Р Е Ш Е Н И Е №
260031
гр. Пловдив, 02.03.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при секретаря МАРИЯ
ПЕЕВА и с участието на прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№ 530 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове
по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът Х.В.Т., ЕГН
**********,***, със съд. адрес:*** ****, „******“, ет. *, кантора **, чрез адв.
Е.Н., е предявил срещу Прокуратурата на Република България
обективно кумулативно съединени искове за обезщетяване на имуществени и
неимуществени вреди с цена на исковете
съответно 8 760 лв. и 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
17.07.2020 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че към датата на образуване на
ДП № 80/2014 г. на 3-то РПУ на МВР бил е ****** на „******“ ЕООД, а образуваното
ДП впоследствие е преобразувано в ДП № 48/2015 г. на Икономическа полиция – *****,
пр.пр.№ 1671/2014 г. на РП - ******. На ***** г. ищецът е бил привлечен като
обвиняем за това, че през периода 02.02.2014 г. до 11.02.2014 г. с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у А. Д. Д. - ****** в „*******“
ЕООД - ******, като е внесъл компютърни данни относно направена поръчка в
корпоративната компютърна програма за складово-счетоводно отчитане на „********“
ЕООД и с това е причинил на дружеството вреда в размер на 12 023,94 лв.,
като му е взета мярка за неотклонение „Подписка“.
На 11.09.2015 г. е внесен обвинителен акт против ищеца,
по който е образувано н.о.х.д.№ 5935/2015 г., ПРС, 21 н.с. Съдията – докладчик
е прекратил производството и е върнал делото на прокуратурата, поради допуснати
съществени процесуални нарушения. След допълнително разследване на 16.06.2017
г. е извършено ново привличане на ищеца като обвиняем и разследването му е
предявено. На 20.11.2017 г. е внесен в съда нов обвинителен акт и е образувано
н.о.х.д.№ 7566/2017 г., ПРС, IV н.с., по което са проведени 21 съдебни заседания
и на 01.07.2020 г. е постановена присъда, с която ищецът е признат за
невиновен. Поради липса на жалба и на протест присъдата е влязла в сила на
17.07.2020 г.
Наказателното производство срещу ищеца е водено в
продължение на шест години и пет месеца, като е станало достояние на всички
негови колеги от „******“ ЕООД, и в резултат на образуваното ДП на ищеца Х.Т. е
наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ през м. ****** г. - много преди да
бъдат установени фактите и да се разследва има ли вина Т. или не. До датата на
уволнението си Т. не е бил наказван, извършвал е работата си с висока отговорност
и е бил поощряван за това. Независимо от длъжностното му качество - *******, на
него са били предоставени функциите на *********.
Фактът, че е уволнен във връзка с образуваното ДП предизвикал
у ищеца силни негативни емоции, повишил е нивото на стрес и е довел до
разочарование и усещане за обреченост, тъй като вината му е не е била
установена по несъмнен начин, а той вече бил лишен от работата си с твърдение,
че е извършил това, за което по-късно е обвинен, а после - оправдан. Ищецът
изпаднал в изолация сред колегите си, а след уволнението останал продължително
време без работа. Затворил се в себе си, започнал да се съсредоточава само върху
воденото ДП, а опитът му да се защити срещу уволнението чрез жалба пред съда
бил неуспешен. Ищецът изпитвал повишена тревожност, страдал от безсъние,
изгубил дотогавашните си социални контакти, концентрирал се върху проблемите,
свързани с воденото наказателно производство, станал неспокоен, избухлив,
ежедневието му се доминирало от опасността да бъде предаден на съд и осъден. Усещал
се онеправдан, злепоставен без вина, унижен пред колеги и близки. Чувствал се
обречен, тъй като срещу него освен органите на досъдебното производство, се е
обърнало едно от влиятелните търговски дружества в ****** и той считал, че дружеството
- работодател пречи на безпристрастното разследване против него. В резултат на
всичко това заживял в условията на повишен психоемоционален стрес и
здравословното му състояние силно се влошило. През цялото време на
наказателното преследване ищецът страдал от загуба на самочувствие и
перспектива, считал, че е невъзвратимо накърнено доброто му име.
Още през 2003 г. ищецът Х.Т. бил диагностициран с
диагноза „*****“, като оттогава до началото на досъдебното производство
постъпвал в болнично заведение средно един път годишно. Между февруари 2011 г.
и юли 2014 г. няма пролежаване в болница и състоянието му е било значително
подобрено, като е следвало да се предпазва от негативни емоции и да избягва
стресови ситуации.
От 24 юли 2014 г. започнали отново оплаквания,
свързани с основното заболяване на ищеца, като постъпил в болница, а впоследствие
по спешност постъпвал на болнично лечение на следните дати : 11.06.2015 г.;
26.03.2016 г.; 05.08.2016 г.; 27.05.2017 г.; 10.12.2017 г.; 08.01.2018 г.;
12.01.2018 г.; 08.04.2018 г. и на 22.05.2018 г. На последната дата му е
извършена операция, като началото и развоят на спешните ситуации, свързани със
заболяването му, се развиват паралелно и на фона на воденото срещу ищеца досъдебно
производство, което довело до задълбочаване на заболяването му, многократни
спешни хоспитализации и до оперативна интервенция.
Спрямо ищеца в качеството му на обвиняем е била взета
мярка за неотклонение „Подписка“, отменена с постановление на прокурора от
07.06.2017 г., вместо на 02.01.2017 г., когато е изтекъл пределният срок от 1
година и 6 месеца, в
който могат да бъдат действащи мерки за процесуална принуда. Така, личните
права на ищеца, каквото е правото му да отсъства свободно от адреса си или да
го променя, без да уведомява за това органите на досъдебното производство или
съда, е било нарушено за срок от 5 месеца и 5 дни.
Спрямо ищеца са били изискани данни за осъществените
от него телефонни комуникации в периода 01.02.2014 г. до 23.02.2014 г.,
проследен е бил договорът му за ползване на интернет услуга, като са изискани данни
за неговия IP адрес и са поискани „лог файловете“ за входящи и
изходящи заявки от този адрес и активността на потребителите. Искането
доставчикът на интернет-услуга да предостави данни на водещите разследването е
направено в нарушение на действащия към момента и впоследствие обявен за
противоконституционен с Решение № 2/2015 г. на КС (ДВ, бр. 23 от 2015г.) чл. 250в
от ЗЕС, според който за нуждите на наказателното производство данните по чл.
250а, ал. 1 се предоставят на съда и на органите на досъдебното производство
при условията и по реда на НПК. В случая искането е отправено не от орган на
досъдебно производство, а от изпълняващ функциите началник на Трето РПУ - *****,
по отношение на който НПК не предоставя възможност за искане да се разкрият
трафични данни, а интервенцията в правото на личен живот и на свобода на
комуникациите на ищеца е предприето незаконно и на отделно основание, тъй като
искането е отправено от некомпетентен орган.
Ето защо, за ищеца възниква правен интерес на
основание чл. 2, ал. 1, т. З от ЗОДОВ, вр. чл. 7 от Конституцията на РБ и чл. 13
от ЕКПЧОС да търси обезщетение от Прокуратурата на РБ за претърпените от него
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка последица от водения срещу
него наказателен процес, а именно:
1. Имуществени вреди, изразяващи се
в заплатен от ищеца адвокатски хонорар за адвокатска защита в хода на воденото срещу него наказателно производство
в размер на общо 8 760 лева, от които:
- 1800 лв. по договор от 24.02.2014 г. по ДП № ЗМ
03-80/2014 г. на Трето РПУ – *****;
- 4800 лв. по договор от 20.12.2017 г. по н.о.х.д.№ 7566/2017 г., ПРС, 4
н.с.;
- 1440 лв. по договор от 17.09.2019 г. за допълнително възнаграждение според
заседанията, по чл. 14 от Наредба № 1/2004 г.;
- 720 лв. по договор от 01.08.2020 г. за допълнително възнаграждение в
зависимост от заседанията, по чл. 14 от Наредба № 1/2004 г.,
ведно със законната лихва, считано от 17.07.2020 г. - датата на влизане в
сила на оправдателната присъда, до окончателното плащане.
2. Неимуществени вреди, изразяващи се в разочарование, депресия,
постоянното усещане за онеправданост, за явно злепоставяне пред колеги и
близки, унижение от обстоятелството, че е уличен в престъпление, което не е
извършил, перманентно чувство за обреченост, силен психоемоционален стрес,
влошаване на здравословното състояние при изрично предписание да се пази от
неприятни емоции и стрес, загуба на самочувствие, накърняване на доброто име, в
размер на 50 000 лв.,
ведно законна лихва, считано от 17.07.2020 г. до окончателното изплащане на
присъдените суми, както и направените по делото съдебни разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и в писмени
бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и
гласни доказателства и експертизи.
Ответникът
Прокуратурата на Република България – гр. София, бул. Витоша 2, чрез Окръжна
прокуратура – Пловдив, е депозирал отговор, в който заявява, че оспорва
исковете.
Счита,
че претенцията за неимуществени вреди е недоказана, тъй като не са представени доказателства за твърдените в ИМ вреди, както
и за съществуваща пряка причинна връзка между тях и дейността на Прокуратурата
на РБ. Във връзка с твърдението, че образуваното срещу ищеца
дисциплинарно производство е следствие на воденото срещу него наказателно
такова, счита, че не може да се ангажира отговорността на Прокуратурата на РБ
за действията на работодателя на ищеца.
Алтернативно, оспорва претенцията за неимуществени вреди и по размер, като счита същата за силно завишена и несъобразена с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД, трайната съдебна практика по аналогични случаи, включително
и тази на ЕСПЧ, както със социално-икономическите условия на живот в *****. В случаите на причинени неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. З от ЗОДОВ от значение е как обвинението в извършване на
престъпление се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и
достойнството на увредения, т.е. на ищеца, и обезщетението за тези вреди следва да съответства на необходимото
за преодоляването им, в който смисъл е и
практиката на съда - Решение №
832/10.12.2010 г. по гр.д.№ 593/2010 г., ВКС, 4 ГО.
Претенцията
на ищеца не е съобразена с вида, характера и интензитета на упражнената спрямо
него процесуална принуда, като независимо от тежестта на обвинението, по
отношение на него в хода на наказателното производство е била взета най-леката
мярка за неотклонение „Подписка“.
Освен това,
в периода, в който делото се е намирало в съда, други правни субекти са били
отговорни за своевременното разглеждане и решаване на делото, като от
приложените писмени доказателства е видно, че в наказателното производство е
конституирано като граждански ищец дружеството – бивш работодател на ищец - „******“
ЕООД, а от неговото поведение и действия ищецът също е търпял вреди.
Оспорва и
претенцията за имуществени вреди в общ размер на 8 760 лв. - заплатени
адвокатски възнаграждения на адв. Н. за защита на ищеца в досъдебното и в
съдебното производство. В приложеното нечетливо копие на договор за правна
защита и съдействие в досъдебното производство от 24.02.2014 г., сключен между
Х. Т. и адв. Н., с договорено възнаграждение 1 800 лв., не е посочен
начинът на плащане, респективно не са налице доказателства, че възнаграждението
е платено. Разходите по ангажирането на адвокатска защита имат пряко следствие
дължимост на хонорара, който трябва да бъде съответен на правната защита,
необходима на лицето, с оглед повдигнатото му обвинение.
Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове или
алтернативно да намали претендираното обезщетение за неимуществени вреди в
минимален размер по справедливост.
Подробни
съображения в тези насоки излага в отговора и по съществото на спора. В
подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.
Съдът
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове,
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе
предвид доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
По
делото няма спор за факти, а и от събраните писмени доказателства и от приложеното
н.о.х.д.№ 7566/2017 г., ПРС, 4 н.с., се установява, че ищецът Х.В.Т. е работил
на длъжност „*****“ по трудово правоотношение с „*****“ ЕООД, съгласно Трудов
договор № ****** г., който е прекратен със Заповед № 17/07.05.2014 г. на
управителя на същото дружество за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“. В мотивите на заповедта за уволнение е посочено, че се издава въз
основа на „извършена проверка на
12.02.2014 г. и последващ доклад на Д. Н. У., както и въз основа на информация
от органите на МВР по дознание ЗМ/03-80/2014 г. на 3-то РПУ на МВР“.
Посоченото ДП № 80/2014 г., образувано и водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 210, ал. 1, т.
5 от НК, е било спряно на 07.08.2014 г. и възобновено на 14.01.2015 г., като на
28.01.2015 г. дознанието е предадено на „ИП“ при ОД на МВР – ***** и е заведено
под ЗМИ-48/2015 г., пр.пр.№ 1671/2014 г. на РП – *****.
С Постановление от 02.07.2015 г. настоящия ищец Х.В.Т.
е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 212а, ал. 1 от НК, като му е
взета мярка за неотклонение „Подписка“. На 11.09.2015 г. е внесен обвинителен
акт против ищеца, по който е образувано н.о.х.д.№ 5935/2015 г., ПРС, 21 н.с. С
разпореждане на съдията – докладчик от 25.09.2015 г. производството по делото е
прекратено и същото е върнато на Прокуратурата за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения.
С Постановление от 28.03.2016 г. на РП – Пловдив
наказателното производство е спряно и е възобновено на 09.05.2017 г., а с
Постановление от 07.06.2017 г. е отменена наложената на настоящия ищец Х.Т.
мярка за неотклонение „Подписка“.
На 16.06.2017 г. е извършено ново привличане на ищеца
като обвиняем за престъпление по чл. 212а, ал. 1 от НК, а на 22.11.2017 г. е
внесен в съда нов обвинителен акт, като е образувано н.о.х.д.№ 7566/2017 г.,
ПРС, IV н.с. В периода 22.01.2018 г. – 01.07.2020 г. по делото са насрочени
общо 24 съдебни заседания за изслушване на няколко експертизи и разпит на
повече от 20 свидетели, като 4 съдебни заседания са отложени, поради заболяване
на обвиняемия Х.Т. (22.01.2018 г., 22.02.2018 г., 05.06.2018 г. и 28.04.2020 г.)
и 1 с.з. – по молба на пълномощника му адв. Е. Н. (05.02.2019 г.); 2 съдебни
заседания са отложени, поради наложените противоепидемични мерки, а общо 5
съдебни заседания са отложени, поради отсъствие на съдебни заседатели и поискан
отвод на съдебен заседател от страна на обвиняемия Т..
С
Присъда № 150/01.07.2020 г. по н.о.х.д.№ 7566/2017 г., ПРС, 4 н.с., влязла в
сила на 17.07.2020 г., настоящият ищец Х.В.Т., ЕГН **********, е признат за
невиновен в това през периода 02.02.2014 г. – 11.02.2014 г. в гр. *****, с цел
да набави за себе си имотна облага, да е възбудил заблуждение у А. Д. Д.– *****
„*****“ в „******“ ЕООД – *****, като е внесъл компютърни данни за направена
„Поръчка № ****** г.“ в корпоративната компютърна програма за складово –
счетоводно отчитане на дружеството и с това да му е причинил имотна вреда в
размер на 12 023,94 лв. – престъпление по чл. 212а, ал. 1 от НК, и е
оправдан по така повдигнатото му обвинение.
От
представените по делото медицински документи на ищеца се установява, че през м.01.2004
г. в МБАЛ „****“ – ***** му е поставена диагноза „*******“, като
оплакванията му датират от 2001 г. След 2004 г. е постигната ремисия за година
и половина, но „поради нарушаване на
диетичния режим“ е наблюдаван рецидив през м.07.2005 г. Ищецът е постъпвал
в болница „2 – 3 пъти годишно“ (л.
33), а според представените епикризи - през периодите: 02.10.2007 г. -
14.11.2007 г.; 24.01.2008 г. – 10.03.2008 г.; 06.10.2008 г. – 10.10.2008 г.;
14.12.2009 г. – 14.01.2010 г.; 02.02.2011 г. – 01.03.2011 г.; 24.07.2014 г. –
28.07.2014 г.; 11.06.2015 г. – 17.06.2015 г., когато „Съобщава, че оплакванията са възникнали след диетична грешка“;
26.03.2016 г. – 29.03.2016 г.; 05.08.2016 г. – 09.08.2016 г. („Оплакванията са провокирани след грешка в
диетата“); 27.05.2017 г. – 01.06.2017 г.; 10.12.2017 г. – 13.12.2017 г.;
08.01.2018 г. – 11.01.2018 г.; 12.01.2018 г. – 16.01.2018 г. („Съобщава, че оплакванията са възникнали след
диетична грешка“); 08.04.2018 г. – 12.04.2018 г.; 22.05.2018 г. –
29.05.2018 г., като при това пролежаване на ищеца е извършена „срединна минилапаротомия“ с резекция на
част от тънкото черво; 30.10.2020 г. – 16.11.2020 г.
По
делото е прието заключението на съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р Д.Г.Г.
– гастроентеролог в УМБАЛ „*****“ ЕАД - ******, което съдът възприема като
компетентно и безпристрастно изготвено, макар и оспорено от ищеца, като
оспорването му е недоказано. От заключението и от обясненията, дадени от вещото
лице в съдебно заседание на 24.06.2021 г., се установява, че ищецът Х.Т. е
диагностициран през 2004 г. с „****“, която при него се характеризира с тежък
ход на протичане и чести обостряния – средно 2 пъти годишно в периода 2008 г. –
2018 г. Според вещото лице, причина за периодичното влошаване на състоянието на
ищеца е непълната терапия, която би е била предписана, без да се използват
всички терапевтични възможности – включване на биологичен препарат.
*******
е хронично – рецидивиращо системно заболяване с чести епизоди на обостряния и
ремисии, които настъпват дори и при пациенти без лечение, като заболяването се
характеризира основно със засягане на храносмилателната система. Основната
причина за възникването му е генетична, която води до неадекватен имунен
отговор на организма към нормалната чревна флора. Няма категорични медицински и
научни данни и консенсусни становища, че стресови житейски ситуации могат да
бъдат причина за възникване на ******или да повлияят нейния ход.
Във
връзка с оспорване на съдебно – медицинската експертиза от ищеца е назначена
повторна такава с вещо лице д-р Е.Н.Ч. – гастроентеролог в УМБАЛ „******“ – ****,
която съдът възприема като компетентна, безпристрастно изготвена и неоспорена
от страните. От нея и от обясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание
на 09.12.2021 г., се установява, че оплакванията на ищеца датират от 2001 г.,
като през 2004 г. е диагностициран с *****. През периода 2007 г. – 2018 г. следват
многократни хоспитализации на ищеца, при които е лекуван медикаментозно с
антибиотици, системни кортикостероиди, аминосалицилати и имуносупресори. През
2007 г. е започнало лечение с биологичен препарат (*****), но поради симптоми
на чревна непроходимост, лечението е преустановено. Липсват данни за провеждане
отново на лечение с друг представител на тази група биологични медикаменти,
които имат много добър ефект върху хода на ****** – възпалението стихва и се
предотвратява авансирането на вече появилите се усложнения на заболяването,
поради което може да се направи извод, че при ищеца не са били използвани
всички терапевтични възможности.
Причините
за честите хоспитализации са вероятни екзацербации, в повечето случаи с
уточнено естество – диетична грешка, вирусна инфекция, бактериална инфекция.
Тежкото протичане на болестта при ищеца води до оперативна интервенция през
2018 г., когато е отстранена част от тънкото черво.
*****
е тежко, хронично – рецидивиращо, имунологично медиирано възпалително
заболяване. Ключов механизъм в появата и развитието му е нерегулиран имунен
отговор към живеещата в симбиоза с човешкия организъм флора (бактерии) и
факторите на заобикалящата среда (вируси, паразити, диетичен режим,
тютюнопушене, психосоциални фактори) в генетично податлив индивид. Естествения
ход на ****** се характеризира с периоди на ремисии и обостряния, като няма
научно-медицински доказателства за директно повлияване на хода на болестта от
стресови ситуации, в т.ч. и процесуално-следствени действия.
Стресът
може да бъде допуснат като евентуална причина за поява на обостряния само, ако
всички останали фактори са отхвърлени категорично: 1. Стриктно спазване на
хигиенно – диетичен режим, като диетичните грешки, посочени в част от
епикризите на ищеца, са най-честата причина за обострянията; 2. Провеждано
пълно по обем и адекватно по доза лечение, както в случая не е налице; 3.
Своевременно лекуване на доказани или подозирани инфекции, които са вторите по
честото причини за екзацербации на заболяването. Когато се установи грешка в
диетичния режим на болния, това изключва всички останали фактори за влошаване
на *****.
По
делото са разпитани свидетелките Е. Г. Г. – майка на ищеца, и С. М. К., която
живее с ищеца на семейни начала, показанията на които съдът кредитира като
логични, последователни и непротиворечиви, но при условията на чл. 172 от ГПК, предвид
близката връзка с ищеца и възможната им заинтересованост от изхода на спора.
От
кредитираните гласни доказателства на свид. Г. се установява, че ищецът Х.Т. от
**-годишен „страда от „****“. Преди
делото, през 2008 г. или 2010 г. ходихме в **** и там проведохме много добро
лечение, което се отрази много добре на сина ми и Х. беше в ремисия от
заболяването, което е автоимунно заболяване. Ремисията на Х. продължи
три-четири години...
През
2014г. Х. ми сподели, че „*****“ са завели срещу него дело за някакви
климатици. След делото Х. не можеше да спи, притесняваше се много, безпокоеше
се, по цяла нощ се разхождаше, много се влоши автоимунното му заболяване,
налагаше се по три-четири пъти в годината да го водя по спешност с колата в
различни болнични заведения.
В
момента Х. също е притеснен … Той много отслабна заради тези влошавания и много
се притесняваше. Колегите в „****“ които му бяха приятели, започнаха да странят
от нещо, заради делото, което беше заведено.
Синът
ми беше уволнен от „******“. Имаше дело срещу уволнението. Остана повече от три
години без работа, защото се водеше срещу него наказателно дело и никой не
искаше да го наеме. Обвиняваха го за някакви изчезнали климатици…. През 2020 г.
оправдаха синът ми, защото няма никаква вина.
През
2020 г. на Х. му се роди дете, но той не можа пълноценно да му се зарадва,
защото още беше разстроен заради делото. Когато се роди дъщеря му, делото срещу
Х. още не беше приключило, и той не можа да се зарадва на детето си. Х. се
тормозеше много психически заради делото, не можеше да спи, не мошеше да се
храни, по пет дена не се е хранил. Приятелите му го изоставиха, колегите също.
