена
сграда на ул. „Дончо Узунов” в гр.Стражица пред магазин „Елит”. Така К.К. свидетелства в СЗ, проведено на 18.10.2018г., че
познава визуално В. и Р.. Не е имало в случай, в който да е виждал пререкания
по между им или сблъсък. Един ден около обяд спрял пред магазин „Елит” в
Стражица с колата си и една възрастна жена с дете му казала: „Бързо, там един
мъж бие жена си.” Видял някакви хора. Разпознал В. и Р., но не видял нищо да
има по между им. Р. тръгнала да бяга към полицията, а В. се качил в колата си
„БМВ” и тръгнал в обратна посока. В СЗ, проведено на 30.07.2018г. св. Б. сочи,
че до незастроена сграда между 10 и 12 часа видяла някаква кола да спира и от
нея излезли двама човека. Видяла ги да вървят към сградата, но вниманието й
било насочено към внучето й и ги виждала с периферното си зрение. След две, три,
пет минути чула някакъв вик, обърнала се и след малко видяла едно момиче да
излиза от тази сграда и да бяга надолу. В последствие разбрала, че момичето,
което видяла е Р.. После се разчуло, че имало някакъв инцидент и тя казала, че
чула нещо, но не може да каже, че е видяла нещо конкретно, а някакъв мъж пред
магазина казал, че това били семейни работи.
Несъответствието между показанията на св. Р.М.
и св. Й.Б. в частта относно начина, по който Р.М. е влязла в незастроената
сграда съдът намира за несъществено и отдава на обстоятелството, че Б. не е
наблюдавала през цялото време подсъдимия и пострадалата, тъй като както самата
тя заявява вниманието й било насочено
към внучето й и ги виждала с периферното си зрение и не е видяла нещо конкретно.
В подкрепа на показанията на свидетеля Р.М. в
частта относно отправената от подсъдимия към нея закана с убийство с думите „Ще
те убия” са показанията на свидетеля Ц.М., която в СЗ, проведено на 20.11.2018г. сочи, че дъщеря й и казала,
че „В. я пребил и се измъкнала, защото чантичката му паднала.
Нещо имало разпиляно от чантичката и по този начин тя се е измъкнала. В.
ѝ казал, че ще я убие, че рано или късно ще я убие.” Ц.М. свидетелства и, че след
инцидента било страшно. Дъщеря й споделяла, че се страхува. Гледала в една
точна, не знаела къде се намира. След този случай В. идвал, крещял пред дома им, обиждал. Имало пак
такива инциденти и това продължило до решението на съда за попечителството и
режима. Дъщеря й винаги се притеснявала
от В.. Той все я обиждал. Тя треперела цялата. И сега се страхува, само че има
ограничителна заповед и предполагат, че той няма да я наруши.
В подкрепа на показанията на свидетелите Р.М.,
Й.Б., К.К., М.М., Ц.Р., В.Б., И.И. и Ц.М. относно получените от Р.М.
травматични увреждания е и приетото от съда писмено доказателство - Медицинско свидетелство изх. №
549/28.06.2017г., амб. № 298/28.06.2017г. /л.126 от ДП/.
В подкрепа на установеното в хода на съдебното следствие, чрез показанията
на посочените свидетели е заключението на изслушаната съдебно - медицинска
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано, и изясняващо
характера и механизма на получените телесни увреждания от Р.И.М..
Неоснователно
е твърдението на защитника на подсъдимия, че показанията на Р.М., дадени в
различни етапи на наказателното производство са непоследователни и
неубедителни, поради което не следва да им се дава вяра. Показанията на св. Р.М.,
дадени на досъдебното производство пред разследващ полицай и пред съдия по ЧНД
№ 951/2017г. по описа на ГОРС не са приобщении към доказателствения материал по
предвидения процесуален ред, тъй като съдът не е констатирал съществени
противоречия с дадените от свидетеля показания в хода на съдебното следствие и
поради това показанията от ДП не следва да се обсъждат.
