Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 720, 03.12.2019 год. ,
гр.Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Търговищкият районен съд,
шести състав, в публично заседание на пети ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Женя Иванова,
като разгледа докладваното от
Председателя гр.д. № 1456 по описа за 2018 год. на ТРС, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл.79
от ЗЗД във вр. с чл.240 и сл. от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за сумата от 1229.90 лв.
Постъпила е
искова молба от „Кредитреформ България“ ЕООД
гр.София, чрез пълномощник против В.Б.Г. ***, с която са предявени субективно
съединени искове за обща сума от 1229.90 лв. – главница, договорна и
наказателна лихва. В молбата се твърди, че на 10.07.2015 год. между „4финанс“
ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка „Вивус“ и ответника е сключен договор за кредит по реда на
чл.6 от ЗПФУР, като в заявката за отпускане на кредита ответника е поискал да
му бъде отпуснат кредит в размер на 500 лв. и е заявил ползване на
незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката, като му е бил
отпуснат кредит за срок от 30 дни, с падежна дата 09.08.2015 год. и сумата е
била преведена от кредитодателя в Изипей
на 10.07.2015 год. Твърди се в молбата, че съгласно договора ответника се е
задължил да възстанови заемната сума , ведно с договорна лихва в размер на
16.84 лв., такса за експресно разглеждане в размер на 78.16 лв., или обща сума
в размер на 595.00 лв., но на падежа задължението не било погасено поради което
кредитора е начислил наказателна лихва, предвидена в договора и ОУ в размер на
40.98 % върху непогасената сума. В молбата се твърди, че ответника е бил
уведомяван за задължението писмено като му е даден срок за изпълнение, но
такова не последвало. Ищеца твърди, че с договор за цесия от 01.02.2018 год.
„4финанс“ ЕООД му е прехвърлило вземания, в това число и вземането срещу
ответника, подробно посочено в Приложение № 1 към рамковия договор, както и че
е бил изрично упълномощен от цедента да уведоми длъжниците за ицзършеното
прехвърляне. Твърди се, че ответника е бил уведомен за цесията на 09.03.2018
год. чрез препоръчана писмовна пратка посредством
„Български пощи“ ЕАД, получена от съпругата на ответника. Поради това, че и
след уведомяването за цесията ответника не изпълнявал поетите задължения ищеца
моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати сума в общ размер на 1229.90 лв., от която
главница в размер на 500 лв., такса за експресно разглеждане в размер на 78.16
лв., договорна лихва в размер на 16.84 лв. и наказателна лихва за периода
10.08.2015 год. – 31.01.2018 год. в размер на 634.90 лв., ведно с лихва от
завеждане на иска , като претендира и разноски в производството. В съдебно
заседание ищеца не изпраща представител. В представеното писмено становище
предявените искове се поддържат от процесуалния представител на ищеца.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор
от ответника В.Б.Г., в който е оспорена претенцията на ищеца за присъждане на
наказателна лихва по отношение на нейния размер, без да са посочени конкретни
възражения. Ответника е възразил и срещу размера на адвокатското възнаграждение,
претендирано като разноски от ищеца. В хода на
производството по делото ответника В.Б.Г. е починал, за което е съставен акт за
смърт № 150/26.02.2019 год. на общ.Търговище и на осн.
чл.227 от ГПК съдът е конституирал неговите правоприемници Т.Г., С.Б. и Р.Б.. В
съдебно заседание втория и третия ответник не се явяват. Първата ответница,
чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в отговора на праводателя В.Г.. Ответниците не
са заявили обстоятелства изключващи възникналото в хода на процеса правоприемството по
закон.
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства прие за установено следното: По делото е представен неподписан
договор за кредит № ********** от 10.07.2015 г., сключен между праводателя на ответниците В.Б.Г.
и „4финанс“ ЕООД. По силата на този договор дружеството следвало да предостави
500 лева на ответната страна, която следвало да я върне до 09.08.2015 г.
