Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл. съдия СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №15194 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение №151165 от 26.06.2019 г., постановено по гр.д.№21881/2017г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 56-ти състав, по предявените от „Р.р.“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:***, установителни искове по чл.422 ГПК е признато за установено, че П.Т.К., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. *****, и „Т.“ ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. *****, представлявано от управителя Д.Л.Б., дължат солидарно на „Р.р.“ ЕООД, ЕИК *****, както следва: сумата от 3121,20лв. - главница, представляваща установен в акт за начет №11-04-17/24.06.2015г. размер на липсата по сметка 503 „Разплащателна сметка в лева“, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2016 г. до окончателното плащане, сумата от 334,48лв.- лихва за забава за периода от 05.06.2014г. до 24.06.2015г., начислена върху главницата от 3121,20 лв., и сумата от 241,51 лв. - лихва за забава за периода от 25.06.2015 г. до 28.03.2016 г., начислена върху главницата от 3121,20 лв., сумата от 3602,00 лв. - главница, представляваща установен в акт за начет №11- 04- 17/24.06.2015 г. размер на липсата по сметка 503 „Разплащателна сметка в лева“, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2016 г. до окончателното плащане, сумата от 349,89 лв.- лихва за забава за периода от 11.07.2014 г. до 24.06.2015 г., начислена върху главницата от 3602,00 лв., и сумата от 278,71 лв. - лихва за забава за периода от 25.06.2015 г. до 28.03.2016 г., начислена върху главницата от 3602,00 лв., сумата от 571,20 лв. - главница, представляваща установен в акт за начет №11- 04 - 17/24.06.2015 г. размер на липси по сметка 503 „Разплащателна сметка в лева“, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2016г. до окончателното плащане, сумата от 50,37 лв. - лихва за забава за периода от 12.08.2014 г. до 24.06.2015г., начислена върху главницата от 571,20 лв. сумата от 44,19 лв. - лихва за забава за периода от 25.06.2015 г. до 28.03.2016 г„ начислена върху главницата от 571,20 лв., сумата от 1530,00 лв. - главница, представляваща установен в акт за начет №11 - 04 - 17/24.06.2015 г. размер на липси по сметка 501/2 „Каса К.“, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2016 г. до окончателното плащане, сумата от 140,95 лв. - лихва за забава за периода от 29.07.2014г. до 24.06.2015 г., начислена върху главницата от 1530,00 лв., сумата от 118,38 лв. - лихва за забава за периода от 25.06.2015 г. до 28.03.2016 г., начислена върху главницата от 1530,00 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. №18044/16 г. по описа на СРС, 56 състав. Осъден е П.Т.К. и „Т.“ ООД да заплатят на „Р.р.“ ЕООД по равно от сумата от 1507,66 лв., представляваща разноски по делото, както и сумата от 447,66 лв., представляваща разноски в заповедното производство /по ч. гр. д. №18044/16 г. по описа на СРС, 56 състав/.
Постъпила е въззивна жалба от П.Т.К. -ответник по делото, подадена чрез адв. Н., пълномощник по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на предявените установителни искове, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Посочва, че заключението на съда, че законовата презумпция, установена чрез разпоредбата на чл.22, ал.5 от ЗДФИ не е оборена, след като ответниците не са успели да осъществят пълно обратно доказване не се основава на представените по делото доказателства. В тази връзка свидетелските показания на Т./ с правилното име Т./ не следва да се вземат в предвид с оглед на това, че е участвал в производството на проверката в по-ранен етап и е ангажиран с позицията на ищеца. Също така сочи, че единствено за свидетелката Г.съдът е посочил, че показанията й са обективни и дадени от лице, което не е заинтересовано и, че опровергават представените доказателства и което е необосновано след като свидетелката е твърдяла, че тя не е ходила командировка, но и за останалите и не са достатъчни да опровергаят цялата поредица от писмени доказателства и свидетелските показания на К.и К.. Посочва, че след като К.и К.са разпитани около пет години след въпросните командировки е нелогично да се очаква от тях да си спомнят с подробности всичко около служебните пътувания в Гърция за процесния период, след като има и отчети, съставени от тях, поради което неправилно е прието, че не е удостоверено дали командированите лица реално са се настанили в резервираните хотели и в какъвто смисъл са техните показания. В съдебно заседание пред въззивния съд адв. Н. пъддържа въззивната жалба по съображенията изложени във въззивната жалба.