Неоснователно е и твърдението на
защитника на подсъдимия, че показанията на Р.М. са изолирани, дължат се на
създалите се лоши отношения с подсъдимия и с тях се цели реванш и отмъщение и
лишаване на подсъдимия от пълноценен родителски контакт с неговото дете. На
първо място, както беше изложено по-горе в мотивите, показанията на св. Р.М. се
подкрепят от показанията на свидетелите Й.Б., К.К., М.М., Ц.Р., В.Б., И.И. и Ц.М., заключението на съдебно –
медицинската експертиза /л.49-л.51 от ДП/, приетите по делото писмени
доказателства и проведения следствен експеримент, отразен в протокол за
следствен експеримент от 11.08.2017г. с фотоалбум /л.37-л.41 от ДП/, поради
което показанията на пострадалата не са изолирани. На второ място, от приетото
писмено доказателство - определение от 12.07.2017г. по гр.дело № 445/2017г. по описа на
ГОРС е видно, че е одобрена съдебна спогодба, с която родителските права по
отношение на малолетното дете М. Велизарева А. са предоставени на майката Р.И.М.;
определено е местоживеене на детето при майката; на бащата В.Д.А. е определен
режим на лични отношения и контакти; определена е издръжка, която бащата следва
да изплаща на малолетното дете и издръжка за минало време. И не на последно
място, от показанията на св. Р.М. и св. Ц.М. се установява, че след одобряване
на съдебната спогодба режима на лични отношения и контакти на подсъдимия с
неговото дете се изпълнява без проблеми, т.е. подсъдимият по никакъв начин не е
лишен от пълноценен родителски контакт с неговото дете.
Съдът не дава вяра и не
кредитира като достоверни показанията на св. Д.А. – баща на подсъдимия, в частта,
в която сочи, че в този ден отишъл с лекия си автомобил „Опел” до Хлебозавода, за
да взема автомобила на сина си, тъй като той и съпругата му имали намерение да
водят внучката си до гр.Горна Оряховица. Имал ключове за автомобила на сина си
и сменил колите, като оставил своята отключена пред Хлебозавода, а ключове под
седалката. Когато се върнал в дома си разбрал, че детето го няма. Веднага се
върнал с автомобила на сина си до Хлебозавода, за да размени колите и тогава
минал покрай полицията. Показанията на А. в тази им част са изолирани от
останалия доказателствен материал, не се потвърждават от други доказателства, а
напротив - същите са в противоречие с тях. Предвид роднинската връзка на Д.А. с подсъдимия В.А. и изложените по –
горе други съображения, съдът счита, че Д.А. е заинтересуван от изхода на
делото, поради което показанията му от 30.07.2018г. в обсъжданата част са
недостоверни и следва да се изключат от доказателствения материал.
Съдът не дава вяра и
не кредитира като достоверни показанията на св. Д.С. в частите, в които сочи,
че подсъдимият не е напускал работното си място и в този ден е бил облечен с
бяла тениска. На първо място, показанията на С. в частта, в която сочи, че
подсъдимият не е напускал работното си място, се опровергават от показанията на
св. Ц.Р., който в СЗ, проведено на 18.10.2018г. сочи, че колегата на подсъдимия
/св. С./ не бил много сигурен, че В. не е напускал работното си място и казал,
че докато са работили може да е отишъл за 5-10 мин. до тоалетна и да не е
забелязал. Не бил сигурен и категоричен, че В. не е напускал работното си
място. В тази част показанията на С. се опровергават и от показанията на свидетелите
Б. и К., които възпроизвеждат различни свои възприятия относно
местонахождението на подсъдимия А. и пострадалата М. на 28.06.2017г. между 10 и
12 часа – пред незастроена сграда на ул. „Дончо Узунов” в гр.Стражица пред
магазин „Елит”. Показанията на С. се опровергават и от показанията на
полицейските служители – свидетелите Р., Б. и И., които сочат, че прегледали камерата,
която е срещу полицията до главната улица, тъй като, за да се стигне до
незастроения строеж, трябва да се мине покрай тази камера и след прегледа
установили, че малко преди подаване на сигнала от М., минава автомобила на В. –
„БМВ”. На камерата се виждало, че шофьора е със синя тениска, с каквато бил на
работното си място В.. На второ място, показанията на С. в частта,
в която сочи, че подсъдимият в този ден е бил облечен с бяла тениска са
непоследователни, тъй като в СЗ, проведено на 30.07.2018г. сочи, че не си спомня в този
ден как е бил облечен В., а в СЗ, проведено на 07.03.2019г. /седем месеца
по-късно/ С. има спомен и твърди, че във въпросния ден колегата му е бил
облечен с бяла тениска с надпис „Хлебозавод – Стражица”. Показанията на С. в
тази част се опровергават по несъмнен начин от показанията на св. Р.М., Ц.Р., В.Б.
