№ 229
гр. София, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ивелина Симеонова
като разгледа докладваното от Ивелина Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100514132 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника П.Ц. В.-Д., подадена чрез адвокат Н.В., срещу
разпореждане от 28.09.2021 г. по изпълнително дело № 20128410403942, с което ЧСИ Н.М.,
с рег. № 841 на КЧСИ, е отказал да прекрати изпълнителното производство на основание
спрямо жалбоподателката.
Жалбоподателката счита, че е налице основание за прекратяване на делото, тъй като не са
извършвани каквито и да било действия от взискателя след постановяване на решение №
6534/17.09.2019 г. по ч. гр. д. № 10561/2019 г. на СГС, ТО, VI състав. В допълнителни
съображения счита, че „АМС Б.“ ООД е присъединен взискател, считано от 02.11.2018 г., а
не считано от 27.07.2020 г. Действието по присъединяване на вземане не представлява
изпълнително действие. От 17.09.2019 г. е изтекъл период, повече от две години, в който не
са предприемани изпълнителни действия съгласно ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10,
поради което са налице основания за прекратяване на изпълнителното дело.
Взискателят „АМС Б.“ ООД, чрез юрисконсулт Е.Ч., счита жалбата за процесуално
допустима, но изцяло неоснователна и необоснована по така наведените в нея твърдения.
Посочва, че в периода от образуване на делото до настоящия момент са изисквани и
извършени множество изпълнителни действия, всяко едно от които е било годно да прекъсне
т. нар. перемпция по отношение на длъжника П.Ц. В.-Д., като последната молба на
взискателя е с вх. № 041617/28.06.2021 г. и с нея е поискано налагане на запор върху
банкови сметки на длъжницата. Поддържа, че постановеният от ЧСИ Н.М. отказ да се
прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е изцяло
законосъобразен, тъй като не е налице фактическият състав на цитираната разпоредба.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният съдебен изпълнител счита, че
жалбата е подадена в законоустановения срок срещу законосъобразен акт на съдебния
изпълнител, издаден при спазване на всички процесуални правила. В мотивите във връзка с
обжалвания отказ да прекрати производството излага фактологията и процесуалното
1
развитие на изпълнителното производство – поисканите от взискателя и предприетите от
органа на изпълнението действия, насочени към събиране на вземанията по изпълнителния
лист, въз основа на който делото е образувано. Твърди, че липсват предпоставките, при
наличието на които производството по изпълнителното дело следва да се прекрати спрямо
длъжника П.Ц. В.-Д..
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства във
връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на
съдебния изпълнител, намира следното:
Изпълнително дело № 20128410403942 по описа на ЧСИ Н.М. е образувано на 26.03.2012
г. по молба на „Р. /Б./“ ЕАД срещу П.Ц. В.-Д. и А.А.Д. по изпълнителен лист от 07.03.2012
г., издаден в производство по чл. 417 ГПК по гр. д. № 6480/2012 г. на Софийски районен
съд, 52 състав. Към молбата са представени изпълнителният лист и заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК, по силата на които длъжниците са осъдени да заплатят
солидарно на заявителя посочените в листа суми. С молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят е възложил на основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния
изпълнител да извърши цялостна справка за имущественото състояние на длъжниците по
делото, както и да определи способа за изпълнение.
От хронологията на изпълнителното дело се установява, че след възлагане от взискателя
на съдебния изпълнител на правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, са наложени запори върху
банковите сметки на длъжника П.Ц. В.-Д., върху вземането за трудово възнаграждение,
наложени са възбрани върху недвижимите имоти на длъжника, постъпвали са суми за
погасяване на задължението в резултат на наложените запори, което е отбелязано в
изпълнителния лист, насрочвани са и са провеждани няколко публични продани, като след
приключване на последната е обявен купувач и имотите са му възложени с постановление за
възлагане от 17.06.2015 г., изготвено е и разпределение на постъпилите суми.
С решение № 3436/13.05.2019 г. по ч. гр. д. № 17196/2018 г. на СГС, ТО, VI - 12 състав,
влязло в законна сила на 13.05.2019 г., е отменено /по жалба на длъжниците А.А.Д. и П.Ц.
