РЕШЕНИЕ
№ 2175
гр. Варна, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20213110104817 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена във ВРС на 02.04.2021 год.
искова молба с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД от „И. Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от Б. Н. - управител, чрез процесуалният представител на дружеството юрисконсулт А. С. Г.,
със съдебен адрес, идентичен със посоченото седалище на ищцовата страна против
ответника Г. В. ТР., ЕГН **********, с адрес ***.
Отправеното до съда искане е да бъде постановено Решение,по силата на което да
бъде ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответника Г. В. ТР.,
ЕГН **********, дължи на ищцовото дружество „И. Ф.“ ЕООД , ЕИК ***,
представлявано от Б. Н. чрез юрк. А. Г. СУМАТА от 1 027.75 лв., от които: СУМАТА от
700.00 лв., главница по предоставен кредит от разстояние № 166984 от 13.04.2017 г. с краен
падеж на последната погасителна вноска 07.06.2018г. , ведно със законна лихва за забава,
считано от депозиране на заявлението в съда - 07.01.2021 г., СУМАТА от 171.60 лв.,
договорна/ възнаградителна лихва за периода 13.04.2017г. -07.06.2018г. и СУМАТА от
156.15 лв. лихва за забава , считано от датата на забавата - 07.06.2018 г. -13.03.2020 г., и от
15.07.2020г. - 18.12.2020г., дължими суми по договор за кредит от разстояние № 166984 от
13.04.2017 г., за което парични вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
161/2021г., 42 с-в. на Районен съд Варна, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовата страна желае съда да осъди ответника да заплати направените и присъдени
разноски в заповедното производство в следния размер: 50.00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, както и за платената държавна такса в размер на 25.00 лв. Моли, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да бъде осъден ответника да заплати направените от
ищцовото дружество разноски в настоящото производство включително държавна такса и
такса за изисканите експертизи. Моли, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съда да осъди
ответника да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
1
Видно от сезиращата съда молба заведена пред настоящия състав и уточнена с
писмена молба от 25.5.2021 г. /л. 49/ ищцовата страна основава исковата си молба на
следните правно релевантни факти и обстоятелства по см.на чл.127, ал. 1, т. 4 ГПК:
Твърди се, че на 13.04.2017г., ищцовото дружество сключило, в качеството на
кредитодател с ответника по делото, в качеството му на кредитополучател Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 166984. Договора бил сключен при условията на
ЗПФУР. Сключването на самия договор се извършвало въз основа на подробна информация,
достъпна на уеб адрес: **********. На същия електронен адрес били публикувани и общите
условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на
договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и
маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия“, с което кандидатът безусловно
приемал същите. След това кандидатът получавал и-мейл, в който се съдържала
преддоговорна информация за условията на договора, както и име и парола за достъп до
личния му акаунт в сайта. Ако кандидатът бъдел одобрен, той получавал на личния си
имейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване, чрез електронно подписване
чрез електронна платформа ************* На посочения от клиента мобилен номер,твърди
ищцовата страна, че бил осъществен разговор със същия, който разговор бил записан, за
което кредитополучателят бил уведомен. По принцип преди извършване на паричния
превод клиента получавал обаждане на посочен от него телефонен номер, а разговора се
записвал. По този начин кредитополучателят отново потвърждавал сключването на договора
за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
При кандидатстване, сочи ищцовата страна, че ответникът посочил цитираните в
исковата молба телефонен номер и имейл. В тази връзка и ищцовата страна е представила
договора за кредит с положени инициали чрез „signnow“.
Сключването на договора чрез електронната платформа и последващото
потвърждаване на сключването по време на телефонния разговор, се твърди в исковата
молба, че е годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл.
18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕП. Приложим по повод дефиницията на
това, какво е електронен документ, по време на действие на ЗЕДЕП (старата редакция на
ЗЕДЕУУ) бил чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. на Европейския парламент и на
Съвета от 23 юли 2014г.Съгласно чл. 288 от ДФЕС, приложение намирал не действалият
към момента на сключване вътрешен акт -ЗЕДЕП, а цитираният Регламент. Поради което,
съда следвало при преценка на доказването на факта на сключването на договора, да се
придържа към акта на ЕС.
В подкрепа на изложените по-горе твърдения, ищцовата страна прилага с исковата си
молба по два броя дискове - за съда и за ответната страна, с доказателствената стойност на
оригинални договори за кредит, съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 2 от ГПК. Прилага и аудиозапис
на разговора, по време на който ответника потвърждавал сключването на договора за
кредит.
Изрично ищцовата страна се позовава на Решение №410/16.04.2013 по дело
№1150/2012 на ВКС, ГК, Трето г.о., съгласно което събирането подлежи на оглед по чл. 204
от ГПК. При отказ, ищцовата страна моли се назначи техническа експертиза която да
отговори на въпроса : изпълнена ли е процедурата по кандидатстване за договор за кредит
№ 166984? Подробно въпросите са развити по-долу.
На следващо място ищцовата страна в исковата си молба обобщава, че етапите
за сключване на ДПК изисквали множество действия от страна на потребителя, като
във всеки от тях той се запознавал с обстоятелството, че сключва договор за
предоставяне на кредит. Следователно , според ищцовата страна, ответника знаел, в какво
правоотношение встъпвал. По този начин кредитополучателят сключвал договора за
предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпращал съобщение по
телефон, с което го уведомявал, че паричните средства са преведени по посочения от него
начин.