Приемаше много медикаменти за *****, които сме ги сменяли през годините, защото
не са му повлиявали.
Май
или април месец 2018 г. в ***** оперираха сина ми … заради *****. …Към датите
на тези спешни хоспитализации имаше съдебни заседания и даже се налагаше те да
се отлагат, тъй като тогава Х. беше в болница, поради обостряне на заболяването
му. Братът на Х. също казваше, че се отнасят колегите от „*****“ лошо с него,
заради Х.. Това беше след 2014 г. …
Уволнението
на Х. беше дисциплинарно, заради същите тези климатици, за които беше делото.
Синът ми беше силно разстроен от това, че когато е отишъл на работа, портиерът
не го е пуснал на местоработата му. Беше много разстроен, плачеше. Взеха му
компютъра, лаптопа, всичко му взеха за проверка. И колегите му започнаха да го
отбягват, без да знаят каква е истината.
Синът
ми не е водил други дела и срещу него не са водени, освен по този повод.
Х.
има партньорка, с която живее от 2019 г. Всички живеем заедно в една къща.
Синът ми споделяше абсолютно всичко с партньорката си, с която живее.
Партньорката му също е присъствала при тези изостряния на заболяванията на Х.,
даже седмица след като се роди дъщеря му, той отново се наложи да постъпи в
болница „****“.
Сега
синът ми работи с мен, имаме семеен бизнес. Около две години има, откакто Х.
работи с мен. Преди това никъде не го приемаха на работа, защото имаше дело,
което се водеше срещу него. Като отидеше на интервю, се връщаше разстроен,
защото не го наемаха, като разберат, че има наказателно дело срещу него.
Х.
категорично се затвори в себе си, тъй като делото му действаше психически. Не
искаше да контактува с никой. Това дело се проточи шест години и се отрази
много лошо на сина ми, който беше толкова време в ремисия преди това.
Приятелите
му не го търсеха вече. Запозна се по интернет с това момиченце и това му бяха
контактите“.
Според свид. К., която живее с ищеца на семейни
начала от 2019 г., се установява, че „Х.
ми беше споделил, че има дело, което се води от доста време срещу него. Делото
беше от компанията „*******“, където е работил преди това. Викаха го Х. на
разпити заради това дело.
Х.
страда от синдром на ****. …Х. е много добър човек, но това му се отразява
много депресиращо, затваря се в себе си. Мисли само за делото и се вглъбява в
тази идея. Стресът беше много голям за него. Считам, че делото се отразява и на
темперамента на Х., и на болестта му. Той, вследствие на стреса получава кризи.
Дори веднъж имаше запушване на червото, вследствие на болестта. Той спира да се
храни в такива моменти, спира да контактува с всички.
Аз
виждам как делото се отразява негативно и психически, и физически на Х.. Х. и
сега е притеснен, въпреки че делото приключи. Според мен това е от натрупания
емоционален стрес. Х. не дойде днес, защото имаме малко детенце на година и три
месеца и трябва някой да го гледа.
Въпреки,
че това е първото ни дете, Х. не можа да се зарадва искрено. Дъщеря ни се роди
на ****** и на ****ти март той отново влезе в болница. Х. беше доста притеснен.
Имах чувството, че той никога няма да спре да се притеснява. …Не познавам никой
от колегите и приятелите на Х., с които е работил преди това. …Х. има двама - трима
приятели, с които се вижда, но приятелите и колегите му, с които е контактувал
в „******“, където е работил дълги години, са спрели да го търсят заради
делото. До ден-днешен не поддържат връзка с него и не го търсят. Той не общува
с тях.
Като
цяло отношенията ни с Х. са добри, въпреки че той често става раздразнителен и
нервен, тъй като всичко това му влияе на психиката. Аз се старая да бъда
спокойна, но има моменти, в които и аз избухвам, защото все пак имаме малко дете,
има грижи много покрай нея и е нормално, но обикновено аз съм спокоен човек“.
По
делото са приложени договор за правна защита и съдействие за защита на ищеца от
адв. Е. Н. по ЗМ/03-80/2014 г. на 3-то РУП и фактура от 24.02.2014 г. за
платено адв. възнаграждение в размер на 1 800 лв., както и 3 договора за
правна защита и съдействие за защита на ищеца от адв. Е. Н. по н.о.х.д.№
7566/2017 г. на ПРС, ведно с приложени към тях фактури от 20.12.2017 г., от 17.09.2019
г. и от 01.08.2020 г. за платено адв. възнаграждение в размер съответно на
4 800 лв., 1 440 лв. и 720 лв.
