Присъда по дело №105/2012 на Окръжен съд - Силистра

МОТИВИ към ПРИСЪДА №93/21.09.2012г.

постановена по НОХД №105 по описа на

Силистренски окръжен съд за 2012г.

         С депозираният от Окръжна прокуратура гр.Силистра обвинителен акт е повдигнато обвинение срещу  К.К.П., за това, че през периода 31.01.2008г.-31.05.2008г., в гр.Силистра, при условията на продължавано престъпление, в съучастие с К.Н.К., като извършител и като управител на „Бавария”ЕООД-Силистра, е избегнал плащането на данъчни задължения по ЗДДС в големи размери на стойност 5065лв, като е потвърдил неистина-право за ползване на данъчен кредит, в подадени СД за ДДС, които се изискват по силата на чл.125 ЗДДС, и е използвал документи с невярно съдържание-данъчни фактури №237/31.01.2008г., №241/01.04.2008г., №266/21.04.2008г. и №268/07.05.2008г., включени в справките декларации, както следва:

-СД вх.№19000917513/14.02.2008г., за данъчен период м.януари 2008г., включвайки данъчна фактура №237/2008г., по която получател е „Бавария”ЕООД, а доставчик „Форестър Криейшън”ЕООД, с дължим данък 2265лв;

СД вх.№19000921958/14.05.2008г., за данъчен период м.април 2008г., включвайки данъчни фактури №241/2008г. и №266/2008г., по които получател е „Бавария”ЕООД, а доставчик „Форестър Криейшън”ЕООД, с дължим данък 1820лв;

СД вх.№19000922578/11.06.2008г., за данъчен период м.май 2008г., включвайки данъчна фактура №268/2008г., по която получател е „Бавария”ЕООД, а доставчик „Форестър Криейшън”ЕООД, с дължим данък 980лв-престъпление по чл.255 ал.1 т.2 и 6, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.26 НК и срещу К.Н.К., за това, че през периода 31.01.2008г.-31.05.2008г., в гр.Силистра, при условията на продължавано престъпление, като пълномощник на „Форестър Криейшън”ЕООД-София, в съучастие с К.К.П., като помагач, е спомогнал последния да избегне плащането на данъчни задължения по ЗДДС в големи размери на стойност 5065лв потвърждавайки неистина-право за ползване на данъчен кредит, в подадени СД за ДДС, които се изискват по силата на чл.125 ЗДДС, като е изготвил документи с невярно съдържание-данъчни фактури №237/31.01.2008г., №241/01.04.2008г., №266/21.04.2008г. и №268/07.05.2008г., включени в справките декларации за ДДС, както следва:

-СД вх.№19000917513/14.02.2008г., за данъчен период м.януари 2008г., включвайки данъчна фактура №237/2008г., по която получател е „Бавария”ЕООД, а доставчик „Форестър Криейшън”ЕООД, с дължим данък 2265лв;

-СД вх.№19000921958/14.05.2008г., за данъчен период м.април 2008г., включвайки данъчни фактури №241/2008г. и №266/2008г., по които получател е „Бавария”ЕООД, а доставчик „Форестър Криейшън”ЕООД, с дължим данък 1820лв;

-СД вх.№19000922578/11.06.2008г., за данъчен период м.май 2008г., включвайки данъчна фактура №268/2008г., по която получател е „Бавария”ЕООД, а доставчик „Форестър Криейшън”ЕООД, с дължим данък 980лв- престъпление по чл.255 ал.1 т.2 и 6, вр. чл.20 ал.4, вр. чл.26 НК.       

Съдебното производство се проведе по реда на глава ХХVІІ от НПК, след като се установи, че условията по същата са налице за двамата подсъдими. Подсъдимите признаха изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и вината си, и се съгласиха да не се събират доказателства за тези факти. При наличие на условията на чл.372 ал.4 във връзка с чл.371 т.2 НПК, съдебният състав постанови, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията без да събира доказателства за фактите изложени в ОЧ на ОА.

В съдебно заседание, представителят на държавното обвинение поддържа така повдигнатите обвинения, като счита, че същите са доказани от обективна и субективна страна. Моли за постановяване на осъдителна присъда и въпреки несъгласието си с факта, че „държавата се отказала от възможността за налагане на адекватно наказание, давайки бонуси на извършителите, които те не са заслужили”, счита, че съдът е длъжен да замени наказанието лишаване от свобода, с пробация, със следните пробационни мерки-задължителна регистрация, задължителни срещи с пробационен служител и безвъзмезден труд в полза на обществото, като размерът на наказанието следва да се определи при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Репликирайки становището на защитника, предлага размерът на последната пробационна мярка следва да е в размер на 200часа.

         В пледоарията си процесуалният представител на подсъдимите моли трите пробационни мерки да се наложат за срок от една година, а последната такава да е в размер на 100часа. Като причина за невъзстановяване на щетите от деянията посочва обстоятелството, че представителите на НАП не са предоставили форма и начин на възстановяване на тази сума. В този смисъл моли за присъда.

