№ 1531
гр. Варна, 18.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500786 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, ЕИК *********, гр.София, Столична Община, район Люлин, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ №25, офис Сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу разпореждане
№8642/11.03.2022г., постановено по ЧГД №737/2022г. на РС-Варна, 11 състав, с което е
отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК,
подадено от Агенция за събиране на вземания ЕАД срещу М. П. Д., ЕГН **********, с.Т.,
общ.В., за следното вземане: сумата от 2 147.96 лева, представляващи главници по договори
за предоставяне на далекосъобщителни услуги, за които е открит акаунт №***********,
сключен между длъжника и Българска телекомуникационна компания ЕАД, обективирано в
издадени и непогасени фактури, ведно със законна лихва от подаване на заявлението на
26.01.2022г. до окончателното изплащане ведно с разноските.
В жалбата се излага, че разпореждането за отхвърляне на заявлението е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се на първо място, че преценката на съда по редовността на
сезиращото заявление, следва да се ограничи само до формално съответствие на заявеното с
изискванията на чл.127 ГПК относно предявеното вземане. Според жалбоподателя, не е
необходимо прецизиране на исковете в пълна степен, както по искова молба, тъй като такъв
е именно характера на производството – едностранно и формално. Целта на заповедното
производство е единствено проверка дали претендираното вземане е спорно, а не дали то
съществува. Твърди се, че както със заявлението, така и с уточняващата молба заявителят е
изпълнил това си задължение като е посочил ясно основанието на претенцията, нейния
размер и период, т.е. обстоятелства, въз основа на които длъжникът би могъл да прецени
дали да възрази или не. Съответно тази информация е достатъчно индивидуализираща
1
вземането и по отношение на съда в преценката му съгласно чл.410, ал.2 ГПК. Според
жалбоподателя, прецизиране на главницата с посочване на съставните компоненти, е
прекалено. /цит.определение на ВОС по ВЧГД 1667/2021г./ Според кредитора, всички
съществени обстоятелства за редовността на заявлението са посочени. Считат дадените от
заповедния съд указания за уточняване на претенцията за главница, за проява на
формализъм и дребнавост. Считат, че тези фактически уточнения следва да бъдат направени
в евентуално развило се исково производство. Считат, че посочването на сумите по
фактури, които ги обективират, и по размер, съответно период, е пълно и точно изпълнение
на изискването на чл.127 ГПК, съответно чл.410, ал.2 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и същата е редовна, тъй като
изхожда от легитимирано лице, чрез пълномощник с надлежна представителна власт.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна.
С разпореждане №8642 от 11.03.2022г. РС - Варна, 11 състав, постановено по ЧГД
№20223110100737 по описа за 2022 година, е отхвърлил заявлението на Агенция за събиране
на вземания ЕАД срещу длъжника М. П. Д., поради несъответствие на заявлението с
изискването за индивидуализация на претенцията съгласно чл.410, ал.2 вр.чл.127 и чл.128
ГПК. Въпреки предоставената възможност на заявителя да уточни претенцията си като:
посочи на коя дата е сключен договорът/договорите за моб.услуги между длъжника БТК
ЕАД /цедент на заявителя/; да конкретизира по какъв начин е формирана претендираната
сума в общ размер на 2147.96 лева като ако се касае за сбор от вземания, да конкретизира
всяко едно от тях по основание както и въз основа на кой договор се претендира, вкл.за кой
телефонен номер, за какъв период и за какви конкретно ползвани услуги е начислена сумата
за всеки месец; ако се претендира неустойка – да се уточни за какъв вид неизпълнение се
претендира, в какво се състои неизпълнението, последният не е уточнил отново
претенциите. С молба вх.№7805/07.02.2022г. заявителят е посочил, че претендираната
главница представлява вземане по 4 договора за предоставяне на мобилни разговори,
мобилен интернет и домашна телевизия със срок на действие 24 месеца, съответно: Договор
…….5461 от 19.04.2017г.; Договор …..2945 от 11.04.2018г.; Договор №………2818 от
11.04.2018г. и Договор №…………..9565 от 06.03.2017г. Посочена е месечната такса по
всеки от договорите и абонаментните планове. Изложено е също така, че вземането според
заявителя, отговаря на изискванията за индивидуализация така, както е предявено със
заявлението. Посочено е, че производството не изисква по-голямо прецизиране на
претенцията.