При
така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни
изводи:
Предявените обективно
съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ са процесуално
ДОПУСТИМИ, а разгледани по същество са доказани по основание и ЧАСТИЧНО по
размер.
Отговорността на
държавата за вреди, причинени на граждани, по ЗОДОВ е специална по отношение на
деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, като разпоредбите на последния
закон се прилагат субсидиарно само за неуредени въпроси, съгласно § 1 от ЗР на
ЗОДОВ. Според чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ, отговорността на държавата за вреди,
причинени на граждани, се ангажира в две хипотези: за вреди от незаконни
актове, действия или бездействия на държавни органи или длъжностни лица при или
по повод изпълнение на административна дейност и за вреди, причинени от
дейността на правозащитните органи - дознанието, следствието, прокуратурата и
съда. Отговорността на държавата по ЗОДОВ е обективна и възниква при наличието
на предвидените в този закон предпоставки, без да е необходима вина у
съответното длъжностно лице, съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, а още по-малко тази вина
се предполага, за разлика от деликтната отговорност по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
В
конкретния казус няма спор, че от страна на ответника Прокуратурата
на РБ, чрез РП - Пловдив е било образувано ЗМИ-48/2015 г. на „ИП“ при ОД на МВР – Пловдив, пр.пр.№
1671/2014 г. на РП – Пловдив, по което с Постановление от 02.07.2015 г. Х.В.Т.
е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 212а, ал. 1 от НК и му е взета
мярка за неотклонение „Подписка“, а с влязла в сила на
17.07.2020 г. Присъда № 150/01.07.2020 г. по н.о.х.д.№ 7566/2017 г., ПРС, 4
н.с., Х.В.Т., ЕГН **********, е признат за невиновен в това през периода
02.02.2014 г. – ***** г. в гр. ****, с цел да набави за себе си имотна облага,
да е възбудил заблуждение у А. Д. Д. – **** „****“ в „*****“ ЕООД – ***** като
е внесъл компютърни данни за направена „Поръчка № ***** г.“ в корпоративната
компютърна програма за складово – счетоводно отчитане на дружеството и с това
да му е причинил имотна вреда в размер на 12 023,94 лв. – престъпление по
чл. 212а, ал. 1 от НК, и е оправдан по така повдигнатото му обвинение.
Ето
защо, са налице извършени от ответника като държавен орган деяния (действия)
спрямо ищеца, които са незаконосъобразни, тъй като с влязла в сила присъда той
е признат за невинен и е оправдан от така повдигнатото и поддържано РП –
Пловдив обвинение в извършване на престъпление.
В
случая наказателното преследване спрямо ищеца е продължило сравнително дълго -
5 години, от привличането му като обвиняем на 02.07.2015 г. (ДП № 80/2014 г. на 3-то РУП - Пловдив е
образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 212, ал.
1, вр. чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК) до влизане в сила на оправдателната присъда
на 17.07.2020 г., като за продължителността му следва да се отчете както
фактът, че делото е връщано на Прокуратурата, поради допуснати съществени
процесуални нарушения, така и поради неколкократно отлаганите съдебни
заседания, поради заболявания на ищеца и ангажименти на защитника му – адв. Н.
и на съдебните заседатели, които обстоятелства са извън волята на
ответника.
От ангажираните
гласни доказателства се установява, че в резултат на
незаконното обвинение на ищеца в извършване на престъпление по чл. 212а, ал. 1
от НК е било дискредитирано
доброто му име и авторитета му сред колеги и приятели. Наказателното
производство се отразило негативно върху емоционалния живот и психиката на
ищеца, като му причинило стрес и страх от несправедлива осъдителна присъда; затворил
се в себе си; изпитвал вътрешно напрежение, емоционален дискомфорт и притеснение,
разочарование и усещане
за онеправданост, злепоставяне пред колеги и близки, загуба на самочувствие и
накърняване на доброто име.
Наред с това, от
събраните писмени доказателства се установява, че ищецът е претърпял и
имуществени вреди – направени разходи за адвокатска защита в двете фази на наказателното
производство в размер на общо 8 760 лв., а направените в тази връзка
възражения на ответника са недоказани и неоснователни.
При тези фактически
обстоятелства съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране на безвиновната, гаранционно-обезпечителна отговорност на
държавата за репариране на причинените на ищеца преки имуществени и неимуществени
вреди от органите на Прокуратурата на Република България, които са в причинна
връзка и в резултат на повдигнатото и поддържаното срещу него обвинение в
извършване на посоченото по-горе престъпление, за което е бил оправдан от съда
с влязла в сила присъда, поради което предявените искове за обезщетяване на
вреди са доказани по основание.
Относно размера на
предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетяване на
неимуществените вреди съдът намира, че предвид естеството и интензитета на
отрицателните последици в емоционално и психическо отношение, които е претърпял
ищецът вследствие неправилното му привличане под наказателна отговорност, а
също и с оглед вида и характера на обвинението в извършване на престъпление по
служба, както и продължителността на наказателното производство, следва да се
присъди обезщетение в размер на 15 000 лв., като до пълния предявен размер от 50 000
лв. искът се явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Макар в заповедта за
налагане на ищеца на дисциплинарно наказание „уволнение“ да е посочено, че се
издава въз основа на „извършена проверка
на 12.02.2014 г. и последващ доклад на Д. Н. У., както и въз основа на
информация от органите на МВР по дознание ЗМ/03-80/2014 г. на 3-то РПУ на МВР“, следва да се отбележи, че това досъдебно производство е водено срещу
неизвестен извършител, а не срещу ищеца Х.Т., който е привлечен като обвиняем
едва 1 година по-късно с Постановление от 02.07.2015
г. по ЗМИ-48/2015 г. на „ИП“ при ОД
на МВР – Пловдив, пр.пр.№ 1671/2014 г. на РП – Пловдив. Освен това, действията
на работодателя на ищеца – „*****“ ЕООД – *****във връзка с уволнението му са
признати от съда за законосъобразни и не могат да се вменят във вина на
ответника Прокуратурата на РБ.
Наред с това, от двете съдебно-медицински експертизи
категорично и безпротиворечиво се установи, че липсва пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка между воденото срещу ищеца наказателно производство
и настъпилите влошавания на *****,
от която той страда от 2004 г. *****
е хронично – рецидивиращо системно заболяване с чести епизоди на обостряния и
ремисии, които настъпват дори и при пациенти без лечение. Основната причина за
възникването му е генетична, която води до неадекватен имунен отговор на
организма към нормалната чревна флора, като няма категорични медицински и
научни данни и консенсусни становища, че стресови житейски ситуации могат да
бъдат причина за възникване на ******* или да повлияят нейния ход.
Според вещите лица при
ищеца са налице диетични грешки, посочени в част от епикризите му, които грешки
са най-честата причина за обострянията на ******, както и липсата на провеждано
пълно по обем и адекватно по доза лечение, а когато се установи грешка в
диетичния режим на болния, това изключва всички останали фактори за влошаване
на *****. Ето защо, съдът намира, че не се доказаха при условията на пълно и
главно доказване твърденията на ищеца, че воденото срещу него наказателно
производство е предизвикало влошаване на *****, от която той страда, и е причина
за чести и спешни хоспитализации на ищеца.
От събраните по делото писмени доказателства
се установява също, че в резултат на неправилното му подвеждане под наказателна
отговорност ищецът е претърпял и имуществени вреди в размер на общо 8 760 лв.,
до който размер искът се явява доказан и основателен и следва да бъде уважен.
Посочените
обезщетения следва да се присъдят ведно със законната лихва,
считано
от влизане в сила на оправдателната присъда на 17.07.2020 г. до
окончателното плащане.
На
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца
внесената ДТ в размер на 10 лв., както и разноски за адвокатска защита в размер
на 1 116 лв., съобразно уважената част от исковете.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България – гр. София, бул. Витоша 2, да заплати на Х.В.Т.,
ЕГН **********,***, със съд. адрес:*** ****, „****“, ет.*, кантора ***, чрез
адв. Е.Н., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 15 000
лв.(петнадесет хиляди лева), изразяващи се в разочарование и усещане за онеправданост, злепоставяне
пред колеги и близки, накърняване на доброто му име, силен психоемоционален
стрес и загуба на самочувствие, в резултат на повдигнатото
и поддържаното срещу него обвинение в извършване на престъпление
по чл. 212а, ал. 1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила на
17.07.2020 г. Присъда № 150/01.07.2020 г. по н.о.х.д.№ 7566/2017 г., ПРС, 4 н.с., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на общо 8 760 лв.
(осем хиляди седемстотин и шестдесет лева), представляващи разноски за
адвокатска защита по ДП № ЗМ 03-80/2014 г.
на 3-то РПУ – Пловдив и по н.о.х.д.№ 7566/2017 г., ПРС, 4 н.с., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 17.07.2020 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да му заплати общо
1 126 лв. (хиляда сто двадесет и шест лева) – такси и разноски по делото,
съобразно уважената част от исковете, като до пълния предявен размер от
50 000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок
от връчването му на страната.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
………………….
/М. Бедросян/