В.-Д./ разпореждане на ЧСИ Н.М. от 09.10.2018 г., с което е отказано прекратяване на
изпълнителното производство спрямо длъжника А.А.Д., ЕГН ********** и делото е върнато
на ЧСИ Н.М. за издаване на надлежен акт, с който да констатира прекратяване на
изпълнителното производство по изпълнително дело № 20128410403942/2012 г. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК спрямо този длъжник, поради неизвършване на
изпълнителни действия в продължение на две години; потвърдено е разпореждането на ЧСИ
Н.М. от 09.10.2018 г. в частта, с която е отказано прекратяване на изпълнителното дело по
отношение на длъжника П.Ц. В.-Д., ЕГН **********, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С молба вх. № 044448/05.06.2019 г. длъжникът П.Ц. В.-Д. отново е поискала
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което искане е
оставено без уважение от съдебния изпълнител с разпореждане от 24.06.2019 г.
Срещу това разпореждане е подадена частна жалба вх. № 051316/01.07.2019 г. от П.Ц. В.-
Д..
С решение № 6534/17.09.2019 г. по ч. гр. д. № 10561/2019 г. на СГС, ТО, VI състав,
влязло в законна сила на 17.09.2019 г., е отхвърлена жалба, подадена от длъжника П.Ц. В.-Д.
срещу разпореждане от 24.06.2019 г., с което ЧСИ Н.М. е отказал да прекрати на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело.
Предвид доводите на жалбоподателката, че след постановяване на това решение на
17.09.2019 г. са изтекли две години, в които взискателят не е предприел изпълнителни
действия и предвид факта, че въпросът за настъпила перемпция до 17.09.2019 г. е разрешен с
влязло в сила съдебно решение, което не може да бъде преразглеждано в настоящото
производство, настоящият съдебен състав дължи произнасяне налице ли е основание за
2
прекратяване на изпълнителното дело след 17.09.2019 г.
Установява се, че с разпореждане на съдебния изпълнител от 22.08.2017 г. е насрочен
опис на движимите вещи на длъжника П.Ц. В.-Д..
С молба вх. № 062712/29.07.2019 г., подадена от „АМС Б.“ ООД е поискано
извършването на проверка в Регистъра на БНБ за банковите сметки и сейфовете, открити на
името на длъжницата П.Ц. В.-Д. на територията на Република Б. и при наличието на
незапорирани такива да бъдат предприети действия по налагане на запор върху същите, да
се извърши справка в НОИ за регистрираните трудови договори, сключени от длъжницата
П.Ц. В.-Д. с трети лица, както и за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжницата, при наличие на открито трудово правоотношение, да се извърши справка и
съответно да се наложи възбрана по отношение на индивидуализирани в молбата два
недвижими имота, с указване размера на таксите и разноските, дължими от взискателя.
С молба вх. № 053093/09.07.2020 г., подадена от „АМС Б.“ ООД е поискано от съдебния
изпълнител на основание чл. 456, ал. 2, пр. 1 ГПК да присъедини вземане в размер на 50 лв.
за дължимо юрисконсултско възнаграждение въз основа на решение № 6534/17.09.2019 г. по
ч. гр. д. № 10561/2019 г. на СГС, за което е издаден изпълнителен лист от 24.06.2020 г.
С постановление от 27.07.2020 г. ЧСИ на основание чл. 456 ГПК е присъединил като
взискател по делото „АМС Б.“ ООД по отношение на длъжника П.Ц. В.-Д. за посочената в
изпълнителен лист от 24.06.2020 г., издаден въз основа на решение № 6534/17.09.2019 г. по
ч. гр. д. № 10561/2019 г. на СГС, сума от 50 лв.
С молба вх. № 041617/28.06.2021 г., подадена от „АМС Б.“ ООД е поискано
извършването на проверка в Регистъра на БНБ за банковите сметки и сейфовете, открити на
името на длъжницата П.Ц. В.-Д. на територията на Република Б. и при наличието на такива
да бъде наложен запор върху тях.
На 20.09.2021 г. в кантората на ЧСИ Н.М. е постъпила молба с вх. № 058836/20.09.2021
г., подадена от длъжницата П.Ц. В.-Д., с която се моли да бъде прекратено изпълнителното
производство по изпълнително дело № 20128410403942/2012 г. на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, поради непоискване от страна на взискателя извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години.
С обжалваното в настоящото производство разпореждане от 28.09.2021 г. съдебният
изпълнител е отказал да уважи молбата на длъжницата за прекратяване изпълнителното
производство, като в разпореждането е посочено, че не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1
т. 8 ГПК.
С молба вх. № 061975/04.10.2021 г., подадена от „АМС Б.“ ООД е поискано
извършването на справка в НОИ за регистрираните трудови договори, сключени от
длъжницата П.Ц. В.-Д. с трети лица и/или договори за възлагане на управлението, както и за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата, при наличие на открито
трудово правоотношение.
Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира от
правна страна следното:
3
Жалбата е допустима, като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано
лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен
контрол по арг. чл. 435, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се прекратява, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години. Според приетото в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва
по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този
акт има само декларативен, а не конститутивен ефект. Всички предприети изпълнителни
действия след настъпването на перемпцията се обезсилват по право, с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на
които трети лица са придобили права. Волята на законодателя, заложена в нормата
на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е свързана с това, че правният интерес за събиране на вземането е
на взискателя - кредитор, поради което той има задължението със своите действия да
поддържа висящността на изпълнителното производство, тъй като изцяло в негов интерес е
да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подадената
молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото
прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя,
от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния
изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на
този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за
тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори
неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това и
законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното
производство - да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени
изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, има за правна
последица - прекратяване на изпълнителното производство по право.
В разглеждания случай, след 22.08.2017 г. /прието от СГС в решението от 17.09.2019 г.
като последно изпълнително действие, прекъсващо двугодишния срок към момента на
постановяване на обжалваното разпореждане от 24.06.2019 г./ до постановяване на
обжалвания в настоящото производство отказ на съдебния изпълнител от 28.09.2021 г., от
страна на взискателя „АМС Б.“ ООД са извършвани изпълнителни действия, които са
прекъснали двугодишния срок за настъпването на т. нар. перемпция, а именно: подаването
на молба вх. № 062712/29.07.2019 г., с искане за налагане на запор и възбрана /която молба
не е била в предмета на разглеждане по делото на предходния състав на СГС, тъй като на
изследване са подлежали действията по изпълнението до 24.06.2019 г./ и молба вх. №
4
041617/28.06.2021 г. , с искане за налагане на запор /или по - малко от две години от
17.09.2019 г. до 28.06.2021 г./. Поради това към момента на постановяване на обжалваното
разпореждане, а и към настоящия момент няма период от две години, през който взискателят
да е бездействал и да не е поискал извършването на изпълнителни действия. Съдът намира,
че действително с молбата от 09.07.2020 г. на взискателя за присъединяване на вземане в
размер на 50 лв. по изпълнителен лист от 24.06.2020 г., двугодишният срок не е бил
прекъснат, но това е без значение с оглед извършените и посочени по - горе други действия
от взискателя /след 17.09.2019 г. срокът е бил прекъснат с молба от 28.06.2021 г. и към
28.09.2021 г. не е изтекъл/, при липса на оспорване, че „АМС Б.“ ООД е конституирано като
взискател именно на 02.11.2018 г. /което е видно от разпореждане на съдебния изпълнител
от 02.11.2018 г. – л. 939/. Законосъобразността на разпореждането от 27.07.2020 г. на
съдебния изпълнител не е предмет на разглеждане в настоящото производство с оглед
приетото, че няма отношение към прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Въз основа на изложеното, съдът счита, че перемпция по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК по отношение на длъжницата Петя В.-Д. не е настъпила. Ето защо жалбата е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Взискателят „АТС Б.“ ООД, конституиран на мястото на първоначалния взискател „Р.
/Б./“ ЕАД е поискал своевременно присъждане на разноски, като следва да му се присъди
сумата 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 25а, ал. 3 от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно която разпоредба за получаване на документи и
книжа по дела и изготвяне на жалби и възражения възнаграждението е от 50 до 150 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 066630/13.10.2021 г., подадена от длъжника
П.Ц. В.-Д. срещу разпореждане от 28.09.2021 г. по изпълнително дело № 20128410403942, с
което ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ, е отказал да прекрати изпълнителното производство
спрямо жалбоподателката.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането
на правната помощ П.Ц. В.-Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. *******, да
заплати на „АМС Б.“ ООД, с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, ул. „*******, сума в размер
на 50 лв. /петдесет лева/ за дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5