Настоящият състав, въз основа на приложеното заповедно досие, приложимите
разпоредби на закона и по вътрешно убеждение, намира за установено следното:
Съдът констатира, че със заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК, заявителят
АСВ ЕАД като цесионер на БТК ЕАД, въз основа на договор за цесия от 15.10.2018г. и
приложение №1 от 18.10.2019г., е заявил сума 2147.96 лева – главница по договори за
2
мобилни услуги. Към заявлението са приложени отделните договори за мобилни услуги,
сред които са и посочените в уточняващата молба като основание на заявената претенция. С
последваща уточняваща молба от 07.03.2022г. заявителят е уточнил, че претенцията по
заявлението са главници по два от първоначално посочените договори, а именно №№№
….2818 и №…..2945. /към заявлението са приложени и други договори за моб.услуги между
страните/ Към заявлението обаче, въпреки цитирането им, не са приложени издадените за
отделните договори фактури, поради което съдът не може да направи дори формална
проверка дали в общо заявената претенция са включени и какви по естеството си вземания –
единствено за главници по договорите за моб.услуги или и за неустойки, такси и
др.плащания.
При така установените факти, съдът съобразява следното: Заявлението по чл.410, ал.2
от ГПК следва да отговаря на законовите изисквания за редовност по смисъла на чл.127, ал.1
и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК. След като заявлението не отговаря на изискванията за
редовност, съдът се произнася с разпореждане за отхвърлянето му след като даде
възможност за отстраняване на нередовностите.
Съгласно чл.127, ал.1, т. 4 от ГПК заявлението следва да съдържа изложение на
обстоятелствата, на които се основава искането. Това означава да се посочат всички факти,
които очертават и индивидуализират спорното право.
В случая подаденото заявление е останало нередовно, тъй като в него не са
индивидуализирани вземанията, включени в общо претендираната главница, произтичащи
от повече от 1 договор за мобилни услуги, по 4 бр. фактури – поради това същите не са
уточнени като основание и размер, макар да е посочен период на задължението. Посочената
глобална сума от 2147.96 лева – главница, не изпълнява изискването за редовност на
заявеното, тъй като не е посочено от какви по естеството си плащания е образувана същата,
а освен това не е посочено точното основание на вземането /по кой договор, от коя дата и за
какво точно вземане по договора/. С уточняващите молби страната не отстранила
недостатъците.
Следвало е страната да посочи част от общата сума ведно с основанието и съответно
издадената за нея фактура, в която пълно се индивидуализира вземането. Действително, в
това производство не е необходимо да се прилагат писмени документи, но цитирането на
фактурите, без препращане и прилагането им, е безпредметно за индивидуализацията на
вземанията. Действително, целта на заповедното производство е след като се извърши
преценка на ликвидността и изискуемостта на едно вземане, дали същото е спорно и в каква
част, съдът по облекчен ред да снабди страната с изпълнителен лист за вземането. Но,
доколкото въз основа на заявлението би могло да се развие и същинско исково
производство, чието начало е поставено именно с подаване на заявлението, то съдът намира,
че претенцията следва да бъде индивидуализирана по идентичен начин. В този смисъл е и
изискването на чл.410, ал.2 ГПК.
Индивидуализацията е необходима, тъй като всеки от процесните договори е
самостоятелен правопораждащ факт за ползване на независима от другите договори услуга
3
/или услуги/, която има своя индивидуална цена, падеж и е зависима от конкретното
потребление. Издадените фактури не представляват основание на вземането, поради което
не е достатъчно посочването им в заявлението. Правилно заповедният съд е отчел, че този
начин на заявяване на претенцията на кредитора е пречка длъжникът да прецени
необходимостта от защита срещу заповедта, да упражни съответните възражения.
Въз основа на горното, настоящият състав споделя изводи на заповедния съд за липса
на редовно заявление, по което дължи произнасяне с издаване на заповед по чл.410 ГПК. По
тази причина първоинстанционният акт следва да бъде потвърден.
По изложените правни съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №8642/11.03.2022г., постановено по ЧГД №737 по
описа за 2022г. на ВРС, 11 състав, на основание чл.413, ал.2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4