2
До входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до
входиране на исковата молба, твърди ищцовата страна, че нямало постъпили
плащания. Гореописаната процедура била извършена от ответника, в резултат на което на
същия бил отпуснат кредит с главница в размер на 700.00 лв. /седемстотин лева/.
Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от Договора част от сумата по договора за кредит се
използвала за погасяване на предходен договор за кредит - № 159527 от 11.02.2017г..
Сумата за погасяването му била в размер на 611.07 лв., от които 557.14 лв. главница,
18.96 лв. договорна лихва и 34.97 лв. такси. Въпросната сума се погасявала чрез
извършване на вътрешен превод от кредитодателя. Банковата сметка на която бил извършен
вътрешния превод била в „***“, с посочени от ищцовата страна реквизити. В подкрепа на
твърденията си ищцовата страна представя платежно нареждане за извършения превод,
предоставя и удостоверение от „***“ АД, че банковата сметка е с титуляр „И. Ф.“ ЕООД.
Остатъчната сума в размер на 89.93 лв., като съгласно чл. 2, ал. 3 от Договора, е пояснила
ищцовата страна в исковата си молба, че се превежда по избран от клиента начин - по
банков път или касово. В случая, това станало касово, на каса на „***“ АД. В тази връзка
ищцовата страна предоставя разписката за нареждането в полза на Т..Обективирано е
искане, при оспорване от насрещната страна, с цел спестяване на процесуално време и на
основание чл. 192 от ГПК , съдът служебно да се снабди от: 1. „*********“ АД със справка
за титуляра на банкова сметка с IBAN ********, BIC *******, както и дали по нея на
13.04.2017г. е постъпвала сума в размер на 611.07 лв., като в случай, че е постъпвала, да
бъде посочено кой е наредителя и на какво основание. Сочи се на второ място, че с
разписката „***“ АД, която се попълва от касовия получател на сумата по повод плащане от
„И. Ф.“ ЕООД към „***“ АД № 2000000124702218 от 13.04.2017 г.се доказвало
получаването на сумата по касовия превод; В случай на отказ, ищцовата страна моли съда
да се назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените въпроси.
Твърди се в исковата молба, че било видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за
кредит, че вземането за главница 14 вноски за периода 13.05.2017 - 07.06.2018 г., всяка
от които в размер на 50 лева, не е било погасено , поради което оставали дължими
вноските за периода 13.05.2017 г. - 07.06.2018 г. в размер на 700,00 лв. Отделно от
горното се твърди, че освен вноските по кредита дължими за главница, ответникът следвало
да върне и договорната лихва. Договорната лихва била фиксирана и не подлежала на
изменение през целия периода на договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него годишния
лихвен процент бил в размер на 40.15 %. Нямало плащания по вземането за лихва.
Дължимата сума на договорна/възнаградителна лихва за периода: 13.04.2017 г. -
07.06.2018г.,била в размер на 171.60 лв.
Твърди се още, че кредитът бил изцяло падежирал на датата на последната
дължима вноска по погасителен план, а именно 07.06.2018 г., като и че същият не е
погасен. Поради това на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът бил в забава от
датата на падежиране на целия кредит -07.06.2018г.
Уточнено е изрично в исковата молба, че претендирания период е от две части
поради мораториума наложен със Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване
на последиците. Поради това за периода 13.03.2020г. - 15.07.2020г. не се претендира лихва
за забава. Крайната дата - 18.12.2020г. била формално определена с оглед евентуалният
момент на входиране на заявлението. С оглед горното ищцовата страна претендира вземане
за законна лихва в размер на 156.15 лв. за периода 07.06.2018г. 13.03.2020г. и 15.07.2020г.
- 18.12.2020г.
Изрично е заявено в исковата молба, че не се претендират вземания за неустойка и
нормативно признати разходи, като е обобщено, че всички вземания са с настъпил
падеж към датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Наведени са и твърдения затова, че ищцовата страна е направила опити за уреждане
на отношенията между страните по извънсъдебен ред,но същите били безуспешни, а
ответникът не погасявал задълженията си съгласно договореното. Вследствие и ищцовата
3
страна депозирала пред Районен съд Варна заявление по реда на чл. 410 от ГПК, по което
било образувано ч.гр.д. № 161/2021 г. По същото била издадена заповед за изпълнение,
която била надлежно връчена на ответника по делото, който подал възражение срещу нея.
Поради това и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК съдът указал на ищцовата страна да
предяви установителен иск, за да докаже вземането си, след като довнесе дължимата
държавна такса.
При тези твърдения ищцовата страна е мотивирала и правния си интерес от водене на
настоящото исково производство, като е оправила и искането си до съда по смисъла на
чл.127, ал. 1, т. 5 ГПК , прецизирано с допълнителна уточнителна молба, вписано по-горе в
проекта за доклад. Желае се уважаване на иска ведно с присъждане на разноските сторени и
в заповедното и в исковото производство.
В подкрепа на твърденията и исканията си ищцовата страна е направила
доказателствени искания. На последно място ищцовата страна моли съда да й даде
възможност да ангажира и други доказателства и направим други доказателствени искания
след отговора на ответника и представените от него доказателства.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът счита, че предявения иск е неоснователен и недоказан в
претендирания размер.
В настоящото производство, сочи в отговора си на искова молба ответника, че бил
представен неподписан документ с наименование Договор за предоставяне на кредит от
разстояние №166984, в който като страни били посочени ответника като кредитополучател
и ищецът „И. Ф.“ ЕООД, като кредитодател, с предмет предоставяне на кредит в размер на
700 лева. Не били представени нито на хартиен носител, нито в електронен вид
доказателства, че сключването на твърдения договор за кредит се предхождало от
попълнена от Г.Т. заявка за кандидатстване и направено заявление за сключване на
договор за кредит, посредством електронната страница на кредитодателя, нито че Г.Т. се
съгласил да получи такъв или изобщо изразил воля в тази посока.
Ответника оспорва, че между него и ищеца да е съществува твърдяното в исковата
молба облигационно правоотношение, като заявява, че не бил сключвал Договор за
предоставяне на кредит от разстояние №166984 от 12.04.2017г., както и предходен
Договор за кредит №159527 от 11.02.2017 г.
Ответникът заявява, че не е потвърждавал процесните договори и не бил усвоявал
заемната сума.
Счита, че представеният с исковата молба договор не го обвързва, поради това, че не
бил изразявал по ясен и недвусмислен начин волеизявлението си, че приема направеното от
доставчика предложените по смисъла на чл. 18, ал. 1, т. 3 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Отделно от горното ответникът е направил възражение за нищожност на
договорите, поради противоречие с императивните изисквания на Закона за потребителския
кредит /ЗПК/ и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Твърденията на ответника са, че за сключването на договор потребителят следва да
изрази по ясен и недвусмислен начин волеизявлението си, че приема направеното от
доставчика предложение, съдържащо минимално изискуемите реквизити по смисъла на
закона, каквото в настоящия случай липсвало. В тази връзка, счита че договорът е
нищожен съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като липсвало съгласие за сключването му.
Именно в този смисъл била и проведената между ответника и ищеца писмена
кореспонденция, от която твърди ответника че било видно, че изрично изискал от
представителите на дружеството да му предоставят преписи от договорите за кредит,
сключени между ответника и „И. Ф.“ ЕООД, както и доказателства, че е усвоил посочената
от тях заемна сума, което те категорично отказали.
На следващо място, в настоящия случай подчертава ответника, че били представени
4
разпечатки от електронните документи, свързани с твърдяната от ищеца размяна на
информация, но липсвала електронната заявка, както и доказателства, че именно Г. Т. бил
автор на такава, така и че ищецът е предоставил информацията по чл. 8 и чл. 9 ЗПФУР,
съгласно изискванията на чл. 10 ЗПФУР.
Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, конкретизира още ответника в срока по чл.131 ГПК,
че при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен
да докаже, че е : изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя; спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; получил е съгласието на
потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през
периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор; както и че
между страните са разменени електронните съобщения, отговарящи на изискванията
на ЗЕДЕУУ.
Твърди се още от ответника, че единствено въвеждането на лични данни в системата
на ищеца не било достатъчно, за да се приемело, че той е дал съгласие за сключването на
процесния договор. Затова и при съобразяване 180 ГПК, едностранно извършеното от ищеца
вписване в договора на данни на ответника, който не носи подпис на ответника, не се
ползвало с доказателствена сила. В ЗЕДЕУУ било предвидено, че документът, подписан с
електронен подпис, се приравнява на подписан с материален такъв. В случая, обаче,
ищецът не бил доказал, че върху представения от него договор е положен електронен
подпис.
На следващо място ответника в отговора на искова молби сочи, че ищецът твърдял,
че черпи правата си от Договор за предоставяне на кредит от разстояние №166984, който е
сключен за погасяване на задължението по предходен Договор за кредит №159527 от
11.02.2017 г., подписан между ответника и дружеството, като не представял
доказателства за сключването на последния. Както в исковата молба, така и в чл. 2, ал. 2,
т. 1 от приложения към нея Договор за предоставяне на кредит от разстояние №166984, било
посочено, че сумата по договора - 700 /седемстотин/ лева ще се използва за погасяване на
задължението по Договор за кредит №159527 от 11.02.2017 г. В противоречие с това
твърдение, в едно от приложените от ищеца ел. писма - от 13.04.2017 г., представител на „И.
Ф." ЕООД, уведомявал ответника, че сумата в размер на 700 лева по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние №166984, е преведена на име на ответника на
каса на „***“ АД.
Ответникът смята, че искът се явявал неоснователен и поради факта, че ищецът
не доказвал предаването - получаването на заетата сума от ответника. Договорът за заем
,акцентира в отговора си ответника, че е реален договор, който се счита за възникнал с
предаване на заетата сума на заемателя. От представената разписка не можело да се направи
извод за получаване на сумата от ответника, доколкото в същата липсвало удостоверяване
от ответника за получаване на сумата, а от представеното платежно нареждане №
2000000124702292 от 13.04.2017 г., не се установявало заверяване на сметката на ответника
със същата сума, нещо повече видно било, че сумата била преведена по сметка на ищеца „И.
Ф.“ ЕООД, а като основание бил посочен номера на предходния Договор за кредит
№159527, за сключването на който ищецът не представял доказателства.С оглед горното и
ответника моли съда да постанови Решение, по силата на което да отхвърли предявения
иск като неоснователен и недоказан.В подкрепа на възраженията си ответника
представя : Ел. писмо от 16.06.2020 г., ел. писмо от 19.06.2020 г., ел. писмо от 20.06.2020 г.
и ел. писмо от 22.06.2020 г.
В проведените по делото две открити съдебни заседания на дати 29.10.2021 г. и
3.12.2021 г. ищцовата страна не изпраща представител, ответника не се явява .
Двете страни по спора са депозирали писмени молби преди откритите съдебни
заседания в които поддържат становищата си по същество на спора и желаят разглеждане на
делото без тяхно участие.
5
СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните
доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намира за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
От изисканото и приобщено по настоящото исково производство частно гражданско
дело № 161/ 2021 г. по описа на ВРС, ХLIІ –ри състав, безспорно се установяват
релевираните от ищцовата страна фактически твърдения за наличието на правен интерес от
водената установителна искова защита.
Видно от материалите по ч.гр.д № 161/2021 г. по описа на РС Варна, ищцовата страна
е депозирала във ВРС заявление с входящ номер 260976/07.1.2021 г. по чл. 410 ГПК с искане
за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника в заповедното производство –Г. В. ТР..Със заявлението е била внесена държавна
такса от 25 лв. ( л.2-ри от частното дело) а със Заповедта по чл.410 ГПК е присъдена
държавна такса от 25 лв. и минималния размер на юрисконсултско възнаграждение от 50
лв.Размерът на паричното вземане е уточнен в точка 9 – та на Заявлението, основанието на
вземането - в т. 9-та, буква „в”, а обстоятелствата, от които произтича вземането - в т. 12. (л.
3 от заповедното производство).Въз основа на така депозираното Заявление, с Разпореждане
№ 260832/8.1.2021 г.постановено по ч.гр.д. № 161/2021 г. по описа на ВРС, Председателят
на ХLIІ състав на ВРС е разпоредил да се издаде Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя, против длъжника за посочените
изчерпателно в заявлението суми по размер и основание ведно със сторените от заявителя
съдебно –деловодни разноски. Видно от л. 18-ти от същото частно гр. дело, ВРС, ХLIІ
състав, е издал Заповед № 260103/8.1.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, с която е разпоредил длъжникът Г. В. ТР., ЕГН **********, с адрес :г*** ДА
ЗАПЛАТИ на кредитора „И. Ф.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
****, представлявано от Управителя Б. Н., чрез процесуалния представител – юрисконсулт
А. Г., следните парични вземания: СУМАТА от 700,00 лева (седемстотин лева ) –
главница по договор за кредит от разстояние № 166984 от 13.04.2017 г. с краен падеж на
последната вноска 7.6.2018 г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозиране на заявлението в съда –07.01.2021г. до окончателно изплащане на задължението,
СУМАТА от 171,60 лева (сто седемдесет и един лева и шестдесет стотинки) – договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 13.04.2017 г. – 07.06.2018 г., СУМАТА от 156,15
лева (сто петдесет и шест лева и петнадесет стотинки) -лихва за забава считано от датата на
забавата 07.06.2018 г. до 13.3.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 18.12.2020 г. , дължими суми по
договор за кредит от разстояние № 166984 от 13.04.2017 г.,на основание чл.410 ГПК ,ведно
със СУМАТА от общо 75,00 лева (седемдесет и пет лева )- сторените от заявителя съдебно
– деловодни разноски в заповедното производство, от които : 25,00 лева за платена по
сметка на съда държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство,на осн. чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ.В самата заповед за изпълнение на парично задължение
заповедният съд е посочил, че вземането произтича от следните обстоятелства:
6
Неизпълнение на договорни задължения от страна на длъжника по сключен между страните
договор за кредит от разстояние № 166984 от 13.04.2017 г.
Заповедта по чл.410 ГПК е била връчена лично на длъжника на 8.2.2021 г. и в срок,
длъжникът е депозирал бланкетно възражение по чл.414 ГПК против заповедта, заведено с
рег. вх.№ 276082/4.3.2021 г. (л.30,31 ) . От останалите писмени доказателства приложени на
лист 33 и сл. по заповедното дело се установява, че в изпълнение на дадените от заповедния
съд указания и в срок, заявителят е предявил специалния положителен установителен иск по
чл.422 ГПК, представяйки доказателства затова пред заповедния съд.
При гореизложените и установени по делото факти, настоящият състав прави извода,
че искът е предявен в преклузивния срок и процесуално допустим, поради което съдът
дължи произнасяне по спора по същество.
Анализът на събраните по делото писмени доказателства : ангажираните от ищцовата
страна с исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на : Договор за предоставяне
на кредит от разстояние № 166984/12.04.2017 г.; Общи условия към договор за предоставяне
на кредит от разстояние; писмо от електронна поща от 28.06.2017 г.; писмо от електронна
поща от 20.05.2017 г.; писмо от електронна поща от 15.05.2017 г.; писмо от електронна поща
от 12.04.2017 г.; писмо от електронна поща от 13.04.2017 г.; платежно нареждане за
кредитен превод от 13.04.2017 г.; разписка за извършено плащане №
2000000124702218/13.04.2017 г., както и представените от ответника в срока по чл. 131 ГПК
с отговора на искова молба заверени копия на следните писмени доказателства, а именно:
кореспонденция от електронна поща - 2 листа, извършения от съда на основание чл.204
ГПК оглед на приложения към исковата молба компактдиск, ведно със заключенията на
допуснатите и неоспорени от страните съдебно – счетоводна и съдебно - софтуерна
експертиза, мотивира съда да приеме за установено от фактическа страна следното :
От приобщения на лист 8 –ми по делото в заверено за вярност с оригинала копие на
Договор за предоставяне на кредит от разстояние №166984 се установява, че договорът
носещ дата 12 -04-2017 г. е сключен на 13.04.2017г., между „И. Ф.“ ЕООД , ЕИК:***, в
качеството на кредитодател и Г. В. ТР., в качеството на кредитополучател, като е подписан
чрез платформата на SingNow.bg, при действието на Общи условия , приложени на листи от
23 зо 23 включително .
Съгласно чл. 1 от договора страните са заявили, че сключват договора на основание
стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Потребителя и посочващ
индивидуалните условия на бъдещия кредит и след запознаване и изрично съгласие на
Потребителя с ОУ (Общите условия ) – неразделна част от договора.В чл.2, ал.1 от договора
е разписано, че кредиторът се задължава да предаде в собственост на Потребителя сумата от
700 лева , а Потребителят се задължава да върне същата на Кредитора, при условията на
договора . Видно от чл.2, ал.2 от същия договор, към датата на сключването му ,
Потребителят е имал непогасени задължения , произтичащи от предходен договор за
предоставяне на кредит със същия кредитор , а именно Договор № 159527 от дата 11 -02-
2017 , наречен „предходния договор„ , като отношенията между страните същите са приели
да се уредят при вписаните в т.1 до чл.14 вкл. условия .
В чл.2, ал.2,т.1 от Договора за предоставяне на кредит от разстояние от 13.4.2017 г. е
записано, че с предоставената сума по ал.1 потребителят погасява непогасените задължения,
произтичащи от предходен договор за предоставяне на кредит между същите страни, като
размерът на тези заварени задължения, към 13.4.2017 г. е както следва : 557,14 лв. главница ,
18,96 лв. лихва, 34,97 лв. такси, общо 611,07лв.
7
В чл.2 от договора изрично е посочено , че с подписване на договора от 13.4.2017 г.
потребителят изразява изричната си воля да изплати задълженията по т. 1, произтичащи от
предходния договор за предоставяне на кредит между същите страни , както и безусловното
си съгласие плащането да се извърши чрез вътрешен превод от Кредитора в деня на
сключване на договора от 13.4.2017 г. в рамките на сумата по ал.1 . В чл. 3 е разписано
задължението на кредитора да извърши вътрешен превод в деня на сключване на договора
от 13.4.2017 г. за погасяване на задълженията на потребителя по т.1 – сума която е била
усвоена потребителя. В чл.3, ал.3 е посочено, че случай ,че представената по ал.1 сума е по-
голяма по размер от задълженията по т.1 , произтичащи от предходния договор за
предоставяне на кредит между същите страни, то тази разлика възлиза в размер на 88,93
лв.и се превежда от Кредитора на потребителя в деня на сключване на договора 13.4.2017 г.
по посочена от Потребителя банкова сметка или на каса в офис на „***“ АД и представлява
усвоена от Потребителя сума по договора от 13.4.2017 г.
В чл.3, ал.4 от Договора са посочени освен главницата по чл.2 , т.1 от 700 лв. и
останалите основни характеристики на отпуснатия кредит : т.1 – вид на кредита „бърз
на вноски „, т.2 – размер на погасителна вноска в лева, брой вноски ,дати н плащане на
всяка погасителна вноска - посочени по чл.4 , ал.3 : 2.1- срок на кредита : 420 дни; 3.
фиксиран ГЛП- 40.15%, 3.1. лихвен % на ден, приложим при отказ от договора- 0.11%, 4.
общо дължимата сума за плащане по кредита, в размер на 873.25лв., 4.1.общо дължима
сума при непредставяне на обезпечение по чл.3 (1) 1426,11 лв. , 5.ГПР 48.3%, като
изрично е вписано, че са взети предвид следните допускания : Договорът ще е валиден за
посочения в него срок ,всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си ,
съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране , лихви за забава и неустойки з
неизпълнение .В чл.7, ал.1 от Договора от 13.4.2017 г. изрично е записано, че при забава
на плащане на някоя от погасителните вноски , Потребителят дължи на Кредитора
законната лихва за забава з всеки зен забава .
В самия договор за предоставяне на кредит е инкорпориран погасителен план,в
два варианта – 1. При представяне на обезпечение по чл.3, 1 – като са посочени вноските
от 1 до 14 с размер на главницата от по 50 лв. , съответната лихва,общ размер на месечна
вноска от първата падежна дата 12.5.2017 г. до последната 6.6.2018 г. и 2. При
непредставяне на обезпечение по чл.3,1 – със същите падежни дати на 14 вноски и размер
на главница,лихви , но и с включена неустойка по чл.3,ал.2 , с посочени размери на месечна
вноска .
Спорен по делото е въпроса дали ответникът е получил предоставения му кредит
и въобще сключвал ли е договор с ищцовата страна от 13.4.2017 г.
Приобщената по делото на л.24 - 28 електронна кореспонденция email (чрез gmail)
доказва по несъмнен начин твърденията на ищцовата страна за сключване на
договора за кредит от разстояние чрез размяна на електронни писма, а приложената на
л. 30 –ти по делото в заверено за вярност с оригинала копие на разписка за извършeно
плащане доказва факта, е на 13.4.2017 г. е извършен паричен превод от ищцовата
страна към отв.Г.Т. на сумата от 88,93 лв.
Установено по безспорен начин по делото е на база кредитираното от съда като
обективно и компетентно заключение по допусната и неоспорена от страните съдебно –
счетоводна експертиза е, че сметка с IBAN ***, BIC *** е с титуляр „ И. Ф.ЕООД, че на
13.04.2017г. е постъпила сума в размер на 611.07лв., с основание: „ДОГ. ЗА ЗАЕМ 159527
НОВ 166984 Г. В. ТР.“, както и че е извършен паричен превод на стойност 88.93лв., нареден
от EASY FINANCE LTD, в полза на лицето Г. В. ТР. , с основание за превода: Дог. за заем
№166984 ( съгласно представено на в.л заверено копие на платежен документ - разписка
№07000567237573 от 17.04.2017г.11:14:39ч.,удостоверяваща изплащането на сумата от
88,93лв., напълно кореспондиращо с приложената разписка на л. 30 )
В обстоятелствената част на ССчЕ, вещото лице на база данните по делото и
допълнително събраната въз основа на съдебни удостоверения информация ,данни от
информационната система на ищцовата страна е налична таблична справка/ Таблица I, в
която се посочва размера на всяко едно месечно задължение в т.ч.: главница и лихва по
Погасителен план, съгл. чл.4, ал.3, т.2 от Договора за кредит/ л. 10 от делото/; погасени суми
и остатък.Съгласно данните в колона 6 и 7 на Таблица 1, вещото лице дава заключението,
8
че от ответника няма извършени плащания по кредита, съгласно Погасителен план към
Договора за кредит. По същество на спора вещото лице дава отговор и на трети въпрос
: В какъв размер е остатъчната дължима сума? Съгласно данните в колона 10 от
Таблица 1 , остатъчната дължима сума , сочи вещото лице , че е в размер на 873.25лв., в
т.ч.:-главница-700.00лв./ колона 8 от Таблица 1/ -договорна лихва - 173.25лв./ колона 9
от Таблица 1/.ССчЕ дава отговор и на въпроса : Какъв е размерът на договорната лихва
за периода 08.01.2018г.-07.06.2018г.? Експертът – счетоводител е съставил таблична справка
за периода 08.01.2018г.-07.06.2018г., в която посочва размера на всяко едно месечно
задължение в т.ч.: главница и лихва по Погасителен план, съгл.чл.4(3) от Договора за
кредит; погасени суми и остатък, за посочения период.Съгласно данните в колона 9 от
Таблииа 2, размерът на договорната лихва за периода 08.01.2018г.-07.06.2018г., сочи
вещото лице, че е 24.75лв.ССчЕ дава отговор и на въпроса : Какъв е размерът на
законната лихва за периода 07.06.2018г.-13.03.2020г. и 15.07.2020г.-18.12.2020г.?
Експертизата е изчислила законна лихва върху главницата от 700.00лв. за периода
07.06.2018г.-13.03.2020г., в размер на 125.62лв. ; за периода 15.07.2020г.-18.12.2020г., в
размер на 30.53лв. или общия размер на законната лихва за двата периода. 07.06.2018г.-
13.03.2020г. и 15.07.2020г.-18.12.2020г., според вещото лице е 156.15лв.
В обобщение, според заключителната част на съдебно – счетоводната експертиза
СУМАТА Договор за кредит от разстояние №116984 от 13.04.2017г., в размер на 700.00лв.,
е отпусната на Г. В. ТР. , по следния начин: на 13.04.2017г. по сметка с IBAN ***, BIC ***
в *** с титуляр „ И. Ф. „ЕООД, е извършен вътрешен превод на сума в размер на
611.07лв., с основание: „ДОГ. ЗА ЗАЕМ 159527 НОВ 166984 Г. В. ТР.“ ; с платежен
документ- разписка №07000567237573 от 17.04.2017г., с Получател: Г. В. ТР., от страна на
„***“ АД е изплатен паричен превод на стойност 88.93лв., нареден от EASY FINANCE
LTD , в полза на лицето Г. В. ТР. , основание за превода:“Дог. за заем №166984“.
Установено е от вещото лице М.И. по ССчЕ, че от ответника няма извършени
плащания по Договор за кредит от разстояние №116984 от 13.04.2017г., а остатъчната
дължима сума по Договор за кредит от разстояние №116984 от 13.04.2017г., възлиза на
873.25лв. (700 лв. главница и 173,25 лв.договорна лихва ) Размерът на договорната лихва
за периода 08.01.2018г.-07.06.2018г., заключава вещото лице, че е 173,25 лв./ Таблица 1
колона 9 – отговор на въпрос № 3 /.Законната лихва върху главницата от 700.00лв. за
периода 07.06.2018г.-13.03.2020г., пресмята вещото лице, че е в размер на 125.62лв., а за
периода 15.07.2020г.-18.12.2020г., в размер на 30.53лв.- или общия размер на законната
лихва за двата периода: 07.06.2018г.-13.03.2020г. и 15.07.2020г.-18. 12.2020г., сумира
вещото лице : 156.15лв.
Или от ССчЕ се установява не само реалното предоставяне на сумата от 700 лв.
от страна на ищцовото дружество на ответника,с цел погасяване на зъдълженията на
ответника по предходен договор и с превод на разликата в полза на ответника, но и
липсата на каквито и да е плащания от страна на ответника към ищеца .Нещо повече –
вещото лице е установило дори по-висок размер на дължимата се
договорна/възнаградителна лихва .
Освен цитираните по –горе писмени доказателства и заключението на вещото
лице по допусната ССчЕ съдът е извършил оглед на представения от ищцовата страна
компакт диск съгласно чл.204 ГПК, така както е вписано в протокола от първото
проведено открито съдебно заседание.
При поставяне на диска с надпис „Аудиозапис“ в служебния лаптоп на ВРС,при
зареждане на диска на лаптопа, съдът е констатирал, че същият съдържа един звуков
файл, наименуван OutgoingCall - *** - 20170413 - 180340.mp3.,изслушан е звуковия файл,
с времетраене 01:48 мин.От проведеното изслушване съдът е установил, че служител на
ищцовото дружество сочи параметрите на ДПК стар и нов, сумата от 700 лв. за новия
кредит, като иска потвърждаване от страна на кредитополучателя с посочване на три имена
и ЕГН. Чува се мъжки глас, който изрича имената Г. В. ТР., ЕГН, „Да, потвърждавам“, след
което той задава въпрос, на който въпрос служителката казва, че не разбира какво я питат и
му пожелава приятен ден.
Горните доказателства напълно кореспондират и със заключението на вещото лице
Св.Д. по допуснатата и приобщена на листи 139 – 144 съдебна софтуерна експертиза .
9
Видно от л.144 –ти , в заключителната си част IT eксперта дава положителен отговор на
въпроса изпълнена ли е заложената процедура по кандидатстване за бързия кредит ,
като обяснява по какъв начин е работела платформата *** , към момента на сключване на
процесния договор и предходния ,потвърждавайки твърденията на ищцовата страна че от
страна на ответника документите са подписани чрез платформата SingNow.bg., която
позволява да се нанесе подпис върху документа чрез инициали или ръчно чрез компютърна
мишка , а резултатът от подписването са инициалите G .T ., онагледявайки на лист 5 –ти
данните по процесния кредит при ищеца , заключавайки че ответника е изпълнил
заложената процедура по кандидатстване и получил документи към кредита –договор и
общи условия ,както и че в процеса на сключване на договора ответника не е изпратил
никакви документи към ел.поща на ищеца, но работещата по това време методика не е
изисквала това .
И на последно място приложените по делото на листи 73 и 74 разпечатки от
ел.кореспонденция между ответника и представител на ищеца от средата на 2020 г.
съдържат данни затова , че ответникът е желаел да получи чрез посочен от него адвокат
информация дали договор за кредит 11.2.2017 г. и 13.4.2017 г. е подписан от него ,като му е
било разяснено, че информацията за сключване на договорите се съдържа на сайта на
дружеството и че решението дали ще се сключва споразумение е само негово, че договорът
от 13.4.2017 г. му е изпратен а при липса на надлежно пълномощно ищцовото дружество не
може да комуникира с посочения от ответника адвокат.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Страните по делото не спорят, че в полза на ищеца в исковото производство (заявител
в заповедното) срещу ответника е била издадена по реда на чл. 410 ГПК Заповед за
изпълнение за претендираната сума, срещу която в срок е постъпило възражение от
длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца
от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
В тежест на ищцовата страна по иска бе в условията на пълно и главно доказване
следва да установи възникването в негова полза на изискуемо вземане (посочените в
исковата молба главница и лихви), за което е издадена заповедта по чл. 410 ГПК, т.е. да
докаже, че между страните е налице правоотношение по договор за кредит от 13.04.2017 г. В
тежест на ответника бе да докаже точно изпълнение на договорните си задължения и
заплащане на дължимите по договора за кредит суми, или наведените правоизключващи и
правопогасяващи възражения.
Основното възражение, което е направи ответника Г.Т. е че не е сключвал процесния
договор, че не е поучавал сумата от 700 лв.по процесния договор .
От приложените по делото писмени доказателства , извършения от съда оглед по реда
на чл.204 ГПК, заключението по ССчЕ и СТЕ , безспорно е установено, че на 13.4.2017 „И.
Ф.” ЕООД е сключило с ответника Г.Т. Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
166984, с който на Р.Т. е предоставен кредит в размер от 700 лв. със срок до 6.6.2018г. и
договорен погасителен план, сключен при действието на Общи условия (приобщени по
делото). От приетите по делото и представени от ищеца „И. Ф.” ЕООД и посочени по-горе
писмени доказателства се установява възникването на валидна облигационна връзка между
ищцовото дружество и ответника по договор за предоставяне на кредит от разстояние,
10
неразделна част от който са Общите условия към договор за предоставяне на кредит от
разстояние. Ответникът оспорва възникването на облигационната връзка с „И. Ф.” ЕООД,
както и усвояването на заемната сума в размера на получения кредит от 700 лева . Както бе
посочено по–горе възражението, което прави ответника е относно наличието на валидна
облигационна връзка и реално предаване на заемната сума .
С оглед събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно по
делото съдът приема, че ищецът е носител на процесното вземане, произтичащо от Договор
за предоставяне на кредит от разстояние № 166984 от дата 13.4.2017г. – или ищецът е
доказал и активната си материално правна легитимация по предявения установителен иск.