Постъпила е въззивна жалба от „Т.“ ООД -ответник по делото, подадена чрез адв. Ч., пълномощник по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на предявените установителни искове, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Посочва, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че от страна на дружеството не са били предоставени действително хотелиерски услуги на ищеца по четири фактури, както и да са превеждани към гръцки туроператори парични средства за тях за което са представени преводни нареждания с десет банкови бордера за авансово преведени суми, както и потвърдения с писма от гръцкия туроператор и от хотел за настаняване в хотели за процесния период. В тази връзка са и свидетелските показания по делото, които не са преценени в съвкупност. Сочи, че необосновани са изводите на съда, че показанията на свидетелката Г.опровергават представените по делото частни писмени доказателства след като тя не е служител на ищеца и говори за себе си, а не за други хора. Също така посочва, че процесните фактури са били обект на данъчна ревизия при ответното дружество и са издадени ревизионен акт от 18.05.2018год. и ревизионен доклад от 10.04.2018год., от които смята, че следва да бъде потвърдена реалността на извършените услуги по спорните фактури. В съдебно заседание пред въззивния съд адв. Ч. поддържа въззивната жалба, претендира за присъждане на разноски, вкючително направените пред въззивния съд, за което представя списък на разноските за заплатена държавна такса по въззивната жалба и прави възражение за прекомерност на разноските на въззиваемата страна.
Въззиваемата страна „Р.р.“ ЕООД /ищец по делото/ в писмени отговори на двете въззивни жалба, подадени чрез адв. Ц. оспорва жалбите и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство. Пред въззивния съд представя писмена молба, с която поддържа отговорите срещу въззивните жалби, претендира за присъждане на разноски за въззивна инстанция и представя списък на разноските за адвокатско възнаграждение.
Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.21, ал.3 и ал.4 ЗДФИ и чл.26 ЗДФИ.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбите, с които е сезиран
настоящият съд, са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално
допустими, а разгледани по същество са неоснователни.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнА. служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като с оглед на чл.272 ГПК споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от „Р.р.“ ЕООД установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.21, ал.4 ЗДФИ и чл.26 ЗДФИ за признаване дължимостта на суми по издаден срещу ответниците акт за начет и лихви за забава, като основателни и доказани.
Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на въззивния съд за ангажиране имуществената отговорност на ответниците за причинени на „Р.р.“ ЕООД вреди, за които е издаден редовен и надлежно документиран акт за начет по реда на Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/.
Производството по финансов начет е особено исково производство за реализиране имуществената отговорност на определени в чл.23 от Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ, обн. ДВ- бр.33/ 21.04.2006 г./ лица за щети, причинени на посочени в чл.4 ЗДФИ юридически лица, което /производство/ е продължение на производството по финансова инспекция на определеното учреждение /в случая търговско дружество със 100 % държавно участие/ в случаите, когато при нея са констатирани вреди и е прието, че за тези вреди отговарят лицата по чл.23 ЗДФИ. Това определя и особената негова цел- да се провери пред съд истинността на констатациите на финансовия инспектор за причинените вреди и да се присъди дължимото на ощетеното учреждение обезщетение за тези вреди.
Актът за начет, съставен от финансов инспектор по определените в ЗДФИ и ППЗДФИ ред и форма, в който са отразени фактите за причинени вреди на инспектирания обект от някои от лицата, посочени в чл.23 ЗДФИ, и предпоставките, обуславящи възникването на имуществена отговорност на тези лица /чл.43 ППЗДФИ/, се ползва с презумптивна доказателствена сила. Фактическите констатации в акта за начет относно непозволеното деяние, причинната връзка между това деяние и настъпилата щета, както и размерът на щетата се считат за истински до доказване на противното- чл.22, ал.5 ЗДФИ, чл.44, ал.4 ППЗДФИ и ППВС № 5/ 1955 г.- т.12 /по приложението на чл.301, ал.1 ГПК /отм.//. Това определя и разпределението на доказателствената тежест в начетното производство.
