Решение по дело №6304/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3367
Дата: 13 юли 2023 г.
Съдия: Виолета Стоянова Парпулова
Дело: 20231110206304
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3367
гр. София, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110206304 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. Г. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ***, против
електронен фиш Серия К № 5353587, издаден от СДВР за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП й
е наложена глоба в размер на 400 /четиристотин/ лв.
В жалбата са изложени оплаквания в насока незаконосъобразността на издадения
електронен фиш. Твърди се, че на посочената в него дата автомобилът не бил управляван от
Д., тъй като се намирала извън пределите на Република България. Оспорва се формата на
ЕФ, предвид липсата на дата на издаване и имена и длъжността на издателя му. Изтъква се и
неяснота при описание на нарушението, като се поддържа, че не ставало ясно къде се твърди
да е извършено и каква е разрешената скорост на движение в съответния участък. С оглед
наведените доводи се прави искане ЕФ да бъде отменен.
За проведеното на 27.06.2023 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. СДВР не изпраща процесуален представител, а жалбопадателката Д. се
представлява от адв. Н..
По делото са депозирани писмени бележки от юрк. Х., съгласно които моли
атакуваният електронен фиш да бъде потвърден и в полза на СДВР да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
В дадения ход по същество като допълнителни аргументи, наред с изложените в
жалбата, адв. Н. изтъква, че посоченото в електронния фиш място на извършване на
нарушението не кореспондира със зададените в снимковия материал към електронния фиш
координати, както и че е налице противоречие и неяснота относно момента на извършване
на нарушението и издаване на ЕФ - 29.09.2021 г. или 18.10.2021 г., като и на двете дати Д.
била извън страната. Поддържа, че на „***“ разрешената скорост за движение е до 80 км/ч.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
1
провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице и против акт, подлежащ на
съдебен контрол. По делото не се събраха доказателства относно момента на връчване на
електронния фиш, предвид което съдът прие, че жалбата е подадена в срок и е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
Към 29.09.2021 г. лек автомобил „***” с ДК № *** бил собственост на
жалбоподателката К. Г. Д..
На 29.09.2021 г. в 17:02 ч. въпросният лек автомобил бил управляван по „***“ на гр.
София, с посока на движение от кв. „***“ към бул. „***“. Преминавайки до № 257 на „***“,
автомобилът се движел със скорост от 82 км/ч. /след приспаднат толеранс от - 3 км/ч./, при
разрешена скорост за движение в населено място до 50 км/ч. Скоростта била измерена и
заснета с автоматизирано техническо средство за видеоконтрол ATCC Cordon М2, с №
МD1192, ситуирано в участъка. Мобилната система за видеоконтрол била одобрена и
вписана в регистъра на 06.07.2018 г., със срок на валидност на одобрението десет години.
Техническото средство, осъществило заснемането, било преминало последваща проверка за
изправност на 12.02.2021 г., съгласно протокол № 3-С-ИСИС/12.02.2021 г., при която се
установило съответствието му с одобрения тип.
Въз основа констатираното и заснето нарушение за скорост, бил издаден атакуваният
електронен фиш, с който на Д., в качеството на собственик на заснетия автомобил, било
наложено административно наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лв. за
извършеното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП - превишаване на разрешената скорост за
движение в населено място с 32 км/ч.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля С. Д.; веществени - приложен
снимков материал към електронния фиш, и писмени - справка относно собствеността върху
лек автомобил „***” с ДК № ***; заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.; Решение за одобрение
на уред за измерване тип Cordon М2; протокол от проверка № 3-С-ИСИС/12.02.2021 г.;
протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта рег.
№ 4332р-50335/30.09.2021 г.; ежедневна форма на отчет за 29.09.2021 г.; справка-картон на
водач.
Съдът кредитира цитираните доказателствени източници, намирайки фактическата
обстановка, отразена в електронния фиш, за правилно изяснена.
Посредством протокола за използване на автоматизирано техническо средство и
ежедневната форма на отчет се изясняват обстоятелствата относно времето и мястото на
позициониране на техническото средство, с което е осъществено заснемането, а именно на
29.09.2021 г. в гр. София, „***“ № 257, и че в процесния участък нямало поставени знаци за
контрол на движението, въвеждащи максимално допустима скорост, различна от
общоважимата в границите на населено място - до 50 км/ч. Предвид това съдът прецени
релевираните възражения досежно съответните обстоятелства като неоснователни.
Посредством Решение за одобрение на уред за измерване тип Cordon М2 и протокола
от извършена проверка на следващо място се установява, че техническото средство -
мобилна система, с което е констатирано и заснето нарушението, е одобрено съобразно
нормативните изисквания и е било технически изправно към момента на заснемането.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
2
доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът
кредитира и приложения към атакувания електронен фиш снимков материал, намирайки го
за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се установяват марката,
регистрационният номер на управлявания автомобил, мястото на измерването,
позиционирането на техническото средство, и измерената скорост на движение.
Според легалната дефиниция, дадена от законодателя в разпоредбата на § 6, т. 63 ДР
ЗДвП, електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства”. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите,
които следва да съдържа електронният фиш, а именно „териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане”. В съответствие с
лимитираните от законодателя реквизити на електронния фиш, със заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, е утвърден образец на електронния
фиш.
Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, със съдържанието на обжалвания, съдът констатира, че
последният отговаря на всички законови изисквания - изрично е посочена териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/, мястото и
времето на осъществяването му, регистрационният номер на заснетото МПС и
собственикът, на когото е регистрирано. Описани са извършеното нарушение, нарушената
разпоредба - чл. 21, ал. 1 ЗДвП, и наложената на основание чл. 182, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т.
4 ЗДвП глоба в размер на 400 /четиристотин/ лв.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изрично урежда отклонение от общите изисквания
към съдържанието на АУАН и НП, в която връзка следва да се посочи, че разпоредбата на
чл. 189, ал. 14 ЗДвП не касае реквизитите и съдържанието на електронния фиш, доколкото
законодателят изрично ги е регламентирал в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. При това
положение следва, че независимо, че в електронния фиш не са отразени датата на
издаването му и имената и длъжността на издателя, процесуално нарушение досежно
формата му не е допуснато. Освен това не се констатира и неяснота относно датата на
извършване на нарушението - 29.09.2021 г., респективно датата на физическото съставяне на
електронния фиш - 18.10.2021 г, доколкото и двете са ясно и еднозначно посочени. Освен
това датата на съставянето му е ирелевантна към формата на издаване, както и по
отношение на обстоятелството била ли е жалбоподателката на територията на страна към
дадения момент, или не.
Неоснователно е и възражението относно реда за идване на електронния фиш,
доколкото съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани технически средства и
системи са както стационарните системи /прикрепени към земята и обслужвани периодично
от контролен орган/, така и мобилните технически средства, които могат да са прикрепени
към превозно средство или временно разположени в участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
Разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и електронния
фиш, се дължи на обстоятелството, че грешката при измерване на скоростта с въпросното
техническо средство е +/- 3 км/ч. при движение със скорост до 100 км/ч., което е отчетено от
административнонаказващия орган в полза на водача.
Що се отнася до депозираните от свидетеля Д. показания, съдът му се довери досежно
3
обстоятелството, че към 29.09.2021 г. съпругата му Д. се е намирала извън България и не е
управлявала автомобила, като в останалата част ги прецени като неотносими, доколкото
свидетелят прави опит за анализ на доказателствената съвкупност, което е недопустимо.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
От доказателствата по делото се установи несъмнено, че на 29.09.2021 г. в 17:02 ч. лек
автомобил „***” с ДК № *** е бил управляван в гр. София, по „***“, с посока от кв. „***“
към бул. „***“, като при № 257 на „***“ се е движил със скорост от 82 км/ч. /след
приспаднатия толеранс от - 3 км/ч./, при ограничение на скоростта в границите на населено
място до 50 км/ч.
В протокола за използване на АТСС е отразено, че в пътния участък, в който е било
позиционирано техническото средство, към момента не е имало поставени пътни знаци,
въвеждащи ограничение на скоростта, различно от общоважимото за градски условия до 50
км/ч., при което неяснота по отношение на това обстоятелство не се констатира.
Противоречие относно мястото на извършване на нарушението също не се установи,
доколкото е ясно и недвусмислено индивидуализирано в ЕФ - „***“ № 257, което описание
кореспондира с въведените координати и приобщения снимков материал. Техническото
изписване „Ул. ***“, вместо „***“, не е от естество да внесе неяснота, предвид което
съдебният състав прецени възражението в съответната насока като неоснователно.
От обективна страна е осъществен съставът на административното нарушение по чл.
21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране скоростта на
движение водачът на управляваното пътно превозно средство да не превишава максимално
допустимата скорост за движение на леки автомобили в населено място от 50 км/ч.
Констатираното в случая превишение на скоростта е с 32 км/ч., доколкото лекият автомобил
се е движел на посочените в електронния фиш време и място със скорост от 82 км/ч. /след
приспаднатия толеранс/.
От приложената по делото справка от ОПП СДВР е видно, че собственик на процесния
автомобил е жалбоподателката К. Г. Д.. Следователно именно последната е
административнонаказателно отговорно лице съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП,
като отговорността й е обективна, предвид факта, че не е подала в законоустановения 14-
дневен срок от връчването на електронния фиш декларация, че друго лице е управлявало
автомобила. Причините, поради което не го е направила, са ирелевантни, като
обективирането на съответни твърдения в жалбата не е от естество да дерогира
отговорността й.
Поради това административнонаказателната й отговорност е ангажирана
законосъобразно, независимо от факта намирала ли се е в пределите на Република България
и от кого действително е бил управляван автомобилът.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината съзнавана
непредпазливост, доколкото водачът е могъл и е бил длъжен да не превишава разрешената
скорост, но въпреки това не е съобразил поведението си със законовите изисквания.
Нарушението е формално, поради което настъпването, респективно предвиждането на
общественоопасни последици в съзнанието на водача, не е част от фактическия му състав.
Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП /ред. ДВ, бр. 10 от 2011 г., бр. 101 от 2016 г., в сила
от 21.01.2017 г./, при превишаване на максимално разрешената скорост в населено място с
от 31 км/ч. до 40 км/ч., водачът се наказва с глоба в размер на 400 лв. Наложената глоба е в
този абсолютен размер, при което обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в
санкционната част.
С оглед изложеното, при извършената цялостна служебна проверка на атакувания
електронен фиш, съдебният състав не констатира основания за неговата отмяна или
изменение. Същият следва да бъде потвърден като правилен - законосъобразен и обоснован,
4
а депозираната жалба - оставена без уважение, като неоснователна.
При този изход на делото е основателно искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР. Предвид невисоката фактическа и правна сложност на
делото, разглеждането му в едно съдебно заседание и обстоятелството, че от процесуалния
представител на СДВР е депозирано единствено писмено становище, съдът прецени, че
претенцията следва да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, а именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред
настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4
ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К № 5353587, издаден от СДВР срещу К. Г.
Д. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП й е наложена глоба в размер на 400 /четиристотин/ лв.
ОСЪЖДА К. Г. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 80 /осемдесет/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата
инстанция процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5