Този извод се налага както на база установеното чрез съдебно софтерната експертиза, така и
на база липсата на оспорване на автентичността на звуковия файл, доказващ не само
наличието на воля и съгласие у ответника за сключване на договора от 13.4.2017 г., но и
потвърждението за сключването . В подкрепа на извода, че ответникът е подписал договора
с ищцовата страна е и заключението на в.л. Д. по неоспорената и кредитирана от съда
съдебно - софтуерна експертиза . Отделно от горното заключението на в.л.Д. опровеграва
всички възражения наведени от отетника в срока по чл.131 ГПК относно сключването на
избрания от ответника договор за кредит и във формата в която е сключен .
С оглед тези обективни данни по делото съдът намира, че възраженията на ответника
за това ,че не е налице действителен договор сключен при липса на съгласие от негова
страна са останали напълно недоказани както и възраженията за нарушения на
нормативната база действала към 2017 г. относно електронните документи .
Досежно размерите на главни и акецесорни вземания съдът кредитира напълно
заключението на в.л.И. по ССчЕ от което се констатира реалното получаване на заемната
сума, използването й за погасявяне на предходен заем на същия ответник със същия
кредитор, превеждане на разликата от 88,93 лв. по сметка на ответника .Размерите на
дължимите главни и акцесрони вземания вещото лице И. е посочило в табличен вид, като
при сравнение с петитума на исковете се вижда, че вещото лице е установило по –висок
размер на дължима договорна лихва и идентични със заявените размери на главница и
законна лихва.
На последно място съдът намира, че ответникът не е доказал каквото и да плащане на
оспореното от него парично вземане в заповедното производство (предмет на
установителната искова защита), а от заключението на вещото лице М.И. се установява, че
още от датата на усвояване на сумата от 700 лв. главница по договора за кредит ответникът
не е извършвал никакви плащания, респективно същият е изпаднал в забава още на падежа
на първата от четиринадесетте дължими вноски . Ето защо след като ответникът по иска не
е заплатил главното задължение на падежа( а и до момента ) то той се намира в забава по
см.на чл. 86, ал. 1 ЗЗД и дължи и законната лихва върху главницата за периода, считано от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.
При така изложеното по –горе съдът приема че ОСИ с правно основание чл.422, ал.1
вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД са доказани и по основание и по размер, поради
11
което ги уважава в пълнота, така както са заявени , без да се произнася плюс петитум .
С оглед изхода на спора и отправеното искане за произнасяне по направените по
делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР № 4/2013 г.,
ответникът Т. следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса и дължимо юрисконсултско
възнаграждение в размери съответно от 25,00 лв. и 50,00 лв. (общо 75,00 лв.), както и
сторените в исково производство разноски в размер от : 125 лв. за доплатена държавна
такса, 400 лв. за депозити за вещи лица и определения от съда размер на юрисконсултско
възнаграждение, което не следва да е нито минималното,нито максималното, а именно 300
лв.- или общо 825 лева (осемстотин двадесет и пет лева ) , на осн. чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК .
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцовото дружество „И. Ф.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Б. Н. -
управител, чрез процесуалният представител на дружеството юрисконсулт А. С. Г., със
съдебен адрес, идентичен със посоченото седалище на ищцовата страна и ответника Г. В.
ТР., ЕГН **********, с адрес ***,че ответникът Г. В. ТР., ЕГН ********** дължи на
ищцовото дружество „И. Ф.“ ЕООД, ЕИК *** СУМАТА от общо 1 027.75 лв. (хиляда
двадесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки ), от която: СУМАТА от 700.00 лв.,
главница по предоставен кредит от разстояние № 166984 от 13.04.2017 г. с краен падеж на
последната погасителна вноска 07.06.2018г. , ведно със законна лихва за забава, считано от
депозиране на заявлението в съда - 07.01.2021 г. и до окончателното изплащане на
вземането, СУМАТА от 171.60 лв., договорна/ възнаградителна лихва за периода
13.04.2017г. -07.06.2018г. и СУМАТА от 156.15 лв. лихва за забава , считано от датата на
забавата - 07.06.2018 г. -13.03.2020 г., и от 15.07.2020г. - 18.12.2020г., дължими суми по
договор за кредит от разстояние № 166984 от 13.04.2017 г., за които парични вземания е
издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 161/2021г., 42 с-в. на Районен съд Варна (Заповед
№ 260103/8.1.2021г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК) , на основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. В. ТР., ЕГН ********** , с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „И. Ф.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Б. Н. –
управител СУМАТА от общо 75,00 лв.(седемдесет и пет лева)- представляваща сторените
от ищцовата страна в заповедното производство съдебно - деловодни разноски по ч.гр.д.
№ 161 по описа за 2021г. на ВРС, ХLIІ състав, на основание чл.78, ал. 1 и 8 ГПК.
ОСЪЖДА Г. В. ТР., ЕГН ********** , с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „И. Ф.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Б. Н. –
управител СУМАТА от общо 825,00 лв. (осемстотин двадесет и пет лева ) представляваща
сторените от ищцовата страна, пред настоящата инстанция съдебно –деловодни разноски в
12
исковото производство , на основание чл.78, ал.1 и 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд с Въззивна
жалба в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13