         В последната си дума, и двата подсъдими съжаляват за стореното и молят за налагане на ниско наказание.

         Признатите факти от страна на подсъдимите са следните:

         На 18.04.2011г. от служители ТД „НАП" - Варна, „ИРМ" Добрич е била извършена данъчна ревизия на ЕООД"Бавария" , със собственик К.К.П., по ЗДДС за периода 01.01.2008г. до 31.05.2008г., приключила с издаването на РД № 1005423/21.03.2011 г.и РА№ 1005423/18.04.2011г. В хода на ревизията данъчните служители са установили, че:  За периода 01.01.2008г. - 31.01.2008г. дружеството е декларирало със СД по ЗДДС, извършени облагаеми доставки с данъчна основа -11265,00лв и начислен ДДС - 2253лв., и получени доставки с право на пълен данъчен кредит - 11325,00лв, и приспаднат данъчен кредит -2265,00лв. За периода в дневника за покупки е включена данъчна фактура №237/31.01.2008г. на стойност 11325,00лв /ДДС 2265,00лв/, с доставчик ЕООД "Форесгър Криейшън", с предмет на доставката строителни материали;  За периода 01.04.2008г. - 30.04.2008г. дружеството е декларирало със СД по ЗДДС, извършени облагаеми доставки с данъчна основа -9200,00лв и начислен ДДС - 1840лв., и получени доставки с право на пълен данъчен кредит - 9100,00лв, приспаднат данъчен кредит -1820,00лв. За периода в дневника за покупки са включени данъчни фактури №241/()1.04.2008г. на ст-ст 5800,00лв/ДДС 1160,00лв/, с доставчик ЕООД "Форестър Криейшън", с предмет на доставката услуга-изолация и №266/21.04.2008г. на ст-ст 3300,00лв/660,00лв/, с доставчик ЕООД"Форестър Криейшън", с предмет на доставката строителни материали; За периода 01.05.2008г. - 31.05.2008г. дружеството е декларирало със СД по ЗДДС, извършени облагаеми доставки с данъчна основа -5140,00лв и начислен ДДС - 1028лв., и получени доставки с право на пълен данъчен кредит - 4900,00лв,  приспаднат данъчен кредит -980,00лв. За периода в дневника за покупки е включена данъчна фактура №268/07.05.2008г. на ст-ст 4900,00лв/ДДС 980,00лв/, с доставчик ЕООД "Форестър Криейшън" с Булстат *********, с предмет на доставката материали.

СД по ЗДДС са били подавани по електронен път, чрез електронния подпис на счетоводителя на дружеството.

"Форестър Криейшън" ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 04.05.2007г. и дерегистрирано по ЗДДС считано от 05.08.2008г. От досието на фирмата е видно, че фактура №237/31.01.2008г. не е включена в Дневника за продажби и СД за съответният период. За фактури №241/01.04.2008г., №266/21.04.2008г., №268/07.05.2008г., не са подавани СД и дневници за продажби за съответните периоди. Пълномощник на дружеството е бил К.К., а управител и собственик-св.Петков. В показанията си последният посочва, че притежава много фирми, на които не знае имената, а ги е купувал срещу заплащане на свое име, защото нямал средства за препитание, като твърди, че не е извършвал сделки с „Бавария”ЕООД и не е развивал дейност с никоя от фирмите, които притежава.

От заключението на назначената съдебно счетоводна експертиза е видно, че в „Бавария" ЕООД се използват счетоводни документи - данъчна

фактура за получени доставки на стоки и услуги, които са осчетоводени

като разход за дружеството и са включени в дневниците за покупки. В дневника за покупки на „Бавария" ЕООД са декларирани покупки от „Форестър Криейшън" ЕООД по фактури, както следва:

Наличието на фактури не е достатъчно доказателство за удостоверяване на реално извършена доставка на стоки или услуги. Липсата на доказателства за заприхождаване на стоките в склад, за изписването им от склад, за транспортирането им и предаването им, обосновава извода за липса на реални доставки на стоки. Липсата на материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на услугите, на количествено стойностни сметки, приемо- предавателни протоколи води до извода за липса на реални доставки на услуги.

Данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗДДС не е настъпило, тъй като няма реална доставка на стоки и услуги, както и не е налице документално обоснован счетоводен разход, поради което органите по приходите отказват правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Форестър Криейшън" ЕООД , общо в размер на 5 065.00 лв.

„Бавария "ЕООД не е спазило изискванията на Закона за счетоводството, като е нарушило изискванията на чл.4 ал.З, съгласно който „ предприятията осъществяват счетоводството си на документална обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство." Дружеството   е извършило начисляване на доставки на строителни  материали и извършена услуга - изолация и ги е декларирало в дневниците за покупки и в справките декларации по ДДС с цел избягване на плащане на ДДС към бюджета.