и И.И., които са категорични, че подсъдимият в този ден е бил облечен със синя
тениска. С оглед изложеното показанията на св. Д.С. в обсъжданите части са
непоследователни, изолирани и се опровергават от останалите гласни
доказателства, поради което следва да се изключат от доказателствения материал
като недостоверни.
Съдът не дава вяра и не кредитира като
достоверни обясненията на подсъдимия в частта, в която сочи, че не е напускал работното си място и
в този ден е бил облечен с работното си облекло - бяла тениска с надписи на
гърдите и на гърба „Хлебозавод Стражица” и червен анцуг. На първо място, липсват
доказателства в подкрепа на тези твърдения на подсъдимия. Показанията на св. Д.С.
са изключени от доказателствения материал. На второ място, в тези части
обясненията на подсъдимия се опровергават по несъмнен начин от показанията на
свидетелите Р.М., Й.Б.,
К.К., Ц.Р., В.Б. и И.И., поддържани при проведените очни ставки с подсъдимия.
Поради това съдът приема тези твърдения като елемент от защитната теза
на подсъдимия и не ги кредитира.
Приетата от съда фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че на 28.06.2017г., в гр. Стражица,
подсъдимият В.Д.А., нанасяйки побой на Р.И.М.
й се заканил с убийство, като отправил към нея думите ,,Ще те убия” и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, с което
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с
ал.1 от НК и следва да се ангажира наказателната му отговорност.
От обективна страна подсъдимият е
отправил към Р.И.М. закана, че ще я убие. Заплахата изразил устно, като отправил
към нея думите: „Ще те убия, кучко! Няма да ми вземеш детето!” и същевременно й
нанесъл побой. Заканването е било от естество да възбуди у М. основателен страх
от извършване на престъплението. Подсъдимият устно чрез думи и чрез действия /като
й нанесъл побой/ е обективирал пред пострадалата Р.И.М. намерение, че ще
извърши престъпление против личността й, а именно – убийство. Ирелевантно за
съставомерността на това деяние е дали в момента на така обективираното намерение
деецът е имал или е липсвало оформено у него решение да извърши убийство, за
което се е заканил и да действа в осъществяване на едно вече взето решение. От
обективна страна, при така отправената закана: „Ще те убия, кучко! Няма да ми
вземеш детето!” и нанесения побой е създадена възможност за възбуждане у жертвата
на основателен страх от извършване на престъплението. М. е била завлечена от
подсъдимия в недостроена сграда и по отношение на нея подсъдимият е упражнил
физическо насилие. Освен това психичното състояние на субекта е могло да
направи вероятно бързото вземане на такова решение. При преценката на
възможността за възбуждане у жертвата на основателен страх от извършване на
престъплението съдът съобрази силно влошените отношения между подсъдимия и
пострадалата, конкретната обстановка – в подземието на недостроена сграда и при
липса на други хора, които биха могли да се притекат на помощ, начина, по който
е отправена заканата – напълно изненадващо завличане на пострадалата в
недостроена сграда и нанасяне на множество удари и ритници по тялото на
пострадалата, съпровождащи отправянето на заканата, както и психичното
състояние на дееца, който бил ядосан от обстоятелството, че същия ден М. е
взела от родителите му общото им дете. Законът има предвид само възможността за
възникване на основателен страх у пострадалата при така изброените
обстоятелства, като не е необходимо тя действително да се е уплашила и да е
променила поведението си вследствие на такава уплаха /в този смисъл
Тълкувателно решение № 53 от 18.09.1989г. по н.д. № 47/1989г./. Престъплението,
извършено от В.А. е довършено в момента, в който Р.М. е възприела заканата с
престъпление, т.е. когато обективираното от дееца намерение за извършване на
престъпление против личността на заплашената е достигнало до нейното съзнание.
Не е необходимо потърпевшата действително да се е изплашила, а само да
съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Тези обстоятелства
следва да се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието, а
не след определено време. От събраните по делото гласни доказателства безспорно
се установява, че пострадалата Р.М. действително се е уплашила както по време
на извършване на деянието, като е използвала момента, в който подсъдимият се
навел да събере изпадналите от чантичката му пари и е избягала, насочвайки се
към полицейското управление, където уплашена, трепереща и в паника е съобщила
за случилото се. За психичното състояние на М. непосредствено след извършване
на деянието свидетелстват полицейските служители И., Р. и Б.. Нещо повече, св. Б.
сочи, че М. е била толкова уплашена, че се била „изпуснала” и клинът й между краката бил
мокър. Пострадалата е изпитвала страх и след определено време, като св. Ц.М. сочи, че дъщеря й споделяла, че се
страхува. След случилото се гледала в една точна, не знаела къде се намира. И сега се страхува, само
че има ограничителна заповед и предполага, че той няма да я наруши.
Правилен е извода на защитника на подсъдимия,
че разпитаните по делото свидетели в показанията си въобще не сочат да са
възприемали репликата „Ще те убия”, отправена от подсъдимия към пострадалата Р.М.,
след като не са били очевидци дори на нанасянето на твърдените удари от страна
на подсъдимия. И това е така предвид мястото, където е извършено деянието – в
подземието на недостроена сграда и при липса на свидетели – очевидци.
Неоснователно е твърдението на
защитника на подсъдимия, че основният и единствен пряк свидетел, на чиито
показания се позовава обвинението е самата пострадала, а липсват други преки, а
и косвени свидетели на изричането на такава реплика от подсъдимия. Независимо
от липсата на свидетели – очевидци, авторството на деянието се доказва по несъмнен
начин от събраните по делото доказателства – показанията на пострадалата Р.И.М.,
които са последователни, логични и непротиворечиви, подкрепящи се от
показанията на свидетелите Й.Б., К.К., М.М., Ц.Р., В.Б., И.И., Ц.М., от
заключението на съдебно – медицинската експертиза и от останалите приложении по
делото писмени доказателства. Обстоятелството, че тези свидетели не са
възприели фактите на нанасяне от подсъдимия на побой на пострадалата и
отправянето на закана с убийство, не обуславя извод, че тези факти не са се
осъществили. Поради това, след като обсъди събраните доказателства в тяхната
взаимна връзка, съдът направи единствения възможен и логичен извод, изключващ
всички останали, а именно, че подсъдимият В.Д.А. се е заканил на Р.И.М. с
убийство.
От субективна страна подсъдимият
е действал умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Съзнавал е, че думите му,
ведно с нанесения побой представляват отправена към пострадалата заплаха с
престъпление срещу личността й, а именно с убийство. Съзнавал е, че заканата с
това престъпление се възприема от пострадалата и че у последната може да
възникне основателен страх за осъществяване на престъплението. Във волево
отношение подсъдимият е целял заплахата да бъде възприета от Р.М. и същата да
изпита страх от нейното осъществяване. В този смисъл деецът е предвиждал
общественоопасния характер на деянието, общественоопасните му последици и е искал
тяхното настъпване.
По изложените съображения съдът
призна подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение.
Причините за извършване на
престъплението се коренят в липсата на емоционално - волеви задръжки у
подсъдимия и в незачитането от негова страна на личните права на околните.
При индивидуализация на вида и
размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът съобразно
разпоредбата на чл.54 от НК обсъди обществената опасност на деянието и личната
такава на дееца, както и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.
Обществената опасност на деянието
е около средната за този вид престъпления.
Обществената
опасност на подсъдимия съдът прецени като ниска. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на А. и сравнително добри
характеристични данни. Отегчаващи вината обстоятелства съдът не отчете. Изложеното
налага определяне на наказание под средния предвиден в закона размер.
С оглед изложеното и като
съобрази и целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът наложи на
подсъдимия за извършеното от него престъпление наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Като съобрази, че наложеното на
подсъдимия наказание не надвишава три години, подсъдимият не е осъждан на
лишаване от свобода за престъпления от общ характер и за постигане целите на
наказанието, и преди всичко за поправянето му, не е наложително да изтърпи
наказанието, на основание чл. 66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.67, ал.2 от НК
съдът ВЪЗЛАГА възпитателните грижи спрямо подсъдимия през изпитателния срок на Районния инспектор при
РУ гр. Стражица, по местоживеене ***.
Съдът счита, че с така наложеното
по вид и размер наказание ще бъдат постигнати целите на специалната и генерална
превенция на наказанието.
При този изход на делото и на
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати по сметката на ОД на МВР гр.В.Търново, направените по ДП разноски в размер
на 105.80 лв., както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимият бе осъден да заплати по сметката на РС Горна
Оряховица направените по делото разноски в размер на 225.67 лв., както и 5.00
лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения
съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: