№ 16
гр. Ловеч , 19.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
частно гражданско дело № 20214300500017 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е частна жалба от "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София 1463, район ,,Триадица", бул. „Витоша" № 146, представлявано от
управителя И. Ш., чрез пълномощника му- юрисконсулт Весислав Генов, срещу
Разпореждане № 260524 от 01.12.2020 година, постановено по ч.гр.дело № 971 по описа за
2020 година на Троянския районен съд, в частта, с което е отхвърлено заявлението по чл.410
ГПК за сумата 315.81 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и за
81.02 лева- административни разноски.
Жалбоподателят излага, че заповедният съд неправилно е приел, че претендираното
възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство е нищожно поради
противоречие със закона и добрите нрави, като се позовава на чл.8 от самия договор, в който
възнаграждението е уговорено. Поддържа, че сключването на договор за предоставяне на
поръчителство е възможност, която длъжникът сам е избрал и това не е била единствената
опция за обезпечаване на изпълнението на задълженията му по сключения между него и
„Кредисимо" АД договор за кредит.Имал е и възможност да сключи необезпечен кредит,
договор за кредит или да предостави банкова гаранция. Изтъква и обстоятелството, че
заявителят не се явява кредитор към момента на сключване на договора за предоставяне на
поръчителство, а е встъпил в правата на кредитора по договора за кредит едва след
изпълнение на задълженията си по договора за предоставяне на поръчителство и то поради
обстоятелството, че длъжникът сам не е изпълнил задължението си към кредитора. Счита за
1
неправилни и изводите на съда, че с възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство се заобикаля чл.19, ал.4 ЗПК и излага подробни съображения в смисъл, че
разходът на длъжника по договора за предоставяне на поръчителство не е задължителен, не
е пряко свързан с договора за кредит и не е предварително известен на „Кредисимо”ЕАД.
Заявителят оспорва като неправилни и изводите на съда за противоречие на претендираните
административни разходи с нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като задължението за
административни разноски намира своето основание в чл.7, раздел VІ, във вр. с чл.2.6,
Раздел VІІІ от Общите условия и е начислено за действително извършени разноски по
изпращане на покани и съобщения до длъжника, за което е съставен протокол.
Моли, съдът да отмени атакувания съдебен акт, като уважи подаденото заявление в частта
относно претендираните суми за възнаграждение за поръчителство и административни
разходи.
Частната жалба е подадена в срока по 275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима и следва
да се разгледа по същество.
Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е започнало по
повод заявление, подадено до Троянския районен съд от „АЙ ТРЪСТ” ЕООД срещу Г. Б. Б.,
ЕГН ********** с адрес: гр.Троян, ж.к. „Лъгът”, бл.1, вх.Б, ет.6, ап.23, за парично вземане,
основано на Договор за кредит № 2121711, сключен на 11.11.2019 година между
„Кредисимо” ЕАД и длъжника за сумата 2200.00 лева, главница, обезпечен чрез сключен на
същата дата Договор за предоставяне на поръчителство между заявителя и Г. Б. Б..
В заявлението е отразено, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и
вземането на заявителя станало изискуемо, тъй като длъжникът не е заплатил в срок шест
погасителни вноски по договора за кредит, което според условията на договора е основание
за неговата предсрочна изискуемост, за която длъжникът е уведомен. Поради това
заемодателят изпратил искане за плащане към „Ай Тръст”ЕООД в качеството му на
поръчител, който е заплатил всички дължими суми. Според заявителя, платените от него на
кредитора суми съгласно искането за плащане и формиращи заявеното парично вземане са
общо в размер на 3337.62 лева и включват: 2200.00 лева главница; 81.02.лева
административни разноски и 315.81 лева възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство; 678.96 лева договорна лихва за периода от 11.11.2019 г. до 10.10.2020 г.;
31.61 лева законната лихва за забава по договора за кредит за периода от 11.12.2019 г. до
09.10.2020 г.; 30.22 лева законна лихва за забава по договор за предоставяне на
поръчителство и лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението.
Районният съд е дал указания на заявителя да отстрани нередовностите в подаденото
заявление и след изпълнение на указанията- издал Заповед № 260136 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 за главницата по кредита и лихвите, а с Разпореждане №
260524 от 01.12.2020 г. отхвърлил заявлението в частта досежно искането за издаване на
2
заповед по чл.410 ГПК за административните разноски и за възнаграждението по договора
за предоставяне на поръчителство. Мотивирал е своя отказ с противоречие на договорните
клаузи със закона и добрите нрави. Присъдил е на заявителя разноските по делото- 66.76
лева за платена ДТ и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е неоснователна.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.
127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед
индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както
и да се установява изискуемостта му. Разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, задължава
съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на
добрите нрави.
Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно. В
чл.33,ал.1 ЗПК е уредено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е предвидено, че когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва.
Тъй като кредитът е обявен изцяло за предсрочно изискуем, кредитополучателят дължи на
кредитора непогасения остатък от предоставената парична сума (главницата) и законната
лихва за забавеното плащане от датата на забава до изтичане срока на договора.На
кредитора се дължи и възнаградителна лихва до датата на обявяване на предсрочната
изискемост на кредита, тъй като длъжникът е ползвал заемната сума до тази дата. Правилно
РС е постановил издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за тези задължения.
Въззивната инстанция приема, с оглед твърденията на заявителя за въведени с Договора за
кредит и клаузи за възнаграждение по договор за поръчителство, както и
административни разноски за извънсъдебно събиране на вземането, че се касае за
неравноправни клаузи и с тях се целѝ заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК.
Въпреки, че отношенията между кредитор, длъжник и поръчител са представени като
регламентирани в отделни договори- за потребителски кредит и за поръчителство, се налага
извода, че се касае за правоотношения, които нямат самостоятелен характер. В частната
жалба се твърди, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство е
възможност, която длъжникът сам е избрал, тъй като е могъл да сключи договор за
необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция. Това се опровергава от
приложения Договор за потребителски кредит № 2121711, в чл.4 на който е вписано, че
условието да одобряването на кредита е предоставянето на банкова гаранция на
КРЕДИСИМО при условията на т.ІІІ.3.1 от Общите условия или сключване на договор за
3
поръчителство. Никъде в договора не е посочен размер на банковата гаранция (а ако тя в
размер на самия кредит, то отпускането му е лишено от логика). Ако срокът за предоставяне
на банковата гаранция е 10-дневен от подаване на заявлението за отпускане на кредит, то
подписването на договора за поръчителство в деня на сключване на договора за кредит
потвърждава извода, че подписването на договора за поръчителство е условие за отпускане
на кредита.
Обусловеността на възнаграждението за предоставеното поръчителство от просрочието на
главните задължения, води до оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на
кредитора, което е нарушение и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на
които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване
е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Нищожността произтича и от
разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК. Изводът за нарушение на добрите нрави се подкрепя и от
факта, че в т.12 от заявлението, заявителят е отразил, че поръчителят е заплатил на
кредитора дължимо възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, което
означава, че то е включено като част от общото задължение на потребителя, макар и
формално да е оформено с два договора и два погасителни плана. Това е видно от
Приложение № 1 към Договор за предоставяне на поръчителство, според което
възнаграждението на поръчителя е 128.71 лева на месец за периода на действие на договора
за кредит и срокът на плащане на възнаграждението е датата на падежа на
съответното плащане по кредита, съгласно погасителния план. Следователно това
възнаграждение е част от задължението по кредита, с което е нарушена посочената
разпоредба на чл.33 ЗПК.
В чл.10а,ал.4 ЗПК се съдържа изискване видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисионни, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит. В случая това не е изпълнено. В допълнителната молба от 25.11.2020 г. заявителят е
посочил, че претенцията за административни разноски е формирана от всички извършени
разходи за извънсъдебното събиране на просроченото вземане, за което е изготвил протокол,
но такъв не е приложен, а и не става ясно дали са реално сторени и по как е формиран този
размер. Заявителят е уточнил, че вземането за адм.разноски представлява разходи по
ежемесечно изпращане на напомнителни писма, разходи за изпратени покани с актуален
размер на задължението на длъжника и указания за плащане на същите, разходи за
многократно проведени разговори във връзка с доброволно плащане на задълженията и др.,
което сочи, че тези разходи са свързани с управлението на кредита, независимо от даденото
им от кредитора наименование, поради което клаузите са нищожни като противоречащи на
принципите на добросъвестност и равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение.
Предвид гореизложеното, настоящият състав приема, че разпореждането на РС- Троян в
обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. За пълнота на
изложението е необходимо да се посочи, че неправилно Троянският районен съд е уважил
4
заявлението и издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата
30.22 лева, представляваща законна лихва за забава по договор за предоставяне на
поръчителство (акцесорно вземане), тъй като е отхвърлил претенцията досежно главното-
главницата от 315.81 лева. Но предвид съдържащата се в чл.271,ал.1,изр.второ ГПК забрана
за въззивния съд да влошава положението на жалбоподателя, разпореждането не може да
бъде отменено в тази част.
Водим от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 260524 от 01.12.2020 година, постановено по
ч.гр.дело № 971 по описа за 2020 година на Троянския районен съд, в частта, с която е
отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК *********, срещу
длъжника Г. Б. Б., ЕГН ********** с адрес: гр.Троян, ж.к. „Лъгът”, бл.1, вх.Б, ет.6, ап.23, за
издаване на заповед за изпълнение за вземане за административни разноски в размер на
81.02 лева и възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на
315.81 лева.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5