Размерът на данъчните задължения, са както следва:

С използването на фактури, по които няма реално извършени сделки /фиктивни/ е ощетен републиканския бюджет в размер на 5 065.00 лв.

От заключението на назначената графическа експертиза е видно, че ръкописният текст във фактури с № 237/31.01.2008г., № 41/01.04.2008г.,№ 266/21.04.2008г., № 268/07.05.2008г. и  подписът в графа  „съставител" във фактура с № 237/31.01.2008г. са  изпълнени от подс. К.К..

         Горната фактическа обстановка, възприета в обвинителния акт, се признава изцяло от подсъдимия, който изрази и съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Признанието на фактите се подкрепя безспорно и непротиворечиво от събраните по надлежния процесуален ред писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поради което при решаване на въпросите залегнали в разпоредбата на чл.301 НПК се налагат и следните правни изводи:

         С действията си подс.П. обективно осъществява състава на повдигнатото обвинение чл.255 ал.1 т.2 и 6, вр. чл.20 ал.2 и чл.26 НК-в подадените 3бр.СД по ДДС подс.П. като управител на ЕООД е потвърдил неистина-право на ползване на данъчен кредит, като е използвал съставените от К. документи с невярно съдържание- данъчни фактури при водене на счетоводството, и е избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери по смисъла на чл.93 т.1 НК. Престъплението е извършено в съучастие между двамата подсъдими, като П. е действал като извършител, а К. като помагач. Последният, като пълномощник на друго ЕООД, е спомогнал П. да избегне плащането на данъчни задължения в големи размери потвърждавайки неистина в подадените СД по ДДС, като за тази цел е съставил документи с невярно съдържание- фактури №№237,241,266 и 268/2008г., в които невярно е отразил, че представляваното от него дружество е доставчик на строителни материали и изолация. С тези действия е осъществил състав на престъпление по чл. чл.255 ал.1 т.2 и 6, вр. чл.20 ал.4 и чл.26 НК.

         Деянията на подсъдимите, са извършени в условията на чл.2 НК, тъй като всяко едно от тях/ по отношение на двамата/ осъществява поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното деяние. 

         От субективна страна престъпленията са извършени умишлено- с пряк умисъл. Двамата подсъдими са съзнавали общественоопасния характер на деянията си, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните последици. Напълно са осъзнавали, че между представляваните от тях дружества не са извършвани доставки на строителни материали и въпреки това К. съставя фактури с фиктивно основание и стойност и ги предоставя на П., с цел последния да ги осчетоводи и включи неверни стойности в съответните СД по ДДС с цел избягване плащането на данъчни задължения в големи размери.

         При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимите, съдът взе предвид императивната разпоредба на чл.373 ал.2 НПК и определи наказанията с приложението на чл.55 НК, предвид по-благоприятната редакция на чл.58а НК/ДВ бр.27/09г./. При наличието на тези условия предвиденото в особената част на НК наказание лишаване от свобода без посочен най-нисък предел, следва да се замени с наказание пробация, като съдът намира, че целите на наказанието предвидени в разпоредбата на чл.36 НК, биха се постигнали с налагане на следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес, задължителни периодични срещи с пробационен служител и безвъзмезден труд в полза на обществото. Смекчаващи вината обстоятелства са налице и за двата подсъдими-К. е неосъждан, а П. реабилитиран. Периодът на извършване на деянията не е голям, размерът на щетата макар квалифициращ се като „големи размери” е към долната граница на този предвиден в чл.93 т.1 НК. Като отегчаващо вината обстоятелства следва да се отбележи дългия период от време-от извършване на деянията до постановяване на присъдата, в който размерът на вредата към фиска не е възстановен. Фактът, че данъчните органи не са предоставили възможност за възстановяване, защото са претендирали и други задължения-глоби, ДОО, здравно осигуряване и др. не е основание за пренебрегване на неплащането като отегчаващо вината обстоятелство, защото и особено след като са установени съответните задължения към държавата, то те следва да бъдат заплатени.  Предвид горното, съдът намира, че срок от една година, за изпълнение на трите пробационни мерки, по отношение на двамата подсъдими, ще е достатъчен за поправянето и превъзпитанието им, като това наказание ще изпълни и целта на закона по отношение на генералната превенция. На основание чл.42б ал.1 НК при изпълнение на мярката „задължителна регистрация по настоящ адрес” е определена периодичност два пъти седмично, поотделно за двамата подсъдими, но като се има предвид, че ролята на подс.П. в извършване на престъплението е по-голяма от тази на подс.К., то за първия, на основание чл.42а ал.3 т.3 НК, за мярката „безвъзмезден труд в полза на обществото” е определена продължителност 200 часа годишно, а за подс.К.- 150 часа годишно.

         Предвид изхода на делото, съдът определи и частта от направените в хода на наказателното производство разноски, която всеки от подсъдимите следва да заплати.

         Водим от тези съображения съдът постанови своята присъда.