По правило за опровергаване на констатациите в акта за начет ответникът носи тежестта да установи чрез пълно обратно доказване, че релевантните за отговорността му факти не са се осъществили по начина, отразен в акта за начет. При липсата на ангажирани в този смисъл доказателства съдът следва да приложи неблагоприятните последици на доказателствената тежест и да приеме доказателствената сила на акта за начет за неопровергана. Установената от законодателя презумптивна доказателствена сила на фактическите констатации обаче не е абсолютна, а е обусловена от изискването актът за начет да е редовен- да съдържа реквизитите, визирани в чл.43, ал.2 ППЗДФИ, както и да е подкрепен с доказателства досежно съдържащите се в него констатации /арг. чл.22, ал.2 ЗДФИ и чл.44, ал.1 ППЗДФИ/. В случай, че някое от посочените изисквания не е налице, презумпцията за истинност на констатациите в акта за начет отпада и като последица доказателствената тежест в процеса се премества върху ищеца, който следва да установи фактите, обуславящи ангажирането на гражданската отговорност на ответниците.
В настоящия случай приложеният по делото акт за начет е изготвен от финансов инспектор при Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/ при извършена финансова инспекция на „Р.р.“ ЕООД- гр.Созопол- търговско дружество със 100 % държавно участие, с принципал министърът на земеделието и храните. Инспекцията е възложена със заповед № ФК-10-109/22.01.2015г. на Директора на АДФИ, със задача: проверка за законосъобразност при отчитане на приходите и разходите в касата на дружеството, както и извършени по банков път в периода от 01.08.2013год. до 31.10.2014год., както и проверка за законосъобразност, свързана с прилагането на чл.45, ал.3 от ЗСч. относно предаването от освободения ръководител на цялата намираща се при него счетоводна и друга служебна документация на предприятието на приемника. Със заповед №ФК-10-367/27.03.2015год., заповед № ФК-10-423 от 14.04.2015год. и заповед №ФК-10-537/14.05.2015год. е изменена първоначалната заповед, относно удължаване на срока за инспекцията и които заповеди са приложени по делото. За проверявания период няма спор, че с договор от 01.08.2013год. е възложено управлението на дружеството ищец „Р.р.“ЕООД, гр.Созопол на управителя П.Т.К.-първия ответник по делото и със заповед от 18.09.2014год. е освободен и е прекратен договорът му, като е назначен нов управител. Във връзка с извършваната инспекция е извършена и насрещна проверка при втория ответник, съгласно заповед №КФ-10-303/16.03.2015год. за възлагане от директора на АДФИ. Проверките са извършени съобразно зададения в заповедта от 22.01.2015год. предмет, като е съставен акт за начет №11-04-17/24.06.2015год., отразяващ фактическите констатации на финансовия инспектор, подкрепени със съответни доказателства по образуваната инспекционна преписка №ДИ1СФ-36/24.06.2015год. на АДФИ за търсене на пълна имуществена отговорност от солидарно отговорните ответниците по ЗДФИ за установени вреди за периода от 01.08.2013г. до 18.09.2014г. за „Р.р.“ ЕООД по сметки: 501/2 „Каса К.“ и 503 „Разплащателна сметка в лева“ с размера на неоснователно платените суми по фактура №**********/02.06.2014 г. - 3120,00 лв. и такса превод в размер на 1,20 лв.; по фактура №**********/04.07.2014 г. - 3600 лв. и такса банков превод в размер на 2,0 лв.; по фактура №**********/29.07.2014 г. - 1530 лв., и по фактура№ **********/14.08.2014г.-570лв. и такса от 1,20лв. или общо в размер на 8 824,40 лв. в полза на „Т.“ ООД за непредоставени действително хотелиерски услуги на командирани лица в Гърция, за което солидарно на основание чл. 21, ал. 4 от ЗДФИ /във връзка с дейността по управление, разходване и отчитане на паричните средства на „Р.р.“ ЕООД/ пълна имуществена отговорност носи ответника П.Т.К., в качеството му на управител и лице, разпореждащо се с парични средства на ищеца за периода от 01.08.2013 г. до 18.09.2014 г., извършил неоснователно плащания на парични средства в полза на „Т.“ ООД за непредоставени хотелиерски услуги в Гърция, както и на основание чл. 21, ал. 4 във вр. с чл. 21, ал. 3 от ЗДФИ пълна имуществена отговорност носи и „Т.“ ООД, получило без основание парични средства, за непредоставени хотелиерски услуги в Гърция, ведно със законната лихва, считано от датата на причиняване на вредата в размер на 875,69 лв. или общо 9700,09 лв. към датата на съставяне на акта за начет - 24.05.2015 г„ както и законната лихва, считано от 24.05.2015 г. до окончателното плащане.
Не се оспорва, че Актът за начет е заведен в деловодството на проверяваното дружество „Р.р.“ ЕООД под №81/29.06.2015 г. /Протокол за завеждане на акт за начет от 29.06.2015г./ и е надлежно връчен на ответниците, видно от приложените протоколи за връчване от 29.07.2015год. за ответника П.К. и на 30.07.2015год. за ответника „Т.“ ООД, както и са постъпили писмени възражения в определения срок за представяне на писмени възражения от ответниците и които са разгледани от финансовия инспектор и е съставено Заключение по акт за начет от 17.09.2015год., според което констатациите по акта за начет остават непроменени. Заключението също е връчено на ответниците, за което са съставени протоколи за връчване.
При тези данни и доказателства се налага извод, че процесният акт за начет е съставен при спазване на посочения в ЗДФИ и ППЗДФИ процесуален ред за издаването му: финансовата инспекция е възложена със съответна заповед; финансовият инспектор е извършил инспекцията в посоченото дружество, като е проверил дейността на посоченото в заповедта материално- отговорно лице; съставен е акт за начет, съдържащ реквизитите по чл.43, ал.2 ЗДФИ; взети са предвид от финансовия инспектор възраженията на лицето, чиято дейност е била предмет на проверката /чл.17 ЗДФИ, чл.21 ППЗДФИ/; съставено е мотивирано писмено заключение по акта за начет, в което са разгледани възраженията на проверяваното лице, и като резултат- предвид приетото от инспектора наличие на основания за ангажиране имуществената отговорност на ответниците, е съставен процесният акт за начет /чл.22 ЗДФИ и чл.43 ППЗДФИ/. Разпоредбата на чл.44, ал.1 ППЗДФИ, определяща документите, въз основа на които могат да се изграждат констатациите по акта за начет, допуска освен документи, пряко удостоверяващи съдържащите се в акта фактически констатации, също и извлечения, справки съставени от финансовия инспектор и отразяващи негови преки възприятия или умозаключения въз основа на проверени от него документи. Приложените към акта доказателства са достатъчни да обосноват отразените в него констатации. Следва да се отбележи в тази връзка и че не се оспорва, че процесните суми по четирите фактури: по фактура №183/02.06.2014год. за сумата от 3120лв.-хотелско настаняване в Гърция за четири лица, с такса за превод 1,20лв., по фактура № 185//04.07.2014год. за сумата от 3 600лв.-за хотелско настаняване на пет лица, с такса превод от 2лв., по фактура №196/29.07.2014год. за сумата от 1530лв. за –задгранична командировка-нощувки от 08.07.-10.07.2014год. за три лица и по фактура № 204/14.08.2014год. за сумата от 570лв. за хотелско настаняване, с такса превод от 1,20лв., без посочване, а и данни за това във връзка с кое конкретно настаняване се отнА.т или общо в размер на 8 824,40лв. са разпоредени за плащане от първия ответник, след като не е било назначено материално отговорно лице касиер и паричните средства на дружеството са теглени, разходвани и съхранявани лично от управителя и сумите по фактурите са получени от втория ответник “Т.“ООД за хотелиерски услуги и за които в акта за начет е посочено, че и при насрещна проверка в офиса на втория ответник „Т.“ООД не е установено да са предоставени действително хотелиерски услуги на командировани служители на обща стойност от 8 820лв., както и да са заплатени към гръцки туроператори за хотелски услуги на командировани служители от ищцовото дружество, като представените от втория ответник фактури не са за служители на ищеца, не се отнА.т за процесните дати за които се твърди командироване, поради което и са получени без основание за непредоставени хотелиерски услуги. Изрично е посочено в констатациите, че независимо от представените фактури и това, че е извършено заплащане на нощувки-хотелско настаняване в Гърция и да са основания за плащане, не са доказателство за извършената услуга и на финансовата инспекция не са представени заповеди за командировка в чужбина, съответно авансови отчети на командированите лица, разходооправдателни документи за гориво във връзка с предоставеното на „Р.р.“ ЕООД от „Т.“ ООД „хотелско настаняване“ за сумата от 570,00 лв.
Съвкупният анализ на приложените към акта за начет документи и на събраните в първоинстанционното производство доказателства, обсъдени в съвкупност и по вътрешно убеждение от съда обосновават приемането на извод, че фактическите констатации в акта за начет отговарят на действителното положение, респ. презумпцията по чл.22, ал.5 ЗДФИ не е оборена. Констатираната при инспекцията вреда, настъпила в следствие на разпоредено заплащане на непредоставени в действителност хотелиерски услуги по четири фактури на командировани служители от ищеца по разпореждане на първия ответник и получаването от същите суми без основание от втория ответник, за чието наличие са събрани безспорни доказателства, е в причинна връзка с противоправно поведение на ответника П.К. като управител на ищцовото дружество и на който е възложено задължението да определя разходването на средствата, да извършва финансови анализи на дружеството и да упражнява контрол върху финансите.
Неоснователно е възражението на въззивника ответник П.К., поддържано като довод и във въззивната жалба, че заключението на първоинстанционния съд, че не е оборена законовата презумпция на констатациите в акта за начет и не е осъществено пълно обратно доказване не се сновава на представените по делото доказателства а и че са били обсъдени и кредитирани единствено показанията на свидетелката Г., а не и останалите доказателства, включително и показанията на свидетелите К.и К.и отчети от тях за командировките.
В първоинстанционното производство при разпита си свидетелката Г., за която има издадена от първия ответник заповед №10/03.07.2014год./стр.112/ за командироване до Гърция, гр.Превеза за срок от четири дни, считано от 06.07.2014год. със задачи по съвместен проект с фирма „Г.“ЕООД и подготовка на проект за реконструкция и модернизация на рибарски пристанища по Програма за морското дело и рибарство, същата е посочила, че по професия е архитект, представлява фирма „Г.“ ЕООД и от „Р.р.“ ЕООД е било възложено на „Г.“ ЕООД да проектира рибарско пристанище на територията на имота, който дружеството притежава в гр. Созопол и по този повод е контактувала с П.К., който към този момент е бил управител на дружеството. Свидетелката изрично е посочила, че, не е пътувала до Гърция и не е получавала заповед за командироване, както и не е осчетоводявала разходи, свързани с пътуване до Гърция със служебния автомобил на дружеството/както е посочено в отчети по същата командировка/. Посочила е също и, че К.Г./ за който е издадена заповед №9/03.07.2014год. за командироване, като проектант към „Г.“ ЕООД за същия период както за свидетелката Г.-стр.111 по делото на СРС/ е бил част от екипа, който е разработвал проекта, но същият също не е бил в Гърция по този повод. Посочила е, че за лицето А.Б.е чувала, че е служител на „Р.р.“ ЕООД, както и че е възможно да е чувала и за лицето С.К., но не го познава, а лицето К.К.не го познава изобщо.
В показанията си свидетелят К.е посочил, че е работил в „Р.р.“ ЕООД от есента на 2013г. до есента на 2014г. по което време управител на дружеството е бил П.К. и длъжността на която е назначен, е била свързана с разработването на европейски проекти в областта на рибарството. Посочва, че през посочения период е пътувал в командировки в чужбина — Гърция със служебен автомобил „Сеат“, но не си спомня точния брой на командировките. По време на командировките в Гърция пътувал заедно с П.К., А.Б., К.К., като посещавали рибарски пристанища и борси - основно в Превеза, и се срещали е представители на рибарския бранш, и отсядали в хотели, за които имали предварителна резервация. В този смисъл са и показанията на свидетелят К.посочва, че е работил в „Р.р.“ ЕООД от 2012 г. до 2014 г. на длъжността „технически сътрудник по европейски проекти“, по което време управител на дружеството бил П.К.. Заявява, че в този период е ходил в командировка в Гърция над три пъти - в Превез и в Лефкада, заедно с А., П. и С.. Посочва, че престоят бил предварително организиран и че са отсядали в хотел, но не си спомня името на хотела. При преценка на свидетелските показания, независимо, че при изслушването на свидетелите К.и К.е изминал период от повече от четири години от времето за което са издадените командировъчните за същите № №11 и №8/03.07.2014год. и двамата свидетели не само не излагат конкретно дати, за които се сочи пътуване в Гърция, но и двамата сочат, че командировките са заедно с ответника П.К., а за процесния период и за четирите периода и по приложените четири фактури не се установява и П.К. да е пътувал, каквито твърдения няма и ответника К. по делото. В тази връзка при съвкупния анализ на свидетелските показания и писмените доказателства по делото, включително и тези приложени от втория ответник, като потвърждения за резервации от „М.Т.“- гръцко дружество, с което ответникът „Т.“ООД има рамков договор за съвместна дейност, така и потвърждения от хотел Превеза Бийч, Гърция за резервация на посочените лица/ стр.167 по делото на СРС/ и за получаване на суми, без посочване на конкретен размер и, че не разполагат с информация дали гостите са настанени, приложени вносни бележки за извършени банкови преводи от „Т.“ ООД, без установяване на връзка на плащания за конкретните нощувки по посочените четири фактури и обсъдени с оглед на категоричните показания на свидетелката Г., които съдът кредитира като обективни и които се отнА.т до това, че както тя, така и колегата й К.Г. не са пътували командировка до Гърция, но не са поемани от дружеството и транспортни разходи, както е посочено в два отчета към тази командировка, както и показанията на свидетелите К.и К., които не посочват конкретните командировки, във връзка именно с процесните фактури, още повече, че сочат те да са били съвместно с първия ответник, но което не се твърди и не се установява по делото, не налагат категоричен и обоснован извод за това, че е осъществено хотелското настаняване в Гърция и за което са извършени плащанията по четирите фактури.
Неоснователно е също така и оплакването на втория ответник, че не е съобразено от първоинстанционния съд, че процесните фактури по делото са били обект на данъчна ревизия за което има приложени ревизионен акт N Р - 22221217005984 - 091 - 001/18.05.2014 г. и ревизионен доклад N Р - 22221217005984 - 092 - 001/10.04.2018г., като от приложените актове и които касаят проверка на корпоративния данък не се установява конкретна информация, от която да може да се направи извод, че процесиите фактури, издадени от „Р.р.“ ЕООД са били обект на проверка и е установена реалност на услугата.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че фактическите констатации в акта за начет, касаещи ответника П.К., който в качеството му на управител и лице, разпореждащо се с парични средства на ищеца за периода от 01.08.2013 г. до 18.09.2014г. е извършил неоснователно плащания на парични средства в полза на втория ответник„Т.“ ООД и който е получател на паричните средства с оглед на чл.21, ал.3 от ЗДФИ за непредоставени хотелиерски услуги в Гърция в общ размер от 8 824,40 лв. и по четири фактури: N **********/02.06.2014 г. - 3120,00 лв., с такса превод в размер на 1,20 лв.; по фактура N **********/04.07.2014 г. - 3600 лв., с такса банков превод в размер на 2,00 лв.; по фактура N **********/29.07.2014 г. - 1530 лв., и по фактура N **********/14.08.2014 г. - 570 лв., с такса банков превод в размер на 1,20 лв., не са опровергани по делото при условията на пълно обратно доказване от ответниците и е налице основание за ангажиране на отговорността им за заплащане на сумите по фактурите при условията на солидарност с оглед на чл.21, ал.3 и чл.21, ал.4 ЗДФК.
При тези съображения и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззиваемото дружество има право на разноски за въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение от 800лв., за което са представени доказателства за плащане и при направеното възражение за прекомерност, което се явява неоснователно с оглед на това, че съобразно чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ е определено под посочения минимум от 830лв. следва да се възложат в тежест на въззивниците.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №151165 от 26.06.2019г., постановено по гр.д.№ 21881/ 2017 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 56-ти състав.
ОСЪЖДА П.Т.К., с ЕГН ********** и „Т.“ ООД, ЕИК ***** да заплатят на „Р.р.“ ЕООД, ЕИК ***** по 400лв./ общо 800лв./-разноски за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.