Уговорен е лихвен процент в размер на 40,98 %, а ГПР в размер на 49,6 %. Посочено
е, че се дължи такса от 78,16 лева за експресно разглеждане, като общата
дължима сума по кредита възлизала на 595.00 лева. Представени са неподписани
общи условия на договор за кредит, в които в е посочено, че кредитният лимит не
може да надвишава 750 лева. Съдържа се клауза, касаеща
възможността за предоставяне на допълнителен кредит преди връщане на
първоначално отпуснатите парични средства, но в рамките на кредитния лимит. В
т. 13.3 от общите условия е уговорена наказателна лихва при просрочие
в размер на сбора на лихвения процент по договора и добавка от 10,01 %. По
делото е приложена и разписка от 10.07.2015 г. за извършено от „4финанс“ ЕООД
плащане на 500 лева в полза на В.Г.. От ответната страна не е оспорено
получаването на сумата. По делото е представен договор от 01.02.2018 г. за
прехвърляне на вземания, ведно с приложението към него, сключен между „4финанс“
ЕООД и „Кредитреформ България“ ЕООД. В същия се
посочва, че се прехвърлят вземания към ответника, произтичащи от договори за
кредит. Представено е уведомление от цедента,
адресирано до ответника, касаещо потвърждение за
прехвърлянето на вземанията, видно от което цедента е
упълномощил ответника да уведоми длъжниците за
извършеното прехвърляне на вземанията срещу тях. Представено е и пълномощното /
л.26/. Цесията е била съобщена на В.Г. на 09.03.2018 год., видно от приложените
по делото уведомление и известие за доставка / л.28 и л.29/. Други
доказателства по делото не са представени.
При така
установеното съдът прави следните изводи : Предявени са искове с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр.
с чл.240 и сл. от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е сключен
потребителски кредит чрез средства за комуникация от разстояние, неговото
съдържание, както и усвояването на паричните средства.
За да възникне
между страните облигационно правоотношение от вида договор за заем, като
потребителят на този кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност, а кредиторът пък действа по занятие, т. е. предоставянето на
кредити е основният му предмет на търговска дейност, то към този договор са
приложими изискванията на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 10 от ЗПК договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител.
За разглеждания договор се твърди, че е сключен от разстояние, което е
допустимо съгласно ЗПФУР. Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно разпоредбата
на § 1, т. 1 от ДР към ЗПФУР „финансова услуга“ е всяка услуга по извършване на
банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно
осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне
на платежни услуги. В чл. 18 ЗПФУР са посочените подлежащите на доказване
обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на договора за
предоставяне на кредит от разстояние между които, че е изпълнил задълженията си
за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за
сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.
293 от Търговския закон, а за електронните изявления - ЗЕДЕП.
В конкретния
случай е на лице разписка за извършено плащане наредено от „4Финанс“ ЕООД от
10.07.2015 год. за сумата от 500 лв. Основание за получаване на тази сума е „**********“,
което съответства на номера на договора за кредит. Праводателят
на ответниците в писмения си отговор не е оспорил
получаването на сумата. Посоченото основание, датата на получаване,
наименованието на наредителя, имената на получателя
са обстоятелства, които дават основание да се приеме, че В.Г. е получил парите
във връзка сключен договор за кредит № ********** от 10.07.2015 г. По делото обаче
липсват технически или електронни записи, от които да е установено по безспорен
начин, че на ответника е предоставена преддоговорната
информация, че му е връчен договор за кредит, съдържащ клаузи съобразени със
специалната уредба на този вид договори, уредени в чл. 11 ЗПК, както и че
ответникът е поел задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане на
заявка за отпускане на кредит и наказателна лихва. Няма доказателства, че на
ответника са предоставени и връчени и Общите условия към договора за кредит.
Преддоговорната информация, както и изявленията, направени
чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието
на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях (чл. 18, ал. 3 ЗПФУР).
Анализът на цитираните разпоредби сочи, че за сключване на договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние потребителят следва да изрази по
ясен и недвусмислен начин волеизявлението си, че приема направеното от
доставчика предложение, което при спор следва да се докаже от доставчика. В
настоящия случай не се представиха доказателства за наличието на
волеизявленията на ответника, насочено за поемане на задължение за заплащане на
такса за експресно разглеждане на заявка за отпускане на кредит и наказателна
лихва. Представеният неподписан договор за кредит и общи условия към него не
установяват наличието на електронно заявление, направено от ответната по
договора страна. Съгласно чл. 2 и чл. 3 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги, електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане
и визуално представяне на информацията, а електронен документ означава всяко
съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков,
визуален или аудио-визуален запис по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) №
910/2014. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен
документ, съдържащ електронно изявление. Такъв документ, с оглед събраните по
делото доказателства не се установи да е съставен. Съгласно Решение № 70/
19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г. о. електронното изявление,
записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде
възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП).
Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което
може да съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП). Същото се
счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис
се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с
електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава
значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е
добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но допуска
страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са
налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена
сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се
касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на
изявлението (чл. 180 ГПК).
В конкретния случай, съдът приема, че ищеца не
е ангажирал доказателства за съставянето на електронен документ, от които да се
установи по безспорен и категоричен начин сключването на договор за кредит от
разстояние.Предвид на което сключеният договор за кредит № ********** от 10.07.2015
г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не са спазени
разпоредбите на чл. 11 ЗПК. Предвид изложеното и на основание чл. 23 ЗПК
ответникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
Безспорно се
установи, че наследодателя на ответниците е получил 500
лева по кредита, която стойност следва да се върне. Начислените договорни,
наказателни лихви и такса за експресно
разглеждане на заявлението за кредита не
се дължат, тъй като договорът е недействителен.
По делото безспорно се установи, че ищеца
има качеството на кредитор на праводателя на ответниците предвид извършеното прехвърляне на вземания,
като цесията е съобщена на длъжника и е произвела действие спрямо него.
С оглед всичко
изложено съдът счита, че предявения иск се явява основателен и доказан до
размера на претендираната главница от 500 лв., като в
останалата част исковите претенции следва да се отхвърлят като неоснователни.
Ищеца и първата
ответница са направили искане за присъждане на разноски в производството, като
от страна на първата ответница е направено и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца. Съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска, а ответника има право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска – чл.78, ал.3 от ГПК. Съгласно
представения от ищеца списък на разноските по чл.80 от ГПК същите са в размер
на 510 лв., от които 360 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС и 150 лв.-
държавна такса. Доказателства за реално направени от първата ответница разноски
за заплащане възнаграждение на един адвокат не са представени. Възражението на
първата ответница за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на
ищеца съдът счита за неоснователно, тъй като същото е договорено и заплатено в
минималния размер на адвокатското възнаграждение съгласно Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, съобразно цената на иска. С оглед всичко
изложено ответниците следва да заплатят на ищеца
разноски, съразмерно уважената част от иска, или сумата от 207.33 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Т.С.Г., ЕГН **********, С.В.Б.,
ЕГН ********** и Р.В.Б., ЕГН **********,***, в качеството им на правоприемници
на В.Б.Г., ЕГН ********** ***, починал на 26.02.2019 год. да заплатят на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : град София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, представлявано от Р.В.,
действащ чрез пълномощник адв.Н.Ш. от САК, със
съдебен адрес *** сумата от 500 лв., представляваща главница по договор за
кредит № ********** от 10.07.2015 г., сключен между В.Г. и „4финанс“ ЕООД,
вземането по който е прехвърлено в полза на цесионера
„Кредитреформ България“ ЕООД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, като отхвърля исковите претенции в
останалата част и до пълния размер от 1229.90 лв., представляващ такса за
експресно разглеждане в размер на 78.16 лв., договорна лихва в размер на 16.84
лв. и наказателна лихва за периода 10.08.2015 год. – 31.01.2018 год. в размер
на 634.90 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА Т.С.Г., ЕГН **********, С.В.Б., ЕГН **********
и Р.В.Б., ЕГН **********,***, в качеството им на правоприемници на В.Б.Г., ЕГН **********
***, починал на 26.02.2019 год. да заплатят на „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София,
ул. „Шандор Петьофи“ № 10, представлявано от Р.В., действащ чрез пълномощник адв.Н.Ш. от САК, със съдебен адрес *** направените по
делото разноски, съразмерно на уважената част от иска в размер на 207,33 лв.,
на осн. чл.78, ал.1 във вр.
с чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :