Р Е Ш Е Н И
Е
№ 163
град Пловдив, 27.01.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ
к.с., в открито заседание на тринадесети
януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО
АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като
разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 2723 по описа за
2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на глава XII от
АПК.
Делото е образувано по касационна /назована
въззивна/ жалба на „ВМЗ“ЕАД, с ЕИК *********, срещу Решение №260005 от 09.09.2019
година, постановено по АНД № 861 от 2019 година по описа на Районен съд Карлово,
с което решение е потвърдено Наказателно постановление № 80/10.12.2019 година
на Директора на РИОСВ Пловдив, с което на „ВМЗ“ЕАД, на основание чл. 200, ал. 4
от Закона за водите във връзка с чл.
200, ал. 1, т.6, във връзка с чл. 120, ал.3, във връзка с ал.1 от Закона за
водите, във връзка с чл. 16, ал. 1 от Наредба № 6/09.11.2000 год. за емисионни
норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води,
зауствани във водни обекти /Наредбата/ е
наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева.
В съдебно заседание – „ВМЗ“ЕАД се
представлява от адв.Е. Г.. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване
на ново, с което се отмени изцяло НП. Алтернативно в жалбата се заявява искане
за намаляване на наложеното наказание, в случай, че се установи извършено
нарушение.
Ответникът
в производството – РИОСВ Пловдив, чрез
служител с юридическо образование Д.К. оспорва жалбата.
Прокурор от Окръжна прокуратура –
Пловдив, в свое заключение намира жалбата за неоснователна.
Административен съд Пловдив,
като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното
решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218,
ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и
съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока
по чл. 211 от АПК, а по същество за частично неоснователна.
Пред районния съд била установена следната фактическа обстановка:
Наказателното постановление е
издадено възоснова на АУАН № 33 от 27.06.2019 година, във връзка с контролната
дейност на РИОСВ Пловдив на обект Пречиствателна станция за производствени
отпадъчни води /ПСПОВ / на «Площадка Сопот» гр. Сопот, собственост на „ВМЗ”
ЕАД. При проверката са взети проби за анализ от шахта БФОВ (битово- фекални отпадъчни
води) преди заустване във водопремника – река Манастирска, както и от шахта на
изход - пречиствателна станция за производствени отпадъчни води.
От резултатите на анализираните
проби отпадъчни води, обективирани в Протокол от изпитване № 10-0532/22.05.2019
год., депозиран в РИОСВ Пловдив, с писмо с вх. № 0-1758/27.05.2019 год. е установено
превишение на допустимите емисионни норми, посочени в Приложение № 5, т. 6 на
Наредба № 6/09.11.2000 год. за емисионни норми за допустимото съдържание на
вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти. В тази
връзка административнонаказващият орган е приел, че във водоприемника река Манастирска
се заустват непречистени отпадъчни води с показатели както следва: За потока
производствени отпадъчни води: Активна реакция рН-резултат от изпитването 2,67+/-0,02 при норма от 7 до 10. За потока битово-фекални
отпадъчни води е установено наличие на металите: мед, цинк и хром (общ), което
е недопустимо.
Нарушението е извършено на
14.05.2019 г. год. на обекта в гр. Сопот, стопанисван от „ВМЗ” ЕАД, и е
констатирано на 27.05.2019 год. с получаване в РИОСВ Пловдив на Протокол за
изпитване №10-0532/22. 05.2019 год.
За да обоснове размера на
наложената санкция наказващият орган е посочил, че с влязло в сила Наказателно
постановление № 6 от 14.01.2019 година, издадено на основание АУАН №
81/29.11.2018 год. на „ВМЗ“ ЕАД е било наложено наказание за осъществен състав
на чл. 200, ал. 4, вр. с чл. 200, ал. 1, т.6 във връзка с чл. 120, ал.3 във
връзка с ал.1 от Закона за водите, във връзка с чл. 16, ал. 1 от Наредба № 6 от
09.11.2000 год. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни
вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти.
Прието е констатираното процесно нарушение
да е извършено при условията на „повторност“, по смисъла на чл. 200, ал. 4 от
Закона за водите, във връзка с § 1, т. 22 от ДР на Закона за водите. В срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са депозирани писмени възражения с писмо с вх. № О-
2096/04.07.2019 година, които са били разгледани и са приети неоснователни. Наказващият
орган е приел, че няма основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Относно приложимите норми, няма
спор, че въпреки отмяната на наредбата, съгласно параграф 62 ал. 3 от
Преходните и заключителни разпоредби на Закон за изменение и допълнение на
Закона за водите /бр. 58/31.07.2015 г. / до привеждането на наредбите по чл.
135, ал. 1, т. 7 и 13 в съответствие с този закон се прилагат отменените
наредби по чл. 135, ал. 1, т. 10 и 12, доколкото не противоречат на този закон.
Относно пробонабирането и
извършването на конкретните изследвания съдът е кредитирал показанията на свидетелката
Мухтарева.
Съдът е приел за безспорно
установено, че след като на датата на проверката е установено заустването на
непречистени отпадъчни води, както следва - за потока производствени отпадъчни
води: активна реакция рН-резултат от изпитването -2,67+/-0,02 при норма - от 7
до 10 при обработване на метали и за потока битово-фекални отпадъчни води-
наличие на метали: мед, цинк и хром (общ), без значение в какви стойности,
каквито в тези води, които не са производствени, не следва да са налични,
правилно е била ангажирана отговорността на дружеството за посоченото
нарушение.
Съдът е приел, че соченото в АУАН
изливане на битово-фекални и производствени отпадъчни води от
производството се е извършвало, по
начина който е описан.
Съдът е приел, че АУАН е
съставен от компетентния за това орган и съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити, а въз основа на съставеният АУАН
по-късно било издадено и процесното наказателно постановление, в което са
преповторени констатациите от АУАН и на горепосочените основания на „ВМЗ“ЕАД е
наложено описаното административно наказание.
Съдът е приел, че при издаването на НП са спазени изискванията на чл.
57 от ЗАНН относно задължителните му реквизити, като правилно е квалифицирано
описаното нарушение със съответната му цифрова квалификация и правилно са
съотнесено към санкционните разпоредби.
Оспореното решение е валидно, допустимо, но частично неправилно.
Между страните не се формира спор относно факта, че към датата на
процесната проверка 14.05.2019г., когато са
взети проби от водата за анализ, „ВМЗ”ЕАД не е притежавало действащо разрешително за ползване
на водния обект, в което да са предвидени праговете на емисионни норми на
заустените отпадни води.
Безспорно
е също, че предходното разрешително е с изтекъл срок на действие. В тази
хипотеза намира приложение нормата на
чл.16, ал. 1 от Наредба № 6 от 09.11.2000 г. за емисионни норми за
допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води,
зауствани във водни обекти /обн. ДВ бр. 97 от 28.11.2000 г./, в частност
стойностите по Приложение № 5 според вида на производствената дейност на
обекта.
При
това положение, при отчетено превишение на емисионните норми в заустените
отпадни води на обекта, правилно наказващият орган е квалифицирали деянието
като нарушение по чл. 200, ал.4, вр.чл.200, ал. 1, т. 6, вр. чл.120, ал.3, вр. ал.1 от Закона за водите, вр. с
чл.16, ал. 1 от Наредба № 6 от 09.11. 2000 г.
Непосочването на референтни стойности в
протокола за изпитване сочи за непрецизност, но това не води до опорочена процедурата обуславяща отмяна на НП. В
изпълнение на служебните си задължения Д.М. е осъществила пробовземането
съобразно нормативните изисквания, в която насока е дала и показания, а липсата
на подпис в протоколи № 432 и №433 на присъствалото лице Р.,
не води до извод за допуснати съществени нарушения
на процедурата. Както правилно е
отбелязъл първостепенният съд, не кредитира показанията на Р., с оглед
заявеното от него, че не е запознат с нормативната уредба в тази насока.
Възраженията
на оспорващия за прекомерния размер на
санкцията определен при условията на повторност са
основателни.
По смисъла на пар. 1, т. 22 от ДР на ЗВ повторно е това нарушение, което е
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.
В
случая нарушителят в рамките на определения едногодишен срок вече е бил
санкциониран за нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ – изхвърляне на
отпадъчни води във водните обекти и канализационната система в нарушение на
емисионните норми и изисквания.
Размерът
на конкретната санкция е неправилно определен
като не са съобразени обстоятелствата, че е в ход процедура по издаване на разрешително за ползване
на воден обект за заустване, издадено по реда на чл.46, ал.1, т.3, б.“б“ от
Закона за водите.
Действително нарушенията от категорията на
процесното се третират като тежки от законодателя, а наличието на вредни
последици за природата и за околната среда, поради тяхната специфика, се
презумират по силата на закона, без да са изискуем елемент от техния състав.
След като вече на дружеството е била наложена санкция в размер на 7000 лева, която не е постигнала желания от закона
ефект, то определения размер на санкцията от 10 000 лева при прагове
от 1000 до 50 000 лева, съобразно
тенденцията в дейността на нарушителя, се явява прекомерен и засягащ правната му сфера в
степен, превишаваща поставената от закона цел.
Налагането на санкции не следва да се
възприема като самоцелно начинание, а в развитието на процесните обществени
отношения трябва да се търси баланса между правата и задълженията на заявителите
и правомощията на административните
органи.
В тази връзка съдът при съобразяване с
разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН съдът намира, че следва да измени
обжалваното наказателно постановление и да намали размера на „имуществената
санкция”, като наложи такава в размер на 7500 лева. Именно този размер на
санкцията съдът намира, че е адекватен на допуснатото административно
нарушение.
Не са
налице основания за квалифициране на нарушението като маловажен случай.
Предвид
изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски
за юрисконсултска защита.
По
реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален
кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането
на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
От
изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно
постановление, районният съд е постановил валиден и и допустим, но частично
неправилен
съдебен акт, който следва да бъде отменен
и по същество се определи размер на имуществената санкция от 7500 лева.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2
от АПК, Пловдивският Административен съд - ХХI състав:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 260005 от 09.09.2019 година, постановено по АНД № 861 от 2019 година по описа
на Районен съд Карлово, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 80/10.12.2019 година на Директора на РИОСВ
Пловдив, с което на „ВМЗ“ЕАД, с ЕИК
*********, на основание чл. 200, ал. 4 от Закона за водите във връзка с чл. 200, ал. 1, т.6, във връзка
с чл. 120, ал.3, във връзка с ал.1 от Закона за водите, във връзка с чл. 16,
ал. 1 от Наредба № 6/09.11.2000 год. за емисионни норми за допустимото
съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни
обекти е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева, като намалява
размера на имуществената санкция от 10 000 лева на 7500 лева.
ОСЪЖДА „ВМЗ“ЕАД, с ЕИК *********, да заплати на РИОСВ
Пловдив, сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: