Определение по дело №708/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1454
Дата: 12 април 2022 г. (в сила от 12 април 2022 г.)
Съдия: Цвета Павлова
Дело: 20223100500708
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 март 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1454
гр. Варна, 12.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова

Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20223100500708 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 260054/20.01.2022 год., постановено по гр.д. № 2916/2021 год., ВРС – 17-
ти състав осъдил ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище: гр.
София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. ИВ., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ж.к. „********, парично застрахователно обезщетение в размер
на 4 000 лв. /четири хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от получени телесни увреждания в резултат на реализирано на 28.03.2018
г. на автомагистрала „Хемус“ в посока гр. София пътно – транспортно произшествие между
водача на лек автомобил „********** и водача на лек автомобил „*****“, с рег. № *******,
на основание чл. 432 КЗ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
уведомяване на застрахователя – 24.06.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, като е отхвърлил иска за разликата над 4 000 лв. до предявения размер от
12 000 лв. и е разпределил отговорността за разноски, съобразно изхода от спора.
Недоволен от горното е останал ответника по делото, който обжалва постановеното
решение в осъдителната му част доводите за неговата неправилност, незаконосъобразност,
необоснованост и постановяването му в разрез със събрания по делото доказателствен
материал. Излага, че изводите на съда относно доказаност на механизма на ПТП и
причинно-следствената връзка между ПТП и претърпените от ищеца травми са
немотивирани, които своевременно са оспорени от ответника. Неправилно в тази връзка
съдът е кредитирал заключението на вещото лице, което не е направило собствен анализ, а
се е позовал на представените от ищеца и оспорени от ответника писмени доказателства.
Позовава се на обясненията на вещото лице за липса на обективни данни за установяване
скоростта на движение на двата автомобила преди произшествието, както и на
обстоятелството дали ищецът е бил с предпазен колан. Твърди и че липсват ангажирани
други годни доказателства за установяване на механизма на ПТП, въпреки указаната на
ищеца от съда доказателствена тежест за този факт. С оглед горното и обстоятелството, че
съставеният 7 месеца по-късно констативен протокол няма обвързваща съда доказателствена
1
тежест счита извода на съда за необоснован. В условие на евентуалност, счита, че изводите
на съда относно характера, интензитета и времетраенето на понесените от ищеца щети също
са необосновани. Позовава се на приетото заключение по назначената СМЕ, според която
обичайният период на възстановяване при подобни травми е 1 месец и липсата на
категорични медицински данни, потвърждаващи използването на предпазен колан като
събраните гласни доказателства счита в противоречие с неоспореното заключение на
експерта. Излага също така, че макар че е приел, че ищецът не е претърпял значителна
психологична травма, съдът не е съобразил горното обстоятелство при определяне размера
на обезщетението, което не отговаря на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Инвокират се оплаквания и за непроизнасяне от страна на съда относно релевираното
възражение за съпричиняване поради неползване на обезопасителен колан, както и за
несъобразяване на разпоредбата на чл.497, ал.1 т.2 КЗ относно началния момент, от който
застрахователят дължи лихва за забава. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в
осъдителната му част и постановяване на друго такова, с което се отхвърли предявения иск,
ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва
жалбата. Поддържа, че решението е правилно и обосновано. Сочи, че по делото освен
представения КП са събрани и други доказателства – експертно заключение, допълнителни
писмени доказателства, включително АУАН и гласни такива, с които се установява
механизма на ПТП и претърпените от него неимуществени вреди от ищеца. Недоказано е
останало и възражението за съпричиняване поради неползване на предпазен колан, поради
което се настоява за потвърждаване на решението в осъдителната му част, ведно с
присъждане на разноски.

Недоволен от горното е останал и ищеца по делото, който обжалва постановеното
решение в отхвърлителната му част с доводите за неговата неправилност, необоснованост и
постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага, че при
правилно установена и възприета от съда фактическа обстановка съдът е присъдил
неотговарящ на критериите за справедливост размер на обезщетение. Съдът не е отчел
реално понесените от ищеца болки и страдания, като за определяне на присъдения размер от
4000 лева не е формирал каквито и да е конкретни мотиви. Като анализира събраните по
делото СМЕ и гласни доказателства, счита присъденият размер за необосновано занижен и
несъответен както на действително претърпените вреди, икономическата конюктура в
страната и лимитите на застрахователните суми. Настоява за отмяна на решението в
отхвърлителната му част и присъждане на претендираното обезщетение в пълен размер,
ведно с разноски.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва
жалбата. Поддържа, че решението е правилно и обосновано в отхъврлителната си част, като
оспорва твърденията на ищеца относно доказаност на значителна психологична травма.
Настоява за потвърждаване на решението в отхвърлителната му част, ведно с присъждане на
разноски.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
2
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:

Постъпилите въззивни жалби са редовни и отговорят на изискванията на чл.260 от
ГПК – подадени са от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържат
останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл. 267
ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД срещу решение № 260054/20.01.2022 год., постановено по гр.д. № 2916/2021 год., ВРС –
17-ти състав, В ЧАСТТА, с която ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище: гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 е осъдено ДА
ЗАПЛАТИ на Н. В. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „********, парично
застрахователно обезщетение в размер на 4 000 лв. /четири хиляди лева/ за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени телесни увреждания
в резултат на реализирано на 28.03.2018 г. на автомагистрала „Хемус“ в посока гр. София
пътно – транспортно произшествие между водача на лек автомобил „********** и водача на
лек автомобил „*****“, с рег. № *******, на основание чл. 432 КЗ, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 24.06.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на Н. В. ИВ., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ж.к. „******** срещу решение № 260054/20.01.2022 год., постановено по гр.д.
№ 2916/2021 год., ВРС – 17-ти състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на Н. В. ИВ.
срещу ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, за разликата над присъдените 4
000 лв. до пълния предявен размер от 12 000 лева, претендирани като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени телесни
увреждания в резултат на реализирано на 28.03.2018 г. на автомагистрала „Хемус“ в посока
гр. София пътно – транспортно произшествие между водача на лек автомобил „**********
и водача на лек автомобил „*****“, с рег. № *******, на основание чл. 432 КЗ, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на уведомяване на застрахователя –
24.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 708/2022 год. на ВОС за 04.05.2022
год. от 13.30 ч., за която дата и час да се призоват страните ЧРЕЗ ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ИМ
ПРЕДСТАВИТЕЛИ – адв.Т.С. и адв. Н.И., ведно с препис от настоящото определение, като
на страните се врачи препис и от депозираните писмени отговори.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4