Р Е Ш Е Н И Е
№98/17.1.2023г.
гр. Пловдив, 17 януари 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на девети януари, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Станка Журналова, като разгледа административно дело №2882 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
З.З.А., ЕГН **********, с адрес: ***, обжалва Заповед №Л-4423 от 17.10.2022г. на главния директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” (ГД”ИН”), с която е отказано преместването му в Затвор - Стара Загора, по повод предложение с Вх.№15408 от 19.09.2022г. на началника на Затвор – Пловдив.
Претендира се отмяна на оспорения акт поради незаконосъобразност, по съображения, подробно изложени в съдебно заседание, както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- главен директор на ГД”ИН”, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Славена Костова, изразява становище за неоснователност на жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Съгласно чл.62, ал.3 от ЗИНЗС, заповедите за преместване или отказът за преместване подлежат на оспорване по реда на АПК пред административния съд по местоизпълнение на наказанието.
В случая, обстоятелството, че жалбоподателят изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвор – Пловдив не е спорно между страните, а се потвърждава и от доказателствата по делото. Освен това, жалбоподателят е запознат с оспорената заповед (листи 10-11, 13-16, 32-33) на 17.10.2022г., според нарочно отбелязване върху заповедта. От своя страна, жалбата (лист 2) е датирана от 18.10.2022г. и адресирана до Административен съд- Пловдив, чрез Върховния касационен съд (ВКС), поради което следва да се приеме за установено, че е подадена в съответствие с изискването за срочност на заявеното оспорване. Също така, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Според разпоредбата на чл.62, ал.1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на ГД“ИН“.
Оспорената заповед е издадена от главния директор на ГД“ИН“ или от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят постъпва в Затвор – Пазарджик на 19.06.2019г., като с начало от 27.01.2019г. изтърпява наказание “лишаване от свобода“, в размер на 8 години.
Със Заповед №Л-2245 от 04.06.2020г. (листи 53-55) на изпълняващ длъжността (и.д.) главен директор на ГД“ИН“, на основание чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС, е наредено А. да бъде преведен от Затвор – Пазарджик в Затвор – Стара Загора за доизтърпяване на наказанието, като А. е преведен в Затвор – Стара Загора на 23.06.2020г.
Със Заповед №Л-4307 от 06.12.2021г. (листи 45-51) на главния директор на ГД“ИН“, на основание чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС, е наредено А. да бъде преведен от Затвор – Стара Загора в Затвор - Ловеч за доизтърпяване на наказанието, като А. е преведен в Затвор – Ловеч на 08.12.2021г.
Със Заповед №Л-2355 от 09.06.2022г. (листи 41-44) на главния директор на ГД“ИН“, на основание чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС, е наредено А. да бъде преведен от Затвор – Ловеч в Затвор – Пловдив за доизтърпяване на наказанието, като А. *** на 16.06.2022г.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Становище (лист 40) от Георги Петров Гавазов- началник на Сектор “НОД“ в Затвор – Пловдив, относно молба с рег.№654 от 01.09.2022г. (неприложена по делото) от З.З. за преместване от Затвор – Пловдив в Затвор – Стара Загора, адресирана до началника на Затвор – Пловдив. Според посоченото становище, “… От така написаното и в предвид факта, че всички мерки са изчерпани относно приобщаването на л. св. З.З.А. към нормалните отношения с другите лишени от свобода, смятам, че е крайно необходимо преместването му в друг затвор. Това е и неговото желание, както и желанието на майка му са изразени писмено“.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Предложение с Рег.№4766 от 14.09.2022г. (листи 34-39) на началника на Затвор – Пловдив, адресирано до главния директор на ГД“ИН“, да бъде преместен З.З.А. *** в Затвор – Стара Загора, за където е подал молба, на основание чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС. Според посоченото предложение, като приложение към същото на ответника по делото се изпращат: молба на л св. З.З.А. (неприложена по делото), становище на гл. инспектор Г.Г.- НС НОД, както и писмо на Апелативен съд – Пловдив по жалба на л. св. З.А. (неприложено по делото).
Според поставения му Вх.№15408 (лист 34), предложението на началника на Затвор – Пловдив постъпва в ГД“ИН“ на 19.09.2022г., след което е издадена оспорената по делото заповед.
Според разпоредбите на чл.62, ал.1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва: 1) при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода; 2) при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание; 3) по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти; 4) по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода; 5) при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл.43, ал.4; в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.
От своя страна, разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС установява, че минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв.м. ГД“ИН“ поддържа актуална база данни за капацитета на местата за лишаване от свобода.
В случая, от страна на ответника по делото е прието за установено, че не са налице данни и обстоятелства за преместването на жалбоподателя А. в Затвор – Стара Загора, по смисъла на чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС, а именно- психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода на територията на Затвор – Пловдив.
Оспорената по делото заповед представлява индивидуален административен акт, а съгласно чл.35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.
Видно от оспорената по делото заповед, същата е издадена по предложение с Вх.№15408 от 19.09.2022г. на началника на Затвор – Пловдив, като в заповедта е отбелязано, че “Във всички молби на лицето, депозирани в ГДИН, с искане да бъде настанен в затвора град Стара Загора, липсва конкретика за дати, лица и факти, които по безспорен начин да доказват това… “ (Че е подложен на физически тормоз и се страхува за здравето и живота си, тъй като в затвора гр. Пловдив са настанени близки и познати на пострадалите от неговото престъпление).
Видно от процесното предложение на началника на Затвор – Пловдив, има констатиран инцидент, чрез докладна записка на служител, при който А. твърди, че е бит на 29.07.2022г., но няма свидетели на това. Във връзка с инцидента е прегледан от лекар и са установени травматични увреждания по тялото.
Последно посоченото, според настоящия състав на съда, е достатъчно основание да се приеме за установено наличието на конфликт между А. и служител/и/ на затвора и/или с друг/и/ лишен/и/ от свобода, настанени в Затвор – Пловдив, противно на приетото от страна на ответника. Съответно, налице е фактическо основание за постановяване на благоприятен за жалбоподателя акт по повод на молбите му в тази връзка (неприложени по делото, но споменати като цяло в оспорената заповед), както и по предложението на началника на Затвор – Пловдив.
На следващо място, настоящият състав на съда намира, че макар и заявено едва в проведеното по делото открито съдебно заседание на 09.01.2023г. обстоятелство от жалбоподателя, че е настанен в килия в Затвор – Пловдив, чиято площ е 40,00 кв.м., и в която килия пребивават общо 12 лишени от свобода, представлява индиция за нарушаване на изискването по чл.43, ал.4 от ЗИНЗС.
По делото няма представени извадки от актуалната база данни за капацитета на Затвор – Пловдив и на Затвор – Стара Загора, въз основа на които да бъде извършена преценка за законосъобразността на оспорената по делото заповед, касателно твърдението на жалбоподателя.
От своя страна, липсата на доказателства по делото за последно посочените обстоятелства, от една страна, препятства правата на жалбоподателя, а от друга страна, препятства и съдебния контрол. Съответно, издаването на оспорената по делото заповед, без да е изяснена фактическата обстановка по направеното предложение на началника на Затвор – Пловдив и подадените молби от жалбоподателя за преместването му в Затвор – Стара Загора, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, също обуславящо незаконосъобразността на заповедта.
Предвид гореизложеното, като издадена в противоречие с относимата материалноправна разпоредба на чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, оспорената по делото заповед е незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен, а преписката да се изпрати на ответника, предвид естеството на въпроса, което не позволява решаването му по същество от съда, за постановяване на акт по “всички молби, депозирани в ГДИН“ на З.А., както и по предложение с Вх.15408 от 19.09.2022г. на началника на Затвор – Пловдив, като се изяснят и обстоятелствата за капацитетите на двата затвора.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно и такива следва да му бъдат присъдени до размера, в който са доказано направени или в размер на 10,00 лева, заплатена държавна такса за образуваното съдебно производство (лист 20).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №Л-4423 от 17.10.2022г. на главния директор на Главна дирекция“Изпълнение на наказанията”, с която на З.З.А., ЕГН **********, е отказано преместването му в Затвор - Стара Загора, по повод предложение с Вх.№15408 от 19.09.2022г. на началника на Затвор – Пловдив.
ИЗПРАЩА преписката на главния директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” за постановяване на нов акт по предложение с Вх.№15408 от 19.09.2022г. на началника на Затвор – Пловдив, при спазване на изложените в настоящето решение съображения, които са задължителни.
Определя 1-месечен срок за изпълнение на решението, считано от съобщаването му на главния директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” да заплати на З.З.А., ЕГН **********, сумата от 10,00 (десет) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението е окончателно.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/